Съдържание: пролог по следите на мистерията време

Един единствен път Слава Севрюкова си позволя­ва да изстреля най-тревожното си видение. Съзряла е мрачна угроза:

За Армагедон ли се касае? Или за предвещания в Библията "втори огнен Потоп"? (Нострадамус не­веднъж с тревога иносказателно подготвя за него.)

- Как?!... Кога?... Кажи, лельо Славе! – Възкликваме един през друг. И затаили дъх, се умълчаваме.

Сепната от току що изреченото, пророчицата оне­мява.

Вглъбена в неоткроимостта, внезапно отсича. Твърдо, решително:

- Не питайте!...Не знам... Тишината натежава.

- И да знаех, трябва ли да споделя?... - Мълви с половин уста.

Вярна на милозливата си природа, състрадалчески нежно ни поглежда. Пред лицето на грозно надвисващите световни нещастия, фината й душа навярно дъл­боко ги изживява.

Тъжно се усмихва. Майчински успокоява:

- Нима не е видно... Трябва ли да бъде изказано?... Ще ми се да не знаех... Знам...

Съкрушително въздиша:

- Задават се пагубни катаклизми. Нарушена е хармонията между видимия и невидимия свят. Милиони и милиарди души предстои да отплуват в Отвъдното.

- Виждам, е ония времена трябва да вървите километри и километри, за да се натъкнете на жив човек. Смърт. Страшно много смърт.... Молете се... Молете се за нашето племе. Молете се за Човечеството - да е по-леко... Няма да ни отмине. Каза ми се: „Както Христос не се размина с "горчивата чаша", така и това не ще прескочи бъдните чеда. Прекомерно пренаселена е Земята."

Наистина ли предстои покосяване на значима част от Човечеството? Какво трябва да очакват армиите обречени души?

Пред Слава Севрюкова навярно се разкриват по­къртителни гледки. Наднича в изненадите на бъдеще­то със сетива, пронизани от болка. Сякаш изстрадва грехове, за които няма вина. Измъчва се от трагедии, които не са нейни. Споделя ги в сподавена скръб, в неизплакани сълзи.

Съзряла уплаха в очите ни, продължава. Не толко­ва накъсано:

- Не бойте се! Хармонията ще се възстанови след бедствията. Но, казвам ви, трябва да сте готови за тях. Да ги понесете.

И пак повтарям, не бойте се - човешкият род не ще бъде изтрит от лицето на Земята. Виж­дам - унищожения. Неузнаваеми промени. Обно­веното Човечество ще се лиши от една нелепа и страшна своя съставка - озвереността.

В него ще вземе връх Христовата душа. След грандиозни изпитания на границата на оцелява­не ще се оттласне напред. Към позабравената пренебрегвана Духовност. Малцина тогава няма "да виждат" е Отвъдното. Но това ще е плавно, с еволюцията на Духа.

- Не бойте се - вдъхва надежда прорицателката. - Картите са хвърлени. Човечеството привидно ще изгуби играта. Но те внезапно ще се обърнат. С упование за оцелелите. Защото ония хора ще са много по-извисени.

В мрачните видения проблясва лъч упоителна на­дежда. Как ли ще се чувстват по чудо съхранилите се Робинзоновци и Петкановци?

Ама, че утешение! В душите камбанно закънтява тревожното ехо от прозренията.

Мнозина считат магията на любовта за интимност. Какво по-съкровено от страданието? Слава не желае и не може да бъде черен пророк. Настанал е часът на откровението. Но дали в стремежа да избегне психошока от смута в умовете, подвластната на хуман­ността не смекчава остротата на предсказанията?

В друг разговор, опряна на свръхсензорите си, прорицателката замислена продължава проникнове­ния за глобалното Бъдеще:

Споделила видения, Слава Севрюкова развълну­вана поема дъх:

(Годината на разговора е 1990. „Отвъд епохата на страдания почва вечен мир" - казано е в Откровени­ето на свети Йоан - б. а.)

- След природните изпитания - уточнява пророчицата - се задава ера на Духовността. Но дотогаз ще се изживее период, който е като препънка, като забавяне на времето. Предстои Човекът да даде някои неща от себе си, които ще го изведат напред. Трябва да изработи вътрешна хармония. Казано е: „Овладей природата." Сторено ли е това?

Какво се крие зад словосъчетанието "овладяване на природата"? - Хармонизиране с нейните норми на живот или завръщане към естествената среда? - Ве­роятно двете. Не е изключено това да са опасения, свързани с бъдещето на съвременната цивилизация, затъваща в духовен и екологичен срив, въпреки без­спирните призиви.

Неоткроени в детайли, контурно загатнати предска­зания. Слава получава информация през безбрежния "океан на надвремието". Не размахва дрипавото зна­ме на самолюбието, търсещо сензации. Не се обвива в мистика, нито изживява като месия на Новото вре­ме. Не конкретизира на какво ще е мишена човешкия род. Най-вероятно на себе си.

В друг разговор загрижено споделя:

- Ще изчезнат племена (народи - б. а.). И пак ще повторя - каза ми се: „Ще вървиш, дълго, без да срещ­неш живо човешко същество... Но открои ли се пред теб, помни - излишно е да питаш. В него ще е Хрис­товата душа..."

Успокоително ли е това? Историята доказва - оце­лели сме с приспособяване към природата, не во­ювайки срещу нея. С екологическото и духовно за­мърсяване се изплъзваме от космическия синхрон. С достигане критичния праг на противоречия, ще се изправим пред неудържими рискови промени. За тях все по-загрижено предупреждават и учените.

Ако на прозренията на Слава Севрюкова не се обърне внимание, е разбираемо. Тъжно ще е, потвър­дят ли се прогнозите й, а никой не е реагирал. Чудо - вземат ли я насериозно. Събитие - ако държава или общности предприемат адекватни превантивни мерки. А, може би, не ще има намеса в рисковата ситуация, за да не стане тя още по-окаяна?...

Какво бъдеще се задава? - "Огнено"? "Потопено във вода?" Коя ще е опустошителната Хирошима за още неродените деца?

Н20 ли надвисна над част от земното поселение? Тя, щедро даряващата живот. Любимо "оръжие" от времето на Потопа. Заличи ли ни, в море ли ще пре­лее чашата на страданията или в океан? И приижда­щата вода ще помътнее и загорчи. Актуален е строгият духовен закон: „Ако Земята е населена с непочтени същества, да се върне на рибите."

Задава се онова, което интуитивно предчувстваме. Срив - за песимистите. За оптимистите - надежда за възвръщане изгубената хармония. Възстановим ли нарушения синхрон с нас, Земята и Вселената, не е изключено природният Апокалипсис да ни подмине. Слава Севрюкова успокоява - може бедите да не са толкова потресаващи, колкото ни разяжда страхът за "онова Бъдеще". Ако наистина е така, защо с неохота говори за тях?

- тласък напред. За оцелелите.

Нима сме приказка безкрай? Природата неведнъж е доказвала мощта си да преобразява с размах "про­цъфтяващия рай" в ужасяващ пъкъл. След мегакатаклизмите ще се разбере - простили сме се с обще­ство, в което сякаш "дяволът е шетал"...

Изплъзне ли се човечността, системата на жи­вот трудно ще се самоподдържа. И -АМИН-на ста­рия свят.

Липсата на любов ли ще изпепели част от рода на сапиенса? Все повече се разрастваме. И какво - много глави, малко светове...

„Който преживее изпитанията, благословен ще е" - твърди пророчицата." Опряна на информацията от свръхсензорни детектори, вдъхва оптимистична надежда: „Хомо сапиенс не е пред реквием. Светът ще стане по-съразмерен, чист и нов. Оцелелите ще имат обновена, съответстваща с хармонията на Космоса и Природата стойностна система..."

Стъклено празни са думите пред задаващото се. От предсказанията лъха студ. Кой континент ще е сполетян? Няколко? Ще се пробуди ли Земята в конвулсии? Безмълвно или с вопли на възбог? Ще се превърне ли краят на милиони във вразумяваща статистика за по чудо оцелелите?

Стресова цивилизация, управлявана от всесилен господар - ВЕЛИКИЯТ СТРАХ. Обзетите от боязън, лесно се контролират.

Тревогите на първобитните люде са нищожни пред нашите. Хаос от хиляди гласове и образи, прониква от синия екран. Треперим от какво ли не: да не спре то­кът, да не скочат цените, да не останем без работа.

След природния Апокалипсис част от тях навярно ще отпаднат. Човечеството ще се освободи от бито­вите безпокойства пред лицето на още по-големите. Всичко ще намалее на изтощената Земя.

Страхът - колос без лице. Зависими сме от условности, създадени от нас. В епоха, когато битката за удобства ни лишава от време за себе си, потискат планини от несигурност. Лавинообразно растат.

„Ще дойде време - дяволът ще нахълта във всеки дом, затулен в кутия- напомня късносредновековното пророчество на свети Козма Етолийски, - а ро­гата му ще бъдат на керемидите."Това вече е факт. От изцъкленото око на синия екран се изливат ужасии. Прииждат. Потапят в насилия. Мъчително давят. Заби­ват жила в душите. Стягат, задушават. Дълбаят сърца, умове. Затова ли толкова инфаркти, инсулти, едва ли не панепидемии от ракови заболявания?

С телевизията страховата манипулация нахлува в дома. За потомците - второ мрачно Средновековие, овековечило триумфа на машината над човека. Какво пък - мракът е гориво на Светлината. Калта - храна на живота.

Тероризмът - варварство, маршируващо с ботуши върху крилете на крехката човечност. Дали защото излиза от вътредържавните норми? Старата "свещена война на кръстоносците с мюсюлманите" сякаш се е развилняла и през 21 век. Заплашва да прерасне в сблъсък на цивилизации, култури, религии. И обезличи по-слабите държави.

Нашата уж велика, а кретаща. Кой как може, я "те­роризира". Пък тя комай си го изкарва на поданиците.

Изведнъж - взривена кола-бомба. „Какво толко­ва?! Свикнахме - скърцаме зъби, - далеч е от нас. Помлени петдесет души."Невинна новина сред море от насилия.

Позорни са подобни разсъждения в обърканите от "развитието" на цивилизацията умове. А са факт. Те­роризмът разцъфтява. Кънти от улиците, отеква сред съседи, приятели. В свят, натряскан до козирката с ци­вилизовано насилие. Бодро крачещ напред с шума на "бързите леки пари".

"Здравословен страх", доказващ - още сме живи. И се питаме: „Ще оцелеем ли извън желязната му пре­гръдка? НЕ СЕ ЛИ ПРЕВРЪЩА ГОСПОДИН ВЕЛИКИ­ЯТ СТРАХ ВЪВ ВСЕВЛАСТЕН ЗЕМЕН ГОСПОДАР?"

„Не бойте се - възвръща увереност с тръпнещо слово Слава. - Страхът е ужасен, но преодолеем ли го, край."

Срещу растящите опасения, някои трупат имуще­ства, колекционират пари. Барикадират се зад крехка­та им броня. Ще ги спаси ли? Омраза и агресия тлас­кат към унищожение хора, държави, цивилизации.

Съвремие, променило до неузнаваемост лицето на Земята. Това ли е искал Създателят от нас? Глобал­ни катаклизми ли трябва да ни сполетят, та с новите страхове да се отърсим от старите?

Властва тягостно предчувствие - нещо ще се слу­чи. Но нима природните колизии трябва да се пред­хождат от духовни? Предсказанията за катастрофи се отразяват зле върху психиката. Може да заработят рушителни мисъл-форми. Подхранени от тях, да се проектират събития в ужасяващи мащаби. И най-ло­шото да връхлети, защото, боейки се от него, го очак­ваме.

Необходимо ли е да се публикуват мрачните прог­нози? - Да. За да не пропищи съвестта до Бога от премълчаното. Това, което се пророкува, трябва да се сбъдне. Ако ли не, предсказателите да потънат в земята. От срам. Но и тогава ще остане страхът, раз­цъфтял в съцветията на дъгата.

И залюшнати - стрелка в магнитна буря - прелее ли хоризонтът, кой ще се любува на гледката, отвори­ла се към морето...

Бегло загатнати мрачни видения. Избягвайки сен­зационна зрелищност, Слава не осветява събитията. Дали, оповестявайки задаващото се, не цели да поста­ви разум и смелост на изпитание? Или да ни помогне да осъзнаем плановете на "небесните архитекти", за да противодействаме.

След десетилетия отговорът ще е ясен. Сега кънти тревожната камбана. Дано не сме оглушали за преду­предителния й стон.

„Съвременникът се гордее с мощ, въплътена в бомби и машини, за да маскира хуманния си банкрут. Хвали се с разрушителна сила, за да скрие човешка­та си несъстоятелност" - обвинява Ерих Фром.

Безпрецедентни по брой и острота са проблемите в глобален мащаб. Доказват: СВЕТЪТ Е ОПАСНО БОЛЕН.

Едни от най-невралгичните му дисонанси:

• 
  Началото на XX! век е преситено с изкуствено създадени напрежения. Разраства се злото на свя­тата ни Тера, а още не познаваме свръхсилата на душевната енергия.
  
• 
  Науката, в асинхрон с природата, се превръща в средство за нейното замърсяване и унищожаване;
  
• 
  Руши се озоновият слой в атмосферата;
  
• 
  В световен мащаб се торпилира съхраняването на природната среда. Въпреки конвенции и забрани, се изсичат гори, ерозират почви, изчезват растителни и животински видове. Унищожава се животът в океаните;
  

• 
  В геометрична прогресия расте населението, доскоро удвоявайки се на 41 години. Очаква се по­редното му двукратно разрастване да е през след­ващите 30;
  
• 
  Наркомания обрича милиони на масово унищо­жение и генетично израждане (Обеднял духовно, жи­вотът с налаганите съмнителни стойности все повече се обезсмисля.);
  
• 
  Глобална е кризата в ценностната система във всички области на битието, в това число и в кул­турата (или в поголовната имитация на такава);
  
• 
  Ерозира душевността. Бавно, като в нов ледников период нахлуват, завоюват позиции космическо бездушие и отчуждение;
  
• 
  Съвременната цивилизация не удовлетворява потребностите ни в степента, в която създава нови;
  
• 
  Светът все повече заприличва на голямо село. Свидетели сме на разрастваща се оварварена селяния. За съжаление - безучастни;
  
• 
  Натрупани са критични противоречия в струк­турите на обществата, изграждащи НОВА ГЛО­БАЛНА ИМПЕРИЯ;
  
• 
  Лигитимира се безотговорността в политика­та. Винаги силният е прав. (Каква промяна от древ­ния Рим насам?);
  
• 
  Развихря се световен и което е много по-страш­но, междудържавен тероризъм.
  

Разкъсван от ужасии, давен в медийно промиване, пренаселен, пращящ от тирани и тероризъм, светът сякаш моли пощада. Така ли се реализират вдъхнове­ните мечти на великите просветители Волтер, Ди-дро, Русо? Примамливите надежди на създателите на Америка Вашингтон и Линкълн - страна, замисле­на като рай на света? Докъде ще стигне, поела към свободата с криволичеща Чарличаплинова походка? Или раздаваща с юмрук правосъдие?

Това е видно за здравомислещите. „...Светът като че върви към пропаст. Сривът едва ли ще бъде предотвратен. Но би могъл да се отсрочи, ако разумът най-сетне вземе връх" - предупреждава Николай Хайтов.

„Не буди спящия, преди да му е дошло времето. Напразно ще е..."-Тъжно възклицава Буда.

Пребродила мъглявините на съвремието, прорица-телката се взира в предстоящото. Как ще протекат събитията?

Ядрена война? - Едва ли.

Гигантски астероид ще изпепели част от Земя­та? - Кой знае.

Свръхнова звезда ще избухне в нашата галакти­ка и изтреби живота. - Това се случва изключително рядко, но...

Екокатастрофа от самозабравеност и хищническо изтребление на природни ресурси? - Логично е.

Конфликт на стихиите? "Имунната система" на Гея ли ще се задейства, променяйки планетарната ос и магнитните полюси, с произтичащите от това ка­тастрофални последици? - Не е изключено.

Безогледно тровената планета ли ще реагира срещу егоистичните унищожители? - Възможно е. Нима не се е случвало (Атлантида, Лемурия)?

Растящата слънчева активност, провокираща наводнения и земетръси ли ще предизвика глобален колапс? - Тревожно предупреждение.

Климатичен хаос? Панепидемии? Изтъняващ озо­нов слой? Глобална разруха от себелюбие и алчност? Верижна катастрофа от изброените природни за­плахи с непредвидими последици от тях? Или?...

Геофизичните колизии не настъпват изневидели­ца. Плод са на поредица критични събития. Бедстви­ята, за които не ни се ще да мислим, боейки се от тях, все някога ще се състоят. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ЗАТОПЛЯ КЛИМАТЪТ, ТОЛКОВА ПО-ИЗСТУДЯВАТ МЕЖДУЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ.

Предупреждението на прорицателката в друг раз­говор е ясно: „Не Човечеството е в опасност, а люде­те, изгубили Човечност."

• 
  По какво да познаем приближаването на онези времена? - Обръщаме се към пророчицата.
  
• 
  Ще има глад, наводнения, суши, климатични про­мени, локални конфликти. Тогава баща ще се обърне срещу сина и брат срещу брата.
  

Ще ни настигнат ли стихиите, които сме отвърза­ли? За да зреят бурени из житните нивя?

Болезнено пречистване. За да проумеем елемен­тарни истини, нима трябва да се изправим срещу от-вързаните стихии на Природата?

Задава се критичен за цивилизацията период. Осе­нената от Духа изтъква; „Старият свят земетръс­но ще се срине". Човечеството, повлечено от про­блемите на делничното оцеляване, приближава очер­таващите се събития. Много или малко е дотогава?

- Космичен миг.

„Непосилните бедствия не са продължителни - предупреждава стоикът Зенон. - Трябва да се прекратят, или да ни пометат."

Слава Севрюкова болезнено изстрадва пречиства­щите изпитания на планетата Земя - жива синьозеле­на акварелна капка от четката на Бога.

* * *

Глуха за алармените сигнали на трезвите умове, самозабравилата се консуматорска цивилизация са­моуверено се носи. Накъде?

Ужасяваща инерция. Срива хранителната среда. Води се от подивели страсти в боледуващи общества, контролирани от религията на парите. Измамна само-унищожителна химера. Това ли е прехваленият сапиенс на новото столетие!

"Яйцето на Земята се пропуква. Човекът-хищникли излюпва?''

Казано е: „За истината питайте поетите, не философите, а още по-малко политиците."

Светът се нуждае от обнова. Кои са неговите ус­тои, идеали? - Див стремеж за обогатяване. Родът на сапиенса, за Слава, „не е преодолял враждебни ин­стинкти. Живее неразумно върху припламващия ба­рут на страстите. Бедства на ръба на разрухата. Едни се задушават под лавини банкноти, други вият до небесата от глад."

Нормално ли е милиард-два съвременници да жи­веят на границата на оцеляване? Милиони да страдат от наднормено тегло, а в Африка да измират деца без хляб?

Гнетящите мисли от натрупаната карма излъчват рушителни вибрации. Впиват се, минират информаци­онния слой на планетата. Едва ли ще я откъснат от не­видимите й "небесни релси", но може да предизвикат опасни изменения. Да жънем урагани, посели бури...

Изненадите на Природата като феномен са предсказуеми само от човека-феномен: „Земята, колкото да не е приемливо за някои - според Сла­ва Севрюкова, - е разумно създание. Диша с оре-дяващите бели дробове на горите, които без­жалостно сечем. Рее се, забързано устремена в заклетия си ход. И сякаш не забелязва какво вършим с нея."

Ако Бог ни е създал по свой образ и подобие, какво ще сътворим от този стар свят? Не се ли променим „разумната Гея" може да премине в отбрана, освобож­давайки се от "паразитите".

Логично е мегаколапсът да е последван от войни и стълкновения заради смалените природни ресурси. Миграционни вълни да ни залеят. Но с масовото оредяване, както съзира Севрюкова, предстои освежава­не. Бедствията пречистват.

И още: „Промяната е за добро. Ще се отърсим от старото. Нова Сила ще разцъфти върху отломките на Глобалната, устремена към материални блага империя, рушаща Земята, която ги осигурява. И -край на природното замърсяване."