Транспортна инфраструктура

1. Транспортна инфраструктура

• 
  Общоевропейски транспортни коридори /ОЕТК/
  

• 
  Пътна мрежа
  

Основните обслужващи пътища за СИР, свързващи го със съседните страни и/или райони от ниво 2 са първокласните пътища с международна категоризация Е-772 (София/Ябланица-В. Търново-Търговище - Шумен), път Е-70 (Русе-Шумен- Варна), път Е-87 (Румъния/Дуранкулак-Варна-Бургас-Созопол-М. Търново/Турция), както и път І-7 (Силистра-Шумен-Ямбол-Елхово-Лесово/Турция). Път Е-87 в участъка му между Бургас и Варна е част от европейски транспортен коридор № 8, свързващ Адриатика с Черно море. Важно значение за развитието на района и осигуряването на връзките му със съседния Северен централен район и Столицата има изграденият участък Варна-Шумен от АМ „Хемус”. Вътрешнорегионалните връзки се обслужват от второкласните и третокласни пътища в района. Свързването на пътната мрежа на Североизточен район с тази на съседния граничен район от Република Румъния се осъществя през два сухоземни ГКПП, единият по второкласния път „Варна-Добрич-Ген. Тошево-ГКПП „Йовково” и вторият - по път Е 87 -ГКПП „Дуранкулак”.

Най-добре развита е пътната мрежа в област Шумен, където отн. дял на пътната мрежа с национално значение (35,31%) е два пъти по-висок от средния за страната, следвана от област Варна с един от най-високите показатели за изграденост на АМ в страната и 27,11% отн дял на националните пътища (по-висок от средните стойности за района и страната). Областите Добрич и Търговище се обслужват предимно с регионална пътна мрежа.

Гъстотата на пътищата с регионално значение в Североизточен район е 0,144 км/ кв. км е почти колкото средната за страната. Регионалните пътища имат най-голяма гъстота в областите Добрич и Търговище, където функциите им са не само да осигуряват пътните комуникации на територията на областта и района, но и да осъществят интеграцията и връзките със съседни райони, предвид по-ниската изграденост на пътищата с национално значение.

По-голяма част от пътищата в района са с трайна настилка – 99,6%. Общата дължина на пътищата с трошенокаменна настилка е 11 км /единствено в област Търговище /, а на пътищата без настилка -1 км., което представлява незначителна дължина от пътищата от РПМ.

В сравнение с 2007г, пътната мрежа в СИР не се е променила, като само в област Добрич дължината на пътната мрежа е увеличена с 1 км.

Пътната мрежа в Североизточен район е достигнала висока степен на развитие. Наличието и на други обекти на транспортната инфраструктура от висок ранг като международното пристанище и международното летище Варна налагат да продължи развитието на пътната мрежа на територията на района, включващо изграждането на участъците от двете автомагистрали „Хемус” и „Черно море”, които ще създадат условия за по-пълно и ефективно използване на местния потенциал за развитие, включително по отношение на транспорта, като структуроопределящ сектор. Пътищата ІІ-ри и ІІІ-ти клас осигуряват добро транспортно обслужване и транспортна достъпност до малките и средни градове и селата. Съществуват проблеми, свързани с влошени експлоатационни условия, по отношение на някои участъци от общинската мрежа пътища, поради недостатъчни ресурси за поддържането й.

• 
  Железопътна инфраструктура
  

Другата обслужваща СИР ж.п. линия е IX главна – Русе-Каспичан-Варна, осъществяваща връзката между пристанищата Русе и Варна, поради което се явява конкурентно сухоземна връзка на канала “Черна Вода – Констанца” (връзка между р. Дунав и Черно море). Жп линията Русе-Варна е едно от най-важните транспортни направления на територията на СИР, тъй като осъществявайки връзката между пристанищата Русе и Варна, всъщност осъществява връзка между Общоевропейския транспортен коридор №7 по р Дунав и ОЕТК №8 Дурас – Тирана – Скопие – София-Пловдив – Бургас/Варна, а така също и ОЕТК №9 Хелзинки – Санкт Петербург-Москва/Псков – Киев – Любашевка – Кишинев – Букурещ –Русе- Димитровград – Александропулис.

ІІІ главна ж.п. линия в участъка “Карнобат-Синдел”/Варна осъществява връзките на СИР с Южна България и по същество се явява елемент на ОЕТК №8 в аспекта на неговата железопътна инфраструктура. Удвояването на линията и нейната електрификация е инвестиционен обект в програмата за развитие на жп транспорта като приоритет по направление на Общоевропейските транспортни коридори.

Ж.п. клонът “Повеляново /Варна/-Добрич-Кардам”/Румъния/ обслужва директно област Добрич като провежда и международните потоци в североизточна посока, тъй като се явява част от основното направление София-Г.Оряховица-/Варна/-Добрич-Румъния.

СИР е един от районите с най-слабо развита жп мрежа в страната в териториален аспект, но сравнително по-модернизирана. Общата дължина на изградените и функциониращи ж.п. линии на територията на района през 2011г. е 478 км, като 78,5 % от тях са електрифицирани, която стойност е по-висока от средната за страната /70,3%/ и една от най-високите по райони /в областите Шумен и Търговище всички жп линии са електрифицирани/. Отличителна черта за района е и много високия относителен дял на удвоените жп линии – 49,6%, което е два пъти повече от средната стойност за страната /24%/.

За последните 5 години /от 2007 до 2011г/ дължината на жп линиите в СИР е намаляла с 12 км поради закриване на някои линии, като 10 км от тях са били в област Шумен и 2 км-в област Варна.

Най-добре обслужени с ж.п. транспорт са областите Варна и Шумен, където ж.п. мрежата е развита най-добре - гъстотата на функциониращите ж.п. линии е най-голяма и в техническо отношение е достигнато високо ниво на модернизация. Териториите на областите Варна и Шумен са подходящи за развитие на производствени дейности, изискващи превоз на големи количества товари. Най-зле развита е жп мрежата в област Добрич - с най-ниска гъстота на ж.п. мрежата. Областта се обслужва само от една второстепенна жп линия като има територии, които са отдалечени от ж.п. линиите и се обслужват единствено от автомобилен транспорт.

Предвид спецификата на жп транспорта, наред с териториалното развитие на жп мрежата, определящо значение за транспортната достъпност има броят на жп гарите и спирките, обслужващи отделните области в СИР.

Около половината от жп гарите и спирките, обслужващи СИР попадат на територията на област Варна, което се дължи на концентрацията на икономическа и транспортна активност. Товарите от и за вътрешността на страната се обработват основно в мощната приемно - отправна гара в района на Синдел -Тръстиково. В нея се формират товарни композиции :

- директно за ферибота;

- за гара Разделна 2, обслужваща пристанище Варна Запад;

- за гари Повеляново и Девня, обслужващи Девненския промишлен комплекс;

- за гари Белослав, Езерово, Тополи и Варна,

като по този начин е създадена една система за съвместно и ефективно действие на всички гари. Една от многото предпоставки за изграждането на ферибота на мястото, където е сега, е именно директната връзка с гара Синдел, за да се запазят резерви на жп линията към и от гара Варна.

Област Шумен също е относително добре обслужена с около една четвърт от общия брой на гари и спирки в СИР. Най-малко обслужващи гари и спирки има в Добрич /общо10/, но докато в Добрич гарите са 7, област Търговище се обслужва само от 4 гари /и 10 спирки/. За сравнимост се използва показателят “гъстота на гари и спирки”, който за цялата страна има стойност 7,2 бр/1000кв км, а за СИР е 5,9. За област Варна този показател е почти двойно по-голям /11/, за област Шумен-колкото средния за страната, а най-нисък е за област Добрич /2/.

Регионалният характер на жп транспорта и състоянието на жп инфраструктурата в България ограничават масовите пътническите превози все повече в рамките на епизодични, сезонни пътувания /като се изключат регулярни трудови пътувания в рамките на 30-60мин./ Всичко това води до икономическа неефективност и прибягване до спиране на някои линии или закриване на гари и по-често спирки. Това ще бъде особено тревожно за области като Добрич, където и сега обслужването с жп транспорт е ограничено.

• 
  Воден транспорт
  

Функциите на град Варна като логистичен, интермодален и опорен пункт по евроазиатските транспортни коридори и особено в морския транспорт, определят специфичен елемент за икономиката на района-“морската индустрия”. За разлика от много отрасли в нашата икономика, морската индустрия винаги е работила по между­народните изисквания и стандарти в пазарна среда. Над 2/3 от международната търговия на страната във физически обеми, се обслужва от водния транспорт, респективно минава през пристанищата. При силно отворения характер на българската икономика, този факт определя ефективността на водния транспорт и пристанищата ни като един от първостепенните фактори за конкурентноспособността на икономиката на страната и СИР и по-специално на основните отрасли на промишлеността.

Граничното положение на пристанището е предпоставка за ключовата му роля в икономиката на района и страната поради факта, че всички стоки превозвани по вода независимо от това дали са предназначени за вътрешния пазар или са транзитно преминаващи, се обработват в него.

Варна е многоцелево пристанище с модерна техника и специализирани терминали с непрекъснат режим на работа. Тук се обработват всички видове товари, включително и течни. Основна характеристика на пристанището  е обработката на зърнени храни, контейнери, химични и генерални товари. С реализираните обеми на тези товари Пристанище Варна е безспорен лидер в България.

През периода 2007-2011г дейността на пристанището бележи известен спад през 2009г, след което непрекъснато нараства, като през 2011г товарооборотът е по-висок от този на пристанище Бургас.

Таблица 36: Товарооборот на пристанище Варна от 2007 до 2011 г.

За изпълнение на основната си дейност Пристанище Варна разполага с 9 специализирани терминала - 3 в пристанището Варна-Изток и 6 в пристанището Варна-Запад. Всеки от тях има необходимото оборудване и складове за съхранение на различните видове товари. Характерна особеност за Пристанище Варна е, че всички кейове, освен тези, които са строго специализирани за определени видове течни и насипни товари или контейнери, са многоцелеви и се използват за обработката на генерални и други товари (каолин, кварцов пясък, шамот, захар и др.). Железопътната и пътна инфраструктура, обслужваща пристанището, позволява прехвърляне на товари между пристанище Варна и пристанище Русе, за да се намали времето за доставка до крайния клиент.

Като най-голямо българско контейнерно пристанище, Варна разполага с 2 контейнерни терминала, по един на пристанищата Варна-Изток и Варна-Запад. Терминалите обслужват основно фидерните линии от Средиземно и Черно море. Освен основните претоварни услуги тук се извършват всички операции, свързани с обработката на контейнерите (контейнеризация, деконтейнеризация, почистване и др.).

 Пристанище Балчик като част от пристанищен комплекс Варна, функционира от 1969г. и е третото по големина товарно пристанище на Черноморското ни крайбрежие. Пристанището е за обществен транспорт с национално значение, което приема кораби с водоизместимост 5000-6000 тона, разполага с ГКПП и осъществява само износ; специализирано е в обработката на зърнени храни, течни растителни масла и животни. Има потенциал за обслужване на туристите в района, но се използва ограничено. В непосредствена близост се намира яхтено пристанище Балчик с капацитет 70 места за яхти, чието развитие е обвързано с развитието на крайбрежната зона на Балчик.

• 
  Въздушен транспорт
  

Характерна е изключително силно изразената сезонност при експлоатацията на летището във Варна, където по-голямата част от полетите са съсредоточени в четирите летни месеца на годината. По достъп до полети Североизточен район е в групата с брой на полетите до 250 на ден. С такава характеристика са голяма част от районите, разположени в периферните части на ЕС, в т.ч. в старите страни-членки. От гледна точка на условията за икономическо развитие на района, бързият достъп до него, осигуряван с въздушен транспорт е важен за привличане на инвеститори и развитие на бизнес, особено на туризма и бизнес услугите от висок ранг.

Инфраструктурата на летището отговаря на изискванията за международно летище за обществено ползване. . Данните за Летище Варна за 2011г. сочат: 

• 
  Разполага с една писта 2500 m.;
  
• 
  Оперира 24 часа в денонощието;
  
• 
  Има 11 263 самолетодвижения;
  
• 
  Обработени са 1 165 304пътници ; 
  
• 
  Обслужва повече от 100 дестинации в 57 страни;
  
• 
  На 2 часа път в радиус от летището живеят 2.8 милиона потенциални пътници.
  

За периода 2007-2011г се наблюдава намаление на самолетодвиженията и обслужените пътници, което е свързано с икономическата конюнктура и ремонта на летището през 2011г.

По информация на Асоциацията на българските авиокомпании АБА, през 2011 г. по редовни пътнически полети от/до летище Варна са били превозени общо 335 хил. пътници (за 2010 г. съответно 288 хил. пътници или ръстът за 2011 г. спрямо 2010 г. е 16.3%). В същото време за 2011 г. от/до Летище Варна с чартърни полети са били превозени 713 хил. пътници (за 2010г. - 760 хил. или спад за 2011 г. спрямо 2010 г. от 6%). Наблюдаваното през 2011 г. известно отслабване на относителните позиции на българските превозвачи по отношение на чартърните международни превози се обяснява с навлизането на все повече авиокомпании, заради добрия потенциал на туризма по нашето Черноморие. Продължава и тенденцията на сравнително висок растеж на броя на превозените пътници по редовни линии за разлика от темповете на ръст при чартърните превози.

Бившето военно летище Балчик вече има лиценз за летателна площадка за граждански полети и на него могат да кацат само малки въздухоплавателни средства с тегло до 5 700 кг.  Летището все още няма терминал за посрещане на пътници. С Решение № 646 от 30.08.2011 г. Министерски съвет определя Летище Балчик за гражданско летище за обществено ползване и го прехвърля към „Летище София” ЕАД, което да извършва дейностите по експлоатация, управление и поддържане на имота.

Поради граничното местоположение на СИР, на територията му е развита транзитна енергийна инфраструктура от най-висок клас /преносни електропроводи на свръхвисоко и високо напрежение и газопроводи/, тъй като България, както повечето европейски страни е енергийно зависима и внася голяма част от необходимите й енергийни ресурси.

• 
  
  Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
  attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
  attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
  attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
  attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
  attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
  attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
  attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
  
  
  
  Изтегляне 4.71 Mb.
  
  Сподели с приятели: