Съдържание: пролог по следите на мистерията време



страница3/19
Дата02.05.2017
Размер2.98 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

* * *

Царичина - уникална империя от подземни тайни. За първи път в историята на Българската армия воен­ните участват в такава сензационна операция.

Неизбежни са въпросите:

Първо: каква е идентичността, произхода, пред­назначението на находките?

Второ: къде се съхраняват?

Трето: докога ще е ембаргото за изнасяне на не-предубедена информация?

Четвърто: не се ли укриват доказателства за съ­ществуване на ранни човешки образци на Земята? Или на по-съвършена от нашата проява на живот?

Пето: при среща с необяснимото, докога ще се отрича то?

Отговорите биха дали обяснение защо "обектът" е изолиран от общественото внимание в страната и по света. Защо камари бетон затулят устата на неудобна­та истина.

Едва ли скоро ще получим компетентни обяснения. Единственото, което представителите под пагон заявя­ват, е: „Без коментар!"

"Царичинската авантюра", както се квалифицира неоправдано пренебрегвания в най-новата ни история акт, е сравнима с кутията на Пандора и разлетелите се от нея тайни. Документите, включително Дневни­кът на разкопките, касетофонните и стенографски записи на разговорите с Ванга и Слава след приключ­ването й загадъчно изчезват.

Висшите военни магистрати като че нищичко не зна­ят за съдбата на скъпоплатения "проект". Археолози и историци от своя страна академично, с насмешка ква­лифицират "дилетантските разкопки" за "дивотии" и "феномени на човешката глупост". "Потайностите" в оня район се превръщат в обект на жълтите издания.

За да звучат там пошло, карикатурно.

А по цял свят се работи сериозно по тези въпроси.



* * *

По-древни са нашите земи от знайното за тях. В недрата им се таят неразлистени мистерии.



Царичина, появила се от нищото, изчезна в нищото. Непроницаем сфинкс със затулена уста. Тайни от ми­лиони лета под бетонен саркофаг. Усмирителна риза на вихрещи се страсти. Явление, запратено в бъдеще­то.

Рано е още, рано..."- Не заглъхва предупрежде­нието на Слава Севрюкова.



ПРЕРАЖДАНЕТО - "ТАЙНСТВО" ИЛИ?...

Реинкарнацията - слабо изследван от науката про­цес. Благодарение на нея, пребиваването ни на Земя­та не е еднократно и обидно кратко. Така личността получава повече възможности за духовно израстване.

Всеки от нас се явява на бял свят в определена година, месец, дата, час и секунда със своя мисия, отредена от Висшия разум. Строго кодирана до мо­мента, в който ни се представи. Можем да проме­ним събития, не и съдби. Затова връзката с Бог не трябва да изтънява"- завещава Слава Севрюкова.

И продължава: „Пътят на еволюцията е дълъг, стръмен. Усъвършенстването на нашите духовни същности при пребиваване в плът се подпомага от това, че след като веднъж ни е имало, после мно­гократно се проявяваме на Земята. Прииждаме на ята, съпроводени от най-близките. Целта е, преми­навайки през определени изпитания, да се докажем. Извършва се с многобройни прераждания."

Душата - зрима за пророчицата мъглявина. Прозирен конец между нас и небесата: „Протичането на живота е строго предопределено. Спохождащите ни събития не са произволни, а заслужени. Възможният избор се свежда до това - да ги реа­лизираме с добро или зло."

Защо науката не успява да проникне в недосегаемите тайни на Отвъдността, а феномени като Сла­ва и Ванга го правят, при това със завидна лекота? А и двете - почти "неучени". Но с души въздигнати - стъл­би към Небето.

Какво представляват душата и духът?

И те като нас не са лишени от "плът" - кате­горична е психотроничката, имаща дързостта да изследва тях и атомните ядра. Изводи в резултат на дългогодишни наблюдения. - Изградени са от свръх-разредена материя. Затова са почти невидими и много трудно досегаеми."

Понастоящем, според нея, човек е затруднен да признае, че е преди всичко дух. И че сливането с него в земен план, му осигурява телесна реализация.

Не е ли духовната същност онова, което остава от нас, изгубим ли всичко? „Там, където сетивата провокират предположение, че има тяло, а то от­съства, бихме искали да кажем - там е душата" -философски заключава Витгенщайн.

Несмъртна е душата, искрица Вечност е тлен­ността - въздиша Слава. - Смъртта не е по-силна от живота, защото ключът към нея е в него. Тя не го зачерква. Надживяваме я. Умирайки, не изчезваме. Знак на преходност, променя съществуването.

Душите на отишлите си от този свят прииждат тихо от безвремието - сами или на ята. Акостира­ли от страховитата за мнозина бездна на Вечност­та, спират при хората да им предадат откровения.

Но глухи са повечето, а и слепи, отдадени на тре­петите на деня. И да ги доловят, трудно схващат посланията им. Затулват неугасимата искра на От­въдното, която трябва да осветява душите им.

Това е така, защото живите се боят от мъртви­те. Всъщност мъртвите с повече основание би тряб­вало да се тревожат за безверието на живите..."

* * *

Естественият физически край е избавление от тя­лото. С него - от активния "доживотен полигон" за изява в трудни или леки, но винаги благоприятни за духовната еволюция земни условия. Така се заключва мисията ни.

Смъртта - какво по-смущаващо изживяване за егото.

За пророчицата феноменът "смърт" не същест­вува. Връщаме се там, където сме били. Скритият свят е вечният ни дом. След неизбежното връзката с живота не прекъсва, а се променя. Усещаме го не само с плът.



Отвъдността - преход от материално в духов­но пространство. Между тях е Безкраят. Съществу­ването там е единствено като съзнание. Животът не стихва вовеки. С физическия финал приемаме възрас­тта на Вечността.

Нека опитаме да изясним една хилядолетна ени­гма от математическа гледна точка. Ако животът и смъртта са уравнение, при крайност на първата ве­личина (живот), възможно ли е втората (смърт), да е безкрайна? Верният отговор - и двете имат свои ограничения. Добре познат е земният престой. Не е ясно колко трае пребиваването в Отвъдното. Това, според духовно посветените, е кармично индивиду­ален процес.



Временно смъртни сме, докато осъзнаем без­смъртието си.

Да не се умира - каква скука!



Усещането на времева ограниченост на същест­вуването крие неуспоримо предимство - мобилизира ни, за да го осмислим и реализираме по-добре - може да се възрази. Навярно с основание - смъртните ула­вят по-силно мига, разбират какво искат от живота и изграждат по-дълбока връзка със себе си. Идеята за прераждане обаче ни дава нови шансове - не сме дилетанти в съществуването. Това може да ни напра­ви още по-отговорни пред него.

Нека се допитаме до един от трансцендентал-ните капацитети. „Изживяванията на човешката душа от секундата на зачеване и раждане до ес­тествения завършек са строго предначертани -споделя Слава Севрюкова, постигнала най-трудното, духа. - Не всеки е дорасъл да проникне отвъд завеса­та. Повечето хора са слепи за "тайнството" живот и... огледалното му отражение. Нямат познания. А и вярата слаба.



Голите ни души са равни пред Бога. МНОЗИНА НА ЗЕМЯТА СА ПОД ИГОТО НА ЕГОТО. От него повече от всички други страдат богатите, властимащи-те. Помнете, съществува една неписана единаде­сета Божа заповед. Запленени от собственото все-могъщество, не я забравяйте: „Глупостта е грях". Никога не губете чувството за мярка, скромността и вярата си!"

Леля Слава бе дълбоко вярваща. Най-голямата й радост - да помага на хората - спомня си Пушка Златарева. - Един тридесет и осем годишен евре­ин, удивен от способностите на изповедницата на души, след като го посвети, пожела да приеме хрис­тиянството. Тя му стана кръстница."

Когато болни или сринати от ударите на съдбата се домогват до пророчицата от "Овча купел", тя от душа се моли за тях. Всеки неин духовен контакт се пред­хожда от молитвено послание. Най-често шепнешком. Застъпничеството й е силно: „Без вяра не бих могла да помогна на никого. Лишен от нея, човек е безполезен дори на себе си."

* * *

Мария Анастасова, нейна далечна родственица, като повечето докоснали се до дарбата й, старателно описва впечатляващите "духовни разговори" в своя Дневник.

11.04.1986 година.



  • Неведнъж си говорила за прераждането. От как­во се направлява то, лельо Славе!

  • От кармата. Човек заради нея се явява много пъти на Земята. Предходният живот предначертава пътя му. Целта е да "доизгради" и извиси душа. Кармичната задълженост непременно се изплаща в следващо или през няколко земни проявления. Не се налага среща на всяка цена с човека, с когото е запле­тена, но задължително трябва да се разчисти.

Чрез превъплъщаване душите се усъвършен­стват. Прииждат звездопадно от живот в живот, за да се потопят в сладко-горчивите земни изпитания.

  • От какво се направлява кармата?

  • От нашите дела, мисли, чувства. Но не си въобра­зявайте, че чувствата я създават. Градят я действията. Можеш да мислиш и усещаш, каквото пожелаеш, но да действаш - тук вече е отговорността. Пътят на ево­люцията минава през различни изпитания. Не всички от тях са карма. Такива са големите беди - тежки бо­лести, сриващи катастрофи, мъчителната смърт. На­чинът на изкупването й се формира от Висшата сила.

Невинаги се разрешава тук да се намесват дори йе­рархично най-извисените духовни същества.

  • Освен на Земята, този процес би ли могъл да се разпростре и на други планети, в други галактики?

  • За нас - в земни условия. Интелектът в Космо­са не е изключение. Той самият е разум. Доколкото ми се "разкрива да видя", безброй планети из Безкрая са обитавани от високо еволюиращи разумни създа­ния. Не всички са наши подобия. Дори при имащите сходства, някои са по-едри, други по-дребни. Те също създават и чистят карма, но това е обширна тема.

  • Какво, според теб, е нашето ниво на еволюция?

  • Най-напреднали сред съществата на родната пла­нета. Но измежду останалите проявления на Разума из Вселената, сме сред духовно догонващите. Вече споделих - "повечето от обитателите в плът на различни звездни системи са по-висши". Прекалено здраво сме сраснати със земята. По тази причина Бог някога слезе сред предците ни в човешки облик, да по­могне лично с живот и наставления. Яви се тогава, ко­гато бяха подготвени да го приемат. Ако това се бе слу­чило на ниско еволюционно стъпало, Висшият разум би останал неразбран и "отхвърлен". Затова новото летоброене на Човечеството се отбелязва с идване­то на Христа.

* * *

Въпросите по интригуващата тема продължават в друг разговор:



  • Чрез превъплъщенията според теб, лельо Славе, вървим към съвършенство. Добре, а Бог? В Бог ли се преражда? Извършват ли се подобни процеси и сред най-висшата йерархия?

  • Неизтребима е човешката глупост! - Прокънтява гласът на пророчицата. - Внимавайте с устата - вра­тите на ума! ...

- Но ти знаеш! - Упорстваме, дръзко нагазвайки в примамливата неизвестност.

Близостта до пророк болезнено изостря чувството за сензационни очаквания.

- Е и? - За кой ли път надмогва вродена скромност, без да я губи.

Дарбата може да се окаже проклятие. Не е ли пре­лята чашата на търпение? Назрява сблъсък. Сблъ­съците са като убождане с лечебна игла. Болезнени, почти винаги отварят скрити сили. И мощно оттласкват за живот.

Отбягваща славословията, милата жена внимател­но обгръща слушателите с поглед. Безсилна да се гне­ви, навярно й коства да потисне огорчението си:

- Защо понякога се поддавате на мисли, безплодни като острови от сол?...

След миг се усмихва:

- Защо ме подценявате? - Само невежият знае всичко - тихо, след внезапния изблик, подема.

С поведение защитава старата максима - значими­те хора са естествени. Потънала в нежните простран­ства на свръхсетивата, държи на цената си. Въпреки многото дарби, здраво стои на земята. Това не може да не озадачи. Да, народен човек е, но не пророчица за ма­сова консумация. Преди малко деликатно го подсказа.

- Колкото по-здраво сме стъпили на земята, толкова по-далеч сме от звездите - отвръща, навярно прочела мислите ни.

И продължава:

- Отвъд, както и тук, редът е строго определен. Законите на Всемира действат на "микро" и "макро" ниво. Не са идентични с нашите. На Абсолюта е подвластна изключително извисена йерархия. Защо се заблуждавате, нима само трудно достъпното е интересно? Когато нещо е невъзможно да се проумее, не означава, че не съществува. На нас ни е дадена могъща сила. Ло­гиката на свръхсетивата е копие на Висшата мъд­рост. Интуицията помага там, където възприятията и обсегът на знанията са безпомощни.

Не е съдено обаче на човека да проникне в света на Бога. Кой би могъл да Го съзре - извечна загадка. Веднъж, "когато бях Горе", поисках да Го видя. Тогава пред духовния ми взор се разстла огромна бяла пеле­на. Нищо не успях да прозра зад нея. А Той бе там...

- Какво се извършва след смъртта в другия свят?

- Светкавична смяна на темата. Изследователите на паранормалното трябва да са с рефлекс за неочакваното.

- Нас ни свързва животът. После - Отвъдното. Е, и там с духовно най-близките сме заедно. Душите и в Отвъдното мислят, следователно съществуват - усмихва се, перифразирайки известната сентенция.



Слава владее непонятна деликатна сила - никога по никакъв начин не принуждава хората край себе си да се чувстват уязвими, слаби. Напротив. Дали защо­то, битувайки в нашия свят, но неподвластна на него, е много повече в другия?

- Еволюираме по Висш план. Докъде се простира личната свобода? Какъв е житейският избор при предначертаност свише?

- Откъснат от "крепостта на физическото тяло"

- у Духа в Отвъдното се съхраняват най-светли мисли и чувства от последните му земни проявления. Телесната сетивност ориентира душите при тяхната еволюция. Непреходният Дух разполага с абсолютно безпогрешни вътрешни сетива. Мнозина са убедени - живее се само веднъж. Открехнат ли се небесата, с почуда съзнават - животът не спира. С поредното "ново раждане" нищо не се губи в бездната на Необята.

В плът и кръв проблемите са сериозни. В царство­то на Отвъдното се съзнава кое е значимо. Там се отсъжда не "добро или нищо за мъртвите", както е по земному, а по заслуги: "с добро - и само истината". Потопени в сенките на спомена, придобили нови зна­ния, изминатите прояви в плът и кръв за духовните същности се оказват недостатъчни. Съзрели слабо­стите в изтеклото битие, там те навлизат в Духа. Зара­ботва неписано правило - стигнеш ли до дъното, дай оценка. От цялата си същност искрено, с необуздана жажда закопняват за още по-успешна земна изява. За промяна.

Свещени упования - по-силни от смъртта.



Обзема ги неустоимо желание за изживяване на нови, често пъти дори много по-тежки пречистващи изпитания в поредното убежище на тялото. С готов­ност за реализация в задаващото се въплъщение. В стремежа за развитие, настояват трудностите да са много, ама многократно повече, отколкото реално мо­гат да понесат. Това е от порива на Духа за освобож­даване от натрупана карма и разплащане с грешките на миналото. Да не спира растежът. Какво е пътува­нето без опасности? Преодоляната трудност ни прави по-силни.

  • Съдбата, според тебе, е предначертана отнача­ло до край. А нашата роля? Актьори по сценарий?

  • Не, имаме мисия за реализиране в границите на съдбата.

  • Къде е закодирана?

  • В душата.

  • В душата?

  • Да, сред проблясващите в гръдта божествени искрици. Трудно се разпалват! Душата е светлина. Страшно е, загърбим ли я. Трябва да осветява пътя. Поддържа се с мъдрост. Мъдростта осмисля, дава прелест и на най-мрачния сезон - преклонната въз­раст. Красотата на залеза. Колкото до основните про­явления на всяка духовна същност, явила се в плът, определени са свише от алфата до омегата. Закоди­рани в нашата съдба, те я изграждат.

  • Мисия, да. Какво, според теб, означава съдба?

  • Съдбата е и това с какви хора ще се наложи да живееш, как, в каква насока ще поемеш, доколко мо­жеш да разкриеш кое е добро, кое зло. Не я избираме, вървим натам, където ни се посочи. Свързана е с пре­дишния живот, защото има прераждане.

  • Свише предначертано, неизменно веднъж и за­винаги?

  • Най-основното. Към него се върви направо или по заобиколни пътища. Но винаги се стига там, къде­то е закодирано. За лишените от лична воля, абсо­лютно всичко е предопределено. Помнете - СИЛНА­ТА ВЯРА И ЛЮБОВТА МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ ДОРИ И СЪДБАТА.

  • А свободната воля?

  • Веднъж вече говорихме: тя е в личния избор - да извършиш предначертаното с добро или зло.

  • Кога духът се настанява в тялото?

  • И това е велико тайнство... Едва ли някой би го разкрил. Ще опитам да ви осветя. Донякъде. Мъжът носи духа в себе си. В Библията е казано "Авраамово семе". Жената усеща детето едва от четвъртия месец нататък, когато то прорита в утробата й. Казах ви, до­някъде... Най-трудното на този свят е да се осмелите да чувствате с ума на сърцето и да мислите сами.

  • Докога е прераждането?

- За постигналите съвършенство отпадат страданията през задаващите се еволюционни етапи. Превъплъщаването за тях тогава вече е абсолютно излишно.

  • Мястото на щастието?

  • По преценка на Висшата сила се определя сте­пента на натоварване и отдих в плът. - Пророчица-та реди слова картечно забързано. В състояние на свръхвъзбуда, сякаш се отварят небесата. - Помисле­те - какво забавя развитието така, както несекващото монотонно щастие? Къде отвежда този очарователен малък тиранин? Плъзнали се с него като вихрушка на­долу, ще разбием чела в пъклените порти. Стръмна е пътеката към звездите. Трябва да се издържи про­верката на препятствията. Надмогването на трудност­та - най-голямата житейска благословия. Затова едни стигат там, където са поели, други - там, откъдето са поели... Чудеса се извършват и с шапка-невидимка, но... само в приказките - усмихва се широко.

И, възвърнала добро настроение, заключава:

  • За чудесата трябва дар небесен... Човек е като лозовия плод - колкото по-усърдно го притискат и смазват босите ожулени пети на Съдбата, в толкова по-горчиво и упойващо вино се превръща. Или в оцет - престои ли в леност.

  • Старо, старо е моето вино... - Въздиша пророчицата.

* * *

Ама, че присъда - периодично "погребвани" в из­кусителната биологична материя. Какви ли чувства бу­шуват сред гърчещите се в неудовлетвореност души, за да желаят така неудържимо да ги реализират, за кой ли път, прониквайки в тясната "телесна хралупа"? Инак, без опората на надеждата за поредно въплъще­ние, навярно биха се сринали.

Нека опитаме внимателно да разсъдим. Появява­ме се за живот в "клетка" - "скафандъра на тялото", временна квартира на душата. С него навлизаме в друга "клетка" - на земните ограничения. Пребивава­нето в плът не е ли нещо като особен вид .луксозен затвор"! Присъдата - смърт. Преди изпълнението и обаче предстоят изпитания, неустоими подслаждащи удоволствия, примамливи забавления.

Не, това просто не е така. Смърт, както се изясни, няма. Макар приживе всеки миг да сме нейни мише­ни. Със земните въплъщения очакваме своя арсенал от радости и скърби, възходи и погроми. Не произвол­ни. Заслужени, полезни - за усъвършенстване на без­смъртните души.

...И проскърцва, и се завърта плахо или с устрем, за кой ли път, колелото на съдбата. В живот и смърт - сменящи се като деня и нощта. Като слънцето - до безконечност издъхващо и отново възкръсващо.

С всяка поредна инкарнация пред нас се изправят невъобразимо засукани житейски ситуации. За изку­шенията почивка няма. Допуска се да сбъркаме. Да изживеем провал. Понякога опустошителен. Та после, ако съумеем да излезем от него, веднъж завинаги да се коригираме. За да не гасне Светлината.

Нееднократно се гмурваме в реката на живота, да се освободим от прашните наслоявания на Ми­налото. И се почувстваме преродени, отърсени от паяжинния плен на обсебилите ни от предишни съ­ществувания души, с които конфликтно или благо­родно сме обвързани.

Коя роза не се въздига от калта? Пътят й - не­равно стебло от бодли. На върха - шепица съхране­на нежност с неотразим божествен аромат.

Знанието болка носи. Мъдра е съдбата - оттласква ни от бряг на бряг, заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите несъвършен­ства. Колкото до "кръста", който ни очаква, той трябва да е толкова тежък, колкото всеки може да поеме - едва чуто отронва прорицателката. И вдъхновено завършва:

- Ако щастието и нещастието изграждат пътя, Мъдростта е крайната цел. Доброта и Любов я осветяват! Празник е деня, в който сме добри."



Слава - една от посветените. С нея извършихме нелеко пътуване. Навътре, в съкровеността.

* * *

Човешкото сърце - кладенец в гърдите. Наведеш ли се прекомерно да се огледаш и преоткривайки се в него, да утолиш изпепеляваща жажда, може и да се удавиш.

Това Слава Севрюкова не я касае. Как се раз-шифрова феномен от висша класа в обидно краткия живот?

Мой познат, щастлив да осъществи лична среща с пророчицата от "Овча купел", сподели:

„Като дете заболях от детски паралич. Напълно обездвижен, след продължително трудно лечение частично се възстанових.

Вече зрял мъж, обърнах се за помощ към прорица­телката.

Търсейки причините за заболяването, тя се на­сочи към миналото ми. След дълбока концентрация промълви:

- Виждам те - в предходен живот си бил индиански жрец, злоупотребил със Силата... Това трябва да се изплати.

Замълча. Замислена продължи:

- В следващо съществуване на испански инквизитор обаче е станало още по-страшно. Измъчвал си безименни мъченици в името на Христа. Трошил си ръце, крака...

В тоя миг в ума ми рукнаха спомени от детството.

По-големите момчета, наострени заради недъга, бяха необуздано агресивни към мене. Нахвърляха се на улицата, в училище. Биеха ме, грозно обиждаха.

Чувствах се аутсайдер, вклещен в капан. Децата са зли към различните от тях. Как да воювам с толкова врагове? Та аз не можех да победя дори себе си...

Ослепен от болка, безсилен, с очи премрежени, хващах се през зъби да процеждам: „Само да порасна! Ще премажа ръчиците ви в лактите, краченцата в глезените!..."

Изведнъж осъзнах причината за ужасните закани. Ни думица не бях споделил за това с леля Слава.

Когато развълнуван й го признах, тя с разбиране допълни: „Това е от прераждането като гонител в Испания. От град Толедо. Злокобни времена."

Гласове небесни ли слушаше? И, осенена от виде­ния, до най-дребните детайли описа дървеното инквизиторско устройство, ползвано за изтезания.

По-късно, ровейки се из хроники от испанското Средновековие, открих - в ония времена действител­но е съществувало подобно средство за мъчение, на­речено "гарота". Изобретение, по-страшно от хората, които го създали. Служело за чупене на ръце в лакти­те и крака в глезените в зловещите подземия.

- Означава ли това, лельо Славе, че съм потенциален убиец?! - Възкликнах със страх. В чудовище ли се бях превърнал?

Благородната старица мило ме изгледа. Тихо от­върна:

- Много по-лесно е да вярваш в злото, да трепепериш като лист пред него. Трябва ли да ни водят лесните неща?... Запомни - нийде в света не е отредено място за мрака. Може да се промъкне, спотаи и пусне корени единствено в душата ти. Ако си слаб. Насилието е силата на слабите. Не бой се, момче!

Ти устоя. Доказа се. Чрез страданията кармата ти вече е изчистена...

А очите й ме галеха.

...Настъпил бе часът на откровението. Някога съм измъчвал със страст. И убивал с любов. Все в името на някаква измислена правда.

Страшно е, изригне ли затулената уста на съвест­та, взела сили от мрачните ниши на подсъзнанието. Сторените злини, изглежда, натрапчиво ме бяха пре­следвали и в Отвъдното. А после като неясна стене­ща болка дълбоко се бяха впили в същината ми. При остри сблъсъци с грубата реалност изхвърчаха изпе­пеляващи искри.

Магическа среща. След нея в живота ми настъпи поврат. Разбрах - човек не може да драсне и чертица върху онова, което му е писано. По-точно - каквото с делата си сам е нашарил.

Незнайно как изведнъж се успокоих. Трудно е да простиш и извършиш добрина, без да чакаш призна­ние. Аз изглежда бях успял. Насочих се навътре. Пос­ветих се трайно на духовна литература. Животът ми се осмисли. Уравновесявам емоциите."

Разтърсваща история на "инквизитор от Средно­вековието", докоснал се до уникалната жена.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница