Съдържание увод първа част

На повечето от нас след събуждане ни е необходимо известно време, за да се ориентираме в конкретната обстановка. Бавно в съзнанието ни изплува физическата реалност - датата, деня, къде се намираме в момента. Този процес още повече се забавя, ако сме сменили обичайната си среда - намираме се на гости, в хотел е т. н. В съзнанието ни все още се прокрадват откъслечни спомени - картини, ситуации от преживяното през нощта, което обаче постепенно избледняват. Казват, че окончателното ни преминаване в Отвъдното (след т. нар. смърт) представлява нещо подобно - бавно се събуждаме в една позната среда и продължаваме заниманията си, които сме прекратили “току що”.

Освен този вид напускане на тялото (по време на сън) някои от нас са имали такова преживяване и при други обстоятелства. За това най-често съобщават хора, преживяли клинична смърт, тежка катастрофа, причинила сериозни телесни травми или оперативна намеса под пълна упойка. Понякога се случва като следствие от вземане на наркотици. В подобна ситуация човек се озовава високо над физическото си тяло, което наблюдава с интерес и обикновено му е необходимо известно време да осъзнае,че това там долу е неговото тяло. В някое случаи това го озадачава, в други му е просто любопитно и му е трудно да проумее защо е тази суетня от хора в лекарски престилки, след като на него му е толкова спокойно е просторно - липсата на ограничаващата физическа обвивка дава невероятно е неописуемо с думи усещане за свобода. Способността за зрително възприятие с нищо не прилича на обичайното ни зрение. Човек вижда едновременно във всички посоки, еднакво добре и наблизо, и надалеч. Способен е да премине през плътни физически прегради без никакви ограничения. Може да се озове където си пожелае, стига достатъчно ясно да си помисли за това.
* * *

Доколкото ми е известно, тайните служби на някои от развитите страни вече се опитват да използват тази човешка способност за разузнавателни цели. За тази цел изпращат специално подготвени хора които, неограничавани от телата си, могат да проникнат и в най-строго охранявани зони, лаборатории и където още ги изпратят. Само че този начин да се домогват до секретна информация все още не е напълно ефективен. Ето по какви причини. Ако аз, която си нямам никакво понятие от ядрена физика, намирайки се в астралното си тяло попадна на такава документация, няма да мога да я предам на ръководещият сеанса, просто защото в мозъка ми не съществуват такива термини, понятия, аналози. И добре, че е така, защото кой знае какви биха били последиците от подобни експерименти.

* * *
Освен при горе изброените обстоятелства човек може да преживее спонтанно излизане извън тялото и поради други причини - силен стрес например. Съзнателно и целенасочено това може да се постигне с помощта на различни техники за релаксация и медитация, стимулиращият ефект на определена музика, аромати, словесни формули (мантри) е др.

Веднъж синът ми ме помоли да се срещна с негова връстничка. Момичето имало някакви проблеми, които искаше да сподели с мен, както и да чуе мнението ми в тази връзка. Още преди да се срещнем изпитах познатото чувство, че ще видя отколешен приятел. Когато девойчето дойде у дома, на петата минута ми каза същото - че има ясното усещане, че ме познава отдавна. А двете се срещахме за пръв път в този живот. Проблемът, който я беше довел при мен, беше следният. Неотдавна някакво момче й беше дало касета със звукозапис, предназначен да я въведе в медитация. По време на едно от прослушванията обаче се случило нещо страшничко. Така както ми го описа ми приличаше на опит за излизане извън тялото, но и не точно. От слънчевия й сплит плавно се отделило кълбо енергия с яркожълт цвят, което бавно заплувало на метър над тялото й. В този момент от нищото се материализирал огромен черен тризъбец, който заплашително се насочил към него. Ужасено момичето с неимоверни усилия се “прибрало” обратно. След това неприятно преживяване му били необходими дни, за да се съвземе от страха.

Ако човек преживее спонтанно излизане извън тялото си, без да е чувал, чел или слушал, че е възможно подобно преживяване е че то е наша нормална способност (като дишането или сърдечния ритъм), то това бе нанесло сериозен удар върху психиката му. Такива хора започват да мислят, че развиват шизофрения, че имат тумор в мозъка или че “превъртат”. Поради тези причини запазват всичко в дълбока тайна и не смеят да го споделят с никого, от страх да не ги обявят за луди и да ги насочат към някоя психиатрична клиника. Между другото в такива “здравни” заведения се намират доста хора с подобни проблеми.

По света има много хора с такива необичайни преживявания. Повечето са били спонтанни, но има е представители на човешкия род, което са способни да осъществяват подобни извънтелесни пътувания съвсем съзнателно, по собствено желание. Например шаманите от различни африкански племена или тези на американските индианци, които, съзнателно напускайки тялото си, са донасяли от астралното ниво информацията, необходима за разрешаването на един или друг проблем - на отделен човек или на цялото племе. Да не говорим за обитателите на манастирите в Тибет, Индия, Кетай и други източни държави. Както и другите свръхсетивни възприятия, и напускането на физическото тяло е наша нормална, но все още неразвита в пълна степен способност.

Пеша всичко това, тъй като напоследък хора, преживели напускане на тялото си споделят с мен ужаса, който са изпитали по време и след подобно “приключение”. В много редки случаи някои смятат това преживяване за приятно и вълнуващо. Особено, когато им е за пръв път.

В случай че ви се случи нещо подобно, в никакъв случай не се паникьосвайте. Важно е да знаете, че е достатъчно да се помислете, че помръдвате част от тялото се (дори е кутрето на ръката), за да се върнете обратно в него. Ако това ви се случи в следствие на конкретни съзнателни действия от ваша страна, то след като се отървете с “лека уплаха”, незабавно ги прекратете. Поне докато съберете необходимата информация по темата. В противен случай се излагате на рискове с непредсказуеми последици. Пременете за известно време на растителна диета, прекарвайте повече време на чест въздух, споделете тревогите и опасенията се с близък човек, на когото имате доверие. И най-важното - не се страхувайте.

Да кажем, че харесвате китарата като музикален инструмент и страстно желаете да се научете да свирите. Какво бихте направили в този случай? Бихте си намерили подходящ учебник и, старателно следвайки инструкциите, в рамките на няколко седмици се превръщате във виртуозен китарист? Дълбоко се съмнявам в това. Колкото и голямо желание да имате, трудно бихте се справили сам, без помощта на добър и опитен учител. Вярно е, че има талантливи хора с природна дарба, които биха се справили и сами, но колцина са те?

Всеки от нас може да бъде сравнен с една прекрасна седемструнна китара. Източните техники, които имам предвид, позволяват и спомагат да настроим нашия великолепен инструмент така, че да издава най-чистия и хармоничен звук. Но за това се изисква солидна теоретична подготовка и едва след като я преминем, можем да се заемем с практиката. Използвайки определена техника за медитация например, ние боравим с типове енергии, които пропускаме през физическото си тяло и енергийните си обвивки. Тук е важно да се знаят няколко неща. Първо - физическото тяло на азиатеца доста се различава от това на европееца, а това на индианеца - от тялото на африканеца. Западният човек може да работи с източни техники след продължителна, внимателна и компетентна подготовка на физическия и останалите носители. Това включва както начена на хранене, така е усвояване на определени знания от източната философия. В противен случай рискът някоя от струните да не издържи и просто да се скъса е съвсем реален.

Тук бих искала да се спра по-специално на техниките за събуждане на кундалини (скритата енергия, намираща с в основата на гръбначния стълб) и отваряне на чакрите, тъй като това е тема, с която съм доста добре запозната до момента.

Думата чакра в буквален превод от санскрит означава колело. В етерното тяло на всеки от нас са разположени много такива чакри, но най-главните са седем на брой. Представляват вихри от енергия, намиращи се по дължината на етерното съответствие на гръбначния стълб, всеки от които вибрира приблизително с честотата на един от седемте цвята на дъгата. Една от функциите им е да приемат енергиите, достигащи до тях през другите ни тела, и да ги трансформират до необходимата - за конкретната част на физическото ни тяло, степен на вибрация. Така приети и трансформирани, енергиите от всяка чакра, чрез система от енергийни канали, която е точно копие на нервната система, а след това чрез самата нервна система, ендокринните жлези и кръвообращението, достигат до конкретни системи на нашия организъм и принадлежащите им органи. Това е начинът, който душата използва, за да поддържа и управлява физическия си носител.

Трябва да се знае, че в конкретния момент от живота ни, физическото тяло на всеки от нас е годно да приеме и понесе, без това да му навреди, енергия с точно определен потенциал. Постепенното и безопасно отваряне на чакрите е под контрола и управлението на самата душа, която най-добре знае какво може (или не) да понесе тялото, което обитава.

От личен опит и продължителни наблюдения зная, че дори спонтанното активизиране на центровете - в резултат на естественото развитие на конкретния човек, е съпроводено с неразположения и специфични, често доста болезнени усещания. Най-често това са болки в областта, контролирана от съответната чакра - т. нар. свещени болки. За пример - ако е настъпило времето да започне да се отваря център над слънчевия сплит, освен болките се появяват: “падане” на гласа, спазъм в гърлото и говорния апарат, виене на свят, главоболие, временни отклонения в зрението, моментна загуба на равновесие. При хора, на които се “отваря” третото око се чувства тъпа болка в главата - обикновено в областта на едното от очите и съответното слепоочие. Именно тези хора започват, изненадващо и за самите себе си, да сънуват пророчески сънища, да виждат невидими за другите неща, да предсказват с удивителна точност дадено събитие.

Времената, в които живеем, предлагат уникални по своето естество условия за естественото ни духовно развитие и израстване. За конкретния човек това време е строго индивидуално и е съобразено с вътрешната му готовност. И ако всеки от нас съумее да осъзнае голямата отговорност, която се стоварва на плещите му в резултат на този вътрешен растеж, именно това осъзнаване би спомогнало за по-нататъшното разтваряне на чакрите. Тогава искрящите лотоси бавно започват да разтварят цветовете си, без това да навреди на здравето или психиката ни. Точно обратното - именно благодарение на техния спонтанен цъфтеж ние придобиваме способността да осъществяваме по-непосредствен контакт с висшите светове. Светове където, за разлика оттук, всички ние сме едно обединено цяло.

Това почти недоловимо активиране се извършва постепенно и своевременно в хода на еволюцията ни, когато превъзмогнали низшата си природа, прехвърлим фокуса на вниманието си от личното към общото благо и съзнателно се поставим в служба на човечеството. Насилственото и преждевременно отваряне на чакрите би нанесло непоправими увреждания на физическото ни тяло. Ако все още се съмнявате в написаното дотук, вгледайте се внимателно в някое обгорено от мълния дърво и ще добиете съвсем нагледна представа, какво бихте причинили на тялото си с прибързаните си и необмислени действия. Длъжна съм да ви информирам, че нормалният процес е - духовен напредък, последван от отваряне на центровете, а не обратното.
* * *

Що се отнася до медитацията, моя близка приятелка преди време се пробва да медитира, използвайки инструкциите, изложени в една книга. В резултат на това след четвъртия или петия опит тя започна да се чувства доста странно. Получаваше учестен пулс, силно сърцебиене, разтреперване причинено от значителна загуба на енергия. Сънят й се наруши. Започна да сънува кошмари. А една нощ в съня си тя дочула мъжки глас, който властно и настойчиво я зовял навън. Гласът идвал откъм терасата на апартамента й. Когато стресната се събудила, тя осъзнала, че се намира на стълбището, пред жилището си - т. е. - точно в обратната посока.

Изплашена от тези симптоми, тя престана с опитите и постепенно състоянието й се нормализира. За щастие нямаше сериозни последици, а освен това получи един добър урок да не бърза да слага каруцата пред коня.

Тук съм длъжна да уточня - медитацията сама по себе си е един чудесен способ за навлизане навътре и постигане на контакт с висшата ни същност. Но както всичко останало и тя може да се окаже нож с две остриета. Да вземем за пример енергията на атома. Освободена, тази колосална мощ може да служи на човека, но и да го унищожи. Една гръмотевична буря пречиства атмосферата, обогатявайки я с озон, но ако имаме нещастието да попаднем под някоя от мълниите, ще бъдем изпепелени.

Добре е да се знае, че в състояние на променено съзнание (алфа или тета честота на мозъчната дейност), до което довеждат повечето източни техники, ние се оказваме незащитени и уязвими за сили и същности, за които повечето хора си нямат и представа. Затова, ако въпреки риска за който ви предупреждавам, сте решени да изпробвате определена медитационна или друга техника, то поне се подсигурете с предохранителни мерки. Най-простото е да отправите молитва за закрила, да се обградите със сфера от бяла Христова светлина или поне да заявите (гласно или на ум), че през следващите 15-20 минути сте защитени и неуязвими за всякакви негативни сили и енергии, и че след изтичането на този срок ще отворите очи и ще се върнете в настоящето, каквото и да се случи.

Важно е да отделите известно време, за да изясните за самите себе си мотивите, които ви ръководят. Ако се стремите към духовно израстване и усъвършенстване - то това не е пътят. В този случай е по-добре да се доверите на вътрешния си водач - собствената си душа. Тя ще ви посочи най-правилния и безопасен начин. Достатъчно е просто да помолите (най-добре преди заспиване) да ви посочи Пътя. След време, в отговор на молбата ви ще попаднете на подходящи книги по тези въпроси или ще срещнете хора, които да ви помогнат.
* * *

Психичните сили, които някои хора се опитват да събудят чрез прилагането на една или няколко техники, съвсем не са белег на духовно израстване. Лично аз познавам хора, които са ги развили в една или друга степен, без това да ги е извисило от морална или етична гледна точка. Нещо повече, осъзнали достигнатата от тях мощ, те без да губят време за самоанализи, бързат да я изпробват върху хората, с които най-пряко общуват. Нанасят непозволени и с нищо неоправдани енергийни удари, крадат съвсем съзнателно от енергията им, манипулират ги за своите егоистични цели. Тежко на такива хора, защото пътят, по който са поели, ги води назад и надолу. Не продавайте душата си по такъв пагубен за вас начин. Повярвайте ми - цената е неимоверно висока.

Манипулирането на едно човешко същество, което по Божията воля е равно на всички останали, от страна на друго такова, е тежко нарушение на Божествените закони и скъпо се заплаща от извършителя. Това, което утежнява вината на такива хора е фактът, че те съзнават (поне частично, ако не напълно) това, което вършат. Знанията, които са им помогнали да развият у себе си тези способности, са дадени на човечеството от Йерархията на Светлината със свещената заръка тези знания от своя страна да бъдат употребявани единствено и само за доброто и благото на хората.

Тежкото изпитание и проверка, на което е подложен всеки от нас, добил определени знания - а оттам - и възможности, е да се види как и с каква цел ще ги използва. Често явление е хора, развили до определена степен ясновиждане или друга способност, внезапно да я загубят, или пък да започнат да се изправят пред почти непреодолими житейски препятствия. Ако в такъв момент си спомнят за поговорката: “На бодлива крава Бог рога не дава”, много неща ще им се изяснят.

“Бог дал, Бог взел” - казва древната мъдрост. Парапсихичните способности не са безплатен и доживотен подарък от небето. Всеки, който ги е развил, е заплатил за тях с цената на много страдания и жертви в безкраен низ от животи. Те са велика отговорност и задължение. И е тъжно, веднъж достигнал до тях след толкова изпитания и препятствия, човек да ги загуби заради неуместната си гордост и самозабрава.

И най-важното по мое мнение е, че тези способности далеч не са предела на човешките възможности. Дори в известен смисъл може да се каже - това е само началото.

Докато някои от нас проявяват вроден скептицизъм и недоверие по отношение на всичко недостижимо за петте ни сетива, то други изпитват непреодолим стремеж да достигнат до конкретни доказателства за противното. Но водени от този естествен стремеж някои от тях много често действат прибързано и необмислено. Развиването на ясновидство или други паранормални способности съвсем не е критерий за святост на характера или белег за духовна извисеност. Съществува изградено мнение, че всеки ясновидец или екстрасенс е благ, безкористен и духовно чист човек. Но, за жалост, това не винаги е така. Даден индивид може да е голям парапсихик и същевременно да е алчен и високомерен егоцентрик, използващ способностите си, за да забогатее или да властва над събратята си.

Както вече казах, парапсихичните способности са следствия от духовните натрупвания - в резултат от еволюцията на конкретния човек, а не са първопричина. Казано с други думи, плътността на ефирната завеса, разделящата физическото от духовните измерения намалява тогава, когато достигнем до определена степен на развитие. Да се опитваме да се сдобием с такива възможности без да притежаваме необходимата духовна зрелост е излишна прибързаност и е много опасно за здравето, дори и за живота ни. Това е като да си въобразяваме, че само защото сме се научили да караме велосипед, можем да яхнем мощен мотоциклет Хонда - без да имаме никаква представа нито за техническите характеристики на машината, нито пък да сме запознати с Правилника за движение по пътищата.

Всеки от нас притежава паранормалните способности, за които говоря, в латентен вид. Ако не избързваме и не насилваме събитията, а и телата си, те се развиват и проявяват тогава, когато сме готови за това на всички нива и сме достатъчно зрели, за да ги използваме разумно и градивно. И не само за себе си, а за всеобщо добро. В противен случай, ако мотивът ви е просто човешко любопитство - да надзърнете отвъд Завесата или - още по-страшно - да боравите със средство, с което да вредите или да манипулирате другите, то се подгответе за доста неприятни изненади. Огънят, с който се опитвате да си играете не само топли, но и изгаря и ще ви поднесе доста болезнен урок. Дано само да не се окаже фатален.

В книгата си “Предопределението на съдбата” Петер Краса изнася факти за създаването на такъв апарат, който е наречен от създателите си “Хроновизор”. Създаден е от екип от дванадесет световно известни учени под ръководството на отец Алфредо Пелегрино Ернети - теолог, екзорсист и музиколог - професор по архаична музика. Роден в Италия през 1926 г. той се е посветил на своите изследвания в гореизброените области до своята кончина през 1994 г. В продължение на четири десетилетия 12 учени се включили в отделни фази на експеримента за създаването на хроновизора, а в началото на седемдесетте години прототипът му бил успешно завършен и изпробван. Данни за това се съхраняват във Ватикана, в условия на свръх секретност. Апаратът не е предназначен за пренасяне на хора през времето, а за записване на образи и звуци от отминали епохи, които незаличими съществуват в отразяващия етер - хрониката Акаша или т.н. Акашови записи. Тази световна памет съхранява всички събития, не само целия процес на развитие на нашата планета от възникването й досега, но и всички мисли и действия на нейните обитатели. Малко преди смъртта си, опасявайки се от вероятността за злоупотреба с апарата, Ернети го разглобява, като връчва за съхранение съставните му части на учените, участващи в неговото конструиране и построяване.

Що се отнася до пренасяне на материя през времето и пространството, това също е възможно и аз не бих се изненадала, ако подобен апарат вече е построен в секретни скъпо струващи лаборатории. В една от книгите си Чарлз Ледбитър - съвременник и сподвижник на Елена Блаватска, описва извънредно любопитен медиумен сеанс, на който той самият е присъствал като наблюдател. С помощта на медиум от астралния свят е било призовано същество, което нарекло себе си с женско име. Присъстващите се заинтересували, дали е възможно да се пренасят физически предмети през пространството, след което станали свидетели на нещо невероятно от гледна точка на официалната наука. В предоставения за целта прозрачен стъклен съд пред очите на изумените присъстващи бавно започнало да се материализира екзотично цвете. Появили се корените, след това стеблото и накрая великолепен цвят. Растението било свежо, излъчвало приятен аромат, а по корените му се виждали влажни песъчинки.

Това, което описва Ледбитър, сега наричаме телепортация. Най-общо казано обектът се разгражда на съставните си атоми, които се пренасят през астралното ниво до новото си местонахождение и там отново се “сглобяват”. Целият процес изисква колосално количество енергия и прецизност на изпълнението, за да може от разградените атоми да се изгради същия обект на експеримента. В случая, описан по-горе, енергията е била извлечена от етерното тяло на медиума, което го довело почти до припадък. Аз лично смятам, че по този начин е било дезинтегрирано и тялото на Христос, а енергията, съпровождаща процеса, е създала трайния отпечатък върху платното, известно като Торинската плащеница, с което е било увито тялото.

Но да се върнем отново на темата за акашовите записи. Това информационно поле е паметта на планетата ни е отворено и достъпно за хората. Може би ще ви изненада твърдението, че всеки от нас е един своеобразен хроновизор. А и своего рода - машина на времето, тъй като, развил умението съзнателно да напуска тялото си, може свободно да пътува през времето и пространството.

Някои от нас притежават тези способности в латентен вид, други вече са ги развили до степен, позволяваща им, ако не са се научили да пътуват без апарати, то поне да четат в записите. Колкото по-развити са тези способности, толкова по-чиста е и прочетената информация. За пример можем да вземем телевизионна антена. Звуците и образите са излъчени в ефира, но за да ги уловим е необходимо да настроим антената на необходимата честота. Колкото по-фина е настройката и по-съвършен е тунерът на телевизора ни, толкова по-добро е качеството на звука и изображението.

Ясновидците, медиумите и т.н. гледачки черпят информацията си от акаша и колкото по-добра е “антената” и “приемникът”, толкова по-достоверна е и информацията. Грешките са по-чести при прогнози за бъдещи събития, отколкото за отминали и обяснението за това е сравнително просто. Когато човек е поставен пред избор, винаги съществува набор от варианти, от които той избира един. Възможно е ясновидецът да “види” нереализираната възможност и в това всъщност да се състои грешката. Затова пък разчитането на миналото е по-лесно, защото става дума за вече случили се събития. Някои хора притежават ясновидски способности, без изобщо да подозират за това. Това те наричат късмет, а аз - умение да чуват вътрешния си глас.

Всички ние получаваме своите знаци и предупреждения, подшушнати от този вътрешен глас. Особено в повратните моменти от живота си. Бедата е там, че не винаги успяваме да ги разчетем. А една от причините за това е, че очакваме да са ясни и забележими - като указателните знаци на голяма аерогара. Но това далеч не е така. Не че знаците са толкова дребни, едва ли не - незабележими. Просто в повечето случаи ни е необходимо време, за да осъзнаем, че отдавна ги получаваме. Защото азбуката, чрез която са изписани, е нова за нас и тепърва ни предстои да я изучим, а след това - и да я използваме. Това е като да се изправим в подножието на Айфеловата кула и, озъртайки се наоколо, да се питаме къде ли е тя. Ами че там си е - току над главата ни. Необходимо е само да се отдалечим от нея - т.е. да променим леко гледната си точка, за да се извиси пред удивените ни очи с цялото си великолепие.

Най-често тези едва доловими в началото знаци ни се дават от Висшата ни същност - душата ни. Проявяват се като т. нар. шесто чувство, интуиция, съвест - все думи, които за мен са синоними. Ако се замислите ще си спомните за неизброими житейски ситуации, в които сте си казвали “Добре че направих това” или “Как се сетих да се обадя на. . .”. Не сте се “сетили”. Просто сте чули вътрешния си глас - гласът на душата си, който ви е подсказал верния отговор. Този глас никога не крещи оглушително. Той само нашепва. Затова е необходимо да се вслушваме в себе си, за да можем да го доловим, когато ни подсказва правилното решение на поредната житейска задача. Хората, които успяват да дочуят безмълвните съвети на по-висшата си същност, решават житейските си проблеми с видима лекота, нещо което несведущият страничен наблюдател нарича просто късмет. А така нареченият късмет е просто дарба и умение да се възползваме от знанията и опитностите, натрупани от самите нас в продължение на много животи - често с цената на неимоверни усилия, страдания и грешки. Грешки, от които обаче сме съумели да извлечем необходимия полезен урок.
* * *

Когато говорим за медиумни способности, паранормални явления и психофеномени, е необходимо да се стараем да отсяваме зърното от плявата. Явленията, за които говоря се проявяват с все по-голяма интензивност. Все повече се говори и пише по тези теми, все повече хора съобщават за преживявания от подобно естество, за да ги игнорираме с лека ръка. Ако съумеем да се предпазим от фанатизма и суеверието, които биха ни изиграли лоша шега, и се опитаме да ги изучим обективно и спокойно, то от Невидимия свят по един или друг начин ще започнем да получаваме доказателства - наши лични - за тяхното реално съществуване.

Вече не е тайна, че и официалната наука проявява все по-подчертан интерес към хора, проявяващи доказани паранормални способности. Спомнете си за покойната пророчица Ванга, Вера Кочовска, Петя Димитрова (Ирина), Момера Пенчева, Джуна и много други. Вярно е, че когато преди няколко години и у нас настъпи бума на психофеномените и екстрасенсите, много личности със съмнителни способности се самообявиха за лечители, ясновидци, контактьори и какви ли още не. Изстрадали и препатили хора, не намерили помощ за проблемите си в лицето на официалната медицина, с горчивина осъзнаха, че и сред тези “свети” и “надарени” събратя псевдо сензитивите са преобладаващото мнозинство. Но аз твърдя - не бива покрай сухото да гори и суровото.

Има един прост и ефективен начин да разпознаете истински способния лечител или ясновидец от шарлатанина. Основният критерий за това, по мое мнение, е проявата на зле прикрита алчност. Някои от тези “лечители” убедително твърдят, че парите представляват мръсна енергия и, освобождавайки се от нея, пациентът има много по-голям шанс да постигне изцеление. Ако се замислите малко повече, бихте си задали съвсем логичния въпрос - а как се справя въпросния благодетел с тази нечиста сила? Вгледайте се в начина и стандарта му на живот и ще откриете отговора. Високите хонорари изобщо не могат да бъдат гаранция за паранормалните способности на въпросния човек, нито за неговата духовна извисеност

По-високата степен на духовно развитие на който и да е от нас не бива да се смята за дар божи, носещ му предимства и привилегии. Такова духовно израстване по-скоро налага лична отговорност от по-висш порядък. Това, че дадена личност - напредвайки по своя път, е изпреварила с няколко крачки друга личност не е и не бива да става повод за самовъзвеличаване и духовно високомерие. Никога не бива да забравяме, че в житейския спектакъл ние сме просто другите актьори, а не режисьорът.
* * *

Способността да се надникне зад завесата, разделяща земния план от астралния и по-високите нива е реално достижима за всеки, неизбежна е и е просто въпрос на време за отделния човек. А с тази способност идва и по-високата степен на отговорност от страна на човека, достигнал до съответното ниво. Ако тук, във физическото измерение по-бедният и по-слабият е в услуга на по-силния и по-богатия, то в духовните измерения е тъкмо обратното. Духовно напредналият поема по-голяма част от общия товар, в съответствие с нарасналите си възможности. Тъкмо поради тази причина същества, завършили своята еволюция и по този начин освободили се от необходимостта да се прераждат, отново се завръщат на Земята. Приемат превъплъщението по собствен избор, водени от желанието да помогнат на събратята си да ги достигнат. Остава ни да си пожелаем един ден, в някой следващ живот и ние да се присъединим към тях. И, вливайки своята енергия и натрупан опит, да помогнем на човешкото семейство, към което се числим, да направи следващата стъпка - напред и нагоре, по обратния път към дома.

Преди години в небето над нас се появи космическа гостенка - кометата Хейли - Боб. В една късна вечер, прибирайки се у дома, от време на време вдигах поглед към звездното небе, за да ъ се полюбувам, но когато се изравнявах с уличните лампи, тя просто се изгубваше в тяхната светлина. Тогава си помислих - една нищожна улична лампа за миг се оказваше по-ярка от това огромно светещо дете на Космоса. Това, дали съумявах да съзра нейната жива светлина, или виждах единствено мъждукащата изкуствена светлинка, зависеше от моята гледна точка. Надявам се тази книга да ви помогне да погледнете на живота и на света, който ни заобикаля, от още една гледна точка. Убедена съм, че ако си го позволите, ще съзрете красота и мъдрост, които биха придали още една допълнителна багра и нов смисъл на съществуването ви.

В нашето динамично време на технологиите, комуникациите и космическите изследвания, живеем заобиколени от все по-сложно устроени технически средства. Но от гледна точка на потребителя не е необходимо всеки да е специалист по програмиране например, за да може да ползва компютъра в офиса или дома си.

По аналогия, дори и да не схващаме в дълбочина духовните науки, на първо време за нас е достатъчно да владеем част от познанията в тази област, дотолкова, че тези познания да облекчат пребиваването ни в материалния свят и да ни помогнат в изпълнението на конкретните ни задачи в този живот. Както казва Учителя Мория - “Ще ви попитат - за какво е Учението? Отговорете - за да живеете по-добре”.

Аз бих добавила - по-добре, по-смислено, по-пълноценно. И когато се научим да сме по-полезни за самите себе си, автоматично ще се окажем по-полезни и за всичко, което ни заобикаля. За Природата, за планетата ни, за Вселената - малка частица от която е всеки един от нас.

автор - Ценка Стойчева - Цветелина

редактор - Румен Денев

коректор - Йорданка Неделчева

компютърно оформление на корицата - Ивелин Йовчев
за контакти с автора:

специализирана книжарница “Логос”

бул. “Ал. Батенберг” 1

магазин Универмаг, 2-ри етаж

6100 Казанлък

GSM 0889 601 784

e-mail : logos_cs@abv.bg

ICQ 210811908