* * *
„Какъвто и въпрос да зададяха на леля Слава, тя сякаш не излизаше от състоянието си на постоянна медитация - разказва Милена Нейкова. - Никога не повиши глас, на никого не се скара. Като, че бе лишена от човешки реакции към земните несъвършенства."
„Усещането при контакт с нея бе като в храм. Влизаш с хиляди въпроси, излизаш с отговори, без дори да си попитал - спомня си съседката й от квартал "Овча купел" Валя Стоянова. - Обзема те чувство на благодат и неземна смиреност. Край тая тиха скромна женица сякаш витаеше някаква блага сила.
Бях и при Ванга. И там чувствах енергийно поле, но сгъстено, метално, вибриращо. Разликата между двете, според мене е, че Ванга бе мъченица. Просех помощ от смъртница, тя самата измъчвана от недъга на слепотата.
Без да противопоставям "белязаните от Бога", не мога да пропусна важна отлика - софийската пророчица не връщаше никого. Разкодирайки мъчителни съдби, навлизаше с разбиране в световете на влюбени и дори "дамгосани" с греховна любов. Отхвърляше обвинения, избягваше упреци. Вникваше в съдбините на големи грешници. Даваше им опора за промяна. Да стъпят на правия път и преобразени духовно, навътре да растат.
Застанеш ли пред нея, сякаш не с поглед те разкрива, а с дух. Помагаше всекиму да направи почти невъзможното, всъщност толкова естествено - да съзре света и себе си непредубедено през собствените си очи."
Свръхсензорната жена неведнъж е посещавана от хора, желаещи да узнаят предходните си въплъщения. „Най-забележителното при тези срещи - Слава Севрюкова разкрива повече истини тогава, когато откровенията й протичат в монологична форма. Навярно при диалог, за да е ясно разбрана, се съобразява с нивото на хората, задаващи й въпроси. А то невинаги е високо"- припомня контактите с феномена доцент Лилия Методиева.
Съществува ли прераждане? Слава и Ванга, убедени в магическата му реалност, с лекота контактуват с души от Отвъдното. Страдалки, лишени от деца. Към кого да отправят възраждащата стихия на любовта?
Пренебрегнали себе си - нелека орисия - и двете са обречени на Духа в полза на Човечеството.
ЗА АСТРОЛОГИЯТА, ФИЗИОНОМИКАТА, НОМЕРОЛОГИЯТА.
ЗВЕЗДНО-ЗЕМНИ ЗНАЦИ
Животът, осветен от любов, твори чудеса. Странно устроен - не секват кодираните му сигнали за изпитанията на битието. Но кой им обръща внимание? Не всеки желае, едва ли е готов, а навярно и не заслужава да ги узнае. Знаците на съдбата издават завои на миналото. Подготвят настоящето, чертаят перспективи.
От зачеване поемаме витална енергия, усвоена от мощните формиращи импулси на Любовта на нашите родители. Обогатяват я вибрациите от далечни галактики, звезди, планети.
Ваятелката Природа оставя издайнически щрихи от проекти на съдби, характери и отпечатъци на съкровената ни същност по нашите лица. Разкрива ги почеркът, тембърът на гласа, походката, стойката, речта, формата и особеностите на физиономията, та до най-мъничките извивки на ухото. Детайли, които лекомислено, поради незнание или от надменно високомерие пренебрегваме.
Състоянието на вътрешните органи се отразява върху ириса на очите. Линиите и резките на дясната длан, точиците и чертиците по ириса на дясното око се оформят с промените в живота. Разположените на лявата ръка и око отговарят за наследствените дадености. На дясната - за придобитите.
Слава Севрюкова навлиза в тайнството от космични и човешки знаци. На пророчицата не са й чужди хиромантията и физиономиката. Небесни енергии захранват нейните сетива с усещане за истина.
Понякога, двоуми ли се за предстоящи събития, внимателно поглежда дланта на търсещия помощ: „На всяка ръка път е изписан". Взира се в чудото на природата, криещо в юмрука ласка. И прониква в плетениците на съдбата:
„Истинският психотроник не прави догадки и хипотези - длъжен е да казва само онова, което вижда.
Линиите на дясната длан издават информация за настоящето, на лявата - за миналото. Вгледате ли се внимателно в тях, чрез знание и интуиция, може да съзрете дори... очевидното. Тогава, когато сте готови за него" - усмихва се загадъчно леля Слава. И продължава - Най-трудно е да го съзрем света през собствените си очи."
Навлязла в съкровеността, внимателно съветва своите последователи: „Проверявайте до седем пъти онова, което ви се "разкрива". Уверите ли се, ама на 100%, че е истина, едва тогаз го споделете. Инак е опасно да не навредите на потърсилите помощ, а и на себе си."
„Хората не ми се "разкриват" по нации. Разглеждам ги по физиономии"- споделя за екстраординерни-те си странствания в неведоми измерения на времето и пространството.
„Лицето - издайнически документ на нашите дела, мисли и чувства. Независимо от белезите на годините, лявата половина издава външния вид от предишен живот. Дясната говори за настоящето, с отпечатъци на постижения или погроми. Аналогично е и с линиите на дланите.
Показателни в това отношение са и очите. При ирисова диагностика лявото отразява заболявания, свързани с предходния живот. Дясното - настоящото здравословно състояние."
„Очите разкриват духовния мир - твърди прорицателката. - Синият цвят символизира човешката аура. При спокойствие и добро здраве, тя обикновено синее. При гняв и неукротима радост припламва в червено."
Разкодирайки бъдещето, Слава ползва изобилие от информационни източници (обект на първата книга "Бъдете в този свят, но не от този свят" - б. а.)- В откроилите се видения е не само зрител, а и действащо лице. Черпи ги от Вселенския разум или от Акашовите записи (Интернетът на Космоса). Събитията оттам се вливат в очите й. За да се откроят - по-живи от живите.
Не й е потребна фотография: „Погледна ли я, не мога да навляза в човека. От каналите, трасиращи Космоса, узнавам онова, което ме интересува. Мисията ми на Земята е да докажа, че едно обикновено човешко същество може по духовен път да общува с пулсиращата и разумна Вселена."
Побрала в душата си един още неизцяло изучен свят, дали не й е тежало? Никога не изохка.
* * *
Изключително симпатични са симетричните лица. Диспропорцията във физиономичния изглед подсказва болести, "лоши" гени, слабости на характера. Хармонична е физиономията при душевно, физическо здраве и пълен синхрон със света. Приета за еталон на красота, тя е най-търсена. Такова, според пророчицата, е лицето на Христос.
За физиономиката споделя: „С всяко прераждане, човек приема черти от образите на родителите. Освен това запазва дадености и от предишната инкарнация.
Лявата лицева половина се определя от някогашния живот. Дясната генетично се унаследява от родствениците."
- Щом това е така, защо понякога от грозни майка и баща се раждат чудно красиви деца? - Провокираме я.
-
Не е произволна игра на гени. В този случай потомците неосъзнато стимулират своите създатели за движение напред в духовното развитие.
-
Друг път обаче е обратно - в благородно добро семейство се явяват грозни, ниски по дух и поведение наследници. Случайни капризи? Какво ги обуславя?
-
Това пък е за закалка на родителите. Да се стремят чрез страданието към Висшата светлина. Казано е: „От една майка - две деца. И двете различни". Помислете, какво на тоя свят, при отсъствие на духовно просветление, облагородява повече от многообразните изпитания?
Притваря очи:
- Не си въобразявайте, че сте рожба единствено на порива любов на вашите родители. Създала ви е мъдростта на Вселенския разум.
Притихнали мълчим.
-
На Земята никой няма право да бъде наречен учител - внезапно отвръща. - Ако човек е учен, той би могъл само да напътства. Единственият учител на всички е Космическият разум. Вярвам, той наистина е справедлив.
Извечни мигове. Изгряват труднодостъпни истини. Надмогвайки измамната привидност, пророчицата разчупва сраснали се с векове мисловни клишета. Душата е нейното светилище. Отключвайки съдбините на хората, помага им да вникнат в тях и ги подредят по-добре, когато са готови за това.
Наследствеността е свързана с генетиката, но тя зависи и от индивидуалната, родителска и фамилна карма.
Неординерни сведения, извлечени от „Вселенската лаборатория".
Слава е на "ти" и с графологията (създаване на психологически портрет по почерка). Спецификата на писане, според нея, издава характера, темперамента, стръмнините и потайностите на съдбата.
„При Христо Ботев почеркът е рязък, със силен замах. Няма място за колебание. Такъв е и духът му - разпален, решителен, безкомпромисен. Освен това горната и долна линия на изписаните от него думи са неравни като кардиограма. Остри букви. Това говори за неукротима чувствителност. Правите успоредни редове - за постоянство и последователност. Силно наклоненият надясно почерк - за буйност, смелост, бързо мислене, усилена деятелност. Задълбочено редактираните ръкописи свидетелстват за добросъвестността на големия поет" - пророчицата се проявява и като добър "почерковед".
С лекота тълкува и кодираното в имената на хората.
Някога древните са били много по-сетивни в тази сакрална за тях област. Личното име за египтяните е свещено. Вярвали са - като парола е за проникване на душата в Отвъдното. Евентуалната негова промяна, според тях, би нарушила светостта на изначалното послание.
„Човек не избира името си, макар в него да е закодирана част от житейския му път - споделя пророчицата. - От значение е как ни зоват. Решаващ е замисълът на родителите, отразен в кръщелното свидетелство. Добре би било личното име да е по-дълго - всеки звук поема силова вибрация от Космоса. Извисената честота на трептенията подхранва духовното поле. Забележете, по един начин - делово, някак твърдо - звучи например названието на град Ерусалим. По съвършено друг - Йерусалейм. Лее се, лее... Едно е посланието на личното еврейско Исус. Съвършено различно, много по-слънчево, дори небесно - Иисус."
Не е без значение рождената дата - материализация за цял живот на звезден отпечатък.
Слава Севрюкова има специфични виждания и за номерологията - носител на сакрална информация.
„Всяко число крие кодирани послания. Добре е посветените да са запознати с тях. Казвам ви това не толкова да го знаете, а да ви послужи като основа, направляваща делата ви. Макар че - пророчицата широко се усмихва, - извисени ли сте да тълкувате съдбата, номерологията отпада."
За числата споделя: „От 1 до 3 са най-значими." И разкрива съкровеността им:
-
- Бог Отец.
-
- Исус Христос.
-
- Света троица.
Това са най-силните индивидуални числа. Не носят кармична натовареност. Останалите са производни на тях.
4 означава квадрат (ограничение). Макар четирите ъгъла в стаята или килията да са затворени, винаги може да се намери пролука. Да се избегнат капризите на съдбата и поеме глътка свобода.
Сходно е значението и на двуцифреното 40. На тоз ден след смъртта душата се откъсва от „земната обител в плът и кръв". Астралното тяло завинаги я напуска и поема по предначертания път небесен.
5 е числото на Духа. Въпреки ограниченията на плътта, той може да преодолее нелеките окови. Пет са основните сетива на човека.
''Числата от 5 нагоре - според Слава Севрюкова - символизират кармата като разплата. Загатват живот, в който си задължен да дадеш от себе си."
6 е два пъти Света Троица (Отец, син, Свети Дух). Това е Троица с удвоена сила. Може да символизира и рядко срещания божествен дар, свързан с "шестото сетиво".
Числото 666 не е дяволско. Няма сатанински, нито свети числа.
7 - е цифрата на човека.
Седем са етапите на възход на душите. Толкова са циклите в еволюцията на сапиенса. „Единствено Христос - категорична е пророчицата - освен шестте притежава и седмо (още непознато нам) сетиво. Това в значима степен го отделя от хората."
От едно до седем числата се редуват така, както са свързани тоновете от лада - със свой звук и вибрации.
8 символизира Вселената, Космоса, Безкрая. Състои се от две нули - два свързани овала, контактуващи помежду си.
(Слава съзира "края на Безкрая". За нея „Вселената е ограничена. С форма на яйце".)
Осмицата символизира видимия и невидим свят, обвързани в едно. Ако 7 е числото на човека, то 7 + Бог = В.
9 означава да дадеш от себе си. Това е числото на върховната разплата.
Последно от едноцифрените. Така, както в зодиака Рибите са накрая. Те също изразяват живот в разплата. Затова са знак на ранното християнство - благочестив израз на смирението, произхождащо от Новото начало.
Слава Севрюкова твърди - с числата трябва да се борави много внимателно. Единствено на посветените се разрешава да работят с тях.
Големият наш писател Николай Хайтов изразява оригинално виждане за една от цифрите в автобиографичната книга „През сито и решето": „Числото 7 не е какво да е, а- за добро или зло - магическо."
Има ли по-голяма магия на тая Земя от човека? И кой друг, ако не народо- и човекопсихологът, с небесен дар-слово, заслужава да я разтълкува?
Нека се спрем малко повече на числото седем -енигматичният библейски символ на човека.
Циклите на индивидуалното ни развитие преминават през 7 години. Първата значима промяна в израстването на децата започва на 7. Тогава за нов живот ги призовава школският звънец. Юношеството с не-овладените си пориви се проявява към 14-тата година. Младежкото съзряване - към 21-тата. След 28-мата се поема към зрелостта.
„Средно по 700 години траят циклите в развитието на цивилизациите. Еволюцията на човешкото общество е закодирана в този многоцифрен сбор. Обозначава крупните промени за Човечеството.
Повечето народи на Стария континент приемат християнството към 700-та година от н. е. След 1 400-та се дава мощен старт на европейския Ренесанс, променил до неузнаваемост света. С 2 100-та, според пророчицата, предстои нов невиждан духовен възход на човешкия род."
„Съпоставим ли 2 100-та година с 21-та от развитието на индивида, ще забележим - това е възрастта, когато Човечеството поема пътя на съзряване"- констатира Слава.
„Едва с епохата на Христос еволюцията на сапиенса получава тласък с непозната дотогава интензивност. Цикълът от него нататък се установява на 700 години. Преди това е бил многократно по-бавен и мъчителен - по 7 000 години."
* * *
Астрологията сублимира древни знания и практики, оцелели в изпитанията на над пет хилядолетия. Тя - едно от безценните духовни богатства на Човечеството.
Но какво я сполетява през вековете? Защо "безукорно точните някога звезди сега вяло подсказват, а не задължават"? Нима са променени?
Макар да се вслушва внимателно в небесния шепот, Слава Севрюкова не крие резервираност към това "магическо изкуство".
Има ли основание?
„Всесилната царица Астрология - забелязва - някога е била безпогрешна наука, издаваща връзката на небесните тела със земните съдбини. Елитните й представители са разкривали вселенската памет, записана със звездни лъчи. Подавани са безукорно точни насоки.
Хората преди са били много по-интуитивни, отколкото днес. Уверено разчитали съдби, готвейки се за изпитните на бъдещето. В онези времена великата някога астрология била достъпна само за тесен кръг посветени. Аристократично занятие. Прецизни знания, стриктно предавани от баща на син.
За да бъдат предричанията абсолютно точни, трябва да се отброят не само дните и часовете, а и секундата на срязване пъпната връв на човека. От тоз миг на старт по линията на живота изскача неговата съдба. И той поема по света - отеснял за щастие за едни, от щастие - за други.
Сега мнозина "слушат звездни гласове", давайки им свои тълкувания. Въобразяват си, че разбират повелята на капризната владетелка Съдбовност."
Слава Севрюкова няма самочувствие на помилвана от Бога. Не залага особено много на зодиака:
„Звездите едва забележимо се придвижват. В сравнение с древността, някои съзвездия леко са разместили положението си.
Това се отразява както на астрономията, така и на астрологията. Зодиакът не е точен. Но хората от определена зодия все пак имат допирни качества и сходни жизнени пътища. Останалото е въпрос на еволюция."
„Зодиакалните знаци не са дванадесет, а тринадесет. (Дали има предвид позабравеният днес "змие-носец" - според някои автори от 01.12.-18.12. - б. а.?) С хилядолетията са настъпили значителни размествания във времето. Датите, с които започват зодиакалните знаци, оттогава насам неведнъж са променяни.
Например - столетия наред е валиден Юлианският календар. Унаследява го Григорианският. Възниква поредно "разместване в хронологията".
Отклонения се явяват и с периодичното изменение в лятно и зимно часово време. Разминаването е два часа от астрономическия календар. Смяната не е на строго фиксирана дата. Не се извършва в едни и същи часове - веднъж в 00.00, друг път в 03.00, трети-в 04.00 часа... Възникват объркващи колебания. Астролозите неволно започват да грешат.
Дори общоприетата информация за рождеството на Христа се отличава от реалната с 4-5 години.
(По въпроса виж предходната книга „Прозренията на свръхфеномена Слава Севрюкова"- б. а.)
Тези промени могат да се окажат фатално съдбовни в прецизността на замерванията."
Какво всъщност изживява астрологията - "безупречно точният някога компас" от античността до днес?
С това древно изкуство през хилядолетията настъпват подвеждащи хронологични изменения. "Царицата на науките" не е актуализирана с необходимата прецизност.
Съвременните астролози, въпреки това, не губят опора на духа. Слушат древните "нашепвания на небесните светила". И ...грешки след грешки.
„Изглежда зодиакът, с който работим - резервирано отбелязва Дороте дьо Безмон в книгата си "Кармична астрология" - е неистинен. В наши дни съзвездията вече не съвпадат изцяло със съответстващите им знаци."
Доказан е перфекционизмът, с който нашата психотроничка извършва предсказания. Оттук ли основателната й критичност към слабостите на съвременната астрология?
* * *
Слава отбягва хората с наочници на душите.
Съмнявате се в словата й? Вземете няколко различни вестници от една и съща дата. Съпоставете зодиакалните прогнози на "звездните съветници" за деня.
Несъвпадения, дори противоречия.
Тълкуванията са извършвани все въз основа на „вечните небесни знаци". Датата - една и съща. Звездите - същите. Разминаванията - понякога главоломни.
На коя "прогноза" да се вярва? Не е ли на път да девалвира "безупречно точната някога наука"?
Какво да се прави, геният може би е несъвършен в едно, в скромността. Макар по-често да се извисява, благодарение на нея. Бездарието открай време е много по-усърдно в това - с нокти и зъби воюва да е колкото може по-близо до Бога. Посредствеността сплотено битува в почти неразбиваемо, сякаш военизирано слънчогледово единство - да бъде винаги с лице към светлината.
...И - изобилие от безлика сивота. И вериги от грешки.
„Там, където преобладава сивотата, липсва мозък"- напомня пророчицата.
Звездната карта е "паспорт с печата на нашето предназначение", но не и на предначертаната съдба. Според свети Тома Аквински: „Мъдрецът надмогва звездите".
Много по-остро критична е Слава към кармичната астрология. Твърди се, че тя разгадавала бъдещите пререждания на човека. „Как е възможно! - Негодува психотроничката. -Не е приключил настоящият живот, а те самодоволно потриват ръце, изчислявайки бъдещия. Що за непознаване механизмите на реин-карнация! Когато едно съществуване не е завършило, кощунствено е да се говори за следващо. Възникват резки промени до последния миг.
Карма се чисти до сетния дъх от земния престой. Законът за хармония и справедливо възмездие формира предстоящото въплъщение. Убедена съм - Човечеството след години ще проумее и поправи това.
Голямата любов, вяра и жертвоготовност надмогват влиянието на планетите. Те могат да зачеркнат дори кармата. Мъдростта побеждава съдбата" - благо завършва духовната учителка. Тя самата предпочита да инвестира в разума на духа.
„Аз знам твоя път преди да си се родил от утробата на майка си" (Исайя).
Къде тогаз е мястото на звездите?
„И хиляда пъти да повтаряш "захар, захар, захар", не я ли сипеш в чая, той от това няма да стане по-сладък" - широко се усмихва прорицателката, опирайки се на старинна източна пословица.
Въпреки обосновано критичните акценти, Слава Севрюкова застава в защита на небесните светила: „След време слабостите на астрологията ще бъдат преодолени. Тя ще се актуализира и осъвремени. За да възкръсне древната могъща наука с дивния си блясък. Заслужено да възвърне популярност. Къде трайно се съхранява мъдростта, ако не е истината. Звезди и планети отново ще проговорят с автентичен глас".
Пророчицата смирено се изправя пред Вселената - сурова, респектиращо величествена в съвършенството си. И изгряват видения - златни острови в непреходността.
„Прекалено много хора сляпо се доверяват на небесните светила. - Усмихва се благо. - Твърде малко - на Твореца на звезди..."
* * *
Пророчицата цени и ониромантията, изкуството за тълкуване на сънища.
„С леля Славка имахме далечно родство. Двете с мама споделяха своите съновидения - разказва съгражданката й от Нова Загора Мария Тунева. - Майка ги записваше с тълкуванията на леля в тетрадка с твърди зелени корици.
При свободно време я разгръщаше, внимателно препрочитайки я. Това бе настолната й книга."
Слава Севрюкова не разнищва нощните видения като психоаналитик. Съзира в тях дискретни знаци от Вечността, подготвящи неоткроили се още изпитания от дълбините на житейския хоризонт.
Пророчицата твърди: „Черният цвят, спохождащ ви на сън, символизира старите духове. Черните букви са първите писмени белези. Ползват се не откак е открита печатницата, а много-много по-отдавна.
Някога в праисторически времена човек е рисувал по пещерните стени. Забележете - първо е рисувал, после започнал да пише. Правел го е с въглен. Затова черният цвят издава старите духове."
Слава Севрюкова се взира в безбрежните дебри на душата. Поела от сънищата, преминава през физиономиката, хиромантията, номерологията, графологията, астрологията, та чак до трудно достъпната феноменология. Поприще на белязаните. От Бога. И заслужили го. Дали само с един живот?
Сподели с приятели: |