Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс



страница5/15
Дата23.07.2016
Размер2.54 Mb.
#2343
ТипЛитература
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

Като кораб в световния океан, който уверено се движи напред в условия на стабилност, но е застрашен от потъване при Кр., е представена Европа в следния пример, съчетаващ, както много други, М. от два модела: През изминалите седем дни научихме за Европейския съюз повече, отколкото през последните десет години. И тази седмица заплашва да е доста поучителна. Докато е наред икономиката, стабилни приходи весело звънтят в трезора, смазват зъбните колелца на държавната машина, парата надува свирката и големият кораб “Европа” смело пори световния океан. В големия дипломатически салон и в сепаретата бизнес класа свирят Одата An die Freude, цари безупречен acquis на дружелюбие, възпитано се търкалят политически коректни фрази. Но като извие буря и вълните на кризата заблъскат кораба, страх изтрива дежурните усмивки, зад тренираното дружелюбие се оголват озъбени и криви физиономии. В блъсканицата за малкото спасителни лодки джентълмени нямат място. (Сега 7.11.2011)


Интересни примери за съчетаване на М. от същите два модела има и в други текстове: Понеже метафорите от мореплаването са традиционно популярни в икономиката, ще си позволя да задам въпроса така: Дали сме свили платна посред глобалния ураган, за да не ги отнесе вятърът или сме си изхвърлили зад борда спасителните жилетки?; Като цяло в обобщение можем да кажем, че сме решили да управляваме кораба на нашата икономика без достатъчно аварийно-спасително оборудване. Това сякаш касае само вече изпадналите зад борда, но в едно общество без солидарност никой не е сигурен дали няма да се озове сред давещите се. Помните ли мъдрата приказка за Хитър Петър и оня човек, който щял замалко да се удави, само защото, за да се спаси, трябвало да подаде ръка, а той бил научен нищо да не дава?... (Сега 21.11.2011)

Другите М. от фрейма “Превозни средства” според нас са единични. Специално внимание тук заслужава метафорично употребената ОД евровлак: Лидерът на баварците Хорст Зеехофер обаче уточнява, че няма намерение да остави Гърция да оцелява сама вън от еврозоната и би подкрепил нейните банки, ако тя се върне към драхмата. Само че ХСС са против създаването на европейска бюрократична супердържава, накъдето се опитва да води евровлака Ангела Меркел. (Тема 5.12.2011)

В рамките на този фрейм можем да отбележим М., назоваващи части от превозните средства, сред които най-активни са М. мотор и двигател. С тях се назовават държавите, движещи, “дърпащи” напред европейските страни – Германия и Франция. Напълно обяснимо те са по-активни в българския МД, тъй като темата за европейското движение е по-актуална за България като член на ЕС.

В повечето случаи действията на лидерите на тези страни, водещи Европа, се оценяват негативно, тъй като Кр. въпреки всичко се задълбочава. (Вече отбелязахме това и във връзка с ОД Меркози, образувана от фамилиите на двамата политици.)

Негативна оценка на тези действия има и в текста Меркел и Саркози въртят мотора на ЕС на празни обороти, част от който ще цитираме: Френско-германският мотор на ЕС работи лошо. Меркел и Саркози го припалват редовно, вдигат шум и пушилка, но той се дави и гасне. Европейският съюз не помръдва. Всички се въртят безпомощно, разсъждават на глас как да се раздвижи, но все стигат до извода, че без бутане няма да потегли, и се пазарят кой, откъде и колко силно да подпира (финансово). Вместо да мине на две и повече скорости, както си мислеха мнозина, Европа втора година бръмчи на празни обороти. Общите институции губят значимост и като откачени ремаркета се насочват към канавките. <…> Проблемът може би не е в мотора, а в горивото (идеите). Меркел и Саркози сведоха европейския проект до запушване на финансови дупки и не успяват да измислят по-вдъхновяваща перспектива, която да изведе съюза от парализата. Необходимо е нестандартно мислене, но откъде да дойде? (Сега 17.1.2012)

Внимание заслужават и единичните М., които не могат да се отнесат към основните метафорични модели, активни в МД. Тук ще отбележим названията на различни конкретни предмети, с които се сравнява Кр. По този повод можем отново да отбележим, че в метафоричния пренос се на преден план излиза определен компонент от семантиката на думата, който става актуален в дадената ситуация. Такива според нас са М. в следните примери: Финансовата криза. Това е добър параван за всичко, което в последните месеци върви надолу – продажби, обороти, настроения... (Нов. 15.3.2009); Домакинът на събитието затвърди ролята си на социално грижовен президент и сподели тревога, че кризата е опасен батут за безработицата, сивия бизнес и крайните политици. (Сега 25.1.2010); Световната финансова и вече икономическа криза не е някаква спирачка, а една голяма възможност. (Кап. 10.6.2009); Но в еврозоната кризисното влакче на ужасите се ускорява и разкрива на возещите се политици, финансисти и граждани ужаси от най-висша степен - фалит на държави, банки, разпадане на еврозоната, икономически упадък, безработица и още, и още. (Тема 19.9.2011); Может быть, именно эта испостась Берлускони – успешного менеджера – привлекла к нему итальянцев, попавших в тиски экономического кризиса. (НВ 21.4.2008

Много от тези М. съдържат силен прагматичен потенциал, който може да се дължи и на това, че те се вземат от неочаквани, нетрадиционни области. Ср.: Homo economicus е мъртъв. Убиец е кризата. (Тема 15.12.2008); Стоглавият змей на глобалната криза (Нова зора 10.3.2009); България под гилотината на кризата (Станд. 3.2.2009); На прошлой неделе власти наконец заметили вакханалию, которая творится на фондовом рынке. (НВ 15.9.2008); Кризис 2008 года в США принято сравнивать с Великой депрессией. По крайней мере, почти в каждой американской заметке о кризисе упоминается, что это крупнейшее финансовое несчастье с 1929 года. (Деньги 9.11.2008)

Единици от неочаквани области се използуват за метафоричното представяне на Кр. и в следните интересни примери: Световната криза започна да прилича на големия адронен колайдер – малцина знаят какво представлява това нещо, но всеки разказва и дава акъл за него. (Сега 10.05.2009); Кризис – не российское явление, он пришел к нам с Запада. В то же время надо признать: мы сами активно поучаствовали в мировом лохотроне, устроенном американскими алхимиками. (АФ 13.5.2009) – тук Кр. се обозначава като лохотрон (измама, мошенничество).

Ср. също представянето на Кр. като чудовище: Кризата е Франкенщайн. Допада ми, защото се пуска кръв, системата се прочиства, а ако чудовището оцелее от шока, е като ново. (Сега 30.1.2010) Освен това, тук можем да говорим за преплитането на формите на ЕИ – М. Франкенщайн може да се свърже и с прецедентен текст – названието на филма “Франкенщайн” на режисьора К. Брана.

В някои примери доста ярко се проявяват особеностите на М. като форма на ЕИ, преди всичко – творческият характер на метафоричния пренос [Цонева 2012:31-36]. Ще посочим част от текста Саудаджи (Е. Хърсев), в който ярките креативни М. се “обясняват” от автора: Дълбоката, скръбна, достигаща траурно звучене мелодия на фадо (от португалски наименованието на жанра се превежда като "съдба", "участ") е единствено подходяща за минорното настроение, което вятърът на поредната промяна разнася от Португалия по цяла Европа. Казват, че фадо носи толкова уникално и специфично португалско чувство, че нито могло да се опише, нито да се предаде, а думата, с която го наричат - саудаджи (saudade), нямало как да се преведе на друг език. Според речника саудаджи е чувство на дълбока загуба, на окончателна, непоправима загуба доживот, а същевременно носталгичен копнеж по загубеното. Португалската икономика трупа загуби и страда вече три години, дълбоко засегната от глобалната финансова криза. След дългата съпротива Португалия капитулира в четвъртък. <…> Истински напечено става, ако заразителното финансово саудаджи хване на изток. На север Португалия граничи с испанската Галиция. Там пеят с чувство, по-мрачно и от саудаджи. Нарича се морриня (morrina) и се обяснява като "саудаджи толкова силно, че чак може да убива." (Сега 11.4.2011)

Предмет на специален анализ може да бъде въпросът за въвеждането на М. в текста, който сме засегнали и в нашата монография за българската политическа М. [Цонева 2012:52-56]. В анализираните от нас МТ могат да се видят всички основни начини на въвеждане на М. – струпване на една и съща М., разгръщане на метафоричния образ чрез включване на единици от един модел, съчетаване на М. т различни модели.

Най-често, както може да се види в много от цитираните по-големи откъси от текстове, се прибягва към разгръщане на метафоричния образ – в текста се включват няколко единици от един метафоричен модел.

Не са редки и примерите за включване на М. от различни модели в рамките на текста; към вече посочените такива примери ще добавим следните: Когато изградената за десетилетия стопанска система видимо се разрушава само за няколко месеца като картонено домино, неволно си задаваме въпроси: какво да очакваме в бъдеще и с какво ще доплуваме до спасителния бряг, когато бурята утихне и оцелелите ще трябва да вървят напред? (Мон. 26.1.2009); Водовъртежът на кризата в целия ЕС обаче набира толкова шеметни обороти, че гръцката трагедия скоро може да ни се струва само като невинна дребна беля на фона на задаващите се фундаментални размествания на пластовете в целия ЕС. (Тема 13.11.2011)

ІІ.1. Метафоричният модел “Медицина”

Метафоричният модел “Медицина” е един от най-важните в наратива на Кр. Единиците от този модел, определяни като медицински или морбиални (морбуални) М., заемат важно място в българския и руския МД. Тези единици много активно се пренасят в областта на политиката за обозначаване на съвременното общество и елементи от него, в това число на икономически процеси и явления [Чудинов 2001, 2005; Будаев 2009; Цонева 2012].

Според Л. М. Салатова този модел е един от трите най-активни метафорични модели, формиращи образа на Кр. в руския МД [Салатова 2011:162].

Много ясно основанията за метафоричния пренос на единици от сферата на медицината са подчертани в следните примери: Борис Кагарлицкий из Института глобализации говорит метафорами: “Мировая экономика напоминает больного человека. Врачи дают ему кучу таблеток, которые снимают симптомы. Все знают о его болезни, но надеются, что больной продержится подольше. Но также все знают, что наступит та фаза болезни, когда таблетки уже не помогут”. (News. 28.1.2007); Наша цивилизация и ее экономика – это единый организм. И кризис для этого организма – как грипп. Если болезнь правильно лечить, то в организме в конце концов выработается иммунитет. (АФ 18.11.2009)

Медицинските М., създаващи образа на болното общество, съдържат силен прагматичен потенциал, за който А. П. Чудинов пише: “Соответствующие рассматриваемой концептуальной метафоре образы объединяются концептуальными векторами агрессивности и тревожности, в них отражаются безысходность, дурные предчувствия и вместе с тем душевная боль за состояние родной страны, ощущение собственного бессилия. Еще один сильный концептуальный вектор — отклонение от естественного порядка вещей, представления о неправильности и недопустимости существующего положения [Чудинов 2001:68].

Именно силният прагматичен потенциал на медицинските М. обуславя тяхната активност в периоди на политически и икономически Кр. [Салатова 2011:165].

Е. В. Будаев, един от авторитетните изследвачи на ПД, подчертава, че моделиращият потенциал на морбиалната М. и свързаните с нея прагматични смисли са традиционно активни в ПД на различни страни, особено в периоди на кризи [Будаев 2009:160]. Разглеждайки тази М. в руския и британския ПД, авторът стига до извода, че основните различия при нейната употреба се свеждат до сферите-мишени, т.е. до това какви политически реалии се обозначават като болни [Будаев 2009:167].

Според наблюдението на И. В. Телешева медицинските М. в наши дни функционират различно и в руския и американския дискурс – в американския те най-често се използуват за описание на състоянието на други страни, докато руските М. назовават болестите на самата Русия [Телешева 2004:106].

Подобно използуване на медицинските М. има и в тоталитарната руска и българска публицистика – там, както е известно, дихотомията свой/чужд е изразена много ярко, а различни болестни състояния се приписват преди всичко на други страни (най-често на САЩ и другите “капиталистически” страни).



Интересно е да се подчертае, че и днес се понякога се проявява инерцията на миналото, така че кризисните явления се приписват само на други страни, преди всичко на САЩ: Президент и премьер с упорством, достойным лучшего применения, заявили, что кризис – в Америке, а в России экономика пышет здоровьем. (НВ 22.9.2008)

Както отбелязва Т. В. Шмельова, веднага след възникването на Кр. през 1998 г. за нея започват да говорят в “морбуален ракурс”, изхождайки от тезата, че всяка Кр. е болестно състояние на икономиката [Шмельова 2001].



Анализираният от нас материал потвърждава тези констатации – именно медицинската М. заема важно място и в отражението на днешната Кр., представяйки света и икономиката като част от него като болна: Помогать больной экономике, бесконечно наращивая государственные пособия, европейцы не могут. (НВ 25.5.2009); Финансовый кризис – лишь признак всемирного экономического нездоровья. (News. 28.1.2007)

«Фон» за отклоненията от нормата е икономическото здраве – Кр. като болестно състояние на икономиката се проявява на фона на стабилна банкова система, устойчива бизнес-среда, успешно развитие на различните стопански отрасли и т.н. Ср.: Кризата е на мода, само за нея се говори. Вече нищо не е такова, каквото беше, а ни делят едва 5-6 месеца от времето, когато бизнесът беше в добро здраве. (Тема 30.4.2009)

Както вече сме отбелязвали и в други наши работи, медицинските М. демонстрират изключително висока активност като едно от най-важните средства за концептуализация на световната икономическа Кр. преди всичко в нейното начало през 2008 и 2009 г. Заедно с М., назоваващи природни бедствия, те са безспорни “лидери” в наратива на икономическата Кр. [Цонева 2009б].

Медицинските М. най-често демонстрират сложността на ситуацията, без да дават прогноза за нейното развитие, което създава обща картина на безизходица, на обреченост и пречи на търсенето на ефективни начини за решаване на проблемите.

В редки случаи икономическите проблеми се оценяват като положително явление, тъй като могат да избавят обществото от “болните места” и да доведат до неговото оздравяване: Икономическата криза е като високата температура при болния. Като реакция на тялото, което се опитва да убие болестотворните организми. Тя идва, за да унищожи огромната маса фалшиви отношения, фалшиви “активи”, които започват да душат икономиката. (Труд 4.1.2012); Правду говорят, нет худа без добра. Любой, даже самый глубокий кризис приводит к выздоровлению. (Ит. 16.9.2008)

В наратива на Кр. са активни различни фреймове и слотове на метафоричния модел “Медицина”, които могат да обозначават целия сценарий на болестта – от заразяването и симптомите, през лечението до оздравяването (което се случва рядко) или фаталния край.



Ср. например някои названия на симптоми на икономическите болести: Банковскую систему России колотит мелкой дрожью. (Комп. 20.10.2008); Температура у европейского пациента продолжает стремительно повышаться. (Ит. 13.10.2008); Кризис не кончился. И температура по-прежнему высокая (МК 13.10.2011)

Централно място в разглеждания модел заема фреймът «Диагноза», включващ названията на различни болести. Разбира се, както в истинската медицина, и тук правилната диагноза е много важна. Това се подчертава в следния пример, в който се определя същността на Кр. като важно условие за борбата с нея. Надежды вселяет уже то, что власть готова говорить о том, как именно мировой кризис проявляется в России, открыто называть вещи своими именами. Прежде всего приходится признать, что Россия столкнулась не с финансовым, а с классическим циклическим кризисом. А значит, и экономическая политика государства должна быть направлена на помощь людям, а не отдельным компаниям, как было до сих пор. Такая откровенность будет совсем не лишней, поскольку точность диагноза - залог успешного лечения. (Ит. 23.2.2009)

Разнообразието от диагнози, напротив, е показател за разнопосочното възприемане на Кр., на нейната сила, в крайна сметка – на начините за излизане от нея. Красноречив пример за това е следният: Единого рецепта по выходу из кризиса российская власть на форуме не дала. Как, впрочем, не поставила и единого диагноза. (МК 9.6.2009)

Икономическите диагнози варират от леко неразположение като простуда или грип (макар че, разбира се, и грипът може да протича в тежка форма) до тежки или даже фатални болести с епидемичен или пандемичен характер: България в контекста на световната простуда; Не е достатъчно да кажем, че в понеделник само САЩ кихнаха. (Тема 22.9.2008); Нынешний кризис напоминает скорее грипп, чем эпидемию чумы времени Великой депрессии. (Ит. 23.1.2009); Ведь дело в том, что грипп, как известно, мутирует, потому и с трудом поддается лечению. К экономическому гриппу это тоже относится. (Ит. 12.1.2009); Банковскую систему России колотит мелкой дрожью. (Комп. 20.10.2008); Температура у европейского пациента продолжает стремительно повышаться. (Ит. 13.10.2008); Кризис не кончился. И температура по-прежнему высокая (МК 13.10.2011)

Иначе казано, безспорно е, че светът е болен, но няма единно мнение за сериозността на заболяването, за начините на лечение и за това дали и кога ще настъпи оздравяването.



Вече отбелязахме, че в началото на Кр. се появява «лавина» от М., в това числа медицински, като много от тях я представят като инфекциозна болест, която е привнесена отвън. Те отразяват факта, че Кр. започва в САЩ и постепенно обхваща и други страни, преди всичко страните с развита икономика, които са в контакт с болната икономика на САЩ, сред които е и Русия: Американската финансова болест обхвана много бързо почти целия свят и последиците вече се усещат навсякъде. (Сега 23.03.2009); Кризисные недомогания Америки аукаются всем. Поэтому все волнуются. (Ог. 21.7.2008); Американский пациент находится в реанимации с воспалением легких. Это означает, что мы в Европе как минимум получим сильную простуду. (Ит. 13.10.2008); Если финансовая лихорадка заразит все отрасли, то рухнет существующий и.мировой экономический порядок, и нужен будет новый. (АФ 20.10.2008)

Напълно обяснима е активността през този период на М. зараза, вирус, микроб: Кабинет министров привил экономику от “американской заразы. (РГ 30.9.2008); Когда вирус кризиса только попал к нам, побороть болезнь на ранней стадии нашему финансовому иммунитету помешала алчность. (АФ 29.10.2008); Как моряки Колумба завезли из открытой ими Америки в Европу новые опасные болезни, так и инвестиционные гуру Lehman Brothers «заразили» финансовый рынок невиданными доселе «
Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава
files -> Заседание на новото ръководство на фонда се очаква те да бъдат разпределени, посочи още премиерът


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница