Съдържание

4. КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Географските характеристики на територията на Община Белоградчик, разположена в западната част на Стара планина и Западния Предбалкан, а самия град в югозападното подножие на Белоградчишкия венец са предпоставката за заселване на различни цивилизации по територията още от Древността и за пространственото развитие на селищната структура в миналото и настоящето. В тази връзка, културното наследство в района е резултат от дългогодишното напластяване на отминали цивилизации и епохи, които носят специфична памет и идентичност на мястото.

Националната концепция за пространствено развитие на Република България представя културните коридори и прави оценка за степента на значимост на културното напластяване, като община Белоградчик е представена с ниска степен – наличие на един слабо изразен културен пласт. През територията на общината преминават културни направления с линеарно разположени обекти от един или два исторически периода с идентични стилови и смислови характеристики, всичко това обуславя наличието на линеарна структура.

Последните политики на ЕС са ориентирани към управление и свързване на екологичните, ландшафтни и културни ценности на регионите и реализиране на местния потенциал за развитие на общините и регионите.

В този смисъл пространственото и социално-икономическо развитие на територията ще бъде ориентирано към културното наследство в общината и природните и културни ландшафти, които изразяват регионалната специфика. Това са факторите, които имат водеща роля в устройството на територията и регионалното развитие.

Този подход в пространственото развитие е отправна точка и при пространствените политики, свързани с материалното и нематериалното културно наследство на България, които се залагат в НСРР и НКПР и са в пряка връзка с качеството на живот. Отчита се и промененото отношение към културните ценности и разширяване на пространствения обхват на културното наследство – от единичната ценност до ансамбъл с неговото обкръжение и цялостната градска и/или природна среда, в която е ситуиран, от интериора на сградата и нейната конструкция до характерния пейзаж, от културните коридори/маршрути до подводните културни ценности.

Основните насоки в опазването на културните ценности в цялото им времево и видово многообразие са свързани със съхраняване на техните уникални характеристики, чрез консервация и активно опазване, публична загриженост и адаптация в най-широк смисъл, запазване и развиване на духа на мястото /genius loci/ и на пространствената идентичност и развитие на потенциала им за стимулиране на икономическия растеж.

Взаимодействието на природата и човека е формирало многобройни културни пейзажи в общината. Най-общо казано културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които носят историческа памет и национална идентичност. На територията на общината са налични културни ценности - материални и нематериални свидетелства за човешко присъствие и дейност, които са с висока научна и културна стойност за индивида, общността и обществото в региона. Културното наследство в община Белоградчик е представено от археологически и исторически, както и от природните ценности, народните традиции и културните обичаи.

В пространствено развитие на община Белоградчик историко-географското развитие е в основата на културното напластяване и именно то дава възможност за изграждане на сътрудничество със съседните общини и формиране на културни зони за туризъм и рекреация, които в съчетание с народните традиции и културните обичаи на местната общност изграждат атрактивна културна среда.
В община Белоградчик са идентифицирани 53 археологически, исторически, художествени архитектурно-строителни обекти, обявени за недвижими културни ценности, разгледани по населени места в анализа на община Белоградчик.

Културното наследство в общината включва едни от най-значимите недвижими културни ценности в региона и България – от категория с „национално значение“:

• 
  Град Белоградчик – „Белоградчишка крепост” (обявена в Държавен вестник като две отделни части - Турска крепост южно от града и Римска крепост „Калето“ в Дамийската махала източно от града, като архитектурно-строителни недвижими културни ценности от Средновековието и Античността). Това е една от най-запазените крепости в България, датираща от I-ІІІ век след Христа, възникнала като малка крепост-укритие. Строителят умело е използвал непристъпността на елипсовидната скална тераса “Първа плоча” и организирал съоръжение, изпълняващо отбранителни, наблюдателни, охранителни и съобщителни функции. Стратегическото и значение е оценено и от видинския владетел Иван Срацимир /1356-1396/. По негово време тя е доукрепена и разширена. Белоградчишката крепост е център на едно от най-мащабните въстания в България от 1850 г.
  

• 
  Село Рабиша – Праисторическо, римско и средновековно селище, пещерата „Магурата“, архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Античността и Средновековието.
  

В село Рабиша се намира едно от най-старите килийни училища в България построено през 1835 г., датиращо от времето на Възраждането, обявено за историческа недвижима културна ценност с категория „местно значение“.

Религиозните храмове, обявени за недвижими културни ценности са: църквата „Свети Георги“, град Белоградчик, църквата „Свети Пророк Илия“, с. Рабиша, църквата „Света Троица“, с. Боровица, църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Стакевци и Джамия „Хаджи Димитър“ в град Белоградчик.

Регионът притежава значителен културен и природен потенциал, който следва да бъде по-добре експониран за да допринесе за повишаване на социално-икономическото състояние на общината. Значим потенциал за развитие на специализирана туристическа дейност имат еко-туризъм, културно-исторически, археоложки и други специализирани видове туризъм.

Важен обект на културната инфраструктура в общината е Народно Читалище „Развитие – 1893 г.” в град Белоградчик. То е важен културен обект, който съхранява, развива и обогатява културния живот, приобщава гражданите към ценностите на науката, изкуството и културата и съхранява духовния живот и местните традиции и културни обичаи.

Отдел „Художествен” на Исторически музей на град Белоградчик разполага с над 225 платна - графики и живопис, част от които са рисувани на ежегодно провеждащия се в Белоградчик и околностите му пленери по живопис.

Нематериалното културно наследство в общината е представено от народните традиции и културните обичаи. Културният календар на общината обобщава всички дейности от активния културен живот в общината.

Основни културни мероприятия на територията на община Белоградчик са: Международен събор на границата между Република България и Република Сърбия при „Белоградчишки проход” (със старо име „Кадъ боаз“), Фолклорен фестивал „От Тимок до Искър – по стъпките на траките“, който се провежда с цел съхраняване и популяризиране на традициите, свързани с автентичния фолклор, Традиционни празници – събори на с. Рабиша и с. Стакевци /провеждащ се в местността „Бялата вода“ в Стакевския Балкан/.

Културните обекти от национално и местно значение са потенциал, който трябва да бъде използван за привличане на социално-икономическа активност в общината. Необходимо е да се изготвят проекти за консервация, реставрация и адаптация на обектите и интегрирането им в обща мрежа обвързвана със селищната структура в общината. Така също е необходимо да бъдат изготвени познавателни туристически пътеки и маршрути и обособяването на културни зони.

Атрактивността на общината трябва да бъде представена като съвкупност от нематериално и материално недвижимо и движимо културно наследство. Народните традиции и културните обичаи са нематериалния ресурс, който може да задържи посетителите в общината и да повиши нейната атрактивност и качеството на културния туристически продукт. Основата на съвременния динамичен и развиващ се град са културните ценности заложени в селищните характеристики на общината. С времето те биват възстановени, адаптирани и допълвани, което допринася за развитието на общината като културен център и формирането на културна туристическа индустрия.
Интерпретацията и промотирането на културното наследство днес е основополагащ елемент в устойчивото и балансирано териториално и социално-икономическо развитие. Културното наследство е фактор изграждащ позитивни партньорства между местните общности и бизнеса. Процесите на урбанизация дават възможност за съчетаване на традиционните дейности носещи идентичността на региона /културното и природно наследство, историческата памет/ и социално-икономически дейности в новите урбанизирани територии. Водеща роля в съхраняването, опазването и адаптирането на културното наследство днес имат хората. Заедно с него те са носители на историческата памет и древни традиции. Представянето на културното наследство като дейност, интегрирана в селищната структура на общината придава ново значение и го представя като ресурс за социално-икономическо развитие. На културното наследство днес се гледа като на материален и духовен ресурс, който трябва да бъде съхранен, без изискване за рентабилност на вложените в него инвестиции. Необходимо е създаването на маркетингова стратегия, която да представя културното наследството на националния и международния пазар, също така създаване на информационна система на културно-историческите ресурси и иновативни форми за популяризирането му. Дейностите свързани с експлоатацията на културното наследство в туризма трябва да бъдат обвързани с опазването и съхранението на културните ценности и полагане на необходимите грижи. Днес можем да разглеждаме развитата културна индустрия като двигател на икономиката на дадена община и възможност за балансирано и устойчиво развитие.

Представеният анализ на културното наследство се основава на Закона за културното наследство, който се явява основополагащия документ за опазване на културното наследство в Република България. Необходимо е да бъде актуализиран списъка с недвижими културни ценности и включването на нови обекти притежаващи научна и културна стойност. При актуализацията е необходимо да се вземе предвид степента на съхраненост на материалната, образната и функционална автентичност. Трябва да бъде изготвена оценка на научната и художествената стойност на обектите и да се проследи мястото и значението им в съвременната среда. Важно е да се прецени и доколко обектите са част от съвременната обществена и културна област /среда/, доколко обогатяват средата и обществото. Оценката на познавателната стойност показва научния и образователен потенциал на обектите като свидетелство за развитие на материалната и духовната култура на обществото. Необходимо е да се оцени утилитарната стойност на обектите, както и до каква степен те позволяват възстановяване на оригиналните или организиране на нови функции. Така също трябва да се направи анализ на икономическата целесъобразност с цел включване в културно историческата индустрия или друга инвестиционна система.

Като цяло е необходимо да се създадат и прилагат специфични правила и нормативи към ОУП на община Белоградчик за опазване и съхранение на недвижимите културни ценности, характерния облик на селищната структура и идентичността на общината и региона.

Освен ЗКН на Република България анализът се базира и на Националната стратегия за регионално развитие, Национална концепция за пространствено развитие, Концепцията за културните коридори на Югоизточна Европа, Организацията на обединените нации за образование, наука и култура /ЮНЕСКО/, Международния комитет за паметници на културата и забележителни места /ИКОМОС/ и Венецианската харта за консервация и реставрация на паметници и забележителни места. Всички те имат за цел да задават общи принципи и методи за опазване на културното наследство на света, да обособят културни маршрути в Европа и България, които следват традиционните пътища свързващи отделните исторически места и зачитане на културното наследство на всеки един народ и държава осигуряващи движение и обмен между тях.

Реализацията на стратегическите цели и приоритети, заложени в сферата на културното наследство, се подпомагат от Оперативната програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. с приоритетни оси заложени в документа – Устойчиво и интегрирано градско развитие и Регионален туризъм:

Първата ос включва „Опазване, популяризиране и развитие на културното и природно наследство” със специфична цел „Насърчаване на културния живот в градовете”.

Втората ос включва „Консервация, опазване, популяризиране и развитие на природно културното наследство” със специфични цели: 1) „Насърчаване на регионалния туризъм, чрез опазване, популяризиране и развитие на културното и природно наследство” и 2) „Насърчаване на местния икономически потенциал и нови форми на заетост в регионите”.