Съдържание: пролог по следите на мистерията време

Да не прибързваме с изводите. „Съществата на Земята отдавна вече са напълно изследвани"- с над­менна категоричност твърдяха учените на XX век.

Какво се оказа?

„Предстои непредубедено изучаване на света" -становището на самородната психотронна изследова-телка се потвърждава от знаменити съвременни есте­ствоизпитатели. Едуард Уилсън, еволюционен биолог от Харвард, заявява пред списание "National Geographic" (V, 2006 г): „При животните познаваме едва около 10 % от всички видове." (Визира насекомите - б. а.)

Не е изключено изследователите тепърва да се докоснат до нови неоткрити животински видове. Или до техни представители, приети за изчезнали отпреди милиони години.

През втората половина на миналото столетие на бял свят изникват изненади, за които научните светила не могат да повярват на очите си. Ненадейно, като дух от океанските дълбини, изплува считаният за изчезнал отпреди повече от 400 милиона години целакант (латимерия). "Живо изкопаемо" - свързваща брънка меж­ду риби и земноводни. Странно същество, размахващо перки като крачета, то и днес населява в малобройни колонии труднодостъпните дълбини на океана.

В по-ново време на океанския бряг бе изхвърлена разлагаща се големоуста акула. Изследванията пока­заха - от първичен вид е, класифициран за "преста­нал да съществува отпреди милиони години".

Нима е абсурдно да са съхранени и други живот­ни, зачеркнати като безвъзвратно погинали? Ами ако и те обитават закътани райони на планетата, подобно на целаканта и древната акула в ограничени попула­ции? От сложния еволюционен път на живота на Зе­мята, според Слава Севрюкова, са запазени считани за отдавна изчезнали животински видове. Те ще бъдат открити.

Докога с гордост ще се бием в гърдите, че сме единствени представители на човешкото племе? Ами ако "йети" се окаже по чудо оцелял наш прародител?

Друг пример. Рисунките на платото Наска са откри­ти случайно през 30-те години на миналия век от са­молети, търсещи вода по безплодната му повърхност. Изневиделица пред изумения поглед на пилотите се открояват контури на огромни животни и странни зна­ци, разчертани на километрични разстояния. Въпреки множеството хипотези, предназначението им е трудно обяснимо.

Не престават съобщенията за загадъчни срещи с абсолютно неизвестни, закътани първобитни племена из трудно достъпната Амазонска джунгла. Там време­то като, че не е помръднало с хилядолетия.

Какви ли нови още по-потресаващи сензации ни очакват?

До болка позната й е максимата: „Искаш ли да си създадеш врагове, опитай да промениш нещо". Раз­търсвайки катаклизмено представите за света, какво я посреща? - Дори не противодействие. - Пренебреже­ние. Изпитан от векове патент на посредствеността.

Постиженията на психотропния учен тепърва ще се оценяват по достойнство.

* * *

Толкова за съхранените и неизвестни еволюцион­ни брънки в животинското царство. Най-много ни инте­ресува Човека - "разумната кал на Земята". Натам са насочени следващите въпроси:

• 
  Би ли могла "да се пренесеш" на изчезналия кон­тинент Атлантида? На този, според Платон "остров, населен с могъщ народ", съществувала ли е високо еволюирала цивилизация?
  
• 
  Да, ама вие прекалено силно желаете да ме тласнете натам с вашите въпроси... - Смее се пророчицата.
  

- Не е чак толкова извисена, колкото се приема. Била е. И изчезва в океана. Толкоз. За чудене ли е? Неведнъж на Земята се разразяват мащабни катаклизми. Доколкото виждам, и нови предстоят... След хилядолетия се явяват, просперират, безславно затриват и други значими култури - в Африка, Индия, Египет, Северна и Южна Америка. Всяка цивилизация се из­черпва, не успее ли да направи решителна крачка към Духовността. Питайте друго. Рязка смяна на ракурса:

• 
  От какво произлиза предходникът на човека? От маймуна? Преселник от извънземието? Или?
  
• 
  Предтечите ни нямат общи прародители с шимпанзето. Нашият клон е самостоятелен. Маймуните са носители на 50 генетични кода, ние - на 48. И какво? Нима са по-умни?
  

- Късче Вселенски Разум е вложен във всяко човешко същество. От него зависи правилно ли ще се развие. Възможно е да се разрасне. Или, потулено в границите на съответния живот, да тлее и мъждука. Ако духовната ни еволюция е възходяща, след години ще се присъединим отново към лоното на Висшата Светлина. Обърка ли се развитието ни, може да се завърнем в тъмната пещерна ера. А може и още по-назад...

Важно е да осъзнаем отговорността си. В нас е част от "космическата цялост". В изпитанията на ево­люцията винаги има елементи на риск. Не всичко е абсолютно предопределено. Освен това тук времето не играе решаваща роля.

(Водните кончета са на близо 325 милиона години. Появяват се далече преди да бъдем "проектирани" във Вселенската лаборатория. Нима са по-съвърше­ни от хомо сапиенс? - б. а.)

- На Човечеството е предопределено самостоятелно развитие - завършва послания харизматичната леля Слава. - Висшите същества ни подтикват напред в кризисни периоди, но не ни подкрепят майчински непрестанно като прохождащи деца. За да се усъвършенства, духът на сапиенса се нуждае от изчистено съзнание и мисъл. Пребиваването на Зе­мята в плът и кръв има важно предназначение. С преодоляване на неимоверни изпитания в низ от прераждания, духовно да се въздигаме.

* * *

Не знаем началото, нито финалната отсечка на развитието си. Благодарение на пророчицата, по един нестандартен път ще се опитаме да се докоснем до тях.

- Би ли разкрила най-ранните ни еволюционни етапи? Какъв е нашият генезис"? Кой е първият човек? "Сътворен" или, както се твърди, възникнал "от самосебе си"? Как се заселва на Земята? Едновременно на различни места или на едно? Къде е най-ранният ни дом?

Прорицателката, присвила клепачи, се потапя във видения с древни координати.

(Датата на разговора е 24.11.1977 година.) След малко с почуда се взира. Тя ли е това? - От светлокафяви, очите й са сиви, втренчени в простран­ството. Гласът - картечно забързан. Рязък, насечен:

• 
  Виждам - река. Не мога да определя коя е. Въз­можно е вече да не съществува... Край нея - блатисто място... Там, в "сладка" топла вода попада "семето" на несътворения още човек. Прелетял е от Космоса.
  
• 
  Как? Чрез комета, метеорит, метеоритен прах или изкуствено космическо тяло?
  
• 
  Тайна... - Слава Севрюкова махва с ръка. Тъжно, приглушено въздиша.
  

Дълбока тишина. Сякаш съдбата на Вселената е заложена в задаващите се проникновения.

• 
  Казваш, безполови предци. Как е възможно? Това хумункулусът на алхимиците ли е? - Иронично под­хвърляне. - Деленето е характерно за едноклетъчни­те. Съществата, от които сме произлезли, не са таки­ва, нали?
  
• 
  На оня етап все още са много, ама много далече от бозайниците - леят се проникновения. - Пред мене са - нежни, еластични създания. Водните ни предход­ници по начина на размножаване уподобяват еднокле­тъчните. Но дали са такива?... В тях е вложен ранният ни генетичен код. Предстои да станат бозайници мно-го-много по-късно, едва с половото разделяне. Говоря за най-ранния период. По онова време Земята е насе­лена с тревопасни и хищни гиганти. Има и динозаври.
  

С ушите си ли чуваме? Най-ранните предтечи на човека сред динозаври?! - Еретични становища от се­демдесетте години на миналия век. След патентовани открития в минно-геоложкото дело и ядрената физи­ка, нестандартният учен извършва психотронна възстановка на Миналото. Контрастът от известното за първите хора и поднесената информация от Слава Севрюкова зашеметява. Най-вече с първичния тип ре­продукция.

Трябва ли да учудва "непорочното зачатие" при тези най-ранни и толкова нежни водни създания? Нима някой учен е успял да разкрие как са изглеждали, биту­вали и размножавали първопредтечите на човешкия род? Кой ги е разкодирал?

Психотропните проникновения на Слава достигат до алфата на нашия генезис. Човек не е възникнал от небитието. Първопредходниците ни-с небесни ко­рени от Вечността, поемат нелекия си земен път във водна среда.

За живота в оная тъмна и навярно кървава епоха съвременната наука може само да гадае. Оскъдни, почти никакви са костните останки от много по-късните междинни звена на нашето развитие. Фосили на алфа предците реално отсъстват. Как да ги има -те, според нестандартния учен, са лишени от кости. „Опорните им структури - споделя психотроничката в друг раз­говор - са меки, хрущялни."

• 
  Според твоите разкрития, лельо Славе, "най-ранни­те ни предтечи са се размножавали чрез делене". Как се е извършвал този процес? Как са изглеждали те?
  
• 
  Виждам... Пред мен са, във водата... - Прекося­ва отново моста на времето. - Малки, подвижни, леки. В областта на корема, където след милиони години ще се оформи бъдещо пъпче, се образува нещо като пъпка. Тя расте, расте. Коремчето се раздува. Там се оформя зародилото се мъничко ново същество. Когато е напълно завършено, мъчително се откъсва от роди­теля. Зрелият индивид прекъсва свързващото звено, давайки самостоятелност на новия живот.
  

Смайващи прозрения. Оживяват "зачатъците на първите ултрапримитивни предходници на човека" (с цялата условност на това понятие). Усъвършенстваните наследници на малките безпомощни същества по-късно ще променят до неузнаваемост средата и живота на планетата.

Къде се появяват първопредците ни-в Азия, Аф­рика, Близкия Изток? - Слава Севрюкова не отговаря. Позовавайки се на описанието й, Африка най-вероятно ще се окаже люлката на Човечеството. Палеонтоло­зите имат подобни предположения, но те касаят много по-късните ни предтечи.

Пушка Златарева и Красимира Шопова си спом­нят: „Леля Слава описа родината на човешкия род: „По онова време на планетата - разкри тя - се е раз­простирал само един огромен материк. По-късно от него са се откъснали и оформили съвременните кон­тиненти. Това е станало много отдавна."

За да уточним къде се появяват първопредходниците ни, подадохме на психотроничката глобус. Взря­на в него, сочейки участък от североизточната част на съвременна Централна Африка, тя уточни: ,Тук, в топлите водни простори са възникнали далечните предци на първите хора. Това се е извършило още преди отделянето на Африка от праконтинента."

Уникална информация. Ще трябва да се доказва с годините.

Изгряла е Нова ера. Животът - успешно пренесен от Космоса, пуска здрави корени на Земята. Знаел ли е нереализираният предходник на ултрапримитивния човек какво го очаква, рискувайки да прелети огромни пространства от вселенската бездна, за да се наста­ни по тези нелесни за живот места? И трайно заселен на Синята планета, "небесният посланик" да се пре­върне в неин пленник? Или бъдещ господар?

Щом като "семето на живота" е "засято" от Кос­моса, какво е Земята за нас - родина или хазяйка?...

• 
  Странни еволюционни лабиринти. Ако правилно те разбираме, говориш за нещо като "клонинги". Би ли могла да разкриеш защо безполовото делене при онези ранни твари се извършва именно в областта на пъпа?
  
• 
  Този участък на тялото предхожда мястото, къде­то милиони години по-късно плодът на бъдещото съз­дание ще е свързан с пъпна връв с утробата на майка­та. Така ще е при двуполовия човек, закодиран да се реализира в тях. Малките протосъщества - сложна комбинация от клетки, инстинкти и разум в начален стадий - още са много, ама много назад от него.
  

- Ето, открояват се пред мене в по-късен етап - вече на сушата. Обрасли в козина, по-стегнати, ала все още с еластично хрущялни скелети. Не, още е твърде пресилено дори да се говори за хора.

- Първичните ни предходници не се родеят с маймуната. Представата за произлезлия от нея човек е напълно погрешна! Абсолютно самостоятелен клон в еволюцията. Произведение на божественото изкуство, наречено Природа. И нейното бъдещо чудо!

Изненадващи възстановки за най-ранните носи­тели на човешкия геном - променя се начинът им на живот от водна в сухоземна среда. Настанали са епо­хални събития. Те по-късно ще се окажат еволюцион­на сензация, разтърсила света.

Появили са се най-ултрапримитивните предше­ственици на първите хора. Мнозина биха се усъмни­ли в това, но в противен случай дали би ни имало на Земята? Независимо как са възникнали, изглеждали и еволюирали - както описва психотропният фено­мен или другояче.

Кога е станало това? - Може би рано, мно-о-о-го рано. Да не би още, когато Бог е бил дете?...

* * *

Първите човекоподобни, според прорицателка-та, са безполови. Съжителстват в дива кръвожадна епоха с динозаври. И оцеляват, надживявайки ги в крупни катаклизмени изпитания, съпровождащи рис­кованите завои на еволюцията.

В по-късен етап, вече излезли от водата, те се раз­криват пред психотроничката - пъплещи, обилно окосмени. Започва нова епическа промяна. Оттласна-ли са се мощно напред след сриващите за мегафауна-та, погромни за оня период природни сътресения.

От какво е предизвикано това? „Катаклизмите са ни направили хора" - твърдят авторитетни съвремен­ни изследователи.

Дали е така?

„Катаклизмите са катализатор, ускоряващ развитието. Не ни моделират в човеци. Създаде­ни сме такива. Човекът е самостоятелен клон в еволюцията. Съкрушителните природни сътресе­ния спомагат по-добре приспособимият от живот­ните наш предходник постепенно да се превърне в бъдещото "най-съвършено същество" на Земята" - уверена е пророчицата.

Прозрения пораждащи смели хипотези за произ­хода на сапиенса. Ако вижданията й за ранния ни ге­незис се потвърдят, антропологията ще трябва да се измести с десетки, може би, стотици милиони години назад. А историята на човешкия род коригира. И пренапише наново.

Това Слава не я касае. Предава психотронни про­зрения, извлечени от свръхсетивни канали. Разшиф-рова тайните на Сътворението, избягвайки сензация­та. Предлага безпристрастна "историческа снимка" на епохата. Грабваща ума история с невероятен разсег във времето. Отваря прозорец към живота на безполо­вите алфа-предци.

Това ли са далечните представители от времето преди сексуалната диференциация - т. н. андрогени, за които тук-там се среща загадъчна информация? Ако е така, достигнати са основите на най-ранното ге­нетично дърво.

„Предходниците на първите хора, обитаващи в на­чалото водните простори - забелязва психотронич-ката, - са се размножавали безполово, чрез "делене"."

Критични сте към фактите, добити по психотронен път? - Ваше право. Но кой познава първообразците на предходниците ни? Известно ли е откъде идваме "преди да се превърнем в това, което сме" - зверове, птици или риби?...

* * *

Не, човекът никога не е бил звяр. Ражда се бавно. Една заплетена, дълго криволичаща пътека от мал­ките нежни създания, преминали безброй изпитания -през нас - към Бога...

Как се обяснява загадъчният профил на предпървобитните предци? Трудно е да си представим раз­множаването им през началния стадий чрез "делене"

- толкова специфично за едноклетъчните. Още по-лекомислено - очакването резултатите от психотронните пробиви във времето да бъдат приети с лекота от по принцип скептичните към проникновения от подобно естество титулувани особи. С тяхната "платоническа форма" на размножаване, толкова различна от сексуалната. Във фройдистко съвремие, силно по­влияно от властната полова чакра.

Странно звучащи са и твърденията за андрогените - мистериозни безполови същества. Но нима Тво­рецът Бог не е едновременно Баща и Майка? Доколко познаваме Началото на началата? Какво бихме мог­ли да споделим за Него, освен, че незнайно защо зо­вем в мъжки род Съзидателната Висша сила? А там е тайната за "същината на Живота и Смъртта".

• 
  Би ли могла да възстановиш как изглежда първи­ят човек сред тропическия рай, който ни описа?
  
• 
  Виждам го доста по-късно. Вече излязъл от во­дата, сухоземен. Индивидуално беззащитен. Гъвкав, разчитащ на подвижността си.
  
• 
  С какви размери?
  
• 
  Дребничък - не повече от 10-15 сантиметра. Окосмен отгоре до долу. За да оцелее, живее на стада.
  

• 
  Забелязваш ли у тези същества елементарни на­ченки на творческо начало?
  
• 
  Не - отсича. - Така, както се разкриват пред мен, на оня етап са груби, примитивни, но и... състрадателни.
  
• 
  Могат да бъдат заподозрени в наченки на човеш­ки чувства?
  
• 
  Взаимността при тях играе важна роля. Подкрепят се с любов. При поява на ново създание, родител и рожба кървят, но се обичат. Това кървене е останало и досега при жената. Слаби и изтощени, стадото ги хра­ни, защитава и поддържа в оцеляването. Изпитанията с времето ги правят все по-задружни.
  

Неканоничната изследователка извършва проби­ви в антропологията по въпроси, вълнуващи открай време Човечеството. С потребност за изучаване об­кръжаващия свят. И другия - стаения в нас.

- Как се разкриват пред психотропния ти взор еволюиралите от ултрапримитивните водни създания по-късни сухоземни наши предходници?

• 
  Голи, обилно окосмени. Затова поради дребнич­кия ръст, си позволявам да нарека, без да влагам иро­ния, тези ранни твари малки човечета.
  
• 
  С миниатюрните си размери - лесна плячка за всеки хищник? Бурни драми в ожесточените условия на живот, в които супергерои са безмилостни диви зве­рове. Как оцеляват сред бушуващите пожари от кръв?
  
• 
  Съжителстват в група. Задружни, спазват златно­то правило - безопасността над всичко. Като животни­те - следват стадото. Повече очи и уши виждат и чуват по-добре. Индивидуално плахи, силни в сплотеността. Стадото-утеха, закрила и изпитание. Най-находчиви­те динамични създания предават своите гени. Непри-способените погиват. Заработил е законът на естест­вената селекция.
  

• 
  Какви промени настъпват с тях?
  

• 
  Потомците им с годините вече не са същите -развиват ума си, израстват. Враговете им започват да се съобразяват с тях. Увеличава се шансът за оцеляване.
  
• 
  Какво следва от всичко дотук? "Предходниците" преминават сложни колизии. Навярно неведнъж на прага на изчезване, успяват да се опазят. Как?
  
• 
  В тях е вложен далновиден промисъл на стреме­жа към съвършенство. Космическият разум внедря­ва устойчиви програми за съхранение - инстинкти. Проявления са на така наречената групова душа. Мъничките стадни човечета оцеляват, поддържайки връзка с Висшето цяло именно чрез тях, чрез ин­стинктите.
  

Наситен с опасности, сложен, разнообразен се оказва пътят на човешкото развитие.

Избликват нови въпроси:

• 
  Общуват ли словесно протосъществата помеж­ду си?
  
• 
  Не. Като животинки са. С подушване се ориентират кои са от стадото. Изключително задружни - особено при поява на ново създание. Това за тях не е самотен процес. Стадната общност се събира да подпомага от­делянето му. Прегризват свързващото звено. Грижат се за малкото. Виждам - мнозина от тях загиват в трудни­те условия. Индивидуално слаби, променят се, дейст­вайки в екип. Инстинктите им помагат да се съхранят.
  

• 
  Подлагани с хилядолетия на унищожение, попула­цията им, за разлика от други хомоподобни, съумява да се опази. След адаптивни изменения, в много по-усъвър­шенстван вид -до наши дни. Кой е секретът за това?
  
• 
  В малките човечета, както ги наричам, е вложен първообразът на сапиенса. Носители са, ако мога да се изразя така, на бъдещия ни генотип.
  
• 
  В състояние са да мислят?
  
• 
  Елементарно - за прехраната, ежедневните зани­мания и потомството.
  

- Какво става с тях след милиони години?

- Виждам - все по-устойчиви, със заякнала, вече костна, с много по-добре развита мускулна система и ум. Индивидиуален дух при тях отсъства. Грозновати, на външен вид уподобяват животинки. Но в сърцевината на тези неспокойни същества е проектирано бъдещото "най-висше творение на Земята". То ще се яви след нелека еволюционна селекция.

(Малките проточовечета - във вихъра на велика, с рискове и изненади, битка за изява на духа. Съвър­шено различни от съвременните супермени.)

• 
  Забелязват ли се при тях наченки на развитие след милиони години в духовната област?
  
• 
  Прекомерно избързвате. Преди появата на най-ранните ни предходници на Земята са прелетели първите седемдесет духа - "ядката на бъдещото Човечество". Висши безплътни същества, упоменати в Библията. Те дискретно ще му "предават" знания от различни области, подпомагайки го в духовния растеж.
  

• 
  Откъде се появяват тези духове?
  
• 
  Високо напреднали, дотогава са обитавали други планети. Отново избързвате... По-важно е друго - от най-ранни времена Човечеството не е оставяно без духовна подкрепа.
  
• 
  Какво е влиянието на индивидуалния дух върху нашите предходници?
  
• 
  Животните, растенията, живите твари на Земята разполагат с групова душа. Единствено ние на пла­нетата сме привилегировани с индивидуална Духовна същност. Това ни отличава в най-висша степен от тях. Индивидуалният дух навлиза в праотците ни в доста по-късен стадий. Извършва се непо­средствено преди половото разделяне. Дотогава с груповата си душа те все още слабо са се различава­ли от животните.
  

В търсене подходящи условия за живот, човекът започва да се разселва из безбрежните пространства на географските ширини. Безценен шанс за оцелява­не и реализация. С интелигентността, милостивата Природа закодира в него вътрешен порив към нещо неизцяло проявено - неразлистеният кълн на духо­вността. Тепърва предстои да се усъвършенства. Благодарение на това, след милиони години той ще се превърне в доминиращ фактор на планетата. А още по-късно, когато тя напълно разцъфти, ще полу­чи власт да опознава и се вписва много по-стойност­но в света.