Съдържание списък на таблиците


Икономическата активност на населението



страница3/39
Дата17.08.2018
Размер4.71 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   39

Икономическата активност на населението на 15 и повече навършени години в СИР през 2011 г. е 52,8%, което го нарежда на второ място след ЮЗР с 66.4%. Водещи по икономическа активност в района са областите Шумен - с 57.6 % и Търговище - с 51.9 %.

Делът на разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в % от БВП за 2010 г. в Североизточния район е твърде нисък (0,30%). Това нарежда района на трето място в страната след ЮЗ район (0.77 %) и ЮЦ район (0.36 %), но в сравнение с европейските райони той се доближава до най-ниските стойности. Този факт не кореспондира добре със сравнително високия научен и инженерен потенциал на района. Разходите за НИРД се осъществяват основно във Варна и в малка степен в Шумен.



Коефициентът на заетост на лицата на 15 и повече навършени години през 2011 г. в районите от ниво 2 се движи в границите от 38,9% за Северозападния район до 52,6% за Югозападния район. Североизточният район е с коефициент на заетост 44,6 % при средната стойност за страната – 45,6%. Средният коефициент на заетост към края на 2010 г. е бил 45.9% при среден за страната (46.7%). Най-висок коефициент на заетост се отчита в област Варна – 46.5 %, следвана от област Търговище – 45.4 %, а с по-ниски показатели са областите Шумен 42.3 % и Добрич 42.2 %. Коефициентът на заетост на лицата от 20 до 64 години през 2010 г. е 61,9% при средна стойност за страната 65,4%, а за ЕС-27 – 68,6%. По този показател СИР е далече от изпълнението на Национална цел 1 „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020г.“, заложена в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015г.) за изпълнение на Стратегия „Европа 2020”, като се има предвид, че през 2011 г. заетостта е спаднала на 61,0%.

В Североизточния район средният коефициент на безработица на лицата на 15 и повече навършени години за 2010 г. е 14.5%, а за 2011 г. е 15,5%, най-висок сред районите в страната, като най-нисък е в Югозападния район – 7,3%, при среден показател за страната – 11,2%. По области в района разпределението е следното: с най-висок коефициент на безработица е област Шумен – 26,5%, а с най-нисък – област Варна -10,3%, а останалите две области са около средния за района показател – съответно Търговище – 12,6% и Добрич – 17,7%.



Доходите на населението в Североизточен район за 2010 г. са под средните за страната, като за едно лице средният годишен доход е 3 315 лв., а за страната е 3 648 лв. Общият годишен доход средно на едно лице за област Варна е 3 735 лв., за област Добрич – 3 013 лв., за област Търговище – 2 354 лв., за област Шумен – 3 308 лв.

Броят на лицата с висше образование в района към 1.02.2011 г. са 166 346 (18,5 %) и по този показател районът е на второ място в страната след Югозападния район (27,7 %) Лицата завършили средно образование са 364 319 (40,5 %). Делът на високообразованото население в област Варна е най-висок 23,7 %. Останалите области са в по-неблагоприятно положение – обл. Шумен 14,5 %, обл. Добрич 13,7 %, обл. Търговище 11,5 %. В града Варна 30,6 % от населението е с висше образование.

В района функционират шест университета (пет във гр. Варна и един в гр. Шумен) и два колежа (в гр. Варна и в гр. Добрич), един институт на БАН и два филиала, което е добра предпоставка за развитие на изследователска дейност. Все още системата на образованието в района не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори по-пълно на местните и регионалните нужди от професионални и технически кадри в различните сфери на икономиката. Необходимо е мрежата от специализирани професионални гимназии и университети да бъде оптимизирана, за да се синхронизират резултатите от нейната дейност с очакванията на бизнеса.

Системата на здравеопазването в Североизточен район е сравнително добре развита. Районът разполага с относително добре изградена здравна мрежа и постига средно ниво за страната по осигуреност със здравни грижи. През 2011 г. в района има 37 болнични заведения, от които 17 са многопрофилни болници и 16 специализирани болници. Освен тях има и 277 заведения за извънболнична помощ. Броят на болничните легла е 4 617, като на 100 хил. д. се падат 473 легла, което е твърде ниско в сравнение със средното за страната – 611 легла.

Социалните услуги в общността са неравномерно разпределени по области в района. Към 31.09.2012 г. от общо 90 бр. (дневни центрове за деца, младежи и възрастни с увреждания, центрове за социална рехабилитация и интеграция, домашен социален патронаж и др.) в област Варна те са 41 бр., в област Шумен – 23 бр., в област Търговище - 11 бр., в област Добрич – 15 бр. В периферните територии на района видовете и качеството на социалните услуги са ограничени.

Богато е културното наследство на Североизточен район с наличието на културни ценности от Античността, Средновековието, Възраждането и Следосвобожденската епоха. Мадарският конник е културна ценност, включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В територията на района са обособени национални археологически резервати - старите български столици Плиска и Преслав, уникалният скален Аладжа манастир край Варна, Римските терми в центъра на Варна, древната крепост Овеч край Провадия, Националният археологически резерват „Яйлата” при Камен бряг, античната крепост Крумово кале край Търговище, античната крепост Ковачевско кале край Попово, археологическият резерват „Шуменска крепост”, най-големият мюсюлмански храм в страната Томбул джамия, Морската и Ботаническата градини във Варна, Ботаническата градина в Балчик и редица други археологически паметници и етнографски комплекси. Основен проблем е все още недостатъчната степен на социализиране и интегриране на наследството в съвременния живот в т.ч. и чрез развитието на туризма.

На територията на района през 2011 г. са разположени 457 читалища, 8 театъра, 29 музея. В района се провеждат редица културни прояви, по известни от които са: Международен фестивал “Варненско лято”, Международен балетен конкурс, Международен джаз фестивал, Международен фолклорен фестивал, Друмеви театрални празници "Нова българска драма”, Международен конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров", Музикални дни "Мадарски конник", Европейски поп-рок конкурс – Добрич, рок фестивалът „Каварна рок фест“и др. Сериозните културни прояви могат да се съчетаят още по-успешно с развитието на туристическия продукт в района и да бъдат основен фактор за неговото разнообразяване и обогатяване.

Към 2011 г. делът на пътищата с национално и международно значение (автомагистрали и пътища I клас) е 21.3%, по-висок от средния за страната (17.5%), а гъстотата им е 0.039 км/км², най-висока от всички райони (средната за страната е 0.032 км/км²). Най-голямо значение за интегрирането на района в националната и европейската пътна мрежа имат първокласният път Е-772 (Ябланица – Велико Търново – Шумен), път І-7 (Силистра – Шумен – Ямбол – Елхово), път Е-70 (Русе – Варна) и път Е-87 (Дуранкулак – Варна – Бургас – Созопол – Малко Търново), които са предвидени за изграждане като автомагистрали или скоростни пътища. Регионалната пътна мрежа от ІІ и ІІІ клас е с гъстота, равна на средната за страната и допълва транспортното обслужване, като едно от най-важните направления за района е Силистра – Добрич – Варна. Пътищата в района обаче са в лошо състояние, което затруднява комуникациите и налага своевременното им ремонтиране. В района действат четири гранично-контролни пропускателни пункта, два сухоземни с Румъния и два морски (пристанище Варна и Фериботен комплекс и пристанище Балчик).



Железопътният транспорт е представен от три главни жп линии и осигурява пътническата и товарна дейност. Основните ж.п. линии, обслужващи територията на Североизточен район са участъците от главните ж.п. линии „София-Горна Оряховица-Варна” „Карнобат-Синдел- Варна” и ж.п. линията „Русе-Варна”. Последната има важна роля не само за развитието на района, но и за функционирането на националната транспортна система, тъй като осъществява връзка между международното пристанище Русе на р. Дунав и пристанищата Варна-Запад и Варна-Изток на Черно море, съответно между европейски транспортен коридор № 7 и коридор № 8. Общата дължина на изградените и функциониращи ж.п. линии на територията на района през 2011 г. е 478 км /11.7% от ж.п. мрежата на страната/, от които половината са удвоени /при 24% за страната/, а 78% са електрифицирани /70% за страната./

Морският транспорт е добре развит. Международното пристанище Варна е важен център на транспортната система на страната, през който преминава голяма част от вноса и износа ни. Пристанището има важна роля за цялостното развитие на икономиката на района и като фокус на трафик от Европейските транспортни коридори № 7, № 8 и № 9, създава отлични условия за транзитиране на товари между Европа, Близкия и Далечния Изток. След известен спад в товарооборота през 2009г. /6,7 млн. тона товари/, през 2011г Пристанище Варна бележи сериозен ръст, като обработва 9,14 млн. тона товари. За първите 7 месеца на 2012 г. през кейовете на порта са преминали общо 5,35 млн. тона товари, което го прави безспорен лидер в България. Пристанище Варна-Изток се нуждае от модернизиране и окончателно преместване на товарните дейности, с оглед увеличаване на технологичните му възможности и разширяване инфраструктурата на град Варна. Пристанище Балчик е специализирано по отношение износа на зърно.

Въздушният транспорт е представен от летище Варна ЕАД, което е с международен статут. Стратегическата позиция на летището гарантира сериозно количество чартърен пътнически трафик през летния сезон и го прави надежден партньор за развитието на редовни линии /почти 99% от пътникооборота се формира от туристи/. Потенциалът на летище Варна има силен ефект върху развитието на транспортни мрежи, туризъм и търговия между партньори от Изтока и Запада, като обработва над 1 млн. пътници годишно. Бившето военно летище Балчик вече има лиценз за летателна площадка за граждански полети и на него могат да кацат само малки въздухоплавателни средства с тегло до 5 700 кг.  Летището все още няма терминал за посрещане на пътници.

Граничното местоположение на СИР и силната енергийна зависимост на страната с доставка на енергийни ресурси предимно от Русия, са довели до голямо натоварване територията на района с енергийни мрежи и съоръжения от най-висок клас - транзитни газопроводи и преносни електропроводи 400кV. Предстоящото изграждане на газопровода „Южен поток” отново визира СИР като „входна врата ” за страната и Европа. На Североизточния район се отрежда водеща роля, свързана със Стратегия Европа 2020, за постигане 16% дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление. Районът е на първо място в страната по инсталирана мощност на база използване енергията на вятъра. Ветроенергийни паркове се изграждат както в крайбрежните части, така и във вътрешността на района, като водещи са общините Каварна и Шабла, където природният потенциал се оценява като най-подходящ. Към края на 2011г. инсталираните мощности са около 400 мвт, предимно в област Добрич, като за още 900 мвт има проекти или са в процес на реализация. Предварително договорените мощности за област Добрич са за 1600 мвт -най-много от цялата страна, което налага и съответното разширяване на електроенергийната мрежа, свързано с присъединяване на новите източници.

За 2010 г. по достигната степен на развитие на водоснабдителната мрежа Североизточен район е на първо място в страната – делът на водоснабденото население е 99.9% (при средно за страната 99.1%), а за канализационната мрежа и ПСОВ (съответно 72.1% и 63.3% обхванато население) е на второ място след ЮЗР, с показатели над средните за страната.

Различна е степента на развитие на телекомуникациите на територията на различните области в Североизточния район. Относителният дял на домакинствата с достъп до Интернет през 2010 г. се движи от 20,2% за област Търговище до 28,1% за област Варна, при средна стойност за СИР 25,8%, а за страната - 33,1%. Като цяло районът има един от най-ниските показатели /след СЗР/ за отн. дял на домакинствата с достъп до Интернет, като през 2011 г. този показател 36,3% при среден за страната 45%. Проблеми с достъпът до интернет съществуват основно в селата, където степента на оборудване на домакинствата и фирмите с компютри е твърде ниска.

Територията на района е относително запазена в екологично отношение. Проблемни зони са свлачищата в района на Варна и Балчик, ветровата ерозия и морската абразия. Състоянието на околната среда е с благоприятни характеристики и повечето от наблюдаваните параметри са по-ниски от нивото на допустимите стандарти, с изключение на някои места и най-вече Варненско-Девненския производствен комплекс. От повърхностните води най-замърсени са реките Камчия и Девненска. Морските води във Варненския залив и пред устието на Камчия са сред най-замърсените пред българския участък. Площта на защитените територии в района е едва 1,2%, дял значително под средния за страната - 5,2%. С най-ниски показатели са Шуменска и Търговищка области. Площта на защитените зони по НАТУРА-2000 са 26,5% при средно за страната 35%. Очевидна е необходимостта от разкриване и обявяване на нови защитени територии /предимно защитени местности/ и нови защитени зони по НАТУРА-2000 с цел увеличаване на природозащитата в Североизточния район.

В общата оценка на регионите на ЕС по степен на уязвимост към предизвикателствата пред развитието до 2020 г. - глобализацията, климатичните промени, демографските промени и енергийната зависимост, Североизточният район се класира на шесто място сред районите с най-висока степен на уязвимост и по четирите предизвикателства. Неговият общ индекс на уязвимост е 82 от 100 възможни. СИ район е особено силно уязвим на климатичните промени, които евентуално ще настъпят. Повишен е рискът от засушаване, ветрова ерозия, морска абразия и ново активизиране на свлачищната дейност. Климатичните промени представляват значително предизвикателство пред селското и горското стопанство, рибарството, производството на енергия и туристическата индустрия. Адаптацията към климатичните промени е от съществено значение за СИР.



В НСРР на Р България за периода 2012-2022 г. е изготвена комплексна оценка на районите от ниво 2 по набор от 6 показателя, които покриват до голяма степен индикаторите на Стратегия “Европа 2020”: ниво на заетост на населението от 20 до 64 години, средства за НИРД в % от БВП, произведена ел. енергия от ВЕИ, дял на висшистите във възрастовата група 30 – 34 години, дял на рано напусналите училище в групата от 18 до 24 години, БВП на глава от населението през 2009 г. Тази оценка или своеобразен “индекс на районно развитие”, показва изходната позиция на българските райони за постигане на целите на Стратегия “Европа 2020” и ги подрежда по следния начин : СЗ район – 2,0, СЦ район – 2,0, СИ район – 2,4, ЮИ район – 2,2, ЮЦ район – 2,2, ЮЗ район – 5,5. Това подреждане показва сравнително добрата изходна позиция на СИ район.
Таблица 1: Североизточен район - сравнителни характеристики с районите от ниво2, НСИ. 2011


Райони

Територия

Население

Гъстота на населението

БВП на човек в PPS. EU27 = 100%. 2008 г.

Коефициент на безработица

Коефициент . на заетост

Население в градовете

Население в градове над 20 хил. д.

Области и общини в района

км²

брой

д/км²

%

%

%

%

%

брой

СЗР

19 070

847 138

44.42

28.0

11.0

40.0

63.2

40.11

5/51

СЦР

14 974

861 112

57.50

30.0

11.5

42.0

66.5

50.11

5/36

СИР

14 487

966 097

66.68

37.0

14.5

45.9

72.7

56.35

4/35

ЮИР

19 798

1 078 002

54.45

36.0

10.6

45.1

71.3

55.12

4/33

ЮЦР

22 365

1 479 373

66.14

30.0

11.4

45.1

66.7

43.63

5/57

ЮЗР

20 306

2 132 848

105.03

73.0

6.8

54.0

83.1

71.95

5/52

България

111 001

7 364 570

66.34

43.0

10.2

46.7

72.5

52.88

28/264



2. АНАЛИЗ НА ТЕРИТОРИАЛНИТЕ АСПЕКТИ НА СЕКТОРНИТЕ ПОЛИТИКИ, СВЪРЗАНИ С ПОЛИТИКАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА РАЙОНА
В качеството си на интегрален процес, регионалното развитие е резултат от прилагането на различни секторни политики, свързани с изграждане и поддържане на средата и регулиране на протичащите социално-икономически процеси.
2.1. Транспортната политика е една от най-пряко влияещите върху регионалното развитие на районите, предвид целта за балансирано териториално развитие както в междурегионален, така и във вътрешнорегионален план.

Стратегията за развитие на транспортната система на Република България до 2020г. очертава най-важните насоки за развитие на транспортната система в следващия десетгодишен период. Стратегическите цели на политиката в транспортния сектор са: постигане на икономическа ефективност, развитие на устойчив транспортен сектор и подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност, със следните приоритети:



  • Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура;

  • Интегриране на българската транспортна система в европейската;

  • Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората;

  • Осигуряване на качествен и лесно достъпен транспорт във всички райони на страната;

  • Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт.

Приоритетните мерки за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 г. за пътищата с общоевропейско и национално значение, са:

  • Доизграждане на автомагистралните участъци по основните международни трасета от ТЕN-Т с времеви хоризонт 2020 г, представляващи част от стартирали автомагистрални проекти на България и съгласувани с тенденциите и приоритетите за развитие на пътно-транспортния сектор и пътната инфраструктура;

  • Оптимизиране капацитета на съществуващи и изграждане на нови участъци от пътната мрежа на България по трасетата на трансевропейските транспортни коридори с времеви хоризонт 2020г., като допълнително се диференцират автомагистрални и скоростни пътища с цел осигуряване на свободен автомобилен поток за пътищата с общоевропейско и национално значение;

  • Предвиждане на обходи на населените места и евентуалното изграждане на ключови пътни съоръжения за най-комплексните участъци по приоритетните международни трасета.

За територията на СИР от особено значение е изграждането на АМ «Черно море» и доизграждането на АМ «Хемус», както и изграждането на скоростните пътища Варна-Шабла-Дуранкулак и Русе-Шумен.

Като част от пътната инфраструктура на ОЕТК №8, който свързва Адриатика с региона на Черно море и има голям потенциал за осъществяване на комбинирани превози, АМ Черно море” ще включи територията на СИР в обхвата на обслужване на трансевропейската транспортна мрежа. Изграждането на АМ „Черно море” между Варна и Бургас ще осигури не само нова транспортна връзка между магистралите Хемус и Тракия, но и същевременно ще подобри съществено обслужването на крайбрежието, като ще изведе транзитния трафик по-далеч от чувствителната крайбрежна територия, курортните селища и комплекси по брега. Магистралата е част от бъдещ автомагистрален ринг около Черно море, който ще обвърже всички страни по крайбрежието и ще спомогне за разширяване на трансграничното и регионалното сътрудничество в Черноморската зона.



АМ „Хемус” ще изпълнява функциите на главна пътна комуникация в Северна България, която ще осигурява връзките на столицата и големите градски центрове и ще подобри достъпността до инфраструктурните обекти с международно значение - пристанища, летища и пътни ГКПП. Автомагистралата ще улесни връзките на СИР с вътрешността на страната и Столицата и ще подобри транспортното обслужване особено в област Търговище.

Доизграждането на автомагистралните участъци по основните международни трасета от ТЕN-Т ще създаде условия за по-добри връзки по протежение на основните оси на развитие, разширяване трансграничното сътрудничеството, завършване на главни транзитни маршрути между съседни на България страни, ускоряване на процесите на икономическа и териториална кохезия на районите от ниво 2.

На национално ниво изпълнението на заложените проекти ще окаже положително въздействие върху транспортните комуникации и нивото на достъпност на главните полюси на растеж; ще доведе до намаляване на броя на ПТП и подобряване на безопасността; ще привлече допълнителен товарен трафик и ще повиши икономическата ефективност при вътрешния и международен превоз на товари. Възможно е постепенното изграждане на отделни лотове да предизвика натоварване и отрицателно въздействие върху околната среда при обходите и тесните места.

Реализирането на проектите за скоростни пътища Русе-Шумен, Варна-Шабла-Дуранкулак с връзка към Констанца и Тулча в Р. Румъния, модернизирането на направлението Варна-Добрич с продължение до Силистра и връзка към Тараклия в Р. Молдова, ще подобри вътрешнорегионалните и междурегионални транспортни връзки за свързване със съседните страни по крайбрежието. Така ще се реализира глобалната цел за „свързаност”, ще се създадат условия за валоризиране специфичните потенциали на района, ще се създаде възможност за интегриране на бесарабските българи, населяващи територии в съседните страни привличането им и включване като човешки потенциал и квалифицирана работна сила в пазара на труда в СИР.

Изграждането на новите терминали и успешното включване на Пристанище Варна в нарастващия товарооборот в Черно море ще утвърди Варна като основен логистичен и дистрибуторен център между Общоевропейските транспортни коридори №№ 7, 8, 9 и ТРАСЕКА. Обновяването и възстановяването на проектните параметри на жп линията Русе-Варна е в подкрепа на интермодалните превози в СИР.

Реконструкцията и модернизацията на пътната мрежа от ІІ и ІІІ клас и общинската пътна мрежа, подкрепяни от политиката за регионално развитие допринася за подобряване на транспортния достъп на регионално ниво до главните транспортни коридори, както и достъпа на икономическата активност до периферните и изостаналите райони - ще намалеят транспортните разходи за икономиката и населението, ще се създадат предпоставки за по-безопасно и комфортно пътуване, ще се редуцира вредното въздействие от шума в контактните зони на урбанизираните територии, ще се осигури по-добър достъп до всички предоставяни услуги от публичния сектор.


2.2. Енергийна политика

Ефектът от прилагането на мерки и реализирането на проекти в сферата на енергетиката е насочен към подобрена енергийна сигурност и независимост от доставките, намаляването на необходимостта от първични ресурси, решаване на проблемите със земеползването и подобряването на нормативната уредба.

Граничното местоположение на СИР и силната енергийна зависимост на страната с доставка на енергийни ресурси предимно от Русия, са довели до голямо натоварване територията на СИР с енергийни мрежи и съоръжения от най-висок клас - транзитни газопроводи и преносни електропроводи 400кV.

Предстоящото изграждане на газопровода „Южен поток” отново визира СИР като „входна врата ” за страната и Европа.

Възобновяемите енергийни източници като важни местни неизчерпаеми ресурси са приоритет на националната енергийна политика. За постигане на повече от 16 %-ен дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия в страната след 2020 г. ще бъдат използвани максимално както водният потенциал, така и другите източници на чиста енергия (вятър, слънце, геотермални води, биомаса, енергия от морските вълни).

Подходящите климатични условия по крайбрежието на СИР и преференциите за енергията от ВЕИ създават добри предпоставки за изграждане на ветропаркове и фотоволтаични централи, като процесът интензивно се развива. Районът има най-голям принос за постигането на националните цели по пакет «климат/енергетика», но започват да възникват проблеми с присъединяването на новите ВЕИ към съществуващата електроенергийна мрежа и небходимост от нейното развитие.

В тази връзка, 10 годишният план за развитие на електроенергийната мрежа предвижда изграждането на две нови подстанции 400/110 kV в районите на с. Видно /общ Каварна/ и с. Свобода /общ Добрич/, както и увеличаване преносните способности на мрежа 110 kV в Североизточна България, което допълнително ще натовари територията със строгите регламенти за сервитути, увеличен екологичен риск, изявени конфликти по отношение на земеползването.

В последните години най-мащабните трансформации в земеползването и драстичните промени в културните и природни ландшафти се свърза с оползотворяването на местните енергийни ресурси и потенциал за ВЕИ. От една страна възникват конфликти, свързани със съхраняването на земеделската земя, опазването на биологичното разнообразие и на защитените зони, но от друга – се създават условия за интегриране на енергетиката с развитието на туризма (хидроенергийните обекти) и горското стопанство (при въвеждането на локални хибридни системи за задоволяване на енергийните потребности). Заедно с постигнатите цели по изграждане на паркове за добив на електроенергия от водата, вятъра и слънцето, следва да се отбележат множеството конфликти, възникнали при промяна на предназначението на земите, нерегламентираните и неясни правила за интегриране на тази човешка дейност с отдиха, обитаването, природозащитата и др. Най-важното условие при реализирането на всички ветроенергийни проекти е изпълнението на ангажимента на страната ни за добиването на чиста енергия да се съчетае с изпълнението на поетите пред ЕС екоангажименти предвид формираната европейска екологична мрежа НАТУРА 2000.


2.3. Политика за опазване на околната среда

Общата дългосрочна стратегическа цел на Националната стратегия за околна среда е подобряване на качеството на живот на населението в страната чрез осигуряване на здравословна и благоприятна среда и запазване на богатото природно наследство на основата на устойчиво управление на околната среда.“ Основните цели на стратегията, които оказват въздействие върху териториалното развитие, са: осигуряване на добро качество и достатъчно количество вода, достигане и поддържане на високо качество на околната среда в населените места; опазване на природното наследство и поддържане на богато биологично разнообразие; изпълнение на ангажиментите на България за разрешаване на глобалните екологични проблеми, един от които е и опустиняването и деградацията на почвите. С най-важно значение за регионалното развитие са мерките, залегнали в Приоритет 4 -интегриране на екологичната политика в политиките за развитие на регионите и икономическите сектори, като: промишления и енергийния сектори, селското стопанство и опазването на екологично чистите земеделски земи, екологично чистите транспортни системи.

Законовото регламентиране на Екологичната оценка на политики, планове и програми, както и Оценката за съвместимост, с която се оценява съответствието на стратегическия документ с целите на защитените територии и зони по Натура 2000, гарантира опазването на най-ценните местообитания, защитените и застрашените видове. Това оказва положително въздействие, както върху качествата на средата и протичащите процеси, така и върху качеството на изготвяните стратегически документи, подлежащи на оценка и обществено обсъждане.

Основната стратегическа цел на Националната стратегия за развитие и управление на водния сектор до 2015 г е: „Устойчиво ползуване на водните ресурси за осигуряване на водоснабдяване за питейни нужди на населението и за икономиката в условията на басейново управление на трансграничните води и на глобалното изменение на климата, при гарантиране екологичната устойчивост на засегнатите водни системи и национални интереси, свързани с осигуряване необходимата по количество и качество вода за нуждите на сегашните и бъдещите поколения”. Целите са четири: Осигуряване на населението с достатъчно количество и гарантирано качество вода за питейно – битовите нужди; опазване и подобряване състоянието на повърхностните и подземните води; развитие на водностопанските отрасли при ефективно и интегрирано управление на ползваните от тях води; защита на националните и обществените интереси при развитието и управлението на водния сектор.

Политиката в подсектор «Води» е насочена към развитие, което отчита нарасналите изисквания за опазване на ресурсите и промените в климата и в същото време е стимулатор на развитието, особено в изоставащите райони. Реализираните до сега проекти за развитието на ВиК инфраструктурата основно са насочени към подмяна на водопроводните мрежи за намаляване загубите на вода, изграждане на нови довеждащи водопроводи за малки населени места и доизграждане на канализационните мрежи и ПСОВ, особено в чувствителните територии.

За СИР, в регионален и трансграничен контекст към опазването на водите и интегрирането им в другите сектори имат значение „Стратегически план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море“, където екологичната сигурност/риск, опазването на водите и достъпа до тях са водещи цели. С управлението на риска от наводнения е свързан и проектът Предварителната оценка на риска от наводнения по Басейнови дирекции за управление на водите“ в който на базата на предварително определени критерии (площи, брой засегнати, честота на появяване на събитието и др.) са кapтирани минали наводнения със значителни последици, потенциални бъдещи наводнения със значими потенциални последици и индикативни райони с повишен риск от наводнения.


2.4. Политика за туризма

За оценката на политиката за туризма е важно да се изтъкнат двете противоположни тенденции на развитие: а) изчерпани/ограничени възможности за териториално развитие и икономически растеж в традиционните курорти и туристически райони (Черноморското крайбрежие и ски курортите), б) неизползван или слабо използван наличен потенциал за развитие на туризма (голяма част от територията на страната).

В СИР определено се наблюдава насищане на използваемостта на туристическия ресурс в крайбрежните територии и известни опити за използване потенциала за туризъм във вътрешността на района.

Най-важни за общото развитие цели на политиката в областта на туризма, записани с различна редакция в национални документи, са подобряването на инфраструктурата – транспортна, инженерна, социална и туристическа, на национално, регионално и общинско ниво и съхраняването, опазването и подобряването на качествата на туристическите ресурси - природни, културни и антропогенни. Именно поради това, развитието на сектора изисква добра координация с останалите министерства и ведомства, имащи отношение към реализирането на тези цели. Въпреки отчетените приходи от туризъм през изминалите години и ръст на нощувките, може да се направи обобщената експертна оценка, че точно целите, важни за увеличаване на икономическите ползи от туризма не са постигнати.

Една от главните задачи за разработване на национална стратегия и политика за развитие на туризма също не е изпълнена, решенията се вземат на базата на отделни документи за екотуризъм, за културен туризъм, за селски туризъм и т.н. Към настоящия момент общините са приели редица програми за развитието на туризма и неговата инфраструктура, но те не са обвързани с държавната туристическа политика и не са обезпечени с финансови средства, което ги прави трудно реализуеми. Ограничено е и формирането на клъстерни структури, с цел обединяването на средства и опит за развитие на туризма. Насърчаването на „развитието на туристическите региони с цел преодоляване на диспропорцията в географията на туризма в страната“ може да се реализира чрез правилно заложени мерки именно в регионалните планове за развитие на районите от ниво 2.

Много често културното наследство се разглежда като „генератор на туристическа инфраструктура, която от своя страна генерира процеси и дейности в населените места”. Този факт налага необходимостта от бъдещо преосмисляне на контекста и приемането, че КН следва да се разглежда едновременно в контекста на местното икономическо развитие и динамично променящия се контекст на глобално равнище. Следователно, освен интегрираният подход при управлението на КН, следва да се изследват и възможните клъстери, в които то може да участва. Клъстерният подход би дал възможност за интегриране на ресурсите и инструментите за постигане на устойчиво местно развитие. Практиката е доказала, че включването на културния туризъм в клъстери и изобщо създаването на клъстери в туризма са рентабилни поради факта, че се мултиплицират възможностите за финансиране. Подходящ клъстер, в който може да участва културният туризъм включва дейности свързани с опазването на биоразнообразието и природазащитата, горското стопанство, развитието на други алтернативни форми на туризъм (селски туризъм, приключенски туризъм) и традиционни практики на обработване на земята.


2.5. Интегрирана морска политика

От значение за повишаване на конкурентността на СИР са действащите организации и програми за Черно море. Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС), основана през 1992 г. и придобила статут на пълноправна международна организация през 1999 г със седалище Истанбул, развива дейност в областта на научните изследвания (с международен център в Атина - ICBSS), обмен на данни и информация (с център в Анкара), опазване на околната среда, транспорт, селско стопанство, туризъм, търговия, подкрепа при извънредни ситуации и др. В продължение на няколко години на международните форуми в региона се обсъждат възможностите за изграждане на магистрала около Черно море (Белград, 2007 г.) и на развитието на клъстерната политика (Истанбул 2006 г.).

България няма изготвена Стратегия по интегрирана морска политика, независимо от реализираните проекти с подкрепата на Световна банка (Програма за интегрирано управление на Черноморското крайбрежие, Глобален фонд за околната среда, 1994 – 1997 г.) и Холандското министерство на обитаването, пространственото планиране и околната среда (Проект „Моят бряг“, 2008 г. и Проект „Пространствено планиране в крайбрежни зони (PlanCoast)” по програма INTERREG III B CADSES с бенефициент Областна администрация Варна, 2008 г.). България има незначително участие в проекти и инициативи, които независимо от обема на финансовата помощ, имат важно значение за развитието на капацитета на общините и градовете, за обмен на добри практики, за установяване на бизнес контакти и развиване на икономически инициативи. С най-голям потенциал в това отношение е регионалният център гр. Варна с Института по океанология „Фритьов Нансен“ и Института по хидро- и аеродинамика на БАН, Геозащита ЕООД към МРР, с научно-изследователските центрове към университетите.

Развитието на СИР следва да се съобразява с Конвенцията за опазване на Черно море (обн. ДВ бр. 49/1994 г.) и да отчита съвременните изисквания на Интегрираната морска политика на ЕС и нейния екологичен стълб Рамковата директива за морски стратегии на ЕС. Интегрираната морска политика има за цел да обедини междусекторните политики за устойчив “син растеж”, за интегрирано управление на крайбрежните зони, морско наблюдение и морско пространствено планиране за да се намалят разходите и рисковете и да се повиши ефективността в опазването и използването на ресурсите.



СИР може да се възползва от своите предимства и да се включи в програми и проекти, насочени към следните тематични направления:

  • Опазване на околната среда – проекти за наблюдение на морската среда, за подобряване качеството на морските води, за възстановяване на нарушенията от ерозия, абразия и свлачищна дейност, за съхраняване на природните ценности и екосистемите в акваторията и прилежащата крайбрежна територия;

  • Икономическо развитие – иновации в секторите по рибарство, аквакултура, морски транспорт, ВЕИ и др., развитие на клъстери за по-добра обвързаност на производството с научните изследвания и образованието, на селското стопанство и туризма;

  • Транспорт – Изграждане на връзките с Дунавския регион и със страната, доразвиване на инфраструктурата и обвързването й с морския транспорт, използване на възможностите за включване на морски туристически маршрути; изграждане на съвременна пристанищна инфраструктура, отговаряща на технологичните изисквания и трансформиране на неизползваните пристанищни зони за нуждите на туризма, отваряйки градовете към морето;

  • Културно наследство – обединяване на културните ценности на територията и в акваторията и създаване на предпоставки за допълнително изучаване и популяризиране на подводните археологически ценности; Изграждане на връзките с териториите, наситени с културни ценности в хинтерланда, обвързване с културните коридори и Дунавския лимес.

  • Научни изследвания – стимулиране на активността на общини и научни центрове за участие в международни програми за трансгранично сътрудничество в областта на науките за морето, за повишаване на сигурността и намаляване на риска от природни бедствия във връзка с изменението на климата.

СИР ще играе важна роля в пространственото планиране на развитието на Черноморския регион, при евентуално участие на страната съвместно с Румъния и Турция в изготвянето на общ стратегически документ, с който ще се определят приоритетите за опазването на Черноморския басейн. Индивидуалните действия в региона би следвало да се осъществяват съвместно с ЮИР от ниво 2.
3. ПО-ВАЖНИ ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА НА Североизточен район


  • СИР в сравнителен план с другите райони от ниво 2 заема относително добра позиция в икономическо отношение. Но макроикономическата ситуация в района е с влошени показатели спрямо 2009 година в резултат от негативното въздействиe на продължаващата световна финансова и икономическа криза, изострянето на дълговата задлъжнялост на страните от еврозоната и конкурентната среда в рамките на ЕС.

  • Относително добре се развива “морската индустрия”, като всички дейности в нея са взаимно обвързани и развитието на една от тях води до развитие и на другите и по този начин формира клъстер. В този уникален в спецификата на района елемент има сериозен потенциал за бъдещо успешно развитие.

  • Въпреки сериозния си принос в икономиката на района туризмът се развива едностранно само по крайбрежието и въпреки направените отдавна изводи и препоръки не показва стъпки към разнообразяване на предлагането и включването на близкия и по-далечния хинтерланд в туристическия продукт.

  • Незадоволително е нивото на разходи за НИРД и за внедряване на високотехнологични производства, въпреки сравнително високия научен и инженерен потенциал на района, който следва да се насочва към по-ефективна реализация и обвръзка с потребностите на бизнеса.

  • Високо е нивото на външна миграция, особено на млади хора, ограничена е гъвкавостта на пазара на труда за привличане на висококвалифицирани кадри Нисък е коефициентът на заетост на лицата от 20 до 64 години - 61,0% през 2011 г. - далече от изпълнението на Национална цел за изпълнение на Стратегия „Европа 2020” - 76% заетост.

  • Няма напредък в преодоляването на вътрешнорегионалните различия и неравенства в района. Напротив, задълбочават се неравенствата в благосъстоянието и развитието между центъра, особено град Варна, и периферията на района (отдалечените селски ра­йони). Засилени са и неравенствата между областните центрове и съставните общини в рамките на областите. Проявява се проблемът “център-периферия”.

  • В района функционира добре развита мрежа от учебни заведения и броят на лицата с висше образование е сравнително висок. Но все още системата на образованието не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори по-пълно на местните и регионалните нужди от професионални и технически кадри в различните сфери на икономиката.

  • Системата на здравеопазването и социалните услуги на района е сравнително добре развита и като цяло покрива нуждите от здравна и социална помощ. Проблем в системата на здравеопазването и социалните услуги е осигуряването на равни възможности за достъп до здравните и социалните услуги на всички, включително и на живеещите в отдалечени малки населени места, и повишаването на качеството на здравните и социалните услуги.

  • Изостава изграждането на телекомуникационната мрежа в областите Търговище и Шумен, както и в по-малките населени места в целия район, което възпрепятства въвеждането на иновации и модерни технологии. Констатира се ограничен достъп до Интернет и изоставане в развитието на информационното общество в селата и някои по-малки градове.

  • Пътната мрежа в района е със задоволителна гъстота, но пътищата, особено регионалните и местните пътища, са в лошо състояние, което налага своевременното им ремонтиране за подобряване на вътрешнорегионалната свързаност.

  • Районът е уязвим към предизвикателствата пред развитието през 21-ви век - глобализацията, демографските промени, енергийната зависимост и най-вече към климатичните промени.

  • Не са използвани пълноценно стратегическото географско разположение на района, добре изградената транспортна инфраструктура, международното пристанище, международното летище и разнообразните ресурси, за привличане на чуждестранни инвестиции и за развитие на бизнеса.

  • Град Варна на фона на общото изоставане показва добро развитие в икономическо, социално и културно отношение, определя почти всичките положителни характеристики на района, има качествата на център с национално и наднационално значение и играе сериозно ролята на балансьор на столицата в Източна България.

  • В бъдещото териториално-урбанистично развитие на района е важно да се стимулира развитието на полицентрична система от градски центрове, като по този начин се тушира неблагоприятната диспропорция между центъра и периферията и се осигурява по-лесен достъп до работни места, услуги и култура, които предлагат градовете-центрове.

    Освен изводите от актуалния социално-икономически анализ на Североизточен район, важни са и изводите, направени в Междинния доклад за резултатите от междинната оценка на изпълнението на Регионалния план за развитие на Североизточен район от ниво 2 за периода 2007-2009 г., изготвена през 2010 г. в съответствие с разпоредбите на чл. 22, ал. 1 от ППЗРР. Докладът представя резултатите от междинната оценка и дава препоръки по отношение актуализацията на стратегията за устойчиво интегрирано регионално развитие в Североизточен район в АДИ РПР СИР 2011-2013 г., както и по отношение на разработването на РПР СИР 2014-2020 г.



Оценката на резултатите от постигнатия напредък по изпълнението на целите и приоритетите за регионално развитие за периода 2007-2009 г. показва, че:

    • Общата перспектива за развитието на СИР за периода до 2013 г. е за възстановяване на нивата на растеж след средата на 2011 г. и запазване на втората позиция сред районите от ниво 2 по отношение на БВП на човек от населението;

    • Няма значим напредък в преодоляването на вътрешнорегионалните различия в СИР. Запазват се различията в заетостта, а тези по отношение на произведената продукция на глава от населението, безработицата и размера на средната годишна заплата на наетите лица, се увеличават;

    • Концентрацията на ресурсите от ОП следва да бъде преосмислена в контекста на промяната на акцентите в политиката за регионално развитие към районите за целенасочена подкрепа (съгл. чл. 5 от ЗРР);

    • Потенциалът за изпълнение на Стратегическа цел 1: Развитие на динамична икономика, основана на конкурентоспособност и иновации, е определен като ограничен – необходими са допълнителни и целенасочени усилия за изпълнение на планираните мерки, особено тези по Приоритет 1 и 3;

    • Мерките по Стратегическа цел 2: Мобилизиране и повишаване качеството на човешкия потенциал и достигане на европейски стандарти на заетост и жизнена среда са в процес на изпълнение. Реализираният напредък по Приоритети 4 и 5, определят наличието на потенциал за задоволително изпълнение на Стратегическа цел 2 в рамките на програмния период до 2013 г.

    • Изпълнението на мерките по Стратегическа цел 3: Въвеждане на съвременни подходи на управление, развитие на партньорството и териториалното сътрудничество се характеризира с ограничен напредък. Това разкрива, че потенциалът за постигане на Стратегическа цел 3 до 2013 г., е ограничен.

Тенденцията за запазване нивата на вътрешнорегионалните различия и относително ниските показатели за развитието на СИР спрямо страната, както и ограниченият напредък в изпълнението на мерките по Стратегическите цели на РПР СИР 2007-2013 г., показват че като цяло потенциалът за тяхното постигане до 2013 г., е ограничен.

Рамката на действията за актуализиране на РПР СИР 2007-2013 г. е определена от настъпилите промени в институционалната, нормативната и обществената среда, включително промяната на териториалния обхват на Североизточен район от ниво 2, както и от необходимостта от по-силно интегриране на процесите по програмиране и реализация на политиките, с фокус върху мерките за развитие, вкл. и финансирани със средства от ЕС.

Съгласно Междинната оценка, разработването на стратегическата част на РПР СИР за периода 2014-2020 г., следва да бъде съобразено с препоръчаните в Междинния доклад за резултатите от Междинната оценка: цели и приоритети, заложени в програмни документи на европейско и национално ниво; ключовите предизвикателства пред развитието на районите; общия модел на програмиране на териториално ниво и определянето на съответните правомощия на териториалните органи на изпълнителната власт за ефективно изпълнение на програмните документи.

Проведената анкета във връзка с разработването на Регионалния план за развитие на Североизточния район 2014-2020 показва оценката на местните и професионалните общности за състоянието и потребностите на района и по този начин подкрепя и допълва изводите от анализа в следните направления:



В икономиката - липсата на работни места и заетост извън земеделската заетост основателно се отбелязва като сериозен проблем, акцентира се най-вече на липсата на предприятия за преработване на произвежданата земеделска продукция. Посочва се и липсата на външни инвестиции, които няма с какво да бъдат привлечени. Липсата на работни места е причината за трайна миграция на младите хора към по-големи градове в страната и в чужбина.

В социалната сфера – се отбелязва трудният достъп до здравни услуги поради остарялата пътна инфраструктура и закриване на активното лечение по съображения за ефективност на здравната мрежа, недостатъчен брой на лекарите и медицинския персонал. Необходимостта от социални услуги расте, но те не могат да бъдат задоволявани адекватно. Липсата на професионално образование също се посочва като причина за изоставането.

В сферата на техническата инфраструктура, която се оценява като ключов проблем в района – преди всичко се посочва остарялата мрежа на ВиК, многото аварии и големите загуби на питейна вода, което води до най-високи нива на цената на водата в страната. Слабо изградена и неподдържана пътна инфраструктура от ниските класове също е сред посочените сериозни проблеми. Ниско е и нивото на телекомуникационната обезпеченост.

Най-голям брой от анкетираните са на мнение, че най-важните социално-икономически области, които трябва да се развиват приоритетно в Североизточния район са туризмът и селското стопанство. По-малък брой от отговорилите посочват индустрията и транспорта. Показателно е, че значителен брой от отговорилите подчертават важността на дозграждането на водоснабдителна и канализационна инфраструктура и подобряването на здравните и социалните услуги, макар това да не са икономически области. Това потвърждава становището, че инфраструктурата и здравните услуги са най-болезнените проблеми в района.



Въпреки констатираните проблеми и незадоволителни резултати, анализът показва, че районът притежава добри потенциали за бъдещо развитие, които следва да се използват и насочват правилно.

4. SWOT АНАЛИЗ НА СЕВЕРОИЗТОЧЕН РАЙОН
Силни страни:

  • Стратегическо географско разположение на района при Черноморския басейн;




  • Наличие на градски център с национално-транснационално значение, Варна -„източна порта” на Европейския съюз и балансьор на столицата;




  • Развити структуроопределящи производства – химическа промишленост, транспортно машиностроене, изделия от минерални суровини, хранително-вкусова промишленост;




  • Наличие на научни институти и висши учебни заведения и научен потенциал за развитие на високотехнологични производства;







  • Силно развита туристическа функция на крайбрежието и възможности за обогатяването й с включване на природните и културни ресурси на хинтерланда;




  • Добре развит земеделски сектор при наличието на висококачествена обработваема земя и благоприятни агроклиматични условия за растениевъдство и зърнопроизводство;




  • Наличие на традиции в образователната система и в развитата културна сфера;




  • Богато наследство от недвижими културни ценности с национално значение и съхранена идентичност на района и неговите съставни общности;




  • Добре развит транспорт и транспортна инфраструктура - международно летище, международно пристанище, условия за комбинирани превози „море-път/ж.п. линия”;




  • Добра енергийна обезпеченост и наличие на условия за използване на ВЕИ;




  • Съхранена природна среда с характерни ландшафтни качества, богато биоразнообразие и богати рекреационни ресурси.


Слаби страни :

  • Големи вътрешнорегионални неравенства и контраст в начина на живот в централните и периферните територии/общини;




  • Моноструктурен характер на икономиката в по-голямата част от малките общини с остарели производствени мощности;

  • Липса на добра обвързаност на висшето образование и научно-изследователската и развойна дейност с бизнеса, ниски разходи за НИРД.




  • Класиране на СИР сред слабо развитите европейски райони, силно зависими от новите предизвикателства и заплахи – глобализация, климатични промени, демографски упадък, енергийна зависимост;




  • Концентрация на населението в град Варна и намаляване на населението в другите градове, общини и области, особено интензивно в периферните части на района;




  • Проблеми в инфраструктурното обзавеждане на района – недоизградени телекомуникационни мрежи, ограничен достъп до Интернет, амортизирана пътна и водоснабдителна инфраструктура, недостатъчно изградена канализационна мрежа в малките населени места, недоизградени пречиствателни съоръжения, неефикасно сметосъбиране и преработка на битовите отпадъци;




  • Проблеми в състоянието на околната среда - замърсяване на въздуха, водите, почвите и акваторията в промишлено-градската агломерация “Варна-Девня”, проява на разрушителни свлачищни процеси и абразия по крайбрежието, ветрова ерозия в добруджанската територия, нарушения при открития добив на нерудни изкопаеми, недостиг на пресни води.


Възможности:

  • Районът да се възползва от стратегическото географско разположение и да участва активно в Черноморското икономическо сътрудничество;




  • Повишаване ролята на Варна в мрежата от европейски градове и като втори урбанистичен център на страната с високо икономическо, транспортно-търговско, научно, образователно и културно значение –„морската столица”;




  • Подобряване на туристическото предлагане чрез съчетаване на морския туризъм с допълнителни туристически дейности във вътрешността на района - климатичен, ловен, селски, еко, културен, познавателен и др.;




  • Подобряване на връзките на висшето образование и научно-изследователската и развойна дейност с бизнес дейностите в района;




  • Подобряване на регионалната и местна инфраструктура - развитие на транснационалните инфраструктурни мрежи, осигуряване на достъп до европейските инфраструктурни мрежи, изграждане на крайморски транспортен коридор;




  • Разработване на нови енергийни източници с висок енергиен потенциал за развитието на националната икономика;




  • Научно обслужване на селското стопанство и обвързването му с хранително-вкусовата промишленост до краен продукт.


Заплахи:

  • Продължителни негативни въздействия върху икономиката и жизненото ниво като последствие от световната икономическа криза;




  • Задълбочаване на неравенствата в икономическото и социално-културното развитие между центъра Варна и останалите общини, особено периферните общини;




  • Увеличаване на териториите с голям демографски упадък поради отрицателен естествен прираст и миграция на населението;




  • Компрометиране на природно-рекреационния ресурс и качествата и устойчивостта на околната среда на крайбрежието вследствие на прекомерно туристическо натоварване на крайбрежната ивица.




  • Засилване на зависимостта на района от климатичните промени, които могат да повлияят негативно на селското и горското стопанство, на развитието на туризма, на състоянието на водните ресурси и биоравновесието.


5. ПОТЕНЦИАЛИ ЗА РАЗВИТИЕ НА Североизточен район
Североизточният район благодарение на своето местоположение играе важна роля за черноморското икономическо сътрудничество и връзките на страната с Централна Азия. От друга страна границата с Румъния предполага развитието на трансгранично сътрудничество със северната ни съседка. Развитието на Черноморския район се обвързва с няколко ключови документа, между които Директива 2000/60/ЕС, установяваща рамката за действията на Общността в областта на политиката за водите и Директива 2008/56/ЕС, поставяща основите на интегрираната морска политика, която цели обединяването на приоритетите в областта на транспорта, рибарството и аквакултурите, туризма, сигурността и безопасността, управлението на риска, опазването на околната среда, развитието на науката и иновациите.

  • Разработването и приемането на Стратегия на ЕС за Черно море като комплексен общ документ, на базата на вече съществуващата добра координация и партньорство между държавите в Черноморския регион, може да допринесе за налагането на региона като геостратегически фактор не само в европейски, но и в глобален мащаб;

  • Районът има потенциал да се развива като източен «портал» на ЕС и чрез трансгранично и транснационално сътрудничество да създава по-добри условия за комуникация със страните от Централна и Западна Европа и Азия;

  • Стратегическото географско разположение, добре изградената транспортна инфраструктура – европейски транспортни коридори, пътна и ж.п. инфраструктура, международно пристанище, международно летище, правят района привлекателен за разполагане на бизнес и за нарастване на чуждестранните инвестиции;

  • Подходящите условия за реализиране на комбинирани превози на товари „море-река” (връзка р.Дунав – Черно море) и „море – път/ ж.п. линия” са потенциал за развитие на транспорта като важен сектор на регионалната икономика;

  • Центърът на района Варна е град с национално/транснационално значение според европейската класификация на урбанистични ядра (FUA) и като “европейска порта”, има потенциали в бъдеще да попадне в категорията на градове с общоевропейско значение (MEGA);

  • Съхранената и атрактивна природна среда с наличие на множество защитени територии и с богато биоразнообразие, както и богатото културно-историческо наследство дават възможност за силно развит туристически сектор – морски, яхтен, културен, фестивален, аграрен, екологичен туризъм, развитие на рибарството и аквакултурите;
  • Районът има значителен потенциал за по-широко използване на ВЕИ. Има отлични възможности за развитие на ветроенергетиката, тъй като крайбрежните територии попадат в т.н. Зона на голямата ветроенергетика. Природните условия са подходящи за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия, има възможности за разполагане на слънчеви и фотоволтаични инсталации. Североиз­точният район има потенциал и за използване на геотермална енергия;

  • Районът има потенциал за по-нататъшно развитите на структуроопределящите производства – химическата промишленост, транспортното машиностроене, производството на изделия от минерални суровини, както и на хранително-вкусовата промишленост на основата на добре развития земеделски сектор;

  • В района са налични предпоставки за поява и развитие на клъстери, които могат да доведат до бъдеща териториално-производствена интеграция и включване на по-малки населени места като елементи на ефек­тивна и динамично развиваща се промишлена дейност.


Потенциалите за развитието на Североизточния район са свързани пряко с възможностите за териториално сътрудничество.

В това отношение следва да се посочи учреденият през 2008 г. като нестопанска организация Черноморски Еврорегион, подпомагащ сътрудничеството между регионите и общините в басейна на Черно море. Организации от Черноморския регион, области и градове ще могат да кандидатстват по програмата "Черноморска синергия" на Европейския съюз чрез съвместни проекти за развитие на енергетиката, екологията, културата, туризма.



Североизточен район е и един от двата избираеми български района от ниво 2 по Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013” и чрез участието си в програмата районът може да допринесе за постигането на нейната основна цел - засилено и устойчиво икономическо и социално развитие на регионите от Черноморския басейн. Трите конкретни цели на програмата са: Подпомагане на икономическото и социално развитие в граничните области; Съвместна работа за справяне с обичайните предизвикателства; Насърчаване на местното пряко сътрудничество.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   39


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница