Глава втора Ключовата дума криза и нейните езикови характеристики

Тези думи, определяни с различни термини, напълно закономерно привличат вниманието на съвременните лингвисти. В една от многобройните работи, посветени на тях, се изброяват няколко термина: думи-свидетели, думи-хронофакти, символи на епохата, ключови думи на обществото, ключови думи на епохата [Шачкова 2008].

Ще отбележим, че актуалните за обществото думи могат да се определят и по друг начин – като «комуникативно важни думи”, “думи-шлагери”, “лексикални доминанти”, “ключови думи” и т.н.

Според Л. П. Крысин комуникативно важните думи (сред които има много чужди думи), попадащи в зоната на социалното внимание, формират лексикално ядро, което става признак на времето [Крысин 1996:154].

Е. А. Земская определя най-честотните, социално значими думи на нашето време като ключови думи [Земская 1996:90].

Т. В. Шмелева говори за ключови думи на текущия момент (ключевые слова текущего момента – КСТМ). Същият термин е използуван от нея и през 2009 г. при описанието на думата криза [Шмелева 2009:63-68].

За КДТМ Т. В. Шмельова пише следното: “Без каких-либо предварительных исследований ясно, что каждый «текущий момент» выдвигает в центр общественного сознания фрагмент словаря, заключающий в себе понятия наиболее значимые, обсуждаемые повсеместно – в парламенте и в очереди, на радио и в печати, на телевидении и «в трудовых коллективах»… Наверное, каждый, чуть-чуть подумав, назовет до десятка таких слов.» [Шмелева 1993:33].

Всеки период в развитието на обществото, както отбелязва известният лингвист М. Кронхаус, има “любими думи” - особено честотни думи, зад които стоят понятия или явления, важни за определена епоха, за определен начин на възприемане на света. Той подчертава и мястото на медиите в създаването на тези думи – благодарение на тях конкретна дума може да стане популярна и модна, актуална и даже ключова за своята епоха; при това медиите играят само ролята на инструмент, на лупа, благодарение на която определени тенденции стават видими [Кронхаус 2003].

Макар и определяни по различен начин, КД имат някои общи характеристики. Според И. Ю. Шачкова ключовите думи на епохата играят ролята на ценностни доминанти, при това те могат да изразяват противоположни оценки, което е свързано с техния идеологически и манипулативен потенциал. Тези думи по определен начин «етикетизират» времето, т.е. свидетелстват за най-актуалните събития и явления на епохата, намиращи се в центъра на обществената дискусия [Шачкова 2008].

Към КД на разглеждания от нас период (2008 – 2012 г.), при това без всякакво колебание, можем да отнесем думата криза (рус. кризис). Социалната значимост на назоваваното понятие, както и някои други особенности на думата криза са основание за нейното включване в ядрото от най-важни думи на нашето време. И докато причините за възникването на Кр., нейната същност, пътищата за излизане от нея са предмет на обсъждане в други научни области, то описанието на езиковите характеристики на думата криза е задача на лингвистите, макар че всяко подобно описание неизбежно има интердисциплинарен характер.

Езиковите характеристики са много важна страна на КД; те, от една страна, сами по себе си могат да бъдат “своеобразен тест” за определянето на КД като такива [Шмелева 1993:38], от друга страна – тяхната “ключовост” обуславя и някои важни особености на функционирането им.

Не можем да не подчертаем, че класифицирането на езиковите характеристики е в голяма степен условно. Няма съмнение, че те в много случаи се проявяват едновременно, преплитат се, при това много тясно. Например метафоричното обозначаване на Кр. трудно може да се отдели от новата разширена съчетаемост; дефинициите на понятието Кр. често са метафорични; проявите на езикова игра трудно могат да се разграничат от другите езикови характеристики и т.н.

В голяма степен условно е и разглеждането на езиковите характеристики в отделни раздели – не само заради преплитането им, но и заради наличието на две или повече особености в рамките на ограничения контекст (т.е. в един конкретен пример).

Друга важна особеност на езиковите характеристики на КД изобщо, че те се проявяват различно, в различни комбинации във всеки конкретен случай. Що се отнася до думата криза, към езиковите характеристики, които я отличават от другите КД, можем да отнесем употребата ѝ в дефиниции, невероятно високата метафоричност, способността ѝ да поражда хумористични текстове, например анекдоти и т.н.

Конкретните характеристики на думата криза ще бъдат разгледани в следните раздели на настоящата глава: метафорична репрезентация, съчетаемост, производност, честотност, дефиниции, езикова игра, текстогенност.

Ще завършим представянето на КД криза с цитат от статията на Т. В. Шмельова, много удачно обобщаващ нейното описание: “Итак, кризис как ключевое слово текущего момента обнаруживает все признаки таких слов, выявленные полтора десятка лет назад. Кроме того, оно заставило увидеть еще один важный признак ключевого слова – текстогенность, и особенно в рамках современной смеховой культуры. Видимо, это слово еще преподнесет неожиданности лингвистам разных интересов. <...> Хотя понятно, что пожеланий ему долгой жизни как ключевому слову текущего момента никто не сформулирует, даже при большом чувстве юмора.” [Шмельова 2009:67].
І. Метафоричното моделиране на кризата
Един от най-интересните въпроси, свързани с функционирането на думата криза в МД, е въпросът за нейното метафорично представяне. Именно на тази страна на думата криза ще се спрем в този раздел.

Анализираните от нас материали позволяват да се подчертае както активността на М. изобщо, така и активността на определени метафорични модели, доминиращи при репрезентацията на Кр. в конкретни периоди.

Както вече отбелязахме, нашите наблюдения се основават само на данните от нашата картотека (макар че се отчитат и мненията на други автори), така че едва ли можем да претендираме за пълно описание на метафоричния образ на Кр., представен в българските и руските медии, който, естествено, е невероятно богат и сложен. (

Общоприетият термин метафоричен модел, който използуваме тук, има няколко основни признака, подробно описани в множество научни трудове: изходната понятийна област (сферата-източник, сферата-донор, сферата на метафорична експанзия и т.н.), новата понятийна област (сферата-мишена, сферата-цел, сферата-реципиент, целта на метафоричната експанзия и т.н.), компонентът, който свързва основния, първичния смисъл и метафоричния смисъл на единиците от дадения модел [Цонева 2012:49].

На първо място тук трябва да отбележим, че активната метафоризация е една от важните черти на всяка КД, което е напълно обяснимо - метафоризацията обхваща най-актуалните за обществото неща, нещата, които са в центъра на обществената дискусия. Във връзка с това можем да цитираме известната мисъл на И. Паси: “Жизненоважните неща са метафоротворящи.” [Паси 2003:64].

Според И. Ю. Шачкова КД могат да активизират определени метафорични модели, най-приемливи за концептуализацията на епохата в общественото съзнание. КД притежават манипулативен потенциал за конструирането на специфичната картина на епохата, формирана под въздействието на културно историческите особености [Шачкова 2008 ].

Тук е мястото да подчертаем и това, че активизирането на метафоричните номинации е характерно по принцип за кризисните периоди. Интересни наблюдения за един такъв период - икономическата Кр. в Русия през 1998 г. (т. нар. дефолт) има например в някои често цитирани работи на А. Н. Баранов, който анализира честотността и креативността на «кризисната метафорика» в руския ПД [Баранов 2003:134-140].

По този повод Т. Н. Герасина и А. М. Погорелко пишат следното: “Значение метафоры как инструмента структурирования мышления особенно возрастает в период кризиса, причем в самых разных системах – и в науке, и в политике, и в экономике. Состояние кризиса этих систем неизбежно сопряжено с дезорганизацией структур сознания, и в этих условиях правильно выбранная модель кризисного состояния и сопряженных с ним явлений является залогом успешного решения проблемы.“ [Герасина, Погорелко 2011:184].

Времето на икономическата Кр. като период на интензивно развитие на метафоричната динамика може без съмнение да се определи като време на метафорична “буря”, което се характеризира не толкова с появата на нови метафорични модели, колкото с активизация на вече съществуващите - въвличане на нови концепти, разгръщане на метафоричните модели, създаване на ярки и свежи метафорични образи [Чудинов 2009:564].

Поглед върху динамиката на метафоричната репрезентация на Кр. в руския ПД има в работата на В. А. Ефремов, който пише, че тази репрезентация много точно отразява отношението към Кр. в различните конкретни етапи (според него – седем) [Ефремов 2011:109-111].

Не можем да не обърнем внимание и на въпроса за функциите на ПМ или М. в МД. Към основните функции на ПМ, както е известно, се отнася когнитивната функция – функцията за моделиране на света, за обработка и преработка на информацията: “При когнитивном подходе метафора рассматривается как способ мышления, средство постижения, рубрикации, представления и оценки какого-то фрагмента действительности при помощи сценариев, фреймов и слотов, относящихся к совершенно иной понятийной области. Метафора создает возможность использования потенции структурирования сферы-источника при концептуализации новой сферы.” [Чудинов 2005:63].

Именно М. като форма на мислене позволява по-адекватно да се възприемат някои сложни същности, да се формира или измени моделът на света на адресата, да се окаже въздействие върху него [Чудинов 2001;2005].

Много важна роля в актуализацията на определени семантични компоненти (понякога, както вече отбелязахме, далеч не основни) и в «изтласкването» на някои семантични компоненти на заден план играе контекстът.

Думата, както подчертава И. Паси, може да стане М. в контекста, тя функционира като М. в съчетание с друга дума или замествайки подразбираща се дума [Паси 2003:580 ].

На първо място трябва да отбележим словесния контекст, обкръжението на М. Както може да се види в много от нашите примери, именно в контекста възниква и негативната оценка на М., която често не се съдържа в думата извън него; в контекста думата става характеристика, т. е. става М.

Не по-малко важен за осмислянето и оценяването на М., т. е. за нейното съществуване изобщо, е несловесният, широкият невербален контекст (определян и като «вертикален контекст») или фоновите знания (пресупозициите) на адресата. Фоновите знания, необходими за осмислянето на ПМ, обикновено включват знания за времето, историята, културата, политически събития, политически личности и т. н. Именно такива знания, както подчертава И. Паси, са нужни на адресата - за да може да открие приликата, да разбере М. и да ѝ се наслади, «съзнанието трябва да е подготвено, много често трябва да е просветено, да е акумулирало някаква част от културата» [Паси 2003:648].

Обобщавайки казаното за контекста, отново ще цитираме думи на И. Паси: «Смисълът на метафората е винаги контекстуален и независимо от това, дали контекстът е словесен или несловесен, той винаги е нейна естествена среда. Към несловесния контекст (в широк смисъл) на метафората несъмнено трябва да се отнесе природната, обществената и културната среда, в която човек живее и твори своите метафори.» [Паси 2003:636].

Тук можем да говорим и за новата, разширена съчетаемост на думите при метафоризацията, за пренасянето им в ново обкръжение, в повечето случаи невъзможно за тези думи в неметафорично значение.

Известно е, че М. позволява да се осмисли, да се обозначи новото, непознатото с названия на познати неща. Когато се говори за това, че Кр. е нещо ново, непознато за много хора в България, обикновено се отбелязва не много високото ниво на икономическа и финансова грамотност на “обикновените хора”, особено на хората от по-старото поколение. Важно е и това, че в представите на голяма част от същите тези хора, формирали своя мироглед по време на социализма, финансовите Кр. са нещо, което съпътства капитализма и е невъзможно в социалистическата държава. Такава представа за Кр., както знаем, е отразена и в речниците от онова време. Вярно е, че през първите посттоталитарни години имаше банкови кризи, които, както е прието да се смята, бяха организирани с определени спекулативни цели, затова бяха добре “потулени”.

В много други страни Кр. е по-добре позната. Така например в САЩ е доста популярна информацията за Голямата (Великата депресия) от 1929 г., засегнала пряко всички американци. Много свежи са спомените за Кр. през 1998 г. (т. нар. дефолт) в Русия, засегнала сериозно и обикновените хора.

В МТ се представят реалиите, които влияят върху възприемането на света от читателите, на обществените настроения и вкусове, на създаването и пресъздаването на картината (модела) на света. Без да се спираме подробно на понятията картина на света, модел на света, за които е писано много, ще цитираме известния учен В. И. Карасик, който определя картината на света като цялостна съвкупност от образите на действителността в колективното съзнание [Карасик 2002:104].

Трябва да отбележим и това, че има различни картини на света, създавани в различните видове дискурс. Важни особености има и медийната (политическата) картина на света. А. П. Чудинов подчертава, че политическата метафорична картина на света, съхранявайки националните си корени, се отличава от т. нар. наивна картина на света. Според него езиковата картина на политическия свят е сложно обединение от ментални единици, които се отнасят към политическата сфера на комуникацията и политическия дискурс; по-голямата част от тези единици (концепти, фреймове, сценарии и т.н.) е фиксирана в езика като думи, словосъчетания, фразеологизми и в някаква степен “натрапва” на човека определен поглед към света [Чудинов 2005:55].

Това, както ще видим по-нататък, много ясно се проявява в метафоричното моделиране на Кр. в българските и руските медии.

Другата важна функция на М. е прагматическата функция, функцията за въздействие, която се смята за основна функция на М. в ПД - моделирайки околния свят, М. предлага на човека не само определен начин за неговата категоризация, но и определен начин за възприемане и оценка на явления, събития и личности. За ПД въздействието е по-важно от информацията. Това е свързано с факта, че ПД е “инструмент” на политическата власт, така че неговата основна цел е борбата за властта, за нейното завладяване, запазване, стабилизация, преразпределение [Шейгал 2000:35].

Добре известно е, че МД като част от ПД е важен канал за манипулативно въздействие – неговото обществено предназначение е да формулира и обяснява политическата ситуация, да внушава определени действия и оценки, да търси сред гражданите поддръжници в политическата борба. За тази цел в МД се използуват различни средства за въздействие и манипулация, сред които едно от най-важните места заема М. Изборът на определени метафорични модели формира не само образа на Кр., но и насочва към алтернативи, към начини за излизане от кризисната ситуация (например, представянето на Кр. като болест предполага активни действия за нейното лечение, представянето ѝ като пожар – действия за гасене на пожара и т. н.).

Съвременният МД, както подчертава Е. Добрева, се отличава с висока степен на метафоричност; М. в него не са просто средство за разнообразяване на речта и създаване на живост и атрактивност на изказа, те са мощен механизъм за направляване на мисленето, за ориентирането му към определени ментални схеми, стереотипи, картини [Добрева 2011:72].

Доста често към метафорични обяснения на реалиите от политическия и икономическия живот прибягват политиците: “Российская экономика – ребенок, у нас выше, чем на Западе, “температура”, острее симптомы, но мы имеем все шансы не стать “хрониками”, если поймем, с чем надо расставаться, а что переделать или создать заново”, говорит глава Минпромторга В. Христенко. (Ит. 23.3.2009); Кризисы в мировой экономике возникают перманентно, их порождают накопившиеся и не решенные вовремя проблемы, которые, словно тромбы, закупоривают финансовые капилляры и сосуды. (Ит. 1.6.2009) – обяснение на Кр. от В. Матвиенко, по онова време губернатор на Санкт-Петербург.

Както вече споменахме, анализът на М. в нашата авторска картотека, съдържаща значителен брой примери от руски и български МТ, позволява да се направят някои интересни изводи за метафоричното представяне на Кр.

Кр. като сфера-мишена (сфера-магнит) се обозначава с единици от различни сфери-източници, като най-важните за МД метафорични модели се проявяват тук доста своеобразно. Така например, в дискурса на Кр. липсват или са единични М. от някои от най-активните в руския и българския МД модели – “Театър”, “Спорт”, “Война”, “Кулинария”, “Път” [Чудинов 2001, 2005; Будаев 2009; Цонева 2012].

Като единични можем да определим игровите и спортните М., т.е. Кр. рядко се осмисля с единици, назоваващи игри и по-конкретно спортни игри - видове спорт, елементи от спортното състезание и т.н. Ср.: Икономиката е в нокдаун, а бюрократи и магистрати тропат с крак за коледните си играчки. (Сега 19.12.2009); Първото тримесечие на тази година е стартовият рунд в борбата срещу негативните ефекти на финансовата криза. (Мон. 30.3.2009)

Някои автори говорят за активност на игровата М. в дискурса на Кр., обаче според нашите данни игровата М. не е много активна; редките игрови М. представят Кр. подчертано негативно – с тях обикновено с нея се назовават спекулативните действия на икономическите и финансовите институции: Действията на пазара напомнят на безкрайна игра, която ежедневно и ежечасно определя своите победители и победени. Единственият начин да си успешен играч на финансовата, трудовата или на която и да е друга борса в дългосрочен план е „да бъдеш приятел с Пазара, да общуваш с Него, да се учиш от Него, защото Той винаги е прав”. (Тема 30.9.2010); Еще один трюк имени Центрального банка Греции – игры с собственными долговыми обязательствами. (НВ 17.5.2010)

Не особено активни в дискурса на Кр. са и театралните М., които по принцип заемат важно място в МД [Будаев 2009; Чудинов 2001, 2005; Цонева 2012].

По всяка вероятност тук може да се намери връзка с гръцкия произход на театъра и на театралната лексика, която в някои примери се отбелязва специално.

Тук според нас отново можем да търсим връзка с различни фонови знания, необходими за осмислянето и оценката на М., по-конкретно - знания за гръцкия начин на живот, за някои стереотипни представи за етнопсихологията на гърците (например за възприемането им като хора, които не работят, а се веселят в таверните) и т.н.

Като любопитно “доказателство” на нашето предположение можем да посочим материал от Интернет, озаглавен Гръцкият език бил виновен за кризата (vesti.bg 8.2.2012), за който се говори по-нататък.

При концептуализацията на Кр. според нас не са активни и военните М., макар че те са сред най-важните в съвременния МД; те представят съвременното общество като плацдарм за бойни действия, където всеки воюва срещу всеки [Чудинов 2001, 2005; Будаев 2009; Цонева 2012].

Според други автори обаче военните М. са много активни в наратива на Кр. – тя се представя като истинска война, която кара хората да търпят, да страдат, но въпреки всичко да се борят [Салатова 2011:164]. Според същата авторка Кр. се възприема като противник: “Главный противник – кризис концептуализируется как мощная, подавляющая, разрушительная сила, противостоять которой, обороняться, принять быстрые меры представляется довольно сложным для представителей власти.” [Салатова 2011:164].

Сравнително често, поне според нашите наблюдения, до милитарни образи прибягват политиците. Така например Дм. Медведев, анализирайки проявите на Кр., прави аналогия между нея и Втората световна война, когато победата се постига с обединени усилия: Медведев сравнил кризис с войной; И предложил бизнесменам всего мира сплотиться против общего врага (МК 8.6.2009)