Съдържание: Увод Изложение

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Тенденции в развитието на балнео-лечебния към SPA&Wellness туризъм в България.

ЙОЗЛЕМ ЙОЗДЖАНОВА КАБИЛОВА, фак.номер 83280

2.1. Определение на Spa&Wellness туризма

2.2. Специфични ресурси за развитие на балнео-лечебния и Spa&Wellness туризма в България

2.3. Видове Спа центрове

2.4. Основни Спа процедури

2.5. Профил на потребителя, практикуващ Spa&Wellness туризъм

2.6. Организация на Spa&Wellness туризма.Как да направим Spa печеливш?

2.7. SPA хотели в България

1. 
   Увод
   

Нашите земи още от най-дълбока древност са били известни на античния свят с лечебните свойства на минералните си води. Останките от грандиозни древнотракийски и особено римски и от друг произход съоръжения, служили някога за водолечебни цели, свидетелстват за това, че цветущите в миналото селища като Аугуста (днешният Хисар), Пауталия (днешният Кюстендил), Германса (днешната Сепарева баня), Тонзос (Сливенски минерални бани), Термополис (Бургаски минерални бани), Сердика и оше много други, някои от които с неразкрити още имена, са дължали своята известност именно на минералните води, бликащи при тях. По-голямата част от тези води наред със стотиците източници, разкрити в по-ново и най-ново време, и днес се използват за лечебни цели. Не случайно България притежава славата на една щедро надарена с минерални води страна в Европа. Това огромно и ценно богатство чертае пред нашата страна перспективи при оживените туристически връски, които тя поддържа, да я превърне в една общоевропейска балнеолечебница, която би й донесла слава, не по-малка от тази, която и носят нейните морски курорти.

Обстоятелството, че по-голямата част от минералните източници по силата на своя произход са „привързани” към определени тектонски линии, които обикновено са в близост до планините, а понякога са и в самите тях е причина окръжаващите ги месности да се отличават с благоприятен, свеж климат и красива природа. Тези допълнителни по отношение на балнеолечението фактори всъщност играят голяма роля за правилното протичане на оздравенителните процеси. Поради това редица месности, надарени от природата с минерални води, с право се ползват с име на балнеоклиматични курорти, известни не само в страната, но и в чужбина.

Всичко тече, всичко се изменя, а заедно с него и нашите представи за нещата. Ако до скоро се мислеше за развитието на балнеологията в България, днес все по- настойчиво се говори и за SPA и Wellness. И не само се говори, но и се правят SPA хотели от хора, които навреме прозряха, че едно от основните направления за развитието на туризма в бъдеще, една от основните възможности за целогодишен продукт и по-високи доходи е скрита в SPA & Wellness- новост за страната, но не и за света.

В България все още рядко се прави разграничение между балнеология и Spa. “Изграждането на спа хотели се превръща в мода и в България, но като правило те все още са далече от качеството, което се изисква в Eвропа.” според доц. Веселина Едрева, член на ръководството на Българската асоциация за балнеология и туризъм. Разликата между спа хотела и балнеохотела е в използването на минералната вода. Балнеохотелът е базиран на използването на лечебните свойства на минералната вода, докато в спа хотела може да се използва и обикновенна вода. В спа хотела обикновенно има пет елемента: воден басейн, масажни кабинети, сауна с парна баня, фитнес зала и декоративна козметика.

“Когато в хотела се използва минерална вода, освен балнеопрофилактика се прибавя още един елемент- лечение.” Според доц. Едрева. Модерната първична профилактика предполага съчетаното използване на въздух, вода и слънце. Вторичната профилактика пък се свързва с хора, които са излезли от болестно състояние, но трябва с помощта на минерална вода да поддържат здравето си.

“През последните десет години балнеокурортите се налага нова тенденция- не само се лекуват хора, но предимно да се дарява здраве на здравия.” Това според доц. Едрева налага превръщането на съществуващите балнеосаниториуми в балнеохотели като места за балнеолечение, балнеопрофилактика и релакс.

Сравнение със спа хотела в един балнеохотел трябва да има много по-голям брой балнеологични съоръжения и уреди. Така може да се осигури прилагането на разнообразни лечебно-профилактични и релаксиращи програми. „ Ако искаме да привлечем туристи, трябва да им предложим балнеохотели поне на нивото, което имат в собствените си страни, но в България не разполагаме с такива.”, счите доц. Едрева. Според нея на понятието балнеохотел отоговарят няколко хотела- в Албена, два хотела в Девин- спа хотел „Девин” и хотел „Орфей”,който разполага с двеста легла и е открит през февруари 2005г., както и модерният хотел „Хисар” в град Хисар.

Строителството на хотели със Спа центрове в България според доц. Едрева е масово и стихийно. Първа стъпка при изграждането на такъв хотел трябва да бъде консултация със специалист. В страните от Западна Европа обикновено в една консултантска фирма има екип от специалисти с различна профилираност, сред които задължително лекар-балнеолог и архитект, специализиран в тази сфера. „Когато разработвам балнеологичен план, базирам се на проучванията на водещите западни консултантски фирми и въз основа на тях предлагам кое да бъде специфичното в хотела”, казва доц. Едрева. Според нея при строителство на хотели напоследък се хабят хубави терени и не се използват ценните минерални води. Тя смята за възможно вкарването на минерална вода в спа центровете, защото минералните води имат здравен потенциал, но могат да служат и за релаксация. В момента обаче балнеохотели се строят в по-малка степен, за сметка на хотели със спа центрове, дори в места, където един балнеохотел би бил значително по-полезен за клиентите, а в бъдеще би бил значително по-ценен и за неговия собственик. Причина за това според нея е голяма разлика в необходимите капиталовложения – ако един спа център може да се обзаведе за 200 хиляди евро, за балнеохотел са необходими около един милион евро, казва тя. Но балнеохотелът според доц. Едрева е залог за утрешния ден, когато тук пристигнат за лечение западни туристи. Това ще стане само след две-три години, прогнозира тя. ”Предимството на България са ценните минерални води и по-ниските цени на услугите, които могат да бъдат на същото ниво, както и в западноевропейските страни. Така че националните здравни каси ще са по-заинтересовани да изпратят пациенти за лечение в България, а не в собсвените си страни”, смята експертът.

Препоръката й е там, където няма минерална вода, да се изграждат широко спа центрове, а там, където има минерални извори, да се строят балнеохотели, които имат по-широк профил и включват спа.

България все още рядко се прави разграничение между балнеология и спа. И когато се говори за развитие на балнеологията, не се прецизира към каква аудитория ще са насочени тези услуги. Нещо повече, преоборудват се балнеохотели с надеждата, че тук ще идват голям брой чуждестранни туристи, без да се отчита, че балнеологията до голяма част е свързана с лечение- нещо, което на този етап не можем да предложим на чуждия турист.

Причината е, че ако лечението и профилактиката на западноевропейците в собствените им държави в значителна степен се рейнборсират, същата дейност зад граница не се поема от Националните здравни каси и следователно би била значително по-скъпа за потенциалния клиент. Това би могло да стане само след подписване на междуправителствени документи и двустранни договори между съответните институции. Затова за сега е нереално да се мисли за развитието на класически балнеотуризъм с международна насоченост, но може да се мисли как да стане реалност.

В същото време има ниша за spa & wellness и тя вече е видяна от мнозина български хотелиери, които само за една година откриха няколко спа хотела, отговарящи на международните изисквания.

2. Изложение
2.1. Определение на Spa&Wellness туризма

Английското название на оздравителния туризъм- spa & wellness може да се тълкува като съчетание на балнеология, оздравителни, подмладяващи и възтановяващи процедури и терапия. На български все още няма приет единен превод на понятието и често пъти се поставя под знаменателя на оздравителния, здравния, лечебния туризъм или балнеологията. Развитието на така наречения „уелнес” туризъм се обославя от застаряващото работоспособно население на Европа и осъзнатия стремеж към здравословен начин на живот. Основния принцип на този вид туризъм е „здраво тяло, здрав дух”, като това съчетание се поднася в приятна и релаксираща форма. Обикновенно в него се включват програми и туристически дейности, свързани с развитието и осъвършенстването и/или балансирането на физическото и духовното състояние на индивида или група туристи. Пример за такъв туризъм е йога, т.нар Спа или курортни и оздравителни центрове за разкрасяване, отслабване и т.н. Spa&Wellness туризмът не е само жизнено поведение с трайно позитивно въздействие, в отличие от балнеологията, той е насочен предимно към целева група трудоспособни хора.

Не е чудно, че в застаряваща Европа където работоспособното население намалява с всяка година, стремежът към здравословен начин на живот, но постигнат по възможно най-приятния за човека начин, набира популярност. Още повече, че Националните здравни каси все по-благосклонно гледат на подобни разходи. Днес удоволствието от доброто здраве, развлечението при активната оздравителна дейност е част от характеристиките на този вид туризъм. Wellness обаче не е само приятно приживяване в луксозни курорти, но и мото на активно жизнено поведение, чиято цел е постигането на well-being- понятие, което днес световната здравна организация обяснява вече не като състояние, обратно на болестното, а дефинира като нещо позитивно- чувство за добро здраве и добро разположение на духа. Освен това Wellness се асоциира с хармония в семейството и социалната среда, успехи на бизнес попрището, стилния начин на живот. Затова и привлича като магнит все повече хора. И ако болнеологията обикновено се асоциира с лечение и възвръщане към нормален ритъм на живота на болните, с възстановяващите се след болест, както и с хората от третата възраст, Wellness е преди всичко за хората в трудоспособна възраст осъзнали, че това може да е лекарство за предпазване от заболяване и че запазването на здравето струва по-малко от лекуването на болестта.

Какво всъщност представлява спа? Буквално терминът оначава SANUS PER AQUA- здраве чрез вода. Според друга хипотеза Spa произлиза от наименованието на белгийския град Спа, близо до град Лиеш, който е известен с лечебни минерали води.

Спа намират своите корени в древността, когато древните цивилизации използвали лечебните свойства на водите, а спа центровете били важна част от социалната структура на обществото. Както цивилизациите, така и Спа се развивали през вековете и всяка древна култура ги използвала по собствен и уникален начин.

Изклютелно богата представа за древните Спа ни дават древните писания за римските бани, останки от които има по нашите земи. Не е съвсем ясно кога е построена първата РИМСКА БАНЯ (ТЕРМЕ), но по времето на император Цезар Август (27 г. Пр.н.е.-14 г. от н.е.) те наброявали около 170 само в Рим. Повечето от тях били обществени и се използвали предимно от войниците на Римската империя. Докато войниците ги посещавали главно за лечение на раните от битките, през 43г. от н.е. римското общество погледнало от друг ъгъл към къпането и използването на баните и те се превърнали в места за почивка и възстановяване. От този момент нататък интересът към баните непрекъснато нараствал. През 70-те години от н.е. древните римляни започнали да строят огромни комплекси ТЕРМЕ в близост до термалните извори и храмове в чест на богинята Минерва. През 300г. н.е. броят на термите достига 900 в цялата римска империя. Най-старият спа център, който е запазен и до днес, се намира в Мерано- Италия. То е доказателство за трядициите на древните римляни да използват лечебните свойства на термалните води.

Годините минавали, империите умирали, но спа центровете продължавали да се развиват в цял свят...

Днес Спа центровете са луксозни места за почивка, възстановяване и хармония на духа и тялото, които привличат все по-платежоспособна и елитна клиентела.

Специфичността на минералните води определя какъв да бъде балнеохотелът.

Минералните води са особен вид подземни води, които са продукт на геоложки, хидрогеоложки, геологохимически, геофизични и микробиологични процеси и условия. Тези процеси са се развивали на голяма дълбочина под земята при голямо налягане, висока тепмпература и отсъствие на светлина и въздух. Те се различават съществено от другите подземни и пресни води. Тези различия се свеждат до: съдържание на минерални вещества в определено количество и определено съотношение на йоните; особености в структурата на водната молекула; съдържание на биологично активни вещества, тоест микроелементи и органични вещества; притежаване на свойства и качества, които имат активно биологично действие; съдържание на газове, които имат доказан физиологичен ефект; притежаване на висока температура, постоянен дебит, непроменен състав и свойства; в хигиенно- санитарно отношение представляват чисти води (КАРАКОЛЕВ, Д., 1994г. ).

Лечебните минерални води са онези природни води , които съдържат в повишени концентрации едни или други минерални компоненти и газове и притежават някои свойства, благодарение на които оказват физиологично въздействие върху човешкия организъм. Именно това са водите, които представляват интерес за балнеологията и туристическата индустрия.

Многобройните хидротермални източници са съсредоточени главно в Южна България и по Черноморското крайбрежие, но техния брой нараства и в Северна България в резултат на системно провежданите хидрогеоложки проучвания. Сега в страната са регламентирани 22 национални и 43 регионални балнеоложки курорти. Тук освен общокурортни заведения- балнеолечебници, курортни поликлиники, питейни павилиони, летни плажове с хидротермални басейни, спортно профилактични терени и др., също така функционират и балнеосаниториуми, почивни домове, пансионати и хотели главно на Министерството на здравеопазването, както и на фирма „ Социален отдих ”. В най-големите курорти са изградени и модерни балнеохотели.

За повишаване на балнеолечебната ефективност в курортите се прилага комплексно лечение и профилактика като хидроминералните процедури се съчетават в подходяща форма с други физикални методи: лечебна гимнастика и кинезитерапия, лечебен масаж, торфокало- и парафинолечение, сауна, акупунктура, електросън, музикотерапия с рационална психотерапия, диетично хранене и други, като при нужда се прилага и съответно лекаствено лечение.

В големите Български балнеоложки курорти във вътрешността на страната и по Черноморското крайбрежие могат да се ползват хотелите, санаториумите почивните домове и пансионатите, които са на разположение на туристическата индустрия в страната ( Часовникарова, 1998г.).

На основата на различни показатели може да се извърши следната класификация на минералните води у нас ( по Р. Караколев 1994г.).

Според йоните и минеразлизацията:

• 
  Акратотерни- с обща минерализация до 0.5 г/л;
  
• 
  Хидрокарбонатни – преобладаващи хидрокарбонатни и карбонатни йони; минерализация над 0,5 г/л;
  
• 
  Хлорни – преобладаващи хлорни йони, минерализация над 0,5 г/л;
  
• 
  Сулфатни – преобладаващи сулфатни йони, минерализация над 0,5 г/л;
  
• 
  Нитратни – преобладаващи нитратни йони, минерализация над 0,5 г/л.
  

• 
  Азотни (най-разпространените у нас);
  
• 
  Въглекисели;
  
• 
  Сероводородни;
  
• 
  Флуорни;
  
• 
  Бромни;
  
• 
  Йодни;
  
• 
  Серни;
  
• 
  Раданови и други.
  

• 
  Студени под (20 С);
  
• 
  Хладки (20-35 С);
  
• 
  Индиферентни (35-37 С);
  
• 
  Топли (37-40 С).
  

Според общата минерализация:

• 
  Акратотерни – под 0.5 г/л;
  
• 
  Малко минерализирани – 0.5 – 1г/л;
  
• 
  Минерализирани – 1-3 г/л;
  
• 
  Средноминерализирани – 3-7 г/л;
  
• 
  Силно минерализирани – 7-15 г/л;
  
• 
  Много силно минерализирани – хад 15 г/л.
  

• 
  Алкална реакция –pH над 7,2;
  
• 
  Неутрални- рН от 6,8 до 7,2;
  
• 
  Кисели- рН под 6,8.
  

Специфичността на минералните води определя какъв да бъде балнеохотелът.В Хисар трябва да се заложи главно на питейни програми, като в тях се предложат преносими води – например от Михалково и Меричлери. В Сандански акцентът да бъде върху инхалационното балнеолечение.Особено благопритен за развитие на балнеолечението е Велинград с петте си находища на минерални води с различно съдържание. Там, където пък има силно минерализирани води – Стефан Караджово, Рупите и някои извори по Северното Черноморие, както и в места с находища на лечебна кал, трябва да се строят целогодишни лечебни хотели. Първата лястовичка на идеята за изграждане на балнеоклиматичен курорт ще бъде Сапарева баня, където съчетанието с Паничище дава шанс за превръщането му в един добър курорт, прогнозира доц. Едрева

Spa&Wellness е модерен еквивален на балнео-лечебния туризъм. Разликата между балнео и Spa&Wellness туризма e в използването на минералната вода. При Spa хотела не е задължително тя да бъде минерализирана.

Съществува определена специфика по отношение на подбора на функциите, като Спа центърът може да бъде полифункционален.

Най-общо казано, в един спа център може да има мокри (свързани с вода) и сухи процедури. Първите включват всички форми на парни бани, които могат да са с различно съотношение на температура и влажност. Те имат терапевтичен ефект и са мощен релаксатор. При сухите процедури пък има елемент на тонизиране и разкрасяване. Водните процедури изискват по-големи първоначални инвестиции, но минимален обслужващ персонал. Сухите са свързани с по-малки капиталовложения, но в последствие изискват по-многоброен и добре обучен персонал.

В зависимост от това дали хотелът е морски или планински съотношението между сухи и мокри процедури трябва да бъде различно. При морските широко се използва така наречената кнайп терапи (редуване на басейни с различна температура), напоследък са модерни „ ледените фонтани”- ледогенератори, произвеждащи лед, който се използва от пациентите за постепенно охлаждане на тялото след горещите

бани. Модерните тенденции отричат принципа на руската или финландската баня за рязко охлаждане на тялото не само защото може да бъде рисковано за някои хора, но и защото противоречи на самата теория за спа- да доставя във всеки момент комфорт, сетивен и физически.
2.3. Видове Спа центрове

С разрастването на бизнеса много от центровете въведоха термина Спа в своите търговски марки, независимо от това какви услуги предлагат. Всички видове Спа центрове се дефинират от истинските преживявания, които осигуряват. От момента, в който отворите вратите му, обстановката и атмосферата трябва да ви пренесат в друг свят и да въздействат върху 5 сетива – релаксираща, комфортна и уютна среда, - звучи тиха и мелодична музика, осветлението в кабините за процедури е приглушено, ухае на ароматни масла – лавандула, роза, мащерка....

От изключително значение е начинът, по който ви посрещат- топло, любезно и с разбиране. Професионализмът на персонала в изпълнението на терапиите е другата опорна точка на истинкият Спа център.

Тъй като произходът на Спа е свързан с водата, задължителни са водните процедури. Не всички спа центрове иамт възможност за изпълнение на водните процедури, които предлагат хотелските спа центрове- открити и закрити басейни, сауна паркове и т.н., но могат да предложат водни процедури от типа на виши душ, хидромасажна вана, многофункционални системи с парна сауна, инфрачервена сауна, арома терапия, джет душ и т.н. Тези процедури са необходими, за да се почисти тялото от токсините и да върне своя естествен баланс

За да бъде престоят на клиента незабравим, необходимо е в Спа центъра да се обособи зона за релакс и почивка. Понякога престоят в Спа центърът може да отнеме няколко часа. Съвременните и най-луксозни центрове днес предлагат на своите клиенти и лека спа кухня- свежи салати, прясно изцедени сокове, плодове.

Спа центърът е мястото, където може дас е избяга от ежедневието и стреса, където професионално обучени терапевти ще се погрижат за нашето здраве и ще ни поглезят с ексзотични ритуали, място, където ще се научим да живеем различно и по нов начин- по-здравословен и по-хармоничен.

• 
  DAY SPA от градски тип
  
• 
  HOTEL SPA
  
• 
  Курортни далечни дестинации
  
• 
  Термални SPA
  
• 
  Wellness SPA
  
• 
  Морски SPA
  
• 
  Fitness SPA
  
• 
  Medical SPA
  
• 
  Комбинирани
  

• 
  Водни процедури: басейн, джакузи или хидромасажни вани, душове- струен, виши, триколонен и т.н.
  
• 
  Сауни- суха, инфрачервена, биосауна, билкова и т.н.
  
• 
  Масаж- ароматерапия, масаж с вулканични камъни, аюрведа, шиацу, традиционна китайска медецина и т.н.
  
• 
  Процедури за цялото тяло: ексфолация с морски соли, маски с водорасли (таласотерапия), шоколад, мед, винотерапия.
  
• 
  Процедури за отслабване- апаратни и мануални.
  
• 
  Процедури за подмладяване и регенерация на тялото
  
• 
  Антицелулитни терапии и процедури
  
• 
  Козметични процедури за лице
  

• 
  Солариум
  
• 
  Фитнес
  
• 
  Фризъор
  
• 
  Маникюр и педикюр
  
• 
  Епилация
  
• 
  Гимнастика, курсове по йога, танци и др.
  
• 
  Акупунктура, физиотерапия, рехабилитация за медицинските спа центрове.
  

Профилът на участниците в Spa&Wellness показва, че средната им възраст е около 48 години, престоят е със средна продължителност от 6 до 8 дни, като преобладават пътуванията в собствените им страни (на база на опита на германците) или граничещи страни. Уелнес гостите са по-взискателни- за тях са важни обслужването и информацията, като се увеличава луксозният характер на престоя. Wellness е важен мотив за почивка и остава основна тема за жените.

Бумът на Spa&Wellness туризма предизвиква същинска експлозия от инвестиции за реновация и преоборудване на хотели, както и изграждането на нови, специално предназначени за тази цел. На запад от България „светът е уелнес”, но у нас този вид туризъм е по-скоро въпрос на бъдеще, от колкото на настояще. Според директорът „Маркетинг и Продажби” в „Албена” АД Маргита Тодорова, независимо че в България има богати традиции в балнеологията, както и наличие на многобройни термални извори Spa&Wellness туризмът все още се развива стихийно, без ясна концепция, без да постига резултатите, които показват известните в това отношение хотели. В същото време конкуренцията, която страната ни има в лицето на държавите от централна Европа, е голяма и все повече нараства. Като пример тя посочва, че след западноевропейските страни Унгария също въведе стандарти за балнеоложките си центрове, които са утвърдени със закон и задължителни за всички, искащи да развиват тази дейност. По подобен път се развиват и курортите в Хърватия, Словения и Полша, макар че в последната все още преобладават центровете, в които се предлагат класически балнеоложки процедури.

Европейските туристи, потърсили специализираните сайтове в интернет информация къде да практикуват Spa&Wellness, веднага откриват оферти за Швейцария, Австрия, Чехия, Унгария, Румъния, Полша, Балтийските страни и турция. За България обаче няма нито дума. И това не е учудващо, защото нито стандартите за този вид туризъм са въведени в страната, нито пък тя е представена в Европейската Асоциация за спа туризъм (European Spas Associations, ESPA). В същото време Балтийските страни не само членуват, там но и са се обединили в регионална асоциация, която да подпомага развитието на този вид туризъм- The Baltic Seas Spas Cooperation (BSSC).

Това, което трябва да се направи в България, е да се формулират стандартите за Spa&Wellness центровете и хотелите, които предлагат такива процедури, като те станат задължителни за всички предлагащи тези услуги, смята Маргарита Тодорова. Така според нея ще се засили доверието на клиентите в предлаганите услуги.

Тя оценява като значителен изградения през последните години капацитет за Spa&Wellness в България, но отчита, че поради по-трудната достъпност на България те все още остават недостатъчно използвани. А недостатъчното им използване води до недостатъчна ефективност. Така се стига до омагъосан кръг, който може да бъде разкъсан само с обединените усилия на хотели и туроператори. Според Маргита Тодорова организирането на чартърни полети е работа на туроператорите и хотелиерите няма смисъл да се занимават с нетипична за тях дейност. От друга страна, разрешение на проблема за достъпността на нашето Черноморие от чужбина през есенно-зимния период би било откриването на редовни самолетни линии от Западна и Централна Европа до Варна . Тъй като има редица специализирани фирми, предлагащи Spa&Welness услуги, а и клиенти, правещи резервации по интернет, които не ползват чартърни полети, наличието на редовни самолетни линии до Варна би могло да отговори на това търсене на пазара. А от друга страна, отговаря на интереса на хотелиерите, смята г-жа Тодорова.

Проучване на американското списание Spa Finder сочи, че най-голяма е посещаемостта на Spa центрове в местата, където хората живеят, следват отдалечените на 1-2 часа път с автомобил, а най-малък е интереса към центрове с по-голяма отдалеченост. Заедно с това обаче се посочва тенденцията към увеличаване на разстоянията, които туристите са готови да преодолеят, както и желанието им да опитат на място по-екзотичните предложения.

Според проучване на European Travel Monitor (ETM) пък се увеличава делът на активните, здравословно ориентирана почивка. Хората които я предпочитат, в момента надхвърлят 15 % от международния европейски туристически пазар. В това число не са включени всички онези, които предприемат подобни пътужания в собствените си страни. Според същото проучване Health/Wellness туризъм през 2002г. са практикували над 4 милиона души. Най-голям е процентът им в Германия, като германските туристи генерират около 50% от приходите от този вид туризъм в Европа.

В хотелите с 4 и 5 звезди по света Спа центърът премина пътя от екстра, която е желателно да се въведе, до абсолютна необходимост и очаквана услуга.

Макар още да не е добре познат у нас, в света съвременната Спа концеция е известна поне от 20 години. И ако в началото мениджърите бяха готови да работят на загуба или без приходи за утвърждаване на идеята, днес във водещите хотели в света Спа центровете са мощен генератор на финансови средства. Въпреки това и сега мнозина хотелиери си задават въпроса „ Как да направя Спа центъра си печеливш?”.

• 
  Функционалност- ключовата дума.
  

Идеите за изграждане на Спа хотели могат да бъдат съвършенно различни. При проектирането им водещите европейски фирми поемат ангажимента да създадът нещо уникално и като функционалност, и като интериор, нещо, което няма да се повтаря с никой друг хотел. Консултантът би трябвало да е специалистът, който да препоръча какъв да бъде хотелът и какво да доминира в спа центъра в зависимост от месните условия- според Дима Христова, оправител на „Сиди трейдинг”.

Въпреки свободата на избора на типа хотел и неговите функции в Европа са въведени твърди стандарти за Спа хотелите. И тъй като самата идея за Спа център се свързва с лукса и глезотиите за клиентите, се приема, че Спа центрове могат да имат четири – и пет зведни хотели, но с някои уговорки са допустими и за три звездни хотели.

За четири звездните хотели изискването е Спа центърът да заема площ 2000 кв.м, а за пет звездните- между 2500 и 3000кв.м. При три звездните хотели Спа центърът трябва да е разгърнат на площ поне 1000-1500кв.м.

Добре направеният Спа център, обмислен като функция и опериране, повишава използваемостта на капацитета на хотела 30%, а цената на стаите – със 100-120%, сочи европейската практика.

Инвестициите варират между 1000 и 2500 евро/кв.м. в зависимост от категорията на хотела.

Според Дима Христова разочароващото и дискриминиращо в очите на клиентите е да посетят Спа центрове, които отговарят само на представите на българина, а не на световните изисквания. Според нея „В автентичния Спа философият започва от коридора, има логика в подреждането на функционалните площи, дизайна, интериора, осветлението. Проблемът на българските Спа центрове е, че се сглобяват отделни модели без връзка помежду им и че няма завършеност на концепциите. Консултациите със спрециалисти се търсят късно, на ниво довършителни работи, когато конструктивните промени са невъзможни, а специалистът трябва да започне работа още при проектирането на хотела.”

„Там пък, където материалната база отговаря на изискванията, обслужването не е на ниво, защото няма добри специалисти. Обучението на персонала трябва да започне 3 месеца преди откриването.”, казва Дима Христова. В един истински Спа център клиентът ще намери идивидуален подход, оптимални процедури, правилно съотношение между легловата база и площа на спа центъра.

Според Дима Христова Спа центърът е визитката, която продава хотела. То е различната екстра, провокацията, изкушението за клиента, което прави един хотел различен и самобитен.

• 
  Стандартизиране или унифициране?
  

Според Петра Вийдман от Active Consult всяка държава има собсвена философия за развитието на Spa и макар тези тенденции за определяне на стандарти в международен план, първо трябва да се премине през въвеждането им във всяка страна поотделно. Това обаче съвсем не означава обезличаване и уеднаквяване на Спа центровете. Нещо повече, Петра Вийдман съветва всеки да залага на уникалното, да прелага това, което не може да бъде намерено съседната държава, регион или хотел. При изграждането на Спа концепцията трябва да се използват предимствата, с които България разполага, и да се вгражда в нея това, което е най-типично- розово масло, вино, грозде, които да се съчетаят с метните традици и култура. Само така може да се създаде уникално преживяване и да се накарат туристите да идват тук не само заради морския бряг или планината, а заради Спа центъра. Азиатските методи може и да са много екзотични и интересни, но не са типични за тази част на света. Затова те могат да се използват като допълнителен нюанс, но в никой случай не като основен акцент. „Не бива да се копира моделът на САЩ или на Далечният Изток, а да се предложи нещо, което е типично за нас, още повече, че Спа феноменът се е зародил в Европа”, допълва и Рикса Кръоел от европейската спа академия.

• 
  Тенденциите
  

• 
  Подбор на персонал
  

• 
  Девин- бъдещият Баден-Баден?
  

Ще се развива целогодишен туризъм и посрещане на целиви групи, казва Пламен Попов.Очакванията са инвестициите да бъдат върнати след 7 години.Предвижда се пред първата година хотелът да има заетост 45 %, апрез третата година да достигне 75%. Вече се водят разговори с чужди туроператори- ИТС, „Томас Кук”, с германски, гръцки и турски фирми, някои от които вече изпращат туристи в хотел „Мургавец” – Пампорово,също собственост на „Роял Холидейз”. Целта е да се създаде двоен център Пампорово- Девин, като през зимата се предлага туристически пакет, включващ ски и спа услуги. „Ще налагаме марката „Девин” като туристическа дестинация”, казва Пламен Попов.

Големи са амбициите и на собсвеничката на хотел-резиденс „Исмена” Ани Асенова. Стартирал като семеен хотел, днес ”Исмена” разполага с 3 апаратамента, 1 мезонет и 18 двойни стаи, открит плувен басейн с минерална вода и естетично-оздравителен център. Тук има съоражения за подводна гимнастика, електро-светолечение, възможности за инхалации и парафинолечение, кинези-терапевтичен салон, кабинет за йонофореза, микрокинеза, лицев лифтинг, сауна и солариум и др. Чистотата е безупречна и в хотела и в оздравителния център. Разработена е програма за редуцирано намаляване на теглото, която включва разделно хранене, фитнес, басейн, джакузи, сауна, пешеходни турове и двигателни програми. Към нея допълнително се предлагат антицелулитни процедури, таласотерапия, ароматотерапия, козметика на лице и тяло, акупресура и др. Има интерес и към оздравителните програми антистрес, лечение и профилактика на остеопорозата, „уикенд”, „дълголетие”, антицелулитна програма и др.

От септември Ани Асенова ще менажира и изграждащия се осеметажен рехабилитационно-оздравителен център в Девин, който се строи на мястото на някогашния санаториум. Целта е да се възроди като балнеоцентър градът, през който навремето са минавали до 1200 души дневно.

• 
  Велинград отново на балнеокартата
  

Изграден на мястото на бивш почивен дом, „Двореца” предлага близо 220 легла, 115 стаи, от които 8 единични, 66 двойни, 20 двойни мансардни и 16 апартамента. За гости с увреждания са пригодени 10 стаи, а за непушачи- 30 стаи.

В обширния парк има голям плувно-атракционен комплекс, чиито басейни се захранват от два минерални извора. Водата от двата извора се съчетава с т.нар. топила, които предлагат своебразна варияция на контрасния душ, особено подходящ за възстановяване след големи физически натоварвания.

Хотелът ще работи целогодишно, като основната цел е да се привличат български и чуждестанни туристи за използването на wellness и spa центъра, поясни маркетинг-мениджърът на „Двореца”Стефка Костова. Според нея е в процес на изграждане договорната база с български и чуждестранни партнъори.

До момента преобладават туристи от България, а палитрата от чуждестранни гости е изключително разнообразна- присъстват почти всички европейски държави, както САЩ,Израел,Мароко и Япония.Залага се на висококвалифициран песонал, а усилията за реклама са насочени към пазарен сегмен по-високо платежоспособни туристи, които са основният контингент на хотела.

Д-р Таня Беличенова, мениджър на медицинския център на хотел „Двореца”, показва кабинетите, обурудвани с най-модерна апаратура за медеицинска козметика за лице и тяло, с перфектни физиотерапевтични комбайни, на които едновременно могат да се провят три процедури. Продуктите, с които се работи, са хипоалергизиращи от висок клас и имат релаксираш, ободряващ и подмладяващ ефект. „За нас клиентът е бог- казва д-р Беличенова. За него са екстрите, които предлагаме: закрит и открити плувни басейни, контрастни топила, джакузита, тангентори, сауна, фитнес зала , тенис на корт и ,разбира се, автентичната турска баня, която предлагаме, атрактивния турски масаж. Според нея клиентът трябжа да усети, че е глезен, но също и да осъзнае, че прави сериозен залог за здравето и добрия си външен вид.

Предмет на най-голяма гордост на д-р Беличенова са 106-те процедури, предлагани в хотела.Според нея тук всеки може да намери за себе си най-интересното. 3- , 5- и 7- дневните програми „Стоп на годините”, „Строен силует”, „Антистресова”, „Антицелулитна” и „Профилактика на остеопорозата” целят профилактика на здрави хора, възстановаване от стрес, преумора, други неблагоприятни последици от интензивния живот и добър външен вид. Д-р Беличенова особено акцентира върху турската баня, която според нея е единствената автентична в страната. Единствено тук се предлагат древногръцки масаж, при който се съчетават благовонни масла и соли, и холандски масаж, а също и всички видове класически. Последна дума на техниката е апаратът за електротерапия, който обединява в едно всички известни апарати за лечение с ток.

Тук се предлагат както пакетни, така и индивидуални програми за посетители, изготвени в зависимост от тяхното състояние и желание. Най-големият интерес на чуждестранните гости естесвено е към използването на минералната вода, която е слабо минерализирана.

В началото на месец юли 2004г. във Велинград е открит още един хотел с оздравителен център –„Олимп”, предстои изграждане на хотел „Омар” и реновиране и преобурудване на няколко санаториума във високо категориини хотели, които пълноценно ще използват минералната вода.Така легловата база в града ще позволи развитието на балнеотуризма и неговия моден вариант Спа туризма. Бурното строителство обаче поставя на дневен ред въпроса с висококвалифицираните кадри за хотелите и Спа центровете, които скоро ще се окажат недостатъчни. Според служители на Спа комплекса в „Двореца” Велинград е градът, в който няма опасност медицински сестри и рехабилитатори да останат без работа. Разликата е във възможностите, предлагани в различните бази, в нивото на заплащане, стимулите и обащата мотивация, в който засега „Дворецът” е без конкуренция.

• 
  Сандански- съчетание на природа и вода
  

Бившата правителствена резиденция, превърната в хотела „Свети Врач”, предлага истински букет от wellness услуги. Акцентът тук е използването на морски продукти от Мъртво море. Предлагат се опаковки на цялото тяло със зелена кал, която се прилага при задържане на вода и целулит, черна кал – при телангестазия (спукани капиляри), жълта кал- при дехидратирана кожа или екземи. Освен това има плодова опаковка с грозде и манго, опаковки с мед, с шоколад и с бял хайвер. Осем вида масаж и акупунктура помагат на клиентите да релаксират и да се възстановят. Но гвоздеят на програмата са ваните- антиоксидиращата римска вана с вино, ваната на Клеопатра и етерично-маслената.

Мениджърът на центъра Таня Съоренсен е инвестирала в него около 100 хиляди лева.Това не е първият хотел, в който тя се опитва да създаде съвременен център, подходящ за гости от Западна европа. Първите й опити през лятото на 1999г. са в хотел „Стефанов”, Лозенец. Още след първия сезон обаче запитванията са многобройни, а базата- малка, така че се наложило да потърси нова. Тя намерила „Свети Врач”, в който като допълнение към минералната вода има огромен парк с площ 500 дка, допринасящ за релакса на гостите. А те са предимно от Дания, казва Таня Съоренсен. Вече три сезона им се предлага пакет wellness, който съдържа „отмора и глезотия”. В цената влиза всичко- самолетен билет, трансфер, хотел с пълен пансион, безплатни вино, бира и безалкохолни, две процедури дневно по избор, екскурзии до Мелник, Рупите, Пилския манастир. „Искам моите клиенти да не мислят за нищо друго освен за отдих”, казва Съоренсен,

Тази година се очакват около двеста датски туристи, някои от които идват не за първи път. Причината е, че те получават отлично отношение, а не масов туризъм, смята тя.

Нейната фирма Lewel е сключила договор с датския пенсионен фонд, който изпраща хора от третата възраст. Таня Съоренсен предпочите по-малък брой туристи, на които пресоналът може да отдели необходимото внимание, пред тълпите от хора, които няма да получат това, което очакват, и ще останат разочаровани. Затова групите никога не надвишават 30-35 човека.

• 
  Морски хотели
  

Сред най-новите и най-добре оборудваните безспорно са Helena Resort, “Виктория палас” на Слънчев бряг.

Отворилият врати в началото на лятото на 2004г. и менажиран от РИУ комплекс Helena Resort разполага с два хотела и 5 ВИП къщи с общо 920 легла. На Разположение на туристите са два външни, един вътрешен басейн с джакузи, модерно оборудвана фитнес зала, зала за аеробика, последен модел турбосолариум, хидромасажна вана. Уникални са четирите сауни, с които разполага хотелът – финландска сауна, парна баня, ароматична сауна с борови клонки (Brechelbath) и сауна с вулканични камъни (Stonebath). Последните две според служителите в wellness центъра са непознати не само в България, но и в други балкански страни. При тях температурата се покачва постепенно, което не натоварва организма и достига при ароматичната сауна до 52 С, а при каменната сауна- до 65 С. Към тях се прибавят възможнотите за различни видове процедури за лице и тяло, за релаксация, разкрасяване и подмладяване, масажи с използване на ароматични масла и др. Предлагат се различни видове масажи- класически, ароматомасаж и така нареченият hot-stone масаж, при който нагорещени вулканични камъни се поставят върху енергийните точки на тялото- чакрите в комбинация с ароматни масла.процедурата спомага за детоксикация на организма, за релаксиране и зареждане с положителна енергия, поясняват рехабилитаторите в центъра. Интерес има и към шоколадовия масаж, при който се прави маска на цялото тяло, към процедурите с лечебна кал, както и към процедурите с мед и розови цветчета. Коронната процедура е Thalassa Vitа (процедура за лице и тяло с водорасли), която регенерира клетките в кожата, като същевременно има стягащо и антицелулитно въздействие. Комплексът разполага с модерната система Soft Pack, която прави всяка процедура за тяло 10 пъти по-ефективна. Wellness центърът на Helena Resort разполага и с бар за освежаващи и енергийни напитки, хранителни добавки и продукти за активно спортуващи.

Според Елена Станчева, хост мениджър в РИУ комплекс „Хелена парк”, комплексът работи с туроператори от групата на World of TUI, представени на немския, австрийския, холандския, полския и британски пазар. От откриването му обаче е голям интересът на българските туристи, някои от които са станали постоянни клиенти.

Над 50 са позициите, които се предлагат в спа центъра на „Виктория палас”. Петзвездният хотел разполага с 545 помещения, от които 2 мезонета, 16 единични стаи, 42 апартамента и 475 двойни. В хотела има спортен център с фитнес зала, външен и втрешен басейн, кабини за водна терапия, джакузи и вертикални джетове за възрастни и деца. Уредите в модерно оборудваната фитнес зала са с вградени компютри, което позволява да се изберат различни програми за натоварване в зависимост от възрастта, теглото и физическото състояние на човека. Ваните с минерална вода и кристали или водорасли подобряват съня, намаляват напрежението. В плодово-протеиновия бар се предлагат здравословни напитки, а любителите на екстремалното могат да походят по ледената пътека или да обтрият тялото си с ледени стърготини. Както навсякъде в съвременния spa&wellness центрове, и тук се провеждат антицелулитни програми, антистрес и др. Пречистването и детоксикацията могат да се постигнат в турската баня. „Фирменото блюдо” е ваната на Клеопатра, за която се използват сухо мляко с добавка на какао, витамини и минерални соли. Според рехабилитаторите в центъра сред жените най-голям е интересът към антицелулитните програми, както и към програмите за отслабване, а сред мъжете- към стимулиране на мускулатурата.

Според Нели Хаджилийска, управителка на „Виктория палас”, хотелът работи предимно с туроператорите First Choice, Balkan Holidays и TUI. Гостите на хотела са англичани, германци, скандинавци, швейцарци, белгийци, руснаци и израелтяни.

Независимите инвеститори, били те собственици или мениджъри, все по-често са изправени пред предизвикателства, чието решение изисква специфично за Спа индустрията ноу-хау. Напоследък темата за недостик на квалифициран персонал все по често стои на дневен ред като нарастващ по важност проблем. Често се оказва, че след построяването на модерен хотел той не носи предвидените приходи или разходите по експлоатацията му са далеч над пробнозите. Ето защо в България се появи и специализирана фирма за консултанцки услуги в областта на спа бизнеса- „ Динамика 2000”. Тя консултира собствениците на бъдещите спа хотели за функционалното разпределение на пространството, оборудването, интериора. При вече функциониращ център, който не носи очакваните печалби, фирмата може да посочи и отстрани причините.
3.Заключение

Балнеотуризмът е традиционен елемент от облика на България, като туристическа страна. Малко са страните в Европа, които могат да се конкурират с България по изобилие и многообразие на термоминерални води с различен физикохимичен състав и калолечебни суровини. Георграфското положение на страната създава отлични биоклиматични условия и неповторими или рядкосрещащи се природни съчетания за комплексно въздействие върху човешкия организъм.

Тази благоприятна екологично чиста природа осигурява реални възможности за удължаване на сезона и за по-ефективно използване на биоклиматичните ресурси за отдих, лечение и профилактика за редица социално значими заболявания. С този потенциал България може да се превърне в една от най-търсените дестинации за хора, търсещи здраве и възстановяване на силите след преумора или стрес. За да се осъществи сполучливо тази идея е необходимо туристическият продукт да се изведе на качествено ново ниво. Работата по изграждането на нов имидж е предпоставка българският туристически балнеопродукт да бъде включен в световните туристически каталози.

За да отговори на повишените изисквания на търсенето на международните туристически пазари и условията на голяма конкуренция, развитието на този вид туризъм обаче, изисква съществени инвестиции за изграждане на модерна инфраструктура, инициативи и предлагане на широк диапазон лечебни възстановителни туристически програми.

Едно от основните преимущества на България пред останалите дестинации за Спа туризъм е неизчерпаемото й богатство на минерални извори - според Иван Метев от Българската асоциация по Spa&Wellness туризъм. Лечебни води с различни свойства бликат на територията на цялата страна, а близо до тях още от римско време са били обособени балнеолечебници. Днес модерни СПА хотели, може да откриете и в най-отдалечените кътчета на България. Според Иван Метев в момента над 70 български хотела предлагат отговарящи на съвременните стандарти Спа услуги, а броят им нараства с всяка изминала година. Почти всички са с категория 4 или 5 звезди, разполагат с минерални басейни, сауни, солариуми, фитнес центрове, тренажори, козметичен салон и пр. както и с екип от добре обучени специалисти, чиято основна грижа е здравето и самочувствието на тяхната клиентела.


Библиография:

1. 
   “Турисически ресурси в България”, Емил Лозанов, издателство Сиела, гр.София, 2001г.
   
2. 
   Списание HOREMAG- бр.5 2004г., бр.8 2004г., бр.2 2005г.,бр.9 2005г. и други.
   
3. 
   „Рекреация чрез специализиран туризъм”, Соня Милева, гр. София, 2004г.
   
4. 
   „Специализирани видове туризъм”, НБУ, доц. Д-р Стаматов, С. Томова, С. Маринов, Н. Апостолов, издателство „Алдо”, 1995г.
   
5. 
   Лекционен курс по „Спортна анимация”
   
6. 
   http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Turizum
   
7. 
   http://www.bab-bg.org/
   
8. 
   www.az-jenata.com
   
9. 
   www.dnevnik.bg , Екатерина Стоилова, 31.05.2004
   
10. 
    http://www.bulgariatravel.org/
    
11. 
    http://www.travel-bulgaria.com/content/spa.shtml