Съдържание



страница16/23
Дата22.07.2016
Размер1.7 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   23

7.2. Анализ на състоянието на компонентите на околната среда

7.2.1. Атмосферен въздух


Във връзка с изпълнението на изискванията по Наредба № 12 от 15.07.2010 г. на МОСВ и МЗ за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, община Белоградчик е под контрола на РИОСВ – Монтана. На територията на Общината няма разположени стационарни пунктове за наблюдение. В този смисъл контролната дейност е насочена към проследяване на спазването на нормативните изисквания от предприятията, притежаващи съответните разрешителни, което се гарантира в т.ч. чрез извършване от страна на предприятията на собствен мониторинг.

В съответствие с изискванията на Наредба № 7 (ДВ, бр. 45/1999) и Наредба №12 (ДВ, бр. 58/2010) към Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ)(ДВ, бр. 45/1996) Изпълнителната агенция по околна среда, съгласувано с РИОСВ – Монтана, е изготвила списък на районите за оценка и управление на КАВ на територията й, където община Белоградчик е класифицирана като:

1. Район, в който нивата на един или няколко замърсители са между съответните горни и долни оценъчни прагове (по чл. 30, ал. 1, т. 3) и

2. Район, в който нивата на един или няколко замърсители не превишават долните оценъчни прагове (по чл. 30, ал. 1, т. 4).


Обобщените данни на РИОСВ – Монтана за 2012 и 2011 г. показват, че община Белоградчик е със значително добро качество на атмосферния въздух. Основните източници на замърсяване са горивните инсталации в комунално-битовия сектор, автомобилния транспорт и промишлеността (кариерните разработки, дървопреработката, пътно-строителни дейности и др.). През зимния отоплителен сезон замърсяването на въздуха е основно от бита, при отопление на жилища и административни сгради, транспорта. През топлата част на годината източници на замърсяване са транспорта (замърсяване на атмосферния въздух с въглероден оксид, бензо(а)пирен, НМЛОС и азотни оксиди), неподдържаната пътна и прилежаща инфраструктура (ФПЧ10), строителни обекти, както и случаите на възникване на пожари. Подобни замърсявания могат да се причислят като такива с краткосрочно влияние по отношение качеството на атмосферния въздух. Отсъстват данни за замърсявания, постъпващи от съседни общини.

Природно-географските фактори предполагат добри условия за самопречистване на въздуха. Благоприятно влияние в тази насока имат както много високият процент естествена горска растителност в пределите на Общината, така и ориентацията на основните хълмисти и планински ридове по отношение на доминиращия северозападен въздушен пренос.


7.2.2.Повърхностни и подземни води


Мониторингът на повърхностните води се реализира като част от националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС). Районът се контролира от РИОСВ – Монтана. В обхвата на община Белоградчик преки наблюдения се провеждат в пункт язовир „Рабиша”, а за качеството на речните води, отводняващи територията й, може да се съди по косвени данни от пунктове по реките Арчар и Лом, разположени по поречията им в съседни общини.

По данни на РИОСВ-Монтана (2011 и 2012 година) се наблюдава стабилизиране на резултатите при трайна тенденция за повишаване на качеството на повърхностните води, с малки изключения по отношение на показателите „амоняк” и „нитрати” (поречие на Лом). По данни на БДУВДР не съществува риск за екологичното състояние на реките в региона.

Замърсяването на повърхностните водни тела е резултат преди всичко от директното заустване на непречистени отпадъчни води от населените места в Общината, които над 90% се характеризират с отсъствие на канализационни системи и пречиствателни съоръжения. Град Белоградчик има смесена канализационна система (битови, производствени и дъждовни води) без ПСОВ (предстои изграждане на съоръжението и реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа). Частичен канализационен колектор функционира в село Рабиша.

Допълнителни източници на натоварване на водите със замърсители се явяват земеделската и животновъдната практика (предимно от личните стопанства), отделните предприятия от млекопреработвателната, дървопреработвателната промишленост и промишлеността за строителни материали. Делът на замърсяванията от промишлени отпадъчни води е относително нисък, което се обяснява с ограничения брой производствени мощности в Общината.

В същото време, поддържането на качеството на речните води се затруднява от естествени природни фактори, свързани с характеристиките на речните долини и техните водосбори – изразителен асиметричен профил със стръмни, дълбоко врязани в релефа десни брегове, промени в наклона, потенциал за наводнения и склонови деформации, поройност и др. На това основание реките подлежат на речни корекции, което се отразява върху хидроморфологичния им потенциал. Така например, БДУВДР определя хидроморфологичното общо състояние на водното тяло на Арчар (от извора до село Арчар, заедно с притоците й) като „лошо”, главно поради ниската оценка за регулация на речния отток. Проблемите произтичат от промените в морфологичните условия след изграждането на защитните диги по двата бряга на реката след село Буковец и завиряването. Водосборната зона на Арчар се определя като „чувствителна”. През 2012 са извършени проверки за речната проводимост в критични участъци. Благоприятни са показателите за язовир „Рабиша”.

В изпълнение на Наредба № 12/18.06.2002 г. се извършва контролен мониторинг на повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (стопанисвани от „ВиК” ЕООД Видин). В община Белоградчик се контролират 5 пункта. Измерванията, осъществени през 2012 г., окачествяват водите като добри по физико-химични и микробиологични показатели. Основен източник на замърсяване на питейните води по територията на Общината е биогенното натоварване (водещо до завишаване на концентрацията на нитрати във водите) в малките населени места, свързано с отглеждането на животни и неконтролираното изхвърляне на битови отпадъци.

Състоянието на карстовите води се определя като добро (за 2011 и 2012 г. при пункт Рабиша), което се благоприятства от затруднения обмен с повърхностните води.

Язовирите в Общината отговарят на изискванията за ІІ-ра категория води. Изключение прави яз. Дъбравка, който като приемник на битовите отпадни води на гр. Белоградчик е с отклонения в качеството на водите. Язовирът е изграждан за напояване и след отпадане на нуждата като такъв е бракуван.

Водните ресурси на общината се формират основно от речни води. Те се използват включително и за питейно-битово водоснабдяване, което изисква засилен контрол върху качеството им. В същото време по територията липсват изградени и функциониращи пречиствателни станции за питейни води и за отпадни води. Контролирането на замърсяванията се затруднява от липсата на мониторинг на речни води по територията на общината. Корекциите на речните корита за предотвратяване на рискови явления (като наводнения и деструкции) също влияят върху качеството на водите и ограничават самопречиствателната им способност.

Подземните запаси от карстови води имат ограничено значение за стопанството на общината. Те се отличават с добро качество, но имат малък дебит.


7.2.3. Земи и почви


Мониторингът върху качеството на почвите в Община Белоградчик е организиран в пунктове, определени от ИАОС към МОСВ в зависимост от източниците на замърсяване. По данни на РИОСВ – Монтана през последните години се затвърждава тенденцията за намаляване на замърсяването на почвената покривка. Спазването на нормативните изисквания при осъществяването на производствените дейности води до минимизиране на негативните процеси и явления. Не се наблюдава замърсяване с тежки метали и металоиди.

Един от основните замърсители на почвите е торовият отпад от личните земеделски стопанства. През последните години се забелязва намаляване на замърсяванията вследствие на превантивния контрол съгласно изискванията на законодателството и прилагането на добри земеделски практики.

В процес на разрешаване са проблемите, свързани с отстраняването на потенциалната опасност от замърсяване на околната среда с пестициди и увреждането на човешкото здраве. В землището на гр. Белоградчик е разположено депо за съхраняване на пестициди в 28 контейнера тип „Б-Б” куб. Няма данни за замърсяване с продукти за растителна защита. Не са констатирани натоварвания с органични замърсители.

Нарушените терени се свързват с разработването на находищата за добив на скална маса, сред които кариерите „Ошане” и „Гранитово”. Експлоатацията се осъществява на базата на съгласувани генерален и годишни технически проекти с МОСВ. Кариерата за гранит (северозападно от гр. Белоградчик) и тази за облицовъчни плочи („Перла”) са консервирани. През 2012 г. са предприети мерки за укрепване на свлечени земни маси и възстановяване на повредени пътни участъци в близост до село Праужда.

Проведените изследвания съгласно утвърдена програма за мониторинг – почви II ниво – Функционална подсистема „Контрол и опазване на почвите от вкисляване” (за 2012 г.) в пункт с. Дъбравка не са установили отклонения. На територията на РИОСВ – Монтана няма утвърдени от ИАОС пунктове за засоляване на почвите.

Продължават усилията по отстраняване на проблемите със замърсяването на земите и почвите от нерегламентирани сметища и повторното им натоварване.

Изпълнителната агенция по околна среда (2012 г.) определя територията на Общината като район, уязвим на средна до умерена ерозия в пределите на Предбалкана (1-5 т/ха/год) и умерена до висока ерозия в хълмистите земи на прехода към Дунавската равнина (10-20 т/ха/год). Водно-ерозионни процеси протичат при всички обработваеми земи над 6º, предимно в северната и югоизточната части на територията. Рискови фактори са интензивните извалявания, наводненията и възникването на горски пожари. Силно неблагоприятно влияние имат последствията от нерегламентирани сечи и прекомерно пашуване.

Наблюдава се тенденция към спад на промяна на земеделските земи за неземеделски цели.

Ограничените и косвени данни от мониторинга върху качеството на почвите не позволява да се формират изводи за състоянието на почвената покривка в общината. Специално внимание изисква поддържането на терените и ограничаване на натоварването от страна на личните земеделски стопанства и нерегламентираните сметища. Територията е рискова по отношение развитието на ерозионни процеси в планински условия.

7.2.4. Биоразнообразие и защитени територии


Богатото флористично и фаунистично разнообразие в пределите на Община Белоградчик е обусловено от природно-географските характеристики на територията, сред които: дял на Западна Стара планина с ниска степен на антропогенна трансформация; отличителни морфоскулптури в релефа на Предбалкана, наличие на карстови процеси и форми и др. Всички тези фактори са формирали своето отражение върху климатичните и растителните особености на територията.

Община Белоградчик обединява множество защитени обекти, в т.ч. – част от резерват „Чупрене”, 4 природни забележителности, 1 защитена местност, както и части от 2 зони за защита на местообитания и част от 1 зона за защита на птиците, обявени по НАТУРА 2000.

Богатият биологичен ресурс на Общината има и важно стопанско значение. Икономически значими са дървесните видове, от които се добива дървен материал, лечебните растения, животински видове с ловно стопанско значение, карстовите ландшафти и отличителните морфоскулптурни форми в Предбалкана за развитието на специализирани видове туризъм.

Общината разполага с богати горски ресурси. Основна отговорност за поддържането им има Държавно лесничейство Белоградчик (обединяващо гори и горски пасища в общините Белоградчик, Ружинци и Димово). Районът на стопанството представлява добра база за развитието на дърводобив, туризъм (в много широк спектър, в т.ч. спелеотуризъм), спорт. Държавното дивечовъдно стопанство „Миджур” създава отлични условия за развитие на ловния туризъм. Реките, наред с язовирите и микроязовирите, намиращи се на територията, предлагат добри условия за провеждане на любителски риболов и спорт. От Лесничейството установяват някои негативни промени в санитарното състояние на горите от последните години. Те се отнасят преди всичко до културите и насажденията, разположени в ниския хипсометричен пояс. Забелязва се съхнене в буковите дървостои и заболявания в издънковите дъбови гори, които се обясняват с неблагоприятните климатични условия и неправилното стопанисване.

Ползването на лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти общинска собственост е съгласувано с изискванията на ЗЛР. Опазването и поддържането им подлежи на регулярен контрол.

Сериозна заплаха за биоразнообразието на Общината представляват незаконното изсичане на горите за огрев, бракониерството, сезонните и умишлените пожари, неконтролираното събиране на ядливи гъби и билки, нерегламентираното пашуване. Внимание изисква нарастващият проблем с разпространението на инвазивни видове. От голямо значение за опазване на биологичното богатство на Общината е повишаването на информираността и общественото съзнание на населението.

Общината се отличава с богато биологично разнообразие. От икономическо значение са горските ресурси, лечебните растения, животински видове с ловно стопанско значение, карстовите ландшафти, предполагащи развитието на широкоспектърен туризъм. Наред с материалните ресурси следва да се отбележи високата значимост на поддържащите и регулиращите функции на горите, защитените територии и защитените зони по отношение на природните баланси, качеството на водите, атмосферния въздух и почвите, предотвратяването на рискови явления като пожари, ерозия, гравитационна деструкция и др.

7.2.5. Зелени площи


Зелената система на Община Белоградчик е предназначена да подобрява жизнената среда и облика на населените места на общината чрез поддържане на екологична, рекреативна, естетическа и защитно-мелиоративна функции. Изграждането, стопанисването и опазването й се изпълнява в съответствие с Наредба №14 от Общината.

По инициатива на двете съседни погранични общини Белоградчик и Княжевац, и с участието на горските им стопанства, през 2011 г. е създаден приятелски парк между България и Сърбия в граничната зона край „Белоградчишки проход” (старо име „Кадъ боаз”). Акцията е посветената на Международната година на гората.

През 2012 г. са положени усилия за привличане на средства по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, които са използвани за поддържане на паркове, градинки и зелени площи в селата Рабиша, Салаш, Чифлици, Боровица и Дъбравка.

1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница