Съдържание списък на таблиците

Търсеното въздействие е в посока на промотиране на икономическото и социално развитие и сближаване в Черноморския регион; развитие на туризма, създаване и промотиране на общи туристически продукти в Черноморския регион; развитие на капацитета и връзките с бизнеса и публичната администрация, превенция на риска и опазване на водните системи, повишаване качеството на управление на екосистемите и ресурсите в Черно море. Всички области от СИР попадат в обхвата на тази програма.

Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е първата, която разглежда румънско-българския граничен район като вътрешна граница на ЕС, като третира трансграничния район като общ, а не разделен между съседни държави. Само област Добрич от СИР попада в обхвата на тази програма. Възможно е въздействие в посока на диверсификация на връзките, разширяване на мобилността между общините и повишаване качеството на живот в селските общини в трансграничните район, изграждане на системи за ранно предупреждение за предпазване от рискове и опазване на околната среда, развитие на интегрирани туристически продукти, повишаване на административен капацитет за идентифициране на туристически дестинации, подобряване на туристически услуги, създаване конкурентоспособен трансграничен клъстер и на общ туристически потенциал в трансграничен регион Добруджа, насърчаване на трансгранично сътрудничество, обмяната на опит и добри практики.

Търсеното въздействие по програма ИНТЕРРЕГ IVС е и в посока на проучване на нуждите от иновации, обмяна на опит за предпазване от природни и климатични рискове, развитие на нови политики и програми в подкрепа на иновации в МСП, създаване на регионална рамка за екологично управление и екоиновации.

Идентифициране и решаване на проблемите за оценка на риска за околната среда при пренос на товари по море, прилагане на интегрирани системи за превенция, повишаване на достъпността за всички до културни ценности и използване на околната среда за свободно време се търси чрез участие в Оперативната програма за Югоизточна Европа. Целта на програмата е повишаване качеството на процесите на териториална, икономическа и социална интеграция и да допринесе за кохезията, стабилността и конкурентоспособността на региона чрез развиването на транснационални партньорства и съвместни действия по въпроси от стратегическо значение. Тази цел ще бъде преследвана чрез следните приоритетни оси: Насърчаване на иновациите и предприемачеството; Опазване и подобряване на околната среда; Повишаване на достъпността; Изграждане на транснационални мрежи за зони на устойчив растеж.

II. Стратегическа част

Североизточният район има добри потенциали за бъдещо социално-икономическо развитие. Характерно е, че на него се пада най-големият относителен дял в постигането на целите на Стратегия Европа 2020 по отношение на ВЕИ в крайното енергийно потребление (18%) и намаляването на енергийната интензивност на БВП с 54% при средно 50% за страната. Приоритетите за постигане на целите на регионалното развитие ще бъдат обвързани с интегрираната морска политика и консолидираните приоритети на програмата за Черноморския регион. Те са насочени към използване на потенциалите за развитие в следните сфери:

Транспортна инфраструктура – Развитие на пътната и ж.п. инфраструктура на европейските транспортни коридори (доизграждане на АМ «Хемус» и изграждане на скоростните пътища Русе – Шумен и Варна – Дуранкулак) и създаване на подходящи условия за успешното включване на Пристанище Варна в нарастващия товарооборот в Черно море и утвърждаването му като основен логистичен и дистрибуторен център за връзка между Общоевропейските транспортни коридори VII, VIII, ІХ и ТРАСЕКА. Изграждане на АМ „Черно море” и извеждане на транзитния автомобилен трафик по-далече от чувствителната крайбрежна територия, курортните селища и комплекси по брега. Изграждане и реконструкция на регионалните пътища, което осигурява вътрешна свързаност в района и условия за бъдещо развитие, както и за намаляване на миграцията, намаляване на безработицата, създаване на нови източници на доходи и заетост.

ВЕИ – Използване на потенциала на района за изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, особено на ветрогенератори в крайбрежните територии и в шелфа. Постигането на по-екологично ориентирана икономика не би следвало да означава само създаване на нови иновативни производства, но и постигане на по-голяма производителност чрез ограничаване изчерпването на ресурсите, насърчаване и преориентиране на регионалната икономика към енергоефективни продукти и системи. Разбира се при планирането на инсталации за ВЕИ трябва да се отчитат условията на околната среда и нейната защита.

Иновации и научно-технологично развитие – Развитие на научната инфраструктура, Технологични паркове и офиси за технологичен трансфер. Внедряване на системи за управление на качеството, стимулиране на екологично чисти и енергоспестяващи производства, стимулиране на продуктови и технологични иновации. Създаване на привлекателна бизнес среда чрез изграждане на подходяща бизнес инфраструктура, създаване и развитие на клъстери и инвестиционен маркетинг. Въвеждане на широколентов достъп до интернет в публичните институции, предприятията и домакинствата.

Природно и културно наследство, туризъм – Повишаване на туристическия интерес и обогатяване на морския рекреативен туризъм с разнообразни туристически продукти и услуги не само със сезонен характер – яхтен, културен, екологичен, аграрен, приключенски, селски, ловен и религиозен туризъм, спа и др. Преодоляване на сезонността на морския рекреативен туризъм и осигуряване на целогодишна натовареност на туристическата база, вследствие уникалните културно-исторически паметници, историко-архитектурните комплекси и природни дадености. Развитие на туризъм във вътрешността на района. Подобряване на координацията и качеството на управление на превенцията на риска, целяща опазването на природната среда, живота и здравето на хората и развитието на туризма и маркетинга на дестинациите в устойчива и сигурна околна среда.

Териториално развитие и сближаване – Разширяване на трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество. Създаване на по-добри условия за комуникация със страните от Централна и Западна Европа и Азия и интегриране на регионалната икономика към европейския пазар. Районът има потенциал да се развива като източен портал на ЕС, добре обвързан с АМ „Черно море”. Варна е град с национално/ транснационално значение според европейската класификация на урбанистични ядра (FUA) и ще играе ролята на “европейска порта”. Варна има потенциали да попадне в бъдеще в категорията на градове с общоевропейско значение (MEGA);

Качество на живот – Подобряване достъпа до образование и обучение с ново качество и насърчаване на заетостта. Подобряване на човешките ресурси чрез инвестиции в човешки капитал, модернизация на материално-техническата база и подобряване гъвкавостта на пазара на труда. Използване на високата степен на изграденост на социалната инфраструктура и концентрация на висши училища като иновативен потенциал за регионалната икономика – обвързване на науката с образованието и бизнеса.

Развитие на информационно-комуникационните технологии – Въвеждане на широколентов достъп до Интернет в публичните институции, предприятията и домакинствата и в по-малките населени места.

Опазване на околната среда – Обновление на обществения транспорт и изграждане на системи, осигуряващи по-висока степен на сигурност, намаляване на шумозамърсяването и подобряване качеството на въздуха в градовете. Изграждане и разширяване на пречиствателни съоръжения за отпадни и питейни води, канализационни и водоснабдителни мрежи. Депониране, обезвреждане и рециклиране на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии. Защита от ерозионни и свлачищни процеси, предпазване от наводнения и мониторингови системи за опазване на околната среда, прилагане принципите на Интегрирано управление на крайбрежни зони (ИУКЗ). Постигане на добро екологично състояние на морските води съгласно Рамкова директива за морска стратегия.

При разработването на стратегическата част на РПР СИР 2014-2020 г. са взети под внимание също и резултатите и препоръките от Междинния доклад за резултатите от извършената през 2010 г. Междинна оценка за изпълнението на РПР СИР 2007-2013 г. за периода до 2009 г. по отношение актуализацията на стратегията за устойчиво интегрирано регионално развитие в Североизточен район в АДИ РПР СИР 2011-2013 г. и подготовката на стратегическите документи за програмния период 2014-2020 г.



Стратегическите цели и приоритети на РПР СИР 2014-2020 г. са съобразени със следните препоръки и предложения от Междинния доклад, относно разработването на РПР СИР за периода след 2014 г., направени в контекста на насоките за постигане на новите по-амбициозни цели на ЕС до 2020 година и за усъвършенстване на кохезионната политика, както и предвид потенциала на Североизточен район за бъдещото му развитие:

• 
  При разработването на РСР СИР следва да бъдат взети предвид целите и приоритетите на НСРР и на стратегическите и планови документи за регионално и местно развитие, както и секторните приоритети и инвестиционните намерения на структуроопределящите за Североизточен район политики;
  
• 
  Във фокуса на целите на РПР СИР трябва да бъде преодоляването на вътрешнорегионалните различия, по които напредъкът в настоящия период е силно ограничен. Целесъобразно е да бъде създаден финансов инструмент и механизъм за консултиране и подпомагане на изоставащите общини с цел балансиране процесите на развитие вътре в района;
  
• 
  Предвид констатираното изоставане в икономическото развитие на района, при програмирането на новия планов период следва да се включат по-разнообразни и широкообхватни приоритетни оси в повече оперативни програми, целящи създаване и подпомагане развитието на иновативни клъстери и структури;
  
• 
  Да се идентифицират мащабните проекти на територията на района, свързани с реализацията на РПР СИР, за които ще се търси подкрепа от бъдещите оперативни програми;
  
• 
  Да продължи процеса на подобряване на административния и експертен капацитет за разработване и управление на проекти, особено в изоставащите в това отношение общини;
  
• 
  Да се анализират и оценят по-задълбочено процесите на развитие, като се изведат основните проблеми и се определят регионалните цели до 2020 г. с акцент върху повишаване образователното ниво на човешкия капитал и на неговата по-гъвкава пригодност на пазара на труда чрез триъгълника на знанието – висше образование, наука, иновации. В тази връзка наличието на висши училища в района, функциониращи в условията на динамично развиваща се икономика, предоставя допълнителни възможности за ориентация към развитието на нови технологии и иновации;
  
• 
  Да се въведе механизъм за координация и ефективно взаимодействие на Регионалния съвет за развитие в СИР и на Областните съвети за развитие в района със Съвета за развитие към Министерския съвет;
  
• 
  Да се организират информационни кампании в областите и общините на района, за да бъдат представени и обсъдени предложенията на ЕК относно новата кохезионна политика на ЕС, регионалната политика на България, както и приоритетите за развитие на Североизточен район за следващия период 2014-2020 г.
  

• 
  Към Националната цел 1 „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.” са дефинирани две подцели:
  

• 
  Намаляване на равнището на безработица сред младежите (15-29 г.) до 7% през 2020 г.;
  

• 
  Постигане на заетост от 53% през 2020 г. сред по-възрастните (55-64 г.)
  

Изходните позиции на СИР през 2011г. са 61.0% заетост при средна стойност за страната 63.9%. Икономическата криза е повлияла по - силно върху българския трудов пазар в сравнение с ЕС, което се изразява в сравнително по-ниската степен на заетост в сравнение със средноевропейската, с ясна тенденция към намаляване през периода 2007-2011 г. По отношение на СИР тази тенденция е по-силно изразена. Въпреки че районът е на второ място след ЮЗР, за целия изследван период нивото на заетост в СИР е по-ниско от средното за България.

В най-добри позиции е област Варна, единствена от района с нива на заетост по-високи от средните за България. Област Шумен за целия период е с най-ниски нива на заетост, но за последната година бележи ръст, при което област Добрич остава в най-неблагоприятна позиция за постигане на тази цел.

Основните реформи и действия в средносрочен план е необходимо да бъдат насочени към повишаване равнищата на икономическа активност и заетост, подобряване на съответствието между умения и потребности на пазара на труда, и ефективни инвестиции в развитие на човешкия капитал. На фона на националната цел – постигане на 76% заетост, за СИР в НСРР 2012-2022 е поставена цел – постигане на 74% заетост.

• 
  Национална цел 2 „Инвестиции в НИРД в размер на 1.5% от БВП”
  

Изходната позиция на СИР по този показател е 0.3%, при средна стойност за страната 0.53%, като през 2010г се регистрира намаление на разходите в сравнение с 2009, както в секторите на предприятията и нетърговските организации, така и в държавния сектор и в системата на висшето образование. В най-добра позиция в СИР отново е област Варна, следвана от област Шумен.

В същото време се наблюдава забележима положителна тенденция в друг аспект на НИРД- зает персонал. Докато в рамките на страната, след известно увеличение през периода 2007-2009г, през 2010г се наблюдава спад в броя на заетите, в СИР се отчита устойчиво нарастване за целия наблюдаван период. Макар и слабо, увеличението е устойчиво за областите Варна и Шумен.

Успешното прилагане на насърчителни мерки в областта на иновациите и инвестициите, както и в областта на науката ще допринесат за повишаване и усвояване на иновативния потенциал на района и постигане на заложената цел за страната като цяло. При заложена национална цел 1,5% дял инвестициите в НИРД, за СИР е заложено 2,0%, предвид по-добрата изходна позиция на района в тази сфера.

• 
  Национална цел 3 -пакет „Климат-енергетика” – „Достигане на 16% дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г.”
  

Основните приоритети на енергийната политика за следващите десет години са увеличаване на дела на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност.

Изходните позиции на страната през 2010 г. са 13.8% дял на ВЕИ в брутното крайно енергийно потребление и енергийна интензивност 0.855 т.н.е. за 1000 евро БВП /2000г-100/. Данни по райони от ниво 2 липсват.

В Националния план за действие за енергията от ВЕИ са предвидени конкретни мерки и механизми за постигане на националните задължителни цели за 16% дял на енергията от ВЕИ в брутното крайно енергийно потребление на енергия до 2020 г. минимален дял от 10% на енергията от ВЕИ в крайното потребление на транспорта.

Във втория Национален план за действие по енергийна ефективност за периода 2011–2013 г. е формулирана междинна индикативна цел за спестяване на горива и енергии през 2013г в размер на 6% от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001–2005 г.

СИР има особено добри позиции за постигане на показателя за използваемост на ВЕИ. За изминалия период се регистрира „бум” на изграждане на ветрогенератори на територията на СИР -главно област Добрич, където условията са най-благоприятни. Районът има най-висок принос за постигането на много добрите показатели в национален план и потенциалът му за развитие в това отношение е най-голям в страната от всички райони. В същото време вече започват да се наблюдават някои проблеми както по отношение възможностите на съществуващата електропреносна и разпределителна мрежа за присъединяване на новите ВЕИ, така и случаи на изграждане на ВЕИ проекти в чувствителни екологични зони с неспазени процедури по издаване на екологични оценки. Освен това, намеренията за изграждане на вятърни и фотоволтаични централи върху земеделски земи налагат необходимостта от промяна в статута и предназначението им за неземеделски нужди и невъзможност за по нататъшното им използване за селскостопански дейности.

Всичко това крие известен риск и по-нататъшното изграждане на ветрови централи на територията на района трябва да бъде разумно провеждано при строго съблюдаване поетите ангажименти на страната както по отношение използваемостта на ВЕИ, така и екологичните изисквания. Едно възможно решение е изнасяне на ветровите генератори в континенталния шелф.

За това се очаква да допринесе и Националната публична информационна система за ВЕИ, която ще съдържа информация за потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници и ще осигури прозрачност на дейностите, информираност на заинтересованите страни и подобряване на бизнес климата в областта на ВЕИ. Най-късно до 2015 г. Информационната система ще бъде създадена и ще обхваща разполагаемите ресурси от ВЕИ, производителите на енергия от ВЕИ, производителите на биогорива и други възобновяеми горива и възможностите за присъединяване към мрежата. Като се има предвид добрият потенциал на СИР във ВЕИ, в целите е заложено 18% дял на ВЕИ в брутното крайно енергопотребление, при национална цел 16% и 27% повишаване на енергийната ефективност при национална цел 25%.

• 
  Национална цел 4 за образование „Дял на преждевременно напусналите образователната система - 11% до 2020 г. и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование - 36% до 2020 г.”
  

Тази поляризация в показателите е сигнал за необходимост от специално внимание към групата на младежите, напускащи училище преждевременно, предвид ограничените им възможности за бъдещото им включване в пазара на труда. Именно затова са заложените в НСРР високи индикативни цели за СИР- съответно 14% за напусналите образование и 36% за дела на висшистите за 2020г. Образователните институции следва да прилагат форми и методи за идентифициране и посрещане на различните потребности на учениците, като дават възможност на всички, независимо от социално-икономическия им статус, да развият потенциала си чрез учене през целия живот.

• 
  
  Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
  attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
  attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
  attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
  attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
  attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
  attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
  attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
  
  
  
  Изтегляне 4.71 Mb.
  
  Сподели с приятели: