* * *
Царичина - уникална империя от подземни тайни. За първи път в историята на Българската армия военните участват в такава сензационна операция.
Неизбежни са въпросите:
Първо: каква е идентичността, произхода, предназначението на находките?
Второ: къде се съхраняват?
Трето: докога ще е ембаргото за изнасяне на не-предубедена информация?
Четвърто: не се ли укриват доказателства за съществуване на ранни човешки образци на Земята? Или на по-съвършена от нашата проява на живот?
Пето: при среща с необяснимото, докога ще се отрича то?
Отговорите биха дали обяснение защо "обектът" е изолиран от общественото внимание в страната и по света. Защо камари бетон затулят устата на неудобната истина.
Едва ли скоро ще получим компетентни обяснения. Единственото, което представителите под пагон заявяват, е: „Без коментар!"
"Царичинската авантюра", както се квалифицира неоправдано пренебрегвания в най-новата ни история акт, е сравнима с кутията на Пандора и разлетелите се от нея тайни. Документите, включително Дневникът на разкопките, касетофонните и стенографски записи на разговорите с Ванга и Слава след приключването й загадъчно изчезват.
Висшите военни магистрати като че нищичко не знаят за съдбата на скъпоплатения "проект". Археолози и историци от своя страна академично, с насмешка квалифицират "дилетантските разкопки" за "дивотии" и "феномени на човешката глупост". "Потайностите" в оня район се превръщат в обект на жълтите издания.
За да звучат там пошло, карикатурно.
А по цял свят се работи сериозно по тези въпроси.
* * *
По-древни са нашите земи от знайното за тях. В недрата им се таят неразлистени мистерии.
Царичина, появила се от нищото, изчезна в нищото. Непроницаем сфинкс със затулена уста. Тайни от милиони лета под бетонен саркофаг. Усмирителна риза на вихрещи се страсти. Явление, запратено в бъдещето.
„Рано е още, рано..."- Не заглъхва предупреждението на Слава Севрюкова.
ПРЕРАЖДАНЕТО - "ТАЙНСТВО" ИЛИ?...
Реинкарнацията - слабо изследван от науката процес. Благодарение на нея, пребиваването ни на Земята не е еднократно и обидно кратко. Така личността получава повече възможности за духовно израстване.
„Всеки от нас се явява на бял свят в определена година, месец, дата, час и секунда със своя мисия, отредена от Висшия разум. Строго кодирана до момента, в който ни се представи. Можем да променим събития, не и съдби. Затова връзката с Бог не трябва да изтънява"- завещава Слава Севрюкова.
И продължава: „Пътят на еволюцията е дълъг, стръмен. Усъвършенстването на нашите духовни същности при пребиваване в плът се подпомага от това, че след като веднъж ни е имало, после многократно се проявяваме на Земята. Прииждаме на ята, съпроводени от най-близките. Целта е, преминавайки през определени изпитания, да се докажем. Извършва се с многобройни прераждания."
Душата - зрима за пророчицата мъглявина. Прозирен конец между нас и небесата: „Протичането на живота е строго предопределено. Спохождащите ни събития не са произволни, а заслужени. Възможният избор се свежда до това - да ги реализираме с добро или зло."
Защо науката не успява да проникне в недосегаемите тайни на Отвъдността, а феномени като Слава и Ванга го правят, при това със завидна лекота? А и двете - почти "неучени". Но с души въздигнати - стълби към Небето.
Какво представляват душата и духът?
„И те като нас не са лишени от "плът" - категорична е психотроничката, имаща дързостта да изследва тях и атомните ядра. Изводи в резултат на дългогодишни наблюдения. - Изградени са от свръх-разредена материя. Затова са почти невидими и много трудно досегаеми."
Понастоящем, според нея, човек е затруднен да признае, че е преди всичко дух. И че сливането с него в земен план, му осигурява телесна реализация.
Не е ли духовната същност онова, което остава от нас, изгубим ли всичко? „Там, където сетивата провокират предположение, че има тяло, а то отсъства, бихме искали да кажем - там е душата" -философски заключава Витгенщайн.
„Несмъртна е душата, искрица Вечност е тленността - въздиша Слава. - Смъртта не е по-силна от живота, защото ключът към нея е в него. Тя не го зачерква. Надживяваме я. Умирайки, не изчезваме. Знак на преходност, променя съществуването.
Душите на отишлите си от този свят прииждат тихо от безвремието - сами или на ята. Акостирали от страховитата за мнозина бездна на Вечността, спират при хората да им предадат откровения.
Но глухи са повечето, а и слепи, отдадени на трепетите на деня. И да ги доловят, трудно схващат посланията им. Затулват неугасимата искра на Отвъдното, която трябва да осветява душите им.
Това е така, защото живите се боят от мъртвите. Всъщност мъртвите с повече основание би трябвало да се тревожат за безверието на живите..."
* * *
Естественият физически край е избавление от тялото. С него - от активния "доживотен полигон" за изява в трудни или леки, но винаги благоприятни за духовната еволюция земни условия. Така се заключва мисията ни.
Смъртта - какво по-смущаващо изживяване за егото.
За пророчицата феноменът "смърт" не съществува. Връщаме се там, където сме били. Скритият свят е вечният ни дом. След неизбежното връзката с живота не прекъсва, а се променя. Усещаме го не само с плът.
Отвъдността - преход от материално в духовно пространство. Между тях е Безкраят. Съществуването там е единствено като съзнание. Животът не стихва вовеки. С физическия финал приемаме възрастта на Вечността.
Нека опитаме да изясним една хилядолетна енигма от математическа гледна точка. Ако животът и смъртта са уравнение, при крайност на първата величина (живот), възможно ли е втората (смърт), да е безкрайна? Верният отговор - и двете имат свои ограничения. Добре познат е земният престой. Не е ясно колко трае пребиваването в Отвъдното. Това, според духовно посветените, е кармично индивидуален процес.
Временно смъртни сме, докато осъзнаем безсмъртието си.
Да не се умира - каква скука!
Усещането на времева ограниченост на съществуването крие неуспоримо предимство - мобилизира ни, за да го осмислим и реализираме по-добре - може да се възрази. Навярно с основание - смъртните улавят по-силно мига, разбират какво искат от живота и изграждат по-дълбока връзка със себе си. Идеята за прераждане обаче ни дава нови шансове - не сме дилетанти в съществуването. Това може да ни направи още по-отговорни пред него.
Нека се допитаме до един от трансцендентал-ните капацитети. „Изживяванията на човешката душа от секундата на зачеване и раждане до естествения завършек са строго предначертани -споделя Слава Севрюкова, постигнала най-трудното, духа. - Не всеки е дорасъл да проникне отвъд завесата. Повечето хора са слепи за "тайнството" живот и... огледалното му отражение. Нямат познания. А и вярата слаба.
Голите ни души са равни пред Бога. МНОЗИНА НА ЗЕМЯТА СА ПОД ИГОТО НА ЕГОТО. От него повече от всички други страдат богатите, властимащи-те. Помнете, съществува една неписана единадесета Божа заповед. Запленени от собственото все-могъщество, не я забравяйте: „Глупостта е грях". Никога не губете чувството за мярка, скромността и вярата си!"
„Леля Слава бе дълбоко вярваща. Най-голямата й радост - да помага на хората - спомня си Пушка Златарева. - Един тридесет и осем годишен евреин, удивен от способностите на изповедницата на души, след като го посвети, пожела да приеме християнството. Тя му стана кръстница."
Когато болни или сринати от ударите на съдбата се домогват до пророчицата от "Овча купел", тя от душа се моли за тях. Всеки неин духовен контакт се предхожда от молитвено послание. Най-често шепнешком. Застъпничеството й е силно: „Без вяра не бих могла да помогна на никого. Лишен от нея, човек е безполезен дори на себе си."
* * *
Мария Анастасова, нейна далечна родственица, като повечето докоснали се до дарбата й, старателно описва впечатляващите "духовни разговори" в своя Дневник.
11.04.1986 година.
-
Неведнъж си говорила за прераждането. От какво се направлява то, лельо Славе!
-
От кармата. Човек заради нея се явява много пъти на Земята. Предходният живот предначертава пътя му. Целта е да "доизгради" и извиси душа. Кармичната задълженост непременно се изплаща в следващо или през няколко земни проявления. Не се налага среща на всяка цена с човека, с когото е заплетена, но задължително трябва да се разчисти.
Чрез превъплъщаване душите се усъвършенстват. Прииждат звездопадно от живот в живот, за да се потопят в сладко-горчивите земни изпитания.
-
От какво се направлява кармата?
-
От нашите дела, мисли, чувства. Но не си въобразявайте, че чувствата я създават. Градят я действията. Можеш да мислиш и усещаш, каквото пожелаеш, но да действаш - тук вече е отговорността. Пътят на еволюцията минава през различни изпитания. Не всички от тях са карма. Такива са големите беди - тежки болести, сриващи катастрофи, мъчителната смърт. Начинът на изкупването й се формира от Висшата сила.
Невинаги се разрешава тук да се намесват дори йерархично най-извисените духовни същества.
-
Освен на Земята, този процес би ли могъл да се разпростре и на други планети, в други галактики?
-
За нас - в земни условия. Интелектът в Космоса не е изключение. Той самият е разум. Доколкото ми се "разкрива да видя", безброй планети из Безкрая са обитавани от високо еволюиращи разумни създания. Не всички са наши подобия. Дори при имащите сходства, някои са по-едри, други по-дребни. Те също създават и чистят карма, но това е обширна тема.
-
Какво, според теб, е нашето ниво на еволюция?
-
Най-напреднали сред съществата на родната планета. Но измежду останалите проявления на Разума из Вселената, сме сред духовно догонващите. Вече споделих - "повечето от обитателите в плът на различни звездни системи са по-висши". Прекалено здраво сме сраснати със земята. По тази причина Бог някога слезе сред предците ни в човешки облик, да помогне лично с живот и наставления. Яви се тогава, когато бяха подготвени да го приемат. Ако това се бе случило на ниско еволюционно стъпало, Висшият разум би останал неразбран и "отхвърлен". Затова новото летоброене на Човечеството се отбелязва с идването на Христа.
* * *
Въпросите по интригуващата тема продължават в друг разговор:
-
Чрез превъплъщенията според теб, лельо Славе, вървим към съвършенство. Добре, а Бог? В Бог ли се преражда? Извършват ли се подобни процеси и сред най-висшата йерархия?
-
Неизтребима е човешката глупост! - Прокънтява гласът на пророчицата. - Внимавайте с устата - вратите на ума! ...
- Но ти знаеш! - Упорстваме, дръзко нагазвайки в примамливата неизвестност.
Близостта до пророк болезнено изостря чувството за сензационни очаквания.
- Е и? - За кой ли път надмогва вродена скромност, без да я губи.
Дарбата може да се окаже проклятие. Не е ли прелята чашата на търпение? Назрява сблъсък. Сблъсъците са като убождане с лечебна игла. Болезнени, почти винаги отварят скрити сили. И мощно оттласкват за живот.
Отбягваща славословията, милата жена внимателно обгръща слушателите с поглед. Безсилна да се гневи, навярно й коства да потисне огорчението си:
- Защо понякога се поддавате на мисли, безплодни като острови от сол?...
След миг се усмихва:
- Защо ме подценявате? - Само невежият знае всичко - тихо, след внезапния изблик, подема.
С поведение защитава старата максима - значимите хора са естествени. Потънала в нежните пространства на свръхсетивата, държи на цената си. Въпреки многото дарби, здраво стои на земята. Това не може да не озадачи. Да, народен човек е, но не пророчица за масова консумация. Преди малко деликатно го подсказа.
- Колкото по-здраво сме стъпили на земята, толкова по-далеч сме от звездите - отвръща, навярно прочела мислите ни.
И продължава:
- Отвъд, както и тук, редът е строго определен. Законите на Всемира действат на "микро" и "макро" ниво. Не са идентични с нашите. На Абсолюта е подвластна изключително извисена йерархия. Защо се заблуждавате, нима само трудно достъпното е интересно? Когато нещо е невъзможно да се проумее, не означава, че не съществува. На нас ни е дадена могъща сила. Логиката на свръхсетивата е копие на Висшата мъдрост. Интуицията помага там, където възприятията и обсегът на знанията са безпомощни.
Не е съдено обаче на човека да проникне в света на Бога. Кой би могъл да Го съзре - извечна загадка. Веднъж, "когато бях Горе", поисках да Го видя. Тогава пред духовния ми взор се разстла огромна бяла пелена. Нищо не успях да прозра зад нея. А Той бе там...
- Какво се извършва след смъртта в другия свят?
- Светкавична смяна на темата. Изследователите на паранормалното трябва да са с рефлекс за неочакваното.
- Нас ни свързва животът. После - Отвъдното. Е, и там с духовно най-близките сме заедно. Душите и в Отвъдното мислят, следователно съществуват - усмихва се, перифразирайки известната сентенция.
Слава владее непонятна деликатна сила - никога по никакъв начин не принуждава хората край себе си да се чувстват уязвими, слаби. Напротив. Дали защото, битувайки в нашия свят, но неподвластна на него, е много повече в другия?
- Еволюираме по Висш план. Докъде се простира личната свобода? Какъв е житейският избор при предначертаност свише?
- Откъснат от "крепостта на физическото тяло"
- у Духа в Отвъдното се съхраняват най-светли мисли и чувства от последните му земни проявления. Телесната сетивност ориентира душите при тяхната еволюция. Непреходният Дух разполага с абсолютно безпогрешни вътрешни сетива. Мнозина са убедени - живее се само веднъж. Открехнат ли се небесата, с почуда съзнават - животът не спира. С поредното "ново раждане" нищо не се губи в бездната на Необята.
В плът и кръв проблемите са сериозни. В царството на Отвъдното се съзнава кое е значимо. Там се отсъжда не "добро или нищо за мъртвите", както е по земному, а по заслуги: "с добро - и само истината". Потопени в сенките на спомена, придобили нови знания, изминатите прояви в плът и кръв за духовните същности се оказват недостатъчни. Съзрели слабостите в изтеклото битие, там те навлизат в Духа. Заработва неписано правило - стигнеш ли до дъното, дай оценка. От цялата си същност искрено, с необуздана жажда закопняват за още по-успешна земна изява. За промяна.
Свещени упования - по-силни от смъртта.
Обзема ги неустоимо желание за изживяване на нови, често пъти дори много по-тежки пречистващи изпитания в поредното убежище на тялото. С готовност за реализация в задаващото се въплъщение. В стремежа за развитие, настояват трудностите да са много, ама многократно повече, отколкото реално могат да понесат. Това е от порива на Духа за освобождаване от натрупана карма и разплащане с грешките на миналото. Да не спира растежът. Какво е пътуването без опасности? Преодоляната трудност ни прави по-силни.
-
Съдбата, според тебе, е предначертана отначало до край. А нашата роля? Актьори по сценарий?
-
Не, имаме мисия за реализиране в границите на съдбата.
-
Къде е закодирана?
-
В душата.
-
В душата?
-
Да, сред проблясващите в гръдта божествени искрици. Трудно се разпалват! Душата е светлина. Страшно е, загърбим ли я. Трябва да осветява пътя. Поддържа се с мъдрост. Мъдростта осмисля, дава прелест и на най-мрачния сезон - преклонната възраст. Красотата на залеза. Колкото до основните проявления на всяка духовна същност, явила се в плът, определени са свише от алфата до омегата. Закодирани в нашата съдба, те я изграждат.
-
Мисия, да. Какво, според теб, означава съдба?
-
Съдбата е и това с какви хора ще се наложи да живееш, как, в каква насока ще поемеш, доколко можеш да разкриеш кое е добро, кое зло. Не я избираме, вървим натам, където ни се посочи. Свързана е с предишния живот, защото има прераждане.
-
Свише предначертано, неизменно веднъж и завинаги?
-
Най-основното. Към него се върви направо или по заобиколни пътища. Но винаги се стига там, където е закодирано. За лишените от лична воля, абсолютно всичко е предопределено. Помнете - СИЛНАТА ВЯРА И ЛЮБОВТА МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ ДОРИ И СЪДБАТА.
-
А свободната воля?
-
Веднъж вече говорихме: тя е в личния избор - да извършиш предначертаното с добро или зло.
-
Кога духът се настанява в тялото?
-
И това е велико тайнство... Едва ли някой би го разкрил. Ще опитам да ви осветя. Донякъде. Мъжът носи духа в себе си. В Библията е казано "Авраамово семе". Жената усеща детето едва от четвъртия месец нататък, когато то прорита в утробата й. Казах ви, донякъде... Най-трудното на този свят е да се осмелите да чувствате с ума на сърцето и да мислите сами.
-
Докога е прераждането?
- За постигналите съвършенство отпадат страданията през задаващите се еволюционни етапи. Превъплъщаването за тях тогава вече е абсолютно излишно.
-
Мястото на щастието?
-
По преценка на Висшата сила се определя степента на натоварване и отдих в плът. - Пророчица-та реди слова картечно забързано. В състояние на свръхвъзбуда, сякаш се отварят небесата. - Помислете - какво забавя развитието така, както несекващото монотонно щастие? Къде отвежда този очарователен малък тиранин? Плъзнали се с него като вихрушка надолу, ще разбием чела в пъклените порти. Стръмна е пътеката към звездите. Трябва да се издържи проверката на препятствията. Надмогването на трудността - най-голямата житейска благословия. Затова едни стигат там, където са поели, други - там, откъдето са поели... Чудеса се извършват и с шапка-невидимка, но... само в приказките - усмихва се широко.
И, възвърнала добро настроение, заключава:
-
За чудесата трябва дар небесен... Човек е като лозовия плод - колкото по-усърдно го притискат и смазват босите ожулени пети на Съдбата, в толкова по-горчиво и упойващо вино се превръща. Или в оцет - престои ли в леност.
-
Старо, старо е моето вино... - Въздиша пророчицата.
* * *
Ама, че присъда - периодично "погребвани" в изкусителната биологична материя. Какви ли чувства бушуват сред гърчещите се в неудовлетвореност души, за да желаят така неудържимо да ги реализират, за кой ли път, прониквайки в тясната "телесна хралупа"? Инак, без опората на надеждата за поредно въплъщение, навярно биха се сринали.
Нека опитаме внимателно да разсъдим. Появяваме се за живот в "клетка" - "скафандъра на тялото", временна квартира на душата. С него навлизаме в друга "клетка" - на земните ограничения. Пребиваването в плът не е ли нещо като особен вид .луксозен затвор"! Присъдата - смърт. Преди изпълнението и обаче предстоят изпитания, неустоими подслаждащи удоволствия, примамливи забавления.
Не, това просто не е така. Смърт, както се изясни, няма. Макар приживе всеки миг да сме нейни мишени. Със земните въплъщения очакваме своя арсенал от радости и скърби, възходи и погроми. Не произволни. Заслужени, полезни - за усъвършенстване на безсмъртните души.
...И проскърцва, и се завърта плахо или с устрем, за кой ли път, колелото на съдбата. В живот и смърт - сменящи се като деня и нощта. Като слънцето - до безконечност издъхващо и отново възкръсващо.
С всяка поредна инкарнация пред нас се изправят невъобразимо засукани житейски ситуации. За изкушенията почивка няма. Допуска се да сбъркаме. Да изживеем провал. Понякога опустошителен. Та после, ако съумеем да излезем от него, веднъж завинаги да се коригираме. За да не гасне Светлината.
„Нееднократно се гмурваме в реката на живота, да се освободим от прашните наслоявания на Миналото. И се почувстваме преродени, отърсени от паяжинния плен на обсебилите ни от предишни съществувания души, с които конфликтно или благородно сме обвързани.
Коя роза не се въздига от калта? Пътят й - неравно стебло от бодли. На върха - шепица съхранена нежност с неотразим божествен аромат.
Знанието болка носи. Мъдра е съдбата - оттласква ни от бряг на бряг, заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите несъвършенства. Колкото до "кръста", който ни очаква, той трябва да е толкова тежък, колкото всеки може да поеме - едва чуто отронва прорицателката. И вдъхновено завършва:
- Ако щастието и нещастието изграждат пътя, Мъдростта е крайната цел. Доброта и Любов я осветяват! Празник е деня, в който сме добри."
Слава - една от посветените. С нея извършихме нелеко пътуване. Навътре, в съкровеността.
* * *
Човешкото сърце - кладенец в гърдите. Наведеш ли се прекомерно да се огледаш и преоткривайки се в него, да утолиш изпепеляваща жажда, може и да се удавиш.
Това Слава Севрюкова не я касае. Как се раз-шифрова феномен от висша класа в обидно краткия живот?
Мой познат, щастлив да осъществи лична среща с пророчицата от "Овча купел", сподели:
„Като дете заболях от детски паралич. Напълно обездвижен, след продължително трудно лечение частично се възстанових.
Вече зрял мъж, обърнах се за помощ към прорицателката.
Търсейки причините за заболяването, тя се насочи към миналото ми. След дълбока концентрация промълви:
- Виждам те - в предходен живот си бил индиански жрец, злоупотребил със Силата... Това трябва да се изплати.
Замълча. Замислена продължи:
- В следващо съществуване на испански инквизитор обаче е станало още по-страшно. Измъчвал си безименни мъченици в името на Христа. Трошил си ръце, крака...
В тоя миг в ума ми рукнаха спомени от детството.
По-големите момчета, наострени заради недъга, бяха необуздано агресивни към мене. Нахвърляха се на улицата, в училище. Биеха ме, грозно обиждаха.
Чувствах се аутсайдер, вклещен в капан. Децата са зли към различните от тях. Как да воювам с толкова врагове? Та аз не можех да победя дори себе си...
Ослепен от болка, безсилен, с очи премрежени, хващах се през зъби да процеждам: „Само да порасна! Ще премажа ръчиците ви в лактите, краченцата в глезените!..."
Изведнъж осъзнах причината за ужасните закани. Ни думица не бях споделил за това с леля Слава.
Когато развълнуван й го признах, тя с разбиране допълни: „Това е от прераждането като гонител в Испания. От град Толедо. Злокобни времена."
Гласове небесни ли слушаше? И, осенена от видения, до най-дребните детайли описа дървеното инквизиторско устройство, ползвано за изтезания.
По-късно, ровейки се из хроники от испанското Средновековие, открих - в ония времена действително е съществувало подобно средство за мъчение, наречено "гарота". Изобретение, по-страшно от хората, които го създали. Служело за чупене на ръце в лактите и крака в глезените в зловещите подземия.
- Означава ли това, лельо Славе, че съм потенциален убиец?! - Възкликнах със страх. В чудовище ли се бях превърнал?
Благородната старица мило ме изгледа. Тихо отвърна:
- Много по-лесно е да вярваш в злото, да трепепериш като лист пред него. Трябва ли да ни водят лесните неща?... Запомни - нийде в света не е отредено място за мрака. Може да се промъкне, спотаи и пусне корени единствено в душата ти. Ако си слаб. Насилието е силата на слабите. Не бой се, момче!
Ти устоя. Доказа се. Чрез страданията кармата ти вече е изчистена...
А очите й ме галеха.
...Настъпил бе часът на откровението. Някога съм измъчвал със страст. И убивал с любов. Все в името на някаква измислена правда.
Страшно е, изригне ли затулената уста на съвестта, взела сили от мрачните ниши на подсъзнанието. Сторените злини, изглежда, натрапчиво ме бяха преследвали и в Отвъдното. А после като неясна стенеща болка дълбоко се бяха впили в същината ми. При остри сблъсъци с грубата реалност изхвърчаха изпепеляващи искри.
Магическа среща. След нея в живота ми настъпи поврат. Разбрах - човек не може да драсне и чертица върху онова, което му е писано. По-точно - каквото с делата си сам е нашарил.
Незнайно как изведнъж се успокоих. Трудно е да простиш и извършиш добрина, без да чакаш признание. Аз изглежда бях успял. Насочих се навътре. Посветих се трайно на духовна литература. Животът ми се осмисли. Уравновесявам емоциите."
Разтърсваща история на "инквизитор от Средновековието", докоснал се до уникалната жена.
Сподели с приятели: |