Съдържание увод стр


Принципи за партньорство и взаимодействие с други участници в процеса на програмиране



страница2/7
Дата26.10.2018
Размер1.21 Mb.
#100698
1   2   3   4   5   6   7

3. Принципи за партньорство и взаимодействие с други участници в процеса на програмиране


Принципът на партньорство е регламентиран още в първият вариант на Закона за регионално развитие от 1999 година и в последствие е утвърден и в по-новите доработки. По мнение на Маргарита Богданова, „там партньорството не само се декларира като принцип, но и се дефинира институционалната му основа, в лицето на областните и регионалните съвети за развитие”. В редица оперативни документи, като методически указания за изготвяне на общински и регионални планове за развитие, партньорството с всички заинтересовани страни е издигнато като ключов принцип, като в самия план и всички съпътстващи документи задължително се посочва дали е спазен

Българските власти считат принципа на партньорство за основен елемент в процеса на подготовка на стратегическите документи - Националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми. Българските стратегически програмни документи се подготвят с активното участие на широк кръг социално-икономически партньори и регионални и местни власти, както и с представители на неправителствения сектор.

Социално–икономическите партньори са представени в работните групи по разработване на Националния план за развитие и оперативните програми на национално ниво, и в Регионалните съвети за развитие на регионално ниво.

Чрез възприемането на комплексен и базиран на партньорството съвместен подход на всички представители на всички управленски нива, социалните партньори и бизнеса не само укрепват демократичната структура и духа на процеса на европейска интеграция, но и осигуряват неговото успешно развитие и в бъдеще. Принципът на партньорството означава, че партньорите трябва да могат да представят своите мнения и предложения по прозрачен начин още в началния етап на процеса на програмиране, както и при подготовката, финансирането, мониторинга и цялостната реализация на проекти.

На местно ниво принципът на партньорството може да се разглежда в няколко различни измерения: от изключителна важност е например постоянният диалог и процес на консултации между общината и гражданите. В различните общини в страната ни се прилага до различна степен принципът на партньорството. Някои по-големи общини, които притежават и по-значим човешки и финансов ресурс, прилагат различни механизми за консултация със социално-икономическите партньори на местно ниво както по отношение на планирането и програмирането, така и при разработване на проекти.

Не по-маловажно е и хоризонталното партньорство между общините за постигане на цели с регионално и надобщинско значение.

Обществено-частните партньорства могат да помогнат за ускоряване на местното икономическо развитие, да подобрят живота на хората и да работят за просперитета на техните региони. Общините и областите трябва да умеят не само да привличат алтернативни средства от различни източници и проекти в рамките на предприсъединителните фондове, но и да привличат  бизнеса и по този начин да допълват собствените си дейности. Обществено-частните партньорства изискват верен подход към съответния партньор за постигане на обща цел. За да се развиват обществено-частните партньорства на първо място следва да бъдат премахнати съществуващите законодателни пречки и да се даде приоритет на публичните инвестиции със смесено финансиране. Друга необходима предпоставка е създаването на възможности за общините да генерират собствени ресурси и да могат свободно да се разпореждат с тях.

Международните партньорства между български общински и областни администрации и съответните местни и регионални власти от Европейския съюз са изключително полезен механизъм за пренасяне на успешни практики и опит при реализация на съвместни проекти и инициативи. Тези международни партньорства могат да бъдат под формата на техническо побратимяване, чрез което да се насърчи обмяната на полезен и успешен опит и ноу-хау и се засили капацитетът за реализация на транс-регионални проекти и инициативи. За да могат да бъдат равностойни партньори в тези съвместни начинания, местните власти трябва да бъдат запознати с европейските изисквания за финансово и организационно управление на проекти и програми и да бъдат в състояние да поемат отговорността за качествено и ефективно изпълнение на партньорските ангажименти. Готовността в този смисъл е основното предизвикателство, тъй като българските местни власти не биха могли да разчитат на толерантност по отношение на възможни грешки в качеството им на нови членове на ЕС и поради неопитност в изпълнение на общоприетите европейски процедури и правила. След приемането на България в ЕС местните власти ще трябва да спазват същите критерии и стандарти както и останалите страни членки на Общността.

Съществуват различни форми на осъществяване на международни партньорства между български и чуждестранни общини, като най-често срещаната от тях е размяната на официални делегации и визити. По този начин се поставя начало на добри взаимоотношения, които биха могли да прераснат в ефективно партньорство. Други инструменти, чрез които местните и областните администрации могат да развиват сътрудничество и обмяна на опит със свои международни колеги, са подписването на споразумения за партньорство и побратимяването.

Общините и областните администрации осъзнават необходимостта от създаване на специализирани административни структури “Европейска интеграция”, които работят по въпроси, свързани с европейската интеграция и разработване на проекти, за да могат да посрещнат предизвикателствата на присъединяването и членството на страната ни ЕС. Важността на развитието на квалифициран човешки ресурс на общинско и областно ниво често се подценява. Подобряването на административния капацитет на централно ниво трябва да се осъществява паралелно с въвеждане на политика за подобряване капацитета на областно и общинско ниво. Тази необходимост се обуславя и от факта, че в много области Европейската комисия има изключителното право да предлага политики, засягащи пряко местните власти. Изграждането на силно демократично общество не може да стане без активното участие на местните общности, без силно обществено-частно партньорство, без активното участие на местните власти.

На заседанията на работната група за изготвяне на националната стратегическа референта рамка участват експерти, представляващи всички министерства, Агенцията за икономически анализи и прогнози, Агенцията за младежта и спорта, Национален статистически институт, Национално сдружение на общините в Република България, Съюз на работодателите в България, Българска търговско-промишлена палата, Асоциация на Индустриалния капитал в България, Българска Стопанска Камара, Българска международна стопанска организация, Български съюз на частните предприемачи „Възраждане”, Съюз за стопанска инициатива, Конфедерация на труда ”Подкрепа”, Конфедерация на независимите синдикати в България, Българска Асоциация за регионално развитие, Национален съвет на хората с увреждания, Асоциация на социалните предприятия в България.

Работните групи по оперативни програми също включват представители, както на публичния сектор - министерства, агенции, регионални и местни власти, така и на социално-икономическите партньори, неправителствени организации, академични институции и др.

НСРР е обект на обсъждания на четири заседания на РГ по НПР/НСРР в периода януари - април 2006г.

Също така през този период са организирани кръгли маси с активното участие на широк кръг представители на социално-икономическите партньори и НПО с цел дискутиране на социално – икономическите анализи, визията, стратегическите цели и приоритети на НПР и ОП. .4

На тези обществени мероприятия са проведени широкообхватни и интензивни дискусии. Повдигнати са въпроси относно мястото на дейности като образование и наука, информационно общество и иновации, възобновяеми енергийни източници, мерки за енергийна ефективност и други. Дискутират се също така и някои моменти от практически характер. Направените предложения са обсъдени и взети под внимание в процесa на разработване на НСРР и ОП.

В резултат всички заинтересовани страни се обединяват около извода, че държавната администрация не трябва да се възприема като конкурент на бизнеса и социално – икономическите партньори относно усвояването на средствата от структурните фондове на ЕС. Ефективно функциониращата администрация е предпоставка за развитие на благоприятна икономическа среда и цялостната интеграция на България в ЕС. В съответствие с европейските изисквания, принципите на публичност и прозрачност ще бъдат строго съблюдавани с цел гарантиране на пълноценното включване на социално – икономическите партньори и организациите на гражданското общество в процеса на усвояване на помощта на ЕС.

Съществуват редица положителни практики в национален мащаб в областта на създаването и укрепването на консултативни организации на регионално ниво, които да подпомагат регионите в техните усилия за по-активни действия в сферата на международното и транс-граничното сътрудничество, насърчаване на реализацията на проекти с регионално значение и участие в международни инициативи.

Един от изводите на изследването е, че един от основните проблеми, пред който са изправени общинските и областните администрации в страната, е създаването на квалифициран човешки ресурс, който компетентно да може да посреща предизвикателствата, свързани с процесите на подготовка и реализация на проекти, финансирани от ЕС, познаване на европейските политики и законодателство и принципите на предприсъединителните и Структурни фондове. Фактът, че около 4 300 общински специалисти трябва да преминат обучение за общи познания за Структурните фондове предполага координирани и спешни мерки за предлагане на обучение в национален мащаб.

Една от основните предпоставки за качествено и навременно изпълнение на ангажиментите от страна на местните и областните администрации в страната ни е достъпът до информация. За проследяването на подготовката на администрацията за членство в ЕС е необходимо да има повече публична информация и прозрачност на процедурите. Повече отчетност и прозрачност са необходими не само заради ЕС, но и за цялостното успешно функциониране на администрацията. В тази връзка развитието на електронното управление и по-конкретно на уеб-присъствието на общините е доста хаотично. Оказва се, че общините имат предимно представителни функции – он-лайн се публикува информация за основните административни услуги, предоставяни от тях. Това ниво е твърде ниско спрямо нивото на електронно развитие на страните членки на Европейския съюз.

Макар взаимовръзките и принципите на планиране и програмиране да са вече залегнали в ЗРР като политика за регионално развитие, за голяма част от представителите на местно и регионално ниво не е ясно какво е предназначението на плановите документи, нито пък какви принципи следва да се прилагат относно включването на инициативи на общините в Регионалните планове за развитие. На практика липсва разбиране за цялостния процес на планиране и програмиране. Това до известна степен ще окаже влияние и върху цялостния капацитет за разработване и реализация на проекти, тъй като те са най.често отделни мерки в рамките на създадените общински планове. Основните пречки, които общините посочват при кандидатстването с проекти по предприсъединителните програми, са на първо място липсата на финансов ресурс за осигуряване на съфинансиране на проекта, след това сложните и бюрократични изисквания и процедури и на трето място идват кратките срокове за подготовка на проектопредложенията. Въпреки че въпросът за липсата на достатъчно квалифициран човешки ресурс за подготовка и по-нататъшна реализация на проектите вече беше изведен по-горе, това явно не е най-очевидният проблем на местно и областно ниво.

Преобладаващият акцент върху присъединяването като цел на политиката създава известен риск да се замъгли по-важният проблем, а именно - подготовката за възможността за справяне с правата и задълженията, произтичащи от членството, когато то се постигне. Да бъдеш активен член на ЕС може да се окаже по-трудно, отколкото да станеш такъв. С други думи, изпълнението на задълженията при вече постигнато членство е също толкова отговорно, колкото присъединяването, ако не и повече.

ВТОРА ГЛАВА. УЧАСТИЕТО НА ОБЩИНА ВАРНА В КОНСУРСИТЕ, ОБЯВЕНИ ПО СТРУКТУРНИТЕ И КОХЕЗИОННИЯ ФОНД

1. SWOT-анализ на дейността на община Варна

По мнение на Павел Павлов SWOT-анализът е комбиниран анализ едновременно на външната и вътрешната среда. Вътрешната среда той определя като характеризираща потенциала на организацията - нейните силни и слаби страни. Външната среда характеризира влиянията върху организацията - възможностите (шансовете) и заплахите, произтичащи отвън. Силните страни-Strengths(S) се определят като: повече умения на персонала, висока компетентност, потенциални възможности на организацията, конкурентни предимства или ресурси, от които тя може да се възползва, когато избира стратегията. Слабите страни5-„Weaknesses(W) се дефинират като: отсъствие на умения у персонала, невисока компетентност, потенциални слабости, недостатъци или недостиг на ресурси. „Възможностите-Opportunities(О) според същият автор представляват ситуации, при които външните ползи за абсолютно ясни и има голяма възможност да се реализират, ако се предприемат определени действия, а заплахите- Threats(Т) са ситуации, които водят до потенциално вредни за организацията външни събития и резултати, ако не се предприемат съответните действия; организацията трябва активно да им се противопоставя, за да се предотвратят проблемите.

Предназначението на SWOT-анализа на община Варна е :



  • Да се индетифицира позицията на общината.

  • Да се подпомогне изборът на най-подходящата за община Варна стратегия.

  • Да се разкрият слабите страни, както и да се дадат препоръки за тяхното отстраняване.

Общините са мястото, където се реализира фискалната политика на държавата в населените места. Добре обмислена и добре насочена, фискалната политика е най-важното условие за стабилност. В тази връзка се отчита, че за да се запази тази стабилност трябва да се направи сравнителен SWOT анализ.

Идентификацията на външните фактори, разглеждани като благоприятни възможности и потенциални заплахи, както и на вътрешните фактори, разглеждани като силни и слаби страни на общината, е извършена по метода на мозъчната атака с участието на специалисти от община Варна на експертите от разработващия екип. В резултат на обсъждането са получени следните експерти оценки на факторите:



Таблица 1


Сегменти на средата

ФАКТОРИ

Оценка от 0 до 10

Политическа среда

Политическа стабилност или нестабилност и отражението й върху работата на общините

5.50

Финансови взаимоотношения между държавата и общините и степен на финансова децентрализация

4.03

Развитие на формите на пряката демокрация и гражданското общество

5.15

Наличие на международни и национални програми за подпомагане на общините

4.91

Приобщаване към ЕС

5.58

Правна среда

Национално законодателство в областта на местното самоуправление и отражението му върху дейността на общините

4.54

Международно законодателство и отражението му върху дейността на общините

5.14

Икономическа среда

Състояние на макроикономическата среда - ръст на БВП, инвестиционна активност, инфлация

5.31

Инвестиционна активност в страната и региона

5.76

Равнище на трудовата заетост и безработица в страната и региона

5.56

Равнище на доходите в страната и региона

4.18

Преки чужди инвестиции, степен на интерес от страна на външни инвеститори

4.44

Рентабилност и производителност на труда на предприятията от страната и региона

4.18

Социална среда

Образователна система – нормативна база, състояние, успешност на реформите

4.44

Здравеопазна система – нормативна база, състояние, успешност на реформите

3.47

Развитие на обществените услуги – качество, достъпност, обхват

4.79

Качество на битовата среда – осигуреност с жилища, състояние на жилищния фонд

4.76

Качество на работната среда – наличие на норми регулаторни механизми

4.35

Наличие или отсъствие на етническо напрежение и конфликти в страната и района. Държавна политика в областта на етническата толерантност

6.00

Държавна политика в областта на равнопоставеността на половете

6.38

Държавна политика в областта на развитието на формите за отдих, спорт и туризъм

4.85

Природно-географска

Природо-географски потенциал за развитието на туризма

8.00

Природни богатства, благоприятстващи развитието на промишлеността

4.94

Почвено-климатични условия за развитието на селското стопанство

6.82

Демографска

Възрастова структура на населението

4.75

Естествен прираст

4.64

Миграционни процеси

5.21

Урбанизация на населените места и отражението й върху развитието на общината

5.61

Инфраструктурна

Транспортна инфраструктура – състояние на националните и регионални транспортни артерии. Капацитет и използваемост.

4.44

Комуникационна инфраструктура – пощи, далекосъобщения, радио и телевизионни мрежи

6.00

Състояние на В и К мрежата

4.26

Мелиоративни съоръжения – наличност и състояние

3.48

Енергийни мрежи – наличност и състояние

5.32

Отраслова среда

Развитие на индустрията. Държавна политика за развитието на МСП в промишлеността

4.34

Развитие на селското стопанство. Държавна политика за подпомагане на селскостопанските производители

4.32

Развитие на услугите. Държавна политика за развитието на услугите

4.61

Институционална среда

Взаимоотношения с държавни, отраслови, регионални и др. институции, партниращи с общината (съд, прокуратура, полиция, банки и др.)

5.15

Състояние на неправителствения сектор

5.16

Състояние на бизнес-структурите – икономическо състояние, стабилност, отношение към местната власт, намерения за дългосрочно пребиваване в района

5.26

Културна среда

Качество на нормативната уредба в областта на културата

4.66

Държавна политика в областта на културата – подпомагане, финансиране, инвестиции

3.88

Културноно равнище на населението, степен на задоволеност на културните потребности

4.55

Екологична среда

Национална политика в областта на екологията и отражението й върху състоянието на общините – функции на органите, системи за мониторинг и контрол, ефективност на мерките

4.42

Наличие и достъпност на национални и международни програми за финансиране на общински проекти в областта на екологията

4.93

Наличие на трансгранични замърсявания

4.86

Степен на съдействие от страна на обществото по отношение спазването на екологичните норми

3.81

Средна оценка на външните фактори

 


4.93

Както се вижда, експертите оценяват външната среда на общината по-скоро като неблагоприятна, макар и не толкова категорично (оценка 4,93 по десетобалната система). С най-висока оценка от външните фактори е приобщаването на страната към ЕС и възприемане достиженията на правото на общността. Оценката на националното законодателство в областта на местното самоуправление също е около средната – 4,54, но на международното е по-висока – 5,14. Най-ниски са и оценките на културната среда, на отрасловата среда, на екологичната и на инфраструктурната среда. Образователната реформа не е с висок рейтинг – 4,44, налице е разминаване между потребностите на пазара на труда и учебните програми, а здравеопазната реформа се оценява най-ниско – 3,47. Качеството на битовата среда е оценено около средното, а това на работната – под средното, тъй като се забелязват значителни нарушения на нормите за условия на труд. Демографската среда е с ниска оценка, т.е. тя представлява реална заплаха за развитието на общината, тъй като естествения прираст е отрицателен, миграцията – също и макар за Варна тези процеси да не са така силно изразени, обезлюдяването на малките населени места и застаряването на населението ако продължи с тези темпове в крайна сметка може да влоши и демографската картина на общината. Инфраструктурата има по-високи оценки само в частта на комуникационните съоръжения и енергийните мрежи, но що се отнася за пътната инфраструктура и особено – за мелиоративните съоръжения – те са остарели и разбити. От основните отрасли на икономиката с най-висока степен на развитие са услугите. Благоприятна възможност представлява развитието на бизнес сектора и на неправителствения сектор.

Тези оценки, обобщени за отделните сегменти на външната среда са представени в следващата таблица и визуализирани с графиката след нея: Таблица 2


Средни оценки на отделните сегменти на околната среда

ОЦЕНКИ

Политическа среда

5.03

Правна среда

4.84

Икономическа среда

4.91

Социална среда

4.88

Природно-географска

6.59

Демографска

5.05

Инфраструктурна

4.70

Отраслова среда

4.42

Институционална среда

5.19

Културна среда

4.36

Екологична среда

4.51


Фигура 1


Рекапитулацията на резултатите от оценяването на факторите на средата и представена на следващата таблица: Таблица 3

Средна оценка на потенциалните заплахи

4,24

Средна оценка на благоприятните възможности

5,72

Брой на външните заплахи

27

Процент на външните заплахи

24,55%

Брой на благоприятните възможности

18

Процент на благоприятните възможности

16,36%

Всичко идентифицирани външни фактори

45

Оценката на вътрешните фактори на общината са представени по-долу и в зависимост от техните стойности могат да се определят като нейни силни или слаби страни. Както се вижда от следващата таблица, с най-ниски стойности са оценките на икономическото състояние на общината, състоянието на здравеопазването, на образованието и благоустройството и комунално стопанство.



Таблица 4


Характеристики на общината

Ф А К Т О Р И

Оценки от 0 до 10

Степен на използване на природо-географския потенциал на общината

Степен на използване на почвено-климатични предпоставки за развитие на отраслите на икономиката

7.06

Използване и опазване на водните ресурси на общината

4.72

Използване, опазване и възпроизводство на горските ресурси на общината

4.19

Степен на използване на полезните изкопаеми

3.76

Развитие на икономиката

Икономическо състояние на общинските предприятия и дружества с над 50 % общинско участие

4.32

Състояние на материалната база на предприятията от общината

3.97

Развитие на разнообразни форми на обществено-частно партньорство между общината и бизнес структурите

3.87

Развитие на частния бизнес и МСП

5.00

Ефективно управление на общинските търговски дружества и на остатъчните миноритарни дялове на общината в капитала на търговски дружества

4.38

Степен на коректност на икономическите субекти по отношение финансовите им ангажименти към общината

4.55

Наличие на разнообразни форми на сдружения на бизнес структурите като търговски камари, палати, комитети и др. и партньорството им с общинската администрация

4.72

Успешност на приватизацията – състояние на приватизираните предприятия

4.29

Състояние на селскостопанските кооперации и фирми – финансова стабилност, инвестиционна активност, продукция

3.68

Финансова политика

Качество на бюджетния процес – ориентирането му към стратегическите цели, използване на съвременни форми за разработване, привличане на обществеността

6.53

Наличие на действаща и адекватна система за финансово управление и контрол

7.46

Наличие на методики за остойностяване на публичните услуги и прилагането им при определяне на местните такси и цени на услуги. Въвеждане на общински стандарти за финансиране на общинските дейности

4.93

Потенциал за увеличаване размера на местните приходи

6.26

Степен на събираемост на местните приходи

5.77

Оценка на инвестиционните възможности на общинския бюджет

4.97

Привличане на средства от алтернативни приходоизточници – съвместни обществено-частни инициативи, лизинг, банкови и облигационни заеми и ефекта върху общинския бюджет

7.50

Наличие на неразплатени разходи

5.81

Благоустройство и комунално стопанство

Степен на инвестиционна активност на общината в областта на благоустройството и комуналното стопанство

5.52

Наличие на общински програми и проекти за благоустройство

5.24

Състояние на вертикалната планировка

4.21

Състояние на пешеходните зони и пространства

4.37

Състояние на междублоковите пространства

3.53

Състояние на уличната мрежа

3.09

Състояние на ВиК мрежата

3.24

Състояние на чистотата

4.09

Развитие на здравеопазването в общината

Достатъчност на лекарските практики в до болничната помощ

6.82

Степен на покритост на населените места с лекарски и стоматологични практики

5.20

Осигуреност на лекарските практики със съвременна амбулаторна апаратура, екипировка и компютри

4.27

Физическо състояние на сградния фонд на болничните заведения и на транспортните средства

3.52

Достатъчност на средствата по линия на клиничните пътеки за издръжка на болничните заведения и възможности за генериране на собствени приходи

3.09

Съвременност на апаратурата в болничните заведения

3.32

Степен на осигуреност на болничните заведения със специалисти

5.77

Развитие на образованието в общината

Състояние и използваемост на сградния фонд в образованието

6.38

Физическо състояние на оборудването

3.91

Квалификация на педагогическия персонал

5.00

Финансова издръжка, достатъчност на средствата по линия на държавните стандарти за издръжка на образованието

3.91

Наличие на общински програми за развитие на образованието

5.44

Успешност на мерките за оптимизиране на мрежата от учебни заведения и повишаване качеството на образователния процес

4.91

Развитие на културата в общината

Физическо състояние на материалната база

4.56

Квалификация на персонала, работещ в областта на културата

6.09

Финансова осигуреност и възможност за генериране на собствени приходи на културните заведения

3.81

Наличие на визия за бъдещето и на общински програми за развитие на културата в общината

5.03

Международни и национални изяви и признание на културните състави

6.69

Развитие на социалните дейности в общината

Степен на застъпеност на социалните дейности в населените места от общината – социален патронаж, кухни за социално слаби, диабетици, млечни кухни, специализирани домове за деца и възрастни

5.53

Физическо състояние на сградния фонд на специализираните домове за възрастни и деца

3.34

Възможност за достъп на инвалидите до обществени места

3.91

Наличие на общински програми за работа с деца в риск, за приобщаване и социализация на маргинализирани групи и хора с увреждания

3.70

Наличие или отсъствие на етническо напрежение в общината

8.12

Равнопоставеност на половете в общината

7.15

Наличие на спортни бази в общината и съответствието им на съвременните норми и изисквания

6.26

Спортни изяви и признания, национални и международни отличия

6.33

Участие на общината във финансирането издръжката на спорта и инвестирането в спортни съоръжения

6.18

Наличие на програми за подпомагане на масовия спорт и туризъм

5.67

Екологично състояние на общината

Адекватност на общинската програма по опазване на околната среда

5.50

Организация на дейностите по събиране и обработка на ТБО. Състояние на сметищата в общината по оценки и стандарти на РИОСВ. Успешност на мерките по ограничаване и ликвидиране на нерегламентираните сметища. Обоснованост/ достатъчност на таксата за събиране и обработка на ТБО

4.30

Качество на въздуха, почвите и водите

4.88

Шумово замърсяване

4.62

Състояние на радиационния фон

6.48

Наличие на големи замърсители

4.93

Наличие и състояние на защитените територии

5.36

Наличие и състояние на пречиствателните съоръжения за отпадни води

4.52

Реализиране на програми за енергийна ефективност

6.43

Средна оценка на вътрешните фактори

5.03

Оценките на вътрешните характеристики на общината са разнообразни. Сравнително висока е оценена степента на използване на природно-географския потенциал на района за развитие на икономиката, като явно се има предвид най-вече туристическия отрасъл. Частният бизнес набира сили, но в по-голямата си част предприятията са с амортизирани активи и ниска конкурентноспособност. Не се използват достатъчно и формите на обществено-частно партньорство между общината и бизнес структурите. Общината има добро финансово управление и потенциал за увеличаване размера на местните приходи, включително и от алтернативни приходоизточници като емитиране на ценни книжа. Състоянието на междублоковите пространства и на уличната мрежа е лошо. Средствата, осигурявани по линия на държавните стандарти за финансиране на държавните отговорности са недостатъчни. Сградният фонд и най-вече оборудването в здравеопазването са остарели и амортизирани. Въпреки високата квалификация на персонала в културните институции, те нямат реална възможност за генерират достатъчно собствени приходи за самоиздръжка и изпитват постоянен финансов недостиг. Обществените места с осигурена възможност за достъп на хора с увреждания са малко. Общината не разполага с необходимите пречиствателни станции за отпадни води, изпитва затруднения по отношение капацитета на съществуващите сметища, шумовото замърсяване е значително. Положителен е фактът, че общината има разработена програма за опазване на околната среда, както и програми за енергийна ефективност, които се оценяват като добри, но тяхната реализация е затруднена от липсата на достатъчно средства.

Средните стойности на оценките на отделните вътрешни фактори (5,03) показват, че слабостите преобладават над силните страни. От общо идентифицираните 65 характеристики на общината, 28 се определят като нейни силни страни, а 37 са слабости.

Табл.5


Средни оценки на вътрешните характеристики

ОЦЕНКИ

Степен на използване на природно-географския потенциал

5.03

Развитие на икономиката

4.31

Финансова политика

6.15

Благоустройство и комунално стопанство

4.16

Развитие на здравеопазването

4.57

Развитие на образованието

4.93

Развитие на културните дейности

5.24

Развитие на социалните дейности

5.62

Екологично състояние на общината

5.22

Табл.6



Средна оценка на слабите страни

4,15

Средна оценка на силните страни

6,18

Брой на слабите страни

37

Процентно съотношение на слабите страни

33,64%

Брой на силните страни

28

Процентно съотношение на силните страни

25,45%

Всичко идентифицирани вътрешни фактори

65


Фиг.2
Смисълът на оценяването на факторите е да се прецени на какво може да разчита общината в бъдеще, кои свои страни да развива, от какво да се предпазва и на какво може да разчита. От следващата графика се вижда, че сред общия брой на идентифицираните вътрешни и външни фактори по-голямата част от тях са с негативно действие, т.е. определят се като вътрешни слабости или като заплахи на външната среда. По-малката част са позитивни – силни страни и благоприятни възможности.


Граф.1


На следващата графика е представен SWOT профила на община Варна, който е позициониран в четвъртия квадрант на SWOT матрицата, тъй като площта на триъгълника, сключен между осите на координатната система и нейния център е най-голям. Тя се получава като произведение на сумите на оценките по два от четирите вектора - на възможностите, на заплахите, на силните страни и на слабостите.

Табл.7


Първи квадрант

17811.6628

Втори квадрант

15784.3358

Трети квадрант

18285.9636

Четвърти квадрант

20634.5976

Всичко това означава, че трябва да се предприемат стратегии, преди всичко към използване на силните страни на общината за противодействие на външните заплахи и преодоляване на слабостите:




ІV

І

ІІ

ІІІ

Графика 2



Приоритетите, които трябва да следва общината в своето развитие могат да се обособят още в три базисни стратегии: подсилваща (О«S), на завладяването (О®W; S®W) и мобилизационна (O®T; S®T). Те активират и комбинират различни елементи от SWOT анализа. По подробно, стратегиите комбинират елементи (благоприятни възможности и рискове)- външни за общината с вътрешни елементи (силни страни и слабости). Тази вътрешно- външна дихотомия се приписва на множество силни страни, действия и лица, действащи в и извън общината.

Благоприятни възможности, произхождащи от предстоящото приобщаване на страната към ЕС, държавната политика, макроикономическата стабилност и др. са външни елементи; опасностите, причинени от влошената демографска картина, състоянието на пазара на труда, лошата конкурентноспособност на икономиката и ниската инвестиционна активност също са външни елементи. Доброто месторазположение на общината, природно-географските дадености, културно-образователното равнище на населението и др. (силни страни) са вътрешни елементи, както и недоброто състояние на основните отрасли, застъпени в общината – промишленост, селско стопанство и туризъм, екологията, отлива на работна сила, ниските доходи на населението (слабости).

Стратегиите изтъкват ролята на външните благоприятни възможности; всъщност те подсилват силните страни на общината (подобряване на инфраструктурата за по-добро функциониране на икономиката), прекратяват слабостите (използване на чужди инвестиции за разработване на частния сектор), неутрализират рисковете и опасностите (включването в процеса на разширяване на Европа). Ролята, изиграна от външните благоприятни възможности не изключва възможността за развитие, произлязло изключително от фактори и ресурси в рамките на общината, но също тя (ролята, изиграна от външните благоприятни възможности) може да подсили и ускори процеса на развитие, като осигурява предпоставки за използването на ресурсите

Трите стратегии произлизат от външно/вътрешни връзки (подсилваща стратегия), външно/вътрешни - във вътрешността на общината (завладяваща стратегия) и външно/вътрешни - извън общината (мобилизационна стратегия). Първата стратегия включва фактори и ключови ресурси, които вече съществуват в или извън общината. Тази стратегия цели да подсили силните страни на общината с външни ресурси и да използва тези силни страни за привличане на чужди инвестиции.



Втората стратегия използва вътрешни и външни средства, за да обхване слабостите (модернизацията на индустрията, подобряване на местната инфраструктура, обучаване на административни служители и т.н.) или да редуцира техния ефект (недоверието и стереотипите, произлизащи от липса на опит и познания за пазарните механизми или др.п.).

И накрая, третата стратегия използва същите инструменти като предишните две, но е насочена към преценяване на тези рискове и опасности, които могат да затруднят развитието на общината. Тя мобилизира вътрешни и външни фактори и ресурси, за да предпази онези дейности, които спомагат за това развитие.

Графично прилагането на трите стратегии чрез комбиниране на външните и вътрешните фактори е показано на следващата фигура и обяснено в текста по-долу.

Граф.3



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница