Съдържание стр

Географският ареал на вида включва Югоизточна Европа (България, Украйна), Кавказ и Иран. В България е разпространен във флористичен район Северно Черноморско крайбрежие (между гр. Балчик и местн. Зеленка при нос Калиакра), до 103 м надм.

Ароматната матиола расте върху много бедна, твърде плитка, суха, силно каменлива, хумусно-карбонатна, глинесто-песъчлива почва. Тя обитава специфичен хабитат: крайбрежни отвесни скали и крайбрежни стръмни, силно ерозирани мергелни склонове, бедни на хранителни вещества. Растението е привързано към местообитение 62С0 – Понто-сарматски степи, което е приоритетно за опазване, съгласно Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС и по-специално към много редкия и ендемичен екологичен подтип на това местообитание от асоциация (Allyso caliacrae – Artemisietum lerchianae). Популацията на вида е съставена от отделни фрагменти, разположени по протежение на морския бряг, винаги с изложение към морето. Общата й площ 146 дка, като отделните субпопулации са с площ от няколко десетки кв. м до 1 дка. Най-многочислената субпопулация обхваща поредица от 3 възвишения североизточно от гр. Балчик с обща площ 23000 м² и численост около 1500 индивида. Разпределението на индивидите в субпопулацията е случайно.

Биологичните особености и специфичните екологични изисквания на вида заедно със съществуващите заплахи за популацията и нейните местообитания, обуславят необходимостта от предприемане на спешни мерки за защита. С висока степен на въздействие са заплахите от антропогенен характер. Поради факта, че популацията на вида обитава зона с активна туристическа и инфраструктурна дейност, части от нея са пряко или косвено засегнати от вече построени или строящи се голф-игрища, хотели и други съоръжения. През 80-те години на миналия век са правени опити за залесяване с видове, имащи инвазивни свойства като акация, аморфа, миризлива върба. Това е една от вероятните причини за рязкото намаляване на числеността на популацята. Заплахите от естествен характер са свързани с факта, че видът е привързан към специфичен твърд субстрат при голям наклон, често до 80-90^о, което възпрепятства успешното закрепване на семената и младите растения. Местообитанията на ароматната матиола са подложени на силна ерозия и свлачищни процеси, при които често се откъсват парчета субстрат заедно с растенията. Видът е с много слаба конкурентна спосбност, поради което се среща само по места, където условията на средата не са благоприятни за развитието на други видове растения.

Предвид посочените заплахи и във връзка с опазване на популациите и местообитанията е препоръчително да бъдат предприети редица мерки, най-важните от които са:

- обявяване на най-многочисленото находище за Защитена местност (всъщност в ход е процедура за обявяване на ЗТ, проведена е комисия и предстои издаване на заповед);

- осъществяване на възстановителни и/или поддържащи мерки за местообитанието на M. odoratissima.

- запазване на генетичен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово и в ex- situ колекции;

- провеждане на широка обществена информационна и разяснителна кампания по места с природозащитна цел;

- провеждане на дългосрочен мониторинг върху състоянието на популациите и местообитанията.

.

Разработването на План за действие за опазване на Ароматната матиола се осъществява в рамките на проект “Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растения от българската флора по модела на растителните микрорезервати”, чиито обект са видове висши растения с висока консервационна стойност, които се нуждаят от адикватни мерки за опазване.

Законът за биологичното разнообразие (ДВ №77/2002) предвижда създаването на Планове за действие за растителни и животински видове, които са застрашени в международен мащаб и за опазването им са необходими мерки в цялата област на естественото им разпространение и/или видове, чието състояние на популациите в България не е благоприятно (Чл. 52, ал. 1, 2). С предимство се разработват планове за действие за приоритетни видове от Приложение № 2 и защитени растителни и животински видове от Приложение №3 (Чл. 53). Друго основание за разработване на настоящия план са директивите залегнали в Националния план за опазване на биологичното разнообразие (2005-2010), Наредба № 5 от 01.08.2003г. издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2003 г. (Наредба № 5) във връзка с чл. 57 от Закона за биологичното разнообразие и настоящето задание.

Ароматната матиола (Matthiola odoratissima) е критично застрашен вид с ограничено разпространение от семейство Кръстоцветно (Brassicaceae). Включен е в Приложение №2 към чл. 6 и Приложение №3 към чл. 37 от ЗБР. Като целеви вид от проекта “Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растения от българската флора по модела на растителните микрорезервати” за неговото опазване е предвидено и разработване на План за действие.
2.2. Процес на разработване на плана

Ароматната матиола е един от целевите видове, обект на проекта “Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растенията в България, чрез прилагане на модела на растителните микрорезервати”, финансиран от програмата на ЕС за околна среда Life+. Стратегическата цел на проекта е да бъдат опазени уникални видове от българската флора, които са с единични, фрагментирани популации, намиращи се извън съществуващите защитени територии. Автори са гл. ас. д-р Малина Делчева и доц. д-р Светлана Банчева от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания.

Планът е изготвен в резултат на проведени собствени наблюдения и изследвания на авторския колектив и експерти от МОСВ в периода 2010-2013 год., като е обобщена и анализирана и съществуващата информация от всички основни литературни източници за българската флора и колекциите в българските хербариуми (SOM, SO).

Основните етапи в процеса на изготвяне на този план за действие са:

1. Събиране и анализ на наличната информация за вида и местообитанията му по литературни и хербарни данни – 2010 г.

2. Провеждане на собствени изследвания, върху биологията и екологията на вида. Установяване промените в състоянието на популацията от Ароматна матиола и нейното местообитание. Оценка и приоритизиране на неблагоприятните въздействия върху вида и неговото местообитание с цел предприемане на адекватни мерки за тяхното минимизиране.Извършване на теренни проучвания върху състоянието на популациите и местообитанията; определяне на заплахите; обработка и анализ на теренната информация – 2010, 2011, 2012 г.

Етап 2

1. Подготовка на първи вариант на Плана за действие – 2012 г.

2. Допълване на информацията – 2012 г.

3. Провеждане на семинар в Ботаническа градина на СУ„Св. Кл. Охридски” гр. Балчик,. на тема: Опазване на растителното разнообразие на България чрез прилагане концепцията на микрорезерватите – 2012 г.

1. Внасяне на окончателния проект на План за действие в МОСВ – 2013 г.

2. Разглеждане на проекта на План за действие от Националния съвет за биологично разнообразие – 2013 г.

3. Отразяване на бележки, направени от Националния съвет за биологично разнообразие и изготвяне на окончателен вариант – 2013 г.

4. Утвърждаване на Плана от Министъра на околната среда и водите – 2013 г.
2.3. Цел на плана за действие

2.3.1. Основна цел

Основнанта цел на Плана за действие е да създаде предпоставка за опазването и устойчивото управление на популацията и местообитанията на растителния вид Ароматна матиола [Matthiola odoratissima (M. Bieb.) R. Br.].

• 
  Провеждане на in situ и ex situ дейности за опазване и възстановяване на популацията на вида.
  
• 
  Осъществяване на възстановителни и/или поддържащи мерки за местообитанието на M. odoratissima.
  
• 
  Финализиране на процедурата по обявяване на Защитена местност с определяни ограничителни режими, осигуряващи нормалното съществуване на вида и запазване естествените условия в местообитанието;
  
• 
  Провеждане на системен мониторинг на популацията на вида и неговото местообитание, съобразно изготвения план за мониторинг за периода 2011 – 2020 г. Структурата на полевия формуляр включва показатели за еднократно наблюдение на популацията на вида; показатели за многократни наблюдения на популацията на вида; показатели за наблюдение на цялата популация и показатели за наблюдение на контролните площадки.
  
• 
  Повишаване осведомеността и природозащитната култура на обществеността чрез провеждане на информационни кампании за запознаването с вида, неговата биология и екология, особеностите на условията на неговото местообитание чрез изработването на информационни табла, брошури, CD, провеждане на семинари в които ще вземат участие ученици, студенти, неправителствени организации и други заинтересовани лица.
  

Ароматната матиола е включена в Червена книга на Р България, Т. 1. Растения и гъби (Петрова, 2011) и Червен списък на растенията в България с категория “Критично застрашен” (Petrova, 2009). Находището на Ароматната матиола е в НАТУРА зона BG0000573 „Комплекс Калиакра” по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и BG 0002097 „Белите скали” по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици.

Видът е защитен, включен в Приложение №2 към чл. 6 и Приложение №3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие.

Ароматната матиола е многогодишно тревисто растение или полухраст. Характеризира се с дебел, вдървенял корен. Стъблата са вдървенели в основата, силно разклонени, изправени или приповдигащи се, от 15 до 75 см високи, гъсто покрити с власинки до сивобяло наплъстени. Листата са продълговати, лировидно или пересто нарязани, с целокрайни или назъбени странични дялове и заоблен връхен дял, 2-10 см дълги и 5-20 мм широки, гъсто сивобяло наплъстени от двете страни. Съцветията са 10-15 см дълги с над 20 едновременно цъфтящи, силно ароматни цветове. Цветните дръжки са много къси или цветовете са почти приседнали. Цветовете са с 4 гъсто влакнести чашелистчета, с бяла ципеста ивица по края, като външните са торбесто разширени в основата. Венчелистчетата са 2 пъти по дълги от чашката (20-30 мм дълги и 3-5 мм широки), жълтеникави, жълточервени, жълтокафяви или червеновиолетови. Шушулките са сплескани (8-15 см дълги и 2-3 мм широки), влакнести или голи, изправени или косо отклонени. Близалцето до 1 мм, кълбесто, без рогчета или само с 1 рогче. Семената са крилати, до 3,5 мм дълги и до 2 мм широки. Цъфти през април - май, а плодоноси през август - септември. Насекомоопрашващо се. Размножава се със семена. (Асенов 1970).

Характерни морфологични белези по които Matthiola odoratissima се отличава от близко родствения и вид M. fruticulosa са продълговати, дълбоко пересто до лировидно пересто нарязани, 5-20 мм широки листата и сплескани, 2-3 мм широки шушулки. При M. fruticulosa листата са теснолинейни, 1-4 мм. широки, целокрайни и завити по ръба. Шушулките са цилиндрични, по-тесни – 1-2 мм.

• 
  Биологичен тип
  

• 
  Жизнена форма
  

• 
  Опрашване. Вектори на опрашването
  

• 
  Кълняемост
  

• 
  Хромозомни числа – 2n=2x=12 (Anchev, M. 1981)
  

Ареалът на вида обхваща Югоизточна Европа (България, Украйна), Кавказ и Иран. Понтийско-средиземноморски флорен елемент

По литературни данни и наличните в българските хербариуми материали за вида се посочват следните находища:

• 
  Среща се във флористичен район Северно Черноморско крайбрежие, между гр. Балчик и местн. Зеленка при нос Калиакра. (Петрова, А., Венкова, Д. & Герасимова, И. 2002.)
  
• 
  Между Каварна и Таляните (26.08.1902, Ст. Петков, SOM 31369, 31370, 31371)
  
• 
  Източно от гр. Балчик (17.08.1998, Д. Йорданов, SOM 31367; 16.10.1955, Д. Йорданов, Б. Китанов SOM 31366)
  
• 
  До пристанището на гр. Каварна (22.08.1948, Д. Йорданов, SOM 31368)
  

Ароматната матиола обитава крайбрежни отвесни скали и крайбрежни стръмни, силно ерозирани мергелни склонове, бедни на хранителни вещества.

Ароматната матиола расте върху много бедна, твърде плитка, суха, силно каменлива, хумусно-карбонатна, глинесто-песъчлива почва. (Ninov, 2002)

Територията на която е разпространен вида попада в климатичния район на Северното Черноморие. Този район спада към Черноморската климатична подобласт на Континентално- средиземноморската климатична област, където климатът е континентално-средиземноморски със смекчаващото влияние на Черно море. Най-важната особеност на Черноморската климатична подобласт е сравнително меката и влажна зима и горещото, но сравнително сухо и слънчево лято. Районът е открит за северните и североизточните ветрове, чиято скорост през зимата достига 15-20 м/сек. Средната януарска температура е от -0.5°С до 1.5°С, а средната юлска температура е от 21.0° С до 23.0°С. Годишната сума на валежите се движи от 480 - 580 мм, с есенен максимум - 125 до 180 мм и пролетен минимум - от 90-125 мм. (Nikolova et al., 2002)

Ароматната матиола е привързана към местообитение 62С0 – *Понто-сарматски степи, което е приоритетно за опазване, съгласно Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС (Кавръкова и др. 2009).Това е много рядък, ендемичен екологичен подтип от новоописаната асоциация Allyso caliacrae – Artemisietum lerchianae (Tzonev et al. 2006). Площта на този екологичен подтип местообитание в целия свят е около 140 ха.

Най-многочислената субпопулация на Ароматната матиола се намира на 4 км. източно от гр. Балчик (област Добрич). Тя обхваща поредица от 3 възвишения при гр. Балчик с обща площ 23000 м². Собствеността е държавно частна. Според начина на трайно ползване, територията е дървопроизводителна горска площ. Собственост е на Министерство на земеделието и храните и се стопанисва от „Държавна дивечовъдна станция” – гр. Балчик. Собствеността на земите в съседни територии е на югоизток общинска частна собственост, а на север собственост на обществени организации. Популацията на вида е силно фрагментирана. С изключително ограничена численост на вида се характеризират находищата южно от гр. Каварна при нос Чиракмана с площ 120000 м² и южно от с. Българево в местността Зеленка с площ 3000 м². Собствеността на земята в тези находища е Държавна частна и Общинска частна.

Субпопулацията при Каварна попада в 3 Държавно-частни имота (горски фонд). Тя е вътре и граничи с тях.

Субпопулацията при Българево попада в 6 имота – 4 са общинска частна и 2 са пътища (общинска публична). Тя граничи с тях и със собственост на обществени организации.

Популацията на ароматната матиола е съставена от отделни фрагменти, разположени по протежение на морския бряг, винаги с изложение към морето. Общата й площ е около 146 дка.

Почвата е хумусно-карбонатна, глинесто-песъчлива, силно каменлива, уплътнена, плитка, суха, върху варовик, много бедна до бедна. Теренът е с югоизточно изложение и значителен наклон от 50^о.

Съставът на растителното съобщество в което се среща вида е следния: Adonis flammea, Agropyron brandzae, Agropyron cristatum, Artemisia santonicum, Asparagus verticillatus, Aster oleifolius, Astragalus glaucus, A. onobrychis, A. spruneri, Cephalaria laevigata, Convolvulus persicus, Cotinus coggygria, Crupina vulgaris, Ephedra distachya, Erophila verna, Euphorbia nicaeensis, Falcaria vulgaris, Filipendula vulgaris, Gypsophila glomerata, Jasminum fruticans, Jurinea stoechadifolia, Kochia prostrata, Lappula barbata, Linum austriacum, Linum tauricum, Matthiola odoratissima, Nepeta parviflora, Onosma heterophylla, Poa bulbosa, Polygala anatolica, Salvia nutans, Seseli rigidum, Syringa vulgaris, Tamarix ramosissima Thymus zygoides. Установени са 5 редки, застрашени и ендемични вида от горепосочения списък.

Числеността на ароматната матиола в субпопулацията наброява около 1500 индивида. Разпределението на индивидите е случайно.

През април 2011 г. бяха заложени 2 постоянни мониторингови площадки, всяка с размер 9 м². В заложените мониторингови площадки през първия вегетационен сезон са установени общо 103 индивида от Matthiola odoratissima, като в първата са установени 50 вегетативни и 14 генеративни (общо 64) индивида, а във втората 17 вегетативни и 22 генеративни (общо 39) индивида. През 2012 г. са установени общо 66 индивида. В първата площадка 40 вегетативни и 8 генеративни (общо 48), във втората площадка 11 вегетативни и 7 генеративни (общо 18). През 2013 г. са установени общо 68 индивида. В първата площадка 30 вегетативни и 15 генеративни (общо 45), във втората площадка 10 вегетативни и 7 генеративни (общо 17). В рамките на 3 годишното наблюдение общия брой на индивидите в площадките намалява. Вероятна причина за това са силната ерозия и свлачищни процеси, при които често се откъсват парчета субстрат заедно с растенията. Доказателство за това е изчезването на възрастен индивид наблюдаван през 2011 и 2012 г. във втора площадка. Като цяло субпопулацията е в добро здравословно състояние и се характеризира с добър възобновителен потенциал. И през трите години на наблюдение установихме около 10 % едногодишни семеначета в мониторинговите площадки.
4.6. Данни за отглеждане на вида в контролирани условия

Няма данни за отглеждане на вида извън естественото му местообитание. В създадената по проекта ex-situ колекция са отгледани 20 екземпляра ароматна матиола.

- Много слаба конкурентна способност на вида (много висока степен);

- Привързаност към специфичен субстрат при голям наклон (много висока степен);

- Ограничено разпространение (висока степен);

- Ерозия и свлачищни процеси (много висока степен);

- Пожари, съществени промени в климатичните и екологични характеристики на местообитанието (ниска степен).

5.2. Подлежащи на управление фактори (обусловени от човешката дейност):

- Животновъдство (паша) – в периода на цъфтеж и плодоносене (висока степен);

- Горскостопански мероприятия – залесяване (висока степен);

- Инвестиционни проекти - строителството на голф-игрища, което е довело до изчезването на фрагменти от популацията, като това при с. Божурец (много висока степен);

- Промяна в динамиката на местни видове – охрастяване (висока степен);

- Навлизане на инвазивни видове в находищата (висока степен).

За опазване на вида и неговото местообитание в ход е процедура за обявяване на защитена местност «Ароматна матиола» в землището на гр. Балчик, общ. Балчик, обл. Добрич (Протокол от проведена комисия на 11.04.2013 г. въз основа на заповед № 59/26.03.3013 на Директора на РИОСВ – Варна и Проект на заповед, Приложение 9).

Популацията на Ароматната матиола попада в обхвата на НАТУРА зона BG0000573 „Комплекс Калиакра” по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания.

- Инвентаризация на находището за оценка на актуалното му състояние;

- Популационни изследвания;

- Оценка на тенденциите в развитието на популацията;

- Идентифициране на подлежащи и неподлежащи на управление фактори;

- Разработване на План за мониторинг (в Приложение);

- Провеждане на ежегоден мониторинг по показателите от “Стандартен формуляр за мониторинг на висши растения” в съответствие с НСМБР и показателите от разработените Допълнителни формуляри.
6.3. Повишаване осведомеността за вида и необходимостта от опазването му

- Провеждане на информационни срещи на територията на РИОСВ Варна с участие на местната общност, експерти от структурите на ИАГ, НПО, еколози, за запознаване с обекта на опазване;

- В университетската ботаническа градина в гр. Балчик през 2012 г. бе проведен семинар със студенти, ученици и други заинтересовани лица на тема «Проекта Life + и защитените територии, които ще бъдат обявени на територията на РИОСВ Варна».

- Разпространение на информационни материали;

- Публикуване на информация на Internet страниците на проекта, МОСВ, РИОСВ, в местни електронни и печатни медии;

- Проведени интервюта в местно радио и телевизия;

- Провеждане на срещи с местната и общинска администрации за запознаване с предвидените дейности по опазване на вида и във връзка с внесено Предложение за обявяване на защитена местност.

- Поставяне на информационна табела в близост до находището.

Към настоящия момент предвидените законодателни мерки за опазването на вида са подходящи и целесъобразни. Освен това е необходимо:

• 
  При обявяване на защитени територии, предприемане на административни действия и провеждане на процедури по ОВОС, включително преценка на инвестиционни предложения, да се вземат предвид препоръките в Плана за действие за опазване на вида.
  

• 
  експериментално установяване in situ на кълняемостта на семената;
  
• 
  разработване на технология за подпомагане на семенното размножаване in situ;
  
• 
  да се подпомогне семенното размножаване на вида in situ, като се засаждат зрели семена на подходящи места в находището на вида.
  
• 
  да бъде създадена експериментална жива колекция от 10 индивида на територията на Вегетационната къща на отдел «Растително и гъбно разнообразие и ресурси» на ИБЕИ-БАН и постоянна жива колекция от 30 индивида в Ботаническата градина на БАН, получена чрез семенно размножаване ex situ;
  
• 
  да бъде съхранен материал в Националната генбанка в Садово, кадето паралелно с депозирането на материала да се извърши изпитване на кълняемостта на семената.
  

Мониторингът на вида се основава на дългосрочно наблюдение на избрани параметри за състоянието на популацията, заплахите и настъпилите последствия от тях и има за цел установяването на тенденциите в развитието на популациите на вида. Провеждането на системен мониторинг води до своевременно установяване на негативните популационни тенденции и служи като основа за вземането на спешни и адекватни управленчески мерки.

За целта е разработен Мониторингов план за Ароматна матиола (Matthiola odoratissima) (вж. Приложение 4).

7.4. Повишаване осведомеността, природозащитната култура и уменията за опазване на вида

- Издаване на информационни материали (брошури, плакати, видеофилм) за обекта на опазване и отразяване на предприетите дейности в тази насока – за разпространение с природозащитна цел сред местната общност;

- Провеждане на срещи с местната общност с представяне на резултатите от изпълнението на дейности, свързани с опазването на вида и местообитанията му.
8. МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА ПЛАНА

Индикатори за изпълнението и ефекта на набелязаните дейности.

Целта на мониторинга върху изпълнението на Плана за действие е да се оцени степента на неговото прилагане и ефективността му за постигането на благоприятен консервационен статус на вида. Монигорингът се извършва ежегодно, като на петата и десетата година оценката се прави от независим експерт. При необходимост се прави актуализация на Плана.

1. 
   Списък на използваните съкращения;
   
2. 
   Библиография;
   
3. 
   Снимков материал на вида и неговите местообитания;
   
4. 
   Методика за оценка на популациите и находищата;
   
5. 
   Планове за мониторинг, Стандартна бланка и Допълнителни формуляри за наблюдение на популациите и контролните площадки;
   
6. 
   Отчет за проведените при разработването на плана научни изследвания;
   
7. 
   Карта на известните находища на вида;
   
8. 
   Индикативни карти за находищата
   
9. 
   Протокол от проведена комисия на 11.04.2013 г. въз основа на заповед № 59/26.03.3013 на Директора на РИОСВ – Варна и Проект на заповед
   

ИАГ – Изпълнителна агенция по горите

ИАОС – Изпълнителна агенция по околна среда

ИБЕИ – Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН

МОСВ – Министерство на околната среда и водите

НПО – Неправителствена организация

НСБР – Национален съвет за биологично разнообразие

НСМБР – Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие

РИОСВ – Регионална инспекция по околната среда и водите

SOM – Хербариум висши растения, ИБЕИ

Приложение 2.
Библиография

Асенов, И. 1970. Род Matthiola R. Br. – В: Йорданов, Д. (ред.) Флора на НР България, т. 4, с. 382-389, София, Изд. БАН.

Закон за биологичното разнообразие. 2002 ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.

Петрова, А., Венкова, Д. & Герасимова, И. 2002. Върху разпространението на редки видове покритосеменни растения в крайбрежната зона между Калиакра и Тюленово. – В: Темнискова, Д. (ред.), Труд. на VI-тата Нац. Конф. Ботаника, 18-20. VI. 2001, София, с. 495-500. Унив. издат., София.

Петрова, А.С. 2011. Matthiola odoratissima (M. Bieb.) R. Br. – В: Пеев, Д. и др. (ред.), Червена книга на Република България, Том 1. Растения и гъби. ИБЕИ – БАН & МОСВ, София.

Anchev, M. 1981: Reports [in Löve, À. (ed.) IOPB Chromosome Numbers reports, LXXIII] – Taxon 30: 855

Bralewski, T.W., Jarosz, M. & Ratajczak, L. 2010. Quality of Seeds of Selected Ornamental Species from Poland and India. – Bulletin UASVM Horticulture, 67(1): 314-317.

Nikolova, M., Velev, S. & Mateeva, Z. 2002. Climate. – In: Kopralev, I., (ed), Geography of Bulgaria (physical geography, socio-economic geography), pp. 141–160. Sofia [in Bulgarian].

Ароматната матиола е един от целевите видове, обект на проекта “Изграждане на Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растителни видове в България по модела на растителните микрорезервати”. Стратегическата му цел е да бъдат опазени уникални видове от българската флора, които са с единични, фрагментирани популации, намиращи се извън съществуващите защитени територии и са изложени на голям риск от унищожаване.

2.1. Установяване промените в състоянието на популацията от Ароматна матиола и нейното местообитание.

2.2. Оценка и приоритизиране на неблагоприятните въздействия върху вида и неговото местообитание с цел предприемане на адекватни мерки за тяхното минимизиране.

2.3. Запазване на площта на популацията и набелязване на мероприятия, подпомагащи естественото възобновяване на вида с цел стабилизиране на неговата численост.

Ароматната матиола е включена в Приложение №2 към чл. 6 и Приложение №3 към чл. 37 от ЗБР, в Червена книга на Р България, Т. 1. Растения и гъби с категория “критично застрашен” (Петрова, под печат). Находището на Ароматната матиола в землището на гр. Балчик е в НАТУРА зона BG0000573 „Комплекс Калиакра” по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и BG 0002097 „Белите скали” по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици.

Ароматната матиола е многогодишно тревисто растение или полухраст. Отнася се към семейство Brassicaceae. Характеризира се с дебел, вдървенял корен. Стъблата са вдървенели в основата, силно разклонени, изправени или приповдигащи се, от 15 до 75 см високи, гъсто покрити с власинки до сивобяло наплъстени. Листата са продълговати, лировидно или пересто нарязани, с целокрайни или назъбени странични дялове и заоблен връхен дял, 2-10 см дълги и 5-20 мм широки, гъсто сивобяло наплъстени от двете страни. Съцветията са 10-15 см дълги с над 20 едновременно цъфтящи, силно ароматни цветове. Цветните дръжки са много къси или цветовете са почти приседнали. Цветовете са с 4 гъсто влакнести чашелистчета, с бяла ципеста ивица по края, като външните са торбесто разширени в основата. Венчелистчетата са 2 пъти по дълги от чашката (20-30 мм дълги и 3-5 мм широки), жълтеникави, жълточервени, жълтокафяви или червеновиолетови. Шушулките са сплескани (8-15 см дълги и 2-3 мм широки), влакнести или голи, изправени или косо отклонени. Близалцето до 1 мм, кълбесто, без рогчета или само с 1 рогче. Семената са крилати, до 3,5 мм дълги и до 2 мм широки. Цъфти през април - май, а плодоноси през август - септември. Насекомоопрашващо се. Размножава се със семена. (Асенов 1970)

Ароматната матиола расте върху много бедна, твърде плитка, суха, силно каменлива, хумусно-карбонатна, глинесто-песъчлива почва.

Тя обитава специфичен хабитат: крайбрежни отвесни скали и крайбрежни стръмни, силно ерозирани мергелни склонове, бедни на хранителни вещества. Растението е привързано към местообитение 62С0 – Понто-сарматски степи, което е приоритетно за опазване, съгласно Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС и по-специално към много редкия и ендемичен екологичен подтип на това местообитание от асоциация (Allyso caliacrae – Artemisietum lerchianae). Площта на този екологичен подтип местообитание в целия свят е около 140 ха. Популацията на вида е съставена от отделни фрагменти, разположени по протежение на морския бряг, винаги с изложение към морето. Най-многочислената субпопулация обхваща поредица от 3 възвишения при гр. Балчик.

3.6. Заплахи: Популацията на вида обитава зона на активна туристическа и инфраструктурна дейност, правени са и опити за залесяване през 80-те години на миналия век с видове, имащи инвазивни свойства като акация, аморфа, миризлива върба. Това е една от вероятните причини за рязкото намаляване на числеността на популацята. Други заплахи със съществено въздействие са твърдият субстрат и големият наклон, които не позволяват успешното закрепване на растенията; силната ерозия и свлачищни процеси, при които често се откъсват парчета субстрат заедно с растенията и слабите конкурентни спосбности на вида.
4. Методика за извършването на мониторинга

4.1. При изготвянето на настоящия план за мониторинг е използвана утвърдената от ИАОС Методика за мониторинг на висши растения. Като основа за изготвяне на Полевия формуляр е използван Формуляр за мониторинг на висши растения на ИАОС. Към него са включени показатели, отразяващи спецификите на конкретния вид и отнасящи се както за цялата популация, така и за наблюденията в контролните площадки. Заплахите за наблюдавания вид и местообитанието му се отчитат по формуляра на IUCN. За всяка популация се попълва отделен формуляр. Всички данни, които ще бъдат събрани са напълно съвместими с Националната система за мониторинг и ще бъдат предоставени и използвани от ИАОС.

4.2. Структура на полевия формуляр

4.2.1. Показатели за еднократно наблюдение на популацията на вида.

4.2.2. Показатели за многократни наблюдения на популацията на вида

4.2.2.1. Показатели за наблюдение на цялата популация

4.2.2.2. Показатели за наблюдение на контролните площадки.

4.3. Спецификация

4.3.1. Място за извършване на мониторинга: Най-многочислената субпопулация на Ароматната матиола е в землището на гр. Балчик (област Добрич). Тя обхваща поредица от 3 възвишения при гр. Балчик с обща площ 23000 м². Мониторингът се провежда на хълма, намиращ се на 4 км. източно от гр. Балчик. Той попада в държавно частния поземлен имот 02508.88.783, собственост на Министерство на земеделието и храните и стопанисвано от „Държавна дивечовъдна станция” – гр. Балчик. Северно от хълма се намира голф игрище.

4.3.2. Отчетна единица: отделен индивид

4.3.3. Периоди на наблюдение: 2 пъти годишно – края на април, началото на май (фаза на цъфтеж) и края на август, началото на септември (фаза на плодоносене).
4.3.4. Брой контролни площадки.

Заложени са 2 броя постоянни мониторингови площадки, всяка с размери 3×3 м и с обща площ 18 м². Разположението на площадките е съобразено с пространствената структура на популацията. Разпределението на индивидите е случайно и този брой на площадките ще даде възможност да бъде обхваната представителна част от популацията. При първото посещение за годината се отчитат: 1. Показатели за наблюдение на цялата популация; 2. Показатели за наблюдение в отделните контролни площадки. При второто посещение се отчитат само показателите за наблюдение в отделните контролни площадки.