Съдържание въведение резюме етно-демографска характеристика на населението

На територията на Общината функционира единствения музеен комплекс в с. Сейдол . обявен от НИПК за единичен и като групов паметник на културата /с предварителна категория”местно значение” от 1994г./.

Действащият музеен комплекс е с над 600 кв. м. с разгъната експозиционна площ и фонд с над 7 000 единици. Експозицията е в помощ на учебно-възпитателния процес на училището. В четири зали е покрит навес е разположено внушителна по количество етнографска колекция. Тя е ценен източник на автентична и точно документирана документация за бита и културата на местното население. Към нея е комплектована фоно и видеотека с над 200 изпълнения на автентичен фолклор с около 30 възстановки на местни обряди и обичаи, както и друг аудио и видео документален материал. Експозицията е разположена в четири зали – „Археология”, „Нумизматика”, „Минерология”,”Земеделие и бит”. Музейния комплекс разполага с изложбена и заседателна зали, включващи 100 платна на български художници.

Действащата тъкачна работилница възстановява и съхранява популярен местен занаят – тъкачеството. Тук на разположение има тъкачни станове с възможност за обучение и тъкачество на около 30 души. Просторната градина дава ясна представа за бита и живота на нашите деди, живели тук преди години. Комплекса се използва като творческа база и с учебно-познавателна цел от възпитаниците на местни учебни заведения.

Зоокът съществува от 20 години на площ от 1,5 дка. В различни по големина клетъчни помещения се отглеждат, а в някои се размножават около 60 вида животни, сред които и доста атрактивни и нетипични за нашата фауна.

Исторически местности – антично селище в околностите на гр. Лозница; историческо място „Бункера” с. Манастирско; историческо място”Юмрука”- гр. Лозница, историческо място”Чистилището” - с. Синя вода; и историческо място „Змиярника” – с. Манастирско, както и „Вила Рустика” покрай яз. „Бели Лом”.

Местност „Тюлбето” на около 3 км от с. Сейдол. Намира се на високо място с буйна гора, в горната си част завършва с равна поляна, оградена с вековни дъбови дървета за които има поверие че са свещени. От тук се открива панорама към поречието на р. Врана и към Търговищкия балкан. От поколение на поколения се предават легенди за това как м. „Тюлбето” е използвано от турци и българи по време на техните религиозни празници. Християни са правели молебен за дъжд по Гергьовден за добра реколта и берекет. Местността е определена за обредна по времето на Турската империя.

Във всички селища има религиозни храмове, но почти всички се нуждаят от основни ремонти.

• 
  Обособяване на собствеността на сградите, понеже значителна част от тях представляват публична общинска собственост и читалищните настоятелства не могат да оперират целенасочено с наличните помещения, за да имат икономическа изгода от тях защото влизат със Закона за Местното самоуправление и за местната администрация;
  
• 
  Нужда от основен ремонт на всички читалищни сгради и религиозни храмове;
  
• 
  Нужда от ново техническо оборудване
  
• 
  Нужда от компютъризация;
  
• 
  Фолклорното наследство на Общината да се популяризира в различни фестивални, национални и регионални участия в страната и чужбина и др.
  

• 
  Липса на регионална политика за интеграция на етническите малцинства и запознаване с етнокултурните ценности на различните етнически групи
  
• 
  непознаване на турската, ромската и родопската култура от мнозинството.
  
• 
  Липса информационен център за Община Лозница
  
• 
  липса на културни средища, читалища, библиотека в някои села /например с. Студенец/
  

2. 
   ОБРАЗОВАНИЕ
   

Основен проблем е и ниската раждаемост и респективно липсата на достатъчен брой деца, които да посещават училище.

Брой училища :

• 
  Начални - 3
  
• 
  Основни – 5
  
• 
  Средни – 2, като едното училище е Професионалната гимназия по ветеринарна медицина и земеделие
  

Брой детски градини – 8

• 
  Лозница
  
• 
  Веселина
  
• 
  Бели Лом
  
• 
  Ловско
  
• 
  Синя вода
  
• 
  Трапище
  
• 
  Чудомир
  
• 
  Сейдол
  

Редица изследвания, проведени чрез представители на граждански организации /НПО, социологически проучвания, както и експертни оценки на Министерството на образованието и науката/ сочат, че в българското образование се очертават редица общи за всички етнически малцинства и специфични за всяко от тях проблеми, затрудняващи качественото образование, равноправната интеграция и развиването на културната идентичност на децата и учениците.

• 
  Изготвяне на социални програми за стимулиране на образованието на деца от малцинствата в Община Лозница, съвместно с НПО.
  
• 
  Децата от турски и ромски произход не владеят или лошо владеят българския език. Малък процент от тях са обхванати в предучилищни групи в училищата и детските градини.
  
• 
  Липса на занимални, както и на извън класни форми, съобразени с интересите на децата и с особеностите при обучение на деца - билингви.
  
• 
  Недостатъчно владеене на български език, ниско образователно ниво на родителите, липса на мотивация за образование, отрицателно влияние на семейната среда.
  
• 
  Непознаване на културата на малцинствата от мнозинството, недоверие между общностите, изолация и само изолация, липса на диалог на децата между различни общности.
  
• 
  Липсват необходимите условия за получаване на качествено образование в малките селски училища, характерни за редица общини със смесено по своя етнически и религиозен състав население.
  
• 
  Недостатъчно са представени в учебното съдържание историята и културата на малцинствата. Основополагащите елементи на културната идентичност най-често се свеждат до традиционния фолклор, без да се отчитат всички останали културни постижения на етническите малцинства, а още по-малко приносът им към общонационалната култура и развитието на обществото.
  

• 
  Липсва подходящ социално-психологически климат в обществото, гарантиращ образователните права на децата и учениците от етническите малцинства за равноправната им интеграция и развитието на културната им идентичност.
  
• 
  Липсва адекватен специализиран организационно-административен механизъм за иницииране, координиране и контролиране на ефективна образователна политика за равноправна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.
  
  • 
    Не достигат квалифицирани кадри и липсва стратегия за квалификация и преквалификация на учители и административен персонал в областта на образованието за работа в мултиетнична среда и особено на работещите с деца-билингви.
    
  • 
    Ниският стандарт на живот е фактор за нередовно посещение на училище и непълноценно участие в учебно-възпитателния процес.
    

Освен общите проблеми, отнасящи се до всички етнически малцинства, за децата и учениците от различните малцинства са налице и специфични проблеми, затрудняващи качественото образование и равноправната им интеграция

• 
  Записване на голям брой деца без увреждания в помощни училища.
  
• 
  Затруднена адаптация на децата от ромски произход в детската градина и началното училище.
  
• 
  Прояви на дискриминация в детските градини и в училищата.
  
• 
  Незадоволително усвояване на преподавания учебен материал поради недостатъчно владеене на български език.
  
• 
  Недостатъчно обхващане на ромските деца в групи по майчин език, както и незадоволително равнище на преподаването му.
  
• 
  Недостиг на квалифицирани учители, познаващи ромската култура.
  
• 
  Недостиг на квалифицирани учители, владеещи ромски език.
  
• 
  Ниска степен на грамотност и квалификация на възрастните роми.
  
• 
  Бедността като фактор за нередовното посещаване и прогресиращо
  
• 
  увеличаване броя на отпадналите ученици.
  
• 
  Липса на механизми за превенция на риска от отпадане.
  
• 
  Липса на учебници и учебни помагала по ромски език.
  

• 
  Недостиг на квалифицирани учители, владеещи турски език, в общините с турско население.
  
• 
  Недостиг на осъвременени учебници и учебни помагала по майчин турски език.
  
• 
  Незадоволително усвояване на преподавания учебен материал поради недостатъчно владеене на български език.
  
• 
  Недостатъчен обхват на децата в обучението по майчин турски език и незадоволително качество на преподаването му.
  
• 
  Етноцентризъм в учебното съдържание и преподаване, формиращо негативно отношение към турската общност.
  
• 
  Затруднена адаптация на децата от турски произход в детската градина и началното училище.
  

• 
  Липса на утвърдени учебни програми, учебници и учебни помагала.
  
• 
  Недостиг на квалифицирани учителски кадри.