Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс


Но все же без непосредственного участия СМИ происходящее не приобрело бы ни столь определенной номинации, ни смысловых границ, ни статуса в общественном сознании



страница2/15
Дата23.07.2016
Размер2.54 Mb.
#2343
ТипЛитература
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15
Но все же без непосредственного участия СМИ происходящее не приобрело бы ни столь определенной номинации, ни смысловых границ, ни статуса в общественном сознании. (gazeta.ru 11.6.2009)

От друга страна, както ще отбележим по-нататък, медиите често се обвиняват и за «информационното затъмнение», т.е. за специалното премълчаване на актуална информация за Кр. (както, впрочем, и за други важни неща).



Медиите могат да се тълкуват и като място за самоизява. Тази гледна точка е много интересно отразена в следния цитат, според който икономическите анализи, съчетаващи в себе си сериозни и не толкова сериозни неща, са възможност за изява на неизвестни личности, търсещи внимание: Вырос удельный вес экономических новостей и экономической аналитики, в жанровом отношении соединивших в себе совет и сплетню. На сайтах с характерными наименованиями – «в кризис», «кризис», «мировой кризис» – стали высказываться альтернативные экономисты, дотоле широкой публике неизвестные. Коммуникативной целью каждого такого выступления было, конечно, самовыражение. И грех было не воспользоваться моментом: когда еще аудитория с такой благодарностью станет внимать тезисам макроэкономического анализа. Для большинства участников публичного дискурса кризис оказался поводом к очередному выступлению, но не поводом к диалогу. Катастрофа на мировых рынках стала отличным фоном для смелых прогнозов, масштабных обобщений, обвинительной риторики, нестандартных рецептов и просто попыток привлечь внимание к своим проблемам. (gazeta.ru 11.6.2009)

Но така или иначе актуалността на думата криза в периода от 2008 г. до днес не предизвиква никакви съмнения. Тя, естествено, е обусловена от екстралингвистични причини, преди всичко от актуалността на назоваваното с нея понятие.

Началото на Кр., както често се отбелязва в медиите, се отнася към втората половина на 2008 г.: Датата 15 септември 2008 г. ще остане в историята като неофициален рожден ден на най-дълбокия и всеобхватен колапс от Голямата депресия насам. (Кап. 11.9.2009)

Както обикновено, има и други мнения за началото на Кр. Ср. например мнението на финансиста Е. Хърсев: Пълни брътвежи са теориите за кризисния лаг, според които страните влизали различно късно в кризата и затова кризата в "закъснелите" (като България) страни щяла тепърва да се разрази. Такава тъжна приказка ни разказаха тези дни няколко политикономисти (политици, говорещи за икономика). Според тях кризата започнала в развитите страни миналата година, а у нас едва тази година и тепърва предстои. Двойна лъжа. Кризата започна едновременно в САЩ и във всички финансови центрове по света. Има си точна дата и тя не е "миналата година", а 8 октомври 2007 г.: отбелязахме най-високото ниво на борсовите индекси, преди пазарите да се сринат. Най-ниското ниво в сегашната рецесия бе стигнато също едновременно - на 9 март 2009 г. в Ню Йорк, в Азия и в Европа (и в София включително) само дни след това. (Сега 11.5.2009)

Често се подчертава и това, че според мненията на историци, политолози, икономисти и други специалисти днешната икономическа Кр. може да се сравнява по сила с най-тежката световна икономическа Кр. – Голямата (Великата) депресия (The Great Depression), започнала през 1929 г. в САЩ и продължила през 30-те години.

Показателен е фактът, че за прилики между сегашната Кр. и Голямата депресия се говори още през 2008 г., когато никой не може да предвиди мащабите на новото бедствие: Някои от симптомите на Великата депресия могат да се открият и сега – финансов срив и рецесия, липса на кредити и свободни капитали, висока безработица, ниска покупателна способност, липса на инвестиции и свиване на строителството, дефицити в бюджетите. Прилики безспорно има, но дали ефектът от световната финансова криза ще достигне до същите катастрофални размери както в САЩ през 1929 г. още е твърде рано да се каже. (Нов. 5.12.2008)

Това осмисляне на Кр. като явление с катастрофални размери става господстващо в МД, именно то формира образа на Кр. в общественото съзнание: Криза е. По всеобщо мнение най-тежката, най-продължителната, най-непредсказуемата финансова и икономическа криза след Втората световна война. Че и преди това. (Мон. 18.12.2009); А вот другое событие из той же славной эпохи – крушение “Титаника” – текущий кризис символизирует точнее. В обоих случаях причиной катастрофы стала огромная самоуверенность создателей системы. (Ог. 40.2008)

Така че напълно естествено от втората половина на 2008 г. темата за Кр. е сред най-актуалните за съвременното общество теми, обсъждани, естествено, с различна степен на “сериозност” и емоционалност, от всички - обикновени хора, политици, журналисти, икономически анализатори и бизнесмени, екстрасенси и ясновидци и т. н.



За Кр. през последните няколко години се говори навсякъде - в парламента, вкъщи, на улицата и т.н. Разбира се, Кр. става водеща тема и в световните медии. Този факт отново се отбелязва в медиите: Най-коментираното събитие по света е глобалната криза и последствията от нея. (Сега 18.07.2009); По време на криза няма друга тема за икономистите и е разбираемо защо всички все за кризата говорим. (Сега 11.05.2009); Кризис превратился в такую же частную тему для изящной беседы, как английский климат или выставка современного искусства. (gazeta.ru 11.6.2009)

Кр. се представя като нещо, което започва в САЩ и много бързо обхваща и други страни. Причините за Кр. се търсят в явления, характерни за американската банкова и икономическа система. Именно такова виждане за настъпването на Кр. има в текста Америка заживя назаем и подпали всички: Откъде и как започна кризата? Отговорите на тези въпроси все повече се проясняват, макар че все още никой не може да каже кога и как ще приключи световният финансов катаклизъм, вече прераснал и в икономически. Причините са много и сложни, но няма спор, че епицентърът бе жилищният пазар в САЩ и безотговорното поведение на американските банки, които позволиха на хора без доказана надеждност като кредитополучатели масово да купуват домове. (24 часа 9.2.2009)

За американския произход на Кр. се говори много често и в руските медии: Америка “выпустила” кризис в мир, чтобы проблема межбанковских платежей не была только ее головной болью. (АФ 22.10.2008); Первой страной, пострадавшей от кризиса, стали Соединенные Штаты – там он разразился еще в 2007 году. (Труд 30.12.2009)

Най-често Кр. се представя като нещо, което идва отвън, при това изненадващо за всички. Както ще видим по-нататък, това намира ярък израз в нейното метафорично представяне като внезапно заразяване с вирус отвън или внезапно настъпило природно бедствие.

В същото време бихме могли да кажем, че подобно осмисляне на Кр. е най-малкото странно, особено за специалистите, тъй като за предстоящи икономически трудности се говори доста по-рано. Така например списание “Русский Newsweek” обявява Кр. за тема на броя си от 28.1.2007 г. и посвещава на тази тема няколко материала. Една от статиите е посветена на икономическия форум в Давос, който трябва да обсъди глобалните рискове на 2008 г., сред които на първо място е финансовата Кр. Интерес представлява и интервюто с изтъкнатия икономист Е. Гайдар, който подчертава: “Ошибка наших властей – делать вид, что ничего не происходит. Не надо надеяться, что глобальный кризис нас не коснется. ... Кризисные явления в мировой экономике ожидаемы. Надо сделать все возможное, чтобы посредствия этого для экономического развития нашей страны были минимальными.” (News. 28.1.2007)

Още по-рано, през 2006 г., Н. Рубини предупреждава за настъпването на Кр. За това се говори в текста Пророкът на кризата с подзаглавие Световноизвестният икономист Нуриел Рубини държи парите си в брой. Ето част от този текст: През септември 2006 г. Нуриел Рубини бе поканен на семинар в Международния валутен фонд. Пред около 300 участници той направи оценка на ситуацията: пазарът на недвижимост в САЩ ще рухне, в ипотечния сектор ще се разрази криза, включително и заради изобилието на високо рискови кредити (subprime), пазарът на ипотечни облигации го очаква срив, кризата ще обхване световната финансова система, в икономиката на САЩ ще започне рецесия, сериозните проблеми няма да бъдат избегнати и от останалите региони, включително и бързо растящите развиващи се страни. Кризата ще доведе до крах множество хедж фондове, инвестиционни банки и други големи финансови институции, такива като американските квазидържавни ипотечни агенции Fannie Mae и Freddie Mac. След приключване на изказването на Рубини в залата е настъпила тишина. „След такава прогноза не би било зле да пийнем нещо по-силно”, е заявил водещият, за да разведри атмосферата. Залата отговорила с нервен смях: никой не е вярвал, че нещо подобно може да се случи. Но се случи. И днес професорът по икономика от Stern School of Business към Нюйоркския университет и председател на борда на директорите на Roubini Global Economics Monitor е изключително търсен. От неговото мнение се интересуват журналисти, политици, икономисти, банкери. Включително и в Москва, която Рубини посети , за да може сам да оцени, как кризата е ударила Русия. (Мон. 19.8.2011)

Проявите на Кр. в нейното начало се посрещат по различен начин в България и Русия. В българските медии като цяло за Кр. у нас се говори малко, което е в унисон с линията да се формира представата, че всичко е наред, че финансовата политика на правителството е успешна.



През 2008 г. и през първите месеци на 2009 г. в българските медии се говори основно за Кр. в другите страни: Италия и Япония затъват най-дълбоко в кризата. (Класа 6.5.2009); Великобритания е сред най-силно ударените страни от световната икономическа криза и в момента изживява най-дълбоката рецесия от Втората световна война насам. (Тема 18.5.2009); Световната криза разтресе и водещите автомобилни концерни в Европа. (Нов. 28.01.2009)

Малко са по това време страните като Китай, които не са засегнати от Кр.: В то время как во всем мире экономика под зубами кризиса трещит по швам, в Китае она растет. (АФ 22. 2009)

Навлизането в Кр. се представя като малко вероятно за България: Проблем е и възможното пренасяне на ефектите от кризата в Европа, а оттам и в страни като България. (Тема 31.3.2008)

За това, че Кр. има и в България, през 2008 г. и даже през 2009 г. се говори много рядко: Станишев най-накрая призна, че България навлиза в криза. (Нов. 4.12.2008)

Т.е. според официалната линия по това време Кр. в България все още няма. Тази позиция не е съвсем лишена от основания – България като страна с малка икономика играе не толкова важна роля в световните финансови отношения. Ср.: Според някои българската икономика е твърде малка, а финансовият ни пазар е слабо развит и затова бурята ще ни засегне слабо. (Тема 8.12.2008)

Образно тази позиция е изразена в следните примери: Икономисти образно определят България като муха, кацнала върху големия европейски слон. (Тема 25.5.2009); Затова и сътресенията на капиталовия пазар в световен мащаб в България ще дойдат под формата на буря в чаша вода, без да могат да влошат съществено положението на обикновения българин. (Сега 4.2.2009)

Израз на това е и един от многото анекдоти, които се появяват заедно с Кр.: Попитали Радио Ереван: - Има ли финансова криза в България? – Няма, защото в България няма финанси.

В същото време критично настроените журналисти и представителите на политическата опозиция говорят за необяснимото игнориране на проявите на Кр., която бушува в света.



Липсата на новини за Кр. се определя като характерна черта на българските медии: Една от седмичните “новини” в българския политически живот е почти пълното отсъствие на темата “глобална финансова и икономическа криза” от него. На евентуалните последствия от кризата се гледа като на нещо непознато. (Нов. 27.12.2008)

Като “хипероптимизъм” се определя това от дистанцията на времето в текста Митът "Няма страшно": Преди три години кабинетът "Станишев" доста усърдно си беше заровил главата в пясъка и отказваше да признае дори възможността световната криза да повлияе някак на България. Всъщност се оказа, че по това време вече икономиката се е свивала и на база на хипероптимизма си правителството прие бюджет с очаквания за над 5% ръст, докато реално последва над 5% спад. (Кап. 12.8.2012)

Макар и по-рядко, отколкото в руския МД, възможните негативни последици от раздухването на кризисните проблеми се отбелязват и в българския МД: Трябва да сме по-предпазливи в икономическото гадателство (Мон. 9.5.2009)

Говори се и за негативните последици от нагнетяването на страха от Кр. Интерес представлява мнението на икономиста Е. Хърсев за демобилизиращата роля на икономическото черногледство, при това изразено от хора, които са твърде далеч от икономиката: Надврякването - докъде надолу и докога има да затъва българската икономика, стана така популярно, че в него се включиха гадателите - врачки и социолози, та дори и фолк певците. Типично българското черногледство е на път да ни нанесе тежка финансова загуба, защото в условията на мутираща пазарна среда губи всеки, който не успее да преценява и да реагира правилно. Мисли си някой, че продължава рецесията (пропадането) и затова се свива още, за да пести разходи. А всъщност дъното е минало и сме в депресия: най-коварната фаза на кризисния цикъл. Значи дошло е време бизнесът, който има потенциал, да си върне позициите на пазара. (Сега 17.8.2009)

Като най-тежка често се определя 2009-а година, когато кризисните процеси са изключително динамични, често с катастрофални последици. Засегнати от Кр. са различни области на живота – икономиката, банковият сектор, промишлеността и строителството, като всичко това веднага се отразява на пазара на труда, където непрекъснато се говори за небивал ръст на безработицата: Нека не се заблуждаваме – кризата е тук. И макар да не можем да предвидим с точност колко дълга и мъчителна ще бъде, ние знаем, че тя има потенциала да бъде една от най-тежките кризи, пред които светът е бил изправен. (Нов. 11.04.2009)

2009-а година представлява интерес и в друг план – в този период най-силно се различават оценките на Кр., които понякога са диаметрално противоположни. Това в голяма степен е обяснимо, тъй като на този етап, пък и по-късно, никой не е в състояние да даде точна прогноза за развитието на Кр.



Ср. оценката на прогнозите за развитието на Кр.в следните интересни примери от руския МД: И зазвучал нестройный хор кризисных голосов, опосредованный всеми возможными каналами информирования. Мы пострадали больше всех; нет, это мы пострадали больше всех. Во всем виноваты банки, американцы, масонская ложа, менеджеры среднего звена, высокие цены на нефть, путинская вертикаль власти. Кризис завершился, кризис продолжается, кризис вошел в новую фазу, худшие прогнозы подтвердились, экономика подняла голову…(gazeta.ru 11.6.2009); Последнее время наблюдается какая-то какофония прогнозов: на дне мы или еще не на дне, будет ли вторая волна или не будет. (НВ 6.4.2009); Предсказания будущего российской экономики напоминают гадания на кофейной гуще; Чиновники путаются в показаниях, противоречат друг другу и не совпадают с оценками международных экспертов (МК 8.4.2009)

Ср. също откъс от интересния текст Кризометрия и паралелология: Макар че в днешните условия никой не разполага с надежден апарат за иконометрия, политици и международни чиновници се чувстват длъжни всеки ден да демонстрират как държат нещата под контрол и знаят какво ни чака. Не че някой им вярва, но те не престават да ни заливат с най-глупавите прогнози на планетата. Особено забавни са врачките от Международния валутен фонд. Те измислиха нов спорт: бягащите прогнози. Днес гледат в тавана и викат: 2% ще е растежът тази година. След седмица чуят някоя статистическа страхотия, но вместо да кажат честно: "Хора, един Бог знае какво ще се случи до края на годината", господата пак дуят важно бузи, па рекат: ревизирахме си прогнозата, сега казваме, че ръстът ще е 1.2%. Пак с трайност ден до пладне. Колко всъщност струва прогноза, която има свойството да се "ревизира"? Пет пари не давам за такава прогноза, а още по-малко за лъжльовците, които врачуват на невежите. (Сега 30.3.2009)

Доста често даже в рамките на няколко месеца или седмици могат да се видят напълно противоположни мнения: Шок или ужас ни предрича МВФ; За 4 месеца фондът промени прогнозите си няколко пъти (Мон. 9.5.2009)

Особена важност, както знаем, имат мненията на водещите политици и икономисти, които също често са неточни и неясни: Иногда успокоительные заявления министров похожи на заклинания шаманов (НГ 7.4.2009); Дмитрий Медведев: “Никто не знает в мире, сколько будет продолжаться кризис(МК 16.3.2009)

Естествено, противоположните оценки имат негативно дезорганизиращо влияние, те пречат на вземането на адекватни решения за справяне с кризисните прояви. Ср.: Россияне запутались в кризисе; Мы становимся оптимистами, но продолжаем урезать расходы (Труд 26.5.2009)

През 2009 г. като цяло преобладава негативната оценка на Кр. и нейните прояви в различни сфери. Рядко се говори за положителния ефект на кризисните явления, преди всичко за “отрезвяващото” им действие. Ср. например думите на известния хуморист М. Задорнов: Я очень надеюсь, что кризис поможет нам по-другому взглянуть на себя и на свои ценности. Да здравствует кризис! (МК 18.4.2009)

Макар и рядко, и тук може да има и “добри новини”, често поднесени иронично. Такива са материалите, в които се говори за някои положителни ефекти от Кр. Ср.: Сексуслугите в Германия по-евтини заради кризата (Мон. 18.6.2009)

Бедствията в икономиката могат да се оценяват като положителни явления, които изместват други, също важни проблеми, например проблемите в семейството, определяни като криза на брака: Однако стоило раздаться раскатам экономического грома, как “брачный кризис” потерял актуальность. (Ит. 3.2009)

Разбира се, към търсенето на положителни страни на Кр. може да се подхожда и иронично. Един от примерите за това е текстът Кой каза, че кризата е лоша?: Понеже, напук на Симеон Дянков, кризата не ще да си отива, вестниците намериха нов начин да подходят националноотговорно, като изчоплят добрите ѝ страни. <...> “Кризата чисти търтеите”, коментира вестникът, защото “умните шефове гонят мързеливите, вдигат заплатите на кадърните”. Тоест, единствено благодарение на кризата България окончателно и успешно приключи прехода от зрял социализъм през див до развит капитализъм. А ако има граждани, на които не им допада капитализмът, кризата има и други положителни ефекти. Според “Новинар” тя е причината да намалеят жертвите на пътя. Това, защото от безпаричие по-малко хора карали колите си (а тези, които заради кризата слизат от самолет на майбах, все пак са единици и се казват Николай и Евгения). <…> Кризата обаче си е криза. Главата на премиера е оценена на едва 400000 евро. Това вече е крайно обидно и несериозно. (Сега 10.11.2010)

От време на време се съобщава и за доста нестандартни реакции срещу ударите на Кр. Така например, за доста необичайни мерки срещу Кр. се говори в текста Криза. Хоремагът се завръща, в който се съобщават интересни факти: Закъсали фирми събират стоките си в един магазин, за да пестят.; Финансовата криза събра комшии на обща кухня. (Станд. 2.7.2009)

Ще добавим тук и периодично появяващите се съобщения за изобретяване на “местни валути”, за издаване на сборници с кризисни рецепти (например известната “Книга на глада”, издадена в Гърция) и т.н.



За 2009 г. е характерно и известно привикване към Кр. (по-скоро към информацията за нея), което може да се определи като естествена човешка реакция, кратко и ясно изразена в следното заглавие: Устали бояться (Комп. 9.2.2009) Ср. също: Россия устала от кризиса (Труд 6.2.2009); Чиновники, экономисты, бизнесмены, фондовые игроки – все понемногу начинают уставать от кризиса. (НВ 25.5.2009)

Въпреки сериозността на икономическата ситуация, в началото на 2009 г. Кр. отново се премълчава или отрича от българските политици, което има своите обяснения. От една страна, фактът, че Кр. не засяга България, се представя като заслуга на правителството на тройната коалиция, като положителна оценка на неговата работа.



В редки случаи управляващите “признават”, че България също е засегната от Кр.: Вчера премиерът Станишев, който също дълги месеци омаловажаваше риска за България, призна, че “кризата е безпрецедентна”. (Сега 4.4.2009)

Другата важна причина за игнорирането на Кр. е това, че тя е засенчена от далеч по-актуалната тема за парламентарните избори, т.е. от борбата за реалната власт. (Тези въпроси са предмет на нашето внимание в [Цонева 2010а]). Ср.: Тогава се задаваха избори, във въздуха се носеше миризма на власт, вихрушката на световния финансов крах засмука и българската икономика. (Сега 22.1.2010)

Както може да се види в следния пример, преди изборите Кр. заема едва третото място сред актуалните теми в медиите: Пресата пък дъвче неуморно пиратите – по актуалност те се нареждат веднага след изборите и кризата. (Сега 5.6.2009)

Много активна по това време става М. остров (на стабилността), представяща България като сигурно място, незасегнато от кризисната стихия. Оценка на тази “бодра метафора” има в следния пример: Иначе, потърсите ли по мрежата или в справочници “остров на стабилността” на всякакви езици, ще видите, че става дума за сравнително скорошно определение, което се отнася най-вече до тъмната област на атомната физика и магическите числа. С него се описва субатомното състояние на елементи с дълъг период на разпадане. Някои от тях със сигурност са по-стари от Земята и ще продължат да съществуват и след неминуемия ѝ край. В нашите сектори на мрежата това катастрофично отнасяне липсва. За сметка на него изскача бодрата метафора за икономическото, политическо, етническо и т.н. състояние на Родината. (Сега 11.10.2008)

Негативно или най-малкото иронично се възприема и М. оазис, която представя България като място, защитено от Кр.: Агресивният му (на Станишев) “антикризисен” план, който се изпълнява днес, е същият от миналата година, когато и той, и министрите му се перчеха, че кризата бушува навън, а България е неуязвим оазис, понеже тройната коалиция я управлява. (Сега 26.3.2009)

Отричането на Кр., както вече отбелязахме, се критикува в опозиционните издания и от представителите на опозиционните партии. Така например, в началото на 2009 г. Б. Борисов заявява в интервю на Н. Бареков по бТВ, че ако в България Кр. не се усеща или се усеща по-леко, това е обида за държавата. Ето част от това интервю, публикувано във в. “Сега”: ББ:... папуасите по джунглите на Амазонка последни ще усетят кризата! Това, че големите икономики се разтърсват от криза означава, че щом ние не се разтърсваме, а само леко... НБ: Сме бавноразвиващи се? ББ: СМЕ БАВНОРАЗВИВАЩИ СЕ! (Сега 26.3.2009)

Разбира се, след няколко месеца, веднага след встъпването си в длъжност като премиер през същата 2009 г., Б. Борисов започва активно да говори за Кр., която е получил като наследство от тройната коалиция (по този повод можем да припомним неговата знаменита М. обран бостан), а по-късно за успешното преодоляване на Кр. под ръководството на ГЕРБ.

Това поведение пък се определя като предизборно и е повод за критики към новото правителство още от първите месеци на неговата работа: Крайно време е новата власт да спре да се държи предизборно и да се захване с нещо сериозно. Ама наистина сериозно – като кризата например. (Сега 20.8.2009)

Ср. също: ГЕРБ спечели парламентарните избори в средата на 2009 г. Кризата бе в разгара си. Борисов хулеше тройната коалиция, че му оставила опоскан бюджет. <…> Борисов не само се натисна да управлява държава, за която от първия ден знаеше, че вече е в криза. Той сътвори серия от лъжи, за да успее. Задълбочи кризата. Сега, когато социалното недоволство и проблемите в ЕС го затискат допълнително, това не е несправедливост. Това е възмездие. Плащаме всички. (Сега 17.12.2011)

Отразяването на темата за Кр. в руските медии също има своя специфика. През 2008 г. и през първата половина на 2009 г. се оформят две крайни позиции при отразяването на Кр. От една страна, доста активна е тенденцията да се омаловажава силата на Кр., а понякога и напълно да се отричат нейните прояви. Тази тенденция е много характерна преди всичко за управляващите политици и други високопоставени лица: В больших кабинетах - чиновничьих и просто крупных компаний – введен мораторий на слово “кризис”. Можно говорить о чем угодно: о фондовых рынках США и Европы, о футболе, о шоу-бизнесе... И лишь немногие готовы к открытым комментариям сегодняшнего положения экономики России. (МБ 13.10.2008)



Особено активно в медиите се обсъждат официалните и не толкова официалните “директиви” да не се “раздухва” Кр.: В Подмосковье запретили финансовый кризис; российские власти справились с мировым бедствием одним постановлением. (МК 7.6.2009); В Ногинске запрещено выражение “финансовый кризис”; С 1 июня муниципальным служащим ногинского района запрещено использовать выражение “финансовый кризис”. (Труд 10.6.2009); Не болтай о кризисе; О чем не следует говорить в беседе с клиентом (Труд 10.6.2009)

Това се представя не като цензура, а като “спестяване”, неразгласяване на инсайд-информация (вътрешна информация, известна на тесен кръг хора), която може да има негативно дезорганизиращо влияние върху работата на банките и фирмите. Официален израз на тази позиция става приетият през юли 2009 г. закон “О противодействии неправомерному использованию инсайдерской информации и манипулированию рынком”, който е насочен както срещу длъжностни лица, така и срещу медиите, които разпространяват информация за Кр.



Естествено, “благостната безкризисна картина” се оценява негативно в опозиционните издания: Власть в совершенстве овладела техникой рисовать “картину маслом”. (АФ 19.2009); Вероятно, чиновник полагал, что если не упоминать о глобальных проблемах, то они уйдут туда, откуда пришли, то есть к американцам. (МК 6.8.2009)

Това намира израз в различни евфемистични обозначения на Кр., както и в метафоричното представяне на Русия като остров (островок) стабильности или тихая (гавань): Все признаки грядущей катастрофы были уже налицо, но многие российские политики и экономисты продолжали верить в Россию как в тихую гавань. (Ог. 1-2.2010)

За “легитимация” на Кр. и за край на обозначаването ѝ с евфемизми и М. се говори в текста Кризисная растительность в електронния вестник gazeta.ru: Событие становится таковым для массовой аудитории тогда, когда о нем сообщают в новостях. Легитимация кризиса произошла в тот самый момент, когда информагентства сообщили: Путин признал кризис. До того последний существовал нелегально, скрываясь под эвфемистическими именами «ипотечный кризис в США», «мировой финансовый кризис», «мировой банковский кризис», а отдельные неприятности в жизни отдельных граждан России не складывались в общую картину, потому что их пока никто не обсуждал с этой точки зрения. (gazeta.ru 11.6.2009)

Другата важна тенденция, също много характерна за руския МД, е представянето на Кр. като явление с опустошителна сила, което засяга не само Америка и други страни, но и Русия: Кризис лишил россиян сна; Финансовый кризис отразился не только на кошельках, но и на самочувствии людей. (Труд 28.5.2009); Чем больше времени проходит с начала кризиса, тем очевиднее становится: Россия пострадала от мировых финансовых катаклизмов сильнее, чем большинство других экономик. (НВ 16-17.2009)

Особено тежката икономическата ситуация през 2009 г. намира отражение в многобройните М. с подчертано негативен прагматичен потенциал, в многобройните анекдоти за Кр. и т.н.



Различните прояви на Кр. стават все по-актуални през 2010 г. и особено през 2011 г.: От доста години България е опряла икономическото, социалното и културното дъно, чуват се всякакви определения – “криза”, “колапс”, “катастрофа”. И всички са недостатъчни. Тревожи ни не просто нищетата, а начинът, по който се стигна до нея. (Сега 27.8.2011); Выступая с отчетом перед депутатами парламента, вице-премьер правительства и министр финансов Алексей Кудрин призвал к бдительности, потому что сохраняются риски для экономики России. "Наверное, в России были и сложнее времена, но этот год особый, это год мирового экономического кризиса. В России он проявился в полной мере. Падение экономики РФ в 2009 году составит, по предварительной оценке, 8,7 процента. Это достаточно глубокое падение, которого мы не ожидали",— признал Кудрин. (Ог. 18.1.2010)

Икономическите трудности в България са свързани със сериозните икономически и финансови трудности в ЕС като цяло и с тежката икономическа и политическа ситуация в съседна Гърция, с която България е тясно свързана: Финансова буря ни връхлита от юг; България е пряко застрашена от гръцката хиперкриза (Поглед 26.2.2010); Катастрофичните сценарии и апокалиптичните вести вече са ежедневие за европейските лидери и граждани. (Тема 19.9.2011)

През този период кризисните проблеми засягат много европейски страни: "Эффект домино" стал чуть ли не самым расхожим словосочетанием для описания происходящего, во второй половине 2011 года не раз звучали предупреждения: еще чуть-чуть, буквально дней десять, и свернуть с колеи, ведущей к краху, будет невозможно. (Деньги 19.12.2011)

Разбира се, европейската Кр. неизбежно засяга и Русия, което я прави актуална тема в руските медии през 2011 г.: Кризис в еврозоне, безусловно, главная медийная тема уходящего года, а угроза краха евро — главный страх. Причем, скорее всего, так будет и в наступающем 2012-м. Страхи витали не только в Европе, но вполне явственно ощущались и у нас: Банк России держит в европейской валюте 41% золотовалютных резервов, это порядка €140 млрд. (Деньги 19.12.2011); Еврозона угрожает всему миру новым витком финансового кризиса. Если ЕС не справится с долговым коллапсом, то он потянет за собой в пропасть буквально всех и каждого. (МК 2.12.2011)

Като много тежка или даже като най-тежка от всички кризисни години се представя 2012 г., макар че вероятно е прибързано да се говори за това, като се има предвид динамичността на кризисните процеси, особено в светлината на важните политически събития в европейските страни, които могат да влияят върху тези процеси.

В началото на 2012 г. В България преобладават песимистичните оценки и прогнози: Страната ни се намира в най-тежкия период на кризата с трудно предвидим развой, заяви държавният глава Георги Първанов по време на организираната от него дискусия на тема "България - накъде след кризата" в НДК. (24 часа 22.1.2012); Европа се загърчи в кризата с дълговете, английските бедни квартали се вдигнаха на протести, гърците не излизат от площадите, италианците са на път да изригнат като вулкана Етна или като Силвио Берлускони, спипан с малолетна проститутка, испанците не искат да мирясат и настояват за реална демокрация на народа, а дори и българите май започнаха да осъзнават, че Симеон Дянков е опит за постмодерен шаман, отколкото учен, който е наясно какво да прави, когато хората гладуват, а парите изчезват от портфейлите по-бързо дори и от министър-председателя, когато му зададат неудобен въпрос. Изобщо светът лудна. (Дума 6.2.2012)

Противоречива е и позицията на управляващата партия ГЕРБ по въпросите на Кр. – отначало, както вече отбелязахме, те критикуват предишното управление, че е допуснало Кр., по-късно говорят за икономическо спокойствие в България, особено на фона на Гърция и други европейски страни. Ср.: Бойко Борисов пък обрисува обстановката с икономическата криза с поговорка: Когато мечката играе в комшиите, тя не може да не заиграе и у вас. Премиерът категорично обяви, че е песимист, че кризата ще свърши. „Ако имаше антикризисни мерки, които да вадят държавите от кризи, аз щях да ги препиша, коментира министър-председателят." Той посочи, че големи икономики като Германия и САЩ буксуват и не излизат от кризата. (24 часа 22.1.2012)

Изключително актуална у нас през 2012 г е темата за положението в съседна Гърция, за възможното ѝ излизане от Еврозоната и връщането към драхмата, което би засегнало сериозно и българските икономически интереси: В деня, в който гърците обявят официално фалит, финансов трус ще разтърси не само европейския пазар, но и световния, и то вероятно с по-голяма сила на бедствието, причинено от краха на американския гигант “Лемън Брадърс” през 2008 г. (Преса 17.5.2012); След хипер-кризата, която бушува в Гърция, предстои ревизия на цялостния механизъм на финансовия съюз. (Поглед 26.2.2010)

Тук е мястото да отбележим, че според нашите наблюдения именно за Кр. в Гърция се говори най-емоционално в българските медии, които често обръщат внимание на неприемливия за много европейци гръцки начин на живот като цяло или на някои конкретни характерни гръцки реалии (танци, кухня и т.н.) като признаци на безотговорно икономическо поведение.



Интересно обяснение на ситуацията в Гърция има в текста 24 века неплатени дългове, в който се говори за това, че в историята на Гърция има и други периоди, когато страната не е погасявала външните си дългове. Така е било още преди 24 века, по времето на Дионисий Старши, управник на Сиракуза: Ако европейските лидери се бяха запознали по-подробно с миналото на Гърция, те вероятно никога нямаше да я приемат в Еврозоната и да ѝ позволят да слее валутата си с тези на Германия, Франция и другите западни икономики. Защото въпросът за гръцките дългове е не само финансов, но и исторически. (Преса 12.6.2012)

Много анализатори са склонни да възприемат песимистично днешната ситуация в Гърция, намирайки я за сходна с много други ситуации от гръцката история: Кредитното досие на Атина е наистина ужасно. След формирането на съвременната гръцка държава през 1829 г., страната изпада в несъстоятелност пет пъти.; По изчисления на икономистите Кармен Рейнхарт и Кенет Рогофф, в новата си история Гърция е прекарала повече време в състояние на неплатежоспособност, отколкото която и да е друга европейска държава – около 90 години, или близо 50%.; Дионисий не е успял да направи Сиракуза по-богата, като просто щампова нова цифра на монетите. По същия начин Европейската централна банка не може да промени хилядолетна гръцка история с унифицирани правила за монетарна политика. Тази проста истина започва да се избистря в съзнанието на всички. (Преса 12.6.2012)

Днес, почти четири години след започването на Кр., не може да се говори за излизане от нея, макар че съобщения за края на Кр. се появяват още през 2009 г. Ср.: Според министъра на икономиката П. Димитров пикът на световната криза вече е отминал и предстои съвземане. (Сега 16.5.2009)

Впрочем, за край на Кр. се говори периодично още от 2009 г., като всеки пореден край на Кр. обикновено веднага се опровергава: Обзор 2010: Кризата свърши, да живее кризата (Труд 20.3.2011); През последните 2 години министърът на финансите Симеон Дянков на няколко пъти заяви, че България вече излиза от кризата, но от началото на т.г. представителите на кабинета спряха да определят срок. (Труд 26.6.2012)

Ср. също: Прогнозите се оправдаха - 2010 г. сложи край на икономическата криза, започнала през 2007 г. Почти всички държави и региони отчетоха ръст, като дори българската икономика се пораздвижи, макар и не с темповете на предкризисните години.<…> Проблемът е, че на Стария континент тлее нова криза, която може да се разгори и да забави икономическото развитие. Дълговете и бюджетните дефицити на много държави от еврозоната стават трудни за управление. (Труд 20.3.2011); Правительства многих стран бравурно отрапортовали о выходе из кризиса, но они просто спрятали градусник, а температура по-прежнему высокая. (МК 13.10.2011)

“Любима” тема за иронизиране стават изявленията на С. Дянков и на други официални лица за края на Кр. Един от примерите за това е текстът на Хр. Карастоянов Тънки сметки и дебели предсказания в Голямата великопостна пицария: Яви се миналия петък жена и възвести нещо, което вестниците от събота и неделя написаха с големи букви, а в понеделник вече го бяха забравили. Предсказанието беше следното: ИЗЛИЗАМЕ ОТ КРИЗАТА ПО ДИМИТРОВДЕН! Тъй рече тогава Мариана Коцева, шефката на Националния статистически институт. Националният статистически институт заедно с националния център за изучаване на общественото мнение (или нежно – НЦИОМ) са двете ведомства, които никога не лъжат. При тях няма трън-мрън: каквото те кажат – все е вярно! Та значи според Мариана Коцева е много вероятно по Димитровден България вече да е излязла от кризата. <...> А една събота през май се яви Симеон Дянков и като рече, каза: КРИЗАТА СВЪРШИ ПРЕЗ АПРИЛ! Тоест сме посрещнали Гергьовден без криза и с четири почивни дни. <...> И тъй хубаво, и онъй хубаво, обаче кога все пак? За Гергьовден или по Димитровден се излиза от една криза?! И ако сме излезли от кризата по Гергьовден, защо на Димитровден пак ще излизаме? Явно сме се измъкнали, колкото да омааме агнето и пак сме се намъкнали... Ето това е! На Димитровден ще ни влезе в къщата икономическият ръст. Тоест ще ни полази богатството! И одма ставаме средноевропейска държава. <...> Освен ако не ни полази “отрицателният растеж”. Тогаз ще трябва да почакаме до следващия Гергьовден – и без туй хората, като са казали “април” или “Димитровден”, не са уточнявали за коя година става въпрос. (Сега 20.8.2010)

В началото на 2012 г. се появиха сериозни анализи на известни финансисти, в които се виждат основания за оптимизъм: 2013 година: сбогуваме се с празния джоб и усещането за криза (24 часа 14.2.2012); 2013 година - българинът с пълен джоб и без усещане за криза; Само след една година портфейлът на българина ще стане по-дебел, а усещането му за криза ще изчезне, показват разчети на Центъра за икономическо развитие, оповестени днес пред медиите. Председателят на центъра Георги Прохаски заяви, че през 2013 г. усещането за криза би трябвало да спадне в българското общество и да се възстанови оптимизмът към растеж, както това беше преди пет-шест години. Българската икономика вече не е в криза и има много позитивни сигнали, които показват, че тя стабилно излиза от цикличната криза, в която е била, отбеляза Георги Прохаски. (Труд 14.2.2012)

Тези съобщения, както обикновено, стават тема на иронични медийни коментари: Ако краят на кризата се е задал, повечето читатели на "24 часа" не са го забелязали. Това излиза от отговорите, които получихме в поредното издание на рубриката “Референдум”. Попитахме читателите си как излизат от кризата - губещи или печеливши, и ги помолихме да ни кажат защо, какво им се е случило. Мнозинството отговорили по мейла и в импровизираната ни анкета бяха категорични, че абсолютно нищо не са спечелили от кризата, а тя им е донесла само загуби. И че се чувстват толкова обезсърчени от това, че дори и да има светлина в тунела, не я виждат. (24 часа 3.3.2012)

И както обикновено, ситуацията бързо се променя - в многобройните материали от месеците май и юни 2012 г., посветени на Кр. в Гърция, Испания и в Еврозоната като цяло, се говори за това, че икономическата ситуация в Европа никога не е била толкова тежка, както през последните дни.

Говори се за пореден срив, втора вълна, трета вълна и даже за второ дъно. Въпросът сега е колко дълбок и продължителен ще бъде вторият пореден срив. Това ще зависи както от самата Европа и политиките ѝ за справянето с дълговата криза, така и от останалия свят - реакцията на пазарите, търсенето и растежа. Ето защо рисковете нещо да се обърка и кризата отново да ескалира са големи. Никак не помага засилващата се политическа несигурност в много важни части от ЕС - Франция, Холандия и изворът на всички беди Гърция. Накратко, завъртяхме пълен кръг и отново сме в незавидна изходна позиция, само че този път общественото недоволство ще е двойно по-силно, а финансовите средства за потушаването му - почти изчерпани. (Кап. 27.4.2012)

За пръв път от началото на Кр. икономическите проблеми засягат и Германия, смятана досега за двигател на Европа: Процъфтяващата икономика и свиващата се безработица дълго време изолираха Германия от кризата в периферията на Еврозоната. Тези времена, обаче, са към своя край. Германската машина започва да показва своите слабости и канцлерът Ангела Меркел е принудена да направи някои жертви. Ето ги отново: брокерите с тъжни очи и огромните светещи дисплеи на фондовата борса, показващи назъбени линии с наклон надолу. През последните 10 дни стоковият индекс DAX, “синият чип“ на германската икономика, падна с 16%. В понеделник той потъна под границата от 6000 пункта, за пръв път от януари насам и запази същия курс във вторник. Дали това е знак, че кризата, която толкова дълго заобикаляше Германия, най-после достигна и до най-голямата икономика в Европа. <…> Това е може би най-големият проблем, който имат германците – за тях кризата винаги принадлежи на другите – гърци, португалци, испанци и италианци. Те са тези, които не държат финансите си под контрол. От тях се очаква любезно да изкупят вината си, като приемат германския модел. В контраст с техните проблеми, в Германия икономиката процъфтяваше и хората имаха работа. В едно море от мизерия, страната беше остров на блаженството. <…> Германските компании вече сериозно се опасяват, че кризата, която започна в покрайнините на Европа, ще почука и на техните врати. И тези страхове са оправдани. В дългосрочна перспектива националната икономика не може да остане незасегната от тези процеси. Търсенето в засегнатите от кризата икономики намалява и това може да е само началото. (Преса 6.6.2012)

Многократно обявяваното излизане от Кр. отново се отлага: Краят на кризата ще дойде най-рано през 2015-2016 г. Тогава се очаква българската икономика да възстанови предкризисното си ниво от 2008 г. (Труд 26.6.2012)



В края на тази глава ще дадем част от текста Разлом (Е. Хърсев), посветен на неравните отношения между страните в Европейския съюз: През изминалите седем дни научихме за Европейския съюз повече, отколкото през последните десет години. И тази седмица заплашва да е доста поучителна. Докато е наред икономиката, стабилни приходи весело звънтят в трезора, смазват зъбните колелца на държавната машина, парата надува свирката и големият кораб "Европа" смело пори световния океан. В големия дипломатически салон и в сепаретата бизнес класа свирят Одата An die Freude, цари безупречен acquis на дружелюбие, възпитано се търкалят политически коректни фрази. Но като извие буря и вълните на кризата заблъскат кораба, страх изтрива дежурните усмивки, зад тренираното дружелюбие се оголват озъбени и криви физиономии. В блъсканицата за малкото спасителни лодки джентълмени нямат място. Бедствието е откровение. Когато трус клати недрата, земната повърхност се разкъсва, стават видими пукнатини и цели бездни. Разломът между дълбоките икономически интереси на страните в обединена Европа стана видим в кризата. ЕС се изправи пред реалните проблеми,които не може нито да продължи да крие, нито да заобиколи, а отгоре на всичко няма време да решава по познатия муден начин. Оскъдни са и ресурсите, с които разполага общността, за да противодейства на кризисните процеси. А по-оскъдна стана волята на страните с висок икономически потенциал да ангажират своите ресурси в чужда полза. Стана ясно, че дружбата си е дружба (на дума и на книга), но първо: всеки сам ще си плаща сметката. Второ: всеки, който се усеща по-силен, ще може да подритва интересите на по-слабия дори и за удобство в схоластиката на националните ежби. Трето: налагани с десетилетия норми на поведение и стотици договори могат да бъдат задраскани с лекота и без дебат, ако някое нахално балканско юначе подритне портмоненцето на друго, по-ячко другарче. <…> По-интересни за нас от острите ежби между длъжници и кредитори се оказват дългосрочните промени в същността на ЕС. Например дълбокият разлом между страните във вътрешния кръг на еврозоната и другите 10 членки на съюза. Странно, че засега икономистите отказват да видят в него съвсем нова мутация в самата същина на Евросъюза, а се опитват да напъхат този съвсем нов разлом в шаблона за "Европа на различните скорости", години преживян от политическите наблюдатели. Ще плаче страната, която не види навреме промяната. Словения реве с глас. Метафората с различните скорости приема, че всички в съюза припкат в една посока, защото имат еднаква цел, само скоростите им са различни. Тази представа вече е грубо погрешна. Не само скоростите са различни, страните в ЕС имат различни интереси, включително полярно различни. Евросъюзът вече не е каша, в която блажното изплува отгоре, а триците потъват към дъното. В кризата ЕС се поляризира на ядро и периферия...(Сега 7.11.2011)


Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава
files -> Заседание на новото ръководство на фонда се очаква те да бъдат разпределени, посочи още премиерът


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница