Съдържание: пролог по следите на мистерията време



страница4/19
Дата02.05.2017
Размер2.98 Mb.
#20435
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

* * *

Какъвто и въпрос да зададяха на леля Слава, тя сякаш не излизаше от състоянието си на постоян­на медитация - разказва Милена Нейкова. - Никога не повиши глас, на никого не се скара. Като, че бе лишена от човешки реакции към земните несъвър­шенства."

Усещането при контакт с нея бе като в храм. Влизаш с хиляди въпроси, излизаш с отговори, без дори да си попитал - спомня си съседката й от квартал "Овча купел" Валя Стоянова. - Обзема те чувство на благодат и неземна смиреност. Край тая тиха скромна женица сякаш витаеше някаква блага сила.

Бях и при Ванга. И там чувствах енергийно поле, но сгъстено, метално, вибриращо. Разликата между двете, според мене е, че Ванга бе мъченица. Просех помощ от смъртница, тя самата измъчвана от не­дъга на слепотата.

Без да противопоставям "белязаните от Бога", не мога да пропусна важна отлика - софийската пророчица не връщаше никого. Разкодирайки мъчителни съдби, навлизаше с разбиране в световете на влюбе­ни и дори "дамгосани" с греховна любов. Отхвърляше обвинения, избягваше упреци. Вникваше в съдбините на големи грешници. Даваше им опора за промяна. Да стъпят на правия път и преобразени духовно, навъ­тре да растат.

Застанеш ли пред нея, сякаш не с поглед те раз­крива, а с дух. Помагаше всекиму да направи почти невъзможното, всъщност толкова естествено - да съзре света и себе си непредубедено през собстве­ните си очи."

Свръхсензорната жена неведнъж е посещавана от хора, желаещи да узнаят предходните си въплъще­ния. „Най-забележителното при тези срещи - Слава Севрюкова разкрива повече истини тогава, когато откровенията й протичат в монологична форма. Навярно при диалог, за да е ясно разбрана, се съобра­зява с нивото на хората, задаващи й въпроси. А то невинаги е високо"- припомня контактите с феномена доцент Лилия Методиева.

Съществува ли прераждане? Слава и Ванга, убеде­ни в магическата му реалност, с лекота контактуват с души от Отвъдното. Страдалки, лишени от деца. Към кого да отправят възраждащата стихия на любовта?

Пренебрегнали себе си - нелека орисия - и двете са обречени на Духа в полза на Човечеството.

ЗА АСТРОЛОГИЯТА, ФИЗИОНОМИКАТА, НОМЕРОЛОГИЯТА.

ЗВЕЗДНО-ЗЕМНИ ЗНАЦИ

Животът, осветен от любов, твори чудеса. Странно устроен - не секват кодираните му сигнали за изпи­танията на битието. Но кой им обръща внимание? Не всеки желае, едва ли е готов, а навярно и не заслужава да ги узнае. Знаците на съдбата издават завои на ми­налото. Подготвят настоящето, чертаят перспективи.

От зачеване поемаме витална енергия, усвоена от мощните формиращи импулси на Любовта на нашите родители. Обогатяват я вибрациите от далечни галак­тики, звезди, планети.

Ваятелката Природа оставя издайнически щри­хи от проекти на съдби, характери и отпечатъци на съкровената ни същност по нашите лица. Раз­крива ги почеркът, тембърът на гласа, походката, стойката, речта, формата и особеностите на фи­зиономията, та до най-мъничките извивки на ухото. Детайли, които лекомислено, поради незнание или от надменно високомерие пренебрегваме.

Състоянието на вътрешните органи се отразява върху ириса на очите. Линиите и резките на дясната длан, точиците и чертиците по ириса на дясното око се оформят с промените в живота. Разположените на лявата ръка и око отговарят за наследствените даде­ности. На дясната - за придобитите.



Слава Севрюкова навлиза в тайнството от космични и човешки знаци. На пророчицата не са й чужди хиромантията и физиономиката. Небесни енер­гии захранват нейните сетива с усещане за истина.

Понякога, двоуми ли се за предстоящи събития, внимателно поглежда дланта на търсещия помощ: „На всяка ръка път е изписан". Взира се в чудото на природата, криещо в юмрука ласка. И прониква в плетениците на съдбата:

Истинският психотроник не прави догадки и хи­потези - длъжен е да казва само онова, което вижда.

Линиите на дясната длан издават информация за настоящето, на лявата - за миналото. Вгледате ли се внимателно в тях, чрез знание и интуиция, може да съзрете дори... очевидното. Тогава, когато сте готови за него" - усмихва се загадъчно леля Слава. И продължава - Най-трудно е да го съзрем света през собствените си очи."

Навлязла в съкровеността, внимателно съветва своите последователи: „Проверявайте до седем пъти онова, което ви се "разкрива". Уверите ли се, ама на 100%, че е истина, едва тогаз го споделете. Инак е опасно да не навредите на потърсилите помощ, а и на себе си."

Хората не ми се "разкриват" по нации. Разглеж­дам ги по физиономии"- споделя за екстраординерни-те си странствания в неведоми измерения на времето и пространството.

Лицето - издайнически документ на нашите дела, мисли и чувства. Независимо от белезите на годините, лявата половина издава външния вид от предишен живот. Дясната говори за настоящето, с отпечатъци на постижения или погроми. Аналогич­но е и с линиите на дланите.



Показателни в това отношение са и очите. При ирисова диагностика лявото отразява заболявания, свързани с предходния живот. Дясното - настоящо­то здравословно състояние."

Очите разкриват духовния мир - твърди прорицателката. - Синият цвят символизира човешката аура. При спокойствие и добро здраве, тя обикнове­но синее. При гняв и неукротима радост припламва в червено."

Разкодирайки бъдещето, Слава ползва изобилие от информационни източници (обект на първата книга "Бъдете в този свят, но не от този свят" - б. а.)- В откроилите се видения е не само зрител, а и действа­що лице. Черпи ги от Вселенския разум или от Акашовите записи (Интернетът на Космоса). Събитията оттам се вливат в очите й. За да се откроят - по-живи от живите.

Не й е потребна фотография: „Погледна ли я, не мога да навляза в човека. От каналите, трасиращи Космоса, узнавам онова, което ме интересува. Миси­ята ми на Земята е да докажа, че едно обикновено човешко същество може по духовен път да общува с пулсиращата и разумна Вселена."

Побрала в душата си един още неизцяло изучен свят, дали не й е тежало? Никога не изохка.

* * *

Изключително симпатични са симетричните лица. Диспропорцията във физиономичния изглед подсказ­ва болести, "лоши" гени, слабости на характера. Хар­монична е физиономията при душевно, физическо здраве и пълен синхрон със света. Приета за еталон на красота, тя е най-търсена. Такова, според пророчицата, е лицето на Христос.

За физиономиката споделя: „С всяко преражда­не, човек приема черти от образите на родителите. Освен това запазва дадености и от предишната инкарнация.

Лявата лицева половина се определя от някогаш­ния живот. Дясната генетично се унаследява от родствениците."

- Щом това е така, защо понякога от грозни майка и баща се раждат чудно красиви деца? - Провокираме я.


  • Не е произволна игра на гени. В този случай потомците неосъзнато стимулират своите създа­тели за движение напред в духовното развитие.

  • Друг път обаче е обратно - в благородно добро семейство се явяват грозни, ниски по дух и поведение наследници. Случайни капризи? Какво ги обуславя?

  • Това пък е за закалка на родителите. Да се стре­мят чрез страданието към Висшата светлина. Каза­но е: „От една майка - две деца. И двете различ­ни". Помислете, какво на тоя свят, при отсъствие на духовно просветление, облагородява повече от многообразните изпитания?

Притваря очи:

- Не си въобразявайте, че сте рожба единствено на порива любов на вашите родители. Създала ви е мъдростта на Вселенския разум.

Притихнали мълчим.


  • Благодарим ти, учителко\

  • На Земята никой няма право да бъде наречен учител - внезапно отвръща. - Ако човек е учен, той би могъл само да напътства. Единственият учител на всички е Космическият разум. Вярвам, той наис­тина е справедлив.

Извечни мигове. Изгряват труднодостъпни истини. Надмогвайки измамната привидност, пророчицата разчупва сраснали се с векове мисловни клишета. Ду­шата е нейното светилище. Отключвайки съдбините на хората, помага им да вникнат в тях и ги подредят по-добре, когато са готови за това.

Наследствеността е свързана с генетиката, но тя зависи и от индивидуалната, родителска и фамилна карма.

Неординерни сведения, извлечени от „Вселенска­та лаборатория".



Слава е на "ти" и с графологията (създаване на психологически портрет по почерка). Спецификата на писане, според нея, издава характера, темперамен­та, стръмнините и потайностите на съдбата.

При Христо Ботев почеркът е рязък, със силен замах. Няма място за колебание. Такъв е и духът му - разпален, решителен, безкомпромисен. Освен това горната и долна линия на изписаните от него думи са неравни като кардиограма. Остри букви. Това говори за неукротима чувствителност. Правите успоредни редове - за постоянство и последователност. Силно наклоненият надясно почерк - за буйност, смелост, бързо мислене, усилена деятелност. Задълбочено редактираните ръкописи свидетелстват за добро­съвестността на големия поет" - пророчицата се проявява и като добър "почерковед".

С лекота тълкува и кодираното в имената на хората.

Някога древните са били много по-сетивни в тази сакрална за тях област. Личното име за египтяните е свещено. Вярвали са - като парола е за проникване на душата в Отвъдното. Евентуалната негова промя­на, според тях, би нарушила светостта на изначалното послание.

Човек не избира името си, макар в него да е за­кодирана част от житейския му път - споделя про­рочицата. - От значение е как ни зоват. Решаващ е замисълът на родителите, отразен в кръщелното свидетелство. Добре би било личното име да е по-дълго - всеки звук поема силова вибрация от Космо­са. Извисената честота на трептенията подхранва духовното поле. Забележете, по един начин - делово, някак твърдо - звучи например названието на град Ерусалим. По съвършено друг - Йерусалейм. Лее се, лее... Едно е посланието на личното еврейско Исус. Съвършено различно, много по-слънчево, дори небес­но - Иисус."

Не е без значение рождената дата - материализация за цял живот на звезден отпечатък.



Слава Севрюкова има специфични виждания и за номерологията - носител на сакрална информа­ция.

Всяко число крие кодирани послания. Добре е пос­ветените да са запознати с тях. Казвам ви това не толкова да го знаете, а да ви послужи като основа, направляваща делата ви. Макар че - пророчицата широко се усмихва, - извисени ли сте да тълкувате съдбата, номерологията отпада."

За числата споделя: „От 1 до 3 са най-значими." И разкрива съкровеността им:


  1. - Бог Отец.

  2. - Исус Христос.

  3. - Света троица.

Това са най-силните индивидуални числа. Не носят кармична натовареност. Останалите са производни на тях.

4 означава квадрат (ограничение). Макар четирите ъгъла в стаята или килията да са затворени, винаги може да се намери пролука. Да се избегнат капризите на съдбата и поеме глътка свобода.

Сходно е значението и на двуцифреното 40. На тоз ден след смъртта душата се откъсва от „земната обител в плът и кръв". Астралното тяло завинаги я напуска и поема по предначертания път небесен.

5 е числото на Духа. Въпреки ограниченията на плътта, той може да преодолее нелеките окови. Пет са основните сетива на човека.



''Числата от 5 нагоре - според Слава Севрюкова - символизират кармата като разплата. Загатват живот, в който си задължен да дадеш от себе си."

6 е два пъти Света Троица (Отец, син, Свети Дух). Това е Троица с удвоена сила. Може да символизира и рядко срещания божествен дар, свързан с "шестото сетиво".

Числото 666 не е дяволско. Няма сатанински, нито свети числа.

7 - е цифрата на човека.

Седем са етапите на възход на душите. Толкова са циклите в еволюцията на сапиенса. „Единствено Христос - категорична е пророчицата - освен шест­те притежава и седмо (още непознато нам) сетиво. Това в значима степен го отделя от хората."

От едно до седем числата се редуват така, както са свързани тоновете от лада - със свой звук и вибрации.

8 символизира Вселената, Космоса, Безкрая. Състои се от две нули - два свързани овала, контактуващи помежду си.

(Слава съзира "края на Безкрая". За нея „Вселена­та е ограничена. С форма на яйце".)



Осмицата символизира видимия и невидим свят, обвързани в едно. Ако 7 е числото на човека, то 7 + Бог = В.

9 означава да дадеш от себе си. Това е числото на върховната разплата.

Последно от едноцифрените. Така, както в зодиака Рибите са накрая. Те също изразяват живот в разпла­та. Затова са знак на ранното християнство - благо­честив израз на смирението, произхождащо от Ново­то начало.

Слава Севрюкова твърди - с числата трябва да се борави много внимателно. Единствено на посветени­те се разрешава да работят с тях.

Големият наш писател Николай Хайтов изразява оригинално виждане за една от цифрите в автобиогра­фичната книга „През сито и решето": „Числото 7 не е какво да е, а- за добро или зло - магическо."

Има ли по-голяма магия на тая Земя от човека? И кой друг, ако не народо- и човекопсихологът, с небе­сен дар-слово, заслужава да я разтълкува?

Нека се спрем малко повече на числото седем -енигматичният библейски символ на човека.

Циклите на индивидуалното ни развитие премина­ват през 7 години. Първата значима промяна в израст­ването на децата започва на 7. Тогава за нов живот ги призовава школският звънец. Юношеството с не-овладените си пориви се проявява към 14-тата година. Младежкото съзряване - към 21-тата. След 28-мата се поема към зрелостта.

Средно по 700 години траят циклите в развити­ето на цивилизациите. Еволюцията на човешкото общество е закодирана в този многоцифрен сбор. Обозначава крупните промени за Човечеството.



Повечето народи на Стария континент приемат християнството към 700-та година от н. е. След 1 400-та се дава мощен старт на европейския Ренесанс, променил до неузнаваемост света. С 2 100-та, според пророчицата, предстои нов невиждан духовен възход на човешкия род."

Съпоставим ли 2 100-та година с 21-та от раз­витието на индивида, ще забележим - това е въз­растта, когато Човечеството поема пътя на съз­ряване"- констатира Слава.

Едва с епохата на Христос еволюцията на сапиенса получава тласък с непозната дотогава интен­зивност. Цикълът от него нататък се установява на 700 години. Преди това е бил многократно по-ба­вен и мъчителен - по 7 000 години."

* * *

Астрологията сублимира древни знания и прак­тики, оцелели в изпитанията на над пет хилядолетия. Тя - едно от безценните духовни богатства на Чове­чеството.

Но какво я сполетява през вековете? Защо "безу­корно точните някога звезди сега вяло подсказват, а не задължават"? Нима са променени?

Макар да се вслушва внимателно в небесния ше­пот, Слава Севрюкова не крие резервираност към това "магическо изкуство".

Има ли основание?

Всесилната царица Астрология - забелязва - ня­кога е била безпогрешна наука, издаваща връзката на небесните тела със земните съдбини. Елитните й представители са разкривали вселенската памет, записана със звездни лъчи. Подавани са безукорно точни насоки.

Хората преди са били много по-интуитивни, от­колкото днес. Уверено разчитали съдби, готвейки се за изпитните на бъдещето. В онези времена велика­та някога астрология била достъпна само за тесен кръг посветени. Аристократично занятие. Прециз­ни знания, стриктно предавани от баща на син.

За да бъдат предричанията абсолютно точни, трябва да се отброят не само дните и часовете, а и секундата на срязване пъпната връв на човека. От тоз миг на старт по линията на живота изскача неговата съдба. И той поема по света - отеснял за щастие за едни, от щастие - за други.

Сега мнозина "слушат звездни гласове", давайки им свои тълкувания. Въобразяват си, че разбират повелята на капризната владетелка Съдбовност."

Слава Севрюкова няма самочувствие на помил­вана от Бога. Не залага особено много на зодиака:

Звездите едва забележимо се придвижват. В срав­нение с древността, някои съзвездия леко са размес­тили положението си.



Това се отразява както на астрономията, така и на астрологията. Зодиакът не е точен. Но хората от определена зодия все пак имат допирни качества и сходни жизнени пътища. Останалото е въпрос на еволюция."

Зодиакалните знаци не са дванадесет, а трина­десет. (Дали има предвид позабравеният днес "змие-носец" - според някои автори от 01.12.-18.12. - б. а.?) С хилядолетията са настъпили значителни разме­ствания във времето. Датите, с които започват зодиакалните знаци, оттогава насам неведнъж са променяни.



Например - столетия наред е валиден Юлианският календар. Унаследява го Григорианският. Възник­ва поредно "разместване в хронологията".

Отклонения се явяват и с периодичното измене­ние в лятно и зимно часово време. Разминаването е два часа от астрономическия календар. Смяната не е на строго фиксирана дата. Не се извършва в едни и същи часове - веднъж в 00.00, друг път в 03.00, тре­ти-в 04.00 часа... Възникват объркващи колебания. Астролозите неволно започват да грешат.

Дори общоприетата информация за рождеството на Христа се отличава от реалната с 4-5 годи­ни.

(По въпроса виж предходната книга „Прозренията на свръхфеномена Слава Севрюкова"- б. а.)



Тези промени могат да се окажат фатално съд­бовни в прецизността на замерванията."

Какво всъщност изживява астрологията - "без­упречно точният някога компас" от античността до днес?

С това древно изкуство през хилядолетията на­стъпват подвеждащи хронологични изменения. "Цари­цата на науките" не е актуализирана с необходимата прецизност.

Съвременните астролози, въпреки това, не губят опора на духа. Слушат древните "нашепвания на не­бесните светила". И ...грешки след грешки.

Изглежда зодиакът, с който работим - резер­вирано отбелязва Дороте дьо Безмон в книгата си "Кармична астрология" - е неистинен. В наши дни съзвездията вече не съвпадат изцяло със съответстващите им знаци."

Доказан е перфекционизмът, с който нашата психотроничка извършва предсказания. Оттук ли основа­телната й критичност към слабостите на съвременната астрология?



* * *

Слава отбягва хората с наочници на душите.

Съмнявате се в словата й? Вземете няколко различ­ни вестници от една и съща дата. Съпоставете зодиа­калните прогнози на "звездните съветници" за деня.

Несъвпадения, дори противоречия.

Тълкуванията са извършвани все въз основа на „ве­чните небесни знаци". Датата - една и съща. Звездите - същите. Разминаванията - понякога главоломни.

На коя "прогноза" да се вярва? Не е ли на път да девалвира "безупречно точната някога наука"?

Какво да се прави, геният може би е несъвършен в едно, в скромността. Макар по-често да се извисява, бла­годарение на нея. Бездарието открай време е много по-усърдно в това - с нокти и зъби воюва да е колкото може по-близо до Бога. Посредствеността сплотено битува в почти неразбиваемо, сякаш военизирано слънчогледово единство - да бъде винаги с лице към светлината.

...И - изобилие от безлика сивота. И вериги от грешки.

Там, където преобладава сивотата, липсва мо­зък"- напомня пророчицата.

Звездната карта е "паспорт с печата на нашето предназначение", но не и на предначертаната съдба. Според свети Тома Аквински: „Мъдрецът надмогва звездите".

Много по-остро критична е Слава към кармичната астрология. Твърди се, че тя разгадавала бъдещите пререждания на човека. „Как е възможно! - Негодува психотроничката. -Не е приключил настоящият жи­вот, а те самодоволно потриват ръце, изчислявайки бъдещия. Що за непознаване механизмите на реин-карнация! Когато едно съществуване не е завърши­ло, кощунствено е да се говори за следващо. Възник­ват резки промени до последния миг.



Карма се чисти до сетния дъх от земния прес­той. Законът за хармония и справедливо възмез­дие формира предстоящото въплъщение. Убе­дена съм - Човечеството след години ще проумее и поправи това.

Голямата любов, вяра и жертвоготовност надмогват влиянието на планетите. Те могат да за­черкнат дори кармата. Мъдростта побеждава съд­бата" - благо завършва духовната учителка. Тя са­мата предпочита да инвестира в разума на духа.

Аз знам твоя път преди да си се родил от утро­бата на майка си" (Исайя).



Къде тогаз е мястото на звездите?

И хиляда пъти да повтаряш "захар, захар, захар", не я ли сипеш в чая, той от това няма да стане по-сладък" - широко се усмихва прорицателката, опи­райки се на старинна източна пословица.

Въпреки обосновано критичните акценти, Слава Севрюкова застава в защита на небесните светила: „След време слабостите на астрологията ще бъдат пре­одолени. Тя ще се актуализира и осъвремени. За да възкръсне древната могъща наука с дивния си блясък. Заслужено да възвърне популярност. Къде трайно се съхранява мъдростта, ако не е истината. Звезди и планети отново ще проговорят с автентичен глас".

Пророчицата смирено се изправя пред Вселена­та - сурова, респектиращо величествена в съвър­шенството си. И изгряват видения - златни острови в непреходността.

Прекалено много хора сляпо се доверяват на не­бесните светила. - Усмихва се благо. - Твърде малко - на Твореца на звезди..."



* * *

Пророчицата цени и ониромантията, изкуството за тълкуване на сънища.

С леля Славка имахме далечно родство. Двете с мама споделяха своите съновидения - разказва съ­гражданката й от Нова Загора Мария Тунева. - Майка ги записваше с тълкуванията на леля в тетрадка с твърди зелени корици.



При свободно време я разгръщаше, внимателно препрочитайки я. Това бе настолната й книга."

Слава Севрюкова не разнищва нощните видения като психоаналитик. Съзира в тях дискретни знаци от Вечността, подготвящи неоткроили се още изпитания от дълбините на житейския хоризонт.

Пророчицата твърди: „Черният цвят, спохождащ ви на сън, символизира старите духове. Черните бук­ви са първите писмени белези. Ползват се не откак е открита печатницата, а много-много по-отдавна.

Някога в праисторически времена човек е рисувал по пещерните стени. Забележете - първо е рисувал, после започнал да пише. Правел го е с въглен. Затова черният цвят издава старите духове."

Слава Севрюкова се взира в безбрежните дебри на душата. Поела от сънищата, преминава през физиономиката, хиромантията, номерологията, графологията, астрологията, та чак до трудно достъпната феноменология. Поприще на белязаните. От Бога. И заслужили го. Дали само с един живот?



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница