Съдържание въведение профил на общината



страница1/9
Дата10.10.2017
Размер1.88 Mb.
#32064
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
1.ПРОФИЛ НА ОБЩИНАТА

1.1. ОСНОВНИ ГЕОГРАФСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ПРИРОДНИ РЕСУРСИ

1.2. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

1.3. АНАЛИЗ НА ДЕЙСТВАЩАТА ОБЩИНСКА СТРАТЕГИЯ

1.4. ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

1.5. СТОПАНСКИ СЕКТОР

1.6. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
2. SWOT АНАЛИЗ
3. СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА

3.1. ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА

3.2. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА
4. ПРИОРИТЕТИ, СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ И МЕРКИ
5. ИНДИКАТИВНА ФИНАНСОВА ТАБЛИЦА
6. ИЗПЪЛНЕНИЕ, НАБЛЮДЕНИЕ И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН

6.1. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЛАНА

6.2. МОНИТОРИНГ/НАБЛЮДЕНИЕ, ОЦЕНКА И АКТУАЛИЗАЦИЯ
ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ 1. ПОЗЕМЛЕН БАЛАНС

ПРИЛОЖЕНИЕ 2. ДЕМОГРАФСКА СТАТИСТИКА

ПРИЛОЖЕНИЕ 3. ПРИОРИТЕТИ НА СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС …

ПРИЛОЖЕНИЕ 4. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА МОНИТОРИНГ …

ВЪВЕДЕНИЕ

Община Созопол е първият “пристан” за масовия туристически поток на юг от дестинация “Бургас”, вливащ се там по въздух, суша и вода (летище, път, пристанище). Созопол се стреми към заздравяване на основната си икономическа опора – туризма, към подобряване на благосъстоянието и самочувствието на населението си. Общината е решена да отстои името си на привлекателен и уникален туристически център, да създаде предпоставки за балансирано развитие на цялата си територия. Пред нея стои и предизвикателството да отговори на изискванията за присъединяване в ЕС, да оползотвори възможностите/ресурсите по европейските програми и фондове, да се превърне в равностоен партньор на европейските общини.

Настоящият документ е основният планов инструмент за развитие на община Созопол в периода 2007-2013 г1. Той определя стратегическата рамка (приоритети, цели и мерки) на общинските политики, стъпвайки на предходен планов документ2 с валидност до 2006 г. Планът е отправна точка за насочване на усилията на общинското ръководство и всички заинтересовани страни за постигане на целите му.

Основните задачи на плана за развитие на община Созопол са:


  • Да дефинира приоритетите на общинското развитие до 2013 г.;

  • Да очертае изпълнима стратегия за реализацията им чрез мотивиран пакет от цели, мерки и проекти;

  • Да дефинира институционалното и финансово осигуряване на плана;

  • Да послужи за мобилизиране на собствените и привличане на външни ресурси за постигането на мотивираните цели;

  • Да създаде “контакт” с очакваните структурни фондове на ЕС и капацитет за привличането им в територията на общината3;

  • Да стимулира възникването на нова ценностна система и нов подход при решаването на проблемите, ориентирани към духа на обединена Европа и принципите за устойчиво развитие;

  • Да въвлече всички заинтересовани страни към изпълнението на заложените мерки и така да разшири социалната основа на стратегическото планиране и демократизацията на управлението.


Принципът на партньорство е приложен при всички етапи на разработване на плана. Активни участници са общинската администрация, де-концентрираните държавни служби на територията на общината и консултанти от Националния център по териториално развитие.
Изработването на плана премина последователно през следните фази:

  • Предварителни проучвания: В тази фаза бяха проучени наличните документи за стратегическо планиране в общината4 и събрана актуална статистическа информация. Бяха създадени и разпространени секторни анкети за допълнителна информация от общината;

  • Междинно съгласуване и принос на партньорите: В работни срещи с представители на общинска администрация бяха обсъдени основните проблеми на общината, стратегическите цели и приоритети;

  • Окончателен проект: Настоящият проект е окончателен и е комплектован за внасяне и приемане от общинския съвет. Все пак той остава отворен за промени, породени от мотивирани предложения, препоръки и забележки.

Новите моменти в този план са:



  • Принципи на регионалното развитие, приложени на общинско ниво: Наложени върху територия с мащаб на общината, целите на регионалното развитие намират сериозни “обекти” – дисбалансирано и неустойчиво развитие на вътрешната част от общината, особено големи вътрешно-общински различия, отсъствие на условия за заетост и растеж на доходи в голяма част от селата.

  • Териториално адресирано планиране: От позиция на общинската политика за развитие, комплексният териториален анализ на общината дава основание за ясно разграничаване на два под-района – “крайбрежие”, и “вътрешност”, които имат различни характеристики, принципно различни проблемни ситуации, различни потребности и потенциали.

  • Мотивация на приоритетите и мерките на териториален и клъстерен принцип (а не само на досегашния секторен принцип): Разчетите от досегашните планирани секторни мерки и проекти показват два основни дефицита – многократно превишаване на наличните/възможните ресурси и ниска ефективност (от гледна точка на стратегическите цели) поради секторния/фрагментарен характер на реализираните мерки/проекти.

В разработването на настоящия план е използвана цялата налична информация и компетенции на партньорите. Въпреки всичко, планът има аспекти на несигурност. Заплахите за реализацията му се коренят в недостатъчни ресурси и все още силен секторен/ведомствен подход в планирането и управлението. Това води до слаба координация на финансовите ресурси и дисбаланс в защитените приоритети.

Планът за развитие на общината е разработен съгласно Методическите указания на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Той има характер на отворен документ, който може да се развива, усъвършенства и актуализира в съответствие с динамично променящите се условия и потребности.



1.ПРОФИЛ НА ОБЩИНАТА


    1. ОСНОВНИ ГЕОГРАФСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ПРИРОДНИ РЕСУРСИ


Обща характеристика

Община Созопол заема територия от 526,96 км2 в централната източна част на Бургаска област. На север граничи с община Бургас, на запад - с община Средец, на юг - с Приморско и Малко Търново, а на изток - с Черно море. Основна черта на съвременния й облик е рекреационният туризъм. Класирана по реализирани нощувки и приходи, Созопол отстоява пета позиция5. Близостта до гр. Бургас6 облагодетелства общината както по отношение на туристическите потоци7, така и в реализацията на инвестиционни инициативи. Демографската маса от 13901 жители (2004 г.) е разпределена в общинския център – гр.Созопол (4648 жит.) и 12 села. Старинният Созопол е културния “репер” на южното черноморие. Освен с уникалната атмосфера от експонираните хилядолетни пластове на много култури, той привлича и с битието си на средище за съвременното българско изкуство.



Контактът с морето се осъществява чрез мрежа от пристанища и пристани за рибарски лодки8. Живописният бряг с богати композиции от уютни заливи и плажни ивици (над 1100 дка) съдържа капацитет от 67000 плажни места. Вътрешността е съчетание от равнинни, хълмисти и ниско-планински терени. Почвено-климатичните комплекси са благоприятни за селско стопанство, но съвременното му развитие е далеч под ресурсния капацитет. Силно доминиращ в общинската икономика остава ваканционният морски туризъм.

Карта


Селищна структура и урбанизационни процеси
Селищната мрежа на общината съдържа 12 села и 1 град – Созопол (4648 жит.), попадащ в категорията “много малки градове”. В групата на селата има само едно от категорията9 “големи”10 , две “средни”11, 7 “малки” и 2 “много малки” села. За разлика от много други общини, Созопол още няма напълно или почти обезлюдени села.

Градът е функционален, но не и пространствен център на общината. Формират се два района с контрастни различия – “крайбрежен” и “вътрешност”. Периферното разположение на общинския център, ниският клас пътища и липсата на “мрежови” пътни връзки, затрудняват достъпността му от централната и югозападната част на общината. Преобладаващите релефни особености (ниско-планински и хълмист пресечен терен) предопределят сравнително рядка, но равномерна селищна мрежа. Естествено ненаселени остават само Медни рид и части на планина Босна.

Средната селищна гъстота (2,2 селища на 100 км2), е над два пъти под тази за страната (около 5). Отчитайки и демографската маса, гъстотата на населените места в крайморската част е с много по-благоприятни измерения. Средното отстояние между населените места е около 5 км, което би било добра предпоставка за формиране и функциониране на една жизнена териториално-селищна общност, ако се реализират липсващите пътни връзки.

По степен на урбанизация (33% градско население), община Созопол е далеч под средната стойност за страната – 70%. Останалата демографска маса от 67% е разпределена в равномерна мрежа от села. Икономическият им облик (с изключение на крайбрежните12) е селскостопански, с подчертан само-възпроизводствен характер. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща жизнена кариера на млади хора. Обслужващите функции са съсредоточени изключително в града и по крайбрежието.

Структурата на първичния социален сервиз е почти огледален образ на категорията селища и възрастовия профил на населението им. В 5 от селата13 не функционират училища, а в 7 няма лекарски практики14. Центърът компенсира с пълен набор от добре развити услуги на селищно и общинско ниво, но със затруднен пространствен достъп от вътрешността.

По степен на благоустроеност, селата имат сходни характеристики - всички са електрифицирани и водоснабдени (но тези от вътрешността са с остър недостиг на вода), във всички отсъства канализация. Сравнима е и благоустроеността на уличната мрежа - някога изградена с трайна настилка, сега е повсеместно в лошо състояние. Обобщената оценка за град Созопол по този показател би била мозайка от нормален стандарт на благоустроеност (преобладаващ) и недоизградени или амортизирани зони.

Като физическа структура, селищната мрежа е сравнително добре развита, балансирана тъкан върху цялата територия на общината. Дисбалансът (поляритетът) се дължи на достъпността, на демографските и функционалните характеристики. Общината има нужда от целево създаване на вторичен опорен център – “балансьор”.
Релеф и морски бряг

Територията на община Созопол се характеризира с разнообразие и преливане на равнинен, хълмист и нископланински релеф. Естествен делител на крайбрежна и вътрешна част е Медни рид (с най-висока точка - вр.Бакарлъка, 376 м). Крайбрежието е комплекс от морски тераси със слабо вертикално разчленение, многобройни заливи15 и ритмично редуване на скален бряг с плажни ивици. Нагънатата брегова линия оформя силно вдадени полуострови16 (до 2 км в морето) с “разсейки” от множество острови и скални образувания (подводни и надводни). Територията във вътрешността е също разнообразна – речни долини, платовидни тераси и силно разчленени нископланински склонове (Босненски рид с вр. Босна - 454 м). Обща характеристика на релефа е силната му разчлененост. Тя е благоприятна за формиране на атрактивни ландшафти (и включването им в туристически продукти), но затруднява изграждането на пътната инфраструктура и развитието на мащабно ефективно земеделие.



Около 30% от брегова ивица е заета от пясъчни плажове (17,1 км). Разположението им в дълбоки, естествено защитени заливи, обуславя постоянната им площ (независимо от динамиката на бреговата линия). Освен прилежащите клифови участъци, атрактивността на плажовете се засилва и от естествени дюнни образувания в тилната им част17. Освен с високите си качества (уютност/защитеност, лесна достъпност, красиви природни рамки, разнообразие, фин пясък и т.н.), значимостта на плажните ресурси се изразява и в чисто количествени параметри:

ПЛАЖНИ ИВИЦИ/ПЛАЖОВЕ

ПЛОЩ - дка

ОБЩО

плаж

дюни

парк Росенец, залив Атия

14

14

0

Вромос, залив Вромос

204

204

0

с. Черноморец, залив Св.Никола

39

39

0

къмпинг "Черноморец"

29

29

0

къмпинг "Градина"

139

4

135

къмпинг "Златна рибка"

70

6

63

Св.Марина

12

12

0

Централен плаж - Созопол стар град

18

18

0

Харманите - Созопол нов град

40

26

14

Каваците

100

4

96

Алепу

238

172

66

Републикански плаж “Герена”

209

10

199

ОБЩО

1111

537

574

Позовавайки се на минималната норма (8 м2/човек), теоретичният пределен капацитет на созополските плажове е около 67 000 човека (едновременно ползване).



Климат

Созополският климат е умереноконтинентален, със сравнително топли, но ветровити зими (средно-януарска температура +6оС) и дълги, топли лета (средно-юлска температура +27оС). Черно море и въздушните преноси от Средиземно море са основните му формиращи фактори. Преобладават зимните северозападни и югозападни ветрове и то с почти двойно по-голяма скорост от средната за страната. Това превръща района в неизползваем за рекреационни дейности през студеното полугодие. През топлото полугодие (април-септември) преобладават източните ветрове, свързани с дневния морски бриз. Влиянието му се усеща в ивица до 40 км суша, т.е. в почти цялата територия на общината. Макар и с по-слабо климатично влияние, нощният бриз (от сушата към морето) е сред характерните климатични фактори. Средната му скорост (1-2 м/сек) е значително под тази на дневния бриз (3-6 м/сек). Прилежащият морски басейн обуславя целогодишна висока влажност на въздуха. Районът е характерен с малко валежи и продължителни засушавания (17-28 дни през лятото и есента, 14-15 дни през зимата и пролетта).

Комбинацията облачност – слънчево греене корелира с тази на температурата и ветровете. Максимумът на облачността е в периода ноември-февруари (средно 70%). През пролетта количеството й плавно намалява и през лятото достига минималните стойности от 26% до 28%. Средният годишен брой на ясните дни е 82, с максимум през лятото (15 дни месечно) и минимум през зимата (февруари - 2.7 дни). Слънчевото греене “отваря сезона” още през април (около 60% от часовете преди и след обяд са слънчеви) и го “затваря” в края на септември, т.е. осигурява оптимални възможности за хелиотерапия в продължение на 6 месеца годишно.
Води

Морските води имат решаващи рекреационни функции и по-ограничена стопанска роля (риболов, аквакултури, воден транспорт). Ключов проблем е опазването на чистотата им, особено в прибрежната зона.

Подпочвените води са със скромни количества и неравномерно териториално разпределение. Значителни части от Медни рид и землищата на с.с. Присад и Вършило, са напълно безводни. Подпочвени води се извличат от каптирани извори (от 0.1 до 5 л/сек) в районите на юг от с.Черноморец, северно от мина Росен, терасите по левите притоци на р.Ропотамо и около езерото Алепу.

Повърхностните води се оттичат в сравнително гъста речна мрежа, но са с ограничен дебит и подчертана сезонност. По-значителни са водосборите на р.р. Факийска и Изворска, където са изградени общо осем малки язовира и мелиоративни съоръжения върху повече от 4000 дка плодородна земя. Като цяло, районът страда от воден дефицит. Същевременно, напоителната система е почти изоставена.
Почви

Почвените видове на община Созопол са разнородни и покриват почти цялата класификация за България. Канелени горски и излужени канелени горски почви са разпространени около гр. Созопол и в землищата на с.с. Равна гора, Зидарово, Габър и Вършило (върху хълмист и полу-хълмист релеф). Псевдо-подзолисти горски почви има около с.с. Росен, Индже войвода и Крушевец (върху терени с равнинен и полегат релеф). Смолниците са представени най-вече в ниските подножия в землището на с. Присад. Ливадни почви са характерни за речните долини в землищата на с.с. Равадиново, Извор и Зидарово. Ливадно-блатни и блатни почви са най-широко разпространени в речните устия. Черноземи има само в землището на с. Индже войвода. Разнообразието на почвените комплекси предлага и широк диапазон на аграрни дейности – от пасищно животновъдство, до слети култури, трайни насаждения и зеленчукопроизводство. Като цяло, естественото плодородие на почвите е средно до високо.


Флора и фауна

“Био-разнообразие и специфика” са двете основни характеристики на Созополската флора. Обособяват се две различни зони – крайбрежна и странджанска. В крайбрежната зона са се настанили типично средиземноморски растителни видове18, някои от които са уникални за българската природа. Особено богати на редки и ендемични видове са горите на странджанската част19. Като цяло, естествената растителност има повече рекреационни, познавателни, и т.нар. средообразуващи функции. Преобладаващото стопанско ползване на горите се изразява в добив на дървесина20.

Специфична е и фауната, особено в странджанската зона, формирана от няколко различни климатични влияния21. Много от видовете, населяващи Странджа, са национални ендемити22, някои от които още не са проучени. Районът е характерен с особено големи популации на влечуги23. Разнообразни и осезателни са и популациите на бозайници24 и птици25. Рибната фауна на морето26 също е белязана с разнообразие, но популациите на шелфовите видове прогресивно намаляват, а миграционните се задържат все по-кратко време в обичайните коридори.
Поземлени ресурси

Общата площ на територията на община Созопол е 526958 дка27, което представлява 6,8% от територията на област Бургас. Структурата на поземлените ресурси по видове територии е както следва:



ГОРСКИ

48,5%

ЗЕМЕДЕЛСКИ

46,1%

ВОДНИ ТЕЧЕНИЯ И ПЛОЩИ

2,9%

Н. М. И ДР. УРБАНИЗИРАНИ

1,8%

ЗА ТРАНСПОРТ И ИНФРАСТР.

0,5%

П. ИЗКОПАЕМИ И ДЕПА ТБО

0,2%

Земеделските територии заемат общо 251982 дка (около 48% от площта на общината при средно за страната 58,7%). Обработваемата земя е с обща площ 177904 дка (83,6% ниви, 14,1% ливади и пасища, 2,3% трайни насаждения). Тревожна е констатацията, че средно 70% от земеделските територии са изоставени.




общо

необр.

%необр

гр. Созопол

15588

12315

79%

с. Атия (към с.Черноморец)

0

0

0%

с. Присад

7592

3161

42%

с. Зидарово

35685

15144

42%

с. Габър

13801

6940

50%

с. Извор

30184

19120

63%

с. Крушевец

28170

20504

73%

с. Равна гора

16414

12228

74%

с. Черноморец

19702

15011

76%

с. Росен

21000

16925

81%

с. Вършило

21727

18300

84%

с. Индже войвода

29354

25559

87%

с. Равадиново

12765

11523

90%

ОБЩИНА СОЗОПОЛ

251982

176730

70%

Причините за това са комплексни и валидни за цялата страна. При отсъствие на целенасочени държавни мерки, перспективата в земеползването и състоянието на земеделските земи е песимистична – увеличаване на изоставените земи, продължаващо раздробяване, засилване на тенденцията към малки натурални стопанства.

Наличието на мелиоративни полета е история. Поливните площи (напоявани от държавни водоизточници) са снети от статистически отчет.

Земите по §428 са 2352 дка (вкл.1583 дка обработваеми земи), разположени в землищата на 7 села29. Мерите и пасищата заемат 34691 дка. Заедно с обработваемата земя, те формират т.н. стопанисвана земя – общо 212595 дка, или 40,4% от територията на общината.



Горските територии включват площта на Държавния горски фонд, и заемат 247987 дка (48,5% при средно за страната 33,6%). Населените места и другите урбанизирани територии заемат 9914 дка (1,8% при средно за страната 5,0%). От тях, 7648 дка са в регулациите на населените места, 281 дка промишлени и складови зони, 410 дка курортни комплекси, 1462 дка застроени обекти извън регулация и 113 дка гробищни и извън-селищни паркове. Останалите категории (водни течения и площи, инфраструктура, добив на полезни изкопаеми и ТБО) формират дял от 3,7%.

Структурата на поземлената собственост към 2000 г. е както следва:

Частна

29,8%

Държавна

39,2%

Общинска

16,7%

На рел.орг.

0,1%

Друга

14,1%

Държавната собственост включва земите на Държавния горски фонд, Държавния поземлен фонд, част от териториите на населените места и водните течения и водните площи, кариери, депа за промишлени отпадъци, непригодни земи, републиканската пътна мрежа, и др.

Общинският поземлен фонд се състои от ниви, мерите и пасищата, полските пътища и прокари, язовири, канали, езера, блата, непригодни земи, депа за отпадъци, общинската пътна мрежа и др.

Природно наследство - защитени територии

Защитените територии са не само “екологични тухли” в природния баланс, но и потенциален значим туристически ресурс за общината. Под режим на защита са три категории - поддържан резерват, природни забележителности и защитени местности.

Поддържан резерват “Пясъчната лилия” (0 ,6 ха) е обявен през 1962 г. Намира се на юг от Созопол, в к-г “Каваците”. Съхранява едно от най-големите находища на пясъчна лилия30. За съжаление, този “резерват” е негативен пример за стопанисване на защитен природен обект. Той не само не се поддържа, но се превръща в “нерегламентирано” сметище и жертва на строителна експанзия. Обектът не отговаря на нито един от критериите за природен резерват.

За природни забележителности са обявени “шедьоври” на Природата (най-вече абиотични), отличаващи се с качества като уникалност, рядкост, атрактивност. Обикновено са акценти на прилежащия ландшафт. Созополската територия е богата на такива ценности:



  • Блатото Алепу” (1667 дка), и “Пясъчни дюни – м.Алепу”, в землището на с.Равадиново. Комплекс от влажна зона и дюни с международно значение като местообитание на защитени и редки водоплаващи диви птици31. В допълнение, там се намира и рядко естествено находище на дяволски орех;

  • Водениците”, малки, причудливи скални образувания с площ 736 дка, в землището на с.Извор;

  • Нос Червенка” (21 дка, с.Черноморец) и “Нос Агалина” (272 дка, гр.Созопол). Атрактивни клифове и естествени местообитания на защитени и редки видове;

  • Пясъчни дюни между к-г “Златна рибка” и к-г “Градина” (380 дка, в землището на гр.Созопол). Специфичен ландшафт и редки растителни видове.

Значителен брой са и защитени местности - местообитания на застрашени, редки и уязвими растителни видове:

  • Блатото” (290 дка, в землището на гр.Созопол). Голямо естественото находище на блатно кокиче;

  • Казаков вир” (353 дка, с.Индже войвода). Има уникален ландшафт, скални образувания, карстов извор. Местообитание на редки растителни и животински видове;

  • Колокита” (650 дка, в землището на гр.Созопол). Атрактивен природен комплекс от фиорди и скални образувания;

  • Острови Св. св. Иван и Петър” в акваторията на гр.Созопол с площ 200 дка. Освен местообитания на защитени и редки видове птици, островите съхраняват част от културната история на Созопол и са едно от знаковите му места;

  • Раков дол” (1280 дка, западно от с.Габър). Населява се от редки и защитени видове птици;

  • Старият соват” (3096 дка, югозападно от с.Присад). Обширна гора, съхраняваща защитени и редки видове птици и растения32;

  • Тясната река” (1208 дка, с.Вършило). Дълбок горист участък на един от десните притоци на р.Факийска, приютяващ богата жива природа, включително много защитени и редки видове птици;

  • Устие на река Изворска”, яз.Мандра (1510 дка, поделени в землищата на созополското с.Извор и бургаските села Димчево и Твърдица). Силно врязаният ръкав на язовира, заедно с прилежащите обрасли терени са уютни местообитания на защитени и редки видове птици.

Общ проблем е лошото стопанисване на природното наследство, неговото слабо валоризиране чрез включване в туристически продукти и генериране на приходи за адекватното му опазване и експониране.
Насоки за ползване и управление на природните ресурси

Оползотворяването на природните ресурси в община Созопол е едностранчиво. Благодатният природо-климатичен комплекс на крайбрежието се експлоатира все по-интензивно за морски рекреативен туризъм. Водният транспорт, риболова и аквакултурите са “странични ползвания” на морето. Натискът на урбанизацията и неадекватната техническа инфраструктура застрашават баланса на природните компоненти, а от там и рекреационните качества на средата в тази зона. Желаните насоки за развитие на крайбрежната зона са:



  • Превес на качественото, а не на количественото натрупване на антропогенни елементи (изпреварващо изграждане на инфраструктура, опазване и облагородяване на естествените ландшафти, ограничаване на строителната експанзия – особено хаотичната, дисперсната);

  • Връщане поне на част от земеделската земя в тази зона към селскостопански производства – природни паузи с добре стопанисвана земя повишават и рекреативната стойност и атрактивност на зоната;

  • Постигане на съотношение 3:1 на “зелено”33 спрямо “сиво”34 строителство.


Вътрешната зона е пренебрегната, полу-изоставена. Картината е подобна в много други селски и полу-планински райони, но тук като че ли е утежнена от наличието на изкушаваща алтернатива на аграрните дейности - туризма. Добре известна е несравнимо по-високата доходност от хотелиерство и ресторантьорство. Но вместо изграждане на симбиоза туризъм-земеделие, “тилът” на бреговата зона остава носталгичен спомен за активно природо-ползване. Вместо мрежа от модерни ферми и малки предприятия за преработка, там цари атмосфера на “доизживяване” и полу-затворени натурални стопанства. Усилията за включване на природното и културно наследство в туристически продукти, са все още спорадични и неподкрепени от цялостна общинска и още по-малко, държавна политика.

Желаните насоки за оползотворяване на природния потенциал във вътрешната зона на общината са:

  • Премахване на пречките от раздробената собственост на земя и земеползване;

  • Привличане на външен капитал в ефективни аграрни производства и преработка на суровините им;

  • Превръщане на вътрешната зона в развит “тил” на крайбрежието, осигуряващ храни и обогатяващ туристическото предлагане35 край морето;


1.2. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО
Територията на община Созопол носи следите на всички исторически епохи. Тракийско, елинско, византийско, възрожденско и съвременно присъствие са напластявали култура и ценности. Високата културно-историческа и познавателна стойност на уникални паметници от античната и средновековната българска епоха, превръщат Созопол в поле за изследвания, база за туристически продукти, “културен гръбнак” на настоящите поколения и “мост” за прехвърляне на ценности към бъдещите. Обявяването на Старинен Созопол за архитектурен и археологически резерват36 е признание за националното му значение.

Именно старият гр. Созопол съхранява най-ценните, експонирани и атрактивни обекти. Атмосферата на богато културно напластяване се формира от неповторимите архитектурни ансамбли от възрожденски къщи (103 бр.)37, множество параклиси38, църкви39 и още много археологически обекти40. Частично реставрирани и консервирани са останките от крепостните стени (VI-XIV в.), осезателно рамкиращи целият град и напомнящи за съществуването му през вековете на разцвет. В резервата са запазени и реставрирани около 60 архитектурни и археологични паметници. Независимо от многото проучвания, старият град е необятно поле за археологически новини. Освен това, подложени на ерозия от агресивния морски въздух, всички папаметници от безценното наследство се нуждаят от постоянни грижи по поддръжка, консервация и реставрация. Неизползвани са и възможностите за по-атрактивно експониране, социализация и валоризиране.

Останалата територия на общината е също осеяна от материални следи на минали епохи, свързани с бит, строителство, военно дело, корабоплаване, рударство, религии, погребални обреди. Част от тях са изследвани и с близка възможност за експониране, но повечето са само потенциал за бъдещи археологически разкопки.

С особено голям потенциал за реставрация и атрактивно експониране е манастирският комплекс41 в националния природен и археологически резерват о-в “Св. Иван”. Допълнително условие е реконструкцията на пристана, осигуряващ единственият достъп по вода. След реставрации и експониране, в землището на с.Черноморец също би могъл да се “сглоби” съдържателен наследствен маршрут - древният тракийски град “Антий”( п-ов Атия), параклиса “Св. Мина”, манастирище “Св.Никола”.

По прилежащия на Созопол Медни рид има останки на тракийски крепости (“Малкото кале” край с.Равадиново, на вр. “Бакарлъка”, вр. Атия, Лободово кале), долмени (край с.Росен), стари рудници. Следи на подобни има и на югозапад, в землищата на с.с.Габър, Зидарово и Крушевец. Почти край всички села има тракийски надгробни могили, много долмени и древни следи от развитото до скоро в района рударство. Широко представена е традиционната архитектура в три основни типа - черноморска , странджанска и тракийска къща. Освен комплекса от странджански къщи в с.Индже войвода, добри образци на възрожденски къщи има и в селата Вършило, Зидарово, Извор и Крушевец. За съжаление, повечето са изоставени отдавна и са застрашени от самосрутване.

Значителен принос в опазването, реставрирането и експонирането на КИН има Фондация Созопол (http://www.foundation-sozopol.com/index_bg.php). Основана едва преди по-малко от четири години (2002), тя вече има богата история от изпълнени42 и планирани проекти и дейности. Фондацията организира курсове по мениджмънт на паметници на културата, както и на обучение за реставрацията им. Фондацията развива и стопанска дейност, свързана с валоризиране на КИН чрез алтернативни форми на туризъм – културен, еко-, селски.

Въпреки многото досегашни усилия и повишен интерес, богатото и повсеместно разпространено културно-историческо наследство на общината остава далеч под желаните и възможни нива на опазване, социализация и валоризиране. Анализът43 на КИН разкрива следната проблемна картина:


  • Липсва общинска стратегия и Програма за опазване и социализация на археологическите паметници – много от тях могат да бъдат унищожени, защото общината е лишена от възможност да реагира ефективно при посегателства и други тежки нарушения;

  • Слаба или липсваща експонираност на археологическите обекти в селските райони на общината; в допълнение, те с а в среда с трудна достъпност, неразвита инфраструктура и видими белези на запустялост;

  • Липсва добра визуална информация на отделните паметници и комплекси (дори и в гр.Созопол).

  • Няма специализирани водачи, често се прави импровизирано/некомпетентно представяне на археологическото наследство, разпостраняват се некачествени указатели и рекламни брошури.

  • В предлагането на КИН цари хаос и безконтролност, териториите на археологическите паметници се замърсяват, а самите те – застрашават от унищожаване44;

Обобщени, проблемите пред опазването, експонирането и валоризирането на КИН в община Созопол са:

  • Хронични финансови дефицити и недостатъчно квалифицирани кадри за проучване, консервация, експониране и опазване;

  • Липса на институционален синхрон в действията по опазване (НИПК, министерство, община);

  • Слаба експонируемост и недостатъчни приходи от социализацията на КИН (основен източник за поддържането);

Насоките за съхранение на КИН са:

  • Постигане на координация в действията на НИПК и местните органи по ТСУ при усвояване на историческа среда за съвременни функции;

  • Ограничаване на урбанизацията в исторически запазени среди (с особена сила се отнася за Старинен Созопол);

  • Разширяване на териториите със защитен режим – включване на всички запазени среди с висока културно-историческа, познавателна и атрактивна стойност;

  • Продължаваща консервация и експониране на археологическите обекти; активно кандидатстване с проекти по донорски фондове;

  • Активна реклама и маркетинг на КИН, включване в специализирани туристически продукти и като допълнение, в тези на ваканционния морски туризъм.

Културно-историческото наследство е “инфраструктурата на приемствеността”. Ресурсите на държавата и общината са несъизмеримо по-малки от потребностите на многократно декларираното желание за “опазване и съхранение”. Желанието за допир на съвременниците до тези ценности и съхраняването им за идни поколения, би могло да се осъществи само чрез тяхното атрактивно експониране и валоризация. Историческата, познавателната и атрактивната стойност на созополските културни пластове е огромна и всепризната. За съжаление, работите по проучване, консервация и експониране все още не са доведени до формиране на завършени туристически продукти, професионална реклама и продажби. А именно това е пътят за набиране на средства, съхранение и обогатяване на тези непреходни ценности.


1.3. АНАЛИЗ НА ДЕЙСТВАЩАТА ОБЩИНСКА СТРАТЕГИЯ

Общинска стратегия за регионално развитие на община Созопол, 2000-2006


Този стратегически планов документ е създаден в контекста на следната проблемна картина:

  • Неразвита и лошо поддържана инфраструктура;

  • Неразвита и в лошо състояние пътна мрежа във вътрешността;

  • Ниско равнище на местните парични доходи;

  • Забавено обновяване на туристическата инфраструктура;

  • Недоразвита система на здравното обслужване;

  • Сезонен характер на структуроопределящите отрасли;

  • Неефективно използване на земеделските земи;

  • Контрастно развитие между бреговата зона и селищата във вътрешността;

Доказана е необходимостта от по-всестранно оползотворяване на природните ресурси и активно привличане на инвестиции. Разчита се на три приоритетни направления в развитието на общината:



I. Условия за устойчиво и балансирано развитие

II. Повишаване на заетостта, доходите и качеството на живот

III. Развитие на техническата инфраструктура
Стратегическите цели са:

  1. Интегрирано управление на крайбрежната зона, подобряване на екологичното състояние;

  2. Възстановяване и развитие на Созопол като център за многоцелеви туризъм;

  3. Развитие на техническата инфраструктура;

  4. Подкрепа и развитие на образованието и културата;

  5. Здравно-осигурителна система …. достъпно и качествено медицинско обслужване;

  6. Постоянно внимание към проблемите на социално слабите;

  7. Активна работа с младежта …..;

Основните мерки и проекти са ориентирани към четири обобщени сфери – “екология и техническа инфраструктура”, “туризъм”, “селско стопанство и рибна индустрия” и “човешки ресурси”:



Екология и техническа инфраструктура

М1: Изграждане на пречиствателна станция между селата Черноморец и Равадиново;

М 2: Изграждане на регионално депо за ТБО;

М 3: Укрепване на свлачищния район при Райския залив;

М 4: Създаване на общинско звено за интегрирано управление на крайбрежната зона;

М5: Корекция на вълнозащитния мол и изграждане на наносоотклоняваща шпора при п-ще Дюни;

М 6: Изграждане на пояс по границите на природозащитените райони;

М 7: Осигуряване на контролиран достъп природозащитените обекти;

М 8: Почистване устието на р.Ропотамо - Съвместно с Приморско;

Пътната инфраструктура

М1 : Реконструкция на улиците;

М2: Изграждане на връзка между път 3-908 и път 2-79- реконстр. 13км, ново строит. 27км;

М3: Изграждане на 7км свързващ път 2-98 и с.Равна гора;

М4: Ремонт на път 2-98;

М5: Рехабилитация на 32км от път 1-9;

М6: Изграждане на път Равадиново –Веселие;

М7: Реконструкция и разширяване на 4-класната мрежа - 110км;



Водоснабдяване и канализация

М1: Изграждане водопровод за питейна вода в с.Индже Войвода;

М2: Изграждане водопровод в с. Вършило;

М3: Изграждане ВИК мрежа на ул.”Лазурен бряг”;

М : Рехабилитация на канализационната мрежа в старата част на Созопол;

Електроснабдяване

М1: Изграждане на 20 трафопоста в селските райони;

М2: Изграждане на подземна електопреносна мрежа в старата част на Созопол;

М3: Преминаване към енергоспестяващи източници;



Туризъм

М1: Изграждане на увеселително и атракционно селище в гр.Созопол;

М2: Създаване на консултантско бюро за стимулиране на МСП в туризма;

Аграрен сектор и рибна индустрия

М1: Създаване на рибна борса в гр.Созопол;

М2: Изграждане на 1000 дка овощни насаждения;

М3: Изграждане на 2500 дка трайни лозови масиви;



Човешки ресурси

Образование и култура

М1: Консервация, реставрация и адаптиране на паметниците на културата;

М2: Реставрация и консервация на колекцията на Археолог. музей Созопол;

М3: Реставрация и консервация на КИН в цялата община;



Здравеопазване и социални грижи

М1: СМР и оборудване на поликлиниката в Созопол;

М2: Преструктуриране на здравеопазването в общината;

М3: Изграждане на център за медицинска помощ;


Отсъствието на мониторинг и оценка на стратегията не позволява прецизен анализ на изпълнението й. Емпирични данни от предварително проучване съдържат факти за работа на общината и по четирите основни направления. Но повечето проекти и мерки са още нереализирани и ще се пренесат в новия планов период.

Структурният анализ на този документ разкрива следните недостатъци:



  • Липсват мерки за институционално и информационно обезпечаване на реализацията;

  • Липсват мерки за изграждане на общински капацитет за изработване на проектни предложения и привличане на финансиране от алтернативни източници;

  • Липсват мерки, подкрепящи тези с инвестиционен характер;

  • Стратегията е затворена в територията на общината - липсват мерки за между-общинско сътрудничество;

  • Стратегията е “обречена” да бъде изпълнявана само от общината – липсват конкретно формулирани мерки за партньорства;

  • Мерките, вписващи се в правомощията, законовите задължения и ресурсите на общината не са разграничени ясно от тези, чието прилагане зависи от по-горните нива на управление или от инициативите на частния сектор;

Наложени върху фона на актуалното състояние на общината, целите за “подобряване на екологичното състояние”, “укрепване на туристическата индустрия”,”развитие на техническата инфраструктура” и подобряване на социалните услуги, отново биха могли да се мотивират. Необходимо е обаче допълване и прецизиране на целите, както и радикална промяна в подхода и принципите за планиране, за да се постигне по-висока реализуемост на новия стратегически документ.


1.4. ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

1.4.1. Демографска характеристика (Подробни таблици в Приложение 2)

Постоянното население на община Созопол наброява 13901 д.45 (2004 г.) – 3,3% от населението на област Бургас. Населението на останалите 12 общини е в диапазона от 5 до 30 хил.д. Созопол е сред общините със силно пулсиращ брой на пребиваващите, свързан със сезонността и мащабите на морския туризъм. Това оказва значително влияние върху потребностите за развитие на социалната и техническата инфраструктура.

В демографското развитие на община Созопол се четат три основни периода - нарастване до средата на миналия век, плавно намаление за периода 1956-2002 г. и стабилизиране със слаб прираст – след 2002 г. Самият гр. Созопол също нараства след 2002 г. (в продължение на 10 години преди това е бил с отрицателен прираст). Като цяло, демографските характеристики през последните 50 години са се развивали плавно, без резки промени.

Селското население (66,6% към 2004 г.) следва същите процеси – плавно намаление до 2002 и слаба тенденция на увеличение след това.

Сравнена с тази на областта, плановия район и страната, възрастовата структура на населението на община Созопол е по-неблагоприятна (заради влошения възрастов профил на селското население). За периода 2001-2004 г. се очертават следните тенденции: намалява броят/делът на младите хора до 15 г., нараства броят/делът на контингентите от 15 до 64 г. (от тях основно се формира работната сила), нараства абсолютният брой на възрастното население (на 65 и повече години), при запазване на неговия относителен дял от общото население на общината.

Съотношението между трите основни възрастови групи за община Созопол (0-14 г.: 15-64 г.: 65+) е съответно 3,7: 65,6: 20,7%. Делът на младите генерации е 1,5 пъти по-нисък от този на възрастните хора. Град Созопол е със сравнително по-благоприятна възрастова структура - с много висок дял на лицата във възрастовата група 15-64 г. (73,4%), с дял на децата (12,1%), близък до средния за страната (13,8%) и за областта (14,8%).



Естественото движение е един от основните фактори за динамиката и възрастовата структура на населението. В периода след 2000 г. са се раждали по 100 -115 деца. Коефициентът на раждаемост46 през 2004 г. е 8,1‰ – под средния за областта (10,3‰), и страната (9,0‰). Смъртността е със значително по-високи стойности – 14,4‰ през 2004 г. През 2004 г. няма умрели деца до 1 г., а в предходните години - по 1-2 деца от живородените. Естественият прираст е отрицателен, с по-големи отрицателни стойности в сравнение със средните за областта и страната.

За 2001-2004 г. коефициентът на естествен прираст за община Созопол е в диапазона от –9,3‰ (през 2001 г.) до –6,3‰ (през 2004 г.).



Механичният прираст е относително по-динамичен. За същия период, той преминава от отрицателен към положителен (2003-2004 г.). През 2004 г. в общината са се заселили 436 човека при 267 изселвания.

При запазване на сегашните тенденции, населението на общината би могло да се стабилизира около ниво от 14 хил.д. (разчитайки на механичен прираст, компенсиращ отрицателното естествено възпроизводство).

Основна качествена характеристика на населението е образователното равнище. За периода между последните две преброявания е регистрирано абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование (тенденция, валидна и за високите статистически нива – областно и национално). През 2001 г., населението с високо образователно равнище съставлява 38,5% от лицата на 7 и повече години (при 52,0% средно за страната, 49,4% - за област Бургас). Образователното равнище на селското население е значително по-ниско. Етническият състав е хетерогенен - 83,8% българи, 10,3% роми, 5,1% турци, 0,8% - други. В абсолютно изражение, българите намаляват, докато ромската и турската общности се увеличават. Основно вероизповедание е християнското (90,4%).



Обобщение

Благодарение на механичен прираст, компенсиращ умерения отрицателен естествен прираст, населението на общината слабо нараства. Делът на трудоспособните хора е висок, но младите намаляват. Образователното равнище нараства, но е чувствително под средното за областта и страната.



1.4.2. Заетост и безработица

Икономически активните лица47 в община Созопол наброяват 5502 д. (2004 г.). Коефициентът на икономическа активност е 45,8%48 - по-нисък от средния за страната (55,3%), Югоизточния район за планиране (56,3%) %) и област Бургас (57,3%). Коефициентът на заетост (17,7% - 2003 г.) е значително под средния за областта (37,6%) и страната (42,4%). Обяснява се поради подчертаната сезонност на доминиращите стопански сектори - туризъм, селско и горско стопанство. Броят на заетите пулсира от 3334 д. през 2001 г. на 1827 д. през 2002 г. и 2093 д. през 2003 г. (вж. фиг.).

Измененията в заетостта по сектори на икономиката (първичен, вторичен и третичен) не са големи. Наблюдава се нарастване на делът на заетите в третичния сектор (услугите), намаление - в първичния сектор (селско, горско, ловно и рибно стопанство) и запазване на делът на заетите във вторичния сектор на икономиката (добивна и преработваща промишленост, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, строителство). Разпределението на заетите по сектори на икономиката през 2003 г. е съответно: първичен - 7,1%; вторичен – 17,5%; третичен – 75,4%.

Безработица

Равнището на безработица в община Созопол (11,88%49 - 2005 г.) е по-високо от средното за страната (10,73%) и областта. Регистрираните безработни през 2005 г. са 654 д. От тях, до 29 г. вкл. са 202 д. (30.9%, при24,5% за BG). Основни причини за високата безработица сред младежите са: несъответствие между търсене и предлагане в пазара на труда, стремежът на работодателите да наемат изградени професионалисти, липса на квалификация, специалност и професия сред част от безработните младежи. Над 70% от безработните лица са без квалификация и с ниско образователно равнище. Тази група съдържа и продължително безработните. Т е прогресивно губят шансовете си за възобновена или нова трудова кариера. Националните и регионални програми за заетост са недостатъчни и неефективни за осезателно решаване на този проблем.

Основен проблем в заетостта е подчертаната й сезонност и прогресиращо свиване в аграрния сектор и индустрията. Огледалният феномен, безработицата, се подхранва и от несъответна квалификация (включително и за туризъм), неграмотност (сред ромите) и де-социализация (нежелание за намиране на работа).



1.4.3. Образование и професионално обучение

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница