Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
Изтегляне 2.54 Mb.
|
Сферата на разпространението на Кр. (на практика - същността на Кр.), се обозначава с прилагателни с различно значение. Затова в медиите се говори за различни видове Кр. (понякога и в множествено число): ЦБ уверяет, что большинству кредитных организаций не страшны финансовые и политические кризисы. (НГ 3.9.2008) Ср. също: Отава и Вашингтон смятат, че европейските страни биха могли да предприемат по-активни мерки за преодоляване на дълговата и банковата криза на Стария континент (Кап. 5.6.2012); Много европейски икономики са в дългосрочна структурна криза, а краткосрочната, но експлозивна криза на еврото така и не приключи. (Кап. 27.4.2012); Макар че съм следвал икономика, нито един ден в живота си не съм работил като икономист и не разбирам какво е финансова криза и дългова криза. (Сега 23.5.2012); Кто сказал, что Россия переживает только экономический кризис? Он уже успел породить свое отражение – налицо признаки кризиса аппаратного. (НВ 30.3.2009); Тему продовольственного кризиса поднял модератор заседания, глава Сбербанка Герман Греф. (Труд 21.3.2009); Биржи тонут вместе с людьми. “Бумажный” кризис уже добрался до простых граждан (МК 9.10.2008); Дискуссия о возможной трансформации финансового кризиса в суверенный долговой кризис шла около года, напомнил министр. (РГ 15.10.2010) Разширената съчетаемост на думата е важен показател за това, че Кр. обхваща не само икономиката и финансите - Кр., както подчертава И. В. Башкова, практически е свързана с всички сфери на живота на обществото, както и с личния живот на човека [Башкова 2009:69]. Интересна гледна точка към разпространението на Кр. във всички сфери на живота има в текста Кризисна кухня: В свят, който постоянно ражда преливащи една в друга кризи, сякаш единствената сфера, неподвластна на това зло, е кухнята. За световна кулинарна криза никога не се е говорило. Нещо повече. Кухнята често е предлагала ярки доказателства, че всяка криза съдържа и своето решение. (Сега 24.1.2009) В началото на кризисните процеси най-често се говори за ипотечна Кр., която по-късно става банкова или финансова, а след това – икономическа: Американската ипотечна криза от началото на миналото лято се превърна в световна финансова криза, която пък се понесе из глобалния свят като икономическа криза. (Сега 24.01.2009); Можно ли говорить о начале серьезного, сперва банковского и фондового, а потом и в целом экономического кризиса в России? (МБ 18.10.2008) Изключително актуални в МТ са темите за банковата, ипотечната, кредитната Кр., засягащи широк кръг хора: Повечето протестиращи са пострадали от кредитната криза. (Сега 1.5.2010); Дело в том, что банковский кризис в Европе уже начался – зашатался крупный франко-бельгийский банк Dexia, и власти Бельгии поспешно дали ему госгарантии. (НГ 21.10.2011) Най-честотни тук са словосъчетанията с прилагателните финансов/финансовый и икономически/экономический: Във време на световна икономическа криза вниманието на политици, бизнесмени и обикновени хора по света е фокусирано върху една институция – Федералния резерв на САЩ. (Нов. 5.2.2010); Тогава дойде финансовата криза от 2008 г. - капиталовите потоци спряха и създадоха тежки икономически кризи в същите държави, които цъфтяха благодарение на тези капитали малко преди това. (Преса 23.5.2012); Кто оплатит убытки от финансового кризиса? (АФ 22.9.2009); Чем кончится финансовый кризис: третьей мировой войной или революцией? (КП 14.1.2011); Экономические кризисы и рецессии случаются в мире довольно часто. (РМ 12.5.2009) Трябва да отбележим, че понятията икономическа криза и финансова криза имат различно значение, строго разграничавано от специалистите. Специално разграничение на тези два вида Кр. в медиите се прави рядко, Ср.: Това е най-тревожният въпрос за България – кога тази световна криза, която не е само финансова, а и икономическа, ще засегне страната ни. (Нов. 30.1.2009); Тогава, след фалита на “Лемън брадърс”, светът изпадна във финансова и икономическа криза, невиждана от Великата депресия насам. (Труд 10.8.2011) Макар и рядко, могат да се видят и компромисни варианти, обединяващи двете понятия: Гробокопачите на капитализма размахват лопати. Нищо не ги окуражи така, както световната финансово-икономическа криза. (Сега 16.1.2012) В някои случаи все пак специално се подчертава разликата между икономическата и финансовата Кр., тъй като от точното определяне на Кр., т.е. от адекватното ѝ осмисляне, зависят и адекватните действия за борба с нея: Икономически развитите страни се намират в безпрецедентна криза. Прибързано поставеният етикет през 2008 г., като "финансова", е крайно неадекватен и дори подведе експерти и правителства да провеждат неадекватни политики за нейното смекчаване и разрешаване. Сегашната криза дълбоко засяга всички аспекти на функциониране на западното общество, защото нейният зародиш е в икономиката, финансите, демографските процеси, образованието, науката, и политическата система. (168 часа 29.8.2011) След 2010 г. се активизира прилагателното дългов/долговой, отразяващо новата същност на Кр: Меркел и Саркози са доволни. С изключение на Великобритания всички страни от Евросъюза дадоха принципното си съгласие за създаване на данъчен и бюджетен пакт за преодоляване на дълговата криза. (Тема 20.12.2011); Хъдсън е убеден, че дълговата криза в Европа се използва, за да могат частни интереси да сграбчат по-голяма част от обществените блага. (Тема 24.4.2012); Накануне саммит глав стран Евросоюза согласовал пакет мер по борьбе с долговым кризисом в еврозоне. (MК 27.11.2011); Он в очередной раз высказал опасения относительно разрастания долговых кризисов в европейских странах. (РГ 15.10.2010); Сейчас трудно в это поверить, но еще в начале 2011 года суверенный долговой кризис не был главной головной болью европейских политиков. (НВ 26.11.2011) Изключително активно за дългова Кр., засягаща всички страни от Евросъюза и заплашваща единството му, се говори през 2011-2012 г.: От началото на XXI в. обаче след провала на опита за създаване на европейска конституция и особено след избухването на световната икономическа криза през 2008 г. и последвалата я дългова криза в еврозоната Европа изведнъж се превърна в бреме за политиците и в нещо неясно и дори плашещо за гражданите. (Мон. 5.1.2012) За дългова Кр. се говори изключително активно и в настоящия момент: Цитираните тук финансисти, които са „тежката артилерия” на българската експертна мисъл, засега не виждат проблеми за рефинансирането на дълга. За тях не ни заплашва дългова криза, а временните затруднения не затъмняват дългосрочната тенденция, която за България е позитивна. В хазната, а и изобщо в тази държава има пари. (Тема 14.3.2012); Всъщност това е най-големият проблем пред ЕС - единствените, които знаят как да се справят с дългова и финансова криза, са новите страни членки, но тях никой не иска да ги слуша защото са нови, малки и бедни. (Труд 4.1.2012); Испанското правителство начело с Мариано Рахой не успява да овладее дълговата криза в страната (Кап. Daily 12.4.2012); Финансовите пазари все по-малко вярват, че европейските политици са в състояние да се справят с дълговата криза. (Станд.12.9.2012); Властям стоит поскорее разобраться с разрастающимся долговым кризисом и определить перспективы евро. (gazeta.ru 23.1.2012) Силата на Кр. се определя с друг кръг прилагателни: След почти 3 години тежка гръцка дългова криза, ... Европа изглежда най-после готова открито да мисли и говори за излизането на Гърция от еврозоната. (Кап. 20.4.2012); Нека не забравяме, че тежката криза от последните години не беше заради бюджетна дисциплина, а заради липса на такава! (Труд 4.1.2012); Новый кризис объявлен на 2013 год. Однако банкиры надеются, что он будет мягким (МК 2.12.2011); Сегодня, когда “цитадель демократии” поражена серьезным кризисом, корреспондент “Итогов” задался вопросом о нынешних метаморфозах American Dream. (Ит. 29.6.2009) Разбира се, към посочените тук примери от нашата картотека могат да се добавят и други примери с прилагателни, обозначаващи висока степен на признака, включени в издадения през 2011 г. речник на руската идиоматика: великий кризис, глубокий кризис, глубочайший кризис, жестокий кризис, небывалый кризис, непреодолимый кризис, острый кризис, суровый кризис, тяжелый кризис [Словарь идиоматики 2011]. Многобройни са и примерите, в които Кр. се определя според “географията” на нейното действие. Много често Кр., която засяга целия свят, се определя в БЕ с прилагателните глобална или световна (което на практика е едно и също), в РЕ – с прилагателните глобальный, мировой: От 1997 г. насам родната икономика неотклонно беше във възход, а до края на 2008 г. се крепеше въпреки глобалната криза. (Сега 16.5.2009); Заради връхлетялата ни глобална криза сме се върнали на нивото от 1985 г. (Сега 21.11.2009); Мировой кризис больно ударил по рекламному бизнесу. (Профиль 6.3.2009); Мировой кризис: худшее еще впереди (Комп. 23.2.2009); Глобальный кризис и сомнения инвесторов в будущем либеральной программы, которую отстаивал президент Дмитрий Медведев, спровоцировали новый обвал на биржах. (gazeta.ru 26.9.2011) Кр. може да се отнася и към конкретна страна, регион или континент: Пазарите се настройват за локална криза, а не за структурен шок. (Кап. 11.5.2012) В началото, когато се говори за проявите на Кр. преди всичко в САЩ, тя е американска: Като причина за американската криза Рубини изтъква тогавашния рекорден държавен дефицит на САЩ от $600 млрд. и кредитния бум. (Политика 19.8.2011); Вопрос — перерастет ли нынешний американский кризис в глобальную проблему всего мира, как это было в 2008 году? (Изв. 3.8.2011); Американский ипотечный кризис, из-за которого дала сбой вся мировая финансовая система, докатился до России. (АФ 13.8.2008) По-късно се активизират и други словосъчетания, определящи «гражданството» на Кр.: Местното издание "Капитал" публикува мнението на Андонис Крустис, според когото в гръцкото обществено пространство кръжат поне 10 мита за гръцката финансова криза и той се опитва да ги обори един по един. (Сега 6.4.2012); Российский кризис усугубляет разрыв между людьми. (АФ 21.9.2009); Можно констатировать, что российский кризис вышел за пределы банковской системы и фондового рынка и стал расползаться по экономике. (МК 10.2.2008) Тук можем да споменем и субстантивните словосъчетания с наречия на –ски, съдържащи сравнителен оттенък на определителното значение: Об особенностях “кризиса по-русски” размышляет президент РСПП Ал. Шохин. (Ит. 6.3.2009); Александр Николаевич, что такое кризис по-российски? (Ит. 16.2.2009); Путин познакомится с кризисом по-японски (Труд 15.3.2009) Важно е да се отбележи, че активната употреба на този тип словосъчетания е много характерна за съвременния МТ [Цонева 1992]. През последните години на преден план излизат кризисните проблеми в европейските страни, така че Кр. става европейска или по-конкретно ирландска, гръцка, испанска и т.н., като честотността на съответното прилагателно ясно говори за сериозността на икономическата ситуация в определена страна. В последните месеци най-актуална е темата за Кр. в Гърция и в Испания: Гръцката криза доведе със себе си много противоречия, съмнения и спорни твърдения на анализатори, икономисти и политици. (Сега 6.4.2012); Испанската криза няма нищо общо с гръцката. (Дневник 9.6.2012) Ср. и в РЕ: Европейский банковский сектор бьет тревогу: затянувшийся греческий кризис и снижение рейтингов ведущих стран ЕС заставляют институты все больше опасаться за свои средства. (РБК daily 18.1.2012) Може да се каже, че на Кр. в Гърция се обръща особено внимание в българските медии. Много са причините за засиления интерес към гръцката Кр. - към тях можем да отнесем географската близост на двете страни, обвързаността на българската икономика с гръцката, бурните реакции на гърците на ударите на Кр. и т.н., за които става въпрос и в други раздели. Кр. може да се определя и според времето на нейната поява или засилена активност: Въпреки различния мащаб можем да наложим една върху друга графиките на тогавашната и днешната криза. (Сега 30.03.2009); Новата криза, която в края на 2011 г. удари страните от Евросъюза, на практика вече е в България, показва анализът на Института за пазарна икономика. (Сега 25.4.2012); Корените на сегашната криза могат да се проследят десетилетия назад в миналото. (168 часа 29.8.2011); Хроника нынешнего кризиса – это хроника утраты доверия. (РМ 21.5.2009); Нынешний кризис – как минимум на пару лет. (Изв. 26.5.2009); Нынешняя рецессия — это продолжение незавершившегося «естественным путем» прошлого кризиса. (МК 13.10.2011) Разширената съчетаемост на думата криза с различни други прилагателни може да се види и в следните примери: Много европейски икономики са в дългосрочна структурна криза, а краткосрочната, но експлозивна криза на еврото така и не приключи. (Кап. 27.4.2012); Ако нашата криза следва пътя на Великата, излиза, че ще стигнем до дъното в средата на август 2010 г. (Сега 30.03.2009); Европейские политики, несмотря на все предупреждения, оказались не готовы к масштабному кризису суверенного долга. Возникла серьезная угроза распада еврозоны. (НВ 26.11.2011); Это системный кризис, связанный с крахом мировой финансовой архитектуры. (Ит. 13.4.2009); Затяжной кризис выталкивает людей со студенческой скамьи или из офисов, как это было в конце 1980-х. (Ог. 9.3.2009); Злосчастный кризис в Америке начался, а у нас ведь только последствия. (МК 15.10.2008) Обобщавайки казаното за съчетаемостта на разглежданата дума с прилагателни имена, ще обърнем внимание на интересното приложение към вече споменатата статия на И. В. Башкова, което е фрагмент от речник на съчетаемостта на думата кризис в различните ѝ терминологични значения. Тук даваме част от това приложение, съдържаща словосъчетания с думата криза като икономическо понятие: Кризис какой: экономический, социально-экономический, финансовый, финансово- экономический, бюджетный, банковский, кредитный, ипотечный, долговой, фондовый, долларовый, денежный, зарплатный, хозяйственный, промышленный, лесопромышленный, транспортный, аграрный, продовольственный, товарный, потребительский, жилищный, топливный, алкогольный, бумажный, сахарный, табачный, энергетический, нефтяной, газовый, бензиновый, сырьевой. Кризис чего: экономики, основ мировой финансовой системы, банковской системы, фискальной системы, неплатежей, платежеспособности, ликвидности, финансирования, местных финансов, мировых резервных валют, золотовалютного стандарта, разменной монеты, производителей, перепроизводства, недопроизводства, компьютерной индустрии, пузырей dot.com, пищевой промышленности, рыбного хозяйства, инфраструктуры, сбыта, продаж, товарного маркетинга, рекламного рынка, воздушного транспорта, гражданской авиации, энергетики, недвижимости. Кризис в чем: в экономике, в авиации, в IT-индустрии, в машиностроении, в авиаальянсе AirUnion. Кризис вокруг чего: вокруг поставок российских самолетов. Кризисы в материальной, экономической сфере называют также по месту их существования без указания на сферу: азиатский кризис, латиноамериканский кризис, русский кризис, японский кризис; кризис в Приморье, кризис в России, кризис в Америке и т.д. [Башкова 2009:71]. Особен интерес представлява разширената съчетаемост на думата криза с глаголи (и производни от тях думи), назоваващи, в повечето случаи метафорично, възникването и силата на Кр.: Избухна кредитната криза. (24 часа 12.12.2008); В момента Европа и САЩ са концентрирали вниманието си върху дълговата криза, която заплашва не само да помете надеждите за някакъв икономически ръст, но и да потопи в дълбока рецесия целия свят. (Мон. 16.12.2011); От две години светът се тресе заради икономическата криза… (Сега 18.2.2010); С бързи темпове кризата поразява икономиката на България. (Сега 4.4.2009); Кризата бушува и властта не бива да абдикира от отговорност, настояват от бизнеса. (Тема 22.2009); Светът се гърчи във финансова криза и психозата, че голяма депресия пъпли и към нашия регион, страна, град, улица, кооперация, вход, става осезаема. (Тема 22.9.2008); Рабочих Каталог: upload -> files files -> Мотиви към законопроекта files -> Мотиви към законопроекта files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението” files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава files -> Заседание на новото ръководство на фонда се очаква те да бъдат разпределени, посочи още премиерът Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
|