Съдържание списък на таблиците



страница8/39
Дата17.08.2018
Размер4.71 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   39

При разпределението на необходимите финансови ресурси за регионално развитие по години за периода 2014-2020 г., аналогично на подхода при НСРР е използван опита в използването на средствата по действащите оперативни програми за България, съфинансирани от фондовете на ЕС, както и добрите практики в други региони и страни при усвояването на национални и европейски средства за интегрирано развитие. Прогнозираните финансови средства за всяка от годините през визирания период са представени с натрупване, като включват кумулативно средствата използвани през предходните години и отразяват достигнатата степен на реализиране на ресурсите за регионално развитие в дял от общия обем на средствата за целия период, както следва:



Таблица 4: Индикативно разпределение на необходимите финансови ресурси с натрупване по години и приоритети за постигане на целите на РПР (млн. лева)

Стратегически цели/ Приоритети

Индика-тивна стойност

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

/млн. лв/

10%

20%

35%

55%

75%

90%

100%

СЦ 1 ”Повишаване конкурентоспособността на района чрез активиране на специфичния му потенциал, съчетано с опазване на околната среда”

612

61,2

122

214

337

459

551

612

Приоритет 1.1. Повишаване на иновационния потенциал и научното и технологичното развитие в района

90

9

18

31,5

49,5

67,5

81

90

Приоритет 1.2. Подкрепа за икономика, свързана с морето

90

9

18

31,5

49,5

67,5

81

90

Приоритет 1.3. Подобряване конкурентоспособността на селскостопанското производство и активизиране на селските райони

72

7,2

14,4

25,2

39,6

54

64,8

72

Приоритет 1.4. Разнообразяване на регионалния туристически продукт и активно включване на природното и културно богатство на хинтерланда

90

9

18

31,5

49,5

67,5

81

90

Приоритет 1.5. Опазване на околната среда в района и щадящо използване на териториалните ресурси

270

27

54

94,5

149

203

243

270

СЦ 2 “Повишаване на социалния капитал на района чрез подобряване стандарта на живот и качеството на жизнената среда”

468

46,8

93,6

164

257

351

421

468

Приоритет 2.1 Подобряване достъпа до пазара на труда, заетостта и доходите

54

5,4

10,8

18,9

29,7

40,5

48,6

54

Приоритет 2.2 Подобряване на качеството и достъпа до здравни, образователни, социални и културни услуги

54

5,4

10,8

18,9

29,7

40,5

48,6

54

Приоритет 2.3. Интегрирано селищно развитие и екологизация на жизнената среда

360

36

72

126

198

270

324

360

СЦ 3 “Балансирано териториално развитие и сътрудничество чрез подобряване на свързаността и функционалната интегрираност на система от урбанизационни центрове”

720

72

144

252

396

540

648

720

Приоритет 3.1. Подобряване на вътрешно регионалната свързаност и достъпност до обекти за услуги, туризъм, рекреация, култура

216

21,6

43,2

75,6

119

162

194

216

Приоритет 3.2. Подкрепа за развитие на йерархизирана система от градове–центрове и малки градове в селските периферии на района

450

45

90

158

248

338

405

450

Приоритет 3.3. Стимулиране на вътрешнорегионалното и междурегионалното и трансгранично сътрудничество и партньорство

54

5,4

10,8

18,9

29,7

40,5

48,6

54

Общо РПР на СИ район

1800

180

360

630

990

1350

1620

1800

Най-голям обем от средства ще концентрира стратегическата цел, насочена към постигане на балансирано териториално развитие, свързаност и функционална интегрираност на системата от урбанизационни центрове /40%/, следвана от икономическата цел за повишаване конкурентоспособността на района /35%/ и целта за повишаване на социалния капитал на района /25%/.

Тематичната концентрация на ресурсите по приоритети на РПР маркира най-много средства /37%/ за инфраструктурно развитие в рамките на Приоритета за подкрепа за развитие на йерархизирана система от градове–центрове /25%/ и Приоритета за вътрешно регионална свързаност и достъпност /12%/. На второ място /35%/ логично следват средствата за опазване на околната среда- 15%, свързани с Приоритета за щадящо използване на природните ресурси в рамките на Стратегическа цел 1 и 20% за екологизация на жизнената среда в рамките на Стратегическа цел 2. Приоритетите за повишаване конкурентоспособността на района чрез активиране на специфичния му потенциал в рамките на Стратегическа цел1 ангажират 19% от общите средства. Приоритетите, насочени към развитието на социалния капитал /към Стратегическа цел 2/ ангажират 6% от средствата, а Приоритетът за вътрешно регионално и междурегионално сътрудничество към Стратегическа цел 3 - 3%.


6. КРИТЕРИИ И ИНДИКАТОРИ ЗА ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА ПЛАНА.
За оценка на изпълнението на целите и приоритетите на РПР на СИР е дефинирана система от индикатори за наблюдение и оценка , който включва общи и специфични количествени индикатори:
6.1. Общи количествени индикатори.

Тези индикатори са посочени в НСРР на Република България за периода 2012-2022 г. за всеки от районите от ниво 2 с изходни и целеви стойности. Те са базирани на показателите в Националната програма за реформи и ще отразяват постигането на целите на Стратегия “Европа 2020”. На тях ще стъпва системата за наблюдение и оценка в областта на регионалната политика и развитието на регионите в ЕС през следващия планов и програмен период. Чрез тях ще се наблюдава и измерва постигането на целите и на РПР на СИР.



Таблица. 5 (а, б, в) Общи количествени индикатори (ключови национални, по целите на Стратегия „Европа 2020” и глобални екологични):

  • Макроикономически пакет – изходни стойности на ключовите национални индикатори за СИР от ниво 2:

  • БВП на глава от населението – 2010 г.;

  • Дял на БВП на човек от средната стойност за ЕС-27 – 2009 г.;

  • Коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години – 2011 г.;

  • Коефициент на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години – 2011 г.

  • Общ доход средно на лице от домакинство в лв. – 2010 г.


Таблица 5 а. Ключови национални индикатори





ИНДИКАТОРИ

стойности (Североизточен район от ниво 2)

Периодичност на събиране на инф.

Източник на инф.

 

КЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ

Изходни (2010)

Междинни (2015)

Целеви (2020)

1

БВП/човек - лева

7 613

(2010 г.)

8 100

9 000

ежегодно

НСИ

2

Дял на БВП на човек от средната стойност на ЕС27 - %

35,7

(2009 г.)

39

45

ежегодно

НСИ

3

Коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години - %

15,6

(2011г.)


15

14

ежегодно

НСИ

4.

Коефициент на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години - %

53.6

(2011 г.)

55

58

ежегодно

НСИ

5.

Общ доход средно на лице от домакинство в лв.

3 315

(2010 г.)

3 550

4 050

ежегодно

НСИ
Източник: НСИ

  • Принос към стратегия „Европа 2020” – целеви стойности за България и по райони от ниво 2:

  • Коефициент на заетост сред населението на възраст 20 – 64 г. – 2011 г.;

- Коефициент на безработица сред младежите на възраст 15-29 г.

- Коефициент на заетост на населението на възраст 55-64 г. – 2011 г.



  • Инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в % от БВП – 2010 г.;

  • Цели „20/20/20” по отношение на климата/ енергията:

- съкращаване на емисиите на СО2

- дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление – 2010 г.;

- повишаване на енергийната ефективност;

- намаляване на енергийната интензивност на БВП

- намален дял на преждевременно напусналите образователната система (на възраст 18-24 г.) – 2011 г.;

- нарастване на дела на висшистите във възрастовата група от 30 – 34 г. – 2010 г.;

- намаляване на населението в риск от бедност или социално изключване – 2010 г;
Таблица 5 б. Индикатори по целите на стратегия „Европа 2020”




ИНДИКАТОРИ

стойности (Североизточен район от ниво 2)

Периодичност на събиране на инф.

Източник на инф.

 

ЦЕЛИ НА СТРАТЕГИЯТА „ЕВРОПА 2020”

Изходни (2010)

Междинни (2015)

Целеви (2020)

1

Коефициент на заетост на населението на възраст 20-64 навършени години - %

61.0

(2011 г.)



64

70

Ежегодно

НСИ, Евростат




- Коефициент на безработица сред младежите на възраст 15-29 г.



















- Коефициент на заетост на населението на възраст 55-64 г.

42,3

(2011 г.)

44

47

Ежегодно

Евростат

2

Инвестиции в научноизследователска и развойна дейност - % от БВП

0,3

(2010 г.)

0,5

1

Ежегодно

НСИ

3

Цели „20/20/20” по отношение на климата/ енергията:

 

-          съкращаване на емисиите на СО2

-

-

20,0

Ежегодно

НСИ,

ИАОС


 

-          дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия - %

13,8

(2010 г. – за България

27,0

54,0

Ежегодно

НСИ, АУЕР

 

-          повишаване на енергийната ефективност - %







27

Ежегодно

НСИ, АУЕР




- намаляване на енергийната интензивност на БВП - %







54,0

Ежегодно

НСИ

4

Дял на преждевременно напусналите образователната система (на възраст 18-24 г.) - %

18,7

(2011 г.)

16,7

14,0

Ежегодно

НСИ

 

Дял на 30-34 годишните със завършено висше образование - %

26,6

(2010 г.)

30,6

36,0

Ежегодно

НСИ

5

Население в риск от бедност или социално изключване – хил. души

496,0

(2010 г.)



485,0

465,0

Ежегодно

НСИ
Източник: НСИ, НСРР, проучвания


  • Глобални екологични индикатори:

  • Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти, добив) – 2006 г.

  • Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии – 2006 г.;

  • Емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на жител от населението (т/ човек/ г.) -2006 г.;

  • Разходи за ДМА с екологично предназначение – 2011 г.;

  • Разходи за ДМА с екологично предназначение на човек от населението; 2011 г.;

  • Дял от територията с висок риск от ерозия – 2006 г.;

  • Регионален индекс за климатична сигурност – точки – 2010 г.


Таблица 5 в. Глобални екологични индикатори





ИНДИКАТОРИ

стойности (Североизточен район от ниво 2)

Периодичност на събиране на инф.

Източник на инф.

 

ГЛОБАЛНИ ЕКОЛОГИЧНИ ИНДИКАТОРИ

Изходни (2010)

Междинни (2015)

Целеви (2020)

1

Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти, добив) – %

6.58

(2008 г.)

6,80

7,10

Различна периодич

ност в зависимост от данните, предоставяни в рамките на проект CORINE Landcover



ИАОС

2

Съотношение между земеделските, горските и урбанизираните територии - %/ %/ %

67,55/ 25,21/ 6,58

(2008 г.)

67,50/ 25,23/

6,61



67,40/ 25,27/ 6,67


Различна периодич

ност -CORINE Landcover



ИАОС

3

Емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на жител от населението - т/ човек/ година

8,8

(2008 г.)

8,3

7,7

Различна периодичност –

CORINE Landcover



ИАОС

НСИ


 4

Разходи за ДМА с екологично предназначение – млн. лв

171607

(2011 г.)

201 600

250 000

ежегодно

НСИ

 5

Разходи за ДМА с екологично предназначение на човек от населението - лв.

178,39

(2011 г.)

198

228

ежегодно

НСИ

 6

Дял от територията с висок риск от ерозия – %

65,61

(2008 г.)

64,6

62,6

Различна периодичност –

CORINE Landcover



ИАОС

7

Регионален индекс за климатична сигурност - точки

26,92

(2010 г.)



32,92

41,92

Различна периодичност – съгласно изследвания

МРР
Източник: НСИ, НСРР, проучвания
6.2. Специфични количествени индикатори

С подбрани специфични количествени индикатори за наблюдение ще се проследява и отчита постигнатия напредък по изпълнението на специфичните цели и приоритетите за развитие на СИР.


Таблица 6: Специфични индикатори за проследяване реализацията на плана





ИНДИКАТОРИ

стойности (Североизточен район от ниво 2)

Периодичност на събиране на инф.

Източник на инф.




СПЕЦИФИЧНИ ИНДИКАТОРИ ЗА РЕЗУЛТАТ

Изходни (2010)

Междинни (2015)

Целеви (2020)

Стратегическа цел 1: ”Повишаване конкурентоспособността на района чрез активизиране на специфичния му потенциал, съчетано с опазване на околната среда”

Приоритет 1.1. Повишаване на иновационния потенциал и научното и технологичното развитие в района



Персонал, зает с НИРД в предприятия, държавeн сектор, висшето образование и нетърговски организации /2010 г./

2 217

2 500

3 000

ежегодно

НСИ



Приходи от дейността на МСП в млн. лв. /2010 г./

16 572

21 000

30 000

ежегодно

НСИ



Относителен дял на заетите лица в МСП спрямо общия им брой в страната в % /2010 г./

12,3

12,4

12,5

ежегодно

НСИ

Приоритет 1.2. Подкрепа за икономика, свързана с морето






Брой реализирани нови проекти за подобряване на инфраструктурата, свързана с развитието на морската индустрия.

0

3

10

ежегодно

УО ОП, ИСУН

Приоритет 1.3 Подобряване конкурентоспособността на селскостопанското производство и активизиране на селските райони



Брой реализирани проекти за въвеждане на нови технологии в периферни селски райони

0

5

10

ежегодно

УО ОП, ИСУН

Приоритет 1.4. Разнообразяване на регионалния туристически продукт и активно включване на природното и културно богатство на хинтерланда



Реализирани приходи от нощувки в средствата за подслон и местата за настаняване в млн. лв. /2011 г./

223

229

240

ежегодно

НСИ



Брой туристически атракции създадени/подобрени (бр.)

0

6

12

ежегодно

УО ОП, ИСУН

Приоритет 1.5. Опазване на околната среда в района и щадящо използване на териториалните ресурси



Количество продадена електро-енергия от ВЕИ в GWh

1 169

2 000

3 507

ежегодно

НСИ,

АУЕР




Индекс на климатична сигурност

26,92

28,0

30,0

ежегодно

НСИ, ИАОС



Реализирани нови проекти за превантивна защита от природни бедствия.

0

5

10

ежегодно

УО ОП, ИСУН

Стратегическа цел 2: „Повишаване на социалния капитал на района чрез подобряване стандарта на живот и качеството на жизнената среда”

Приоритет 2.1. Подобряване достъпа до пазара на труда, заетостта и доходите



Заетост на населението на възраст 20-64 г. в %

63,9

68

74

ежегодно

НСИ, АЗ

Приоритет 2.2. Подобряване на качеството и достъпа до здравни, образователни, социални и културни услуги



Брой нови/рехабилитирани здравни, образователни и социални заведения (бр.)

0

12

20

ежегодно

УО ОП, ИСУН



Брой модернизирани и реконструирани сгради и обекти на културата (бр.)

0

5

10

ежегодно

УО ОП, ИСУН

Приоритет 2.3. Интегрирано селищно развитие и екологизация на жизнената среда



Население, живеещо на територия с изготвени планове за интегрирано градско развитие /Брой/

0

544 366

600 000

ежегодно

ИСУН,

УО ОП




Брой домакинства със санирани жилища /2011 г./

92 134

135 000

276 402

ежегодно

НСИ,

УО ОП, ИСУН





Относителен дял на населението, обслужвано от СПСОВ в % /2010 г./

37

50

65

ежегодно

НСИ



Реконструирана водопроводна мрежа, км /2011 г./

236,98

340

500

ежегодно

ВиК-дружества



Новоизградена водопроводна мрежа, км

0

40

100

ежегодно

ВиК-дружества



Новоизградени водоизточници за питейно-битови цели, бр.

0

3

10

ежегодно

ВиК-дружества



Новоизградени пречиствателни станции за питейни води, бр.

0

4

10

ежегодно

ВиК-дружества



Урбанизирани територии (%) и население (%), включени към канализационната система /2011 г./

99,9

100

100

ежегодно

ВиК-дружества

Стратегическа цел 3: “Балансирано териториално развитие и сътрудничество чрез подобряване на свързаността и функционалната интегрираност на система от урбанизационни центрове

Приоритет 3.1. Подобряване на вътрешно регионалната свързаност и достъпност до обекти за услуги, туризъм, рекреация култура



Рехабилитирана/реконструирана пътна мрежа с регионално и местно значение в км

0

200

400

ежегодно

НСИ, АПИ,

УО ОП, ИСУН





Население с подобрен транспортен достъп в %

35

65

95

ежегодно

НСИ,

УО ОП, ИСУН





Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет, вкл. и широколентова връзка от общото за страната в % /2011г./

23

43

75

ежегодно

НСИ




Приоритет 3.2. Подкрепа за развитие на йерархизирана система от градове–центрове и малки градове в селските периферии на района



Население, облагодетелствано от подобрена социална, образователна и здравна инфраструктура в малките градове в периферните селски райони в % от общото население

0

12,5

25

ежегодно

УО ОП, ИСУН

Приоритет 3.3. Стимулиране на вътрешнорегионалното и междурегионалното и трансгранично сътрудничество и партньорство



Брой проекти, насърчаващи правно-нормативното и административното сътрудничество и сътрудничеството между гражданите и институциите

0

2

4

ежегодно

УО ОП, ИСУН,



Брой проекти / инициативи за трансгранично сътрудничество

13

30

50

ежегодно

УО ОП, ИСУН


Източник:НСИ, АПИ, ИСУН
Избраните индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението са съпоставими с текущите макроикономически и секторни процеси и с основните индикатори, използвани в системите за наблюдение по оперативните програми, а също така отразяват и спецификата на района. Те отговарят на изискванията на “Методическите указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие на Република България (2012-2022), Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014-2020), Областни стратегии за развитие (2014-2020) и Общински планове за развитие (2014-2020) и са:

  • Конкретни – ясни са за разбиране и лесни за събиране и обобщаване на специфична информация;

  • Измерими - за тях съществуват методи и инструменти за измерване на стойностите им, налични са и в случай на нужда може да бъде агрегирана достатъчно информация и количествени данни;

  • Достъпни - има информационно осигуряване от надеждни източници с необходимата периодичност и качество и са достъпни на приемлива цена;

  • Адекватни - обосновани са, и подходящи по отношение на целите и приоритетите за развитие;

  • Обвързани са с времето - на базата на периодична информация, позволяваща сравнения между базови, междинни и целеви стойности в процеса на наблюдение на напредъка и постигането на целите.


7. НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ ПО НАБЛЮДЕНИЕТО, ОЦЕНКАТА И АКТУАЛИЗАЦИЯТА НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 г.
7.1. Предмет на наблюдение е изпълнението на целите и приоритетите, заложени в РПР, както и действията на административните структури, организациите, и на физическите и юридическите лица, свързани с изпълнението на РПР.
7.2. Функциите по наблюдението на РПР на СИР включват:

    • Наблюдение на изпълнението на РПР въз основа на определените макроикономически индикатори, индикаторите, отчитащи приноса към стратегия „Европа 2020”, глобалните екологични индикатори и другите специфични количествени индикатори по отношение на реализацията на целите, приоритетите и мерките за регионално развитие в СИР;

    • Координация на дейностите по наблюдението на РПР с централните и местните органи на изпълнителната власт и със заинтересуваните органи, организации, физически и юридически лица;

    • Обсъждане и одобряване на редовните годишни доклади и на заключителния доклад за изпълнението на РПР;

    • Разглеждане на предложения и вземане на решения за повишаване ефективността на процеса на наблюдение в случай на установяване на проблеми и пропуски - издаване на конкретни указания за преодоляването им;

    • Определяне и изпълнение на мерки за осигуряване на информация и публичност относно постигнатите резултати от наблюдението с цел да се гарантира прозрачност при изпълнението на РПР;

7.3. Системата за наблюдение на РПР на СИР включва следните основни компоненти:

  • Системата от индикатори за наблюдение – дефинирани в т. 4 и отчитащи специфичния характер на СИР, реализацията на неговите цели, социално-икономическото състояние, състоянието на равните възможности, развитието на инфраструктурата и проблемите на околната среда в контекста на устойчивото регионално развитие;

  • Източниците, начините и периодичността за събиране, обработка и анализиране на информацията - наблюдението на изпълнението на РПР на СИР се осъществява на основата на данни на НСИ, ИСУН, ЕВРОСТАТ, АПИ, Агенция за чуждестранни инвестиции, Агенция за устойчиво енергийно развитие, Агенцията по заетостта, както и на основата на данни от други надеждни национални, регионални и местни източници на информация. При извършването на специфични тематични наблюдения и оценки ще се включат и резултати от анкетни проучвания за мнението и настроенията на населението, живеещо в общините на района.

  • Финансовото и техническото обезпечаване на дейността по наблюдението на РПР се осигурява от бюджета на МРР и областните администрации в района.

  • Действията на органите за управление, наблюдение, организацията и методите на тяхната работа; Регионалният съвет за развитие на СИР отговаря за провеждането на държавната политика за регионално развитие в района. Той обсъжда и одобрява проекта на Регионалния план за развитие при спазване на принципа за партньорство, обсъжда и съгласува конкретните мерки; наблюдава изпълнението на регионалния план, отчита изпълнението му на основата на изготвяните годишни доклади, по които дава становище. РСР осъществява взаимодействие с областните съвети за развитие и с централните органи на изпълнителната власт, обсъжда и съгласува проектите на стратегиите за развитие на областите в СИ район за планиране. Областните управители и Областните съвети за развитие оказват съдействие при разработването, изпълнението, контрола и оценката на РПР; координират подготовката на проекти в съответствие с областната стратегия за развитие и с предвижданията на РПР. Местните власти участват в реализацията на мерките и постигане на целите на РПР чрез приемането на общински планове за развитие и програмите за реализация на общинските планове за развитие. Местните власти осигуряват собствени финансови ресурси и мобилизират такива на социалните партньори на местно ниво за реализация на проекти и дейности в техните планови документи. Неправителствените организации, социално-икономическите партньори и частния сектор активно участват в процеса на разработване на РПР и наблюдение изпълнението на плана; подкрепят и участват в разработването на проекти за изпълнението на плана. Тази група от участници ще бъде пряко включена и в реализацията на проекти и дейности, основно насочени към подобряване на средата за регионално развитие. Резултатите от наблюдението на регионалните планове за развитие се отчитат при изпълнението на съответните областни стратегии за развитие и на Националната стратегия за регионално развитие.

  • Системата на докладване, форми и начини за осигуряване на публична информация. За изпълнението на РПР, се извършват междинна (съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗРР) и последваща (съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗРР) оценки. Оценката предоставя информация за ефективността от провежданата политика. Тя осигурява на управлението механизми на контрол чрез информация за разходите и за резултатите, подпомага и съответните управленски власти да преценят въздействието от изпълнението на регионалния план, да го подобрят като го преосмислят от гледна точка на заложените цели и приоритети и възможностите за тяхното реализиране. Чрез оценката се изяснява и ефектът от планираните дейности, тя може да подобри също така и прозрачността в процеса на прилагане на плана и да насърчи повишаването на отговорността на властите пред широката общественост.

Съгласно чл. 32. ал. 1 от ЗРР, в процеса на разработването на Регионалния план за развитие на Североизточен район 2014-2020 г. беше изготвена Предварителна оценка, която съгласно чл. 32. ал. 2 от ЗРР включва: оценка за социално-икономическото им въздействие и екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда. Процедурите по екологичната оценка на плана приключиха с постановено на 15.05.2013 г. Становище по ЕО от министъра на околната среда и водите.

  • Резултатите от наблюдението на РПР се обобщават в изготвени, на основание чл. 86. ал. 1 от ППЗРР, редовни Годишни доклади, които, съгл. чл. 87 от ППЗРР, съдържат информация за: общите условия за изпълнение на РПР и в частност промените в социално-икономическите условия и политиките за развитие на национално, регионално и местно ниво; постигнатия напредък по изпълнението на целите и приоритетите на РПР въз основа на индикаторите за наблюдение; действията, предприети от РСР с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на регионалния план за развитие; заключения и предложения за подобряване на резултатите от наблюдението; Годишните доклади за наблюдението на изпълнението на РПР осигуряват информация за изготвяне на междинната и последващата оценка. Срокът за разработване и внасяне на годишния доклад за обсъждане и одобряване от регионалния съвет за развитие, съгласно чл. 86, ал. 3 от ППЗРР е 30 юни на всяка следваща година.

  • По решение на органа за наблюдение – РСР, или по искане на министъра на регионалното развитие могат да се изготвят и доклади за отделен случай или за отделен период, както и по определена тема или специфичен проблем. Докладите се разработват със съдействието на териториалното звено на МРР за стратегическо планиране и координация в района.

  • Междинната оценка се извършва не по-късно от 4 години от началото на периода на действие на документа за стратегическо планиране и съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗРР включва: оценка на първоначалните резултати от изпълнението; оценка на степента на постигане на съответните цели; оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси; изводи и препоръки за актуализация на съответния документ.

На база на междинната оценка е възможно да се инициира актуализация на РПР, за да се направят необходимите корекции в документа и да се предприемат мерки, за да се осигури реализиране на заложените цели и приоритети, като се отговори на актуалните нужди на района.

Условията, редът и сроковете за актуализиране на Регионалните планове за развитие са регламентирани от ППЗРР. Съгласно чл. 19, ал. 1. от ППЗРР, Регионалният план за развитие се актуализира: при актуализация на Националната стратегия за регионално развитие; при съществени промени в икономическите и социалните условия в съответния район от ниво 2; в резултат на промени в свързаното национално законодателство или в законодателството на ЕС; на основата на резултатите от междинната или последващата оценка. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ППЗРР, за актуализиране на регионалния план за развитие се разработва актуализиран документ за изпълнение за остатъка от периода на неговото действие. Съгласно чл. 19, ал. 3 от ППЗРР, изработването и приемането на документа по ал. 2 се извършва при условията и по реда за разработване и приемане на регионалния план за развитие.

Актуализация на РПР СИР 2014-2020 г. се препоръчва след приемането и одобряването от ЕК на оперативните програми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските фондове за програмния период 2014-2020 г., едновременно с изготвянето на първия годишен доклад за наблюдение изпълнението на РПР СИР 2014-2020 г., с оглед необходимостта от фокусиране на стратегическата рамка за развитие на Североизточен район върху тематичните области на интервенции по ОП за следващия програмен период. При установено несъответствие между възприетата стратегия в СИР и съответните ОП, следва да бъдат предприети необходимите действия за актуализация, с оглед постигане на ефективност и ефикасност при изпълнение на целите на регионалната политика и усвояване на средствата от структурните инвестиционни фондове на ЕС.


    • Последващата оценка се извършва не по-късно от една година след изтичане на периода на действие на регионалния план за развитие и съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗРР дава представа за степента на цялостното изпълнение на плана. Целта на този вид оценка е да се види доколко, дори след предприетите мерки в резултат на междинната оценка, заложените цели и приоритети са изпълнени и е достигнато очакваното развитие. На база на тази оценка могат да се направят основни изводи и констатации за всеки от етапите на регионалното развитие в съответния район.

Последващата оценка включва: оценка на степента на постигане на целите и устойчивостта на резултатите; оценка на общото въздействие; оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси; изводи и препоръки относно провеждането на политиката за регионално развитие.

Резултатите от последващата оценка се вземат предвид при разработването/актуализацията на плана за следващия период на планиране.


Междинната и последващата оценка на регионалния план за развитие се обсъждат в Регионалния съвет за развитие по предложение на неговия председател. Резултатите от междинната и последващата оценка на регионалния план за развитие се внасят от министъра на регионалното развитие за обсъждане и одобряване в Министерския съвет.

В изпълнение на предвидените в Становището на МОСВ по ЕО на РПР СИР 2014-2020, мерки за наблюдение и контрол при прилагане на РПР на СИР 2014-2020 г., Министерството на регионалното развитие следва, в рамките на предвидените междинна и последваща оценка на плана, да изготвя Доклади по наблюдението и контрола на въздействието върху околната среда при прилагането на РПР на СИР 2014­-2020 г., включително на мерките за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от осъществяването на плана. Изготвените доклади, които да представляват и доклади по смисъла на чл. 30, ал. 1 от Наредбата за ЕО, да се представят своевременно в МОСВ (дирекция «Превантивна дейност») за одобряване, преди обсъждането на междинната и последващата оценка на плана от Регионалния съвет за развитие.

Наблюдението и контролът на въздействията върху околната среда при прилагането на РПР на СИР 2014-2020 г. е необходимо да се извършват въз основа на специфичните екологични индикатори за проследяване на реализацията на плана, предвидени в т. 7 на проекта на плана, и следните допълнителни мерки и индикатори:

Мярка: Осигуряване на добро качество на питейните води;

Индикатори: Реконструирана водопроводна мрежа, км; Новоизградена водопроводна мрежа, км; Новоизградени водоизточници за питейно-битови цели, бр.; Новоизградени пречиствателни станции за питейни води, бр.; Източник на информация за стойностите на индикаторите - ВиК-дружествата.

Мярка: Развитие на канализационната система;

Индикатор: Урбанизирани територии (%) и население (%), включени към канализационната система; Източник на информация за стойностите на индикатора - ВиК-дружествата.

При констатирани неблагоприятни последствия върху околната среда да се предложат и предприемат своевременни мерки за възможното им отстраняване.


През периода на действие на регионалния план за развитие могат да се извършват допълнително тематични оценки и оценки за специфични случаи по преценка на органите за управление на регионалното развитие.
Диаграма 1: План, систематизиращ действията по наблюдение и оценка на РПР, документите и сроковете им за изработване.



8. MЕХАНИЗМИ ЗА ПРИЛАГАНЕ ПРИНЦИПА НА ПАРТНЬОРСТВО И ОСИГУРЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ПУБЛИЧНОСТ.
Съгласно Закона за регионалното развитие, един от основните принципи, на които се основава провеждането на държавната политика за регионално развитие, е принципът за партньорство, публичност и прозрачност на всички нива, при осъществяване на планирането, програмирането, финансирането, наблюдението и оценката. В съответствие със закона, и за повишаване на устойчивостта на взетите решения и планираните цели и задачи, както и за ефективността на тяхната реализация, важен механизъм е прилагането на принципа на партньорство. А чрез осигурената информация и публичност на всички нива се гарантира неговия успех и широка обществена подкрепа.

Основната цел на прилагането на нформираност и публичност във връзка с РПР е да се повиши обществената осведоменост, както и прозрачността относно прилагането на мерките за регионално развитие.

Основна отговорност за осигуряване на информация и публичност на процеса на разработване, съгласуване, актуализиране и изпълнение на РПР, имат Министърът на регионалното развитие и областните управители в съответствие със своите компетенции. Но във всички етапи ще участват, и ще се разпределят отговорности между всички групи партньори: административни структури (централни, териториални) на изпълнителната власт, икономически и социални партньори, НПО, граждански сдружения, широка общественост, като в зависимост от етапа, нивото на съучастие ще бъде в различна степен. Ще се прилагат и трите форми на взаимодействие между целевите групи: информиране, консултиране и съгласуваност, ангажираност и активно участие.

Механизмът за прилагане на принципа на партньорство и осигуряване на информация ще се разгледа в следните аспекти:

    • В процеса на изготвянето на РПР на СИР:

РПР на СИР се разработи чрез прилагане на принципа на партньорство. Проведоха се консултации и предварителна съгласуваност с ангажиране и активно участие на представители на заинтересуваните страни. Предвид ориентираността на плана основно към дейности в сферата на компетенция на местните и регионални власти, като ключови партньори на регионално равнище са Национално сдружение на общините в Република България, регионални структури на национално представените работодателските организации, браншови и синдикални организации, НПО, изследователски и университетски институции. Обменът на мнения и информация се състоя и чрез провеждане на анкети, попълване на въпросници, вземане на интервюта и отзиви. Даде се възможност за изразяване на мнения и представяне на предложения чрез формални и неформални работни срещи с по-тесен кръг участници, основани на принципа на партньорството - власти на различните равнища, социални и икономически партньори, гражданско общество и др., осъществяване на широко консултиране чрез организиране на публични консултации, в т.ч. и чрез интернет. Получените в хода на проведените обществени консултации, предложения и мнения на представителите на заинтересованите страни, гражданските сдружения съдействаха за подобряване качеството на документа и обогатяване на предвидените дейности за постигане целите на РПР СИР 2014-2020 г. Справки за отразяване на изразените в хода на обществените консултация мнения и за резултатите от анкетното проучване са представени в приложение към плана.

Проектът на Регионалния план за развитие на Североизточен район за периода 2014-2020 г. беше двукратно обсъден и одобрен от Регионалния съвет за развитие в Североизточен район. С Решение № 5.1/Протокол №15/04.12.2012 г., на основание чл. 49, т. 1, т. 4 от ППЗРР, на свое заседание, Регионалният съвет за развитие в Североизточен район обсъди и одобри проекта на Регионалния план за развитие на Североизточен район 2014-2020 г. и перспективите за развитие на района в контекста на плана и във връзка с отразяване на целите и приоритетите на интегрираната морска политика, предвид възможността за финансиране през новия програмен период на дейности в тази сфера. Обсъдените становища и предложения бяха отразени в проекта на плана. За обсъждането с право на съвещателен глас, на заседанието присъстваха кметове на общини от СИР, представители на морски институции и организации от района и на Сдружение „Форум Гражданско участие”.

Предварителната, в т.ч. Екологичната оценка на проекта на РПР СИР 2014-2020 г. бяха представени от консултантите и обсъдени на заседание на Регионалния съвет за развитие в Североизточен район (Протокол №16/07.03.2013 г.). На заседанието с право на съвещателен глас, присъстваха представители на: БДУВЧМР – Варна, академичните институции и неправителствения сектор, Сдружение „Форум Гражданско участие”.

С Решение № 4.1/Протокол №17/29.05.2013 г. на свое заседание, Регионалният съвет за развитие в Североизточен район, на основание чл. 49, т. 4 от ППЗРР, одобри проекта на Регионалният план за развитие на СИР 2014-2020 с направените допълнения в съответствие с Предварителната, в т.ч. Екологичната оценка на плана и издаденото Становище № 2-1/2013 г. по екологичната оценка на плана от компетентния орган - министъра на околната среда и водите. На заседанието с право на съвещателен глас присъства представител на Сдружение „Форум Гражданско участие”, с цел ангажиране на гражданските сдружения в процеса на планиране на регионалното и местно развитие.



    • По време на изпълнението на РПР:

В процеса на изпълнение на РПР основните инструменти за осигуряване на информация и публичност са годишните доклади и междинната оценка, както и последващата оценка след края на периода на действие на плана. Те ще бъдат изготвeни и обсъдени при спазване и изпълнение на основните форми на взаимодействие за осъществяване на партньорства и осигуряване на публичност: информиране, консултиране и съгласуваност, и с активно участие на всички заинтересувани страни. Ще се публикуват на страниците на областните администрации и на МРР в интернет. Информацията и данните, свързани с наблюдението на изпълнението на регионалния план за развитие, следва да се въвеждат в информационна система.

Поддържането на изграданите вече ефективни партньорства ще даде възможност в процеса на изпълнение да се реализира по-голяма икономическа целесъобразност и да се укрепи потенциала за разкриване на нови пътища към привличането на средства.

Публично-частното партньорство като инструмент за оптимизиране на предоставяните продукти и услуги за обществото следва да бъде широко застъпен в процеса на изпълнение на РПР на СИР за периода 2014-2020. Мерките за насърчаване на формите на публично-частно партньорство при изпълнението на регионалния план за развитие следва да са в посока на:


  • използването на стимули за развитие на икономически дейности на регионално и местно равнище като: рационално използване на държавната и общинската собственост, облекчаване на регулаторните режими, осигуряване на финансови и данъчни стимули, използване на подходящи схеми за дългово финансиране, инвестиции в инфраструктура, облекчаване на условията за кредитиране на малки и средни предприятия и по-специално насърчаване на институциите за микрокредитиране и др.;

  • привличане на външни инвеститори, създаване на нови производствени мощности като филиали или други форми на външни инвестиции, създаване на нови фирми, запазване и разширяване на съществуващия бизнес, осигуряване на помощ за местни фирми при разработване на нови продукти и навлизане на нови пазари, подкрепа за научно-изследователска и развойна дейност, стратегически инвестиции, подкрепа развитието на нов бизнес и предприемачество включващи дейности, отнасящи се до създаване на среда, която помага на хората да развиват предприемачески умения, както и осигуряване на подкрепа по време на инкубационния период на новия бизнес /бизнес инкубатори, рисково финансиране и програми за обучение на работна сила/, и др.

  • подобряване разпространението на информация и обмен на най-добри практики, свързани с използването на ПЧП.

Ключово значение и роля за изпълнението на регионалния план за развитие на основата на ефективни партньорства и широка информираност и публичност на действията има изградената система за регионална координация, включително между оперативните програми, действащи на територията на района. Важен фактор са действията на партньорите за интегриране на глобалните екологични въпроси в процеса на планиране, избягване на потенциалните рискове от климатичните промени и постигане на климатична сигурност. Също така, в етапите на наблюдение и оценка на РПР e желателно активно участие на местните и регионалните екологични власти за своевременно кooрдиниране и комуникиране при разрешаване на потенциални „конфликти” между развитието и околната среда. Това ще осигури последователност в изграждането на политиките чрез предварителен обмен на информация, форуми за „нов диалог”, консултации и ясни механизми за комбинирането на становищата на всички консултирани. Може да бъде сформирано звено, чиято задача ще бъде да контролира различията в политиките и да улеснява екологичната кooрдинация. 1

За подпомагане процеса на партньорското участие и за осигуряване на добър информационен поток могат да бъдат използвани следните инструменти:



  • интерактивна електронна страница;

  • съвещаване чрез електронни пощи;

  • напечатани брошури, обобщаващи целта и приоритетите на РПР, източници на информация и полезни контакти при прилагането на плана;

  • провеждане на конференции, за да се представи процесът на изпълнение на РПР на партньорите и др.




Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   39


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница