Съдържание: пролог по следите на мистерията време

Най-смайващото нещо при чудесата - те поняко­га, колкото и да е изненадващо това, действително се случват. Документирани са какви ли не изумителни факирски изпълнения.

Излиза на сцената, примерно известен маг. Мята въже високо над себе си.

Извило змийска плът, то се изопва. Застива.

Покланя се оттам.

Невероятно!

И пак спокойно, без капчица усилие, с грейнала ан­гелска усмивка се спуска на земята.

...Звезден взрив аплодисменти. И - нов поклон.

Дълбоко развълнуван, операторът, заснемащ с ка­мера грандиозното зрелище, като всички от публиката, е абсолютно уверен в автентичността на мистерията, извършваща се пред очите му.

Когато, обаче, промива лентата и прожектира за­снетия филм, що да види?... - Ни следа от въже.

Съвършена илюзия. Как ги е заслепил? Спечелено е било сърцето - вечния враг на разума. Магът, както се разкрива, умело е правил симулативни движения, уподобяващи катерене, без да откъсне крака от поди­ума. Майсторски е хипнотизирал публиката. Не е ли това също чудо?

Нея - да. Камерата - не.

Логично е да се запитаме: от тоя род "вълшебни­ци" ли е виртуозният Сай Баба? Един от гилдията, хранещи се с илюзии. Успял да накара лековерниците да приемат привидното за истинност.

„Не се удивлявайте на нищо! Удивлението ражда богове..."- Мъдро предупреждава Питагор.

Кой би спорил с древните?

* * *

На 7.VI.1991 година, три дни преди Слава Севрюкова да склопи очи, на посещение при нея е бележитият йога Венцислав Евтимов.

Разговарят за здравето й.

За да я поразсее, той тихо я разпитва за световни­те йога-учители: Брахмачари, Картакея, Сай Баба и Махариши Махеш.

Но нека разгърнем спомените на Евтимов:

„След въпроса за йогите леля Слава видимо се оживи. Поизправи се и, приседнала, наклони глава над ухото ми. Присвила очи, в унес промълви:

- Слушай, Венци, първите двама (обрисува в детайли ликовете на Картакея и Брахмачари (никога не бе ги виждала на снимка!), са от изключително висок духовен ранг. Съзирам ги - На "покрива на света", на върха на Тибет. На духовния полюс на Земята

- Шамбала.

Показа с ръце как седят високо в планината - на­вярно така се разкриваха пред нея.

- Колкото до другите двама (Сай Баба и Махариши Махеш) - те са ФАЛШИВИ ЙОГИ.

Наблегна на последните думи.

- Първият за съжаление е тип мошеник, вторият

- спекулант. Безмилостно ограбват сляпо вярващите в тях. Лукави йоги! А и двамата страшно, ама страшно популярни.

- За доброто няма кръстопът. Честните хора – кои са по-самотни от тях на земята?...

Изрекла това, леля Слава въздъхна с приглушена тъга и сключи длани пред гърдите си. В този миг двете й ръце като че бяха продължение на сърцето. Отново се отпусна на дивана.

(Махариши Махеш Йоги е известен, че с години се е подвизавал като гуру на състава "Бийтълс" и на мнозина други световни знаменитости. По правило -задължително състоятелни - б. а.)

„Всичко това - завършва разказа си Венцислав Евтимов - се покриваше с предварителната моя ин­формация за тези личности при посещението ми в Индия.

Тази история косвено потвърждава мнението на пророчицата за Сай Баба.

„Най-трудно се постига истината - тънък косъм между Светлина и тъма, пречещ им да се слеят" -изповядва прорицателката.

За нея хората, които могат, растат. Другите, за да компенсират това, просто се величаят. Ненавижда не-почтеността. Не приема благосъстоятелността, постиг­ната на всяка цена.

Сред океана гледащи Слава е виждаща. До сетния си час свободно прониква в пространството, разкри­вайки наелектризиращо паметни картини.

Дали защото умее да вниква в света с ума на сър­цето си?
ЩРИХИ ОТ ЦАРИЧИНСКАТА ЕПОПЕЯ

За Царичина все по-често се говори и пише като за легенда. А тя е удивителна реалност. Свръхес­тествени тайни ли крие това на пръв поглед невзра­чно, а, може би, вълшебно място?

1990 година. Група военни, обсадили дома на Сла­ва Севрюкова, шумно я атакуват. Намесят ли се хората под пагон, разговорите стават делови. Загадъчни ми­сии. Понякога необяснимо тайнствени. Тъй е и сега. Приседнали в хола на пророчицата, обстрелват я с въпроси.

Всъщност, знаят ли?

- Лельо Славе, почна се!... От утре - на обекта!...- Гласовете им тръпнат. - Паранормални явления се вихрят по онези места! Струят свръхенергии... Какво, според теб, ще открием? Съкровището на цар Саму­ил? Скелет на непознат сапиенс? Информация от Ат­лантида? Или?... Само ти би могла да усетиш какво ни чака... Кажи!

Умолително я поглеждат.

- Виждам я вашата Царичина – прорицателката прецизно описва релефа на местността, определена за сондаж.

Внезапно застива в съзерцание.

• 
  О, какво има там!...
  
• 
  Да, лельо Славе, Знаем... Достигнем ли дълбини­те, които очакваме, ще се промени представата за Чо­вечеството. Навярно много по-древно от известното за него! Интересува ни ще се отворят ли "вратите към Космоса"?... - Обстрелът продължава.
  

• 
  Ама и вие... Колко сте смели! - Благодушно се смее пророчицата. - Защо ще копаете?
  
• 
  Как защо? Генералният щаб... Милиони левове! Мощна техника, жива сила!... Ти кажи, лельо Славе, само кажи. Първо - какво ще бликне от земните не­дра? Второ - към правилния квадрант ли сме се насо­чили? Трето - ако не, кой е най-подходящ?
  

- Вижте, не ми харесва таз работа! - Слава Севрюкова рязко сменя тон. - Опасно е! Казвате, "врата към Космоса". Да, един от "вселенските проходи" действително е там...

(Тайнствената свита зашумява.)

• 
  Но обектът е идеално защитен. Чуйте внима­телно. Размислете. Не му е дошло времето. Казвам - огромен риск... Откажете се. Питате, какво ще откриете? - Жертва ще има, жертва-а-а-а!...
  
• 
  Лельо Славе, но как?! Какво говориш?... Милиони левове... Генералният щаб... Одобрен план... Ще копа­ем!... Бяхме вече при Ванга... Тя одобри...
  
• 
  Е, щом сте били при нея... Мен що ме питате?...
  
• 
  Авторитет си, о-о-о, лельо Славе\ Как тъй защо? Нима можем без тебе?!
  
• 
  Казвам, не му е дошло времето - непоклатимо от­сича. - А инак, виждам - ще ровнете тук, ще ровнете там. И какво? -Антики. Знам, друго търсите... Гробница на първото човешко същество, обитавало земята... Ноевия ковчег... Свещените скрижали... В мислите ви летящи чинии се меркат... - Отново се позасмива. -Права ли съм?
  

- Чуйте добре, без­ценни послания се таят под Царичина, но са прекалено надълбо-ко. Идеално защитени. Рано, рано е, рано... Ще стигнете, виждам, донякъде и... ще се откажете. Защо?... Я вложете в нещо добро народната пара. - Рой тревожни видения са преминали през очите и. Гласът й е строг. - Бедни хорица... Старци изнемог­ват, бедстват сираци.

• 
  Но, лельо Славе!...
  
• 
  Казах, недейте! - Безкомпромисна е. - Закъде бързате? Истината достигат онези, които умеят да ча­кат. Не убивайте времето, не ранявайте Вечността!
  

Изведнъж се преобрази. Военните ли я раздразни­ха с твърдоглава решителност? Или вникващата от­въд видимото за кой ли път разчиташе Бъдещето за онези, които имат очи, а не виждат?

Нищо повече не успяха да изкопчат от нея.

Дали това не бе знак?

Същата година със сензитивите Цветана Ранге-лова и Игнат Игнатов участваме в нощния блок на Българското национално радио - програма "Хори­зонт". От 00.00 до 03.00 часа след полунощ демон­стрираме енергийна диагностика на непознати по те­лефона. По онова време това бе сензация.

Развълнувани тълпи очакват лична среща пред ме-дийната сграда.

Нервите - опнати. Директното включване в ефир крие непредсказуеми изненади. И рискове.

В студиото ненадейно нахълтват двама журнали­сти. Млади, ентусиазирани, задъхани. С очи зачерве­ни. Пламнали от вълнение, гласовете им тръпнат.

Водещият Румен Ивайлов, с професионален нюх в журналистическия рейд, мигновено надушва сенза­ция. Прекъсва ни. Непринудена спонтанност в ефир.

Включва ги:

- Драги слушатели! Непредвидени нощни гости! Сред нас са... Бихте ли се представили?

(Правят го.)

• 
  Защо в среднощния час тъй внезапно?... И откъде?
  
• 
  От Царичина. Невероятни открития! В шок сме. Не можем да мълчим. Утре ще е късно...
  
• 
  Изненада?! Министерството на отбраната ко­пае от месеци забуления в тайнственост обект. Убий­ствена секретност. И така, смело! Каква изненада?
  
• 
  С очите си видяхме. На бял свят излезе огромна каменна топка Диаметър - над метър. Идеално за­кръглена, гладка. Полирана до блясък! На двайсетина метра под културния земен слой.
  
• 
  От какъв произход?
  

Говорят задъхано. Прекъсват се взаимно.

• 
  Моля, обяснете на уважаемите слушатели как се стигна до откритието? - Водещият забавя темпо. -От коя епоха е находката? Касае се за археологиче­ски артефакт? За свръхестествени реликви? Или?... Говорете!
  
• 
  За епохата нищо не се знае. Задават се гигантски дълбочини. - Журналистите снишават глас. - Надве­чер военните изкопаха... мраморен орел с разперени крила. Над два метра. Дивна красота!
  

• 
  Невероятно! Къде са находките?
  
• 
  Потулиха ги. Цензора. Все едно не са съществу­вали. Утре ще е късно. Бързаме. Нарушихме "каран­тината"... Загадъчни предмети. Що за цивилизация. Питаме се - земни ли са реликвите? Или?...
  

Това не е краят на историята, започнала с възторг, завършила с мъглява недоизказаност. Нека дадем гласност на един от оцелелите участници в Царичин-ската експедиция. Известен от предната книга за Сла­ва Севрюкова „Бъдете в този свят, но не от този свят"- доктор Димитър Сираков.

Петнадесет години след обгърнатите в информа­ционен мрак събития той си спомня:

- Няма случайности на тая земя. На 21.11.1990 г. в НДК София се състоя Международна среща на сензитивите. Присъстваха академик Наумов, феноменалният Алан Чумак, Людмила Ким. Почетен гост бе доайенът на българската психотроника Слава Севрюкова. Наскоро завърнала се от Йерусалим, приятелски се шегувахме - станала бе хаджийка. По онова време надълго разговаряхме с пророчицата за предстоящите проучвания в Царичина.

И така, на 06.12.1990 година бе даден старт на опе­рация "Слава". (Случайно съвпадение с името на про­рочицата? - б. а.) Разкопките на обекта продължиха две години и половина. Тогава там се озова и инженер Стамен Стаменов от Асоциация "Феномени". Същия ден военните изкопаха каменния орел. Забележител­но творение. Лявото крило - прегънато, извито. Като две усукани една в друга спираловидни вериги. Уподобяваше сякаш човешка ДНК. Дясното завърш­ваше с лъвска лапа. Без аналог в археологията. Без­прецедентна находка. Науката мълчи.

• 
  Какви дълбочини достигнаха подземните проходи, напомнящи миньорска шахта?
  
• 
  Царичина не бе златна мина, макар с години да я категоризираха като такава. Спираловиден отвесен тунел - над 160 метра дължина. Схема за работа по­лучавахме ден по ден от контактьорката Елисавета Логинова. Тя направляваше изкопа, осъществявайки връзка с Космоса.
  
• 
  Каква е другата находка? Изкопали сте, както се узна, огромно каменно кълбо.
  
• 
  То бе още по-интересно - загадъчно се усмихва докторът. - Закрито с масивна гранитна плоча. Как ли не се мъчиха инженерните части - с въжета, ма­кари, скрипци, лостове... Не помръдва. Изведнъж - с едно докосване на ръката, елегантно с лекота се из­въртя. Зейна проход.
  

Открехна се плочата. А под нея - тунел. Първо в него проникна специализирано отделение химически войски в защитни облекла. Задължителни мерки за си­гурност. Дезактивираха пространството, да продължим обезопасени надолу.

...Крачка не успяхме да сторим. Пред нас се въз­прави... Не, за това нямам право да говоря.

Докторът тръсва глава.

• 
  Годподин Сираков, над петнайсет години оттога­ва. И най-засекретените операции губят давност.
  
• 
  Разкопки с кодово название "Слава" под ръковод­ството на генерал Минчев... Но не, нямам право... Ще споделя само това и край. Вие преценете дали да пуб­ликувате... Невероятни реликви. Балсамирани остан­ки. Чудесно консервирани... Толкова. Нека се произне­се науката. И бъдещето.
  
• 
  Присъствали сте на срещите с леля Слава и Ван-га. Сбъдна ли се предсказаното на докоснатите от Бога?
  

„Как може?!... Боже-е, Боже!... Военни... Браво! Ко­паното се трупа над тунела... Оти, питам? Срутва­не ли сакате?!... Да разчистите! Бърже! Пострадали сакате?!..."

• 
  Петричката пророчица системно ви насочваше?
  
• 
  Да, поверително предупреди: „Ке стигнете един капсул. Какво е съдържанието - консервирано. - Чо­век? Мумия?... - Ванга тайнствено вдигна рамене с гримаса на почуда. - Не знаете дали капсулът е под налягане. Що ке чините с оня маймун, бре? - Ни маж, ни жена... Отвори ли се херметичнио капак, онова същество може да се съживи от въздуха. Що ке чи­ните, питам, кога оно се пробуди и проговори?..." - Прорицателката шумно се засмя.
  
• 
  Как завърши мистериозната епопея? Какво ли не изписа пресата за Царичина, превърнала се в ония вре­мена в свръхестествена реликва. Даде се наистина предсказаната жертва. При неясни обстоятелства загина Марина Наплатанова, дъщеря на участващия в разкопките полковник професор Наплатанов. Не­познати сили, тайнствени енергии ли се вмесиха? Нима предупрежденията на Слава и Ванга не бяха достатъчно категорични?
  
• 
  Неочаквана развръзка. Всеки четвъртък войничета изнасяха на гръб пръстта от тунела. Каква пръст - ска­ла. Миньорски пистолет с мъка я пробиваше. Въпреки дълбочината, едва втората година бликна вода.
  

• 
  Каква бе дълбочината на изкопите преди края на проучването?
  
• 
  66 метра надолу по вертикала, близо 180 - по спирала.
  
• 
  Загатнахте - колона с надпис. Лично сте я виде­ли? Бихте ли я описали?
  
• 
  ...Неразбираеми знаци. Надявахме се на инфор­мация за "първия безполов човек на Земята".
  

(Незнайно защо, откак свят светува феноменал-ността предявява странни, трудно обясними предпо­читания - компанията на необразованите. Дали защо­то родната наука все още с неоправдано невежество пренебрегва и потиска шестото сетиво?

- Съществуват космически програми – въздиша докторът, - но има и непреодолими прегради. Енергийни стопери. Мъдрост трябва и много, много търпение. Всичко с времето... Сякаш още чувам гласа на леля Слава: „Недейте! Рано е още, рано-о-о!..."

• 
  Как гледаше тя на Царичинската епопея? Какво ви съветваше?
  
• 
  По онова време контактувахме повече с леля Ванга, отколкото с нея. Всеки е с мисия на тая Земя. Най-тежката на духовно зрящите. Слава предупреж­даваше: "Не сме дорасли. Морално не сме готови за предстоящите открития." Ванга по своему го по­твърждаваше.
  

- ...Защо бе всичко това? - Разсъждава със страст и романтика докторът, оцелял по щастливо стечение на обстоятелствата в рискованите проучвания на обект с кодово название "Слава". - Част от военните вече ги няма поради преклонната им възраст. От другите нищо няма да изкопните. Само това ще споделя, а вие разсъдете. Открай време ни изкушава материалният подход към света. Да пипнем искаме, с очи да видим. Дълбините на Царичина не са извор на мистични изживявания. Там е кодирано космично послание за еволюцията на разума. Доказва - не сме сами във Вселената. Не сме и "проходили" още сред звездите. Дали, мисля, някога ще се случи...

От часа на разкопките течеше кодирана инфор­мация: „След три дни ще отворите..." Ще отворим какво? Очаквахме наистина работата да приключи за три дни. Две години не ни стигнаха.

Това е космическа програма. Думата "ден" може да означава столетие или хилядолетие.

...Пред нас се открои отвор с форма на арка. Зад нея - ясно оформени таван и стени. Узна се - същест­вува пряк вход - "врата към Вселената". Опрели в нея, крачка не успяхме да пристъпим. За капсулата бе прекомерно рано. Така твърдеше и леля Слава. Можеше да стане страшно. Странното същество да оживее и...

...След двегодишно проучване входът на разкоп­ките бе бетониран. Рано е още, рано...-Мълви като омагьосан докторът.

Внезапно, сякаш пробудил се от сън, тръсва глава:

- Думица повече не чакайте!

* * *

Призрачна мъглявост. Въпреки строгите мерки, в медийното пространство витаят какви ли не хипотези и мистификации за свръхсекретната операция.

Какво ново можем да узнаем за една от енигмите в България след близо петнайсетгодишно мълчание? Ако в Америка не секва интересът към космическата катастрофа в пустинята край Розуел заради труповете на извънземни, с какво да се похвалим ние, освен със скромничката "царичинска дупка"? Отдали предимство на поредния "по-голям брат"...

Плетеница от мистерии. Подземният оазис чака разгадаване. Доверим ли се на откъслечните, теле-графично кратки, премерени като с аптекарски везни коментари на военните, толкова е секретен, сякаш не е съществувал.

Какво принуждава дисциплинираните служители на пагона да затулят "обекта" в непроницаемост?

Възможно ли е Министерството на отбраната да "покрие" завинаги поразителните находки?

Отговорът - реакцията на уважаемото ведомство е обяснима единствено, ако се е докоснало до материя, за която няма обяснение.

Нека обсъдим и други интригуващи факти. От пър­вия ден на прецизно подготвената операция блокира багерът, дотогава технически изправен. Военните про­дължават работа саморъчно. Тогава настъпват зага­дъчни паранормални явления. Неидентифицирани светлинни тела закръжават над селото. Има сведения за кацане на НЛО близо до него. Разтревожени от не­чие невидимо присъствие, охраняващите обекта куче­та раздразнено лаят.

(В една от следващите глави ще узнаем за сходни­те, както се очертават, дори закономерни реакции на домашните любимци на Слава Севрюкова при контак­ти с неведоми сили - б. а.)

По-късно достъпът неведнъж е възпиран от психо-енергийни бариери (непробиваеми, блокиращи физи­ческото проникване енергийни полета с неясен произ­ход - б. а.). Ограниченията са не само върху хора и животни, а и върху изрядната дотогава техника, пре­върнала се без причина в безпомощна.

Доказателство за чужд разум или скъпоплатена измама? Сблъсъкът с непреодолимото провокира непредсказуем ответ. Шокирани от изживяното, след повече от двегодишно лутане из влажните подзем­ни лабиринти, военните взимат най-мъдро решение - спират проучвания, без да ги изведат докрай. И без публично обяснение.

Какви са енергийните стопери? От кого са зало­жени? Какво е отвъд тях? - Съмненията оживяват в призрачния страх от неизвестното, подхранвани от страстите на Егото. Извън тях отсъстват. Отсъстват и аргументирани отговори. Както и продължение. Раз­копките панически са прекратени. Досега няма офици­ален доклад на Министерството на отбраната за тях. За да се превърне Царичина в златна мина. На мистификациите.

Заплаха ли стъписва Военното министерство? Защо слага край на обещаваща небезрезултатна опе­рация, извършвана, както се твърди, с "хирургическа точност", струваща на данъкоплатците 16 милиона лева? Логично е и да се запитаме: автентична ли е "мъглявата епопея" или съмнителна игра на въобра­жението на хора с болна фантазия?

Ако бяха такива, как са получили висше армейско образование? Не, дисциплинираните служители на пагона не са обзети от безумие и параноя. Не биха копали над две години за "Бог да прости". Насочва­щите данни, по които започват работа, са надеждни. Откритията - впечатляващи.

Водачите на експедицията твърдят: „Само след няколко метра щяхме да стигнем до предсказаното безполово двуметрово същество. От входа на зала­та вече се процеждаше светлина. В тоз ден спряха разкопките."

Съвършено различно е мнението на геолозите, дали експертна оценка за прекратяване на работата: „Ако аварийно не бе прекратен изкопът, само някол­ко метра по-надолу щеше да бликне подземна река и да ги издави."

Коя е истината? Не е ли права Слава Севрюкова: „Рано е още, рано..."

Вместо словесни еквилибристики, Министерство­то на отбраната потулва сензационните находки. И застива в мълчание. Реакция, аналогична с тази на НАСА за НЛО в пустинята край Розуел. Закономерна при срещи с необяснимото.

Коя е тъмната истина? Защо при поява на "съм­нителни обекти" като по тревога преди всички на­хлуват военните? И уж все нищо не разкриват, а след намесата им задължително се слага гриф: "Строго секретно!'"?

Ни веднъж по време на разкопките няма срутване, макар спираловидният проход да не е укрепен според изискванията на минно-геоложкото дело. Това, според участниците доказва, че тунелът, някога е бил проко­пан в скалата, а военните само са го разчиствали.

Изваденото на бял свят в оня "обречен квадрант" толкова ли е стратегически безценно, та той е пре­върнат в недосегаем, а информацията - в дълбоко засекретена? Толкова ли е страшно, ако се окаже -не сме сами в Космоса'? Ще се наруши ли национал­ната и глобална сигурност с признанието: Вселената е обитавана от многократно по-напреднали съще­ства, оставили трайни следи? Нима е ужасяващо, че НЛО не кръжат единствено в Небето? А, може би, долу, в "подземната зала" се крие представител на човешкия генофонд, приведен в състояние "сомадхи" (привидна безжизненост)?

Истината - "царичинската епопея" е перфектно проведен, задълбочен изследователски акт. Ако бе фриволно хрумване, военните за нищо на света не биха хвърлили милиони левове, жива сила (част от нея пострада) и години упорит труд на вятъра. При категорични гаранции и изрядна техника, подготве­ни какво ще открият, те са го намерили. За да остане трайно засекретено.

Завинаги?...