Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
Изтегляне 2.54 Mb.
|
| рецепты Старому Свету — выяснял The New Times; Тем не менее Европа небезнадежна. Вылечиться от долгового кризиса можно только одним способом — снижая долговую нагрузку, утверждают эксперты. В случае Греции, Португалии и, возможно, Ирландии — за счет глубокой реструктуризации. В случае банков типа Credit Agricole — за счет сокращения масштабов бизнеса. Это больно, но другого лечения, похоже, не осталось. (НВ 31.1.2011); Лекарство должно быть горьким (НВ 15.6.2009); Банкам прописали шок (НВ 25.5.2009)
Сред названията на средства за лечение много честотна е М. инжекция, най-често в словосъчетанието финансова инжекция. Негативната окраска в тази М. (обикновено възникваща в контекста), е свързана с факта, че финансовите помощи от страна на държавата, които се обозначават с нея, са насочени преди всичко към банките или частния бизнес, поради което се оценяват като неефективни, неправилни, а и като завръщане към социализма: Едва след като световните лидери се опитаха да спасят икономиките и финансовите институции с капиталови инжекции, се стигна до консенсус. (Тема 13.10.2008); Ако тази финансова инжекция не даде скоро някакъв видим терапевтичен ефект, неговата (на Обама) президентска кариера ще поеме устремно в южна посока. (Сега 19.2.2009); Пазарите ще бъдат контролирани от правителствата, а независимите досега компании и банки ще свикнат да разчитат все повече на държавни финансови инжекции. (Нов. 24.1.2009); Съвсем резонно е лечебниците, които по същество са търговски дружества, така да управляват бюджетите си, че сами да се разплащат с фирмите доставчици и да не чакат финансови инжекции, както са свикнали от соцвремената. (Мон. 29.11.2011) Същото може да се каже и за М. инъекция и вливание в РЕ – с тях се обозначават огромните суми, които държавата предоставя на банките и бизнеса: Многомиллиардные инъекции так и не смогли остановить обвал на фондовых рынках. (Ит. 13.10.2008); Глава МВФ Доминик Стросс-Кан выразил мнение, что наиболее эффективным способом исправления ситуации могли бы стать масштабные финансовые вливания. (НВ 20.4.2008); Антикризисные инъекции: куда их делают Россия и США (АФ 8.4.2009); Дм. Медведев признал экономической ошибкой миллиардные вливания в фондовый рынок. (МК 6.5.2009); Помогут ли отечественной банковской системе мощные вливания – выяснил The New Times. (НВ 6.4.2009); В итоге банк попросил всего-то 100 млрд., но и в этом вливании ему было отказано. (Профиль 12.2009) Много активен в РЕ е глаголът впрыскивать, с който, както може да се види в следващите примери, се обозначава оказването на сериозна финансова помощ от страна на държавата: В антикризисных мерах, которые принимаются и у нас, и на Западе, много общего: государства “впрыскивают” в экономику огромные деньги, а бизнес просит еще и еще. (АФ 18.3.2009); Но государство с целью стабилизировать ситуацию на финансовых рынках и в банковской системе “впрыснуло” туда колоссальные средства. (НВ 3.11.2008) Така държавата става основен донор за икономическите структури и банките: Но могут ли эти госкомпании и госкорпорации выиграть в нынешней ситуации от того, что главным финансовым донором в период кризиса является государство? (НВ 3.11.2008) При обозначаването на резултатите от лечението също преобладава негативното. И тук М., обозначаващи оптимистичен ход на развитието на болестите и носещи положителен прагматичен заряд, са редки. Оздравяването на обществото, боледуващо от хронични или нелечими болести, най-често е невъзможно; по-вероятен е леталният изход като резултат от неправилно, непрофесионално лечение (особено при липсата на компетентни лекари и при неправилно подбрани лекарства) или от слабия имунитет, от намалената способност на организма да се съпротивлява на болестите: Млади леви пък развяха транспаранти, според които капитализмът не функционира, затова му е нужен не лекар, а гробар. (Дневник 2.4.2009); В нем банкир прогнозировал гибель сотен российских банков еще до окончания этого года. (Профиль 12.2009) Мерките за лечение се оценяват като правилни в много редки случаи: И главное в том, что собравшиеся в Северной столице аналитики, бизнесмены и политики говорили не о причинах глобальной экономической болезни, а искали средства, которыми ее надо лечить. И, похоже, нашли рецепт – более равномерное распределение и преимуществ, и рисков глобальной экономики. (Ит. 8.6.2009) За оздравяване на икономиката се говори рядко: Съживявяне на имотния пазар може да се очаква едва през 2010 г. (Нов. 20.2.2009); Очакваният сценарий е за бавно оздравяване на българското стопанство през 2010 г. (Мон. 9.5.2009); Выздоровление американской экономики идет исключительно медленными темпами и далеко не во всех отраслях. (НВ 6.2.2012); Американская экономика начала выздоравливать». Свежая порция макроэкономической статистики из-за океана заметно взбодрила впавшие было в тотальный пессимизм мировые рынки. (НВ 6.2.2012) Напротив, болните страни в Европа стават все повече: В късната съботна вечер правителството на Испания поиска финансова помощ, след два часа и нещо телефонни дебати финансовите министри от еврозоната я одобриха. Петата по размер икономика в Евросъюза се нареди до Португалия, Ирландия и Гърция сред пациентите на европейската финансова клиника. (Сега 11.6.2012) За успешно лечение на икономическите болести в отделни страни се говори в редки случаи, както е в текста Пациентът ще живее, посветен на Ирландия, която е силно засегната от Кр. в нейното начало: Почти година след като взе спасителния заем от 85 млрд. евро от ЕС, критично болният пациент, изглежда, се възстановява. Икономиката на страната отбелязва растеж вече две последователни тримесечия, чуждите преки инвестиции продължават да прииждат, черната дупка в банковата система, изглежда, бавно се затваря, износът нараства. (Кап. 28.10.2011) Наред с различните (правилни и не толкова правилни) действия за излизане от Кр., в руския МД понякога се предлага и просто да се изчака болната икономика да се пребори самостоятелно с проблемите; в такива случаи се използува разговорното (само) рассосется, иронично представящо пасивността при решаването на икономическите проблеми: Социологи утверждают, будто бы пока доминирует мнение: нынешний финансовый кризис – явление временное и скоро рассосется. (АФ 29.10.2008); Рецепт от кризиса: само рассосется (НВ 15.6.2009) Ср. също: Может быть, действительно, давайте чуть-чуть потерпим, и американская зараза скоро выветрится и мы вернемся в благословенную стабильность образца 2005-2006 годов? (НВ 2.3.2009) Интересен пример за разгръщане на М. от един модел в рамките на текста е следният откъс, в който ЕС е представен като болница, а България – като дошла само на свиждане в нея. В текста прилаганите досега мерки за изход от Кр. се представят като неправилни, с оглед на различното състояние на болните (отделните страни в ЕС): Няма обща терапия за общите беди в еврозоната. Грешка е всички да пият едни и същи хапчета, за да се оправи положението. България, например, има нужда да се храни редовно, а не да взема хапчета срещу преяждане. Нелепо е да се мери средната температура в болницата (еврозоната) и да се предписва общо лечение на всички. Още по-нелепо е да се дават хапчета и на онези, които са дошли само на свиждане (като България в "Евро+"). (Сега 16.8.2011) В края на анализа на медицинските М. ще посочим и част от текста Българската икономика е като настинал пътник на борда на "Титаник" (Д. Смилов), който е ярък пример за съчетаване на М. от различни модели. В него медицинските М. се преплитат с т. нар педагогически М., които не са характерни за наратива на Кр. и с М. от модела “Път”: С поредица от доклади и препоръки през изминалата седмица ЕС даде пълна кръвна картина на състоянието на българската икономика. Представете си пътник на "Титаник", когото корабният лекар успокоява, че еритроцитите му са в норма, макар че холестеролът му е висок, както и кръвното налягане. Лекарят му напомня също така, че е занемарил личната хигиена и не отделя еднакво внимание на всички части от тялото си - така че да не се сърди, че няма място в първа класа. Капитанът и счетоводителят пък го хвалят, че е успял все пак да събере пари за билет, без да затъне в непосилни борчове. За да не се възгордее особено обаче, те настояват да се замисли сериозно за бъдещето си: входните тестове за интелигентност показват, че е с нисък IQ, а и не полага достатъчно усилия да развива интелектуалните си способности. На този фон счетоводителят се съмнява, че ще е способен да си върже бюджета занапред, така че да не се разпуска в корабната лавка. При един безметежен круиз такова внимание щеше да е много мило и полезно за нашия пасажер. Но на борда на "Титаник", то не му помага да разбере и да се справи със съдбата си. Той вижда, че може би е в по-добра форма от някои от напълно или частично парализираните си съседи, но пък е доста слабичък, за да плува сам из ледения океан. Тази алегория драматизира прекалено ситуацията в еврозоната, която най-вероятно ще преживее сблъсъка с айсберга. Но пък и от докладите на Брюксел хората могат да останат с впечатление, че както "Титаник" не е можел да потъне, така и в ЕС сериозна криза не може да има. Ако на пасажерите състоянието започне да се влошава, ЕС препоръчва по-строга диета, евентуално кръвопускане и повече интелектуални занимания. <…> Наблюдението и прозрачността са елемент на доброто управление, но далеч не го изчерпват обаче. Това, че знаем какви са проблемите, не значи, че сме намерили тяхното решение. Досега българските елити можеха да оставят страната на европейски автопилот и да разчитат на общия навигационен разум. Но какво ще стане, ако се окаже, че "Титаник" все пак може да потъне? Може ли легитимността на ЕС да се използва от родните политици за собствения им рейтинг - това, като че ли е въпросът на въпросите на съвременната политика. Всеки има тук свой отговор и подход. ГЕРБ и Борисов са най-добрият приятел, ученик и последовател на Меркел в нейните финансови диети: ние сме пример за дисциплинирана периферия. <…>. Диагнозата: Докладите на ЕС за състоянието на икономиката в България повдигат сериозни въпроси за състоянието на ЕС като цяло. Проблемът е, че перспективата дори за отличниците в периферията е по-скоро негативна. Без обща стабилизация и растеж дори и тези, на които еритроцитите и холестеролът са им в норма, може да се издавят. Българските и европейските политици няма защо да надничат с цел преписване в тетрадките си обаче, защото план на що-годе прилична курсова работа по темата засега не се вижда. Новият президент на Франция размаха предизборно тетрадката си: дано вътре да има разумен текст. Ако тетрадките на всички се окажат празни, ще продължим да си мерим кръвното и да се надяваме, че нашият евро -"Титаник" не може да потъне. (24часа 5.6.2012) ІІ. 2. Метафоричният модел “Природа” Най-активни при концептуализацията на Кр. са природоморфните М., които по принцип заемат важно място в МД. Трябва да уточним обаче, че в наратива на Кр. се използуват основно единици от сферата на неживата природа, които се отнасят към два основни фрейма – “Природни обекти” и “Природни бедствия”. Названията на природни обекти, с които се обозначават Кр. и различни свързани с нея неща, се обединяват от наличието на определени семантични компоненти с негативен оттенък: те се възприемат като опасна, враждебна среда, в която може да се потъне, да се падне и т.н. Отново можем да отбележим, че при метафоричния пренос се актуализират само някои семантични компоненти, важни в конкретната ситуация, докато други компоненти остават на заден план. В много от М. тук на преден план излиза дълбочината като опасност. Най-активни сред тях са М. пропаст, дупка, яма, бездна; в РЕ: пропасть, бездна, яма. Ср. достатъчно красноречивите примери: Финансовая пропасть, в которую угодили крупные российские финансово-промышленные группы, очень глубока. (Ит. 10.11.2008); Величина финансовой пропасти, которая грозит разверзнуться перед российскими банками, вполне соизмерима с запланированным на год дефицитом федерального бюджета. (НВ 30.8.2009); Огромное количество предприятий страны оказалось в яме (АФ 6.5.2009) Ще посочим и един любопитен пример, в който при сравняването на тежката икономическа ситуация в Гърция с тъмна бездна се прибягва, както и в много други случаи, към етимологичен анализ: В переводе с греческого слово “хаос” означает “зияющая бездна, наполненная туманом и мраком”. Именно в такую бездну рухнула экономика Греции. (НВ 21.5.2012) Състоянието на крайна опасност обикновено се обозначава като състояние на ръба на пропастта, в РЕ – на краю пропасти: Много западни политици и синдикати не осъзнават, че са стигнали до ръба на пропастта и трябва да предприемат тежки и болезнени мерки, да слушат съвети от МВФ – точно както беше в Източна Европа и в третия свят през 90-те години. (Труд 4.1.2012); Все още има надежда, че както винаги досега, когато стигне до ръба на пропастта, ЕС ще направи чудо и ще се спаси. (Кап. 2.12.2012) Ярък израз на бездната, в която пада световната икономика, е съществителното тартарары (ад, преисподняя): Что, если и третий план не сработает? Если потраченные на него деньги будут выброшены впустую и поднимающаяся американская экономика не потянет вверх остальные рынки, планете будет обеспечено еще более стремительное падение в экономические тартарары. (Ит. 12.12.2009) Силен негативен заряд има метафоричната употреба на думата блато, рус. болото, с която по принцип се обозначава застой. Тук обаче в повечето случаи тя назовава нещо, което поглъща, “засмуква”, нещо, от което измъкването е много трудно или невъзможно: Въпреки овациите за комунистическото бизнес чудо, наречено Китай, и бляскавите отзиви за бразилския стопански възход, когато светът се оказа в икономическо кризисно блато, надеждите за измъкване от него се насочиха не към Азия или Латинска Америка, а към добрия стар Чичо Сам. (Нов. 5.2.2010); Подобно на барон Мюнхаузен българската икономика трябва да се хване за косите и сама да се измъкне от блатото на кризата. (Тема 24.8.2009); Поэтому выкарабкиваться из болота, куда кризис всех неизбежно толкает, каждому придется самостоятельно. (Ит. 26.1.2009) Единичен според нас е образът на пустинята (пясъците на пустинята) като опасна среда, в която също може да се затъне: Световната икономика отново се опитва да заседне в пясъците на кризата и Русия започва да изпитва deja vu - макар и в по-слаб вариант - на случилото се през есента на 2008 г. - поевтиняване на петрола, рублата и акциите, забавяне на икономиката и притеснения, че бюджетът ще стигне за изпълнение на дадените от властта обещания, разказва московският в. "Ведомости". (Кап. 4.6.2012) Обозначаването на България като оазис, т.е. като цветущо, благоденстващо място сред кризисната пустиня, или е възможно на фона на други страни, или пък се представя като мит: На фона на Гърция страната ни изглежда оазис, но за международните пазари, макар и с подобрен рейтинг, си оставаме по-ненадеждни от Германия и Швеция, от Словакия, Чехия, Литва и др. (Сега 5.1.2012); Ако тези реформи не бъдат направени, митът, че България е балкански оазис, ще изчезне за миг. (Кап. 11.5.2012) Важно място в рамките на този фрейм заемат М. океан, море, вълна – т.е. названията на водна среда, в която плува държавата (икономиката, финансите), най-често обозначена като кораб. Господстващ в тези М. е семантичният компонент “опасност”, възникващ в контекста. Както може да се види в многобройните примери, опасността може да бъде представена по различен начин - като дълбочина, в която корабът може да потъне, като висока вълна, която може да го залее и отнесе, като айсберг, с който корабът може да се сблъска и т.н. Ср.: Поэтому корабль российской экономики имеет шансы увернуть от самого крупного айсберга этого года. (Ит. 19.10.2009) Примерите с такива М. са многобройни и много ярки; в тях, както вече отбелязахме, често се съчетават М. от разглеждания модел и от модела “Път” (те могат да се видят в някои от текстовете, дадени в края на разделите). Спасението тук се обозначава като изплуване от опасната вода: България ще изплува по-бързо от кризата, отколкото останалите страни от ЕС, тъй като сме в първата петица по добра финансова дисциплина и очакван растеж, прогнозира по БНТ министърът на икономиката Трайчо Трайков. (24 часа 22.11.2011) Изключително силен е негативният заряд на М. буря, в РЕ буря, шторм представящи Кр. като страшна морска стихия. Именно те са най-ярък израз на опасността, която представлява Кр., представена като враждебна водна среда: С чем можно сравнить нынешнюю российскую экономику? С островом стабильности в океане глобальной рецессии или с ненадежной бухтой, открытой всем бурям и штормам? (Ит.18.2008) Най-активна тук е М. шторм: Открывая форум, Дм. Медведев поделился своим взглядом на шторм, котороый по-прежнему бушует в мировой экономике. (АФ 24.2009); Мировой экономический шторм, первой жертвой которого стали финансовые институты, резко обнажил проблему “оснастки” российского банкинга. (Профиль 26.1.2009); Мировой экономический шторм потопил уже немало банков и корпораций. (Итоги 12.12.2008); Греческий долговой кризис вызвал настоящий шторм в европейской экономике, обвалив попутно и американский Dow Jones. (НВ 17.5.2010) Според нас тази активност може да се обясни с актуалността за руснаците на морското дело като сфера-източник на метафоричния пренос (това се проявява и в богатата лексикална репрезентация на темата шторм в РЕ - ср. штормить, штормовой, штормовка, штормяга и т.н.). Изключително активно през 2009 г. става словосъчетанието идеальный шторм, с което се обозначава най-високата степен на опасност. Това словосъчетание се активизира след речта на Вл. Путин на икономическия форум в Давос, широко обсъждана в медиите. На този форум и резултатите от него е посветен текстът Идеальный шторм. Владимир Путин выступил в роли глобального антикризисного менеджера, в който се цитират думите на Вл. Путин: "Есть известное понятие "идеальный шторм", когда разыгравшиеся природные стихии сходятся в одной точке и кратно умножают свою разрушительную силу - нынешний кризис похож именно на такой "идеальный шторм", - образно заметил Путин. (ВН 29.1.2009) Ср. също: Путин рассказал про “идеальный шторм”; То, что сейчас происходит, можно назвать идеальным штормом – когда волны сошлись в одном месте и в одно время. (МК 13.3.2009) Според нас това словосъчетание може да се свърже и със заглавието на популярния американски филм «The Perfect Storm» (известен на руски език като “Идеальный шторм”, на български – като “Перфектна буря”). Изключително важна при обозначението на Кр. като водна стихия е М. вълна, с която се обозначават периодите на засилени кризисни прояви: Вообще-то Америка – страна оптимистов. Но под накатывающими одна за одной волнами кризиса мрачнеют даже самые жизнерадостные. (Ит. 27.10.2008) Същото значение има и М. вал: Однако аналитики, опрошенные “Итогами”, отмечают, что настоящий второй вал кризиса нас еще не накрыл. (Ит. 29.6.2009) Специално внимание заслужава М. втора вълна; именно тя става “знакова” М. със силен негативен заряд, с която се обозначават особено тежки кризисни ситуации: Сорос предполага, че втората вълна на кризата ще ни връхлети още догодина или през 2011 г. (Тема 9.11.2009); Глава Минфина А. Кудрин заявил, что России не миновать второй волны кризиса. (Труд 8.6.2009) Достатъчно показателен за силата на тази М. е следният пример: Кризата в България явно ще е по-продължителна, отколкото предвиждаха Тя е на вълни, и то коя от коя по-висока и по-жестока. Първата е поел бизнесът, втората щяла да се нахвърли върху хората с най-ниски доходи. По логиката на все по-жестоката вълна следващият удар на българската криза ще е върху средната класа, която беше надеждата ни да издърпа икономиката. (24 часа 21.3.2011) Както се вижда в много примери, за втора вълна се говори много по-активно в РЕ: Россию накроет второй волной? (МК 25.3.2009); Вторая волна кризиса не за горами. (НВ 30.3.2009); Значит ли это, что финансовую систему страны захлестнула вторая волна кризиса? (НВ 17.2.2009) Любопитно е да се проследи активността на М. вторая волна – за нея се говори още от началото на Кр. през 2008 г., като най-активна е през 2009 г., както може да се види от примерите по-горе, което е напълно обяснимо – именно 2009 г. се смята за най-тежка кризисна година. През 2012 г. обаче отново се говори за очакване на втора вълна: Наступивший год российская экономика проведет в уверенности, что вторая волна мирового финансового кризиса уже идет. И каждый должен к ней приспосабливаться, как может. (Комп. 16.1.2012) Много интересна е и М. дъно (рус. дно), която е свързана с представянето на Кр. като опасна дълбочина или като опасна водна среда. Обозначавайки катастрофално ниско ниво, най-ниската точка на падението, тя естествено съдържа силен негативен потенциал: Според мен в целия регион дъното на кризата ще е в края на тази и началото на следващата година. (Кап. 29.5.2009); А оптимистите са сигурни, че дъното на кризата е твърде далеч. (Тема 8.6.2009); Най-вероятно дъното ще се види от септември нататък. (Тема 8.6.2009); Что будет дальше и как далеко до “дна” – это, пожалуй, ключевые на сегодняшний момент вопросы. (Ог. 29.9.2008); Кризис в России достиг дна. (Ит. 4.5.2009); Империя О. Дерипаски, отягощенная долгами в $ 30 млрд, идет ко дну. Но потонуть в буре кризиса ей, скорее всего, не позволит государство. (НВ 10.2.2009) От друга страна, дъното като предел на кризисните негативи може да се възприема и като синоним на стабилност, като място, откъдето започва положителното издигане нагоре (иначе казано, дъното е сигнал за край на Кр., защото по-зле не може да стане). В някои случаи това е изразено много ярко: Сега най-важно е да налучкаме къде е дъното и кога ще го стигнем. Веднага щом се усети здрава опора, светът ще се промени за дни. Не че бъдещето ще стане по-розово, но пък ще е далеч по-сигурно. Минем ли дъното, кредитът, а с него и всички пазари ще започнат да се възстановяват. Мъчително, но трайно. (Сега 30.3.2009); Игроки ждут дна. Потому что падение на дно – это состояние нестабильности. А дно – это стабильность. В том смысле, что на дне все стабильно плохо, но сильно хуже уже не будет. (МК 24.2.2009) Ср. също: Сорос нащупал дно; Великий финансист объявил об окончании кризиса; “Свободное падение мировой экономики остановлено”, - заявил накануне Джордж Сорос. (Труд 13.5.2009) Именно тези особености на М. дъно се обиграват в анекдотите. Ср. например: Попитали Радио Ереван: - Стигнаха ли българите дъното? – Стигнаха, сега копаят надолу. Достигането на дъното също е тема за спорове - за това, че икономиката е на дъното, се говори още през 2008 г., когато Кр. е още в началото, по-късно пък често се отбелязва, че дъното не е достигнато. На фона на множеството М. с негативен оценъчен потенциал можем да отбележим две М., положително характеризиращи България, Русия или други страни като сигурно, спокойно място в океана на Кр. Това са М. остров на стабилността, рус. остров (островок) стабильности и тихая гавань: Про “остров стабильности” и “тихую гавань” уже напоминать даже не хочется. (МК 23.3.2009) Тези М., както вече отбелязахме, често се възприемат като средство за манипулация на общественото съзнание, тъй като представят страната като сигурно място, незасегнато от Кр. Както вече отбелязахме, М. остров на стабилността се появява доста често в изказванията на политиците или в проправителствените медии за оценка на стабилното икономическо състояние на страната: България - остров на стабилността на Балканите. Със сигурност това клише ви е омръзнало, но на фона на случващото се в съседните страни София наистина изглежда по-добре. (Кап. 11.5.2012) Критично настроените журналисти и представителите на опозицията обикновено се отнасят с ирония към този образ (определян като “бодра метафора” или “убаюкивающая сказка”) или го заменят с други образи, отразяващи истинското положение на нещата. Ср. особено красноречивия пример: Кстати, не последней причиной биржевой паники явился шок от столкновения убаюкивающей сказки об островке стабильности с жестокими реалиями глобальной экономики. (Ит. 27.10.2008) Ср. също: Картинката очевидно не е розова, след като управляващите, които преди няколко месеца се кълняха, че ние сме остров на стабилността, който не може да бъде достигнат от бурите на световната финансова криза, сега са лееееко разколебани. (Сега 10.03.2009); Мировой кризис развеял иллюзии о России как об острове стабильности. (НГ 12.2009); Сначала мы говорили: “Россия – островок стабильности”. А теперь: “Нет, мы так завязаны с другими странами, что...”. (АФ 43.2008); А как же островок стабильности, о котором говорили совсем недавно? – Теория работала, пока кризис не приобрел планетарный характер. (Ит. 23.2.2009); “Островок стабильности” смело мировым финансовым кризисом. (Ит.45.2008) Същите особености има М. тихая гавань, с която Русия се обозначава като място, защитено от икономическите бури: Тот факт, что Россия так и не стала “тихой гаванью”, новость даже по-своему позитивная. (Ит. 17.11.2008); Почему России так и не удалось стать уютной гаванью в бурных водах мирового финансового кризиса? (Ит. 16.9.2008); Да много чего у нас было обещано – от правового государства до тихой гавани посреди мирового кризиса. (Труд 7.1.2009) Нереалното определяне на Русия като място, незасегнато от Кр., се подчертава в следния пример: Я не согласен, когда говорят про какую-то тихую гавань. Россия точно такая же “гавань”, как и все остальные. Когда идет шторм, корабли уходят и в океане пережидают. Сейчас они в этом океане – высоколиквидных активах – и находятся. Потом снова разойдутся по гаваням. (Ит. 9.2008) Без съмнение най-активни при отразяването на Кр. са М. от фрейма “Природно бедствие”. Многобройните примери с единици от този фрейм в българския и руския МД ни дават основание да подчертаем, че те са не само най-активни, но и най-ярки. Специално внимание тук заслужава М. шторм, ярък символ на силата на внезапното бедствие, активно използуван и в речта на руските политици. Тези М. представят Кр. като внезапна стихия, неподвластна на човешката воля. В тези М. се прави аналогия между деструктивността, разрушителната сила на природните стихии и на икономическите процеси в света; природните бедствия, както и болестите, са проява на хаоса, те са неподвластни на човешката воля, те са необратими, опасни и разрушителни. Интересни данни за национално-културните особености на метафоричната репрезентация на Кр., в това число и в природоморфните М., има в работата на Т. Н. Герасина и А. М. Погорелко, където те се съпоставят с М. в английския МД. Резултатите от това съпоставяне показват, че английските М. са много по-редки. Нещо повече – английските политици не само избягват сравняването на Кр. като социално явление с неуправляеми природни стихии, но специално подчертават, че Кр. е човешко творение. Това дава основание на авторите да говорят за особено културно значение на природоморфните представи в руското езиково съзнание. Уточнявайки, че “географското детерминиране” на културните представи може да бъде и механично, те цитират мнения, доказващи, че за жителите на страни със суров климат е напълно естествено да закрепят в своята база знания, че борбата със стихията е безмислена, че човекът не може да я победи, което значи, че естествена стратегия е защитата и изчакването на по-добри времена. [Герасина, Погорелко 2011:188].
Според нас възприемането на Кр. като внезапно връхлитаща стихия е най-малкото странно, като се има предвид, че за Кр. се говори още в началото на 2007 г. и даже през 2006 г. Вече обърнахме внимание на текста в списание “Русский Newsweek” от 28.1.2007 г., в който е отразена работата на икономическия форум в Давос, посветен на глобалните рискове на 2008 г., сред които финансовата Кр. заема първо място, както и на мнението на икономиста Е. Гайдар за настъпването на Кр. Отбелязахме също, че още през 2006 г. икономистът Н. Рубини предвижда различните прояви на Кр. Внимание тук заслужават някои единици с по-общо значение: Кризата не е внезапно природно бедствие, тя е дълъг процес с икономически, политически и социални фактори. И ако световният елит я забърка мащабно, за нашия не бива да има извинение, че я задълбочи локално. (Сега 17.12.2011); Кризис кончился... Осталось разобраться с сокрушительными последствиями глобального экономического бедствия (Ит. 18.5.2009); Выяснилось, что это глобальное бедствие весьма разборчиво в выборе жертв. (Ит. 22.6.2009); После долгих попыток договориться о том, как спасать Европу от финансовой катастрофы, члены ЕС все-таки пришли к консенсусу. (MK 27.11.2011); Российский экономический кризис в самом разгаре, так что новых напастей нам, к несчастью, не избежать. (АФ 8.7.2009) Много силен прагматичен потенциал имат М., назоваващи конкретни природни бедствия, съдържащи висока степен на “тревожност”. Образът на опасна, непредсказуема икономическа ситуация често се асоциира с М. буря, ураган, цунами, тайфун, торнадо, трус, сътресение, земетресение и т.н.; в РЕ – буря, гроза, цунами, ураган, торнадо, потрясение и т.н. Само в редки случаи тези М. могат да имат положителен заряд, подчертан в контекста: Кризис 2008-го должен стать “очистительной грозой”. Давно необходимой. Разразившейся не по нашей воле. Но раз это произошло – надо кризис использовать. (МК 4.5.2009) Многобройни са, преди всичко в БЕ, примерите с М. буря: В крайна сметка годината беше добра, но очакванията за буря витаят в икономическото пространство. (Мон. 28.12.2008); Световната икономическа буря може би наистина започва да отслабва, но на финансовия хоризонт вече се задава следващият буреносен облак – рекордният публичен дълг на много страни. (Станд. 18.6.2009) Показателен за нееднозначното осмисляне на Кр. и нейната сила е следният пример от 2009 г., в който се говори за вече настъпилия край на Кр.: Политиците и бизнесът по света ще търсят нов устойчив модел, справяйки се с последиците от отминалата буря. (Кап. 22.12.2009) Другите назовани по-горе М. от този фрейм също са доста активни, особено през 2008-2009 г.: Светът вече виждаше окото на финансовото цунами, а българските политици продължаваха да твърдят, че нас това не ни засяга. (Тема 3.11.2008); Знае се, че Китай държи в евро около една четвърт от своите резерви в чуждестранна валута (общо 3.2 трилиона долара) и няма да допусне едно европейско финансово цунами да подкопае градената с години национална стабилност. (Сега 25.11.2011); Экономическое цунами в Нью-Йорке (НГ 25.9.2008); Пока весь мир расхлебывал последствия кризиса, японцы наслаждались жизнью. Их банки в свое время не стали играть на рынке опасных ценных бумаг, поэтому экономическое цунами их не накрыло. (АФ 14.4.2010) Особенота активност на тези М. в РЕ потвърждава вече отбелязаната особеност на руския кризисен наратив – по-ясно изразената «катастрофичност», отразяваща по-голямата сила на Кр. в Русия: Финансовое цунами прокатилось не только по США, Европе и России. (Труд 10.1.2009); Помогут ли все эти меры избежать тотального разорения российской экономики? Сколь эффективно ее капиталы протовостоят сегодня финансовому торнадо? (Ит. 13.10.2008) Словом, ураган экономического кризиса не щадит не только хижины, но и дворцы: миллиардеры “сдуваются” не по дням, а по часам. (Ит. 23.3.2009) Доста активен е и образът на земетресението като бедствие с разрушителна сила: Освен това Швеция стои учудващо непокътната на фона на глобалния ипотечен земетръс, сринал финансовите пазари. (Сега 24.12.2008); Банките усетиха първи и с най-голяма сила задаващите се сътресения. (Сега 4.2.2009); С чуждестранните банки работата е далеч по-сериозна, защото земетресението в Атина предизвика общоевропейски шок. (Поглед 26.2.2010); Страната се оказа в епицентъра на финансовото бедствие: испанските банки са парализирани заради огромните загуби в резултат на раздаваните по време на бума щедри заеми на строители и имотни купувачи. (Кап. 1.6.2012); Экономические потрясения начинают сказываться на отношениях в семье. (Труд 7.1.2009); Какой же быть нашей стране в эпоху экономических потрясений? (АФ 3.3.2009); Экономические потрясения уже сломали карьеры 50 миллионам человек. (Труд 10.3.2009); Таких страшных экономических потрясений на Земле еще не было никогда. (Труд 10.2.2009) Специално внимание тук заслужава М. трус в българския МД: Рецесията отвъд океана е факт, в България засега трусове се усещат на фондовия пазар и на пазара на имоти. (Тема 31.3.2008); Ще се отразят ли и как на България трусовете от двете страни на океана - това е въпросът, който от няколко дни вълнува всички. (Труд 10.8.2011); Още в началото на верижните финансови трусове с първи епицентър САЩ и втори в ЕС влиятелни експерти като Сорос, Рубини, Кругман и др. предупредиха, че Еврозоната няма да издържи на втори удар. (Сега 25.11.2011) Ср. интересния пример от текста Трус, включен в рубриката “Дума на седмицата” на списание “Тема”, в който се подчертава сходството между природните и икономическите бедствия: Думата означава “отделно разклащане на земята при земетресение”. Това е според тълковния речник. В живия език обаче тя се използва и в много други области, които нямат нищо общо с геофизиката. Например в момента е актуално да се говори за трус на капиталовите пазари и за политически трусове. (Тема 24.11.2008) Интерес представлява и примерът, в който финансовите трусове са оценени като по-важни от реалното земетресение в София през ноември 2008 г.: Дни преди да се разлюлее София, борсовите анализатори изчислиха, че индексът SOFIX е загубил 79,95% от стойността си. Това вече е истински трус. (Тема 27.11.2008) Много силен негативен заряд има метафоричната употреба на думите апокалипсис (с която се обозначава краят на света или катастрофа с планетарен мащаб) и армагедон (с която се обозначава битката на доброто със злото преди края на света); този заряд обикновено е подчертан в контекста: Полша зове Германия да предотврати апокалипсис (Труд 30.11.2011); Алтернативата е прахосване на огромния политически капитал, вложен във валутния съюз, и епичен икономически армагедон, който ще се развихри след разпада му. (Кап. 2.12.2011); Будет ли финансовый Армагеддон? (Ог. 28.11.2011) Както можем да видим по-нататък, тези две М. активно се включват в различни форми на езикова игра, което е свързано с техния силен прагматичен заряд, както и с богатия им асоциативен потенциал. По-рядко според нас е осмислянето на Кр. като пожар, т.е. като бедствие, най-често причинено от човека. Тази М. е много по-активна в РЕ: Кризис – это пожар в доме! Тут не до экономических изысков! (АФ 22.4.2009) Тема на специален анализ могат да бъдат многобройните метафорични глаголи, които се вземат от изходната област “Природно бедствие”. В тях много ярко се проявява деструктивността на кризисните процеси: Избухна кредитната криза. (24 часа 12.12.2008); Световната криза разтресе и водещите автомобилни концерни в Европа. (Нов. 28.01.2009); Сорос предполага, че втората вълна на кризата ще ни връхлети още догодина или през 2011 г. (Тема 9.11.2009); Но внезапно световният пазарен ред рухна. Огромната и безконтролно нарастваща лавина от бързи пари проби язовирната стена и помете вторичната икономика. (Сега 4.2.2009) В мире бушует финансовый кризис. (Ит. 24.11.2008); Но грянул кризис, и оказалось, что местные власти не всесильны. (НВ 6.4.2009); Первой страной, пострадавшей от кризиса, стали Соединенные штаты – там он разразился еще в 2007 г. (Труд 10.3.2009) Към по-редките М. от разглеждания модел можем да отнесем следните: Една от банките, която привидно беше засегната най-малко от вече станалата прословута ипотечна криза, се оказа в центъра на може би най-големите турбуленции в следвоенния период на САЩ. (Тема 31.3.2008); По-важен за ирландците е световният финансов взрив, който ги удари много силно. (Тема 20.9.2008); Световната банка: България не я очакват катаклизми (Сега 17.4.2009); Однако, очевидно, что пертурбации в экономике повлияют на экономическую жизнь страны. (МК 3.12.2008); Ясно одно – так легко, как рассчитывали, выйти из экономической турбулентности, не удастся. (МК 18.13.2009) Специално внимание тук заслужава фреймът “Спасение”. Средствата за борба с различните природни стихии и бедствия естествено са различни, макар че в МД те се обединяват от общата им оценка като неефективни - неправилни, закъснели и т.н. При концептуализацията на Кр. като водна стихия обикновено се говори за спасителни въжета, пояси и лодки: Но Дянков се зареди с търпение до края на годината, когато числата ще решат дали се нуждаем от спасительния пояс на МВФ. (Тема 14.9.2009) Спасението от Кр. като пожар е представено като гасене; в повечето случаи то се оценява като неправилно, тъй като за гасенето се използуват парични средства, които се насочват към “горящите” банки или икономики: Денежный поток, направленный на тушение пожара, сопоставим по размерам со всем накопленным Стабфондом. (НВ 22.9.2008); Может, проблема в том, что финансовый пожар тушат деньгами? (АФ 22.10.2008); Чем тушить финансовый кризис? (АФ 22.10.2008) Възможен е и друг начин на действие в условията на икономическо бедствие – несъпротивление, изчакване да премине стихията. Подобно антикризисно поведение също се оценява негативно – то извиква асоциации с недалечното минало и с известните думи на Т. Живков за снишаването: Така че нищо старо не е забравено – и сега негласният принцип, който се следва, е да се снишим, докато бурята отмине, а после ще видим. (Тема 3.11.2008); В последната година от управлението на Тройната коалиция вече беше ясно, че България няма как да бъде заобиколена от икономическата криза, която се вихреше в САЩ и настъпваше в Европа. Да се снишим... Тогава политически надделя симптомът от времето на Тодор Живков - "да се снишим, пък лошото дано ни отмине". Не ни отмина, напротив, връхлетя ни в момент, когато с повече далновидност можеше поне бъде смекчен ударът му. Бодряческото и донякъде хазартно настроение не изневери и на следващите във властта. Заклинанията на финансовия министър в началото на мандата звучаха интересно, но после втръснаха на слушателите и зрителите с папагалченето си. Затова и хората спряха да гледат на тях като на нещо сериозно. Как да им вярват, щом всеки месец се обявяваше излизане от кризата с някакви конкретни срокове. И всичко това беше подплатявано с купища от програми и мерки, за които днес едва ли някой си спомня. Защото още в началото на 2010 г. се знаеше, че голяма част от тях са мъртвородени и няма да сработят. (Труд 30.12.2010) Обобщавайки казаното за М. от изходната област “Природа”, ще дадем част от текста Брегът на съгласието се разцепи (Б. Ламбовски), който можем да определим като образец на аналитичен текст, съчетаващ в себе си различни експресивни средства: Ще ви издам нещо - на музиканти, поети, кинаджии, телевизионери и журналисти им дай кораби. Особено такива, които претърпяват крушение. Ще ви залеят с толкова метафористики, романтики и героични пози, че дълго няма да изплувате. Позволете да се включа, предвид празния ни джоб и световните калпазанщини. Няма да ви занимавам с "Титаник", "Аврора" и "Летящият холандец"... Но е факт, че много хора питаят особен интерес към корабите, дори за последния бой на един фашистки "Бисмарк" с кралския военен флот в интернет е така тъпкано с информация и анимация, че чувстваш - има нещо във всяко корито над водата, което фокусира нашето внимание и прави символична всяка морска катастрофа. <…> Цяла Европа следваше да е един Бряг на съгласието, особено в светлината на шумановите блянове и евроентусиазма отпреди петнайсетина и повече години. Цяла Европа мечтаеше за себе си като за един луксозен лайнер, гдето изискани дами и господа щат да потягат през цветни сламки още по-цветни питиета на удобни шезлонги по палубата, да се плацикат в прозирни басейни и после да се занимават с танци и флиртове в многобройните корабни ресторанти - е, в тези моменти, когато не дегустират богатите блюда на корабната кухня. <…> Обаче нещо се обърка. И нещо заскърца в изглеждащия непотопяем проект. Вътре се оказа, че всички искат по-хубави каюти и по-първа класа, а истински работните ръце са все по-малко. Оказа се, че едни лапат за трима, а плащат за половинка, пък им се ще така да е вечно - освен, ако може, да им се опрости плащането. Оказа се, че персоналът е много, а като стане инцидент, се щура като малоумен, умножава паниката и не може да вземе решение - ту вика: крийте се в каютите, ту вика: навличайте жилетките, ту изпуща лодките без хора, ту ги преобръща. Оказа се, че ние мислим - управлява ни умен и самоотвержен капитан. И ни води с твърда ръка към светлия бряг на бъдещето. А капитан май всъщност няма. Едни го видели там, други го видели онам, а на него му стигнал капитанският акъл да забоде лайнера в скалите и да бяга пръв и бърже <…> Ние мислехме, че Европа е нов Бряг на съгласието, но ще ви издам още една голяма тайна: старият бардак си е. Със старите к... хм, със старите нрави, със старите символи. За които още немският поет Ханс Магнус Енценсбергер писа в прочутата си поема "Титаник"...(Сега 17.1.2012) От примерите на РЕ ще дадем част от текста Идеальный шторм с подзаглавие Россия от Давоса до Давоса: остров стабильности превратился в один из эпицентров финансового урагана, в който се разгръща образът на морската буря: Год назад на экономическом форуме в швейцарском Давосе вице-премьер и министр финансов Алексей Кудрин говорил о России как об острове стабильности в океане мирового кризиса. На этот раз, когда кризис вовсю бушует и у нас, образ пришлось подкорректировать, не отказываясь, впрочем, от морской тематики. Во-первых, делегацию на форуме возглавил сам "капитан" - премьер Владимир Путин. Во-вторых, в своей программной речи он назвал мировой кризис "идеальным штормом", в эпицентре которого оказалась в том числе и Россия. И главный вопрос, интересовавший всех, состоял в том, удастся ли из этой бурлящей стихии выплыть и с какими потерями. <…> Дело в том, что кризис обнажил фундаментальные проблемы в экономике, и не только российской. В нашей стране незавершенность институциональных реформ дает о себе знать со всей очевидностью. Фактически и бизнес, и власть оказались в ступоре перед лицом кризиса, реагируя на внешние факторы, но не более того. Скажем, рублю необходимо найти свое "дно", дабы экономика получила четкий ориентир. Но глубина этого "дна" в малой степени зависит от действий правительства. Впрочем, как раз эта самая неспособность сильных мира сего, невзирая на их страновую принадлежность, что-либо противопоставить "идеальному шторму" и стала главным итогом Давосского форума. Остров стабильности на горизонте пока что не показался. (Ит. 2.2.2009) ІІ. Съчетаемост на думата криза Към въпроса за лексикалните параметри на думата криза се отнася и въпросът за нейните съчетаемостни възможности. Както показва анализираният от нас материал, думата криза демонстрира много интересна разширена съчетаемост с единици, отнасящи се към различни части на речта. Разбира се, нова, разширена съчетаемост демонстрират и някои други думи в наратива на Кр., свързани с думата криза по различен начин. Отбелязваме отново, че предмет на нашето внимание е думата криза само като икономическо понятие. Другите “превъплъщения” на Кр., разбира се, формират свой, по-различен кръг от словосъчетания. Ср.: У нас новата година дойде с газова криза, която беше на път да се трансформира в политическа криза или в криза на и без друго посърналото доверие между България и ЕС. Иначе казано, превъплъщенията на кризата в социален и личностен план са неизброими – има екзистенциални кризи, както и криза на средната възраст, бъбречни и сърдечни кризи (да пази господ!), професионални, творчески, морални и какви ли не кризи. (Сега 24.1.2009) Както отбелязва И. В. Башкова, в РЕ думата кризис се включва и в словосъчетания с управление (кризис чего, кризис с чем, кризис в чем и т.н.) [Башкова 2009:69], на които в БЕ съотвествуват словосъчетанията кризата в ... , кризата на ..., значително по-редки от посочените руски: Подобно нещо направиха правителствата в Европа през 2009 г., създадоха 12 месеца спокойствие, отложиха незабавното тежко проявление на банковата и финансовата криза и я превърнаха в криза на публичните финанси. (24 часа 14.5.2012) Най-активни тук са словосъчетанията с прилагателни имена: Успокоителното все пак е, че не сме самотни в глупостта си. Тя винаги е движела света, както още преди четири века е отбелязал великият Еразъм и както това пролича от ипотечната криза в САЩ, последвана от световната финансова криза, за която у нас вещи министри дълго време не можеха да кажат ще идва ли, няма ли да идва, къде е в момента и кога пристига по разписание. (Сега 24.12.2009); Сривовете на фондовите пазари заради дълговата криза в еврозоната и САЩ възкресиха спомените от 2008 г. (Труд 10.8.2011); Няколкото европейски ликвидни кризи показаха, че икономическата интеграционна игра е с нулев резултат - положителният резултат на Севера е огледален на негативния резултат на Юга. (168 часа 9.5.2012) Както може да се види в много от разгледаните тук и по-нататък примери, в атрибутивните словосъчетания понятието криза се характеризира от различни страни - по характер, време, обхват, сила, и т.н. Според И. В. Башкова във всички употреби Кр. се оценява от гледна точка на човека: “Только те события и ситуации, в которых заинтересован человек, могут быть определены как кризис, где нет человека или его интересов, там нет и кризиса. Даже природные кризисы наступают тогда, когда это угрожает человеку.” [Башкова 2009:70]. Каталог: upload -> files files -> Мотиви към законопроекта files -> Мотиви към законопроекта files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението” files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава files -> Заседание на новото ръководство на фонда се очаква те да бъдат разпределени, посочи още премиерът Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
|