* * *
„Купили си бяхме вила в Ловешко - разказва йогата Венцислав Евтимов. - Нямахме търпение да се похвалим с новата придобивка на леля Слава, а тя:
- О-о-о, виждам я!... Ето - и мазето ви виждам... Прорицателката описа в детайли имота така, сякаш се намираше пред него.
За миг се умълча. И изведнъж:
- Ха!... В мазето са се подслонили двойка прилепи. Ей ги - свити в ъгъла на тавана.
За кой ли път - безупречна. Още не бяхме ги прогонили.
Прочела мислите ни, пророчицата рязко смръщи вежди. Строго заръча:
- Да не сте ги прокудили! Камо ли да ги убивате! После внимателно предупреди:
- Прилепите са ваши пазачи. Всеки дом се нуждае от охрана. Прогоните ли ги, казвам ви, задават се нещастия...
И мило завърши:
- Моля ви, послушайте ме.
Невероятно. Прилепи - домашни бодигардове.
Не ни изненада. Отдавна се знаехме с нея. Свикнали бяхме с чудатостите й. Нищо повече тоз ден не посмяхме да я запитаме.
...И тъй, необезпокоявани от никого, "крилатите нощни бодигардове" с години блаженстваха на тавана на избеното помещение. Съседните вили за това време неведнъж бяха злодейски обирани. Апашите с пръст не ни докоснаха.
Забравили странната история, наложи се да заминем за чужбина. Оставихме ключовете на виличката на добри съседи - да я понаглеждат. В залисията обаче сме пропуснали да ги предупредим за "крилатите телохранители".
Един ден те услужливо решили да прочистят мазето. И се престарали - прогонили "пазачите".
Още същата пролет крадци изтарашили вилата. Претършували я пет-шест пъти. Отмъкнали имуществото. Кабелите дори изтръгнали от стените.
Тогава си спомнихме предупреждението, звучащо като приказна притча: „Прилепите са ваши пазачи. Всеки дом се нуждае от охрана. Прогоните ли ги, задават се нещастия..."
* * *
Увлекателният разказ на Венцислав Евтимов продължава, но вече в друг ракурс:
„Напоследък учените се опитват да разкрият връзката на човека с животните. Леля Слава изглежда отдавна я бе разкодирала. От години с лекота общуваше с тях.
Водени от съветите й, взехме си котка за апартамента. Красива, елегантна, египетска. Тъй я нарекохме - Египтянката.
Но любимката ни се оказа своенравна, страшно капризна. Не и ли хареса госта, ще се стрелне да го одраска. Може и по-лошо - да раздере дрехата му.
Нервничи, ръмжи, хапе. Не мирясва, не го ли прогони.
Дистанцира ни от приятелите.
Конфузна ситуация.
Веднъж поканихме на гости леля Слава. Трудно подвижна, докарахме я с автомобил.
Внимателно я настанихме на дивана.
И ужас - към нея ненадейно политна Египтянка-та, за която сякаш бяхме забравили.
Опитахме да я възпрем.
Късно.
Вече се бе покатерила и увила около врата на гостенката.
Косите ни се изправиха - ако впие нокти в шията й?...
- Оставете я! - Властно извиси ръка старицата. -Добро си е животинчето. Нека му се порадвам.
За огромна наша изненада котката се отпусна на раменете й. Гальовно замърка.
Какво и направи? Дали я омагьоса? С никого не се бе държала така.
Египтянката остана все там, на шията на леля Слава. Неузнаваема, кротка, хрисима. Умилкваше се, приятелски мъркаше. И тъй - до сетния миг на гостуване.
Какво й прошепна, как я помилва и преобрази? Пророчицата сякаш бе проникнала в душата й. Изпълнена с благост и любов, притежаваше магнетична власт над хора и животни.
На сбогуване с мъка отлепихме Египтянката от нея"- завършва колоритната история.
* * *
За да вникнем в уникалните способности на чаровната жена, нека се запознаем и с друг кратичък разказ:
„Невероятно добра, леля Слава гонеше лятос мухите от стаите с кърпа. Правеше го деликатно. Сякаш се боеше да не нарани или убие някоя. Внимаваше да не загине паяк или мравка - спомня си Пушка Златарева. - И не само това. Тя, пълната вегетарианка, искрено бе убедена: „Щом не мога да вдъхна живот на ни едно живо същество, нима имам право да отнемам неговия?"
Товарът на посветените.
Животните открай време се ориентират по светлината. Редно ли е ние да изоставаме от тях?
* * *
Скалите, съставени от минерали, влияят положително или отрицателно. С още по-силно въздействие са кристалите, полускъпоценните и скъпоценни камъни. Те - част от огромното, още неопознато минерално царство.
- Минералите - уточнява Слава Севрюкова - са като живи, но в други измерения. Учените отдавна се стремят да осъществят контакт с инопланетяни. За съжаление безуспешно. Търсят ги къде ли не из без-бродните космични бездни. Сякаш забравят - човек не е изолиран остров от света, нито Земята - от Вселената. Най-елементарните форми на живот минералите открай време са сред нас. С безразличие ги подминаваме. Дали защото невзрачни до незабележимост, са навсякъде. Изграждат скалната маса на Земята, на планети, спътници, астероиди... В състава са на още неизучената Вселена, която, може би, поради невежество наричаме неодухотворена.
Не, Слава не е реликва от отдавна отшумяла епоха. Някога хората са били духовно по-богати и сетивно по-разкрепостени от "всезнаещия" наш съвременник.
- Как съзираш ролята на минералите в бъдещето на Земята като планета?
Докоснала се до неизследваните предели на света, прорицателката строго ни поглежда:
- Не мислете, че там, където стъпваме, ще е все земя... - Ненадейно сменя ракурс. - С годините предстоят промени в масивите, изграждащи геопланетарната кора. В тяхната структура участват пак те - "бездушните минерали"...
(Задаващите се изменения в литосферата са обект на една от следващите глави "Световни съдбини" - б. а.)
-
Как да комуникираме с тихите представители на това странно царство?
-
Като ги изучаваме и на първо време си служим с най-благородните от тях. Един скъпоценен или полу-скъпоценен камък може да е благоприятен за някои, за други - не. Това с годините ще е все по-популярно. Ще се прилага от потомците, многократно по-сетивни от нас. Предусещайки, ще се насочват към най-благотворните места за живот. С все по-развита интуиция за местностите, подходящи за природното им естество.
Всяко камъче крие част от земното минало. То след години ще се разшифрова, благодарение на минералите. Не мислете, че е фриволна пословицата „Човек камък да ритне, история ще му се разкрие". Освен това е казано: „И камъкът ще проговори."Знайте, ще дойде време хората да "четат" камъните... (Едно необяснено пророчество - б. а.) За способността си да осъществява контакти с минерали Слава споделя:
- Това за мен е отминал период. На никой пръстен, ако сте забелязали, не нося скъпоценен камък. Предпочитам благородния метал. Спомага за по-добра връзка с Космоса.
„Двоумите ли се какъв скъпоценен или полускъпоценен камък да украсява вашите бижута, насочете се към златото - съветва посветената. - Излъчването му е благодат за всички. Освен това то и лекува.
Имате ли венчален златен пръстен или халка, за нищо на света не ги сваляйте. Опасно е да не се запилеят. И най-вече - обет сте дали чрез тях пред Бога да бъдете едно с половинката си."
* * *
Близка на пророчицата разказва:
„Някога моето малко момче обичаше да се заиграва с венчалната халка. Изтръгваше я от пръста ми и търкаляше из стаята. По детски се забавляваше. Неусетно изчезна.
Дирех я, дирех, няма я.
Нелеки години. Семейният живот не вървеше. Развихриха се съкрушаващи бракоразводни дела.
Обърнах се за съвет към леля Слава.
- Не се тревожи. Тъй ти е писано - внимателно ме успокои. И присвила очи, продължи. - Виждам, синчето е изтеглило венчалната реликва от безимения ти пръст. Душичка... Не е случайност, не-е-е. Уж си играе с нея, а всъщност подсказва: „Мамо, раздели се с татко, да спре да те тормози. Да не страдам и аз от безспирните ви разпри."
Тъй и стана.
Проникновеното тълкувание на пророчицата пресуши колебанията, уталожи мъката в душата ми. Болезнено, това бе единственото спасително решение.
Но ето - тогава изникнаха нови, още по-остри стълкновения с ревнивия съпруг. Заплаши ме с убийство, настоявам ли за развод. Наложи се отново да се обърна за подкрепа към необичайно далновидната жена.
Взряна в бъдещето, животът ми изглежда се бе откроил като на длан пред нея. Смело ме окуражи:
- Не бой се. Виждам, категорична съм – зловещата закана на съпруга ти не ще се изпълни.
Слава Севрюкова, усърдно ценяща брака като акт, благословен от Бога, сега бе на друго мнение:
- Кармичната обвързаност през вековете ти позволява да се разделиш с този човек.
Случката навежда на мисълта - знаци на съдбата се кодират и в такива съкровени вещи, каквато е венчалната халка. В невежеството си ги подминаваме с безразличие. Малко са хората, умеещи да ги разчитат и тълкуват.
С изострена сетивност, чистота на живот и мисъл, съчетани със задълбочени познания, може да се надмогне елементарното отношение към света.
Ерудицията на жената-уникум променя отдавна известната картина на пространството около и в нас.
* * *
Трябва ли всичко до тук да учудва? Слава вниква и в "езика на неодушевените предмети". Владее психометрията. Вещите й "говорят". Издават хората, докосвали се до тях преди десетки или хиляди години - външен вид, съдба, характер, мисли.
Невероятните истории и най-вече случката със змията подсказват - светът е широко отворен за духовно зрящата част на Човечеството.
„Братство има между растенията, минералите, животните"- забелязва Петър Дънов.
Ванга с колоритния си македонски диалект по своему се вписва в тази постановка; „Живецот е вечен. Нема мъртви предмети. Одушевени, неодушовени, всичко е живо. Живи атоми-вселени. Галактики на безкрайността."
Трябва да умеем да общуваме с животни и растения. Да опознаваме качествата на минералите. Да се вглеждаме в привидно баналните, всъщност тайнствени сигнали на битието. Да разчитаме скритите послания на неслучайните, уж инцидентни срещи и събития.
Овладеем ли това, отговорно ще заемем място в света и отвъд него. И, променени до неузнаваемост, със сакрални знания за лечебния ефект на великото чудо ЖИВОТ, ще завещаем на поколенията непреходна Мъдрост.
ЗАЧАТИЕ НА ЖИВОТА И ЕВОЛЮЦИЯ
Как е сътворен светът? От първичен хаос? Ако е така, защо е стройно подреден? Кои закони го управляват? Какво се е извършило някога на Земята, самотна искрица на живота, в затънтения ъгъл на нашата галактика? От какво, как, кога сме произлезли?
Въпроси, изкушаващи открай време будната мисъл. За да узнаем кои сме и къде ще стигнем, нека се върнем с помощта на Слава Севрюкова там, откъдето сме поели.
Задава се поредно пътешествие назад в хилядолетията през психотронния взор на една неординерна личност. Налага се да свалим очилата на традиционно виждане.
Има ли Сътворение, пророчицата е там. Вихри ли разрушение, вилнее ли хаос - пак там. Подвластен на сакралността, нейният свят е извън обичайното. С години странства из Вечността. Вниква във Висшия замисъл, движещ Вселената, направляващ земните процеси.
"Живата хроника на земната история" не приема мастиления дух на едно "мъгляво Сътворение". Откъсната от изкушения, суети и делнични удобства, работи прозорливо, без да се бои да разкрие вижданията си за Началото на началата. Достига земни извори, потъвайки в небесните: „Вникнете дълбоко в себе си, за да откриете света около вас. Но колко чисти трябва да бъдете, за да го съзрете."
Изследвайки живота, разбива господстващи фундаментални схващания. Реанимира миналото. Един феномен проучва друг.
Пророчица. Неудобна. Непризната. Дори посмъртно смущава съня на противниците на Новото.
* * *
„Светът е стар, много стар. - Мълви Слава, потопена в загадката на съществуването. - Нашият свят, а още повече Отвъдният.
Вселената е създадена в един върховен миг. Любов и Хармония са вградени в необятния Космос. Те управляват неговите структури."
Библията е категорична, науката го потвърждава - звездите и планетите са изградени от първичен материал, извлечен от бушуващия хаос. От него е оформена и планетата Земя. Той с неугасима сила бушува и сега в недрата й.
Психотроничката е убедена: „Всичко на този свят откроява следи. Дори ненарисуваното от художник и незаснетото на лента. И най-уединените изживявания се гравират в Акаша."
И тя извлича сведения от Световната информационна банка. Взряна в тъмния генезис на Битието, констатира: „След сложни химични процеси Гея се покрива с вода. С изграждане на атмосфера, катаклизмено се оформя планетарният релеф.
Продължително явление. Извършва се едновременно по всички нейни кътчета. По-късно се създават елементарни условия за възникване на живота."
За нея: „Светът е изначален, Разумът - също. Първо е Сътворение. После - Претворение. Сътворението не е спонтанен процес, резултат на трудно обяснима съвкупност от случайности, дело на "сляпата природа", както учените-материалисти ни внушават. Напротив - това е "обмислен" акт. Плод не на произволни, а на прецизно направлявани свише процеси. Осъществява се със замах от РАЗУМНА СИЛА, систематично действаща от ранните зори на Мирозданието. Еволюцията се развива по висша схема."
Слава достига "алфата на битието", откроявайки "небесния произход" на човека. Търси отговор на ми-тологемите - кои сме, откъде идваме? Но най-вече -къде ще ни отведе избраният път?
Заобиколена от образи и картини, извиращи от зората на времето, пророчицата ни връща към източника на Първосъзданието - СВЕТОВНИЯТ РАЗУМ. Опровергава хипотезата за "засяване на живота" от извънземни същества. „Нашата цивилизация - според нея - не е плод на техните действия. Не сме космическа колония".
Не приема и модерните някога твърдения, че сме потомци на оцелели астронавти от катастрофирал междузвезден кораб, адаптирали се към местната среда. Не сме и "остров на Дявола на съседи по разум", от които тук уж били "заточени" непослушни момчета и момичета от чужда планета (така както преди векове са заселени Америка и Австралия).
За психотроничката: „Животът на Гея е резултат на посявка, закономерен продукт на ВСЕЛЕНСКИЯ РАЗУМ."
* * *
Как е възникнал животът на Земята, миниатюрна точица в океана на Вселената?
„В топла и сладка водна среда на подходящо място - забелязва Слава Севрюкова - се образува "първичен бульон". Висшата Сила "засява" там семената на живота. От тях възникват първите едноклетъчни организми."
Какъв е този природен "праинкубатор"? Вникващата отвъд границите на познатото за пореден път акцентира: „Това не е коктейл, забъркан от множество случайности. Едноклетъчните се появяват, запълвайки определени свише генетични и полеви матрици. От тях след хиляди и милиони обиколки на Земята около Слънцето еволюират нови, все по-усъвършенствани организми.
Природата-майка работи бавно, търпеливо. Филигранно извайва разнообразни форми на живот, за да достигне до своите шедьоври. Затова чудесата й сякаш нямат край. "
След нови милиони и милиони завъртания на Земята около Слънцето определени клетки се комбинират. Възникват свръхпримитивни многоклетъчни форми на живот. Явяват се растенията. След още милиони - най-елементарни животни. Създават се първични древни връзки - растения и животни си влияят. Това още повече стимулира развитието.
Създателят на "чудото, наречено живот" за Библията е Бог. За науката - майката Природа. Двата клона на познание са единни - в тези епохални процеси липсва самоцелност. Елементарните проявления на живота дълго се "шлифоват" по пътя на еволюцията. Оттогава сушата, водните простори и въздуха се отрупват с несметни пърхащи, летящи, пълзящи, плуващи, ровещи се твари.
Сякаш навлизаме в един току що сътворен свят. Психотронният изследовател отваря прозорец към най-древната реалност. Съзира отблясъка от искриците на Сътворението: „Животът е създаден от СВЕТОВНИЯ РАЗУМ, притежаващ колосален запас от енергия. Посяването му е повсеместен процес из Космоса, който ние все още твърде слабо познаваме."
Слава Севрюкова като че е привърженица на теорията за панспермията: „Многообразните форми на живот на планетата ни не са щастливо изключение, а строга закономерност. ВИСШИЯТ РАЗУМ е всеобхватен - действа с размах в неизбродни космически мащаби."
Взрем ли се в този на пръв поглед "несъвършен свят", не можем да не се запитаме - от левичар ли е създаден? Вгледани, откриваме - да, сякаш е почерк на лява ръка. Но това е РЪКАТА НА БОГ.
Коя е истината за Сътворението?
Еволюционната теория твърди - животът възниква едва ли не по "сляпа случайност" от неживата материя. Под напора на естествения подбор някои едноклетъчни се преобразуват в многоклетъчни, които по-късно изграждат по-сложни форми на живот.
Според Библията, Бог е сътворил живота и съществата неизменни - такива, каквито са.
Господстващата научна теория за произхода на живота от неорганична материя е изпълнена с неясноти. Практически недоказуеми обяснения. Библейските притчи за неговата поява звучат наивно. „Някои митове са толкова популярни, че сраснати с масовото съзнание, отдавна са приети за факт" - иронично подхвърля пророчицата.
Информацията от свръхсензорните канали на Слава Севрюкова е категорична: „Вселената е създадена в един върховен миг. Оттогава в нея са кодирани дълготрайни тенденции на развитие. Подобно жив организъм, Мирозданието се движи, пулсира. Непрестанно се усъвършенства. Една от закономерните му прояви е животът на Земята."
-
Каква е разликата между Земния и Вселенския Разум? Кои "механизми" пораждат чудото, наречено живот?
-
Няма Земен Разум, Земен Дух и прочие. Един е -произлиза от РАЗУМНИЯ ДУХ НА КОСМОСА. Изпълва всяко кътче на Вселената, включително Земята. Време за Него не съществува - човешко понятие е. Под въздействие на невидимата СИЛА не спира еволюционната мелница.
С "посяване" първата клетка на биоматерията, Разумът влага в нея план за съществуване, оцеляване и развитие. После - с милиони години - по устойчивата схема, възникват все по-сложни. След още милиони се появяват многоклетъчни. Елементарните растения се усъвършенстват. Същото става с животните, с образувалата се между тях сложна верига.
Активиран свише, Животът се вихри по предна-чертания си път. Друг е въпросът какво ще произведе в лицето на Човека - "венеца на Природата". И кои са неговите граници.
Жизненият цикъл преминава през мъчителни етапи на адаптиране и остри сблъсъци за оцеляване.
На мегабедствия и сътресения. Многократно е стимулиран с привидно сриващи, всъщност полезни обнови-телни катаклизми. Неистово се боим от тях - бичът на планетата.
За Слава Севрюкова те са катализатори, пришпорващи еволюционния възход. Например - с края на динозаврите се отваря ниша за развитие на по-съвършена форма на живот - бозайниците.
Психотроничката помирява наука и религия, твърдейки: „ВИСШИЯТ РАЗУМ {Бог, Разумната природа - б. а.) създава живота и направлява тенденциите за усъвършенстване на организмите, предоставяйки им самостоятелно в определен периметър развитие."
* * *
Какво е становището на Слава Севрюкова за генеалогията на човешкия род?
-
Съществували ли са на Земята хуманоидни цивилизации преди нас? - Валят зажаднели въпроси.
-
Да, имало е древни култури. Далеч преди човека са възниквали, процъфтявали и са се сривали други хуманоидни цивилизации. Загиват много, много отдавна. Тъжен провал. Не успяват да оцелеят поради непригодност. Не всички са от нашия генетично-еволюционен тип...
Психотроничката загатва за далечни предшественици на човека. Вероятно ефирни енергийни същества. Затова ли липсват материални следи? Преди колко милиона години са процъфтявали различните от нас "люлки на цивилизациите", отговор не й се "дава".
- Коя е причината да изчезнат?
За да "разпечати паметта" на Гея, прониква в Акашовите записи:
- На планетата неведнъж е посяван Разум.
Невинаги в суровата и среда е намирал здрава почва за развитие. Онези същества просто не са могли да извървят закодирания в тях еволюционен път. Непригодни да изпълнят духовната си мисия, цивилизациите им са се проваляли. Не всяко творение на Висшата сила е шедьовър на устойчивостта.
-
От тях не оцеляват веществени доказателства?
-
Защо се чудите? Някога на Марс, както виждам, също като при нас процъфтява живот в разнообразни биологични форми. Знам - тези факти ще бъдат научно доказани...
(Дали визира метеорита от Червената планета, върху който учени от НАСА идентифицират отпечатъци от микроорганизми? Открит е десетина години след смъртта й. Или в полезрението й са резултатите от по-късните проучвания на космическата сонда "Спирит", изпратила на 13.01.2004 година косвени доказателства, че на Марс някога е имало вода? Според космическите изследвания, под полярните шапки на Червената планета "вълшебната течност на живота" би трябвало да съществува и сега.
Възможно е да се касае и за непознати форми на живот, чиито следи ще бъдат открити.)
-
Лельо Славе, какво се откроява пред твоето "психотронно око" за чудовището от Лох Нес? За неговия събрат в езерото Оканатан в Канада? За снежния човек "йети", наречен още саскуоч ('Голяма стъпка")? Реални ли са? Какъв е техният произход?
-
Висшият Разум съхранява ограничени популации на част от обитавалите Земята същества. Такива са плезиозаврите от Лох Нес, "Голямата стъпка" в Хималаите и много други. Защо се чудите за йети - и днес екваториалните джунгли са обитавани от неопознати първобитни племена и раси. Еволюцията рядко губи трудните си завоевания.
След време представители на ограничени колонии от тези считани за отдавна изчезнали видове на животинското царство ще бъдат открити. Така ще стане и с други допотопни същества, населявали Земята преди милиони години. Приети от науката за безвъзвратно изчезнали, истината е различна. Бъдещето ще я докаже.
Слава Севрюкова за кой ли път - новатор. Какво нашепва - свои сънища? Или?...
Сподели с приятели: |