Съдържание уводни думи



страница5/11
Дата22.07.2016
Размер2.77 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

. . .

“Кометата не е звезда, а огън, запален по

по волята на Създателя, за да означи нещо.”

Гийом от Конш, Шартърската школа

“Странното тяло няма масата на планета, дори и на най-малките като земята, нито диаметърът му е особено голям - само няколко десетки километра. Прекалено голямо е, за да бъде прах, прекалено малко за да бъде планета, прекалено студено и тъмно, за да бъде звезда, би могло да се вземе за отломка от голяма космическа катастрофа. От повърхността му се вижда същото небе, което виждаме и от Земята,но без Луната и планетите./.../ Къде ли ще отиде? Щ е си върне ли пак? Кога ще го видим отново? Това са въпросите, които остават за обитателите на Земята, кърпичките, с които изпращат очарователното чудовище, докато се отдалечава и скоро ще бъде погълнато от мрака на разстоянието.”13 Такъв поетично-фантазен резонанс буди визията на Кометите, наблюдавана от една сравнително съвременна (принадлежаща към ХХ век) научно-популярна наблюдателна дистанция. Върху нея е ударен печатът на страхопочитанието и магичния трепет, с който човекът от Старите времена е гледал към Кометите - космически тела, будещи справедлив респект.

Всеки знак, който се появява върху екрана на небето се “чете” от бароковия човек. Кометите са спорадичен знак и затова определят предстоящ събитиен възел, гранични събития, свързани със съдбата на народите и техните изключителни личности. За разлика от устойчивите небесни тела, въртящи се в прецизни и установени орбити, за разлика от планетите в “небесния зверилник”, прикрепени към Кръга на Зодиака, за разлика от неподвижните звезди, за бароковия човек кометите се вписват в един плашещ с неопределеността си ред - техните орбити са описвани по-трудно и несигурно, рационалното отношение към тях често е затъмнявано от катастрофичния страх , с който им реагира суеверната прогностична традиция. Както определя Паоло Мафей “доказването на факта, че кометите са движат по затворени траектории и че са переодично появяващи се и изчезващи небесни тела не поради странни връзки със земни събития, а само поради движението си около Слънцето по силно сплеснати орбити, бе голяма победа на науката над суеверието.”14 За суеверните погледи Кометите принадлежат към реда на субнормалното, инцидентното, на което по-често е придаван отрицателен, негативен, разрушителен смисъл. Измежду небесните знаци те са белязани с най-явен ирационален смисъл. Тяхната християнска теологична интерпретация ги превръща в част от езика на Създателя - знак, който предупреждава за предстоящо изпитание, в християнския си аспект - изпитание на вярата. Знак за внимание, напомняне за възможния гняв на Бога-съдия, за предстоящ нов съдебен и съдбовен процес, в който се преразглеждат делата на Човечеството. Когато през 1456 г., три години след превземането на Константинопол от азиатската вълна, небето е прорязано от Халеевата комета, изплашената католическа Европа започва да чете всекидневно молитвата “Божият ангел”, съставена по поръчка на папа Калист III. Самата комета е тълкувана като дяволски знак, белязващ образа на иноверците.

След поредното явяване на Халеевата комета през 1531 г. следващият, 16 век довежда до важното откритие на немския астроном П.Апиан, че тя винаги се появява на обратната на Слънцето страна. В края на този век известният датски астроном Тихо Брахе наблюдава от обсерваторията си “Звезден замък”, строена с меценатската помощ на датския крал, появяването на ярка комета - впоследствие установява превратната характеристика на кометите - че те са небесни тела (предишните теории нямат устойчиво становище15). Интересен е фактът, че кометата от 1577г., наблюдавана церемониално от Брахе, е наблюдавана месец по-рано от анонимен български наблюдател. Романсът на авантюрната едновременност в суеверно-семиотичното и научното отношение към кометите продължава. Така както някога Кометата изплашва до смърт Нерон16 и същевременно предизвиква научните дефиниции на неговия възпитател стоикът Сенека, така и през 17 век кометните появявания предизвикват ужас и роптание сред видни европейски владетели и същевременно довеждат до важната регистрация на Халеевата комета , наблюдавана от Нютон и неговия приятел Халей. Емблематичният крал-слънце Людовик ХIV свиква астрономически конгрес, за да се допита за влиянито на кометите върху здравето на знатните особи, а португалският крал Алфонс IV дори започва отчаяно да стреля срещу нея. Както се вижда, Кометите, предизвикват доста забавни реакции, към които можем да добавим трагикомичното поведение на Човечеството през 1910 г., когато по повод на поредната поява на Халеевата комета в голяма близост до Земята, се очаква краят на Света.

Бароковият 17 век, чувствителен към небесните знаци, отрежда на кометите специално място - те се обличат в ярки образи на знамения, които изписват в текста на небето знак за предстоящо епично събитие - изпитание на вярата. Характерното за суеверното тълкуване на кометите деструктивно значение се обръща срещу неприятелите на Полша - ясно свидетелство за това ни дава бароковият цитат на комета в “Пан Тадеуш”, ориентирана във времето на полско-турските войни. Провежда се интертекстуален контакт между отворения към различни жанровостилистични и исторични пластове “Пан Тадеуш” и небесния текст на Барока, в който е записвана полската история. В звездния текст на националната епопея се явяват две комети. Появилата се през 1811г. комета, наблюдавана върху небето от героите на “Пан Тадеуш” става повод за стратегическо припомняне на една друга комета - прорязала небето във времето на полската победа над турците от 1683г., когато Ян III Собески спира турската инвазия в Европа в битката при Виена. Тази комета присъства в детския спомен на пан Войски за разказа не на кой друг, а на юначния Сапеха, съпровождал Ян III:

Разказваше ни, помня, вечер във салона

как тъкмо Ян Трети си възсядал коня,

благословен от папски нунций, а в туй време

австрийският посланик му подавал стреме

граф Вилчек и целувал папското коляно,

извикал кралят: “Вижте чудо невидяно!”

Погледнали - комета ярка на небето

от изток все на запад иде, откъдето

и турците прииждат. Бартоховски ода

написа за триумфа в Краков на народа

и краля - “Orientis Fulmen”, във която

и чудото небесно също е възпято.

(Пр. Блага Димитрова)17

Чудото е възпято и нарисувано и в книгата “Янина” за славните подвизи на Ян Трети - там кометата грее над турските знамена. Това славно припомняне на Кометата води към довода, че през 17 век кометите са разчитани като позитивни знамения спрямо полската съдба. То служи на патриотичните надежди на поляка от началото на 19 век - наблюдавайки новата комета той очаква появата на нов Ян Трети. Според думите на Соплица, произнесени след спомените на Войски, този нов герой се появява в посока, обратна на изгрева на слънцето - от запад. Това е Наполеон, чиито полски легиони влизат в Соплицово. В образа на новата комета личи заплашителна порода, звучат мотиви на предупреждение. Тя е персонифицирана като чудовище с кърваво око, лети на север като се прицелва в Полярната звезда (зад която стои Северният враг на Полша Русия), опитва се да улови звездите в мрежа.

Тълкуванието на кометата като инцидентен и катастрофичен небесен знак е предшествано от образа на Зодиакалното небе, изпъстрено с полските варианти на зодиакалните съзвездия - наместо Кастор и Полукс славянските близначни божества Лелюм и Полелюм, осмислени още като съюза между Литовското княжество и Полската корона. После следва християнската полска легенда за Везните - на тях Бог в дните на Сътворението теглил планети и звезди, преди да ги запрати в бездните на света. Идва ред на звездното Сито, през което Бог пуснал житни зърна за изгонения от Рая Адам. Особено място сред съзвездията заема Колата на Давид, карана някога от Луцифер, после победен и изхвърлен от небесния воин Михаил. С това съзвездие се свързва и появилата се през 1811 г. комета. Тя лети така, сякаш се опитва да заеме бившето място на Луцифер. В нейния порив присъства богоборческото, а в романтизма то характеризира дързостта на човешкия Аз, домогващ се до съревнованието с Бога, до вмешателството в неговите правила. Посоката на полета на север ясно насочва към северния поход на Наполеон срещу Русия.

Образите на кометите в “Пан Тадеуш” доказват утвърдения език на тези знаци в текста на епичното небе. Те обслужват епичния паралелизъм между двете равнища на епическите събития - небесното и земното. Проявяващ се в древните образци под формата на игра между боговете, този епичен паралелизъм се актуализира в подходящ жанрово-стилистичен вариант. Небесното поле на воденето на битките, в което участват свръхестествени сили се превръща в метатекст на земното ставане на нещата, които там се обясняват и осмислят. Този метатекст е изключително актуален във времето на Барока.

Измежду небесните знамения, фиксирани в барокови текстове във връзка с важни исторически събития, най-популярното знамение предшества шведския “потоп”. Неговото описание присъства в епическата поема “Обсадата на Ясна гура” и се счита, че е образно шифроване на комета. Описанието е предшествано от идеята, че е дошло време, в което Богът-Съдия е решил да говори на хората чрез знаци, тъй като е изчерпал търпението си. Знаците се явяват по суша и по море, сипят се от небето под формата на мълнии и събарят кулите на човешкото невежество. В този период гордата със своята красота Ченстоховска кула, досягаща облаците, също пада и изгаря, за да известни гибелни моменти. Тогава по Божа присъда в небето над Ченстохова се забелязва следният знак: кръст се появява в средата на слънчевото лице, после внезапно отскача вдясно и се превръща в кърваво сърце, пробито от меч. От лявата страна на слънцето се появява ръка, която държи кръгла ябълка. После ябълката отскача към челото на слънцето и там, руменеейки (от срам) се разделя на четири. От нея плъзват тънки брезови клонки с вишнев цвят и се сплитат, за да образуват, метла вдясно горе над слънцето.

“Метла” е едно от популярните народни наименования на кометите, споменато и от Мицкевич в “Пан Тадеуш”. В него е отразена както образна асоциация, така и смислова, прогностична дефиниция - вярването, че Кометата помита съдби на народи и велики личности, бележи историческа превратност. В такъв смисъл тя е аналог на Фортуна. Образът на метлата алегоризира Кометата. В посоченото описание е даден един доста сложен и динамичен емблематизиран образ на Метлата и ако словесният текст показва как той се рисува в движение, то т.н. прогностична рисунка на паулинския монах Антони Новаковски (вж. приложение 11) дава неговият сборен вид - в нея са всички елементи на видението. То било забелязано от двама паулински монаси на 9 юли 1654 г. по залез слънце.

Образът на кометата е нарисуван в словото и в рисунката по принципите на бароковата емблематизация. Постепенното градене на неговата емблема разгръща цялостен сюжетен код на предстоящите военни събития. Ако направим вероятностен бароков прочит на образа, то можем да получим следното тълкувание: появилият се в средата на слънцето кръст показва изпитание на вярата, повелено по волята Божия. Силно кървящото сърце, прободено с меч, символизира християнското себеотрицание на саможертвата и нейната героикахристиянската символика мечът е синоним на кръста и означава изпитание на Духа). То се появява в дясната, позитивна страна. Ябълката от лявата половина символизира греховното посегателство и същевременно - предизвикателство към духовна съпротива. Тя отвежда ябълката в центъра горе, за да я разсече на четири парчета, т.е. на кръст. Кръстът е център на Слънцето-Провиденция, като модел на света то обединява духовната вертикала и земната хоризонтала, времето и вечността, в които се вписва човекът. Покаралите брезови клонки, сплетени в метла, показват, че от свещенодействието-битка, ще произтекат с голяма сила съдбовни промени, ръководени отгоре. В анализа на изображението има значение точно къде (по модела на кръста) във вертикала или хоризонтала е разположен определеният знак в знака.

Когато пишейки “Трилогията”, Сенкевич стилизира в бароков дух своята поетика, той черпи изворов материал и епически структури от Барока18 и извършва своите “заемки” от текста на бароковото небе. Но в същото време е бил впечатлен от образа на комета, която наблюдавал през ученическите си години (1859г). Кометата била гледана като предизвестие на исторически катаклизми, тя “подготвила” историческата прелюдия от протестни действия до Януарското въстание от 1864г. Деветнайсти век подава ръка на 17 век. Както определя Тадеуш Буйницки небесните знаци са “обичайни и конвенционализирани топоси на тогавашната литература (включително в дневничните и форми)18 и Сенкевич ги “заема” като такива от дневниците на Кубала, Шайноха, Пасек и Кордецки, от епическите творби на Потоцки и Твардовски. Началото на глава Х (“Потоп”, т.I) задава образа на неспокойната пролет на 1655г., предшестваща “Потопа” - цялата източна граница от Север чак до Дивите поля, се превръща в дълга огнена ивица от разпалените по нея пожари. По небето започват да се явяват знаци - образи на разрушени кули и крепости. Върху образа на слънцето се изписва знаменитата поличба и скоро след това плъзва вестта за опасност от страна на шведите въпреки сключения от Ян Кажимеж за още шест години напред мир.

Следва героическият поток на полско-шведската война, чиято кулминационна точка е отбраната наЧенстохова, начело със свещеник Кордецки. Самият Кордецки участва на две равнища в романа - като негов герой и като автор на “Новата Гигантомахия”, един от бароковите извори на Сенкевич. Както указва Анджей Закшевски това произведение на Кордецки трябва да се тълкува не като дневник на полско-шведската война, а преди всичко като типично барокова творба, утвърждаваща значението на топоса Ясна Гура. В нея епизодът на полско-шведската война “израства до ранга на настъплението на еретиците срещу Марииния култ и срещу самия образ на Най-святата”19. В тази битка Бог изпитва вярата на своите избранници.

Интересен контекст за образа на кометите биха могли да бъдат другонационални текстове, свързани със 17 век. В тях могат да се издирят други параметри на присъствие на кометите в образа на небето. Без да се ангажираме със статистика на такива текстове, бихме могли да изберем чешкият роман на Алоиз Ирасек “Песоглавци” и “Дневник на чумавата година “ на Даниел Дефо. Романът на Ирасек подчинява образа на кометата на баладната концепция на романа, зад която се крие героичната трагика на националното отстояване в периода на изгубената чешка свобода. Романът на Даниел Дефо употребява просвещенската гледна точка на 18 век, за да потърси в чумната епидемия от 17 век (1665г.) сюжет за памфлет. И в двата случая кометите са ориентирани като знаци в пространството на националната историческа съдба, оказват се притежавани от нея, тъй като бележат национална събитийност и са нейна топика.

С типичния си хапливо-саркастичен тон Дефо пише за тази национална закотвеност на кометата: “Бабите и флегматичните хипохондрици от другия пол, които също бих нарекъл баби, забелязаха (както твърдяха по-късно, макар че го казваха и преди да преминат тези божии наказания), че тези две комети минавали точно над Сити и то съвсем ниско над къщите; от това било ясно, че и двете предзнаменования означавали нещо само за Сити.” Фикционалният аз-повествовател е очевидец и участник в двете големи бедствия, опустошили Лондон - чумната епидемия и последвалия на следващата година пожар, запален вероятно от разярени католици. Това е във времето на Реставрацията при управлението на Чарлз II, когато избухват яростни прокатолически и антикатолически среди под формата на предизвикани инциденти и заговори. Героят-повествовател си поставя трудния въпрос дали да остане в града или да го напусне. Години преди това Дефо е решил същия символичен въпрос по друг начин с утопичния остров на Робинзон Крузо - едно от английските дирения на “естествения човек”, опит за завръщане в Рая. “Дневник на чумавата година” дава друго решение - героят остава в кризисното общество, за да наблюдава всички синдроми на неговата паника и да им направи репортажна статистика. Паническият страх от кометите е част от общата суматоха, в която избуяват всевъзможни мистични и мелодраматични визии за света и идва царството на врачки и съмнителни астролози. Абсурдната и наивна човешка тактика е показана откъм зрелищната си страна, в своето противоречие спрямо здравия разум, в което личи просвещенската ирония на Дефо: човечеството подчинява своето съществуване повече на наивно-фантазни, отколкото на разумни механизми. Суеверното възприемане на кометите противоречи на астрономическите знания, наука и суеверие се намират във вечен антагонизъм. Хората могат да бъдат повече смешни, отколкото трагични в нещастието, когато защитните механизми са неадекватни.

Интересно е, че героят-повествовател взема решение да остане чрез гадание по Библия - той отгръща на прословутия 91 псалм (Псалм на Божията опека) , ползван като магическа лечебна молитва. Псалмът обявява егида спрямо всякакви болести и злини. Героят остава облечен в неговата Давидова риза да наблюдава бедстващата си нация в самия и център. Романът на Дефо регистрира просвещенската надсмешка на 18 век над религиозната настървеност на 17 век и над мистификацията на националните бедствия. Подобна демистификация извършва и полското просвещение в лицето на Игнаци Крашицки, играейки си с религиозните кодове и преобръщайки статута на духовните лица в стила на карнавално-шеговитото (“Монахомахия” и “Мишеида”).

В романа на Ирасек кометата е знак на героичната трагика на Голямото ходско въстание от 1680 г., свързано с легендарната аура на неговия водач - Ян Козина. Комета предшества и З0-годишната война, в която през 1620 г. чехите губят суверинитета си и попадат в рамките на Хабсбургската империя. В нея е заложено религиозно противостояние между чешката протестанска конфесия и хабсбургската католическа. За предишната комета си спомня старият Пржибек, когато наблюдава новата злощастна “звезда”. В спомена му е образът на дядо му, който “изпитал” знака на звездата върху чешкия си гръб - на младини златни ширити, в старостта - просяшка бедност. “Всяка комета е знак за нещо, туй е истината. Видял съм не една и след нея винаги избухваше война или мор” - казва Пржибек. Както в посочения пример от “Пан Тадеуш”, така и тук кометите установяват Инцидентния ред на историческите изпитания. Всяка нова комета напомня за предишна и тяхната родствена верига установява порядъка на Кометите като изпитателни знаци, като звезди на катастрофичната национална съдбовност.

В “Песоглавци” на Ирасек реализацията на кометата като съдбовен знак се оказва свързана с идеята за двата вида Съд - Земнияи Божия. В Човешкия съд Ян Козина е осъден на смърт и обесен. В Божия съд той печели делото срещу Ломикар една година и един ден след Земния съд - според хвърлената ръкавица на възмездието. Идеята за Божия съд синхронизира сбъдналото се възмездие на Козина с възмездието на осъдения на смърт Жак дьо Молле, Великият магистър на Ордена на тамплиерите, насочено към папа Климент и крал Филип Красиви през 1314 г. Малко преди да умре от сърдечен удар Ломикар попада на пасаж от книга, в който става дума за това. Времето между двете присъди и в двата случая е една година - това е годишният кръг, време на завъртане на колелото на Съдбата, когато се сменят позициите “горе-долу” и “виновен-невинен” и възтържествува справедливостта. Книгата, която чете Ламингер, е Книгата на Съдбата като връзка Бог-Битие. Синхронизацията на двата исторически момента, в които се реализира Възмездие, взаимната им идентификация утвърждава идеята за Божия съд като съд на скритата закономерна справедливост, която утвърждава етичен битиен порядък. В “Песоглавци” Бог е идентичен с националната кауза на подтиснатите и угнетените. Силата ва възмездната идея се подхранва от библейското идентифициране на Ламингер с образа на Звера (портретна идентификация - белезникави ресници на звяр, рижава коса, прилична на козина). Божият съд в “Песоглавци” се оказва четлива парафраза на Страшния съд от “Откровение на Йоан”. Показателен е фактът, че в своите “Старинни чешки предания” Ирасек разказва историята на Козина под заглавието “Божият съд”, което означава, че идеята за Съда е водеща. В “Откровение на Йоан” (9;12) се явява падаща звезда, която отключва наказателна бездна (от нея плъзват коне-сакалци със страшни ездачи), в нея може да се открие символен статут на комета, както и във Витлеемската, Пътеводна звезда. В “Песоглавци” Кометата явно функционира като знак на релациите Изпитание-Възмездие и Народ-История-Бог, проявени в разказваната национална съдба.

След всичко казано за кометите, можем да заключим, че в текста на небето те са порядък от знаци на превратностите в националната съдба и съответстват на нейната катастрофично-исторична логика. Тяхното тълкувание е зависимо от зигзагите на Историята и от премеждията на националния дух.

. . .


През септември 1830 г., три месеца преди избухването на Ноемврийското въстание, поетът на апокалиптичните романтични визии Зигмунт Крашински пише катастрофичната си творба “Сън”. Решаваща роля за неговото вдъхновение изиграва разказът на английския му приятел Хенрик Рийв за кометата, която ще се яви през 1830 г., за да отбележи поредния край на света. “Сигурно затова в тази визия участват детайли, които могат да се отнесат към живота на капиталистическа Англия; /.../затова се реализира установена стилизация, целяща да обрисува залезния образ на определената цивилизация.”20 Но 1830 се оказва героична и трагична година за Полша и Крашински ще напише своята полска “Не-божествена комедия”.

Един от женевските философски извори на Крашински е италианският мислител Джанбатиста Вико - автор на провиденциалистична концепция за обществения живот. Върху една от философските му емблеми21 кълбото на физическия свят се докосва до постамента с Омировия бюст. Фигурата на Омир е осветена от пречупения лъч на провиденцията (око в триъгълник). Това е напомняне, че хората трябва да видят участието на Провиденцията не само в Природата, но и в Обществения живот (според предписанията на Вико). Тези идеи са много близки до полската медиумна нагласа, поощрявана от националните катаклизми.

Бароковият 17 век е школа за полското звездно мислене. В полза на нейната авторитетност и активност красноречиво говори делото на известния полски астроном Ян Хевелиуш. През 1668 г. той издава своята “Кометография”, в която са събрани и описани всички комети, появили се до 1665 г. Самият Хевелиуш е открил 6 от тях. Славата на полската история остава втъкана в образа на звездното небе – Хевелиуш кръщава едно от откритите съзвездия Scitum Sobescianum ( Щитът на Собески).


. . .

Б Е Л Е Ж К И:


1Obremski, K. Obraz Boga w polskiej liryce religijnej XVII wieku. Toruń, Towarzystwo naukowe w Toruniu, 1990, s. 31.

2За ангелологията и нейните полски ракурси, вж. Trzcińska-Fruchlingowa, I. O aniołach. Wierzenia, teorie, myśli. Kraków, Miniatura, 1995

3 Hernas, Cz. Barok. Warszawa, PWN, 1976, s. 6.

4Оценка на И. Хжановски, шаржирана от Антони Мацкевич, вж. Wybrane zagadnenia z literatury. cz.IV. Barok, Kielce, 1996, s. 50.

5Оbremski, K. цит. съч., s. 35.

6Пак там, s. 50.

7Делчев, Кр. Философските емблеми ХVI - ХVIII в. С., Лик, 1999, с. 8.

8За кривото огледало на алхимията и ролята на алхимика като шут-присмехулник вж. Рабинович, В. Алхимията като феномен на средновековната култура. С., НИ, 1984, с.103, с. 123.

9Вж. Michałowska, T. Poetyka I poezja. Studia I szkice staropolskie. Warszawa, 1982, 396-397.

10Вж. Кочев, Н. Античният херметизъм. С., УИ “Св.Кл.Охридски”, 1999, 46-48.

11Вж. Hernas, Cz. цит.съч., s. 168.

12 Вж. Рабинович, В. цит.съч., с.123.

13 Мафей, П. Чудовища по небето. НИ, С., 1986, с. 15.

14Пак там, с.17.



15Вж. Шкодров, В., Иванова и др.,. Халеевата комета на път към Слънцето. С., НП, 1985, 32-40.

16Възпитател на Нерон е и египетският жрец Хайремон, работил като управител на Александрийската библиотека, привърженик на кометомантията - гадаене по комети. Той разграничавал “добри” и “лоши” комети - вж. Шкодров, В. и др., цит.съч., с.38-39.

17Цит. по: Мицкевич, А. Пан Тадеуш или последна саморазправа в Литва. С., НК, 1959, пр. Бл. Димитрова, с.248.

18Bujnicki, T. Sienkiewicz I barok. - Pamiętnik literacki, 1992, z.4, s.31.

19Zakrzewski, A. W kręgu kultu Maryjnego. Częstochowa, 1995, s.112.

20Janion, M. Zygmunt Krasiński. Debiut I dojrzałość. Wiedza powszechna, Warszawa, 1962, s. 160.

21Вж. Делчев, К. цит. съч., 53-57.

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА РОМАНТИЧНИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК

“Наместо да кажем молитва попътна -

Боже, позволи да се върнем към твойто творение.” Кажимеж Вежински


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница