Таблица 7: Средна стойност на БДС и БВП на човек в областите на СИР за 2010 г

В Североизточен район през 2009 г. в сектора на услугите се формират 62.90% от брутната добавена стойност на района, в сектора на индустрията – 29.79 %, а в сектора на селското стопанство – 7,29 %. Данните показват, че районът притежава силно развит сектор на обслужващите дейности в областта на публичните услуги, бизнеса, финансово-застрахователната сфера, транспорта и туризма.

Диаграма 10

Диаграма 11 Източник: НСИ

Диаграма 12 Източник: НСИ

В рамките на периода 2007 г.- 2010 г. в СИР се наблюдава тенденция на намаляване на дяловете на аграрния сектор и сектор Индустрия за сметка на увеличаващия се дял на услугите, но това важи и в национален план. На териториално ниво NUTS 3 при разпределението на БДС се потвърждава тази тенденция. С най голям дял в сектора на услугите е област Варна, с най-нисък - Търговище. Аграрният сектор е най-силно развит в Добрич с тенденция към намаляване през 2009 г., но и трите района от NUTS 3 – Добрич, Търговище и Шумен имат по - високи дялове от средните за страната и СИР в аграрния сектор. С най-нисък дял в сектор Индустрия е Добрич, с най-висок Варна.

Тези стойности не са достатъчни за постигане на средните нива на икономическо развитие за регионите в ЕС.

Макар и с малък дял в брутната добавена стойност на района селското стопанство е един от приори­тетните отрасли. За неговото развитие съществува изключително благоприятно съчета­ние на природно-климатичните условия. Динамиката в БВП на първичния сектор в милиони лева по години е както следва:

Обработваемата земя в района е 724220 ха. или 82.3% от селскостопанските територии. Над 60% от нея е заета от зърнени култури, като по този показател, районът е водещ в страната. Същото се отнася и за отглежданите маслодайни култури. Културата, която е основна за района е пшеницата, даваща над 26 % от националното производство.³

Районът е рекордьор по средни добиви от пшеница, ечемик и фасул.

Благодарение на добрата фуражна база в района се развива и животновъдство, главно говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство.

Промишлеността е основен структуроопределящ отрасъл на регионалната икономика с водещо значение по редица показатели.

По показателя обща промишлена продукция, районът заема четвърто място от районите NUTS 2 с близо 10% от общото за страната. В районен план с най-висок дял е област Варна, а с най-нисък област Добрич.

Структурата на промишлеността е разнообразна, като водеща е преработващата промишленост, следвана от производството на химически продукти и хранително-вкусовата промишленост, а производството на текстил, обувки и изделия на шивашката и трикотажна промишлености дава едва 2,5% от промишленото производство.

С висок дял в икономическия профил на района се явява производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия – 22.9%. Районът е водещ по отношение на произведена електроенергия от ВЕИ.

• 
  СИР и другите български райони по обем на създадения БВП и по равнище на БВП по ППС на човек от населението са сред най-слабите в ЕС.
  
• 
  В СИР равнището на БВП на жител е под средното за страната. Може да се констатира наличието на четири групи: първа - на лидера ЮЗР, втора – на СИР и ЮИР, трета – на ЮЦР и СЦР и четвърта – на СЗР.
  
• 
  Неравномерно е разпределението на БВП в СИР. Област Варна е с 81.8 % от общия за района БВП, с най-нисък дял е област Търговище (12,1 %).
  
• 
  Област Варна е с над средната стойност на БВП на човек за 2009 г. за страната и района, но Добрич, Търговище и Шумен, са значително под тези нива. При всички се отчита намаление спрямо 2008 г.
  
• 
  Българските райони по обем на създадената БДС са сред най-изостаналите в ЕС, СИР се доближава по стойности по-скоро до района с най-ниската БДС в ЕС – СЗР.
  
• 
  Структурата на БДС по основните икономически сектори – селско стопанство, индустрия и услуги в районите на страната е сходна. Вътрешната структура на БДС на СИР е с увеличаващ се дял на услугите, намаляват дяловете на аграрния сектор и сектор Индустрия. В СИР област Варна има по високи нива на дела на услугите от средния за страната и за района.
  
• 
  Голямо е влиянието на аграрния сектор в регионалната икономика – в Добрич, Търговище и Шумен делът на аграрния сектор е по-висок от средния за страната и района.
  

В европейски мащаб, в периода 2007-2010 г., в резултат на световната финансова криза се наблюдава спад на инвестициите в бизнеса.

Диаграма 13 Източник:ЕВРОСТАТ

В България също се отчитат тези процеси, но в сравнение с ЕС-27, делът на входните преки инвестиции като % от БВП са със значително по високи стойности. Данните за изходните потоци на преки чуждестранни инвестиции за България обаче показват по-ниски стойности спрямо ЕС-27. За 2010 за България тази стойност е 0.7 % спрямо 0.9% за ЕС 27.

В СИР преките чуждестранни инвестиции отбелязват значително нарастване през последните години от 1 460 035 хил.евро за 2007 г. на 2 102 923.2 хил.евро за 2010 г. и увеличават дела на района в общия обем на привлечените чуждестранни средства за страната (9,51%). Районът се нарежда на трето място в страната за 2010 г. по размер на акумулираните преки чуждестранни инвестиции, като в сравнение с 2009 г. те са нараснали с 19 004.1 хил.евро. Водещи области по привличане на инвестиции са Варна - с най-голям дял от 1 531 539.3 хил.евро и Добрич с 301 906.2 хил.евро, следвани от Търговище – 180 850.9 хил.евро. С най-нисък размер на ПЧИ - 88 626.8 хил.евро, е област Шумен. Въпреки преобладаващия и през 2010 г. дял на Варненска област в преките чуждестранни инвестиции в района (72.83%), почти три пъти повече от останалите три

Диаграма 14 Източник: НСИ

области взети заедно, чуждестранните инвестиции в областта спадат в сравнение с 2009 г. В област Търговище през 2010 г. се наблюдава нарастване, а в област Добрич то е по-съществено.

В последните три години като основни чуждестранни инвеститори в района се изявяват Турция, Русия и Белгия.

Диаграма 15 Източник: Евростат

Диаграма 16 Източник: НСИ

За 2010 г., в СИР разходите за НИРД в секторите на предприятията и нетърговските организации, в държавния сектор и в системата на висшето образование са 16 961 хил.лв., по-ниски спрямо 2009 г. (22 010 хил. лв.) и представляват 4,02% от разходите за НИРД в страната - 421 612 хил. На ниво NUTS 3 при области Варна и Шумен след увеличенията през 2007 и 2008 г., също се наблюдава намаление, съответно за Варна: от 14 430 хил.лв. на 11 390 хил.лв. и за Шумен почти двойно: от 3681 хил.лв. на 1928 хил.лв.

Диаграма 17 Източник: НСИ

България, след наблюдаваното увеличение в периода 2007-2009 г. на персонала зает с НИРД, през 2010 г. бележи намаление до 20 283 лица. СИР отчита устойчиво нарастване за целия изследван период от 1716 до 2217 лица и се нарежда на второ място по този показател след ЮЗР. Области Варна /1 419/ и Шумен /546/ също бележат увеличение за 2010 г.

В последните години НИРД се свързва предимно с висшите училища и по-специално с тези с приложен /технически/ характер и научно-изследователските институти към Селскостопанска академия.

Положителен факт за района, е че той разполага с „Регионална иновационна стратегия (РИС), разработена по Шеста Рамкова програма на Европейския съюз (ЕС), направление „Изследвания и иновации”. Целта на тази Стратегия е създаване на устойчива среда, стимулираща иновациите в СИР чрез развитие и подобряване на регионалната иновационна политика.

По Програма “Интелигентна Енергия за Европа” на Европейската комисия е създадена Агенция за управление на енергията, която осъществява дейности на територията на Община Добрич в рамките на СИР.

50 са договорите, изълнени и в процес на изпълнение в района - по Оперативна програма „Регионално развитие", 20 договора са сключени по ОП „Околна среда", 23 - по ОП „Административен капацитет", 33 - по ОП „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика», 125 са договорите по ОП «Развитие на човешките ресурси», 1 договор по ОП "Транспорт", 155 договора по Програмата за развитие на селските райони и 3 договора по ОП "Развитие на сектор рибарство".

Съществуват междуобластни различия по отношение на успеваемостта за спечелване на проекти, финансирани от Европейските фондове, но до голяма степен те се дължат на спецификата на програмите.

Изводи:

• 
  По относителен дял на разходите за НИРД в БВП, страната е в незадоволително състояние. СИР също показва сериозно изоставане от европейските региони и от водещия район по този показател ЮЗР, който е и с постоянно повишаващ се дял, за разлика от СИР, където през 2010 г. се отчита значително намаление.
  
• 
  По отношение на НИРД, СИР е представен основно от Варна и в малка степен от Шумен.
  
• 
  При персонала зает с НИРД в СИР и в двете представящи го области се наблюдава слабо, но устойчиво увеличение.
  

Разпределението на предприятията по големина и заети лица за България показва, че има стабилност и незначителни промени в размерната им структура през 2007г. и 2009г.

Диаграма 18

Източник: НСИ

В национален план, преобладаващ дял от около 90% заемат микропредприятията с персонал до 9 д. Малките предприятия са на второ място с дял от около 7-9,5%. Средните предприятия са около 1-2% от всички предприятия в страната, а големите са под един процент и се колебаят около 0,2-0,4% (вж. следващата таблица). СИР, както и останалите райони в страната имат приблизително еднаква размерна структура. В СИР процента за микропредприятията е по-висок от този за България /92 % за 2009 г./, а при останалите категории предприятия процентите са по-ниски.

На ниво области тенденциите са същите - за периода 2007-2009 г. се наблюдава нарастване на общия брой на предприятията, дължащо се на увеличаване броя на микрофирмите, за сметка на малките и средните предприятия. Делът на предприятията с повече от 250 заети лица е незначителен и при четирите области - в последната изследвана година 2010 г. той варира между 0.1% и 0.3%.

Диаграма 19: Относителен дял на предприятията според броя на заетите лица, в общия брой предприятия за областта, в %

	Източник: НСИ
Диаграма 20	В България през 2010 г. са открити 43 730 нови предприятия и са фалирали 3 642. При СИР съотношението на новооткритите към фалиралите предприятия повтаря тази картина, и със 6 377 броя е на трето място по броя на новооткрити предприятия, след ЮЗР и ЮЦР и на същата позиция по броя на фалиралите /544/. И в национален план и на регионално и облaстно ниво в периода 2007-2010 г. тенденцията е за намаляване на броя на новооткритите и увеличаване на броя на фалиралите предприятия.
Диаграма 21 Източник: НСИ

За 2011 г. в СИР са активни 49853 субекта, от които:

• 
  микро фирми/ до 9 заети/ - 46138/92,5%/;
  
• 
  малки фирми/10-49 заети/ - 3089 /6,2%/;
  
• 
  средни фирми/50-249 заети/ - 536 /1,1 %/;
  
• 
  големи фирми/250 + заети/ - 90 /0,2%/.
  

Заетите лица в икономическия сектор за 2010 г. са 243728, като нетните приходи от продажба са 20246597 хил.лв..

Диаграма 22

Диаграма 23 2010 г., Източник: НСИ

Диаграма 24	МСП създават 73.7% от добавената стойност в сектора на услугите средно за страната. СИР през 2009 г. отчита увеличение над тези равнища. През двете наблюдавани години не се забелязват съществени промени в тези дялове по региони. Разликата в процентни пунктове между максималната и минималната стойност по този показател се увеличава от 22% на 24%. МСП създават около 45% от добавената стойност в сектора на индустрията средно за страната. Делът на МСП в добавената стойност на индустрията рязко намалява от 42.90% на 34.40% в ЮИР. Обратна тенденция се забелязва в СИР, където той расте от 40.40% на 47.20%. МСП създават около 97% от добавената стойност в сектора на селското стопанство средно за страната. В СИР през 2009 г. те създават цялата добавена стойност в сектора.

Диаграма 25 Източник: НСИ, 2010 г.

В периода 2007 г. – 2008 г. дълготрайните материални активи (ДМА) в реалния сектор в Североизточен район нарастват. Това се дължи главно на разширяването или създаването на нови предприятия, както и на подобрената пазарна реализация на продукцията в секторите на промишлеността и селското стопанство.