Съдържание: пролог по следите на мистерията време



страница18/19
Дата02.05.2017
Размер2.98 Mb.
#20435
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

* * *

Арбитърът Бъдеще - "да" или "не" на предсказа­нията на Слава Севрюкова. Животът досега е благо­склонен към тях. За пророчицата времето е лишено от възраст. В трасценденталните си изживявания, извисила се над него и пространството, отказва да го приеме, обитавайки повече духовния, отколкото физи­ческия свят. Там хронометри и физически тела няма.

Феноменът време сякаш престава да съществува за влюбените. Слава обича Човечеството. Много. Дори повече, отколкото себе си. Затова ли понятието време отсъства?...

Айнщайн твърди: „Единственото основание за съществуването му е, че не всичко се случва навед­нъж. "


  • Как виждаш продължителността на живота на но­вото много по-зряло Човечество?

  • Хората в предбиблейска епоха са били значител­но по-едри от нас, почти исполини. Освен това жи­веели са неимоверно по-дълго. В недалечно бъдеще, както се "разкрива" пред "психотронното ми око"... - Пророчицата се пренася векове напред. - Ето, съ­зирам - към края на съвременния цикъл (след 2 100 година - б. а.) земният път за нашите потомци ще продължи да се увеличава. При отделни инди­види тогава може да достигне до 170 години."

Вдъхновяващи картини. Съвършено нов морал и начин на живот.

Предстоящите глобални катаклизми и климатични изменения, някои от които разгледахме в предходната глава, навярно ще наложат различна от господстваща­та досега стойностна система. Задават се кардинални промени. При съвършения сапиенс духовното ще над­могне материалното.



- Настъпват времена - споделя, - когато човек ще може да черпи информация от Космоса, защото той самият е Космос. Всичко там, се съдържа и в него. Ония хора няма да са забравени от Небето. Виждам - след 2 075 година, към края на цикъла (2100 г. - б. а.) повечето от тях ще имат пряк контакт с Висшата сила.

Потъвайки във вековете на бъдещето, прорицателката уверено продължава:

- Доста по-късно, към 2450-та година, в още по-висша степен ще се развива и процъфтява Духовността."

* * *

Такива са неоткроилите се още аванпостове на бъ­дещата суперцивилизация.

Дали се касае за роящите се по онова време ек­страсенси?

Питали сме я неведнъж. Отказва да уточни.

Комай е права. Активно налаганата у нас и по све­та комерсиализация, съчетана със съмнителен морал при част от тях, заплашва с поголовен срив, принизя­вайки това проникнало сякаш от бъднините явление.


  • Кога ще настъпят прогнозираните времена?

  • Години не ми се дават. Цикълът е 22 х 7.. И още... - Слава Севрюкова шепти. Изчислява наум. - Не е да­лече - има-няма, най-много хилядолетие... Но дотога­ва ще е епоха на сурови изпитания. Човечеството ще е преминало през още една голяма война.

Не загатва ли за лавиноразрастващите се напосле­дък терористични атентати? Ако е тъй, Третата све­товна война отдавна е в ход: „Тя ще покоси живота преди всичко на цивилното население." С това опре­деление пророчицата дава още по-ясен знак, по кой­то да я различим. И допълва: „Най-страшната - няма да се знае къде се води..."

Прозрението й съвпада с отдавна предсказаното от Нострадамус световно стълкновение между хрис­тияни и мюсюлмани.

(Някои негови тълкуватели го определят за години­те между 1999-2027.)

Този варварски акт вече е налице. Залива ни с ужа­сии. От страна на едните и другите. И поставя пред неимоверни изпитания оцеляването на нашата крехка цивилизация. Нима прогресът се състои в това - с вся­ка следваща война да ни убиват "все по-хуманно"?

* * *

...Но и този тъмен период ще отмине. Към трихилядната година, според прорицателката, Човечест­вото ще е много по-съвършено, отколкото днес.

Какво по-оптимистично от това!

- Съществува предположение - с изгаряне на огромни количества каменни въглища, от дълбоките земни пластове се освобождават нисши духове. Затуй ли се шири бумът на медиуми и псифеномени?

- Чуйте добре. С края на физическото тяло, духът и душата на човека се оттеглят в предначертани свише за целта пространства. Не при нас, в Космоса.

Разсъдете сами - могат ли духове да се освободят от земните недра? - Слава ни оглежда с почуда. -Абсурд. За тях ограничения няма, НЯМА!(Набляга на думата.) Преминават всевъзможни прегради. Освен това добрите медиуми и сензитиви не са принизени. Небесна дарба. Заслужена с благородни дела в предходни животи. Но и те, като всички други, могат да се самоунищожат, изкуши ли ги материята, задушаваща полета на душите.



  • Кроманьонецът, нов клон в развитието на чове­ка, е много по-интелигентен и съвършен, в сравнение с неандерталеца. (Последните представители на из­местената от него по-първична раса са просъществу­вали почти до 16 000 години преди Христа.) Все по-усъвършенстващият се сапиенс постепенно е заел нишата на по-елементарния. Възможно ли е подобна роля за нас да изиграе задаващата се свръхсетивна нова генерация?

  • Защо не можете да разберете - кроманьонецът и неандерталецът са от съвършено различни еволюци­онни клонове. Няма връзка между тях.най-честия

А сега за бъдещето. Извисени, на идните хора ще им се "даде" пробудена духовна мощ. Другите сами ще отпаднат - здраво сраснати със земята. Вкопчените на живот и смърт в материята, са с по-бедни възможности.

Формиращата се раса на бъдещето, за разлика от тях, ще е с необозрими перспективи. Новата ге­нерация е стъпка към Космическо братство. Проспериращият Дух ще овладее и свободно направлява физическото тяло.

- Нека освежим темата. Бъдещето на нежния пол? Как се откроява то пред теб в оная далечна епоха, лельо Славе? Ще продължава ли да се развива еманципацията?


  • Жените, бидейки семейни, в идните години не ще приемат съпружеската фамилия. Ще предпочитат мо­минското име. Масов процес.

  • Ведно с промените във външния вид, възможни ли са модификации на нашите полеви структури?

  • Новият човек, както казах, ще се издигне още малко на ръст, но от съвременна гледна точка с не толкова лицеприятна физика - слаба мускулатура, голяма глава.

Онези същества ще са по-светли, лишени от бронзовия загар на силата. Но те многократно ще ни превъзхождат по бурния порив на духа. Ще се адаптират хармонично към природата в една много по-разумна система на живот.

В ония години ще се разрасне броят на основ­ните ни полеви структури с още две. От седем те ще станат девет. Всяка от тях - с по седем подструктури.

- И тъй Новият човек- продължава пророчицата - ще е грацилен, нежен, неотдаден на материалното. С деликатно телосложение, доста по-ниско тегло и многократно по-овладян ум. Ресурсите на неразработения човешки дух са безкрайни.

Това в задаващите се по-късни етапи ще му помог­не да преодолее дори земното притегляне. Помнете -без машини.



(Хомо космикус ще владее левитацията - ако правилно тълкуваме прорицателката. Далечните по­томци ще се реят като птици из въздуха, без машини. Разкриват се вдъхновяващи светове отвъд най-смели­те пейзажи на въображението.

Но дали тогава те все още ще живеят като хора и ще се чувстват такива? И какви ли метаморфози ще трябва да преминат, за да се стигне до там... - б. а.)

Освен това оня тип същества, както вече разкрих, с лекота ще си предават мисли, без да са им необходи­ми технически уреди, независимо от разстоянията. (Тотално развитие на телепатията - б. а.) - Впечатляващото днес ясновидство - завършват проникновенията - ще е банално средство за земна и космическа комуникация. Необятната Вселена за суперцивилизацията ще се превърне в уютен, все по-благодатен дом. Това, което изглежда като фан­тастична приказка в моите уста, един ден ще бъде достояние на едно ново духовно поколение.

Заслушани в предсказанията на Слава, не можем да не се замислим за предстоящия триумф на Човеш­кия дух след хиляди и милиони години.

Вълшебна притча ли е това? Следи от Бъдещето? Или реализация на възкресения древен мит за изгу­бения рай? А, може би, се откроява бленуваният от хилядолетия златен век на Човечеството?

Изкушени от материален комфорт, не се ли отда­лечаваме от изконната си същност? В обкръжение на техника, потискаща и задушаваща Мъдростта?



Вестоноската на промяната неведнъж подчерта­ва: „Цивилизованите, лишени от духовност и морал същества, ще отстъпят място на извисения човек, подчинен на събудения седми център... "

Все още неизяснено пророчество. Какво загатва? - Обновен свят, управляван от "царствената седма чакра" спец бурно еволюционно усъвършенстване? Освободеният "кундалини" с огнена власт, способ­на да изпепели злотворствата? Или възкресяване на притежавани от нас енергийни сили, лекомислено за­трити след "цивилизационния възход" на духовно не­вежество? Тези процеси ще приключат, изместени от противоположни.

Още по-вероятно е Слава Севрюкова да предри­ча наченките на бъдещата седма раса. „Обновление­то ще е велика Армагедонска битка за очовечаване." Пророчицата съзира необятни простори пред духа и ума. Това ли ще е слънчевото руно, завоювано от ар­гонавтите на бъдещето? В онези близки или далеч­ни времена, когато бурно или плавно ще ни завърти космическата еволюционна спирала.

Слава Севрюкова е категорична: „Третото хиля­долетие принадлежи на "третото око".

* * *

Част от прозренията за бъдещето касаят рели­гията - духовния от хилядолетия гръбнак на Чове­чеството:

Ще дойде време народите да изповядват единна вяра. Религиозните чувства след "голямата гибел" ще създадат ново отношение към света.

Виждам - свещениците в бъдните години ще са в снежнобели одеяния, плътно препасани в талия­та. Миряните ще пеят в хор с тях. Всеки дом ще има свой олтар с икони. Светите ликове ще напом­нят за хората, отдали живот за вяра. Ще се узнае - светците са същества в много отношения досущ като нас, но много по-извисени, с непоклатима убе­деност и борбен дух. Нима е лесно да сме прави, още по-трудно - праведни. Ще се разбере -и те като нас не са лишени от прераждане."

(Информацията е от седемдесетте години на мина­лия век-б. а.)

Преди това ще настъпи мъчителен период, засягащ православната църква. Подложена на прес­ледвания, в предстоящите политически и социални сътресения известно време ще оцелява едва ли не в нелегалност. Отминат ли неизбежните изпитания, онези, които й останат верни, ще бъдат спасени. Но само, ако пречистили духовния си олтар, устоят на времето.

След 2100-та година ще се състои общопланетарен църковен събор. На него християните (като­лици, православни, протестанти и всички други) ще приемат катехизиса на учението за прераждане.

Неизбежните природни сътресения ще повлияят върху този процес. Отшумят ли, клириците ще се обединят в единна църква. Значима роля в нея ще има православието. Християнството тогава ще бъде многократно по-силно."

Невероятен скок в духовната еволюция. Чове­чеството - с универсална вяра. С неизмерно по-об­хватна мощ.

Религиите ще се съберат в една, проклами­раща прераждането. За него и кармата ще се съз­дадат учебници. Ще се изучават в образовател­ни програми."

Преди да се достигне етапа на духовно обновле­ние - отбелязва Слава Севрюкова в друго пророчест­во, - ще се премине през разногласия и ожесточени борби. Последица от сриващите природни и социал­ни бедствия на границите на оцеляване.



Не бойте се от мъките. Надмогнати с добро, въздигат. Няма ли път назад, все остава една спаси­телна пътечка - навътре, към себе си. Към Духа" -завършва пророчицата по интересната, но и тревожна тема.

Отминат ли "бедствията", след социалните и меж­дудържавни трусове, хората ще надмогнат непреодо­лимите различия. Ще се обединят в името на здравомислието и всеобщото оцеляване.

Трябва ли това да учудва? Църквата е божестве­на, но и човешка институция. Нима държи авторски права над Всевишния? Кой е експерт по делата Гос­подни? Кой би могъл да Го "затвори" в посветения Нему храм?

Меним се ние, мени се и Небето. Религията не ще остане в скована неизменност. Божествената инсти­туция ще трябва да се адаптира към новите, разраст­ващи се изисквания на времето. Или ще я принудят обстоятелствата. Не се ли реформира и непрекъснато усъвършенства, църквата трудно ще оцелее. Предстои да се осъвременят и другите проявления на вярата. За да няма обезличаване и забрава.

Сходна тенденция се откроява и в някои предска­зания на Ванга. Предвижданията на двете пророчици са направени независимо едно от друго в различно време.

Едгар Кейси също говори за задаващо се духовно хилядолетие. Назовава го "епоха на разбирателство". Убеден е: „Обновлението ще настъпи тогава, когато Човечеството създаде подходящи условия за това."

Един ден Китай ще се превърне в люлка на хрис­тиянството - парадоксално засега звучи предсказа­ното от американския пророк. - Да, това е отдале­чено, според както хората измерват времето, но е само миг в сърцето на Бога - защото утре Китай ще се събуди."

Според него: „Програмата за промяна, очакваща реализация, съществува някъде в Етера. Действи­ята на сапиенса ще определят точния момент за превръщането й в реалност."

За Слава Севрюкова, отношението ни към Бог в един дългосрочен план предстои съществено да се промени. От властващия през вековете "патернасти-чен модел" ще се премине към много по-близки, изтъ­кани от искрена любов, почти партньорски отношения (без да звучи кощунствено) с Твореца.

Посочените събития ще са в далечни, трудно обо­зрими времена - навярно след хилядолетия. Тогава, когато достатъчно еволюирали, ще сме заслужили и готови за по-адекватно и реалистично отношение към Световния Разум.

Просветлен, обновен, вместо да се стреми да вла­дее Природата, новият сапиенс наистина ще зажи­вее в разумна хармония с нея.



* * *

Според Слава Севрюкова: „Бъдещото Чове­чество ще говори един език. Задава се контрапро-цес на състоялите се някога "библейски събития с Вавилонската кула".



В него ще има от словесния фонд на всички на­роди. Ще преобладава английският. Речник без мно-гословие - с по-малко думи ще се предава повече съ­държание.

Нима не е така и в природата - сменя ракурс пророчицата, - тя постига много с малко..."

- Народностните езици не ще се погубят, въ­преки наличието на общо комуникативно сред­ство - леят се откровенията. - Ще се запази тяхна­та есенция. Ще оцелеят - свидна вековна традиция -но с ограничена функция.

Подобни тенденции се открояват и за отделни­те народи. Постепенно ще се заличат държавите. Ще се обособят като провинции, изграждащи Един­ната земна общност. Това няма да попречи на на­родите да съхранят обичаите и фолклора си."

Слава съзира Човечеството като космополитно. Прогнозата е от седемдесетте години на миналия век. Свидетели сме на началните етапи на сбъдването й. Огромно количество английски чуждици нахлуват, заемат все по-трайно място в речниковия фонд на телевизия, радио, преса. Народите все повече вървят към окрупнени общности. Това кореспондира с пред­реченото.

Вникващата в "летописите" на Вселенския Разум знае: езикът е един - божествен. Националните рече­ви структури са скромни негови диалекти. Не напълно завършени, те непрестанно се развиват. Така ще е и занапред.

Дали обнадеждаващото утре няма да е благослове­но завръщане към стародавния, изпълнен с достойн­ство живот на лекомислено затритата някога Златна ера отпреди Вавилонската кула? Но вече обогатена с повече знания, опит и Мъдрост? Ера, очакваща гения на своите Омировци и Фидиевци.



* * *

  • И всичко това - отражение на промените след предстоящите поредици от катаклизми?

  • Границите на Глобуса няма да останат все такива. Земната кора, изграждаща формата на континентите, ще промени вида си. Последиците - климатични изне­нади.

Предстоят върховни изпитания. Част от потомците ще ги надмогнат.

Слава се замисля. И продължава, сменяйки те­мата:

- Борбата за просъществуване на Човечеството е за съвършенство. Еволюцията на Земята, поради плътта, в която сме, е една от най-тежките. При това - твърде продължителна. Не е като тази на ангелите. Виждам - макар слабо познати, и те като нас са реални, само че ефирни същества. Отдавна изминали предначертания път на развитие, йерархията им е в помощ на човешките души.

- В духовно извисената суперцивилизация - забелязва псифеноменът - Човечеството ще развие много повече умения. Това няма да е безметежно и наготово. Ще се явят нови и нови трудности.

И да искаме, не ще ги избегнем. Потребни са за развитието, както кислорода за живота. Преодоля­ването им провокира стремеж към Светлина.

Проницателно взряна в слушателите си, пророчицата внимателно напътства:

- Ако тъма засенчва кръгозора ви, не се плашете. Временно е. Препъне ли ви камък по пътя, продължете. И, съхранили духовна красота, смело напред!

За човека, дошъл в края на своята еволюция, няма да има невъзможни неща.

* * *

Задава се вълнуващо приключение на свобода и полет на Духа. И то ще е за добро. Вовеки и присно.

Вдъхновяващи перспективи след хилядолетие. Как ли ще се чувстват хората в оная епоха? А и по-късно - след десетки и стотици хиляди обиколки на Земята около Слънцето? Още ли ще се зоват човеци?

На извисената бъдна генерация няма ли да доми­лее за "сътворения от кал грешник", снизходително наречен някога "хомо сапиенс"?...

И кой ще очовечи далечните наследници, превър­нати в изискани свръхсензорни творения? Те - в плът и кръв носители на възвишен ДУХ.

Ами ако са по-уязвими с новите си придобивки в ултрауникалния до фантастичност нов свят? Няма ли да ги измъчва носталгия по нашето отдавна отшумяло, първично и наивно поколение?

За какво ще мечтаят? На какво ще се надяват? На Трето пришествие?...

* * *

Факти от бъдещето. Прогнози, изненадващи като гръмотевична буря през зима. Поднесени от "харизма-тичен професор по психотроника". Какво пък, един ден "фантастичните проекти" може да се финализират.

Не, това не са екстремни пътешествия на въобра­жението. Нито футуристични предвиждания. Трудно е да се определи къде свършва прогностиката и къде започва нереализираният, по-съвършен свят.

Не е лесно да го изживеем в аванс. Картините на Слава Севрюкова ще оживеят по-ярко, ако си ги пред­ставим в перспектива, обхванати в строги закони. Но това би било прекалено елементарно, защото бъде­щето винаги руши ограниченията.

Благодарение на пророчицата, пред нас се открояват събития, заложени във "Вселенския план". Проблясват отвъд застиналия гръб на хоризонта. Припламващи зари на неоткроен слънчев диск над изненадващо примамливите нови времена.

Слава би могла да каже, подобно блестящия писа­тел и прорицател Жул Верн. „Всичките ми съчинения след години ще бъдат под действителните възмож­ности на Човечеството. Постиженията на науката ще надминат създаденото и от най-неукротимото въображение."

Пророчицата не "венчава" наука с фантазия. Още по-малко с религия. С възторг съзира изгрева на една НОВА НАУКА. Всемощна, изглеждаща засега фантастична.

ПСИХОТРОНИКАТА - НАУКА НА ДУХА. Трудно осъществим или отдавна изгубен рай. В двата слу­чая - все поради несъвършенствата на Човечество­то. Но това, както узнаваме, няма да е вечно.

А дотогава? - Както напомнят древните: „Най-трудно се учим на Бъдеще."



ОТВЪД АПОКАЛИПСИСА

"Апокалипсисът" - зловеща представа. С гръцки произход, означава "откровение", "разкриване" и в ни­какъв случай не е синоним на "край на света".

Фактът, че контурите на Бъдещето са обозрими само за духовно извисени личности, навежда на ми­сълта - случващото се би могло да бъде част от "све­товен сценарий". Създаден от Някого. Мистериозно залегнал Някъде. Достъпен за Някои.

Къде? - Не е лесно да се определи. Важното: Чове­чеството все повече осъзнава - съдбата ни е нераз­ривна част от тази на Вселената.

В епохата на "електронния феодализъм" (така световни интелектуалци определят "прогресивното ни съвремие") Слава работи с Духа. Среща ни с още непроявения свят на идните хилядолетия. Съзряла задаващите се природни изпитания, споделя: „2025-2032 години са само част от изпитанията занапред. Предстоят и други. Не бойте се - и най-съкруши­телните трагедии не са безкрайни, така както след всеки ураган настава затишие."

И така - какво ни очаква отвъд хоризонта на съвре­мието? - Опустошение или възраждане?

Човечеството е с бъдеще - успокоява пророчи-цата. - Ще намалее като количество, ще се извиси като качество."

А след това?

За "Апокалипсиса, прииждащ като порой отвъд Армагедон", ултрасензорната жена предрича, назо­вавайки неназовимото: „Предстоят радикални проме­ни... Не сме безкрайни."

Не бъдем ли заличени от нещастията ведно с по­томците от земната твърд, навярно ще сме се поучили от тях. В тъжното безмълвие на размисъл и скръб. Или след диви вопли на възбог.

Как ли ще бъдат оценени събитията след стовари­лите се несгоди? Във време, когато "страшното" е отминало, в царуващото спокойствие. Казано е: „Апо­калипсисът настъпва първо в душите".

Нека отидем още по-напред след столетия и хи­лядолетия, отвъд стоварилите се природни беди. Ще се съхрани ли популацията на хомо сапиенс? Докога? Какво е отвъд критичната точка? Накъде ще се понесе космическият кораб - майката Земя!

* * *

На тези и други интригуващи въпроси предстои да потърсим отговор в откровенията на притежателка-та на свръхсетивни радари:



  • Какво се задава отвъд Апокалипсиса? Каква ще е доминантата на Новото време? Кой достоен компози­тор или писател би го отразил?

  • Преминат ли големите катаклизми, виждам -откроява се коренно различно, много по-извисено ду­ховно поколение. То ще извайва контурите на Новата епоха. След сриващите страдания, казвам ви - период ще е на вечен мир.

  • Неуморният космически бегач на светлинни раз­стояния Земята носи безценна щафета - Човека. От­кроява ли се в близко или далечно време наше пресе­ление на други планети?

  • Безплодни фантазии - усмихва се снизходително и някак тъжно прорицателката.

И взряна в откроилата се пред "психотропното й око" колекция от картини на бъдещето, отсича:

- В този вид, с физическо тяло - не. Какво ще дирим там? Нима подобни странствания ще обогатят духовния ни ръст? Не, по-лесно, перспективно и екологически чисто ще е да ги посещаваме от разстояние - с мисъл.

Никъде в бъдеще не съзирам наши планетарни ко­лонии. Никъде, никъде, никъде. Човечеството, както ми се "дава да видя" ще напредне донякъде в това. Но после ще поеме по духовен, не грубо материали-стичен, както понастоящем, а съвършено различен път на развитие. Подобни екзотични пътешествия и да се състоят, ще са временни. Каквито и завладя­ващи картини да рисуват фантастичните романи и екранизации, те нямат бъдеще. Не ще се състоят и космически войни с други цивилизации. Високо ево­люиралият Разум никога не воюва срещу себе си.

Слава разбива на пух и прах популярните от де­сетилетия футурологични идеи за трайно колонизи-ране на близки и далечни звездни системи. Ако прог­нозите й се потвърдят, разработваните дългосрочни програми за овладяване на извънземието би трябвало да бъдат захвърлени като утопии.

Психотроничката, осъществяваща транскосмически контакти, е категорична: „Човечеството вне­запно ще спре напористата инвазия в галактическо­то си разрастване. Техниката ще бъде заменена с по-перспективни, екологично чисти методи за опо­знаване на света и световете..."

(Някои от тези аспекти бяха обект на предходната глава - б. а.)

- Няма да се състои колонизиране на Космоса - категорична е Слава. - Тънкостта е в това, че никой никъде не се преселва. Животът като феномен е винаги, навсякъде.

Космосът за пророчицата е високо еволюирал Разум. Това надхвърля и най-смелите очаквания.

Психотроничката незабележимо се позасмива. Миг след това уверено, с леки иронични нотки в гласа продължава:

- За какво му е на един извънземен, примерно, да емигрира сред нас? С какво ще се обогати? – Само проблеми... (Поглежда ни снизходително.) Щом инопланетянинът би могъл да се озове тук всяка секун­да с мисълта си, защо да пренася и своето физическо тяло, ако го има? Та това е огромно разхитителство на енергия! Онези неописуемо напреднали същества, както забелязвам, отдавна са овладели най-великото божествено послание - Силата на мисълта.



  • Какво е тя?

  • Това е изкуството да "вкараш" в себе си мисъл­та и света в нея. Взаимно да се проникнат едни в други. Изчистената мисъл като съставка на хигиенния живот, е твоето продължение. Нима духът на човека не живее в мисълта му? Тя трябва да бъде укрепена с вяра и издигната на висока духовна вибрация. Това се отнася и за словото - да е строго премерено, преди да се изрече.

  • От какво се определя силата на мисълта?

  • От чистотата на душата и сърцето.

  • Как да я опознаем?

  • Едно от най-тайнствените неща. В ума е на всеки, но не всеки знае какво се таи там и как да борави с него. Колебаещият се не върви напред. Приемеш ли нещо от цялата си душа, заработиш ли истински за него, само тогава ще имаш успех.

Слава Севрюкова се умълчава.

- Законът за времето, разстоянието и скоростта на Айнщайн (Е=m.c/2) сменя темата - не е валиден в областта на Духовното. Страшно трудно ще разберем откъсналите се на светлинни еволюционни разстояния високо развити разумни форми на живот. "Съвременните научни капацитети" се водят от "царицата логика" - всесилно оръжие от столетието на науката (20 век - б. а.). Как ще приемат и се адаптират към чуждото присъствие? За това е необходима най-вече ПОВИШЕНА СЕНЗОРИКА.

(Акцентира на последните думи).

- Интересни прогнози за зрелостта на Човечеството. Какво ни очаква в следвремието, лельо Славе? В оная навярно ослепителна белота, издаваща чистотата на оцелелия след столетия и хилядолетия свят? Съзираш ли края на човешкия род? Ще се изчерпи ли "програмата на Висшия Разум", както ти я назоваваш, за развитие и усъвършенстване на душите в хуманоиден вид? „Видях ново небе и нова Земя"- вещае "Откровението" на свети Йоана. Ако това все пак се случи някога, навярно в необозрими бъднини, по какъв начин ще се реализира? Поетът оптимистично пророкува:

Рухне ли светът, отново претворен ще е. Със Слово." И така, нека заедно надзърнем отвъд "последния камбанен звън". Ако предстои такъв.

- Очаква ни бъдеще, неизбродно като спираловидния безконечен път на Земята. Казах вече - не сме безкрайни. Животът е преходен. Тогава? Не чакайте присъда на Галактическия съд. Космосът не ще скърби... "Гибелта" на САПИЕНСА, "венеца на природата", всъщност ще е извисяване към нова, още по- съвършена форма на съществуване. Душите ни никога не ще изчезнат в прах и запустение. Човечеството в ония много далечни времена ще е завършило значим етап в "учебния курс на Синята планета". След хиляди и хиляди лета, оттатък писмената от праха на изсушените ни стъпки, виждам - пуста, празна ще е майката-Земя. Без дървета, треви, животни. Без капчица вода... Само пясъци, пясъци, пясъци.... Без следа от атмосфера. Планетата ще се обезличи, подобно Марс.

(В пилотен полет напред със силата на мисълта Слава разкрива финала на Човечеството като завършек на една история, започнала с бурен възторг. Приключила с умъдряла тъга.)


  • И какво? Финишира ли животът на Земята, Бог ще ни посочи с пръст и превърне в... ангели сред Веч­ността? А Човечеството? Сподели, лельо Славе, навярно ще бъде съхранено като творение на Абсо-люта на други подходящи планети? Ако ли не, косми­чески ще се разплиска без следа?... Какво ни очаква отвъд чертата? Нали, както неведнъж си твърдяла, „Разумът никога не губи своите завоевания"?

  • Ще споделя това, което ми се "дава да видя": Нико­га няма да се изчерпи Световният разум. "Отвъд Предела" ще отпадне настоящият тип биологи­ческа еволюция. Това ще е след продължително и бурно усъвършенстване на човешката душа. Тя в ония необозримо далечни хилядолетия не ще из­питва повече потребност да посещава Земята в тяло от плът и кръв. За БЪДЕЩИЯ СЪВЪРШЕН САПИЕНС ще е напълно излишна миграцията, на­речена живот. Съвкупността от познания, пре­доставени от временното земно пребиваване, в непонятните за нас, откъснати в бъдещето епохи, изцяло ще са усвоени.

Изучавайки нашата планета и нейните природни закони, ние се усъвършенстваме. В необозримите бъднини ще отпадне потребността да идваме тук, за да приемаме подобни уроци. Душите не ще има с какво ново да се обогатяват, вниквайки в тайните на физи­ческата и биологическата материя. Еволюционно ще са се изстреляли далече напред. В оная трудно съзри-ма ера, веднъж вече ви разкрих това, ще е отпаднала дори потребността да се създава потомство.

С възможността да посещаваме с мисъл вся­ка звездна система, мъглявина, галактика и да кон­тактуваме със съществата там, а също и с онези от Отвъдността, интересът на душите към физическото тяло постепенно ще намалява. До пълно изчерпване. Но дори да завърши земния си път, Човечеството ще продължи да съществува като състояние на съзнанието. Затова "Откровението" на Йоан известява „Ще ви дам нова Земя и нови тела." Казано е: „Всеки край има начало така, както всяко начало върви към своя край."



(Пророчицата за пореден път се опира на Библия­та, сътворена според нейните убеждения от духовно еволюирали морални люде с прогностични способно­сти, осъществявали от ранни зори контакт с Ви­сшата сила. И за кой ли път примирява трудно съв­местимите наука и религия - б. а.)

- Далечните ни потомци ще следват всемощния космически ритъм стъпка по стъпка. В ония епохи ще сме вникнали в същината на ИСТИНАТА и МЪД­РОСТТА. Интелигентността, интуицията, информа­цията от свръхсетивата са истинското ни скрито оръжие. Тогава ще се превърнем в още по-извисе­но НОВО НЕБЕСНО ЧОВЕЧЕСТВО,

Животът на Земята, вече знаем това, е необходим за развитие на душите. Не е съвкупност от забавле­ния. Изживян лекомислено, прескъпо се заплаща.

Извисена, според прорицателката, е целта на съ­ществуването ни. Проникнала в неумолимите вселен­ски принципи, никъде не съзира, нито намеква за опас­ност от "осиротяване на Човечеството".

С овладяване скритите резерви и възможности на душата, с все по-цялостно навлизане в оня "друг, на­вярно много по-сложен от нашия супердигитален свят" (трудно е да се намери точно определение за причудливите реализации на бъдещето), физическото тяло ще се превръща във все по-малко потребно, за разлика от сега.

Прозряла неизбежното, Слава се връща към мимолетието на деня. А пред нас изгряват новите, пла­хо открояващи се в ума времена. На далечното УТРЕ. На една примамлива, макар и несъвсем разбираема ВЕЧНОСТ.

Допреди 4-5 хилядолетия Близкият изток и Египет са сред най-плодородните райони на Зе­мята. Там за дълго процъфтяват могъщи древни цивилизации.

Резултатът - поголовно унищожаване на дървета и растения. Изчезват множество животински видове. Реки пресъхват завинаги. Климатът необратимо се променя.

Нахлува пустинята. В най-богатите земеделски някога райони сега се разпорежда безпощаден господар - безкрайният пясък. Това е горчивата трагич­на истина.

Слава Севрюкова съзира - след хиляди и хиляди лета Гея на свой ред също ще се превърне в безплод­на пустош. Без вода. Без растения. Без животни. Без хора. Лишена от атмосфера. Безбрежно море от наже­жени през деня, ледени нощем пясъци. Като на Марс и Венера.

Не е трудно да предположим, изхождайки от наслед­ството на миналото, как най-вероятно ще се стигне до там. С това обаче няма да прекъсне съществуването на уязвимото клъбце планетата Земя. Тя ще продъл­жи, макар лишена от живот, да се носи по сложната си спираловидна орбита из мрачния Космос.

За пророчицата е ясно като бял ден: „Водата на Синята гостоприемница напълно ще изчезне". За задаващия се дефицит на все по-безценната в бъдеще течност говорят, и тревожните предсказания на Ванга. Тя не ще бъде съхранена поради това, че някога някакъв, забравен вече самороден балкански изобретател обещаваше да я превърне в най-евтино екологично чисто гориво. Не. Причината вероятно ще е в поетапното изтребление ресурсите на планетата.

Слава Севрюкова не се изживява като всезнаеща, макар да постига "откровения, заключени зад три печата". Странни видения. Не трябва да се приемат за фриволни футуристични картини. Уверено твърди: ,Това ще е реалността за променените из корен по­томци на нашите далечни синове и дъщери. След хи­лядолетия, хилядолетия, хилядолетия..."

Истинско "Второ пришествие" ли ще е задава­щата се непонятна, трудно определима нова фор­ма на съществуване? С навлизане в координатната система на неоткроилия се свят, можем само да га­даем как ще изглежда. Каквото и да стане, в едно трябва да сме сигурни - доброто няма кръстопът. Специфичното за човешкия род състрадание ще ни съпровожда до края на живота на Земята. Навярно и след това, когато сме преминали в друга форма на съществуване.

Ще се сбъднат ли пророчествата на Слава за необоз­римо далечните световни бъднини? Кой ще се обзаложи? Ще оцелее ли, за да спечели облога? Нека ги съхрани една друга магия - книгата. За пред съдника Време.

Изпитанията. Да ги приемем с мъдрост и спокой­ствие. Животът не свършва така, както с края на гъсеницата не угасва съществуването й, Задава се нова, много по-примамлива великолепна Ера. На пеперудата...





Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница