Съдържание

Пазар на труда

Основна принципна позиция на БСК е, че заетостта, наред с инвестициите, експорта и иновациите, следва да бъде основен приоритет в държавната политика и управление в краткосрочен и дългосрочен аспект, вместо нарастване на работните заплати и потреблението, неподкрепени от значителен ръст на производителността и конкурентостта.

• 
  ръстът в заплащането на труда трябва да става при отчитане на различията в състоянието на отделните отрасли – производителност, разходи за труд, средногодишен ръст на цените;
  
• 
  размерът на МРЗ трябва да се актуализира в диапазон с горна граница до 40% от достигнатата средна работна заплата за частния сектор за предходната година (преобладаващо средно равнище в ЕС и страни във Валутен борд);
  
• 
  промените в размера на МРЗ следва да се осъществяват:
  
  • 
    само в рамките на бюджетната процедура и при доказана необходимост (скок на производителността и/или цените);
    
  • 
    при паралелна актуализация на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и при недопускане на увеличение на данъчни и осигурителни ставки;
    
  • 
    съпътстваща реформа на системата на социалните плащания и социално подпомагане, актуализация на имуществените и подоходни критерии, задължително включване в програми за обучение и заетост на икономически активните лица, вкл. за покриване на задължения към фиска и доставчиците на публични услуги (такса битови отпадъци, ел. енергия, вода и др.);
    
• 
  трябва да се отмени концептуално остарялата Наредба за договаряне на работната заплата;
  
• 
  Необходимо е прилагането на часова ставка, така че независимо от начина на наемане, отработеното време и полученото възнаграждение да се зачитат за осигурителен стаж. С това се създават условия за гъвкава заетост и пазар на труда, по които страната ни се нарежда на последните места в ЕС. Не на последно място, това носи ползи и за работодателите, и за всички категории наети лица (младежи, учащи, майки, временно заети и др.).
  

От 2010-2011 г. БСК последователно настоява за отмяна на минималните осигурителни доходи (МОД), критикувани като механизъм многократно от ЕК и МВФ. През годините на растеж до 2009 г. те изиграха известна роля за ограничаване на недекларираната заетост, сивия сектор и нелоялната конкуренция. В условия на продължаваща криза на заетостта МОД, заедно с необоснования ръст на МРЗ и общо изплатената компенсация на труда в икономиката, оказват значителен негативен ефект върху заетостта - основно при ниско квалифицирания труд, депресивните региони, при жените и младежите, МСП, услугите, строителството и търговията.

По въпросите на безработицата и младежката заетост БСК подкрепи националната инициатива „Работа за младите хора в България” 2012-2013 г., както и предстоящата реализация на т.нар. Европейска гаранция за младежта. Налице и високо равнище на т.нар. „реална“ (над 18%) и младежка безработица в страната. Изключително висок е и делът на неучещи и неработещи младежи (по този показател България е на първо място в ЕС). В тази връзка БСК отправи редица предложения за подкрепа на заетостта и улесняване професионалната реализация на младите хора. Без да бъдат изчерпателно посочени, тези предложения предвиждат отпадане на ограниченията за т.нар. агенции за временна работа, гъвкави трудови договори и работно време, преразглеждане на изискванията и процедурите за заетост за лица във и извън образователната система, навършили 15 г., при включването им в програми за обучение чрез заетост (т.нар. дуална система), каквато е практиката в ЕС, при допустими ограничения за секторите и условията на труд, намалено работно време, наличие на обучени наставници и засилен контрол от ГИТ.

Трудово законодателство

Експерти на БСК участваха в усъвършенстване на трудово-правната уредба, вкл. наредбите за трудовата книжка и за работното време, почивките и отпуските, за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, за структурата и организацията на работната заплата, за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите и др.

В Закона за насърчаване на заетостта и правилника за неговото прилагане БСК предложи промени за облекчаване на условията и процедурите за участие на работодателите в схемите за заетост и наемане на безработни лица, промени в концепцията и насърчителните механизми на т.нар. „зелени работни места“ и др.

Друг акцент в дейността на БСК бе опростяването на законодателство за безопасност и здраве при работа, без да се намаляват съществуващите нива на защита. Подпомагани от специалисти на водещи предприятия и браншови сдружения, експертите на БСК участваха в разработването и изменението на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (създаване, регистрация на службите по трудова медицина), наредбите за условията и реда за финансиране на диагностиката на професионалните болести от фонд "Условия на труд", за установяване и прилагане на намалено работно време и правото на допълнителен платен годишен отпуск, минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на изкуствени оптични лъчения, химични агенти и др.

Независимо от внесените промени и облекчения (електронно докладване и др.), административната тежест остава висока, вкл. по отношение на обема на подавани, данни към ГИТ, реда за провеждане на обучения и инструктажи, оценката на риска, определянето на работни места за лица с намалена работоспособност и др. В тази връзка многократно бяха представени предложения за намаляване на отчетните форми, интеграция на регистрите на осигурените лица и сключените трудови договори в НАП, въвеждане на допълнителни реквизити и кодификация за идентифициране на заетостта по населени места на персонално ниво, за електронна регистрация на образователния и квалификационен профил на гражданите и наетите лица. Това ще осигури пълноценна информация разпределението на наетите, безработните и икономически неактивни лица, провеждане на ефективен контрол и политики в образованието, заетостта, регионалната кохезия, секторно икономическо и социално развитие, ускоряване внедряването на Е-правителство, яснота у инвеститорите за секторното и регионално разпределение и потенциал на човешкия капитал.

В началото на 2013 г. беше подготвен, обсъден с браншовите сдружения и приет от УС на БСК пакет от основни позиции и предложения за промени в трудовото и осигурително законодателство. Те бяха представени в хода на обществените консултации, инициирани от МС в началото на м. февруари 2014 г. Предложенията на БСК предизвикаха многобройни, често нееднозначни позиции и тълкувания от част от социалните партньори и експертната общност. Независимо от негативната реакция към предложенията на БСК на част от социалните партньори, вкл. на една от работодателските организации, реформирането на трудовото и осигурително законодателство няма алтернатива. Наред с промените в енергийната политика, регулаторните режими, повишаване на ефективността на разходване на публичните ресурси и др., промените в трудовото законодателство следва да доведат до разширяване на достъпа до пазара на труда на редица специфични групи (младежи, учащи, майки, пенсионери и др.), до намаляване на изключително високото равнище на реална безработица, обусловено от деформираната отраслова структура, ниското образователно и квалификационно равнище на значителен контингент лица в неравностойно положение на пазара на труда и др.