Съдържание въведение



страница1/4
Дата25.09.2017
Размер0.65 Mb.
ТипАнализ
  1   2   3   4
Гласът на суверена



Анализ на гражданското участие в референдуми и други форми на допитване до народа и вземане на решения по важни за общността въпроси в общините и запознаване с новите нормативни документи

ФРМС Консулт, договор № 265/15.10.2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение............................................................................................................3

Доверието………………………………………………………………………8

Иска ли политическият елит пряка демокрация?....................................10

Искат ли гражданите пряка демокрация?.................................................14

Децентрализация и пряка демокрация………………………….………..15

Европейски практики…………………………………………….…………20

Други елементи на пряка демокрация……………………….…………...27

Българската практика………………………………………….…………..29


- Местен референдум.................................................................................31

- Общо събрание на населението………………………….……………41

- Подписка....................................................................................................45

- Българският опит с местните референдуми.......................................47

- Комуникационни канали и техники за включване на гражданите в пряко участие във вземането на решения на местно ниво.....................55

- Предложение за система за мониторинг..............................................60

Заключение…………………………………………………………………...63


Използвана литература……………………………………………………..68

Използвани съкращения……………………………………………………72
ВЪВЕДЕНИЕ

Въпреки важността на референдумите и другите въведени от закона форми на пряката демокрация в България (общо събрание на населението и подписка), както и сравнителната новост на законодателната рамка (новият Закон за народното допитване е в сила от 1996 г., с изменения от 1999 г., 2006 г. и 2007 г.), в България съществува твърде малко литература, която да разглеждана аналитично и емпирично темата. Единствените разработки са на Сдружение Болкан Асист, което работи за подобряване на средата за пряка демокрация в България от 2001 година и разработва предложения за промени в българското законодателство и практика.

Работата на изследователя се затруднява и от факта, че нито на централно, нито на регионално ниво съществува база данни с проведени на територията референдуми, независимо от техния резултат. Макар ЗДН в своя чл. 36, ал. (1) да изисква решението, прието чрез местен референдум, да се оповестява в двуседмичен срок от общинския съвет, който приема и мерки за неговото изпълнение, никъде в сайтовете на общините не може да бъде намерен публикуван резултатът от референдум, оформен като решение, с основните данни, дата на провеждане, въпрос, брой гласували (процент от общия брой гласоподаватели), брой валидни/невалидни бюлетини, валидност/невалидност на референдума, кой от двата отговора – “да” или “не” – е спечелил мнозинството гласове.

Например в сайта на Общински съвет – Бургас едва в отчета за дейността за периода 12. 11. 2007 г. – 31. 08. 2008 г. се упоменава провеждането на референдум на 17 февруари 2008 г., но дори и там не става дума за резултатите от него.

Особено трудно се намира информация за референдумите, проведени в първите години след влизането в сила на ЗДН, които са засягали най-вече промени на границите на общини и определяне граници на общини (например най-новата община в България Сопот, състояща се от град Сопот и с. Анево, е създадена чрез местен референдум, проведен на 7 февруари 1999 г., но конкретно зададеният въпрос, на който са отговаряли гласоподавателите, не бе открит).

Тази разхвърляност и непълност на информацията безспорно се отразява върху анализа.


Местният референдум е институт за включване на гражданите в законодателния процес по въпроси от локално или регионално значение. Предпоставка за използване на местен референдум е децентрализацията на държавната власт и наличието на развита система на местно самоуправление. Това предопределя широкото използване на местния референдум както в държави с конфедеративно устройство (например Швейцария), така и в унитарни държави с регионално самоуправление (например Франция, Словакия и др.). Във Федерална република Германия се забелязва тенденция към възраждане на идеята за провеждане на референдуми на местно ниво. От началото на 90-те години на XX век в повечето провинции на Германия (Шлезвиг-Холщайн, Мекленбург-Предна Померания, Саксония-Анхалт, Бранденбург и др.) са приети закони за допитване до местното население по въпроси от местно значение.

Представителната демокрация няма да отговаря на изискванията на развитието, ако не е допълнена от механизмите на пряката демокрация. Именно чрез елементите на пряка демокрация (референдум, общо събрание на населението, подписка) се осъществява пряка връзка между отделния човек и законодателната и изпълнителната власт. Намаляването на партийния монопол върху идеологията и по-високата степен на личен ангажимент при вземането на решения повишава качеството на тези решения чрез постигането на консенсус по отношение на целите и пътищата на развитие на обществото.

Познатата от древността форма на пряка демокрация еволюира както поради нарастването на броя на населението, така и поради преместването на дебата, фигуративно казано, от площада към медиите. Откритостта на вота мигрира към тайния вот.
Прекрасен пример за демократично управление е Швейцария, където формите на пряка демокрация се практикуват повече от век. Швейцарците могат да инициират граждански инициативи на всички административни нива. В референдумите за промени в конституцията и преотстъпването на държавен суверенитет на международни организации, които са задължителни в страната, избирателите отхвърлят четвърт от предложенията на парламента. С референдуми по законодателни промени, инициирани от граждани, са отхвърлени почти половината от предлаганите промени.

В исторически план е интересно, че в Швейцария преходът от общо събрание на населението към референдум също става по гражданска инициатива: “В много кантони референдумите се възприемат като приемлив заместител на общите събрания на населението. Нарастването на населението направи този тип събрания непрактични.” (Kobach, 1994, p. 100-101)

От друга страна, пряката демокрация не следва да бъде идеализирана. Тя сама по себе си не предоставя решения. Тя обаче е ефективен инструмент за решаване на проблеми на съвремието. Тя също така усилва духа на оптимизъм и отдаденост на демократичните идеали, съпричастността на отделния човек и вярата му, че той/тя има място в живота на общността, както и укрепва убеждението в това, че и другият/различният има право на мнение и на защитата му.

Референдумът също има своите ограничения. Обществото не може да си позволи да провежда допитвания до народа по всеки въпрос, тъй като стойността е твърде висока – и като финансов ресурс, и като време и усилия, които трябва да отделят гражданите, за да стигнат до своя информиран избор.

Така гражданите упълномощават свои избраници да гласуват вместо тях – и това е основата на представителната демокрация. В този смисъл изборите за парламент са специален акт на вземане на решение чрез пряка демокрация: гражданите избират онези, които ще взимат решения от тяхно име, като определят при какви условия ще ги вземат и в кои области.

В прякото демократично вземане на решение (референдум) гласоподавателите действат като огромен ad hoc парламент, който има мандат да вземе решение по даден въпрос. В този смисъл парламентът и общността на гласоподавателите в процеса на референдум имат една и съща основа както логично, така и формално.


Връзката между референдума и парламентарния способ на вземане на решения поставя въпроса как се определят областите/въпросите, по които гражданите все още желаят да вземат решения с пряко гласуване? Привържениците на чисто представителната система приемат, че парламентът е самодостатъчен в решаването на всички въпроси и отхвърлят референдумите. Но това противоречи на постулата за суверена – народа – един от основните принципи на демокрацията. Защото чистата представителна система дава възможност да бъдат прокарани закони, които са нужни на елита, но се отхвърлят от мнозинството. Също така друг принцип на демокрацията – правото на инициатива – е сериозно накърнен. Изводът идва сам: чистата представителна система не може да се счита за истински демократична.

Чистата представителна система е легитимна тогава, когато гражданите са намерили своето ясно представителство в партиите. Ситуацията удовлетворява обществата в Европа до 60-те години на ХХ век. Но времената се променят. Днес хората желаят референдуми и мнозинството от тях не намират ясната си идентификация в парламентарно представените партии.


Интересно е, че политиците, с колкото повече власт разполагат, толкова по-силно се противопоставят на референдумите. Вземането на решения на политическо ниво като цяло става извън влиянието и дори извън знанието на гражданите. Това е усещането на гражданите в много европейски страни:

“Държавата и политиката като цяло са в състояние, при което само професионален оптимист или лицемер може да претендира, че са резултат на волята на хората. Всеки германец има свободата да се подчинява на закони, за които никога не е давал съгласието си, той може да се възхищава на величието на конституцията, на която никога не е предоставял легитимност, той е свободен на уважава политици, за които нито един гражданин не е гласувал, и да ги осигурява щедро – със своите данъци, за потребяването на които никой не го е питал” (Das System, The Machinations of Power. 2001. Hans Herbert von Arnim1).

“Широко разпространено е усещането, че гражданите чувстват, че техните гледни точки и интереси не се вземат в достатъчна степен пред вид в процеса на вземането на политически решения. Върху дълбочината и обхвата на това усещане [на слабост на гражданското влияние] сред обществеността на Великобритания не се акцентира адекватно (Power Inquiry2, 2006, p. 72).

“В Белгия развитието на формалните демократични институции е спряло. Гражданите или избирателите (...) нямат достъп до високите нива на властовата йерархия и вземането на решения.” (1992, проф. De Wachter).

“В Холандия ни управлява арогантен елит, който няма нищо общо с демокрацията в прекия демократичен смисъл на думата.” (проф. Frissen пред журналиста Van Westerloo, 2002).
ДОВЕРИЕТО

Хората в повечето европейски страни осъзнават, че вземането на решения се извършва все по-недемократично и губят доверие в демократичната природа на институциите си.

Например в Германия в годините 1995 – 2005 доверието на гражданите в политическите партии е спаднало от 41% на 17% (изследване на TNS Emnid по поръчка на Reader’s Digest Magazine). В същото време доверието в парламента е спаднало от 58% на 34%, а доверието в правителството – от 53% на 26%. (Reader’s Digest Online, 10 август 2005).

Изследване на SOFRES от 2003 г. показва, че 90% от французите са убедени, че нямат абсолютно никакво влияние върху вземането на политически решения на национално ниво, 76% смятат същото за местните политики (Lire la politique, 12 март 2003).

Изследване на Maurice de Hond от 2004 г. в Холандия показва, че 70% от гражданите не приемат твърдението “Политиците днес чуват по-добре отколкото преди 5 години.” 51% не приемат твърдението “В Холандия избирателят играе важна роля във функционирането на националното правителство.” Само 39% са съгласни с твърдението “Холандия е истинска демокрация.” (www.peil.nl).

През 2002 г. Галъп провежда проучване сред 36 000 граждани на 47 страни по отношението на доверието в 17 институции. От всички институции парламентите като че ли са се радвали на най-малко доверие: средно 51% от хората не им вярвали изобщо, докато само 38% им имали от средно до високо доверие. (De Witte Werf, Пролет 2003, стр. 11).

През 2004 г. Transparency International провежда подобно проучване сред 50 000 души от 62 страни. Политическите партии били оценени като най-корумпирани, в 36 от 62-те страни те били начело на проблемната класация, а парламентите – на второ място. (Rotterdams Dagblad, 10 декември 2004).

Данни от национално представително проучване на Института по социология при БАН и Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) показват, че през есента на 2007 г. на българските институции напълно се доверяват само 10% от българите. На българските институции не се доверяват 34,5% от българите.

Европейското социално изследване (ESS) посочва, че българите имат най-ниско доверие към националните си институции и родните си политици. „Доверието към държавните институции и съдебната система в България е сигнално ниско", коментира националният координатор на проекта за България доц. Лилия Димова от Агенция за социални анализи (АСА). Доверието на българите в политиците по скала между 0 и 10, където 0 е "никакво доверие", а 10 – "пълно доверие", е само 1,8 пункта, към съдебната система – 2,4 пункта, към парламента – 2,2 пункта. Според изследването българите се оказват най-недоверчивата нация и към хората като цяло – респондентите са дали само 3,3 пункта на доверие към околните, докато в Дания доверието е 7 пункта (http://www.dnes.bg/article.php?id=45160, 17.12.2007.).
ИСКА ЛИ ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЕЛИТ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ?

Не.


За разлика от гражданите, представителите на публичните институции не са така горещи привърженици на въвеждането на референдум.

През 1993 г. изследване посочва, че по-малко от една четвърт от членовете на общински съвети в Холандия са привърженици на референдума (NG Magazine, 31 декември 1993).

Университетът в Лайден в свое проучване стига до извода, че 36% от членовете на общински съвети са “за” въвеждането на референдум, а 52% са против (Domestic government periodical, 8 февруари 1994).

В Белгия Институтът за местно социалистическо действие (Instituut voor Plaatselijke Socialistische) проучва нагласите на политиците социал-демократи относно местния референдум. Само 16,77% от тях подкрепят императивен референдум, чиито резултати задължително следва да се вземат пред вид от компетентните органи (De Morgen newspaper, 1 януари 1998).

Защо?

Най-често обясненията са свързани с необходимостта да бъдат изпълнени предизборни ангажименти и евентуалното забавяне на вземането на управленските решения при консултации с гласоподавателите.



Други причини за липсата на необходимост от допитвания до народа според управляващите са:

  • Некомпетентност: въпросите на модерното общество са твърде сложни, за да ги решават хора от улицата;

  • Липса на чувство за отговорност: хората се ръководят само от собствените си интереси;

  • Заплаха за малцинствата и налагане на волята на мнозинството;

  • Заплаха за развихряне на популизъм и демагогия;

  • Силата на парите може да доминира дебата и да използва за свои цели референдумите;

  • Липса на възможност за навлизане в детайлите на проблема – отговаря се с “да” или “не”. За вземане на решението играят роля теми, които нямат нищо общо с темата на референдума;

  • Конфликт с представителната демокрация, властимащите могат да бъдат дискредитирани от резултатите на референдумите;

  • Гласоподавателите и без това са твърде ангажирани и всъщност не желаят да участват в референдуми;

  • Въпросът може да бъде поставен двусмислено, така че гласоподавателите да бъдат подведени да гласуват срещу своите интереси;

  • Консерватизъм: референдумите стопират важни иновации, защото хората се стремят да запазят статуквото;

  • Мълчаливото мнозинство не участва в референдумите, а само най-гръмогласните ентусиасти (противоположно на предходното твърдение);

  • Има по-добри начини хората да дискутират политически въпроси.

Ето и два примера за разнородните послания на български политици – темата се дискутира, макар и не широко – във връзка с направените проектопредложения за промяна на Закона за допитване до народа, 4 от които бяха отхвърлени, а в момента пети вариант се разглежда от Правната комисия на НС:

Мария Капон, ЕНП, 5 юли 2008 г., Агенция "Фокус":

Българските граждани са достатъчно интелигентни, за да участват в подобни инициативи. В крайна сметка участието ни в референдуми по право ни се дава от Конституция. Много е важно, обаче, да се направи цялостна разяснителна кампания за референдумите - какво произтича от тях, какви права дава на гражданите и т.н. Провеждането на референдум е един вид урок по демокрация, защото това ще покаже на хората, че от техния глас зависи много.



България не е Швейцария, за да се решават въпросите с референдуми, смята лидерът на МДПС Корман Исмаилов (10.11.2008., в. Сега):

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3155§ionid=5&id=0001001

Въпрос: ДПС като партия заема отрицателно отношение към важни обществени въпроси, като да речем даването на право на гражданите да свикват референдуми, мажоритарния елемент в изборите и др. Като млад политик не смятате ли че това е грешка?

Отговор: Това зависи от степента на информираност и зрялост на обществото, доколко е прозрачна средата, в която протича здравословна информация. Нашата представителна демокрация се различава от демокрацията в други страни като Швейцария, където референдумите са много чести.

В: Но все отнякъде трябва да се почне.

О: Не съм сигурен, че по много въпроси могат да се правят референдуми, от които да има полза за страната. Според мен референдумът не е за взимане на решение, а за одобряване или не на определено решение. Информацията често се изкривява, не навсякъде има достъп до нея, на много места и нивото на образованост на хората не е достатъчно високо.

В: Всичко това не са ли просто удобни оправдания на политиците, за да не дадат истинска власт на хората?

О: С всеки следващ избор обществото ни узрява, узряват и политиците, които донякъде са извадка на обществото.

В: Но почти няма държава от ЕС, в която да не е направен нито един референдум, както при нас. Това означава, че политиците ни съвсем нямат никакво доверие в собствените си избиратели. Не е ли обидно това и за избирателите, и за политиците?

О: Има такъв момент, че донякъде политическите елити узурпират информацията и компетенциите на взимане на решения. Това води до самовъзпроизвеждане на тези елити, които се капсулират. Нормално е активното гражданско общество да иска да участва по-активно във вземането на решения и мисля, че това все повече ще се случва. Неизбежно е, ние вървим в тази посока.

В: Да разбираме, че ДПС някой ден може и да си промени позицията по този въпрос, защото сега е против?

О: Разбира се, аз вярвам в това. Просто тази част на Европа, в която ние живеем, в много отношения е по-изостанала от западната. Нормално е да сме по-назад.
ИСКАТ ЛИ ГРАЖДАНИТЕ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ?

Да.


84% от британците искат референдум за Европейската конституция (Sun, 15 март 2003).

79% германците са за провеждане на референдум за приемането на Европейската конституция (проучване на Emnid, 2004).

82% от французите са за иницииран от граждани референдум, 15% са против (проучване на SOFRES, Lire a politique, 2 март 2003).

81% от холандците подкрепят провеждането на референдум (проучване на SCP, 2002).

Галъп в средата на 2003-а прави европейско проучване на нагласите относно референдум за приемане на Европейската конституция. 83% от респондентите го смятат за необходим, само 12% го смятат за безполезен. Процентът “за референдум” е по-висок сред младите хора и сред хората с висше образование (Witte Werf , есен 003, № 5)

Защо?


Следващите страници правят опит по-подробно да отговорят на този въпрос.
ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ

Книгата на Робърт Путнам (Putnam) ‘Making democracy work’ (1993) с появата си предизвиква огромен интерес и обществен дебат. В нея са представени резултати от 20-годишна социологическа работа в Италия. Първоначалната идея на Putnam е била да изследва резултатите от регионализацията и децентрализацията в Италия.

Изследователите откриват големи разлики между регионите в Южна и Северна Италия. Северните области са по-богати и административното обслужване е много по-ефективно от това в южните. Екипът на Putnam провежда следния експеримент: по три искания за информация са изпратени до администрации в различни райони. Администрациите на Emilia-Romagna и Valle d’Aosta изпращат отговорите си в рамките на две седмици. Администрациите на Calabria и Sardinia, въпреки многократните напомняния, така и не изпращат пълни отговори.

Putnam тества идеята за различия в гражданското съзнание като основа за различие между Севера и Юга. Гражданското съзнание (civicness ) означава, че интересите на личността се разглеждат като съвпадащи с интересите на общността в дългосрочен план. Противоположен на гражданското съзнание е “аморалният фамилизъм” (amoral familialism), когато индивидът разглежда интересите си като обвързани само с краткосрочните интереси на семейния си кръг. Общество, в което това отношение преобладава, е атомизирано. Общностният интерес е оставен в ръцете на властимащите и се формират главно опортюнистични отношения (клиентелизъм).

За да измерва гражданското съзнание Putnam използва следните индикатори:


  • процент гласове, подадени не за основния кандидат в избори (в общество, където доминира фамилизмът, като цяло броят на такива гласове е по-висок – електорален клиентелизъм);

  • брой избиратели на референдуми – тъй като директният клиентелизъм не играе роля при референдумите, нивото на участие в пряката форма на вземане на решение е добър индикатор на гражданското съзнание;

  • брой на читатели на вестници – четенето на вестници е индикатор на интереса към обществените дела като цяло (трябва да имаме пред вид, че времето на изследването е пред-интернетно);

  • ниво на участие в социален живот (клубове, доброволчество и т.н.).

Доколко българите могат да се огледат в тези критерии?3

Две трети от българите са убедени, че вършат значими, стойностни неща, че животът им има смисъл и това ги удовлетворява.

По-малко от един процент от хората у нас живеят комфортно с доходите, които получават.

Един на всеки 14 българи участва в благотворителни и в доброволчески организации - пет пъти по-малко в сравнение с румънците, седем пъти - с шведите, и около 7,5 пъти в сравнение с швейцарците.

Един от всеки 20 българи е подписал петиция, докато при британците и шведите - всеки втори.

Изглежда има силна пряка връзка между гражданското съзнание, икономическите резултати и ефикасността на публичната администрация. В области с по-високо гражданско съзнание икономиката просперира и администрацията е ефикасна и ефективна. Според Putnam една от причините за това е гражданското съзнание.

Гражданското чувство на дадена общност, разбира се, се развива с годините. То може да стане преобладаващо, но също така може и да ерозира под влиянието на икономически фактори. Turnbull описва в книгата си “The Mountain People” (1972, 1994) подобно екстремно социално атомизиране, дълбоко взаимно недоверие между индивидите и драстична загуба на социален капитал.

През 1995 Helliwell и Putnam анализират как функционира причинно-следствената връзка “гражданско съзнание => ефикасна администрация => социална удовлетвореност”. В процеса на децентрализация и регионализация икономическите политики не се решават от централната власт. Северните области успяват да трансформират увеличения социален капитал в увеличение на богатството.

В същото време изследователи смятат, че посоката на причинно-следствената връзка тече в обратна посока и не гражданското съзнание определя качеството на демокрацията: “Междуличностното доверие явно е ефект, а не причина за демокрацията” (Muller и Seligson, 1994). Демокрацията изгражда доверие между хората и доверие между гражданите и публичните институции.

Демокрацията и икономическото благосъстояние обаче не са цели, а инструменти. Инструменти за постигане на щастието.

Върху обобщения индекс на щастието най-силно влияние оказва удовлетвореността от личния статус (от живота като цяло, от здравето, от хармонията в семейството, от приятелския и социалния кръг, от работата и нещата, които вършим, от признанието, което получаваме, от жизнения си стандарт). Това са факторите, които определят общата ни удовлетвореност от жизнените перспективи – доколко сме оптимисти за бъдещето си, как виждаме живота си на стари години, доколко имаме доверие на хората и институциите, които могат да осигурят добри жизнени перспективи, доколко планираме бъдещето си или днешния ден ни поглъща напълно с проблемите и предизвикателствата, които поставя.

На трето място по сила на влияние са факторите, които определят удовлетвореността от системата и жизнената среда – доколко сме удовлетворени от развитието на икономиката, от начина, по който работи демокрацията у нас, от нивото образователната и здравната система, доколко сигурни се чувстваме за живота, здравето и дома си, доколко има към кого да се обърнем и да разчитаме на помощ, ако изпаднем в сериозни финансови затруднения.

Абсолютното богатство явно не е определящо да чувството за щастие, след като е задоволен определен минимум нужди. Относителното богатство обаче (сравнението със съседа) е фактор за нивото на щастие. Загубата на работа категорично е фактор за намаляване на чувството за щастие. (Frey and Stutzer, 2002).

Гражданите чувстват ли се по-щастливи, когато имат възможност да вземат решения чрез участие в референдум? Сравнително изследване (Frey и Stutzer) на 26 швейцарски кантона със значими различия в степента на възможност за участие на гражданите във форми на пряка демокрация дава отговор на този въпрос: жителите на по-демократичните кантони са значително по-щастливи като усреднени стойности.

По-голяма автономност на общините също води до увеличаване на усещането за щастие. Frey и Stutzer откриват, че двата параметъра не са независими един от друг – в кантони с по-голяма степен на пряка демокрация с времето се постига по-голяма автономност на местно ниво.

“Позитивният ефект на пряката демокрация се усеща върху всички прослойки от общността, независимо от икономическия им статус, и не се ограничава до една от тях. Ползите се разпределят равномерно сред социалните класи.” (Frey и Stutzer, стр. 145, 149).

Възможността гражданите да инициират референдум може да води до повече щастие поради две причини: от една страна, пряката демокрация води до вземане на решения, които по-добре отразяват желанията на гражданите, и, от друга страна, самата възможност за участие може да бъде източник на щастие.

А днешният българин и неговото щастие?

Само 19% от българите се чувстват щастливи, сочи проучване на Агенцията за социални анализи, проведено в 25 европейски страни. най-доволни от живота си са живеещите в големите градове, младите хора, висшистите, средно заможните, намиращи се в средата на пирамидата “богати – бедни”. (http://dnes.dir.bg/2008/11/06/news3565721.html, 6 ноември 2008).

Българите са най-нещастните европейци, като от 10 възможни пункта оценяват щастието си с 5,8 пункта, при средно за европейците 7,5. Това показва Второто годишно изследване за качеството на живота в ЕС4 (огласено 19 ноември 2008 г.), проведено в държавите - членки и кандидатки в периода септември 2007 - февруари 2008 г. Изследването на Европейската фондация за подобряване условията на живот и работа към Европейския съвет сравнява душевното здраве, доходите, покупателната способност, околната среда, работата и социалния живот на европейците. Според проучването в България недоволството от живота е по-силно дори отколкото в държавите кандидатки за ЕС Турция, Хърватия и Македония. Най-щастливите хора в страната ни, които се оказват и най-богати, са по-нещастни и от най-недоволните и бедни граждани в повечето европейски страни.


ЕВРОПЕЙСКИ ПРАКТИКИ

Правната рамка на местния референдум в различните европейски страни е разнообразна и специфична за всяка една страна. Честотата на ползване на този инструмент на пряката демокрация също значително се различава от страна в страна. Това отразява различната правна и обществена култура на отделните страни.

След 1995 година в европейски план се наблюдава значително нарастване на броя на местните референдуми, което е свързано и с приемането на Европейската харта за местно самоуправление през 1995 г. и с принципа на субсидиарност, прилаган в Европейския съюз.

Европейската харта за местното самоуправление на Съвета на Европа от 15 октомври 1985 г. институционализира основни за местното самоуправление принципи като субсидиарност, децентрализация и гражданско участие. Хартата е ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 17 март 1995 г. - ДВ, бр. 28 от 28 март 1995 г.

С Лисабонския договор 2007 г. се приема възпроизведена форма на Европейската харта на основните права и с това тя става акт на първичното законодателство на ЕС и е юридически обвързана за всички европейски институции, вкл. регионалните и местни власти. Хартата разглежда всички въпроси, свързани с правата на гражданите на ЕС, вкл. правото на добра администрация.

Европейската харта за участие на младите хора в живота на общините и регионите на Съвета на Европа от 21 май 2003 г. задължава европейските общини и региони да насърчават участието на млади хора в местния и регионален живот, като предлага различни форми и инструменти за това.

Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. разпорежда прилагането на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда.

Препоръка Rec (2001)19 Комитета на министрите към страните-членки на Съвета на Европа относно участието на граждани в обществения живот насърчава европейските регионални и местни власти да формулират политики, създадат условия и дефинират конкретни стъпки и мерки за ефективно гражданско участие в инициативи от обществен характер, вкл. в местни избори.


Швейцария

Швейцария е единствената страна в света, където политическият живот действително се определя от референдуми.

От 1848 г. до края на 2004 г. 531 референдума са проведени на федерално ниво. Участвали са средно над 50% от гласоподавателите, като има случаи и на 80%-но участие. Обширен архив на тези референдуми може да бъде намерен на правителствения сайт www.admin.ch

Ежегодно се провеждат над 200 референдума на трите нива – общинско, кантонално и федерално.



Германия

В Германия се провеждат годишно около 200 местни референдума. Само в 4 от 16 федерални провинции са се състояли референдуми, инициирани от гражданите. Прекият успех на всички проведени инициативи е около 20%.

Преди вълната от промени (след 1989 г.) правото на публично участие във вземането на решения чрез местни референдуми е съществувало само в Baden-Württemberg. Днес пряката демокрация е въведена на местно ниво в 15 от общо 16 провинции. В Берлин все още няма пряка демокрация на ниво район в рамките на града. Бавария и Хамбург са специални случаи: там правото на местни референдуми е било въведено от самите граждани чрез референдум на ниво провинция, въпреки че и в двата случая правителствата на провинциите са били против това.

Бавария

На 1 октомври 1995 г. жителите на Бавария гласуват да си предоставят повече права при вземане на решения на местно ниво.

Следващите 10 години – до 2005 г. - са регистрирани 1371 граждански инициативи и в 835 случая (60.9%) те довеждат до референдум. В останалите случаи не се стига до референдум поради: приемане на предложението от общинския съвет (12.5%), оттегляне на предложението от гражданите (10.1%), други причини (14.2%).

Най-висок брой са референдумите в Мюнхен (15) и Augsburg (12).

Най-висок брой граждански инициативи има през 1996 г. (318), като между 1999 и 2005 г. те са около 100 годишно.

Най-често срещаните теми са:



  • публична инфраструктура и общински фирми за благоустройство (23%);

  • планове за развитие (23%);

  • пътища и транспортни проекти (20%).

В 49% от случаите предложението на общината е било подкрепено, а в 45% - отхвърлено.

Средното участие е близо до 50% от гласоподавателите, като колкото по-малка е общината, толкова по-голямо е участието на жителите в референдума.




Брой жители

Средно участие

Брой референдуми

До 2000

64,8 %

100

2001 - 5 000

56,2 %

212

5 001 - 10 000

50,8 %

177

10 001 - 30 000

40,9 %

145

30 001 - 50 000

41,3 %

47

50 001 - 100 000

28,5 %

26

100 001 - 500 000

28, 5 %

35

Над 500 001

23,2 %

8

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница