* Только в Украине - закажите экономический кризис и получите в подарок политический!

Много от А. на РЕ или на БЕ са представени като английски, американски и т.н. (естествено, и в различни варианти). Малка част от А., “странстващи” в различни български и руски източници, са и някои от разгледаните тук.

Така например към китайските А. за Кр. е даден следният пример, посочен на друго място като руски:

* Банкер се обажда на колега и пита: - Как си?- О, добре съм, не се оплаквам. – Извинявайте, набрал съм грешен номер.

Разбира се, има и много А., съдържащи лингвокултурни елементи, които ни дават основание да ги определим като възникнали в точно определена, например, в българска среда:

За декодирането на много от А. са нужни определени извънтекстови знания за ситуации, събития, личности и т.н. В следващите А. например са нужни знания за това, че през 1998 г. Русия преживява сериозна финансова Кр. (т. нар. дефолт), с която често се сравнява съвременната Кр.

За осмислянето на следващия А., най-вероятно възникнал в украинска среда, са необходими знания за това, че украинските парични знаци (гривните) са сред най-красиво изработените в света:

Фонови знания са необходими и за разбирането на А., в които герои са конкретни хора. Така например, за осмислянето на следващия А. са необходими знания за М. Галкин, водещ на популярното телевизионно предаване “Кто хочет стать миллионером” (познато у нас като “Стани богат”), както и за поканените от него О. Дерипаска и Р. Абрамович - руски милиардери, едни от най-богатите хора не само в Русия, но и в света.

Абсурдно и смешно най-вече за руския адресат е поведението на добре познатите му герои с определен начин на живот в предполагаемата ситуация, която е предмет на следния А.:

Като истинска находка можем да определим следния кратък А., разбирането на който е невъзможно без знания за Дарья Жукова – героиня на светските хроники, омъжена за милиардера Роман Абрамович (след активно обсъждания в медиите развод с първата му жена), известен като губернатор на богатата област Чукотка, собственик на футболния отбор “Челси” и т.н. Много важна тук е пресупозицията, че Д. Жукова не се е омъжила по любов (и че богатите рядко се женят по любов). Този А се появява в началото на Кр., когато актуална тема в пресата са финансовите проблеми на най-богатите хора, сериозно засегнати от Кр. По това време се появяват и “доказателства” за това, че Д. Жукова се е омъжила за бедняк – според обнародвания на 13 март 2009 г. в руския вестник “Труд” актуален списък на най-богатите хора в Русия Р. Абрамович слиза на второ място със «скромните» $ 8,5 млрд., тъй като е загубил около $16 млрд.

Вариант на този А. поставя в същата ситуация жената на О. Дерипаска, един от най-известните руски олигарси.

Този А. се среща и в българска версия, макар че може да се отнесе към случаите, когато стои въпросът за преводимостта на А. или по-скоро за това доколко си заслужава те да бъдат превеждани – въпреки че преводът на А. е възможен, ефектът от него в голяма степен се губи, защото ситуацията или по-често героите на А. са неактуални или непознати за българския адресат. Ако при възприемането на такива А. се налага да се дават обяснения, това вече свежда до нула ефекта от тях , т. е. вече “не е смешно”.

“Не е смешно” за адресата от друга лингвокултура и при възприемането на многобройните А., в основата на които стои определена форма на езикова игра и които обикновено се смятат за непреводими [Цонева 2005]. Такива А. много често са предназначени “за вътрешна употреба”. Към тях можем да отнесем А., в основата на които има каламбур, в това число каламбур с многозначни думи. Каламбурът създава двусмислица, която е основа на смешното; в нея има взаимодействие на две реалности и заедно с това отблъскване, взаимно изключване на тези реалности, реално противопоставяне зад мнимата им еднаквост [вж. Паси 2001:172].

Ще посочим няколко руски А., построени върху каламбур с многозначни думи:

В каламбурите с трансформация на фразеологизми, които също могат да бъдат основа на А., се обиграва тяхната двуплановост – възприемането им и като устойчиви, и като свободни словосъчетания:

Интересен пример с каламбур е следният А.:

Социалната значимост на назоваваното понятие, както и някои други особености на думата криза са основание за нейното включване в ядрото от най-важни думи на нашето време, които се определят като ключови думи.

Анализът на множество текстове от българските и руските печатни медии, формиращи наратива на кризата, позволява да се видят някои особености на медийното отразяване на явлението - етапите в развитието на кризата, същността и силата на кризата на различните етапи, нейните прояви в глобален и локален мащаб и т.н.

Във връзка с това трябва да се отбележи, че медийната представа за кризата, както и за всяко друго явление, има своя специфика - тя винаги е пречупена през особена призма, което означава, че тя не винаги (или по-точно – почти никога) не е показана обективно и безпристрастно. Представянето на кризата е “заострено”, често иронично, понякога и изопачено по различни причини, които могат да зависят от различни фактори – от конкретната политическа ситуация, от политическата ориентация на изданието или автора на текста, от жанра и т.н. Разбира се, в представянето на кризата в българския и руския медиен дискурс могат да се открият някои различия, свързани с различни фактори с екстралингвистичен характер.

Описанието на медийния образ на кризата според нас е много важно на първо място за нейното осмисляне като явление. Освен това, то е необходим “фон” за описанието на езиковите характеристики на думата криза като ключова дума на нашето време, което е същинската част на тази работа.

Езиковите характеристики, от една страна, могат да бъдат своеобразен “тест” за определянето на ключовите думи като такива, от друга – тяхната “ключовост” обуславя и някои важни особености на функционирането им.

Описанието на езиковите характеристики на думата криза включва три основни аспекта (Т. В. Шмельова). Първият аспект е лексикалният, към който се отнасят въпросите за метафоричното моделиране на кризата и за съчетаемостните възможности на думата криза.

Нееднозначното осмисляне на кризата и нейната сила, на средствата за борба с нея се отразява и в метафоричната ѝ репрезентация. Тя има както особености, общи за българския и руския медиен дискурс и характерни за политическия интердискурс, така и особености чисто български или чисто руски. Една от тези особености е по-голямата “катастрофичност” на руските метафори, отразяващи по-голямата сила на кризисните процеси в Русия. Сред метафорите, с които се обозначава кризата, най-активни са единиците от изходната област “Медицина”, представящи кризата като болест (най-често заразна, привнесена отвън) и единиците от изходната област “Природа” - названията на природни обекти, възприемани като опасна, враждебна среда, както и названията на природни бедствия, представящи кризата като природна стихия. Именно метафорите, назоваващи природни бедствия, според нашите наблюдения, са най-активни при моделирането на кризата както в българския, така и в руския медиен дискурс.

Сформулированная таким образом тема считается актуальной в первую очередь для описания современного политического лексикона двух языков и того ядра слов, которые определяем как ключевые слова. Кроме того, актуальность темы связана с актуальностью изучения языка современных СМИ как важных информационных каналов, определяющих “повестку дня”, формирующих общественное мнение, а также манипулирующие им.

В связи с этим приходится отметить, что массмедийный образ кризиса, как и любого явления, имеет свою специфику – СМИ являются призмой, отражающей явления по-своему, но редко или никогда – абсолютно объективно и беспристрастно, что можно объяснить действием факторов разного характера – политической ситуацией, политической ориентацией издания или автора текста, особенностями жанра и т.д.

Важно отметить, что языковые характеристики, с одной стороны, можно считать своеобразным “тестом” для определения ключевых слов как таковых, с другой – именно их “ключевость” обуславливает некоторые важные особенности их функционирования в тексте и дискурсе.

Интересно проявляется текстогенность - важная черта ключевых слов, понимаемая как способность генерировать тексты разных жанров, прежде всего юмористические (Т. В. Шмелева). Специальное место здесь занимает анекдот как единственный продуктивный жанр современного фольклора. Многочисленные анекдоты “про кризис” можно считать ярким доказательством того, что они являются “отдушиной” и средством борьбы с ударами кризиса.