Съдържание: пролог по следите на мистерията време



страница8/19
Дата02.05.2017
Размер2.98 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19

* * *

Известно е - най-безпомощни в сравнение с при­матите са новородените при човека. Те обаче полу­чават много повече любов и подкрепа от родителите, отколкото питомците на всички други бозайници. За да се превърнат в най-умните и предприемчиви предста­вители на Разума на Земята. Какво ли не прави маги­ята на Любовта!

От времето на Адам не са открити абсолютно никак­ви костни следи. Как да се стигне до тях в още по-отда­лечената епоха на примитивните стадни същества?

В науката се откроява тенденция за увеличаване палеонтологичната възраст на предходниците ни. Според съвременните проучвания, човекът се е поя­вил преди около 4,5 милиона години. Откриването на "черепа от Тумай" в Африка през 2002 г. връща произ­хода ни много по-назад - с близо 7 милиона години.

В изследванията на американски антрополози, публикувани през 1996 г., половин десетилетие след кончината на жената-скенер (1991 г.) от Майкъл Кремо и Ричард Томпсън, излизат наяве неудобни исти­ни. От дълбоките скални пластове на Калифорния са извадени човешки скелети отпреди 50-60, до 100 ми­лиона години. Костният материал не се отличава съ­ществено от този на съвременния човек. Нима са плод на необяснима игра на природата?

Шокиращи открития, затрудняващи тълкуването. Затова ли убягват на широката публика. Науката в не­възможността си да даде смислен отговор от съвре­менна позиция за тези факти, ги отхвърля, премълча­ва или просто затулва в музеите.



Феноменалната възраст на най-новите ан­тропологични находки подсказва - генеалогията ни е много по-древна от известното засега.

Изтегляйки далече назад нашия генезис, възникват още по-неудобни въпроси, неподвластни на Дарвино-вата теория. Катаклизмът, изтрил от Земята "шам­пионите по оцеляване" динозаврите, е само отпреди 65 милиона години. Човешки кости, както узнахме, са датирани от близо 100 милиона години. Не потвърж­дават ли "скандалните артефакти", че Човечество­то е старо, твърде старо? С потекло на повече от десетки милиони години.

Много преди тях Слава превръща невъзможното в реалност, твърдейки: „Елементарните ни предход­ници са съществували в епохата на динозаврите." Нека с иронична усмивка се запитаме: не обяснява ли това края на кръвожадните чудовища?...

Родът на хомо сапиенс и разумът на плане­тата ще се окажат много по-древни, отколкото научният свят е посмял да допусне и в най-сме­лите си хипотези.

* * *

Първите хора, носители на индивидуален дух, в титанични битки за оцеляване сред дивата природа. "Беззащитните" слаби някога създания се оказват невероятно устойчиви. Приспособяват се все по-ус­пешно към бурните изменения на средата. Измират животни. Растения изчезват. Те устояват.

Нека си представим древните предци в епохата на мегафауна - сред саблезъби тигри, вълци, мечки, многократно по-едри, брутални и кръвожадни от съвре­менните. С малките си размери - привлекателен залък за всеки хищник. След драстичното развихряне на геофизични сривове, следвани от резки климатични про­мени, именно те, духовно диференцираните, са се ока­зали по-адаптивни и изобретателни. Затова оцеляват. Да припомним становището на Слава Севрюкова: „Не катаклизмите ни правят хора. Те са само катали­затори, ускоряващи еволюционното развитие."

През психотронния взор на пророчицата пред нас се изправят наследниците на някогашните малки стадни създания. Духовно обособени, с подобаващи размери, бързина, наченки на интелект, предстои да се превърнат в невероятни същества. Благодарение на своята знаменита, без аналог адаптивност, състрадателност и взаимна подкрепа.

За да разкрие природните ни резерви на устойчи­вост към резки промени в средата, екип учени провеж­да рискован експеримент. Извършен под строг меди­цински контрол.

В херметична, топлинно изолирана камера при тем­пература 110 градуса С са поставени за 10 минути чо­век, кокоше яйце и къс месо. Целта е да се проследят реакциите на нашия организъм в екстремни условия и способността му за самосъхранение, в сравнение с другата органична материя.

След изтичане на контролното време, яйцето се оказва готово за консумация. Порядъчно изпечена е и пържолата. Човекът за това време е отделил 2 литра пот. С ускорен до крайна степен пулс, той е жив и в съзнание. Оцелял в ужасяващи екстремни условия.

Тогава... Ще устои ли пред все по-надвисващите на тъмния световен небосклон повратни природни ко­лизии, за които ще стане дума по-нататък?

* * *

Нека се опитаме чрез уникалното "психотронно око" много по-внимателно да надзърнем във времето на по-късните, приближаващи се по външен вид и ин­телект до нас, неизвестни на науката предходници:



  • Как изглеждат генетичните наследници на ран­ните безполови същества? Реалност ли са митична­та библейска двойка Адам и Ева? Ако ли не, какво стои зад тях?

  • Адам и Ева не са имената на първите хора, а обобщени символи на половото разделяне при чо­века. По-усъвършенствани, голи, на ръст не пове­че от метър, те са силно окосмени. Съвършено раз­лични от популярните фрески, скулптури, картини и други живописни изображения на първата биб­лейска двойка. Носители на смесица от инстинкти, но и на зачатъци на интелект. След духовното те придобиват и сексуално диференциране. Това им дава мощен тласък в еволюционния възход.

Казано е: „Човеку е потребен друг, за да наме­ри себе си"... Обособяването на пола - пореден зна­чим еволюционен скок. В еволюиралите създания е навлязъл Духът - божествена частица от Висшия Разум. За да закипи в него нов живот.

(Слава Севрюкова постига новаторски пробиви. Прозренията й са непроверяеми поради отсъствие на костен и генетичен материал. Едно е сигурно - започ­нала е нова епохална промяна. Настанали са непозна­ти дотогава изменения в генетичния код на човека, наречени мутации. Заработил е законът за корелативните трансформации - промяната на един белег провокира корекция на друг. Явило се е нещо строго специфично - половите органи. И съвършено нов, раз­личен тип размножаване - сексуално.)

- Всичко това е загатнато в Библията?

-Да, но повечето хора срещат затруднения, четейки раздела "Битие". Там кодирано е представена еволю­цията на човешкия род отпреди милиони години. Тогава властват епохи, в които числото 7 е водещо: 700, 7000, 70 000, 700 000 години. Метафорично в Свето­то писание е загатната еволюцията на сапиенса от низше същество към духовен човек. Убедена съм - ще стигнем до разшифроването му. Проследявайки Сбор­ника на свещената мъдрост, позволявам си да твър­дя: разделът "Битие" трябва да се чете последен. Почнете ли от него, трудно ще разберете изложеното по-нататък. Може да го пропуснете или да останете с впечатление, че писанието е неразбираемо скучно. Ва­жно е правилното тълкуване. С ума на сърцето.

- Според Библията, след като Господ сътворяза Адам, съчувствено въздъхва: „Бива ли да битува сам?" И изтръгва изпод ребрата му Ева, извайвайки я с финес. И я превръща в неустоим афродизиак. А, може би, "първият човек" я приема за най-висш ше­дьовър, защото е част от него? Навярно и от Бога. Или по простата причина, че тя генетично е по-близо до любовта?



  • Създателят хвърля Адам и потомците му в люта треска - дорде свят светува да дирят в половинката свещеността на липсващото единство. Полярността е път към целостта. Оттогаз до наши дни мъжът и же­ната, някога едно, не престават да се търсят в съкро­вения АЗ. Понякога дори бягат от себе си, за да се открият в другия...

  • С появата на Ева, навярно скуката на първия чо­век завинаги се стапя ведно с райското му спокойствие - подхвърля някой, да олекоти темата и поразсее леля Слава. - И все пак, щастлива ще да е била райската двойка - без тъща и свекърва.

  • Да - усмихва се пророчицата, - светът вече е за двама. Късен, съвършено различен етап на еволюция. Животът поема по нов път - от херметичното "райско единство" - през Дървото на познанието - към про­никване в безбрежното многообразие на битието.

Тези вече много по-разумни одухотворени създа­ния решително се оттласкват напред в духовното раз­витие. Това ги отличава от останалите земни твари. Преоткрили ранните си корени, ние сме носители на тяхната генетична матрица.

- Адам и Ева, както ги съзираш, са сътворени не от кал, а от пластична жива материя. В този смисъл не са преки "рожби на Твореца", а далечни еволюирали двуполови наследници на "малките стадни човечета" в един по-зрял стадий на развитие. Но в тях, както узнахме, е вложен Божествен дух. Как да тълкуваме библейския идеом „Човек е сътворен от пръст"?

  • Елементите, изграждащи Космоса и земната кора, съществуват и в нашето тяло. Оттук - изразът „От пръст сме създадени". Мъжът и жената всъщност са "два крака", с които Човечеството от Сътворе­нието насам непрестанно се оттласква напред.

  • Според Библията, процесът Сътворение се из­вършва в рая. Какво представлява библейският Едем? Експериментална лаборатория на Твореца? Или?...

  • Това е мястото, обитавано от Бог и Висшата йерархия. Те непрестанно ни подпомагат в духовно­то израстване. Не си въобразявайте, че Върховната сила, Христос и Светият дух се грижат единствено и само за нас и само на Земята. Облагородяват ця­лата Вселена.

С половото разделение на сапиенса, според Сла­ва Севрюкова, започва поредна революция в инте­лекта. Адам и Ева символизират първите коренно различни негови представители. С мислене не мно­го отдалечено от нашето^ Те и техните наследници вече могат да говорят, а по-късно и да творят.

Какво се оказва - първият човешки син на Земята е „незаконнороден". Това вече е непростимо! Но нима "бегълците от рая" са имали брак?



* * *

Процесът на сексуално обособяване се извършва милиони години назад при далечните ни прародители.

Как, според Библията, е създадена жената-при-ма? - От реброто на първия мъж? Или изпод ребрата му, както разкрива Слава Севрюкова: „Най-ранните ни предходници са се размножавали самостойно, от­деляйки се едни от други."

От Адам обаче "се откъсва" сексуално диференци­рано същество, различно от всички досега. И какво -първият "родил" човек се оказва Адам. Вторият - Ева.

Настанала е непозната ера на полова обособе­ност. Революционна мутация - от невинно "делене" към сексуално размножаване. Какво я налага? Как се стига до подобна специфика и при повечето животин­ски видове в оня ранен период?

Слава Севрюкова не отговаря на всички въпроси. Немее и всесилната наука. Неспособна да изгради ар­гументирани хипотези при отсъствие на какъвто и да е материален фундамент за това.

Пророчицата съзира допирните точки на труд­но съвместимите наука и религия от дълбока древ­ност до днес. И за кой ли път хвърля мост между тях, помирявайки ги.

Уединен свят на психотронни изживявания. Откро­ява се външният вид на Адам и Ева, макар от ония времена да не са открити техни фосили, нито на близ­ките им потомци. Слава не е генетик, а психотроник. Костен материал и ДНК не са й необходими.



* * *

Как мутират архаичните "малки окосмени човече­та"? Как възниква езикът - мощен умствен инстру­мент? Кои са посоките на следващото еволюционно развитие? Какво ги определя?



  • Науката приема - някога са съществували десет­ки взаимно конкуриращи се човекоподобни видове. Кои от тях гравитират в психотропните проникнове­ния? Първообразът на хомо еректус, предходникът на съвременния човек - кроманьонецът, ранният неандерталец или друг, все още неизвестен клон в еволюцията?

  • Касае се за първообразеца. Неандерталецът е клон на еволюцията, различен от човешкия. Между него и кроманьонеца отсъства генетична приемстве­ност. Необосновано е да се търси връзка между тях.

Становищата на Слава Севрюкова смущават. Оз­начава ли това, че трябва да бъдат пренебрегвани?

Според съвременните генетични изследвания, ДНК" на човека е различна от тази на животинските видове, включително на маймуната. Лишени от общ корен, ло­гично е да са обречени опитите на антрополозите за откриване "липсващото звено" между тях.



Слава е категорична - хомо сапиенс не произ­лиза от маймуна.

Човекът, според нея е "посят" от Космоса. Но­си факела на изобретателна, водеща към Разум и висша адаптивност нова природа. С проникването на Духа в него, в един вече по-късен еволюционен стадий той ще се превърне в лидер сред изобилието от животински и други човекоподобни видове. Ако с възхода на науката тезата й се потвърди, Дарвиновата теория за произхода на видовете вероятно ще се окаже неадекватна.

Откроява се изводът: съвременният Разум е много по-древен, отколкото приемат властва­щите засега теории и хипотези.

Изследователите отдавна търсят и все не могат да достигнат до вкаменелости, обясняващи връзката на човека с маймуната. Според Слава Севрюкова, не ще успеят. Такава липсва. Онова, което учените намират за най-ранни човешки звена, са останки от мутирали маймуноподобни, нямащи връзка със сапиенса. Те -част от богатото царство на приматите, населявало някога Земята.

След сложния, изпъстрен с опасности възход в еволюцията, ще ни се да мислим - експерименти­те на природата с нас благополучно са приключили. Дали е така?



* * *

Далече в миналото човекът овладява огъня. Епо­хално постижение. Животът му става по-безопасен и сигурен. Последиците трайно отекват през хилядоле­тията. Явяват се оръдията на труда.

Преходът от лов към земеделие е друга повратна точка в развитието. Започва период на социално нера­венство. Светът се разделя на имащи и нямащи.

Следващ етап - опитомяване на животни. Издига се нивото на хранителна обезпеченост. Хората се замогват. Възникват първите цивилизации, предоставя­щи благини, извоювани с безкрайни усилия. Бликва непознато дотогава творческо обновление. Духът за­работва с пълна сила. Покълват изкуствата.

С половата обособеност с рицарска страст се раз­палват разтърсващи любовни драми (в това вече ни­кой не се съмнява) - от фаталната красавица Елена през не по-малко трагичната Клеопатра, жената по­лучава международно значение. Заради нея се водят ожесточени войни. С любовта се развихря и "вечна­та", нестихваща до днес вражда между половете.

Какво тласка далечните ни праотци към сексуал­но размножаване? Как става така, че започват да го­ворят? И още по-трудно за нежната половина от тях - да мълчат?

Защо се заемат да творят? Какво ги провокира да създават изкуство, по-трайно от шедьовъра на потом­ството им?

Съвременният сапиенс от живот в живот се ражда изключително бавно - с милиони години. Тялото ни по­настоящем се състои средностатистически от около 8 милиарда клетки. Дали е било устроено така и някога?

Нелеки въпроси. Ако новаторските виждания на Слава Севрюкова за най-ранния далечен произход на Човечеството се потвърдят, познатата ни засега история ще се окаже пореден мит.

- Знайте - възкликва въодушевено пророчицата, - Висшият Разум никога не е еднопосочен. Преследва изобилие от цели, цели, цели...



Половата ориентация - неустоима "новаторска игра на природата". Трансформация, стремително от-тласнала напред човешката еволюция.

Свидетели сме как при част от животинския свят тя в модификациите си понякога добива гротескни прояв­ления. Охлювите, например, са двуполови. При мор­ските кончета раждат само мъжките. В океана се сре­щат особен вид риби, сменящи многократно пола си.

Друг пример за странните зигзаги в еволюцията -птицечовката в Австралия е бозайник, снасящ яйца. По някои специфични особености обаче се свързва с влечугите.

Как се обясняват изглеждащите днес алогични хрумвания на Природата? Изброените животни, раз­бира се, са на много по-ниско еволюционно стъпало от нас. Но нима са били кой знае колко извисени най-ран­ните ни водни, при това още безполови предци?

Времето ще реши имаме ли основание да се над­смиваме или отричаме неща, които не познаваме. Фройд, Юнг, Томас Едисън, Шлиман, Артър Евънс, Менделеев, Кекуле, мнозина велики изследователи извършват новаторски проучвания, вслушвайки се в гласа на интуицията. Тя насочва към Същината.

Революционните за науката открития в началото винаги се посрещат с недоверие и насмешка. Оспор­вани, отхвърляни с години, по-късно се превръщат в азбучни истини, а създателите - (посмъртно) в автори­тети в науката. Нима са били наивници?



* * *

Вижданията на психотропния учен Слава Севрю-кова са оригинални. Прониквайки отвъд света на по­знатото, разкрива неизвестни брънки от генетичната ни верига.

Трудно доказуеми постижения. Въпреки обхватни­те си изследвания, нестандартната изследователка никога няма да се превърне в икона в науката. Не го и желае. Обратното е абсурдно, макар край феномени­те да блика от абсурди. Кой би допуснал полунеука жена с четвърто отделение в недосегаемия храм на Алма матер, дори да е носител на будещи недоуме­ние феноменални способности?

Психотрониката - нелесно осъществима. И все пак резултатите при най-изявените й капацитети, под­ложени на проверка, неведнъж да са доказвани. Из­точниците й на знание - нетрадиционни. Неприемли­ви засега познавателни методи.

Реакцията на родните ерудити към нея е неадек­ватна. Доколко вещи са те в тая област? - Задълбо­чените им познания не се ли простират до архаични становища отпреди стотина и повече години? Някои я считат за дисциплина на... психиатрията. И с необос­новано превъзходство я отричат.

Тва, нейното е верно, не измишльотините на уж учените - застъпва се пристрастно и по своему Ванга за Слава. - Образовани, па се си беа при нас. При неа, при мене... ,Де, кажи тва, де кажи онова" и, пишат ли, пишат. Праат открития..."

Отхвърлените остарели схващания определят на­предъка на човешкото познание. Постиженията на психотроничката са практически неконтролируеми според съвременните изисквания. Но нали науката се развива. Може проникновенията на свръхсетивата да повлияят на нейния ход.

Кой уважаван световен учен е обяснил и дал ка­къвто и да е доказателствен материал за това как са изглеждали и са се размножавали изначалните ни предци? - Въпроси, догадки. Отсъстват категорични становища.

Слава Севрюкова възкресява светове, отдавна избледнели в мъглата на епохите. Предлага ори­гинални картини от миналото. Съзира неизвестни еволюционни етапи.

Добре обосновани описания. "Видяното" е ло­гично, лишено от противоречия. Обяснява значима част от познатите факти за нашата еволюция. Из­нася нови.

Учените на съвременния етап достигат до отделни съставки. Трудно сглобяват цялостна картина. Не мо­гат да открият ключови елементи от пъзела на произ­хода ни. Свързвайки еволюционните звена, често пъти допускат грешки. Например - зависимостта между неандерталеца, кроманьонеца и съвременния човек. Нека пак повторим становището на Слава Севрюкова: „Неандерталецът е съвършено различен клон в ево­люцията и няма нищо общо с нас."



Трябва ли да пренебрегваме проникновенията на световно изявен психотронен капацитет, неспособ­ни да предложим алтернатива за тънещия в непрогледност период на предходника на протосапиенса? Какво, ако Сътворението бавно и колебливо преми­нава през различни етапи - от клетъчно размножа­ване към по-усложнено "делене"? А вече много по-къс­но - към полова диференциация?

Вниквайки в сложния сензорен калейдоскоп на уникалната изследователка, може науката с време­то да поеме по очертания от нея път. Хомо сапиенс едва прохожда. На колко хилядолетия е? Десетки, сто­тици, милиони?... Изследванията върху най-ранните, забулени в мъгла цикли на генезиса ни все някога ще дадат резултат.



Предсказанията на Слава Севрюкова заслу­жават внимание. Като послания към Бъдещето. Оригинална информация, постигната по необича­ен, засега все още оспорван "квазинаучен способ". Дължим й го.

Нека съхраним проникновенията за безпристраст­ния съдник. Крайната дума все пак принадлежи на науката.



* * *

Възникват и още по-интригуващи въпроси. Диноза­врите безалтернативно господстват на планетата над 150 милиона години. Просъществували по-дълго от нас, нима са по-съвършени?

Какво се случва преди 65 милиона години? Защо гигантските гущери завинаги са изтрити от лицето на Земята? Огромен астероид ли се врязва в планетата с произтичащите катастрофални сеизмични последи­ци и резки климатични промени, както твърдят съвре­менните учени? Или?...

Слава осветлява и този въпрос:

- Колосален катаклизъм от огромно космическо тяло. Доколкото "виждам", не е предизвикан от метео­рит. Не, не е метеорит. Ако се бе стигнало до подобно стълкновение, щях да забележа гигантска експлозия. Никъде не съзирам такава. Сблъсък отсъства.

Пред мен се откроява нещо съвършено различно. Изумителна гледка!...

Пророчицата се умълчава, изживявайки емоцио­нално споходилото я видение.

- Масивна дългоопашата комета се носи към Глобуса. Приближава. Зловещото й, разлято в пространството ветрилообразно тяло, расте, расте... Наедрява на хоризонта. Запълва все повече небосвода. Страшно е. Задава се епичен сблъсък...

...Но не... Разминават се, като на косъм... Безпре­цедентно явление.

Гласът й е остър, насечен. Без да крие изумление от мащаба на извършващото се, продължава:

- Гравитацията на огромния космически обект мощно разтърсва планетата. Ако бе звезда, щеше да я взриви и изпари. Не е... Виждам...

Замълчава отново, взряна в неведоми простран­ства:

- Комета. Преминава рисковано близо. Огнената й опашка коварно близва Синята планета.

Ефектът от срещата с космическия пришелец е по-разителен. Земята остро, дълго се тресе. Настават необратими процеси. Мащабен катаклизъм. Променя своя ход. Завърта се тънката й енергийна ос. Разме­стват се полюсите. Климатът драстично се преобразя­ва. Температурите рязко спадат.

И ...това е началото на края на динозаврите.

- Защо началото на края? Психотроничката внимателно изяснява:

- Доколкото забелязвам, огромните гущери не измират веднага, а постепенно.

(Изследванията доказват: в костите на масово по­гиналите в оня пагубен за студенокръвните влечуги период е открито радиоактивно вещество. За уче­ните отлагането му в тях е последица от катастрофа­лен сблъсък на нашата планета с метеорит.

Кой е нарушил непоклатимия, гарантиран с мили­они лета баланс на природните сили, оказвайки сра-зяващо въздействие върху недосегаемите дотогава доминиращи гиганти?


1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница