Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс



страница1/15
Дата23.07.2016
Размер2.54 Mb.
#2343
ТипЛитература
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15
ЦОНЕВА Лиляна. Думата криза в медийния дискурс (българско-руски паралели), Велико Търново (Болгария), 2012. 209 с.


Съдържание

УВОД

Глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс

Глава втора. Ключовата дума криза и нейните езикови характеристики

І. Метафорично моделиране на кризата

І.1. Метафоричният модел “Медицина”

І.2. Метафоричният модел “Природа”



ІІ. Съчетаемост на думата криза

ІІІ. Словообразувателен потенциал на думата криза

ІV. Честотност на думата криза

  1. Дефиниции на понятието “криза”

  2. Думата криза и езиковата игра

  3. Текстогенност на думата криза

Заключение

Резюме


Литература


У В О Д

Тази книга е посветена на думата криза – най-актуалната дума през последните няколко години не само за България и Русия, но и за Европа и света като цяло, репрезентираща икономическото понятие “криза” и определяна като ключова дума на нашето време. С термина ключова дума се обозначават онези фрагменти от речника, които назовават най-важните, широко обсъждани понятия и които всеки “текущ момент” поставя в центъра на общественото съзнание [Шмельова 1993:33].

Актуалността на понятието “криза” обуславя актуалността на неговата езикова репрезентация в различни езици – криза в българския език, кризис в руския език, crisis в английския, crise във френския, Κρίση в гръцкия и т.н.

Естествено, тук ще говорим не за кризата изобщо, а за кризата като икономическо понятие. Именно икономическата криза, както отбелязва Т. В. Шмельова, е обект на всеобщо внимание от есента на 2008 г. [Шмельова 2009:63].

Както знаем, от 2008 г. не само България и Русия, но и Европа и светът като цяло живеят в условията на сериозни проблеми в икономиката, банковото дело, търговията, промишлеността, транспорта, обозначавани с понятието “криза”, определяна най-често като икономическата и/или финансова.

Идеята за написването на тази книга възникна някъде в края на 2009 г. като опит да се анализира метафоричното представяне на кризата (Кр.) в огромното количество текстове в българския и руския медиен дискурс, посветени на тази тема. По онова време, в съответствие с обявеното от политици и икономисти, изглеждаше, че Кр. е свършила. За лингвистите това означава, че се е оформил наративът на Кр., който предполага някакви времеви рамки, за което ще стане въпрос по-нататък.

За съжаление обаче Кр. продължи, нещо повече – нейните “удари” стават все по-силни, включително и в България, а прогнозите за нейния край стават все по-малко оптимистични.

Така че, в съответствие с истинското положение на нещата, думата криза (и някои други думи, свързани с нея по различен начин и влизащи в наратива на Кр. – икономика, рецесия, депресия, банка, борса, долар, евро и т.н.) не загуби своята актуалност. Напротив, появиха се (и продължават да се появяват) множество нови текстове от различни жанрове, нови дефиниции, нови метафори, нови анекдоти за Кр. Всички те са и следствие от актуалността на Кр. в общественото съзнание, и доказателство за тази актуалност, обусловена от важността на отразяваното явление.

Днес ние сме свидетели на поредното задълбочаване на Кр., което, разбира се, ще получи своето освещаване в медиите, при това, както може да се очаква, то ще бъде доста интересно.



Както вече споменахме, в книгата се анализира думата криза само в икономически аспект, макар че, както е известно, понятието “криза” се отнася към терминологичната система на различни научни дисциплини, в това число политологията, медицината, психологията и др. Във връзка с това ще споменем статията на И. В. Башкова, която класифицира различните “видове кризи”, търсейки отговор на въпроса “Какие кризисы упоминаются в СМИ в ХХІ веке?” [Башкова 2009:69]. Анализирайки не само материал от медиите, но и данни от Националния корпус на руския език, тя подчертава, че Кр. практически е свързана с всички сфери, както и с личния живот на човека [Башкова 2009:69].

Кр. естествено е предмет и на многобройни научни изследвания в областта на икономическата наука, на които по понятни причини няма да се спираме. На особен успех се радват и някои научно-популярни изследвания, включително и съдържащите практически съвети за справяне с Кр. Такава е например книгата “КРИЗАТА. Как да се справим с финансовите трудности” (изд. Пергамент, 2009).



Думата криза е предмет на специален анализ и в различни направления на съвременната лингвистика, преди всичко в медиалингвистиката и политическата лингвистика [Башкова 2009; Ряпосова 2011; Шмельова 2009; Салатова 2011и др.]

Особеностите на думата криза в руския и българския език се разглеждат и в някои наши статии от последните години [Цонева 2009а; 2009б; 2010].

Задачата, която си поставяме тук, е по-амбициозна – всестранното описание на думата криза според нейната употреба в съвременните печатни медии. Известно е, че всичко се вижда по-добре в сравнение, затова особеностите на Кр. и на нейното отразяване в българските медии се съпоставят с особеностите на отразяването на Кр. в руските медии. Важно е да отбележим, че почти винаги, когато се говори за думата криза, всъщност се има предвид и нейното руско съответствие – думата кризис.

Естествено, при търсенето на прилики и разлики между кризисните прояви и тяхното медийно отразяване в двата езика трябва да се имат предвид много неща - различните мащаби на икономическите системи в България и в Русия, различната степен на тяхната обвързаност с други икономики, особеностите на икономическите реалии, особеностите на политическия живот, особеностите на медиите и т.н.



Така че по-коректно би било да кажем, че ще разгледаме оценката на Кр. като явление чрез особеностите на думата криза, репрезентираща това явление (при цялата условност на всяко подобно разделяне на формата от съдържанието). Всъщност за един филолог не е трудно да разбере кога започва икономическа Кр. или нова вълна на Кр. – това може да се види в активизираната поява на текстове с кризисна тематика, в активизирането на метафоричните обозначения на думата, на игровите форми с нея, на анекдотите за Кр., т.е. на различни средства, съдържащи емоционално, а не трезво-научно отношение към Кр., даже и в случаите, когато в официалния (институционалния) дискурс се отрича наличието на кризисни явления.

Това, естествено, изисква анализ на репрезентацията на Кр. не просто в текста, а в дискурса, с оглед не само на икономическия, но и на политическия и социално-културния контекст.

Така формулираната тема е много актуална не само за описанието на съвременния политически лексикон и на ядрото думи, които определяме като КД, но и за описанието на съвременния медиен дискурс.

Позволяваме си да твърдим, че подобни изследвания, още повече съпоставителни, липсват в съвременната българска наука. В руската наука има редица интересни статии за думата криза, които се споменават в книгата. Не разполагаме с данни за по-големи изследвания по темата, макар че, като имаме предвид бурното развитие на руската медиалингвистика и политическа лингвистика, както и нейния интерес към най-актуалното в съвременните езици, можем да предполагаме, че такива изследвания не липсват.

Това изследване, както и други наши изследвания, може да бъде отнесено към политическата лингвистика, която, макар че се намира в точката на пресичане на различни научни области, е напълно самостоятелно научно направление със свои традиции, авторитети и научни школи [Будаев, Чудинов 2008:24-25].

Теоретична база на изследването са трудове на авторитетни чуждестранни учени, преди всичко - трудове на руски учени, които могат да се отнесат към класиката на политическата лингвистика, както и някои статии, посветени на разглежданата тема. Естествено, важни за нашия анализ са и работите на български учени.

Към основните термини, използувани в изложението, можем да отнесем термините дискурс, политически дискурс, медиен дискурс, наратив.

Терминът дискурс, както знаем, е един от най-спорните термини в съвременната наука. Най-често той се определя като текст, разглеждан в единство с екстралингвистични, прагматични, социокултурни, психологически и други фактори, като сложно комуникативно явление, което включва не само текста, но и екстралингвистичните фактори, нужни за неговото разбиране. Иначе казано, дискурсът не се ограничава в рамките на текста, в него се включват и социалните условия на комуникацията.

Политическият дискурс (ПД), както подчертава А. П. Чудинов, включва всички присъстващи в съзнанието на субекта и адресата компоненти, които могат да влияят на пораждането и възприемането на речта – други текстове, чието съдържание се отчита от автора и адресата на дадения текст, политическите възгледи и задачи на автора при създаването на текста, политическата ситуация, в която се създава и в която “живее” този текст, репутацията на изданието, в което е публикуван текстът [Чудинов 2005:54].

Анализирайки руския ПД, А. П. Чудинов подчертава, че, въпреки различните подходи към понятието ПД, въпреки различните методики на неговото изследване, се отбелязват основните качества на този дискурс днес – експресивност, яркост, която граничи с карнавалност, разкрепостеност, която граничи с грубост [Чудинов 2003:8].



Всички тези черти на ПД и на медийния дискурс като част от него могат да се видят и при описанието на думата криза.

В рамките на ПД обикновено се разграничават институционалният/официалният ПД (включващ текстовете, създадени от политици в рамките на тяхната професионална дейност, например изказванията на депутати в парламента, на митинги, в телевизионни дебати и т.н.) и медийният дискурс или дискурсът на (мас)медиите.

Медийният дискурс (МД) включва текстовете, създадени най-често от журналисти и разпространявани чрез медиите (пресата, радиото, телевизията); той е сложно явление, предмет на активно изучаване в различни научни направления, които насочват вниманието си към различни негови особености, в това число и невербалните, играещи все по-важна роля в днешната “компютърна епоха”.

(Политическият) наратив е тясно свързан с дискурса. Той се определя като съвкупност от текстове, обединени от обща тема, концентрирани върху конкретно политическо събитие. Наративът, за разлика от дискурса, е ограничен във времето и пространството. Не можем да не отбележим, че в много изследвания, в това число в изследвания на авторитетни учени, термините дискурс и наратив не се разграничават. Това далеч не е случайно – дискурсът и наративът често се пресичат, така че в много случаи наистина е трудно (пък и едва ли е необходимо) да се прави разграничение между тях.

Тук ще говорим за наратива на (икономическата) криза, който има интересна специфика. Особеност на този наратив е по-слабо изразената локализация не само в пространството, но и във времето - както знаем, наративът отразява определена ситуация, определено събитие и завършва при промяната на тази ситуация или приключването на това събитие. Кр. обаче не е конкретно събитие, а комплекс от сложни прояви; освен това, въпреки многократно обявявания ѝ край, тя продължава да се задълбочава, при това в много страни.

Доста широк е кръгът от действащи лица в наратива на Кр. Той включва президентите на европейските страни, на България и Русия, министрите на икономиката и някои други министри, известни икономисти и анализатори, известни журналисти, преди всичко пишещите на икономически теми и т.н. Имената на тези субекти се споменават в текстовете, посветени на Кр., те се включват и в различните форми на езикова игра, което е едно от доказателствата за тяхната ключова роля в икономическите и политическите процеси. Този кръг не е постоянен – така например, централно място в него доскоро заемаше Н. Саркози, който като президент на Франция заедно с А. Меркел диктуваше правилата в европейската икономика; неотдавна неговото място зае новият президент на Франция Ф. Оланд.

Анализът в книгата е направен върху материал от авторска картотека, съдържаща голямо количество текстове, публикувани в съвременните български и руски печатни медии.

За важното място на медиите в съвременното общество, както знаем, се пише и говори много, което е напълно оправдано. Медиите, в това число печатните медии, отразяват процесите и явленията в обществения живот (политиката, икономиката, културата), което ги прави основен участник в политическата комуникация. Именно медиите превръщат членовете на обществото в свидетели, в наблюдатели на политическите събития [Шейгал 2000:61].

Медиите са “идеални масови канали”, които определят “дневния ред”, конструират образи, формират общественото мнение и т. н., така че без тях публичната комуникация в политиката е невъзможна по принцип [СМИ и политика 2007:90].

Нещо повече – днес, както отбелязва Е. Добрева, се говори за «масмедийна зависимост» на човешките познания за света. Известна е и мисълта на Н. Луман, че каквото знаем за обществото, а и за света, в който живеем, го знаем от масмедиите [цит. по: Добрева 2011:14].

За медийните текстове В. В. Богуславска пише следното: “Влияние газетных журналистских текстов на экономику, политику, культурные, национальные, морально-нравственные традиции заставляет исследователей изучать язык (лингвистику) и журналистику в единении с внешней средой – обществом, во взаимовлиянии и “взаимосодействии” целого ряда факторов, что требует нового интегрированного подхода и раскрывает новые границы понимания проблемы исследования текста.” Именно това, според нея, обуславя необходимостта от комплексно лингвистично, социално, културологично изучаване на журналистическия текст [Богуславска 2008:7].

Анализираният тук материал е преди всичко от вестниците, както и от някои обществено-политически седмични списания. Този избор не е случаен – вестникът, както знаем, има много важни особености, които го правят важен обект за изучаване в различни научни области, въпреки “конкуренцията” на електронните медии и преди всичко на телевизията, която често се определя като най-важната масмедия в наши дни. Една много важна особеност на вестника (която може да се отнесе и към седмичните списания) е актуалността - той концентрира тематиката си върху важни или интригуващи събития [Добрева 2011:34].

Основни източници на изследвания от нас материал са централните високотиражни издания с различна политическа насоченост. Такива са според нас българските вестници “Дневник”, “Дума”, “Капитал”, “Монитор”, “Новинар”, “Политика”, “Преса”, “Сега”, “Труд”, “24 часа”, “168 часа” и обществено-политическото списание “Тема”; руските вестници “Аргументы и факты”, “Известия”, “Комсомольская правда”, “Московский комсомолец”, “Независимая газета”, “Российская газета”, “Труд” и електронният вестник gazeta.ru, както и списанията “Власть”, “Деньги”, “Итоги”, “Компания”, “Новое время”, “Огонек”, “Профиль”, “Русский мир”, “Русский Nesweek”. Тези издания като цяло според нас могат да се отнесат към качествената или сериозната журналистика, въпреки нееднозначното разбиране на това понятие, както и на понятието “жълта преса”.

Разгледаните от нас текстове са от различни жанрове - аналитични (статии, коментари), информационни (репортаж, интервю и т.н.). Специално внимание заслужават фейлетонът (отнасян по традиция към художествено-публицистичните жанрове), по-точно политическият фейлетон, както го определят някои автори заради неговата нова специфика, а също и някои текстове, които трудно могат да се отнесат към познатите в теорията жанрове (такива са например текстовете от рубриките “Прелет над печата”, “Реконтра” във вестник “Сега” и т. н.).

Тъй като в медиите обикновено има колективен субект, авторите на текстовете, от които се извличат примерите, обикновено не се посочват. Специално са отбелязани в някои случаи авторите на цели текстове или големи откъси от тях, в които могат да се намерят не само нужните за нашето изследване единици, но и някои други много ярки и интересни метафори, игрови форми и т.н.

За илюстрация на нашите наблюдения над езиковите особености на думата криза в повечето случаи се дават примери от български и от руски източници; в скобки се посочва изданието и датата на излизането му (рядко – номера на броя).

Хронологичните рамки на изследването обхващат кратък период - от последните месеци на 2008 г., когато е “рожденият ден” на кризата, до първите месеци на 2012 г.

Композицията на изследването е обусловена от задачите, които си поставяме – да разгледаме спецификата на думата криза в българските медии (съответно - на руската дума кризис в руските медии), използувана при отражението на кризата.

Първата глава е посветена на особеностите на отразяването на Кр. като най-актуално явление в живота на съвременното общество.

Втората глава включва същинското описание на КД криза – нейните езикови характеристики, на които се посвещават отделни раздели. Както вече отбелязахме, не си поставяме задачата да анализираме същността на Кр., а само нейната езикова репрезентация; в същото време можем да кажем, че езиковите особености на думата могат да допринасят за осмислянето на назоваваното явление – така например, “данните” за Кр., получени от нейната метафоричната репрезентация в определен период, като цяло съвпадат с наблюденията на икономистите, така че те биха могли да се използуват в икономическите анализи. В края на почти всички раздели сме включили цялостен текст или голям откъс от текст, в който могат да се видят както конкретните особености, разглеждани в раздела, така и тяхното взаимодействие с другите особености, формиращо общите особености на кризисния наратив.

В заключението се дават най-важните изводи, които могат да се направят в резултат от съпоставянето на езиковите характеристики на думата криза в българския МД и думата кризис в руския МД.

Библиографският списък включва основните трудове, които са теоретична база на изследването.

И накрая бих искала да изкажа сърдечната си благодарност на рецензента на книгата - проф. д-р Валентина Стоянова, изтъкнат специалист в областта на икономическото знание, както и на сътрудниците на издателство “Ивис” за всеотдайната им работа.
Глава първа
Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
Тази глава е посветена на някои особености, характерни за отразяването на Кр. в българските и руските печатни медии. Макар и накратко, тук ще се опитаме да разгледаме медийния образ на Кр. – какви етапи в развитието на Кр. се открояват, каква е същността и силата на Кр. на различните етапи, какви страни на Кр. излизат на преден план, как се оценяват нейните прояви в глобален и локален мащаб и т.н.

Разбира се, не можем да имаме каквито и да било претенции за специален научен анализ на същността на кризисните явления (още повече, че и в икономическата литература трудно може да се говори за единство на мненията по тези въпроси).

Нашата задача е да разгледаме някои особености на Кр. като явление според тяхното отразяване в медиите, иначе казано – да разгледаме Кр. в огледалото на медиите. Нашите наблюдения за особеностите на отразяването на темата за Кр. се базират на данните от текстове от различни жанрове, публикувани в българските и руските медии през периода от 2008 до 2012 г.

Това описание според нас е много важно на първо място за осмислянето на Кр. като явление. Освен това, то е необходим “фон” за описанието на езиковите характеристики на думата криза като КД на нашето време, което е същинската част на тази работа.

Ще припомним, че медийната представа за Кр., както и за всяко друго явление, има своя специфика - тя винаги е пречупена през особена призма, което означава, че тя не винаги (или по-точно – почти никога) не е показана обективно и безпристрастно. Представянето на Кр. е “заострено”, често иронично, понякога и изопачено по различни причини, които могат да зависят от различни фактори – от конкретната политическа ситуация, от политическата ориентация на изданието или автора на текста, от жанра и т.н. Иначе казано, различната гледна точка зависи от различните цели, както е подчертано в следния пример, в който се говори за различията в оценката на Кр. от политиците: Оценката на нашенската криза зависи от гледната точка на политическите субекти. Тези, които са на власт, имат едно мнение за генезиса и за мерките за излизане от рецесията. И обратното - изпадналите в опозиция, по чието време са се проявили първите симптоми на икономически спад, гледат да си го върнат на управляващите. И ги обвиняват, че не могат да се справят със случващото се. (Труд 30.12.2010)

Важно е да се отбележи, че за МД по принцип е характерно отразяването на фактите през погледа на човека; това се проявява в повишеното внимание към темата за отражението на Кр. върху живота на гражданите. Ср.: От 15 септември 2008 година светът живее в осъществен икономически кошмар. Това беше ключовата дата, на която световното колективно съзнание окончателно си даде сметка, че последните 30 години са били един грандиозен опит да се построят въздушни дворци като опаковка на красивата либерална утопия за един свят, в който алчността е добродетел и основен мотор на всеки прогрес и просперитет. Основите на този мит рухнаха като в холивудски филм – с много гръм, блясък, икономически журналисти, които се питаха къде са отишли всичките им знания, прогнози и идеи, че така жестоко изчезнаха в бурята и бедни хора, които с ужас осъзнаха (някъде дълбоко в себе си), че сметката за този провал отново ще бъде поднесена на тях самите, защото универсалното правило на либералната утопия е, че бедните винаги плащат за всичко. (Дума 6.2.2012)

Тук можем отново да подчертаем огромната роля на медиите за формиране на картината на света като цяло и на кризисната картина в частност. Те не просто информират, а въздействат на адресата, формират неговата оценка, отношението му към събитията. За това, както знаем, се използуват разнообразни средства – подбор (акцентиране или «премълчаване») на определена информация, създаване на мрачна, песимистична тоналност (например чрез използуването на М. с определено негативен прагматичен потенциал) и т.н. Не можем да не отбележим и важната роля, която играят в печатните медии неезиковите (невербалните) средства, особено в нашата «компютърна епоха», за разнообразието на които би трябвало да се говори отделно.



Именно това дава основание да се говори, че Кр. се създава в медиите или най-малкото че в медиите се «сгъстяват краските». За това се говори в следния пример: Участники российского кризисного дискурса – власти, предприниматели, банкиры – не готовы к диалогу даже с теми, с кем сходятся во взглядах. Кризисная риторика распалась на множество частных обсуждений, превратившись в набор тем для публичного выступления или светской беседы. Экономический кризис – явление скорее дискурсивное, нежели материальное. Разумеется, никто не говорит, что кризис выдумали журналисты, чтобы хоть как-то заполнить эфир – вместо традиционных летних известий о волнах-убийцах и гене супружеской неверности.
Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава
files -> Заседание на новото ръководство на фонда се очаква те да бъдат разпределени, посочи още премиерът


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница