Съдържание

Енергетика

• 
  преформулиране на неамбициозните цели за растеж на БВП под 2,5% до 2020г., енергийно потребление, заимствани от модела PRIMES на Атинския технически университет;
  
• 
  преоценка на заложените огромен спад на брутното и крайно енергийно потребление към 2020 г., и изключително амбициозни подобрения във въглеродния (СО2 емисии/БВП) и енергийния интензитет и ефективност;
  
• 
  преформулиране на националните цели за дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление на основата на преизпълнените национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1988 г.,понастоящем над 50% (България е глобален лидер по този показател);
  
• 
  дългосрочно планиране при ценообразуването с цел прогнозируемост;
  
• 
  промени в тарифирането на цените на електро- и топлоенергията, прекратяване на практиката на кръстосано субсидиране и използване на енергийните цени като социален инструмент;
  
• 
  замяна на разходопокривните с пазарни механизми при ценообразуването, стимулиращи оптимизирането на разходите на енергийните дружества при успоредно увеличение на инвестициите в тях и подобряване качеството на услугата;
  
• 
  либерализиране на енергийния пазар в съответствие с изискванията на ЕС и разделяне на преноса от производството на електроенергия; демонополизация на енергийния сектор при съхраняване на конкурентоспособни мощни структури с относителни предимства на европейския енергиен пазар; изграждане на електроенергийна борса;
  
• 
  разширяване на газоразпределителната мрежа с цел оптимизиране на доставките, намаляване на въглеродната зависимост и радикално разширяване на битовото потребление;
  
• 
  ускорена реализация на ключовите енергийни проекти с максимално частно финансиране –нови ядрени и хидромощности, оползотворяване на биомаса и биогаз, геотермични източници, микроенергетика за собствено потребление, битова и промишлена газификация, устойчиво урбанистично и пътно проектиране, намаляващи разходите за енергия в транспорта и др.;
  
• 
  пълна прозрачност на проучванията, обосновката, проектирането и реализацията на големите енергийни, включително ядрени проекти, в т.ч. икономическа възвращаемост, цени на енергийните доставки спрямо алтернативни ВЕИ и мерки за енергийна ефективност, въглероден (емисионен) интензитет спрямо инвестиционните и експлоатационните разходи;
  
• 
  насърчаване изграждането на инсталации от ВЕИ за електро- и топлоенергия, и за климатизация за преобладаващо собствено потребление, чрез което се осигурява частична енергийна независимост на обектите – каквито са, например, хотели, ресторанти и др.;
  
• 
  прилагане на широка програма за подобряване на енергийната ефективност на обществените и частни сгради;
  
• 
  спешно сключване на договори за продажба на емисионни права по Протокола от Киото (AAU) с цел осигуряване на приходи в размер на минимум 1-1.5 млрд. евро, аналогично на действията на Чехия, Словакия, Полша и др.;
  
• 
  задълбочен анализ за необходимостта от дерогация по директивата за търговия с ЕПГ и оползотворяване на свободните квоти (EUA) в периода 2013-2020 г. Средствата да бъдат насочени приоритетно за безвъглеродни и нисковъглеродни технологии и решения с най-висока възвращаемост, на конкурентен, освободен от субсидии пазар на електроенергия.
  
• 
  прозрачност на разпределението на свободните квоти при въвеждане на нови инсталации;
  
• 
  предоговаряне на дългосрочните договори с част от ТЕЦ и прехвърляне на емисионни права от държавата.
  

Раздел IV. Защита на работодателските интереси – трудово право, пазар на труда, бюджет, данъци, социално и здравно осигуряване

Представители на БСК участват в работата на ресорните комисии към НСТС, Консултативния съвет към НАП, Националния съвет по въпросите на социалното включване към МС, Националния съвет по трудова миграция към МТСП, Националния съвет за насърчаване на заетостта към МТСП, Консултативния съвет по въпросите на корпоративната социална отговорност към МТСП, Съвета за социално подпомагане към МТСП, Съвета към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, РГ за разработване на Национален план за действие по заетостта (ежегодно); РГ към МТСП по определяне на минималните осигурителни прагове (ежегодно), РГ за създаване на „Система за проучване и прогнозиране на потребностите от работната сила с определена квалификация в България” (2007 – 2011 г.), РГ за ревизиране на Методиката за определяне и актуализиране размера на линията на бедност за страната и разработване на механизъм за обвързването на някои плащания с размера на официалната линия на бедност, РГ за разработване на механизъм за актуализиране на МРЗ (2010 – 2012 г.), Координационния съвет за събиране и анализиране на информация за изпълнението на мерките, заложени в българската „пътека” за гъвкавост и сигурност на пазара на труда, РГ 2 „Свободно движение на хора”, РГ 13 ”Социална политика и заетост”, РГ 10 „Данъчна политика”, РГ 27 „Финансов контрол и счетоводство” към СЕВ, МФ други.

Очевидно е, че наличието на многобройни съвети и работни групи в рамките на социалното партньорство и взаимодействието с МТСП, МФ, НОИ, ресорните изпълнителни агенции и др., дублира обсъждането на проблемите и не допринася за висока ефективност на диалога в областта на трудовите и осигурителни отношения.

Усилията през отчетния период бяха насочени към съдействие за разрешаване на наследени общи проблеми на членовете на БСК, за предотвратяване на негативни последици от нови законодателни предложения. Подготвяни са становища и предложения за нормативни промени до НСТС, МС, комисии в НС и други институции.

През 2011 г. БСК председателстваше Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в съответствие с възприетият ротационен ред и мандатност. В рамките на своя мандат БСК осигури координацията и изпълнението на два проекта със съдействието на Международната организация на труда. Бяха подготвени и публикувани две проучвания за проблемите и необходимите реформи в пенсионно-осигурителната система и за условията за следкризисно възстановяване и постигане на догонващ растеж на българската икономика.

Представители на БСК взеха участие в годишните заседания на Международната конференция на труда и в работата на Международната организация на работодателите, в рамките на възприетия мандат и ротационно представителство на българските работодатели.

През отчетния период БСК затвърди ролята си на водеща работодателска организация, подкрепяща ефективни ускорени реформи в бизнес средата, в трудовото и осигурително законодателство и практика.