Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
Изтегляне 2.54 Mb.
|
| раздавил кризис (Труд 15.4.2009); Но я произвел очень грубый расчет: а сколько денег «съел» кризис в мире? Вышло $4,5 триллиона. Пока эти деньги не вернутся в экономику, о преодолении кризиса говорить рано. (МК 18.1.2012)
Силата на Кр. се подчертава в много примери с глаголи и отглаголни думи от българския МД: Опасна е самозабравата на върхушката в нейния си хубав свят, когато реалният е захапан от грозна криза. (Тема 8.6.2009); В свирепстващата криза, срещу която правителството прави възможното и невъзможното, за да предпази България, жизнено важно е отнякъде хазната все пак да почни да се пълни. (Сега 6.7.2010); Испания е една от страните в Европа, която най-силно е ударена от развихрилата се глобална финансова криза. (Сега 31.3.2009); И кризата ще удари тези, които произвеждат и които и без криза винаги са ударени у нас. (Мон. 30.11.2008); Кризата млати ли, млати, и «Земя» разкрива върху колко глави ще се стовари чукът ѝ. (Сега 1.7.2010); Разлюляната от финансова, икономическа и дори политическа криза Европа не само принуди младежите си да излязат по улиците за протести, но и се залута сред различни идеи за търсене на алтернативи за разочарованите от старите елити граждани. (Нов. 23.4.2012) Много интересни са и руските примери с глаголи и отглаголни производни, които демонстрират както разпространението на Кр. в различни сфери, така и нейната сила: Да, в США и Европе бушует кризис, но Россия страдает от него по своей же вине. (АФ 21.11.2008); Можно констатировать: российский кризис вышел за пределы банковской системы и фондового рынка и стал расползаться по экономике. (МК 20.2.2008); Данные Росстата свидетельствуют: кризис перешел в реальный сектор и ударил наотмашь. (НВ 23.12.2008); Уже в общемировом масштабе грянул новый кризис либеральной экономики. (АФ 21.1.2009); Кризис прежде всего обрушился на финансовую сферу. (Труд 30.12.2009); В городах-заводах кризис бьет по трем важнейшим направлениям. (МК 17.3.2009) Множество примери с подобни глаголи в РЕ позволяват да се отбележи по-ярко изразената “катастрофичност”, характерна за руския ПД през 2008-2009 г., свързана с факта, че през този период Русия е много силно засегната от Кр. Това се подчертава в следните примери: Кредитно-финансовая зависимость наложилась на экспортно-сырьевую, и тряхнуло поэтому нас сильнее, чем другие экономики. (Ит. 16.2.2009) Ушибленная кризисом страна бросила вставать с колен и уподобилась развитым странам Запада в борьбе за существование и в неуверенности в завтрашнем дне. (Деньги 23.1.2012) Если нация, опаленная кризисом, выходит из него, “взявшись за руки”, она обретает новые надежды. (АФ 22.9.2009); Между тем кризис катком прокатывается по судьбам миллионов людей, которые остаются без работы. (НВ 12.7.2009); Когда поражена экономика всех стран, прятаться негде. (АФ 44.2008) Много интересна страна на разглеждания въпрос е включването на думата криза в оказионални словосъчетания като една от формите на ЕИ. Известно е, че построяването на оказионални, своеобразни по форма и значение езикови единици е една от основните прояви на ЕИ. Към тях, наред с оказионалните думи (ОД), се отнасят и оказионалните словосъчетания (ОС). В тях се нарушава узуалната, “нормалната” съчетаемост на лексикалните единици, игнорират се синтактичните и/или семантичните ограничения при тяхното обединяване [Цонева 2000:67]. На тази форма на ЕИ, една от активните в съвременния МД, обръщат специално внимание много автори. Така например, В. Г. Костомаров пише, че съчетаемостта на думите е сфера на най-активни промени в съвременния руски език; именно в нея и чрез нея се формират новите норми и закономерности: “В русле общей настроенности на каламбур и парадокс раскалываются привычные сочетания и создаются “невозможные.” [Костомаров 1994:196]. Специалното нарушаване на нормите на съчетаемостта е много характерно и за българския МД, в който, както подчертава Кр. Стоянов, необичайните съчетания са едни от най-ефикасните средства за изграждане на вестникарския модел на света [Стоянов 1999:234]. Много от словосъчетанията с думата криза можем да отнесем именно към оказионалната съчетаемост - в тях можем да говорим преди всичко за нарушаване на правилата за лексико-семантична съчетаемост, по-конкретно – за разширяване на възможностите на думата криза да се съчетава с думи с определена семантика. Ср.: Станишев не пропусна да подчертае, че страната ни е жертва на вносна криза. (Сега 26.03.2009); Финансовата криза се превърна в човешка криза (Станд. 30.12.2009); Ряд аналитиков уверены, что этот кризис “импортный” лишь отчасти. (МК 14.10.2008) Разбира се, още по-ефектни са примерите, в които има различни словосъчетания, които могат да се определят като оказионални: Опасна е самозабравата на върхушката в нейния си хубав свят, когато реалният е захапан от грозна криза. (Тема 1.6.2009) Като оказионални можем да определим и следните атрибутивни словосъчетания, които се включват в заглавието като най-важен компонент на композицията на текста: Гланцирана криза (Кап. 9.7.2010) – за списанията, засегнати от намалелите приходи от реклами; Королевский кризис (МК 23.6.2009) – за влиянието на Кр. на финансите на кралските особи; Ужасный и прекрасный кризис (Ог. 24.11.2008) – за положителните прояви на Кр.; Братский кризис (АФ 22.11.2008) – за проявите на Кр. в съседните на Русия страни. Ярък израз на игровото можем да видим в следния пример от фейлетон: Да кажем – криза. Обаче каква – икономическа, финансова или безмозъчна? Световна или регионална? Малка, голяма, средна? В началото на кризата ли сме, в средата на кризата или в края на кризата? (Сега 9.11.2011) По-скоро към оказионалните може да се отнесе словосъчетанието с наречно съчетание в следния пример: Криза по нашенски, или игра на късмета (Труд 30.12.2010) Като оказионални, игрови или най-малкото като намиращи се на границата на оказионалното могат да се определят много от съчетанията с някои от вече разгледаните прилагателни, производни от думата криза. Такива според нас са словосъчетанията с думи в преносно, метафорично значение, определяни с прилагателните кризисен/кризисный: В крайна сметка носители на кризисните шамари не са безплътни субекти, а живите хора. Били те чорбаджии, техните ратаи, рентиери, лентяи или общите ни храненици (чиновници, управници, полицаи и пр.). Много е важно да разберем кой как понася кризата. (Сега 27.4.2009); Широка душа е българинът и никой не може да го стесни. Даже най-стегнатият кризисен колан. (Сега 7.7.2010); И вдруг оказалось, что при первых ударах кризисного колокола все эти “думающие о нас” и, как нам казалось, безумно богатые и весьма успешные компании побежали к государству за помощью. (АФ 20.10.2008); Толкованием кризисных снов занялись психологи. (Ит. 29.6.2009); А у граждан, следовавших кризисным заветам аналитиков и дифференцировавших свой портфель по нескольким валютам, осталось еще много евро на руках и в банках. (Деньги 19.12.2011) Като оказионални могат да се определят и някои словосъчетания с прилагателните антикризисен/антикризисный: Бюджет Петербургского форума подвергли “антикризисной кастрации”. (МК 5.6.2009) – за съкращаването на разходите по време на икономически форум. Безспорно игрови са и словосъчетанията в следните примери: Антикризисные огороды добрая половина населения сажает еще с советских времен.; Обсуждая в прямом эфире инициативу кемеровского губернатора Тулеева, пообещавшего выделить всем оставшимся без работы горожанам по 10 «антикризисно-картофельных» соток, двое ведущих популярной радиостанции (понятно, московские ребята) откровенно ерничали. (НВ 27.4.2009) По-редки са нестандартните словосъчетания с други части на речта, които могат да се определят и като нарушение на правилата на синтактичната съчетаемост: Криза наужким и рецесия наяве (Станд. 11.06.2009); Кризис под шампанское (НВ 3.5.2009) –за провеждането на пищен икономически форум в условията на Кр. Интересна е и метафоричната употреба на глагола в следните примери: Макар и на прага на оживяването социалните програми в страни като Германия (Hartz IV) и Франция (RMI) позволяват на всеки да живее. А нашите социални помощи гарантират гладна смърт най-късно до 15-о число от месеца. Който остане само на тях, трябва или наистина да проси (от роднини, от съседи или на улицата), да рови из отпадъците, или да се научи да краде. Колко са тези хора? Старите европейци срамежливо говорят за 10-12% от населението. У нас колко са? А колко ще станат, когато кризата ни ошамари докрай? (Сега 27.4.2009); Преди кризата в края на 2008 г. да гилотинира бизнеса на Въжаров, той инвестира и в дружество “Термострен”. (Сега 26.8.2010) В края на този раздел ще дадем текста Мъжка криза, в който оказионалното словосъчетание е включено и в заглавието, и в самия текст, където специално се “обяснява”: Кризите имат пол. Сегашната криза е мъжка. Ако бяха живи, Шпенглер и Вайнингер щяха да са доволни. Техните книги ("Залезът на Запада" и "Пол и характер") бяха в домашните библиотеки на родителите ни в критичните години преди Втората световна война. Царство България още не беше обявило война на Великобритания и САЩ. Още нямаше гей-паради. Имаше паради, предвождани от старчета в четнически униформи. Живите още опълченци. <…> От край време мъжете доминират в кредитното дело, финансите и политиката. И - като мъжкари - рискуват. Е, и няколко мъжкарани се изявиха. Най-забележителната беше лейди Тачър, която каза на ЕС: Искам си парите (I want my money back)! Жалко, че Меглена Кунева не бе мъжкарана, а женствено отстъпчива, когато договаряше присъединяването на България към ЕС. Ти, читателю се подсмихваш, дето деля кризите на женски и мъжки. Но я прочети това: От ноември 2008 насам над 80% от уволнените в САЩ са мъже (според U.S. Bureau of Labor Statistics). Разбра ли? От петима уволнени четирима са мъже. Същото е в Европа. 7 милиона уволнени мъже. Защото уволненията са в строителството и тежката индустрия, където работят предимно мъже, докато медицинските сестри и учителките по-трудно ще ги съкратиш. До края на 2009 към 28 милиона мъже по света ще останат без работа. Поради глобализацията (outsourcing) между 28 и 42 милиона работни места в САЩ ще бъдат закрити (Princeton economist Alan Blinder estimates). Още ли ти е смешно, като ти говоря за мъжка криза? (Сега 8.7.2009, Дим. Иванов) ІІІ. Словообразувателен потенциал на думата криза Един от трите основни аспекта при описанието на КД изобщо и в частност на думата криза е граматичният, който по принцип се смята за по-консервативен. Разглеждайки думата кризис в този аспект, Т. В. Шмельова отбелязва, че днес може да се говори за определено активизиране на нейните граматични възможности, по-конкретно – за активизиране на деривационния потенциал на думата [Шмелева 2009:63]. Ще добавим във връзка с това, че важна страна на този въпрос е и активизираното производство на оказионални думи (ОД) като една от формите на езикова игра (ЕИ), които се разглеждат по-нататък в този раздел. Както е известно, активното образуване на нови думи е важна черта на съвременния език и преди всичко на езика на медиите. Известно е също, че активните деривационни процеси засягат най-вече КД - думите, които назовават понятия, актуални за съвременното общество, в това число ключовите имена (преди всичко имената на водещите политици). Именно тези думи стават своеобразни “огнища”, центрове на производство на нови думи [Цонева 2007]. Богатият деривационен потенциал на думата криза, който през последните години се проявява именно в МД, е много показателен за нейната актуалност в общественото съзнание. Примерите с нови производни от думата криза/кризис, преди всичко прилагателни имена, са многобройни: Кризисна кухня (Сега 24.1.2009); В 2011 году к кризисным Греции и Ирландии добавились Италия, Испания и Португалия, а стоимость необходимого антикризисного пакета стала измеряться уже триллионами евро. (Деньги 19.12.2011) Според И. В. Башкова през ХХ век думата кризис е имала само един дериват, а днес тя е основа на множество производни: “О том, что существительное кризис становится все более значимым для русской языковой картины мира, свидетельствует и тот факт, что именно в XXI веке у этого слова начинает формироваться словообразовательное гнездо: кризисный, антикризисный, кризисология, кризис-менеджер, кризис-прогноз. В XX веке у данного существительного был лишь один дериват – прилагательное кризисный, частотность которого была чрезвычайно низкой.” [Башкова 2009:70]. Днес прилагателните кризисен/кризисный демонстрират невероятно висока честотност: Централният банкер Сергей Игнатиев обаче смята, че в Европа "се усилват кризисните явления, а лидерите не са представили внятна програма за преодоляване на трудности. (Кап. 4.6.2012); Кризисен щаб все пак насочва към нещо извънредно, за чието преодоляване е нужна почти военна мобилизация. (Сега 06.01.2010); Весну многие эксперты назвали “точкой кипения” кризисной ситуации. (Труд 21.3.2009) Прилагателните кризисен/кризисный заслужават внимание и във връзка с тяхната нeвероятно разширена съчетаемост. Те определят съществителни с различно значение, назоваващи различни неща, свързани по някакъв начин с Кр.: А Дянков очевидно или просто няма да остане в историята на „кризисна България“, или пък, ако го стори, ще е в ролята не на спасителя, а на нейния ликвидатор. В замяна на това обаче - с вид и самочувствие на яйце, снесено от щастлива кокошка. (Преса 5.4.2012); Кризисните процеси, на които сме свидетели вече четвърта година, илюстрират по безспорен начин теоретичното изоставане в нашето разбиране за съвременните обществено-икономически процеси. Съответно предприеманите мерки за овладяване на кризисните процеси и тяхното преодоляване са със слаба ефективност или дори контрапродуктивни. (168 часа 9.5.2012); Место России в кризисной шеренге между преддефолтной Украиной и относительно успешным Казахстаном. (Ит. 23.2.2009) Изключително висока активност демонстрират и прилагателните антикризисен/антикризисный. Те се използуват като определения на съществителни, назоваващи различни неща, насочени към преодоляване на Кр. - план, мярка, задача, действие, мероприятие, ход, стъпка и т.н.): Това са трите стълба на правителствения антикризисен план. (Тема 2.2.2009); Според него най-важната и спешна антикризисна задача е страната ни да си върне доверието на ЕС. (Сега 11.6.2009); В ЕС обсъждат постоянен антикризисен механизъм (168 часа 13.12.2010) С много висока честотност в БЕ се отличава словосъчетанието антикризисни мерки, с което се обозначават различни по характер, активност и ефективност действия: Икономическият екип на ГЕРБ е изготвил 15 антикризисни мерки, сред които има балансиране на бюджета. (Сега 5.8.2009); Какво (не) изпълни министър Дянков от 10-те си антикризисни мерки? (Сега 13.3.2010) Тези действия, понякога доста абстрактни, могат да се оценяват по различен начин: Така че въпросът днес не е дали да се гневим, или да приемем антикризисните мерки на правителството, които уж били за наше добро. (Нов. 18.3.2010) Руското прилагателно антикризисный най-често се включва в словосъчетания както с думите мера, мероприятие, механизм, шаг, така и с думите план, программа, фронт, обозначаващи по-мащабни действия за противопоставяне на Кр.; доста често обаче в контекста може да се съдържа негативна оценка на тези действия: На саммите “двадцатки” лидеры ведущих экономик открыли глобальный антикризисный фронт. (Ит. 2.5.2009); Любопытно, что ту же точку зрения отстаивал на недавней антикризисной встрече с Вл. Путиным Вл. Жириновский. (НВ 23.3.2009); Дело в том, что правительственная антикризисная программа предусматривает дотации в местные бюджеты. (Ит. 11.5.2009); Ранее, в воскресенье, уже прошла одна встреча, в ходе которой политики определили основные направления антикризисной деятельности. (МК 26.10.2011); На июльском саммите ЕС евролидеры отказались увеличивать размер антикризисного фонда. (НВ 26.11.2011) Съмнения в правилността на действията, насочени срещу Кр., които сами по себе си могат да раждат обществени противоречия, се изразяват и в следния руски пример: Слово «антикризисный», ставшее самым частотным даже в рекламе, заставляло напрягаться в мучительных раздумьях: против кризиса – это хорошо, но в чью пользу? Таким образом, кризис сразу же усилил общественные противоречия, сделав более явными границы интересов. Плохо всем. Но у каждого свое «хорошо» и свое «плохо». (gazeta.ru 11.6.2009) За новите прилагателни Т. В. Шмельова пише следното: «Деривационные возможности слова кризис, как и ожидалось, актизировались. Круг его дериватов, который исчерпывался прилагательным кризисный, пополнился прилагательными антикризисный, докризисный и послекризисный. Наличие последних говорит о том, что кризис воспринимается как важное событие, разделившее жизнь на до и после (ср. довоенный, послевоенный и под.).” [Шмельова 2009:67]. Различни неща, свързани с времето преди началото на Кр., се определят с прилагателните предкризисен/докризисный: Добрите предкризисни стопански показатели на Бразилия също не останаха незабелязани. (Нов. 15.2.2010); Очаква се към края на 2012 г. и началото на 2013 г. икономиката ни да достигне предкризисния си максимум. (Труд 14.2.2012); На прошлой неделе российский ЦБ вернул ставку рефинансорования на Каталог: upload -> files files -> Мотиви към законопроекта files -> Мотиви към законопроекта files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението” files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава files -> Заседание на новото ръководство на фонда се очаква те да бъдат разпределени, посочи още премиерът Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
|