Съдържание списък на таблиците



страница2/39
Дата01.09.2017
Размер7.04 Mb.
#29275
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   39




СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ И АБРЕВИАТУРИ




АЕЦ

Атомна електрическа централа




АМ

Автомагистрала




АПИ

Агенция “Пътна инфраструктура”




АТЕ

Административно-териториални единици




АУЕР

Агенция за устойчиво енергийно развитие




БВП

Брутен вътрешен продукт




БДС

Брутна добавена стойност




БТК

Българска телекомуникационна компания




ВЕИ

Възобновяеми енергийни източници




ВЕЦ

Водноелектрическа централа




ВтЕЦ

Вятърна електрическа централа




ВУЗ

Висше учебно заведение




ГИС

Географска информационна система




ГКПП

Граничен контролно-пропускателен пункт




ЕВРОСТАТ (EUROSTAT)

Статистическа служба към Европейската комисия




ЕК

Европейска комисия




ЕКАТТЕ

Единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици




ЕО

Европейска общност




ЕС

Европейски съюз




ЕФРР

Европейски фонд за регионално развитие




ЗАТУРБ

Закон за административно-териториалното устройство на РБ




ЗБР

Закон за биологичното разнообразие




ЗЗТ

Закон за защитените територии




ЗООС

Закон за опазване на околната среда




ЗУТ

Закон за устройство на територията




ИКОМОС (ICOMOS)

Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места




ИКТ

Информационни и комуникационни технологии




ИПГВР

Интегриран план за градско възстановяване и развитие




ИТ

Информационни технологии




МБАЛ

Многопрофилна болница за активно лечение




МЗХ

Министерство на земеделието и храните




МОСВ

Министерство на околната среда и водите




МПС

Моторно превозно средство




МРР

Министерство на регионалното развитие




МС

Министерски съвет




МСП

Малки и средни предприятия




МТИТС

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията




НЕМ

Национална екологична мрежа




НИМХ

Националния институт по метеорология и хидрология




НИНКН

Национален институт за недвижимо културно наследство




НКН

Недвижимо културно наследство




НКЦ

Недвижима културна ценност




НПО

Неправителствена организация



НСРР

Национална стратегия за регионално развитие





НСТР

Национална стратегия за териториално развитие

НЦТР

Национален център за териториално развитие ЕАД

ОЕТК

Общоевропейски транспортен коридор

ОПОС

Оперативна програма “Околна среда”

ОПРР

Оперативна програма “Регионално развитие”

ОУП

Общ устройствен план

ОЧИС

Организация за Черноморско икономическо сътрудничество

ПРСР

Програма за развитие на селските райони

ПСОВ

Пречиствателна станция за отпадъчни води

ПТП

Пътнотранспортни произшествия

ПЧП

Публично-частно партньорство

РПМ

РДГ


Републиканска пътна мрежа

Регионална дирекция по горите



СЗР

Северозападен район

СИР

Североизточен район

СП

Скоростен път

СПА (SPA)

Sanus Per Aquam Здраве чрез вода

СПТ

Специфични природни територии

СЦР

Северен централен район

ТГС

Трансгранично сътрудничество

ТЕ

Териториални единици

ТЕЦ

Топлоелектрическа централа

ТРАСЕКА (TRACECA)

Транспортен коридор Европа – Кавказ – Азия

ФЕЦ

Фотоволтаична електрическа централа

ФЛАГ

“Фонд за органите на местното самоуправление в България” ЕАД

ЧИЗ

Черноморска икономическа зона

ЮЗР

Югозападен район

ЮИР

Югоизточен район

ЮНЕСКО (UNESCO)

Организация на обединените нации за образование, наука и култура

ЮЦР

Южен централен район

AGR

Европейско споразумение за главните международни пътни артерии

ESPON

European Spatial Planning Observatory Network

Европейска мрежа за наблюдение на пространственото планиране (териториалното развитие)



FUA

Functional Urban Area

Функционален урбанистичен ареал; зона на влияние на голям град



LAU

Local Administrative Units

MEGA

Metropolitan European Growth Area

Метрополен европейски ареал на растеж; голям метрополен град (агломерация) с общоевропейско значение според категоризацията на ESPON



NUTS

Nomenclature des unités territoriales statistiques

Номенклатура за териториална единица за статистически цели



PHARE

Programme Harmonisé d'Appui au Renforcement de l'Education Програма ФАР

TEN-T

Trans-European Transport Network (Трансевропейска транспортна мрежа)


въведение
Регионалният план за развитие на Североизточен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г. е документ за стратегическо планиране, който, като отчита специфичните характеристики и потенциала на района, определя средносрочни цели и приоритети за устойчиво и интегрирано регионално и местно развитие в съответствие с предвижданията на Националната стратегия за регионално развитие и другите структуроопределящи политики. Регионалният план за развитие определя необходимостта от реализация на дейности в различни сектори, създаване на по-добри условия за балансирано и устойчиво социално-икономическо и териториално развитие и преодоляване на съществуващите междурегионални и вътрешнорегионални диспропорции. Регионалният план за развитие е съобразен с Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020” и Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.), които определят националните ангажименти за изпълнение на целите на Стратегията на ЕС „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”.

Проектът на Регионалния план за развитие на Североизточен район за периода 2014-2020 г. е двукратно обсъден и одобрен от Регионалния съвет за развитие в Североизточен район.

С Решение № 5.1/Протокол №15/04.12.2012 г., на свое заседание, Регионалният съвет за развитие в Североизточен район, на основание чл. 49, т. 1, т. 4 от ППЗРР, обсъди и одобри проекта на Регионалния план за развитие на Североизточен район 2014-2020 г. и перспективите за развитие на района в контекста на плана и във връзка с отразяване на целите и приоритетите на интегрираната морска политика. Обсъдените становища и предложения са отразени в проекта на плана.

С Решение № 4.1/Протокол №17/29.05.2013 г. на свое заседание, Регионалният съвет за развитие в Североизточен район, на основание чл. 49, т. 4 от ППЗРР, одобри проекта на Регионалният план за развитие на СИР 2014-2020 с направените допълнения, в съответствие с Предварителната, в т.ч. Екологичната оценка на плана (обсъдени на заседание на Регионалния съвет за развитие в Североизточен район, Протокол №16/07.03.2013 г.) и Становище № 2-1/2013 г. по екологичната оценка на плана от компетентния орган - министъра на околната среда и водите.



I. АНАЛИТИЧНА И ОЦЕНЪЧНА ЧАСТ
1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И ИДЕНТИФИЦИРАНИ ПРОБЛЕМИ В РАЗВИТИЕТО НА СЕВЕРОИЗТОЧЕН РАЙОН.
Североизточният район обхваща северната част на българския бряг на черноморското крайбрежие, част от източния дял на Стара планина, част от Лудогорието и Добруджа. Районът е съставен от областите Варна, Добрич, Шумен и Търговище и 35 общини:

  • Варненска област с 12 общини: Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Долни чифлик, Девня, Дългопол, Провадия, Суворово.

  • Добричка област с 8 общини: Балчик, Генерал Тошево, Добрич – селска, Каварна, Крушари, Тервел, Добрич, Шабла.

  • Шуменска област с 10 общини: Венец, Върбица, Хитрино, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови пазар, Преслав, Смядово, Шумен.

  • Търговищка област с 5 общини: Антоново, Омуртаг, Опака, Попово, Търговище.

Площта на района е 14 487 км² или 13.05% от територията на страната. Той е най-малкият по площ от всички райони в страната.

Териториална структура и ресурси. Разпределението на земята по видове земеползване е следната: земеделските територии са 68.8%, горските 23.3%, урбанизираните 5.9%. Районът е на първо място в страната по количеството обработваема земя на човек от населението (9,3 дка). Степента на лесистост обаче е по-ниска от средната за страната. Макар и ограничени, минерално-суровинните ресурси в района следва да бъдат отчитани при насоките за бъдещото му развитие. Такива са находищата на манганови руди (край с. Оброчище и с. Църква -111 млн. тона, запаси), солното находище край гр. Провадия (с 4,4 млрд. тона запаси), находищата на каолин в общ. Каолиново (със запаси от 48 млн. тона,), черни каменни въглища на северозапад от гр. Каварна (с балансови запаси от 1,2 млрд. тона.) и др. Широкото разпространение на черноземните, тъмносивите и наносните почви е подходящо за отглеждане на зърнени и нетоплолюбиви технически култури, трайни насаждения и лозя, а върху напоявани площи – зеленчуци, дини и пъпеши.

Ландшафтът в района е твърде разнообразен - в северната му част е равнинен, а в южната – хълмист. Равнинният добруджански ландшафт преминава на юг към силно раздвижения и богат на гори крайбрежен ландшафт на Варненското крайбрежие и още по-на юг - на Източно Старопланинското крайбрежие. Във вътрешността характерни и силно изразителни са ландшафтите на Провадийското и на Шуменското плато.

Природно защитените територии, включително тези по Натура 2000, обхващат общо 22.3% от територията на района, значително под средното за страната. С най-висок дял са областите Варна -1,87% и Добрич - 1,47%. Изключително нисък е делът на защитените територии в Шуменска област-0,89% и Търговищка област – 0,09%. На територията на района има 79 защитени територии, които включват 3 резервата, 8 подържани резервата, 2 природни парка, 50 защитени местности, и 16 природни забележителности. В района попадат 38 защитени зони по Директивата 92/43/ЕЕС (за запазване на природните местообитания) и 18 защитени зони по Директивата 79/409/ЕС (за дивите птици).

В общата оценка на регионите на ЕС по степен на уязвимост към предизвикателствата пред развитието до 2020 г. - глобализацията, климатичните промени, демографските промени и енергийната зависимост, Североизточният район се класира на шесто място сред европейските региони с най-висока степен на уязвимост и по четирите предизвикателства. Неговият общ индекс на уязвимост е 82 от 100 възможни. СИ район е особено силно уязвим на климатичните промени. Повишен е рискът от засушаване, ветрова ерозия, морска абразия и ново активизиране на свлачищната дейност. Адаптацията към климатичните промени е от съществено значение за СИР, защото те могат да повлияят негативно на селското и горското стопанство, на развитието на туризма, на рибарството, на производството на енергия, на състоянието на водните ресурси и на общото биологично равновесие в района.



Населението на района според преброяването от февруари 2011 г. е 966 097 души или 13.12% от населението на страната. Районът е на второ място в страната след Югозападния по гъстота на населението - 66.68 д/км2, по-висока от средната за страната. Разпределението на населението по области обаче показва значителни разлики, което е индикатор за различия и в общото социално-икономическо развитие в района – с най-голям брой, почти половината от населението на района, е област Варна – 475 074 д., област Добрич е с 189 677 д, област Шумен е с 180 528 д., а област Търговище е с най-малък брой население – 120 818 д. В град Варна е съсредоточена една трета от населението на района (334 870 д).

Демографските данни от преброяването през 2011г. показват намаление на населението на района с 53200 жители спрямо предходното преброяване през 2001г. Намаляло е населението на всички области с изключение на област Варна, където има минимално нарастване с 13 061 души (2.8 %). Това нарастване се дължи на град Варна, който увеличава населението си с 21981 д. и компенсира намаляването в останалите общини на областта. Естественият прираст на населението в района е отрицателен (– 3206 бр. за 2010 г.), но в по-малка степен, отколкото в другите райони на страната. Възрастовата структура може да се окачестви като относително добра на фона на преобладаващата картина в страната.



Степента на урбанизация (градското население) в Североизточния район е 72.7%, почти колкото средната за страната - 72,5%. На територията на района са разположени 721 населени места, от които 30 са градове. Единственият голям град е Варна, от 2-ро йерархично ниво (според йерархизацията на градските центрове в НКПР), с население 334 870 д. (трети по големина град в страната). От 3-то йерархично ниво са градовете Добрич – 92 030 д., Шумен 80 855 д. и Търговище – 37 611 д. Няма други средни градове, които да допълват и балансират областните центрове. Малките градове от 4-то йерархично ниво в района са 10 бр.: Балчик, Генерал Тошево, Тервел, Каварна, Девня, Провадия, Велики Преслав, Нови Пазар, Омуртаг, Попово. Много малките градове и села – центрове на общини от 5-то йерархично ниво са 20 бр.: с.Крушари, Шабла; с.Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, с.Ветрино, Вълчи дол, Долни чифлик, Дългопол, Суворово; с.Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, с.Никола Козлево, Смядово, с.Хитрино; Антоново, Опака. Център на община Добрич-селска е градът Добрич.

Големият град Варна формира агломерационно образувание в общините Варна, Аксаково, Белослав и Девня. Това агломерационно образувание се развива от една страна в западна посока по линия на промишленото производство и транспортно-прис­танищната дейност и от друга страна в северна посока по линия на туристическата дейност. Агломерационно образувание от туристически тип освен в община Варна, се формира и в община Балчик (Балчик-Албена-Кранево) и отчасти в община Каварна.



Основните оси на развитие в района се развиват по транспортните направления Търговище-Шумен-Варна, Варна-Шумен-Разград-Русе и по крайбрежието Шабла-Каварна-Балчик-Варна-Бургас. Тези оси са сравнително слабо изявени като оси на урбанизация. По-активно урбанизирани са техните отсечки в обхвата на Варненската агломерация.

В района много от общините са с висока степен на критичност на проблемите и могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа съгласно критериите и показателите, посочени в чл.6 на ЗРР. На 5 и над 5 показателя отговарят 18 общини, а на 4 и над 4 показателя - 24 общини. Всичките 24 общини с изключение на Провадия, Омуртаг и Ген.Тошево са с центрове много малки градове и села от 5-то йерархично ниво. Тези общини обхващат териториален ареал, който се простира от южната периферия в Старопланинската част на района до северната гранична периферия в Добруджа и Лудогорието. Там се формират периферните територии на района със затруднено социално-икономическо развитие.



Икономическото състояние на Североизточния район е на сравнително добро равнище. Той споделя положителната динамика в развитието на страната през периода 2007-2008 г., изразяваща се в нарастване на БВП с по-бързи темпове от средните темпове за ЕС 27. Създаденият в Североизточния район БВП на глава от населението през 2008 г. е 7 231 лв. – 80.3% от средния за страната и трети след ЮЗ и ЮИ райони.

Размерът на БВП на човек (в PPS) в района за 2008 г. е 37.0% от средния за регионите на ЕС-27. Средният размер за страната е 43,0%, което се дължи на по-високата стойност на ЮЗ район – 73,0%. През 2009 г. обаче БВП на човек в СИР спада на 35.7 % от средното за ЕС-27, но в абсолютна стойност се увеличава от 7231лв през 2009 г. на 7612 лв. през 2010 г. По този показател районът отново е трети в страната след ЮЗР и ЮИР.

Средната стойност на БВП на човек в областите за 2009 г. (няма публикувани по-нови данни за областите) в област Варна (9 622 лв./човек) е над средната стойност за района (5942 лв./човек), както и за страната (9 007 лв./човек), въпреки че, в сравнение с 2008 г. тя намалява. В останалите области – Добрич, Търговище и Шумен тя е значително под средното ниво за страната и района.

Североизточният район има 10.64% принос в БДС на страната. Отчетенaтa стойност на брут­ната добавена стойност за 2010 г., 6 461 хил. лева, нарежда Се­веро­източния район на четвърто място след ЮЗР, ЮЦР и ЮИР.

В икономиката на Североизточния район селското стопанство е един от приори­тетните отрасли. За неговото развитие съществува изключително благоприятно съчета­ние на природно-климатичните условия.

Промишлеността е основен структуроопределящ отрасъл на регионалната ико­номика с водещо значение по редица показатели. Структурата на промишлеността е разнообразна, което е добра предпоставка за икономически растеж чрез коопериране и заздравяване на междусекторните връзки на отраслите вътре и извън областта. Сруктуроопределящите производства са химическата промишленост, транспортното машиностроене, производството на изделия от минерални суровини, както и хранително-вкусовата промишленост на основата на добре развития земеделски сектор.

Икономиката на района и по-специално на област Варна има един уникален елемент, чието значение все повече ще нараства, това е т. нар. ”Морска индустрия”. В нея се включват корабоплаване, пристанища, корабостроене и кораборемонт, морски ресурси, морска наука и образование, всички дейности и услуги, обслужващи морския бизнес. Всички те имат своя история, развитие и настояще във Варна. Характерно е, че всички дейности в "морската индустрия" са взаимно обвързани и развитието на една от тях води до развитие и на другите и по този начин формира клъстер “Морска индустрия”.

Районът притежава силно развит сектор на обслужващите дейности в областта на публичните услуги, бизнеса, финансово-застрахователната сфера, транспорта и туризма. През 2009 г. в сектора на услугите се формират 64,48% от брутната добавена стойност на района, в сектора на индустрията – 28,07 %, а в сектора на селското стопанство – 7,44 %. През периода 2007 г.- 2009 г. в СИР се наблюдава тенденция на намаляване на дяловете на аграрния сектор и сектор индустрия за сметка на увеличаващия се дял на услугите, което е отчетено и в национален план.

Североизточният район заема водещо място сред районите в страната в развитието на туризма за 2011 г. с дял 30,4% от общите приходи от туризъм и 29,2 % от легловата база на страната с 82 650 легла. Съществуват обаче значителни диспропорции в развитието на туризма на ниво области и общини. Туризмът се развива основно в областите Добрич и Варна (97,36% от легловата ба­за) и то разположени по крайбрежието, а хинтерландът изостава, въпреки наличието на интересни природни и антропогенни ресурси за развитие на алтернативен туризъм – познавателен, екологичен, селски, поклоннически и др.

Североизточният район се нарежда на трето място в страната за 2010 г. по размер на акумулираните преки чуждестранни инвестиции, като в сравнение с 2009 г. те са нараснали с 19 004.1 хил.евро. Водещи области по привличане на инвестиции са Варна - с най-голям дял от 1 531 539.3 хил.евро и Добрич с 301 906.2 хил.евро, следвани от Търговище – 180 850.9 хил.евро. С най-нисък размер на ПЧИ - 88 626.8 хил.евро, е област Шумен.



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   39




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница