Съдържание въведение резюме етно-демографска характеристика на населението

Според данните предоставени от изпълнителите на медицинската помощ, е налице тенденция за снижаване на заболяемостта. Но на факта, че се регистрират заболявания открити за първи път у един и същи пациент и преминаването през здравните заведения на едни и същи болни с хронични заболявания. Влияние оказва също така по-широкото прибягване към само лечение, до услугите на нетрадиционна медицина, икономическата стагнация и други фактори, свързани с медицинската помощ.

Структурата на заболеваемостта на населението в общината съвпада като цяло с тази в страната . На първо място с:

• 
  Болести на дихателната система;
  
• 
  Болести на органите на кръвообращението.
  
• 
  Болести на пикочно-половата система;
  
• 
  Болести на нервната система и сетивните органи;
  

В Лозница се намира и един от малкото в България Центрове за рехабилитация, подходящ за провеждане на лечение на болестите на обмяната на веществата. Днес Центърът работи сезонно, само през не отоплителния период. Един от основните проблеми е намирането на нова подходяща сграда за пълноценното му функциониране.

До 1-ви януари 2003г повечето от населението е с неплатени осигуровки.

Най-големият проблем за Община Лозница в системата на здравеопазването е недостатъчният брой квалифицирани специалисти, които да заемат необходимите за територията 7 индивидуални лекарски практики. До този момент са заети само 4 /четири/ от тях, въпреки анонсирането на свободните места в национален контекст. Това, от своя страна, би довело до неоптимална обхванатост на населението със здравна помощ, което особено за Община Лозница е много неблагоприятно, поради съществуващата ниска здравна култура на голяма част от малцинственото население и повишения здравен риск.

До 1-ви януари 2003г повечето от населението е с неплатени осигуровки.

Най-големият проблем за Община Лозница в системата на здравеопазването е недостатъчният брой квалифицирани специалисти.

1.Амбулатория за първична медицинска помощ – инд. практика д-р Геро Нонов Михайлов

2.Амбулатория за първична медицинска помощ – инд. практика д-р Альоша Горельов

3.Амбулатория за първична медицинска помощ – инд. практика д-р

Мариана Иванова Димитрова

4.Амбулатория за първична медицинска помощ – инд. практика д-р

Светлан Иванов Христов

Регистрирани амбулатории за първична стоматологична помощ индивидуална практика са :

1.Амбулатория за първична стоматологична помощ – инд. практика д-р Решид Джемалов Кехайов

Амбулатория за първична стоматологична помощ – инд. практика д-р Роза Борисова Милушева-Атанасова

3.Амбулатория за първична стоматологична помощ – инд. практика д-р Муса Сабриев Дурльов

1.Хоспис „Свети Иван Рилски „- Кооперация ул. „Дружба” 6 д-р Мариана Добрева Христова

1. 
   Медико-зъботехническа лаборатория „Здраве Стоянови и СИЕ „СД
   

Състоянието и тенденциите на здравното състояние на нацията, включително на лицата, принадлежащи към етнически общности, се оценяват в зависимост от демографските процеси, заболяемостта, рисковите фактори, физическото развитие и дееспособност и самооценката на здравето.

Налице са значителни етно-демографските разлики, които влияят съществено върху самооценката за здравето на българските граждани от ромски и турски произход.

Основните причини за влошаване на здравето на българските граждани, вкл. принадлежащи към етническите малцинства, са :

• 
  бедността,
  
• 
  нездравословният начин на живот, свързан с непълноценното хранене,
  
• 
  постоянният дистрес, съчетани и с други рискови фактори,
  
• 
  като тютюнопушене,
  
• 
  злоупотреба с алкохол,
  
• 
  употреба на наркотични вещества,
  
• 
  ниска двигателна активност и др.
  
• 
  ниската покупателна способност на преобладаващата част от ромските и турските домакинства прави платените медицински услуги и медикаменти недостъпни за тях.
  
• 
  поради невъзможността да се осигури навременно и продължително лечение на нуждаещите се, смъртността в турската и особено в ромската група настъпва много по-рано, отколкото при останалото население.
  
• 
  При лицата от ромски и турски произход леталитетът при заболявания като инфаркт, инсулт, пневмония или при злокачествено заболяване, е по-висок.
  
• 
  По-къса е средна продължителност на живота на лицата от двете големи етнически общности.
  
• 
  По-висока е общата и детската смъртност..
  
• 
  Ранните раждания при ромското население са рисков фактор за недоносеност на плода, тежки вродени увреждания на бебето, за висока детска смъртност в първата година от живота и за висока майчина смъртност.
  
• 
  Делът на най-възрастните - хората над 60 години в ромската общност е около 4 пъти по-нисък, отколкото при българите.
  

2. 
   ЗАЕТОСТ
   

По данни от регионална служба по заетостта гр. Русе към 31.03. 2005 г. регистрирани безработни лица в трите бюра по труда в областта са 15 5 521. Има намаление на безработицата спрямо предходния месец с 4,4 % . Ново регистрираните безработни лица в трите бюра по труда от областта -923 т.е. има намаление спрямо предходния месец с 17,6%. Постъпилите на работа през периода на обявени и необявени в бюрата по труда места, вкл. по програми и мерки са 774 . Тук се забелязва увеличение на заетите работни места с 27,9 %

Регистрирани безработни лица в ДБТ Разград – община Лозница към 31.03.2005 г. са 1832 , а равнището на безработицата е 27,3 %.

Проблем е сезонната и етническата безработица, следствие от сезонното производство в селското стопанство и високия процент малцинствено население.

Общото ниво на професионална квалификация в общината е ниско. Голяма част от населението е с ограничени образователни възможности и може да работи предимно в селското стопанство. Общината изпитва недостиг на професионални кадри – икономисти, юристи, лекари, половината от педагозите пътуват от други населени места. Броят на специалистите с компютърна грамотност и владеещи чужди езици е малък. Липсата на поминък и свободни парични средства е пречка за повишаване на образователното равнище на младите хора. Съществува възможност за реализиране на програми за повишаване на квалификацията и придобиване на специализирани умения, както и на умения за започване на собствен бизнес, насърчаване на предприемачеството и др.

Проблем е сезонната и етническата безработица, следствие от сезонното производство в селското стопанство и високия процент малцинствено население.