Биологично разнообразие и горски ресурси

1.7. Биологично разнообразие и горски ресурси

В Свети Николска планина се наблюдават добре запазени гори от обикновен смърч (Picea Abies). В района на Бабин нос доминира формацията на мизийския бук (Fageta moesiace), която в по-ниската част на планината се сменя от формацията на горуна (Querceta dalechampii). На югоизток към Белоградчишката седловина има значителни пространства, заети от смесени гори на цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto). В обхвата на Белоградчишкия Венец преобладава формацията на маклена (Acereta monspessulani), в която често участват мъждрянът (Fraxinus ornus) и келявият габър (Carpinus orientalis). На много места в Предбалкана естествената растителност е силно разпокъсана от земеделски терени. Присъствието на храсталаци от драка (Paliurus spina-christi) свидетелства за деградирането на горската растителност. Върху карбонатните терени са се настанили ксеротермните тревни формации на белизмата, луковичната ливадина и садината. (Асенов, 2006).

Разнообразието от видове е голямо и при наличните лечебни растения.

Срещат се редки и защитени видове. Сред българските ендемити са: червената скална роза (Sempervivum erythraeum), йордановата камбанка (Campanula jordanovii), пеперудовиден салеп (Orchis papilionacea) и стефчовата тлъстига (Sedum stefco). Сред най-интересните балкански ендемити се открояват: ванеровата симфиандра (Simphyandra wanery) и високата бисерка (Melica altissima).

По отношение на фауната в региона са установени около 180 вида птици, 53 вида бозайници, от които 14 вида прилепи, 11 вида земноводни и 15 вида влечуги. Птиците са най-добре представената група. Тук се срещат и видове със световен приоритет на опазване. Такива са белошипата ветрушка (Falco naumani) и ливадният дърдавец (Crex crex). Голяма част от птиците попадат сред видовете с европейско природозащитно значение – черен щъркел (Ciconia nigra), червена каня (Milvus milvus), полски блатар (Circus cyaneus), ловен сокол (Falco herug), бухал (Bubo bubo), забулена сова (Tyto alba), и др. От бозайниците сред включените в Червената книга на България са видрата (Lutra lutra), златката (Martes martes), вълкът (Canis lupus), както и всички видове прилепи. Видрата и сляпото куче (Spalax leucodon) са включени и в световната червена листа на Международния Съюз за Защита на Природата (IUCN) в категорията “уязвими видове”. Копитните са представени от сърната (Capreolus capreolus), благородният елен (Cervus elaphus) и дивата свиня (Sus scrofa).

1.8. Елементи на националната екологична мрежа - Защитени територии и защитени зони по НАТУРА 2000

• 
  Резерват „Чупрене” (землището на с. Стакевци);
  
• 
  Природна забележителност „Белоградчишки скали” (гр. Белоградчик, с. Чифлик);
  
• 
  Природна забележителност „Боровият камък” (с. Боровица);
  
• 
  Природна забележителност „Водопад на река Стакевска в местността Белата вода” (с. Стакевци);
  
• 
  Природна забележителност „Пещера Магурата” (с. Рабиша);
  
• 
  Защитена местност „Чупренски буки” (с. Стакевци);
  

Представителен за района е природният феномен Белоградчишките скали, представен от скални групи от червено обагрени мезозойски пясъчници и конгломерати, моделирани от външните земни сили в продължение на милиони години. Обявени са за национален туристически обект. Пещера „Магурата” е както природна, така и културно-историческа ценност. Обявена е за природна забележителност, недвижима културна ценност и национален туристически обект.

Резерват „Чупрене” е създаден за съхраняването на най-северното естествено местообитание на обикновен смърч (Picea abies) в България (Заповед № 358/1973 г. на МГОПС). В резервата се намира и най-северното находище на клек (Pinus mugo) в страната, а в буферната зона могат да се наблюдават еталонни букови гори. От 1977 г. с решение на ЮНЕСКО резерватът придобива статут на Биосферен резерват.

В обхвата на анализираната територия попадат части от следните защитени зони по НАТУРА 2000:

• 
  ЗЗ Западна Стара планина и Предбалкан – BG0001040 за защита на местообитанията на букови гори, благуново-церови гори, полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик и др.;
  
• 
  ЗЗ Макреш – BG0000521 за защита на местообитанията на балканско-панонски благуново-церови гори и др.;
  
• 
  ЗЗ Западен Балкан – BG0002002 за защита на птиците (сред които белогръб кълвач, белоопашат мишелов, белошипа ветрушка, бухал, бял щъркел, горска чучулига);
  

Територията на община Белоградчик се отличава с богато биоразнообразие, в частност – реликтни смърчови гори и калцифилни видове. Обект на защита са 6 защитени територии и части от 3 защитени зони по НАТУРА 2000. Съхраняването и поддържането им изисква повишено внимание за умело интегриране на тези територии в стопанската организация на територията. Богатото биоразнообразие е фактор за развитие на екотуризъм и специализирани видове туризъм (в т.ч. спелеотуризъм, велотуризъм, планинско колездене и др.), спорт – лов и риболов, водни спортове и др.

Естествената растителност има функциите на основен фактор за формирането на водните и почвените ресурси в Общината, за предотвратяване на наводненията и смекчаване на негативните ефекти от ерозията и дефлацията. На това основание е необходимо тяхното поддържане и опазване в близки до естествените й характеристики, както и ограничаване на антропогенизацията в горски условия за недопускане на процеси на фрагментация и деструкция.

Обобщеният анализ показва, че територията на община Белоградчик се отличава с висок природен потенциал, където основно значение за развитието на общината имат горските ресурси на Стара планина и Предбалкана (над 50% от територията), плодородните почви в хълмистите земи и речните долини на прехода към Дунавската равнина, атрактивните (за туризъм) релефни форми на Предбалкана.