Съдържание: В. Пари 1 В. Пари 2 В. Телеграф 18
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 30.06.2008 г., с. 5 Курортът до Каварна на Гриша Ганчев ще се проверява от Брюксел Албена Борисова
- 30.06.2008 г., с. 9 Георги Ганев: Диференцираните ставки по ДДС са покана за икономически глупости Програмен директор в Центъра за либерални стратегии
- Стефан Антонов
- 30.06.2008 г., с. 12 - 13 Мечти и реалности относно енергийните приоритети Истинският приоритет за българските граждани е да разполагат с достатъчно енергия
- Александър Божков
- 30.06.2008 г., с. I България ще форсира споразумениео за НАБУКО Ако турската страна продължава да проявява претенции, трасето може да я заобиколи
- Светлана Ненова
- 30.06.2008 г., с. I "Италчементи груп" започна най-големия си проект в България Новата производствена линия ще позволява да се горят и твърди битови отпадъци
- Доротея Спасова, Варна
30.06.2008 г., с. 2 Трима уволнени в земеделското министерство В края на миналата седмица земеделският министър Валери Цветанов обяви, че е уволнил трима директори в министерството и се закани да има нови наказания. Уволненията нямат връзка с блокираните средства по САПАРД, а са в резултат от протестите на животновъдите и проблемите в сектора. Освободени са шефовете на дирекции "Аграрно развитие" Цветан Димитров, "Земеделие и гори" Георги Тошев и "Безопасност и контрол на храните и фуражите" Костадин Гайгаджиев. Мотивите не са за несправяне със задълженията, а поради факта, че образователният им ценз не отговаря на изискванията на длъжностната характеристика за заемания от тях пост. В заповедите и на тримата е записано, че са освободени поради "обективна невъзможност да изпълняват служебните си задължения". 
30.06.2008 г., с. 5 Курортът до Каварна на Гриша Ганчев ще се проверява от Брюксел Албена Борисова Терените, върху които Гриша Ганчев получи правото да изгради комплекс от 500 курортни къщички, са включени в сигнала на природозащитната коалиция "За да остане природа в България" до Европейската комисия. Жалбата е срещу неправомерните замени на гори и ще бъде връчена на комисарите още тази седмица. На 26 юни правителството реши да смени статута на 560 дка гора край каварненското село Топола, като така даде право на собственика им "Литекс комерс" да строи. Промяната беше обяснена с нуждата за изготвяне на устройствени планове. Само 20 дни по-рано кабинетът отказа да смени статута с мотива, че терените са част от екомрежата "Натура". Защитената зона не забранява строителството, но преди реализацията на всеки проект там трябва да бъде извършена оценка за съвместимост с "Натура". От РИОСВ - Варна, не можаха да дадат информация дали промяната на статута на въпросните терени е подложена на задължителната оценка. На сайта на екоминистерството също няма информация за подадено заявление тя да бъде направена . "Ако оценката не е извършена, значи самото правителство е нарушило закона", коментира Тома Белев от асоциацията на парковете. В края на миналата седмица Държавната агенция по горите е одобрила още три замени на гори от държавния фонд край Царево, Несебър и Разлог срещу частни имоти в Мездра, Белоградчик и Монтанско. Разменени са 170 държавни срещу значително повече частни гори, но отново не се обявяват имената на инвеститорите.
30.06.2008 г., с. 9 Георги Ганев: Диференцираните ставки по ДДС са покана за икономически глупости Програмен директор в Центъра за либерални стратегии Стефан Антонов Докато САЩ и Западна Европа обмислят как да противодействат на високите цени на енергийните суровини и на храните, в България правителството продължава да увеличава бюджетния излишък, който стигна рекордни стойности за първите четири месеца. Вече се появиха и първите сигнали, че в управляващото мнозинство обмислят харченето на част от излишъка да започне още от лятото и да не се чака края на годината. За това как се харчат парите на данъкоплатците разговаряме с Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Оправдано ли е още от лятото да започне да се харчи от бюджетния излишък, каквито индикации идват от управляващото мнозинство? - Нека разделим въпроса на две - технически и политически, трябва ли да има излишък изобщо. Когато държавата има големи приходи, над това, което е заложила, технически е по-разумно парите да се харчат текущо и постепенно, вместо в края на годината, когато в бързината има много мътилка и когато трудно може да се обяснят на данъкоплатците всички проекти, по които се планират допълнителни разходи. Но от политическа гледна точка, след като не спряхме да викаме през втората половина на 2007 г., че и през тази излишъкът ще е много по-висок и че има много по-голяма възможност за сваляне на данъците, защо ни убеждаваха, че нещата ще са различни, че бюджетът ще е по-напрегнат? Вярно, бе въведен плоският данък и очевидно Министерството на финансите трябва да е по-консервативно, но остава въпросът защо правителството избира да взима пари в повече, които да харчи, вместо изобщо да не ги взима. Излиза, че това правителство иска да харчи. Тече преразпределение от хора, които създават доход, към хора, които не създават. Това е очевидна лява политика, но правителството я следва, без да я заявява ясно и да я сложи за одобрение на гласоподавателите. А това не е съвсем честно. За съжаление правителството не успя да ни убеди и че няма квотен принцип и партийни пристрастия при харченето. Изливането на едни 407 млн .лв., колкото правителството може да изхарчи от излишъка без санкция на парламента, може ли да окаже инфлационен натиск? - Ако парите отидат за пътна инфраструктура, разбира се, че ще се отрази в сектора на строителството и при стандартна динамика на търсенето ще покачи цените. Често казваме, че строителството не влиза в индекса на потребителските цени, но се просмуква през наеми. Това е и енергоемък отрасъл, а енергията вече създава проблеми като цена, затова, ако не се отговори на повечето пари с разширен капацитет, е нормално да очакваме поскъпване. Иначе 400 млн. не са много на фона на цялата стопанска активност, за да повишат инфлационния натиск като цяло. Според вас има ли логика изобщо да се харчи без разрешение на парламента? - Тази сума, която посочихте, или 1.5% от заложените приходи в бюджета, не са голяма сума като буфер, който да е на разположение на правителството. Но е много полезно, когато реши как да ги харчи, правителството да информира парламента. Алтернативата? - Парите да се оставят в ръцете на хората и практиката е доказала, че това е по-удачно. Но ако се провежда лява политика, на ценностно ниво няма конфликт. Лявата философия е, че държавата знае по-добре от хората, че пазарът се проваля достатъчно често и се налага държавата да решава вместо него. Ако приемем това за вярно, пътната инфраструктура не е лошо място за инвестиране, защото е важна за бъдещия растеж на икономиката. Но тогава не трябва да стигнем до принципа "Батко дава парите, а свършената работа е лоша". Нужно е да се инвестира задължително и в железопътната инфраструктура, няма извинение, че до морето не се стига за 2.5 часа. Цялата система е забатачена и като инфраструктура, и като превозен бизнес. Ние още нямаме магистрала, която да тръгва от едната граница и да стига до другата, и това стимулира превозвачите да заобикалят България. Може ли със задържане или понижаване на част от акцизите да се противостои на високите цени и правилна политика ли е това? - Оправданието за увеличаването на акцизите беше, че трябва да се стигнат минималните нива в Европейския съюз. Сега, когато вече сме в ЕС, министърът на финансите може да плесне по масата и да каже "стига". Най-малкото може да издействаме нещо на друг фронт, защото в ЕС тече едно голямо договаряне и високите акцизи може да се компенсират с нещо друго. Не виждам защо България да не е държавата, която да се изправи и да каже - стига с тези акцизи. Идеята на акцизите е именно да вдигнат цените на стоки като цигари, алкохол, горива и по този начин да отказват хората от тяхното потребление. Въпросът е защо вдигнахме акцизите още при първото препятствие. Най-вредно е те да се ползват за генериране на приходи, които да отиват за общо харчене. Това е лоша фискална политика. Общите приходи трябва да се формират от общи данъци - ДДС, данък печалба и подоходните налози, а акцизите трябва да изпълняват специфична цел. Например приходите от акцизи върху горива, които причиняват замърсяване, трябва да отиват за мерки за възстановяване на околната среда, тези от акциза за цигари - за лечение на рак и други проблеми, свързани с тютюнопушенето, и т.н. Разбира се, ако хазната смята, че има пари и желае да намали облагането, акцизите са един от вариантите, въпреки че аз бих предложил да се намали осигурителната тежест. Така ще продължи облекчаването на пазара на труда, тъй като там продължава да е най-голямото изкривяване на стопанската активност. От много по-голямо значение за икономиката е т.нар. осигурително облагане, там държавата може да поеме много повече от тези 12 пункта и да намали изземването на доход от хората. Със сигурност това ще намали излишъка, без обаче да се отрази върху бюджета на НОИ и на проектите за вдигане на пенсиите. Но така няма ли съвсем да се изкриви тенденцията осигурителната система все повече да се самоиздържа и все по-малко да разчита на субсидии от бюджета? - Не съм привърженик на мнението, че световната хармония непременно изисква осигурителната система да се издържа от осигуряващите се, особено нашата осигурителна система днес. След унищожаването на пенсионния фонд през 50-те години на миналия век системата беше поставена на една изключително неустойчива основа, разходопокривната. При намаляващо население да доминира разходопокривния стълб обаче е абсолютно погрешно - няма логика намаляващите хора в работоспособна възраст да изхранват все по-голям дял от населението над тази възраст. Това е много добра система, когато населението расте с 2-3% на година и работи много зле, когато намалява, както у нас, с по 0.5%. За мен изходът е в капиталонатрупваща система, в която всеки натрупва средства за себе си и когато се пенсионира, ги ползва за самия себе си. Но трябва да има преходен период за поколението на хората, родени преди 1959 г. и разходите за този преходен период би трябвало да се посрещнат от общите данъци. Затова може да се планира разходно покривна система до 2035 г., да речем и след това всеки каквото е спестил, това да си харчи и повече да не се облагат трудовите договори. От кой данък трябва да се финансира подобна мярка? - ДДС е един много добър данък, доколкото ще се запазят нивата и на корпоративното подоходно облагане, и на данъците върху доходи на физически лица. Един добре капитализиран Сребърен фонд, който да се финансира от бюджетния излишък, ще свърши страхотна работа, разбира се, стига да заработи по подходящ начин. Само че в момента се дебатира и за евентуално сваляне на ДДС с цел антиинфлационен ефект? - Зависи от еластичността на стоките. Ако има търсене, дори данъкът да се намали, цените няма да паднат и обратното. А въвеждането на диференцирани ставки по ДДС? - Изключително вредно е да има диференцирани ставки на ДДС. Вижте, диференцираната ставка за туроператорските пакети беше официална държавна покана "изливайте бетон на Черноморието" и не знам защо не се разбра от обществото. Различните ставки ще предизвикат същите негативни ефекти във въпросните сектори. 20% ДДС висока ставка ли е за България? - Смятам, че ако продължава този благоприятен бизнес цикъл, приходите ще стигнат до такова ниво, че ще може да се свали до 19-18% и ще може да се мисли дори за 15%. Тоест критиките, свързани с ДДС, популизъм ли са? - Критики заслужава разходната част на бюджета, това как и колко ефикасно се изразходват натрупаните средства. Подобни размисли са чужди на българската държава. Има някакви наченки на програмно бюджетиране, но няма опити да се обяснява на обществото защо му се взимат парите и какви ползи ще се създадат от това. Постепенно работата на Сметната палата се подобрява, но като цяло ситуацията е такава, че си даваме парите на държавата и вярваме, че тя може да ги харчи. Ами как няма да се краде. Този ред на мисли може ли да се пренесе и върху еврофондовете? - Може би най-полезното на еврофондовете е фактът, че Европа може не само да ги спре, но и да си поиска даденото. Този грандиозен скандал в крайна сметка може и да предизвика нещо полезно. Стана ясно, че в пътния фонд има много сериозни конфликти на интереси. Аз бих се притеснил много на мястото на управляващите, но те явно са хладнокръвни хора. Не може съпругата на директора да работи в надзорна фирма по пътни строежи. Или тя да си търси друга работа, или директорът трябва да напусне поста си. На запад подобни неща въобще не се мислят, те се подразбират. Най-честото решение в Европа е да се откаже държавният пост. Не може и "Ламбургини", и задна седалка. Нарастват опасенията от поскъпването на храните и енергийните ресурси, стигнаха ли своя пик? - Според мен при храните нещата ще се нормализират до 5 години. Светът ще разбере колко вредни са преференциите за биогоривата. Преразглеждане на тази политика вече се обсъжда в САЩ и Европа, няма начин да подмине и България. Предлагането реагира с нови технологии, ще се чуе дори за нови храни като генно модифицираните. Човекът е рационално животно и нещата ще се балансират. По отношение на горивата съм раздвоен за това коя от следните две тенденции ще се случи. Няма изчерпване на въглеродните горива, въпреки че търсенето расте изпреварващо. При нормален свят след 2-3 години ще забравим за този проблем, но сериозен дял от горивата се добиват в непазарни икономики като Русия и Нигерия. Там постъпленията не се реинвестират, а се изяждат и няма машини, които да добиват петрол, въпреки че запасите са налице. Тези икономики не инвестират в капацитета си. Дългосрочно това означава, че цените ще могат да си растат много сериозно. Радващото е, че мюсюлманските държави не се отнасят разхитително към ресурсите си. А и на планетата има огромно количество въглища, така че няма притеснение, че ще останем без енергия.
30.06.2008 г., с. 12 - 13 Мечти и реалности относно енергийните приоритети Истинският приоритет за българските граждани е да разполагат с достатъчно енергия Александър Божков Преди няколко дни, на специално свикан Консултативен съвет по националната сигурност, президентът Първанов обяви проекта "Набуко" за приоритетен за българската енергетика. Няколко месеца по-рано същият президент Първанов на обща пресконференция с тогавашния руски президент Путин обяви като приоритетен за България проекта "Южен поток". Какво е общото между тези два проекта? И двата представляват дълги газопроводи, които започват източно от Европейския съюз, минават транзитно през България и захранват с природен газ Централна и Западна Европа. Защо тези два проекта, или един от двата, в зависимост от това кой ни е на гости в момента, да са приоритетни за българската енергетика? Някак си ми си струва, че истинският приоритет за българските граждани и фирми е да разполагат с достатъчно енергия, при това на разумни цени, за да могат да живеят спокойно и богато. Фундаментално известно е, че по-ниските цени се получават при конкурентна борба между продавачите на стоката или услугата. Също така фундаментално известно е, че монополът, бил той държавен или частен, винаги предлага по-високи цени и по-лоши услуги. Прокарването на "Набуко" и "Южен поток" през българска територия се предполага да стане от българския монополист "Булгаргаз". Успоредно с това се очаква някой ден за завърши успешно още един проект - този за атомната централа в Белене, който ще се изгражда от един друг български държавен монополист, наречен НЕК. Да приемем сега, че и трите проекта са приоритетни за българското правителство. Не случайно за тях беше свикан цял консултативен съвет при президента. Да предположим, че българската държава и държавните енергийни дружества монополисти хвърлят наистина всичките си усилия, човешки, административен и финансов ресурс, за да завършат тези три проекта възможно най-скоро. В резултат на това, когато проектите започнат да функционират, НЕК ще разполага с още повече монополни възможности да продава у нас и при съседите ток, а "Булгаргаз" ще може да получава от двата газопровода известна квота, за да предлага в монополното си качество достатъчно газ на българските консуматори. Не си спомням в последните години, независимо от спирането на четири блока в АЕЦ "Козлодуй" и въпреки някои спорове с "Газпром", българските консуматори на ток и газ да са останали без необходимите им количества енергия. Монополистите винаги имат достатъчни количества енергия за българките граждани и фирми. Монополистите също така си определят цените на тази енергия на базата на някакви си техни монополни тайни разчети, в резултат на което цените на природния газ и на тока непрекъснато растат. Когато завършат "Белене", "Южен поток" и "Набуко", нашите монополисти ще трябва по някакъв начин да си възвърнат инвестициите, направени по тези три проекта. Без съмнение част от възвръщането на инвестиционните разходи ще стане през ново увеличаване на цените на енергията за крайните потребители. Следователно тези три приоритетни за българското правителство проекти ще ни донесат на нас, българските граждани, само по-високи цени на енергията. Има ли друго решение? Естествено, че има. То не само съществува, но е задължително за българската енергетика на основа на собствените ни закони и европейските директиви и регламенти. Само дето тези закони, регламенти и директиви не се изпълняват. Например от години в българското законодателство съществува теоретичната опция различните производители на електроенергия да се конкурират помежду си и да продават тока си направо на крайния потребител в конкуренция помежду си. Проверете, уважаеми читатели, обаче колко независими производители са лицензирани у нас. После проверете още един интересен казус. Колко пари иска монополистът НЕК, за да пренесе енергията от независимия производител до независимия консуматор, за да се получи така, че винаги токът, произведен в мощностите, собственост на НЕК, пренасян от НЕК и продаван от НЕК, да е за предпочитане пред онзи на независимия производител. В допълнение към това у нас от тази година е в сила и европейската разпоредба, че дори и крайният битов консуматор има право на избор между доставчиците на енергия и може да сключи договор с този, който му предлага най-добри условия и на ниски цени. Да, но трите монополиста, собственици на електроразпределителните дружества, са си поделили България на три феодални владения и явно са се заклели да не се конкурират помежду си независимо от европейските правила, ако и тримата монополисти да са представители на три държави - членки на ЕС. Освен природния газ на "Булгаргаз" и тока на НЕК съществуват редица възможности за получаване на енергия от алтернативни и възобновяеми енергийни източници. Не само съществуват, но са и приоритетни за същия този Европейски съюз, в който гордо членуваме. Но още миналата година българското правителство официално заяви, че няма намерение да изпълнява целите на съюза, а именно до 2020 г. 20 на сто от енергията да се произвежда от възобновяеми източници. В резултат на тази твърда позиция на нашите държавници си имаме една мъничка символична Агенция за енергийна ефективност с мъничък, дори символичен бюджет, но си имаме държавна гаранция за изграждането на Белене и президентско покровителство над транзитните газопроводи. Мечтая си някой ден някое българско правителство да обяви приоритети в енергетиката, които да бъдат просто: 1. Създаване на конкурентна среда 2. Ликвидиране на монополите 3. Гарантиране на възможности за избор на потребителите 4. Развитие на местни алтернативни източници на енергия. Вероятно ще трябва доста да почакам.
30.06.2008 г., с. I България ще форсира споразумениео за НАБУКО Ако турската страна продължава да проявява претенции, трасето може да я заобиколи Светлана Ненова България е готова да разговоря с всяка страна поотделно - с Турция, Австрия, Румъния и Унгария, за по-бързо договаряне и подписване на междуправителственото споразумение за газопровода "Набуко". Затова е настоял пред Консултативния съвет за национална сигурност през миналата седмица министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Според изявленията му подписването може да се очаква през ранната есен или до края на годината. "Боташ", ОМV, "Трансгаз", "Булгаргаз", "Мол" и RWE имат по 16.5% в международната проектна компания "Набуко газ пайплайн". В петък министър Димитров се срещна с Михай Баер, посланик със специални поръчения и координатор на проекта за Унгария, който също е подкрепил ускоряването на работата по споразумението. Двамата са обсъдили идеята да се проведе среща на високо равнище между петте страни, за да обединят позициите по документа. В момента има проект, съгласуван с Европейската комисия (ЕК). Така също Унгария и отпреди месец Турция имат свои проекти по документа. Именно предложеният турски проект забавя преговорите по споразумението, които се планираха за юни. Според източници, близки до проекта, турската компания "Боташ" поставя неприемливи условия за контрол и иска преференциални цени на природния газ. Първоначалният вариант на ЕК се обсъжда с акционерите в проекта повече от година. Трябва да има единна позиция по варианта, съгласуван с ЕК, предлага икономическото министерство. Оттам обясниха, че този вариант се доближава до унгарския, но отказаха да посочат разликите. В документа трябва да се запишат по-детайлно текстовете, свързани с политическата подкрепа, която правителствата ще дадат на газопровода, както и по-благоприятното му третиране според националното законодателство, смята министър Петър Димитров. Разглеждат се и възможностите за заобикаляне на Турция чрез газопровод от Грузия до България или от Грузия до Украйна като реакция на претенциите на турската страна, се посочва в доклад на вицепремиера Ивайло Калфин. Газопроводът от Туркменистан през Грузия и Украйна беше предложен неотдавна от премиера на Украйна Юлия Тимошенко. Трасето трябва да мине през Азербайджан, грузинското пристанище Туапсе и оттам тръбата да тръгне по дъното на Черно море през Крим към ЕС. Туркменистан обаче обяви, че няма да участва в този проект. За момента проблем остава осигуряване на газ за тръбата. Като доставчици се смятат Азербайджан, Ирак, Туркменистан и Египет. До момента България има подписан протокол за сътрудничество с Азербайджан, който предвижда да започнат преговори между двете газови компании за 1 млрд. куб.м годишно. За да се сключат предварителни договори с доставчиците, както предлага икономическото министерство, е необходима и подкрепата на САЩ например, които имат силно влияние в Ирак. След срещата с унгарския координатор Петър Димитров заяви, че САЩ ще се включат непряко в газопровода, но не уточни по какъв начин.
30.06.2008 г., с. I "Италчементи груп" започна най-големия си проект в България Новата производствена линия ще позволява да се горят и твърди битови отпадъци Доротея Спасова, Варна "Девня цимент" АД започна реализацията на най-големия си инвестиционен проект в България, каза изпълнителният директор Алекс Кар. На 28 юни в дружеството, което е собственост на "Италчементи груп", беше направена първа копка на нова производствена линия за цимент и клинкер. Проектът е на стойност над 500 млн. лв., а линията ще влезе в експлоатация през 2010 г. За него дружеството беше отличено със сертификат за първи клас инвеститор още през 2007 г. Това е една от най-големите индустриални инвестиции в България през последните 20 години. Замисълът предвижда реконструкция и модернизация на инсталациите в дружеството за производство на клинкер и цимент. Това означава подмяна на пещите за производство на цимент по мокър способ с линия, която използва т.нар. сух способ. По този начин ще намалят значително разходите на дружеството, особено за горива. Причината е, че при мокрия способ, по който в момента се произвежда циментът в Девня, смесването на суровините се извършва в специални резервоари с вода. Затова изпичането на цимента след това изисква голямо количество енергия. В същото време при сухия способ за смесване на суровините се използва въздух под налягане, което снижава себестойността на продукцията. Друга цел, която ще бъде постигната, е увеличаване на производствения капацитет на компанията. След заработването на новата линия "Девня цимент" ще произвежда по 3 млн. т продукция. В момента капацитетът е 2.5 млн.т и включва цимент и сухи строителни смеси "Маестро". Според плановете новата инсталация ще има специално съоръжение за изгаряне на твърди битови отпадъци. За изпичането на цимента ще бъдат нужни около 200 хил. тона. Преди изгарянето и след предварителна обработка ще се отделят желязото и стъклото. От пластмасите и хартията ще се правят специални пелети, които да се горят в камерите. Проектът на "Италчементи груп" ще превърне "Девня цимент" в най-модерния завод в този бранш в Европа. С тази инвестиция ще бъдат приложени най-добрите налични технологии в циментовото производство, каза Алекс Кар. По думите му "Италчементи груп" определя България като един от ключовите пазари за бъдещото си развитие и инвестиции. "Италчементи груп" е петият по големина производител на цимент в света. У нас компанията държи около 40 на сто от вътрешния пазар. Тя има годишно производство от 70 млн. тона цимент и притежава 63 циментови завода, 134 кариери, 613 бетонови възела и други производствени площадки в 22 страни. Компанията влезе на българския пазар през 1998 г. с приватизацията на тогавашния циментов завод в Девня. Година по-късно групата придоби мажоритарния дял от димитровградския "Вулкан", а след това изкупи и миноритарните пакети от него. "Девня цимент" изнася около 1 млн. тона клинкер и високоустойчиви видове цимент за страни от Европейския съюз и Северна Америка. Делът на "Италчементи груп" в общия износ на цимент от България е над 90 на сто. Групата формира и около 25 на сто от общия товарооборот на пристанище Варна-запад. Снимка на три колони - Линията ще влезе в експлоатация през 2010 г.
Каталог: press -> June 2008 press -> Тема: здравеопазване press -> Обществени и политически нагласи октомври 2014 June 2008 -> 11 юни 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура June 2008 -> 6 юни 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура June 2008 -> 24 юни 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура June 2008 -> 5 юни 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура June 2008 -> Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали съдържание: В. Труд 2 В. Труд 5 June 2008 -> 4 юни 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|