Съдържание: пролог по следите на мистерията време



страница13/19
Дата02.05.2017
Размер2.98 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   19

* * *

Един единствен път Слава Севрюкова си позволя­ва да изстреля най-тревожното си видение. Съзряла е мрачна угроза:



-....Животът на Земята се подчинява на космически закони. Равновесието между нашия и отвъдния свят отдавна е нарушено - с милиони и милиар­ди души. Пренаселени сме. За да се възстанови балансът, милиони и милиарди трябва да преми­нат в Отвъдното - бързо и заедно...

Апокалиптично видение!!!

За Армагедон ли се касае? Или за предвещания в Библията "втори огнен Потоп"? (Нострадамус не­веднъж с тревога иносказателно подготвя за него.)

- Как?!... Кога?... Кажи, лельо Славе! – Възкликваме един през друг. И затаили дъх, се умълчаваме.

Сепната от току що изреченото, пророчицата оне­мява.

Вглъбена в неоткроимостта, внезапно отсича. Твърдо, решително:

- Не питайте!...Не знам... Тишината натежава.

- И да знаех, трябва ли да споделя?... - Мълви с половин уста.

Вярна на милозливата си природа, състрадалчески нежно ни поглежда. Пред лицето на грозно надвисващите световни нещастия, фината й душа навярно дъл­боко ги изживява.

Тъжно се усмихва. Майчински успокоява:

- Нима не е видно... Трябва ли да бъде изказано?... Ще ми се да не знаех... Знам...

Съкрушително въздиша:

- Задават се пагубни катаклизми. Нарушена е хармонията между видимия и невидимия свят. Милиони и милиарди души предстои да отплуват в Отвъдното.



Слава не може да бъде зла орисница. Не е в стила й да поднася черни трънени букети от пророчества. Но последните слова мъчително засядат в гърлото й. Давят я:

- Виждам, е ония времена трябва да вървите километри и километри, за да се натъкнете на жив човек. Смърт. Страшно много смърт.... Молете се... Молете се за нашето племе. Молете се за Човечеството - да е по-леко... Няма да ни отмине. Каза ми се: „Както Христос не се размина с "горчивата чаша", така и това не ще прескочи бъдните чеда. Прекомерно пренаселена е Земята."



Предсказание - като тънко разрязващо ледено острие.

Наистина ли предстои покосяване на значима част от Човечеството? Какво трябва да очакват армиите обречени души?

Пред Слава Севрюкова навярно се разкриват по­къртителни гледки. Наднича в изненадите на бъдеще­то със сетива, пронизани от болка. Сякаш изстрадва грехове, за които няма вина. Измъчва се от трагедии, които не са нейни. Споделя ги в сподавена скръб, в неизплакани сълзи.

Съзряла уплаха в очите ни, продължава. Не толко­ва накъсано:

- Не бойте се! Хармонията ще се възстанови след бедствията. Но, казвам ви, трябва да сте готови за тях. Да ги понесете.

И пак повтарям, не бойте се - човешкият род не ще бъде изтрит от лицето на Земята. Виж­дам - унищожения. Неузнаваеми промени. Обно­веното Човечество ще се лиши от една нелепа и страшна своя съставка - озвереността.

В него ще вземе връх Христовата душа. След грандиозни изпитания на границата на оцелява­не ще се оттласне напред. Към позабравената пренебрегвана Духовност. Малцина тогава няма "да виждат" е Отвъдното. Но това ще е плавно, с еволюцията на Духа.

- Не бойте се - вдъхва надежда прорицателката. - Картите са хвърлени. Човечеството привидно ще изгуби играта. Но те внезапно ще се обърнат. С упование за оцелелите. Защото ония хора ще са много по-извисени.



Едва тогаз ще заживеят по божия закон. Помне­те - няма пълно унищожение. Временната загуба е част от сражението.

В мрачните видения проблясва лъч упоителна на­дежда. Как ли ще се чувстват по чудо съхранилите се Робинзоновци и Петкановци?



* * *

Ама, че утешение! В душите камбанно закънтява тревожното ехо от прозренията.

Мнозина считат магията на любовта за интимност. Какво по-съкровено от страданието? Слава не желае и не може да бъде черен пророк. Настанал е часът на откровението. Но дали в стремежа да избегне психошока от смута в умовете, подвластната на хуман­ността не смекчава остротата на предсказанията?

В друг разговор, опряна на свръхсензорите си, прорицателката замислена продължава проникнове­ния за глобалното Бъдеще:



- ...Задават се геопланетарни катаклизми. Не питайте кога. Светът не ще погине. С изпитанията ще осъзнаем - погрешна е посоката. Ще се устремим към духовни нови перспективи, изхвърляйки на бунището на историята измамните ценности на миналото.

Споделила видения, Слава Севрюкова развълну­вана поема дъх:



- Отшумят ли бедствията, задава се бленувана от хилядолетия дивна хармония между людете.

(Годината на разговора е 1990. „Отвъд епохата на страдания почва вечен мир" - казано е в Откровени­ето на свети Йоан - б. а.)

- След природните изпитания - уточнява пророчицата - се задава ера на Духовността. Но дотогаз ще се изживее период, който е като препънка, като забавяне на времето. Предстои Човекът да даде някои неща от себе си, които ще го изведат напред. Трябва да изработи вътрешна хармония. Казано е: „Овладей природата." Сторено ли е това?

Какво се крие зад словосъчетанието "овладяване на природата"? - Хармонизиране с нейните норми на живот или завръщане към естествената среда? - Ве­роятно двете. Не е изключено това да са опасения, свързани с бъдещето на съвременната цивилизация, затъваща в духовен и екологичен срив, въпреки без­спирните призиви.



Човечеството трябва да заживее по-хармонично. Инак е опасно да не бъдем сразени от онова, което се гордеем, че сме победили. Майката-Природа да възроптае срещу лицемерието. И Земята да отвърне на удара...

Неоткроени в детайли, контурно загатнати предска­зания. Слава получава информация през безбрежния "океан на надвремието". Не размахва дрипавото зна­ме на самолюбието, търсещо сензации. Не се обвива в мистика, нито изживява като месия на Новото вре­ме. Не конкретизира на какво ще е мишена човешкия род. Най-вероятно на себе си.

В друг разговор загрижено споделя:

- Ще изчезнат племена (народи - б. а.). И пак ще повторя - каза ми се: „Ще вървиш, дълго, без да срещ­неш живо човешко същество... Но открои ли се пред теб, помни - излишно е да питаш. В него ще е Хрис­товата душа..."

Успокоително ли е това? Историята доказва - оце­лели сме с приспособяване към природата, не во­ювайки срещу нея. С екологическото и духовно за­мърсяване се изплъзваме от космическия синхрон. С достигане критичния праг на противоречия, ще се изправим пред неудържими рискови промени. За тях все по-загрижено предупреждават и учените.

Ако на прозренията на Слава Севрюкова не се обърне внимание, е разбираемо. Тъжно ще е, потвър­дят ли се прогнозите й, а никой не е реагирал. Чудо - вземат ли я насериозно. Събитие - ако държава или общности предприемат адекватни превантивни мерки. А, може би, не ще има намеса в рисковата ситуация, за да не стане тя още по-окаяна?...

Какво бъдеще се задава? - "Огнено"? "Потопено във вода?" Коя ще е опустошителната Хирошима за още неродените деца?

Н20 ли надвисна над част от земното поселение? Тя, щедро даряващата живот. Любимо "оръжие" от времето на Потопа. Заличи ли ни, в море ли ще пре­лее чашата на страданията или в океан? И приижда­щата вода ще помътнее и загорчи. Актуален е строгият духовен закон: „Ако Земята е населена с непочтени същества, да се върне на рибите."

Задава се онова, което интуитивно предчувстваме. Срив - за песимистите. За оптимистите - надежда за възвръщане изгубената хармония. Възстановим ли нарушения синхрон с нас, Земята и Вселената, не е изключено природният Апокалипсис да ни подмине. Слава Севрюкова успокоява - може бедите да не са толкова потресаващи, колкото ни разяжда страхът за "онова Бъдеще". Ако наистина е така, защо с неохота говори за тях?



За прорицателката: „Катаклизмите се отразяват позитивно на еволюцията. Влияят върху промените с флората и фауната. Така е при измирането на динозаврите и появата на по-извисения клас бозайници. Тъй ще е и след предстоящите бедствия

- тласък напред. За оцелелите.



Природните колизии уподобяват горски пожари. Унищожават гниеща шума, клони, отпадъци. Вярно, загиват и млади дръвчета. Ползата - нов жизнен простор. Инак гората линее. А човешкият род, за­тънал в консуматорство, би се превърнал в завод за отпадъци."

Нима сме приказка безкрай? Природата неведнъж е доказвала мощта си да преобразява с размах "про­цъфтяващия рай" в ужасяващ пъкъл. След мегакатаклизмите ще се разбере - простили сме се с обще­ство, в което сякаш "дяволът е шетал"...



"Цивилизацията ни на залеза" пренебрегва духов­ните ценности. Замества ги с изкусителни материал­ни (най-често сурогати). Внушава "стойностни идеи", съмнителни дори за еднократна употреба. Откъсва от хуманността на книгата. Запраща новата генерация в примамливо ласкавите обятия на компютъра и синия екран. Къде е благородството на духа? Не навлизаме ли в нов ледников период на междучовешките отно­шения?

Изплъзне ли се човечността, системата на жи­вот трудно ще се самоподдържа. И -АМИН-на ста­рия свят.

Липсата на любов ли ще изпепели част от рода на сапиенса? Все повече се разрастваме. И какво - много глави, малко светове...

Който преживее изпитанията, благословен ще е" - твърди пророчицата." Опряна на информацията от свръхсензорни детектори, вдъхва оптимистична надежда: „Хомо сапиенс не е пред реквием. Светът ще стане по-съразмерен, чист и нов. Оцелелите ще имат обновена, съответстваща с хармонията на Космоса и Природата стойностна система..."



* * *

Стъклено празни са думите пред задаващото се. От предсказанията лъха студ. Кой континент ще е сполетян? Няколко? Ще се пробуди ли Земята в конвулсии? Безмълвно или с вопли на възбог? Ще се превърне ли краят на милиони във вразумяваща статистика за по чудо оцелелите?

Стресова цивилизация, управлявана от всесилен господар - ВЕЛИКИЯТ СТРАХ. Обзетите от боязън, лесно се контролират.

Тревогите на първобитните люде са нищожни пред нашите. Хаос от хиляди гласове и образи, прониква от синия екран. Треперим от какво ли не: да не спре то­кът, да не скочат цените, да не останем без работа.

След природния Апокалипсис част от тях навярно ще отпаднат. Човечеството ще се освободи от бито­вите безпокойства пред лицето на още по-големите. Всичко ще намалее на изтощената Земя.

Страхът - колос без лице. Зависими сме от условности, създадени от нас. В епоха, когато битката за удобства ни лишава от време за себе си, потискат планини от несигурност. Лавинообразно растат.

Ще дойде време - дяволът ще нахълта във всеки дом, затулен в кутия- напомня късносредновековното пророчество на свети Козма Етолийски, - а ро­гата му ще бъдат на керемидите."Това вече е факт. От изцъкленото око на синия екран се изливат ужасии. Прииждат. Потапят в насилия. Мъчително давят. Заби­ват жила в душите. Стягат, задушават. Дълбаят сърца, умове. Затова ли толкова инфаркти, инсулти, едва ли не панепидемии от ракови заболявания?

С телевизията страховата манипулация нахлува в дома. За потомците - второ мрачно Средновековие, овековечило триумфа на машината над човека. Какво пък - мракът е гориво на Светлината. Калта - храна на живота.



Най-висшата проява на страха, до която достиг­на Човечеството в прехваления свой напредък, се оказа призракът на тероризма. Угроза не от външна напаст, а на човек от човека. "Модерен" страх. Вил­нее в семейството, на работата. С него ни облъчва пак тя, коварната мащеха ТЕЛЕВИЗИЯ. От екрана син те­роризират лавини от насилия и смърт. Нови, задъл­жително по-високи цени на какво ли не. Геометрично растящи данъци. Изсмукани от пръстите такси (де да можехме да изсмукваме оттам финикийски знаци за тях). Развилнял се процъфтяващ бандитизъм, ненака­зана корупция, несигурност.

Тероризмът - варварство, маршируващо с ботуши върху крилете на крехката човечност. Дали защото излиза от вътредържавните норми? Старата "свещена война на кръстоносците с мюсюлманите" сякаш се е развилняла и през 21 век. Заплашва да прерасне в сблъсък на цивилизации, култури, религии. И обезличи по-слабите държави.

Нашата уж велика, а кретаща. Кой как може, я "те­роризира". Пък тя комай си го изкарва на поданиците.

Изведнъж - взривена кола-бомба. „Какво толко­ва?! Свикнахме - скърцаме зъби, - далеч е от нас. Помлени петдесет души."Невинна новина сред море от насилия.

Позорни са подобни разсъждения в обърканите от "развитието" на цивилизацията умове. А са факт. Те­роризмът разцъфтява. Кънти от улиците, отеква сред съседи, приятели. В свят, натряскан до козирката с ци­вилизовано насилие. Бодро крачещ напред с шума на "бързите леки пари".

"Здравословен страх", доказващ - още сме живи. И се питаме: „Ще оцелеем ли извън желязната му пре­гръдка? НЕ СЕ ЛИ ПРЕВРЪЩА ГОСПОДИН ВЕЛИКИ­ЯТ СТРАХ ВЪВ ВСЕВЛАСТЕН ЗЕМЕН ГОСПОДАР?"

Не бойте се - възвръща увереност с тръпнещо слово Слава. - Страхът е ужасен, но преодолеем ли го, край."



* * *

Страхът - източник на всички грехове. Страхът - стимул за умерена смелост.

Страх, страх, страх... Докога? Без него манипу­латорите на Човечеството отдавна да са рухнали.

Срещу растящите опасения, някои трупат имуще­ства, колекционират пари. Барикадират се зад крехка­та им броня. Ще ги спаси ли? Омраза и агресия тлас­кат към унищожение хора, държави, цивилизации.

Съвремие, променило до неузнаваемост лицето на Земята. Това ли е искал Създателят от нас? Глобал­ни катаклизми ли трябва да ни сполетят, та с новите страхове да се отърсим от старите?

Властва тягостно предчувствие - нещо ще се слу­чи. Но нима природните колизии трябва да се пред­хождат от духовни? Предсказанията за катастрофи се отразяват зле върху психиката. Може да заработят рушителни мисъл-форми. Подхранени от тях, да се проектират събития в ужасяващи мащаби. И най-ло­шото да връхлети, защото, боейки се от него, го очак­ваме.

Необходимо ли е да се публикуват мрачните прог­нози? - Да. За да не пропищи съвестта до Бога от премълчаното. Това, което се пророкува, трябва да се сбъдне. Ако ли не, предсказателите да потънат в земята. От срам. Но и тогава ще остане страхът, раз­цъфтял в съцветията на дъгата.

И залюшнати - стрелка в магнитна буря - прелее ли хоризонтът, кой ще се любува на гледката, отвори­ла се към морето...

Бегло загатнати мрачни видения. Избягвайки сен­зационна зрелищност, Слава не осветява събитията. Дали, оповестявайки задаващото се, не цели да поста­ви разум и смелост на изпитание? Или да ни помогне да осъзнаем плановете на "небесните архитекти", за да противодействаме.

След десетилетия отговорът ще е ясен. Сега кънти тревожната камбана. Дано не сме оглушали за преду­предителния й стон.



* * *

Слава Севрюкова долавя ромона на Вселената. Но предусеща и гневния й ропот.

Съвременникът се гордее с мощ, въплътена в бомби и машини, за да маскира хуманния си банкрут. Хвали се с разрушителна сила, за да скрие човешка­та си несъстоятелност" - обвинява Ерих Фром.

Безпрецедентни по брой и острота са проблемите в глобален мащаб. Доказват: СВЕТЪТ Е ОПАСНО БОЛЕН.

Едни от най-невралгичните му дисонанси:



  • Началото на XX! век е преситено с изкуствено създадени напрежения. Разраства се злото на свя­тата ни Тера, а още не познаваме свръхсилата на душевната енергия.

  • Науката, в асинхрон с природата, се превръща в средство за нейното замърсяване и унищожаване;

  • Руши се озоновият слой в атмосферата;

  • В световен мащаб се торпилира съхраняването на природната среда. Въпреки конвенции и забрани, се изсичат гори, ерозират почви, изчезват растителни и животински видове. Унищожава се животът в океаните;

  • В геометрична прогресия расте населението, доскоро удвоявайки се на 41 години. Очаква се по­редното му двукратно разрастване да е през след­ващите 30;

  • Наркомания обрича милиони на масово унищо­жение и генетично израждане (Обеднял духовно, жи­вотът с налаганите съмнителни стойности все повече се обезсмисля.);

  • Глобална е кризата в ценностната система във всички области на битието, в това число и в кул­турата (или в поголовната имитация на такава);

  • Ерозира душевността. Бавно, като в нов ледников период нахлуват, завоюват позиции космическо бездушие и отчуждение;

  • Съвременната цивилизация не удовлетворява потребностите ни в степента, в която създава нови;

  • Светът все повече заприличва на голямо село. Свидетели сме на разрастваща се оварварена селяния. За съжаление - безучастни;

  • Натрупани са критични противоречия в струк­турите на обществата, изграждащи НОВА ГЛО­БАЛНА ИМПЕРИЯ;

  • Лигитимира се безотговорността в политика­та. Винаги силният е прав. (Каква промяна от древ­ния Рим насам?);

  • Развихря се световен и което е много по-страш­но, междудържавен тероризъм.

Експлозивни проблеми. Тежат като камбана, гото-за да се залюшне и проговори при девета степен по Рихтер. Растат критичните натрупвания. Те ще дос­тигнат своя пик. И...

* * *

Разкъсван от ужасии, давен в медийно промиване, пренаселен, пращящ от тирани и тероризъм, светът сякаш моли пощада. Така ли се реализират вдъхнове­ните мечти на великите просветители Волтер, Ди-дро, Русо? Примамливите надежди на създателите на Америка Вашингтон и Линкълн - страна, замисле­на като рай на света? Докъде ще стигне, поела към свободата с криволичеща Чарличаплинова походка? Или раздаваща с юмрук правосъдие?

Това е видно за здравомислещите. „...Светът като че върви към пропаст. Сривът едва ли ще бъде предотвратен. Но би могъл да се отсрочи, ако разумът най-сетне вземе връх" - предупреждава Николай Хайтов.

Не буди спящия, преди да му е дошло времето. Напразно ще е..."-Тъжно възклицава Буда.

Пребродила мъглявините на съвремието, прорица-телката се взира в предстоящото. Как ще протекат събитията?

Ядрена война? - Едва ли.

Гигантски астероид ще изпепели част от Земя­та? - Кой знае.

Свръхнова звезда ще избухне в нашата галакти­ка и изтреби живота. - Това се случва изключително рядко, но...

Екокатастрофа от самозабравеност и хищническо изтребление на природни ресурси? - Логично е.

Конфликт на стихиите? "Имунната система" на Гея ли ще се задейства, променяйки планетарната ос и магнитните полюси, с произтичащите от това ка­тастрофални последици? - Не е изключено.

Безогледно тровената планета ли ще реагира срещу егоистичните унищожители? - Възможно е. Нима не се е случвало (Атлантида, Лемурия)?

Растящата слънчева активност, провокираща наводнения и земетръси ли ще предизвика глобален колапс? - Тревожно предупреждение.

Климатичен хаос? Панепидемии? Изтъняващ озо­нов слой? Глобална разруха от себелюбие и алчност? Верижна катастрофа от изброените природни за­плахи с непредвидими последици от тях? Или?...

Геофизичните колизии не настъпват изневидели­ца. Плод са на поредица критични събития. Бедстви­ята, за които не ни се ще да мислим, боейки се от тях, все някога ще се състоят. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ЗАТОПЛЯ КЛИМАТЪТ, ТОЛКОВА ПО-ИЗСТУДЯВАТ МЕЖДУЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ.



Сякаш се подсказва - предизвикани ще са от "събудения гняв на земната утроба". Дали защото не се вслушваме в стенещите болки на ранената космическа Майка? Тя ли е зла с нас, ние ли се пре­върнахме в безмилостни терминатори? На нея? На себе си?

Предупреждението на прорицателката в друг раз­говор е ясно: „Не Човечеството е в опасност, а люде­те, изгубили Човечност."



* * *

  • По какво да познаем приближаването на онези времена? - Обръщаме се към пророчицата.

  • Ще има глад, наводнения, суши, климатични про­мени, локални конфликти. Тогава баща ще се обърне срещу сина и брат срещу брата.

Леля Слава съзря - в резултат на предстоящи­те катаклизми земната ос леко ще се измести. В границите на едно денонощие ще бъде променена неговата продължителност. Това ще предизвика бу­рни климатични промени" - предава спомени Краси­мира Шопова.

Ще ни настигнат ли стихиите, които сме отвърза­ли? За да зреят бурени из житните нивя?



SOS!- Неспокойната Гея ли ще се люшне? С опас­ни отклонения в енергийната й ос? След геофизич-ните промени червеи ли ще храни "Земята, като хляб разчупена на две"? Затова, че сме се залюшнали ние...

Болезнено пречистване. За да проумеем елемен­тарни истини, нима трябва да се изправим срещу от-вързаните стихии на Природата?

Задава се критичен за цивилизацията период. Осе­нената от Духа изтъква; „Старият свят земетръс­но ще се срине". Човечеството, повлечено от про­блемите на делничното оцеляване, приближава очер­таващите се събития. Много или малко е дотогава?

- Космичен миг.

Непосилните бедствия не са продължителни - предупреждава стоикът Зенон. - Трябва да се прекратят, или да ни пометат."

Слава Севрюкова болезнено изстрадва пречиства­щите изпитания на планетата Земя - жива синьозеле­на акварелна капка от четката на Бога.

* * *

Глуха за алармените сигнали на трезвите умове, самозабравилата се консуматорска цивилизация са­моуверено се носи. Накъде?

Ужасяваща инерция. Срива хранителната среда. Води се от подивели страсти в боледуващи общества, контролирани от религията на парите. Измамна само-унищожителна химера. Това ли е прехваленият сапиенс на новото столетие!

"Яйцето на Земята се пропуква. Човекът-хищникли излюпва?''

Казано е: „За истината питайте поетите, не философите, а още по-малко политиците."

Светът се нуждае от обнова. Кои са неговите ус­тои, идеали? - Див стремеж за обогатяване. Родът на сапиенса, за Слава, „не е преодолял враждебни ин­стинкти. Живее неразумно върху припламващия ба­рут на страстите. Бедства на ръба на разрухата. Едни се задушават под лавини банкноти, други вият до небесата от глад."

Нормално ли е милиард-два съвременници да жи­веят на границата на оцеляване? Милиони да страдат от наднормено тегло, а в Африка да измират деца без хляб?

Гнетящите мисли от натрупаната карма излъчват рушителни вибрации. Впиват се, минират информаци­онния слой на планетата. Едва ли ще я откъснат от не­видимите й "небесни релси", но може да предизвикат опасни изменения. Да жънем урагани, посели бури...

Изненадите на Природата като феномен са предсказуеми само от човека-феномен: „Земята, колкото да не е приемливо за някои - според Сла­ва Севрюкова, - е разумно създание. Диша с оре-дяващите бели дробове на горите, които без­жалостно сечем. Рее се, забързано устремена в заклетия си ход. И сякаш не забелязва какво вършим с нея."



Глуха, беззащитна? Няма? И все ще е така?

Понякога потръпва. Разтърсва се. Впримчена е затягащ обръч от населяващите я "разумни тва­ри", да се изтръгне от задушаващата хватка. А ние приемаме това за трудно предвидими природни ка­таклизми.

Тя и ние. С нея все някога ще се разделим, поверя­вайки й тлеността си. Нима Човечеството е шедьо­вър на неуязвимостта? Ами, ако се окаже по-крехко и от цвете? Някой път раздялата ще е завинаги. С изтляващите лъчи на обречената цивилизация.

Ако Бог ни е създал по свой образ и подобие, какво ще сътворим от този стар свят? Не се ли променим „разумната Гея" може да премине в отбрана, освобож­давайки се от "паразитите".



Безумно робство - властването над една илюзия. Природата може да бъде победена единствено с под­чинение.

"Криза" е с гръцки произход и означава "злина". С втори смисъл - "изход". Китайският йероглиф за "кри­за" се състои от два знака. Единият - "опасност". Дру­гият - "шанс", "възможност".

Логично е мегаколапсът да е последван от войни и стълкновения заради смалените природни ресурси. Миграционни вълни да ни залеят. Но с масовото оредяване, както съзира Севрюкова, предстои освежава­не. Бедствията пречистват.



Прорицателката руши идолите на страха: „Све­тът ще се окопити. Човечеството ще съхрани пулсацията на живота. Духовността ще възвърне Човечността."

И още: „Промяната е за добро. Ще се отърсим от старото. Нова Сила ще разцъфти върху отломките на Глобалната, устремена към материални блага империя, рушаща Земята, която ги осигурява. И -край на природното замърсяване."



Предсказания бистри като сълза. Наедряла от мъка, тя натежава. Дави горчивото минало. И подготвя за живот оцелелите, прочистила душите им.

Каталог: files2014 -> prosvetni
prosvetni -> Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество
prosvetni -> Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността
prosvetni -> Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
prosvetni -> Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
prosvetni -> Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество
prosvetni -> Съдържание: пролог по следите на мистерията време
prosvetni -> Книга на всички хора, които търсят светлината. Торвалд Детлефсен предговор


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   19


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница