Съдържание въведение



страница3/4
Дата25.09.2017
Размер0.65 Mb.
ТипАнализ
1   2   3   4

БЪЛГАРСКАТА ПРАКТИКА


Народният суверенитет е свойство, присъщо само на народа, и изразява идеята за народовластието, което се осъществява чрез формите на пряката демокрация (референдум, общо събрание на населението и публична подписка). При пряката демокрация народът непосредствено решава въпроси от общодържавно или местно значение. Вотът на народа има юридически императивен характер и поражда непосредствено правни последици. Решенията, приети чрез формите на пряката демокрация, не се нуждаят от последващо утвърждаване от държавен орган, за да станат задължителни. При пряката демокрация политически дееспособните граждани със своя вот приемат властнически актове.

Българското законодателство е инкорпорирало изисквания за гражданско участие и контрол върху вземането на решения на местно ниво, напр. Конституция, Закон за нормативните актове, Закон за допитването до народа, Закон за общинските бюджети, Закон за общинския дълг, Закон за достъп до обществена информация, Закон за националния омбудсман, избирателните закони и др. закони и подзаконови нормативни актове, както и общински наредби, кодекси, харти.

Според чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България, цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. Тази разпоредба изразява принципа на народния суверенитет, според който източник и субект на властта в държавата е народът. На него принадлежи върховенството при осъществяването на държавната власт. Всички други правни субекти, които упражняват държавната власт пряко или косвено, получават своите правомощия от народа (чрез избори народът упълномощава свои политически представители, които осъществяват властта от негово име и в негов интерес).

У нас са правно регламентирани в Закона за допитване до народа5 (ЗДН - Обн. ДВ. бр.100 от 22 ноември 1996 г., изм. ДВ. бр. 69 от 3 август 1999 г., изм. ДВ. бр.24 от 21 март 2006 г., изм. ДВ. бр.13 от 9 февруари 2007 г.) следните



форми на пряка демокрация:

национален и местен референдум, общо събрание на населението и подписка.

Любопитно е, че дори самото название на закона привижда народа като пасивен обект, върху който се въздейства и се провежда допитване. Законодателят е предвидил възможността инициатор на местен референдум да бъде ¼ от гласоподавателите, т.е. гласоподавателите да са активният субект. Досегашната практика показва обаче, че правната рамка е по-благосклонна към инициирания от властта референдум, т.е. ситуацията, в която суверенът е в пасивна, а властта – в активна позиция на действие. Причината се крие в твърде високия праг за реализацията и задължителността на решенията на инициативата на гражданите.

МЕСТЕН РЕФЕРЕНДУМ

(Глава трета от ЗДН)



По кои въпроси може да се провежда местен референдум?

Чл. 20 ал.1 на ЗДН постановява: Местен референдум се произвежда само по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на местното самоуправление и за които това изрично е предвидено в закон.

Т.е. за да може да бъде поставен даден въпрос на решаване с референдум, той следва кумулативно да отговаря на три условия:

1. да е от местно значение; и

2. да е от компетентността на местната власт; и

3. възможността за решаването на въпроса с референдум да е изрично предвидено в закон.

Чрез местния референдум гражданите пряко, суверенно и окончателно решават с гласуване въпроси от компетентността на общинските съвети. Референдумът е форма на действително пряко народовластие, при което населението чрез своя вот приема властнически актове, които имат директен правен ефект. Местният референдум се провежда в отделна община, район, кметство или населено място.

Кои са въпросите от местно значение от компетентността на органите на местното самоуправление, по които може да се гласува в местен референдум? Според законовата рамка, това са всички въпроси, които са в интерес на общината и нейните жители, дотолкова, доколкото тези въпроси не са предоставени като пълномощия на областта или държавата, или доколкото не става дума за преотстъпени на общината държавни пълномощия.

Практиката показва, че начинът на формулиране на въпроса предопределя в значителна степен резултатите от референдума. Най-големият недостатък на референдума е, че не дава възможност за нюанси в отговорите, освен да или не, както и че не позволява да се правят предложения или допълнения към представения проект или да се изразява одобрение или неодобрение към отделни негови части .

Всеки въпрос следва да се разглежда самостоятелно. В случай, че общината няма решаващи пълномощия относно дадена област, (например съхраняване на ядрени отпадъци, построяване на магистрала, разширяване на летище), практиката показва, че е по-добре въпросът да бъде зададен под формата “Съгласен/на ли сте местната власт в рамките на своята компетентност с всички възможни средства да се противопостави на изграждането на ...?” Така формулираният въпрос отговаря на изискванията за провеждане на местен референдум.

Обратно, ако въпросът бъде формулиран като “Съгласен/на ли сте в общината да бъде построено хранилище за ядрени отпадъци?”, има вероятност резултатите от референдума да бъдат отхвърлени (и от съда), дори ако участва изискуемият брой гласоподаватели.

В този смисъл констатираме, че в проведения в Община Бургас 17.02.2008 г. местен референдум формулировката на въпроса излага на опасност (независимо от броя участвали гласоподаватели) валидността на референдума. Въпросът беше следният: „Одобрявате ли изграждането на петролопровод Бургас – Александруполис, с трасе на тръбопровода и с инсталации, разположени на територията на Община Бургас?”

При обществена дискусия в Бургас тази постановка на авторите на анализа не бе приета. Бе посочено, че юристите, отговорни за формулировката на въпроса, са преценили, че определението за разположението на инсталациите и трасето (“на територията на Община Бургас”) е достатъчно, за да се изпълни условието за въпрос от местно значение и от компетентност на местната власт.

В досега съществуващата в България литература по темата този аспект не се дискутира. Допускаме, че по-богата практика на провеждане на валидни референдуми и евентуална съдебна практика по темата може да изясни същността на този ключов въпрос.

Условията 1 (местно значение) и 2 (компетентност на местната власт) са определени в ЗМСМА, Чл. 17, който постановява, че местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на:

1. общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация:

ЗДН, Чл. 21, ал. 1 поставя възбрана за решаване чрез местен референдум въпроси на общинския бюджет и данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси. Това означава, че чрез местен референдум могат да се решават въпроси само относно общинското имущество, общинските предприятия и общинската администрация.

Изключение представлява казусът на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за общинските бюджети, който разглежда възможността извънбюджетните средства в общинския бюджет се набират и разходват чрез извънбюджетни сметки и фондове, когато са предмет на определено волеизявление - и местен референдум, наред с другите възможности.

Друго изключение в сферата на общинските финанси е възможността общинският съвет да приема решение за поемане на общински дълг не само с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници, но и след провеждане на местен референдум по решение на общинския съвет (Закон за общинския дълг - ЗОД, чл.17, ал. 2). Същата възможност съществува и по отношение на гарантиране на дълг на търговски дружества, в които общинското участие е над 50 на сто от капитала на дружеството, ако дългът е поет за финансиране на инвестиционни проекти от полза на местната общност и има предоставено обезпечение в полза на общината (ЗОД, чл. 40, ал. 4).

2. устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея:



  • Определяне на границите на общините (Конституция на Република България, Чл. 136, ал. 2);

  • Създаване на кметство (ЗАТУРБ, Чл. 16, но тук съществува и вариант провеждане на подписка);

  • Промяна на границите на община, поради отделяне на населено място и присъединяването му към съседна община на територията на една област, с която има обща граница (ЗАТУРБ, чл. 28, ал. 1);

  • Отделяне на едно или няколко населени места от една община и присъединяването им към друга съседна община, намираща се на територията на друга област, в случаи, свързани с осигуряването на по-благоприятна среда за задоволяване на ежедневни потребности на населението от здравни, социални, културни, търговски, транспортни, финансови, съдебни и други услуги (ЗАТУРБ, чл. 28, ал. 2);

  • Промяна на административния център и на наименование на община (ЗАТУРБ, чл. 29 – при провеждане на общ референдум, т.е. референдум, който се провежда едновременно в няколко населени места по общ въпрос – ЗАТУРБ, Допълнителни разпоредби, пар. 1, т. 6);

3. образованието;

4. здравеопазването;

5. културата;

6. благоустрояването и комуналните дейности;

7. социалните услуги;

8. опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси;

9. поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници;

10. развитието на спорта, отдиха и туризма.


На свой ред самият ЗДН в чл. 25 определя, че за одобрение чрез местен референдум могат да се поставят и решения на общинския съвет, които се отнасят до:

1. сключване на заеми с банки и други финансови институции (въпрос, разработен по-подробно в ЗОД);

2. продажба, даване на концесия, под наем или аренда на общинско имущество със значителна стойност или с особена важност за общината;

3. изграждане на здания, обекти на инфраструктурата и други съоръжения за нуждите на общината, когато се изискват капитални вложения, които не могат да се осигурят с редовните приходи на общината.

За целта решенията на ОбС се обявяват за всеобщо узнаване от жителите на общината.

Ако в течение на 20 дни след обявяването на решението не по-малко от една четвърт от гласоподавателите на общината поискат чрез подписка да се произведе референдум за одобрение на решението, кметът на общината определя датата на референдума, който трябва да се произведе в двумесечен срок от постъпване на искането.


Въпроси, за които Конституцията предвижда първично уреждане със закон или отделни закони предвиждат специален ред за тяхното правно регулиране, са изрично изключени от кръга на въпросите, подлежащи на решаване чрез местен референдум. ЗДН предвижда следните ограничения:

  1. въпроси на общинския бюджет и данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси;

  2. местни въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред.


Кой може да инициира местен референдум?

Според чл. 22 ал. 1 право на инициатива за произвеждане на местен референдум в общината имат:

1. не по-малко от една четвърт от гласоподавателите;

2. не по-малко от една четвърт от общинските съветници;

3. кметът на общината;

4. областният управител.

Право на инициатива за произвеждане на местен референдум в района имат:

1. не по-малко от една четвърт от гласоподавателите;

2. (отм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.)

3. кметът на района;

4. кметът на общината.

Право на инициатива за произвеждане на местен референдум в кметството или в отделно населено място имат:

1. не по-малко от една четвърт от гласоподавателите от кметството или населеното място;

2. не по-малко от една четвърт от общинските съветници;

3. кметът на кметството;

4. кметът на общината.

Искането за произвеждане на местен референдум се представя в писмен вид на председателя на общинския съвет, който уведомява общинските съветници и насрочва заседание на общинския съвет за разглеждане на предложението не по-късно от един месец след постъпването му.

Вземане на решение за провеждане на местен референдум

Съгласно чл. 23 ЗДН предложението за произвеждане на местен референдум се счита за прието, ако за него са гласували повече от половината от общия брой на общинските съветници. Когато искането за произвеждане на местен референдум е направено от повече от половината гласоподаватели в общината, общинският съвет не може да откаже произвеждането му.

Съгласно чл. 24 ЗДН с решение на общинския съвет за провеждането на референдум се определят:

1. датата за гласуването, която не може да бъде по-рано от един и по-късно от два месеца от приемане на решението;

2. точната формулировка на въпроса, на който гласоподавателите следва да отговорят с "да" или с "не";

3. редът и начинът за провеждане на разяснителната кампания, като се спазва принципът на равнопоставеност;

4. средствата за финансиране на разходите по референдума.

Провеждане на местен референдум

Провеждането на местен референдум технологично наподобява провеждането на парламентарни/местни избори.

Организационно-техническата подготовка на референдума се извършва от кмета на общината, района или кметството.

Гласуването в местен референдум се извършва по избирателните списъци от последните избори, съответно актуализирани, а организацията, произвеждането и отчитането на резултатите - от избирателните комисии, предвидени в Закона за местните избори - общинска и секционни. Бюлетините за гласуване за местен референдум са бели и всяка една съдържа наименованието на общината и въпроса, на който гласоподавателите следва да отговорят с „да” или „не”. Въпросите трябва да бъдат формулирани ясно, точно, конкретно, неподвеждащо и недвусмислено.

Местният референдум е редовно произведен, ако в гласуването са участвали повече от половината от общия брой на гласоподавателите.

Предложението, което е предмет на референдума, е прието, ако за него са подадени повече от половината от действителните гласове с "да".


Решението, прието чрез местен референдум, се оповестява в двуседмичен срок от общинския съвет, който приема и мерки за неговото изпълнение. Изпълнението на решението, прието с местен референдум, се организира от кмета на общината, района или кметството.

Когато предложението, което е било предмет на местния референдум, не е прието, нов референдум по същия въпрос може да се произведе най-рано след две години.

До сега местните референдуми в България са свързани най-често с промяна на териториалните граници на дадено населено място или община, както и отделяне на нова община (Сопот, 1999 г. – валиден референдум, създадена е Община Сопот).

Вторият до днес валиден местен референдум е проведен на 17.02.2008 г. в Нови Хан, Община Елин Пелин. Въпросът, на който отговарят гласоподавателите, е: „Да се затвори ли веднага и да се започне незабавна ликвидация на хранилището за радиоактивни отпадъци край с. Нови Хан?” Гласуват 65% от управомощените, като 99,3 % от гласувалите единодушно подкрепят затварянето и незабавната ликвидация на хранилището. Въпреки това съдбата на хранилището за ниско и средно радиоактивни отпадъци край Нови Хан остава непроменена, въпреки категоричната воля на местните жители за затварянето му. "Хранилището за радиоактивни отпадъци в Нови хан не може да бъде закрито или преместено преди 2011 г. - дотогава трае лицензът му", коментират от Агенцията за ядрено регулиране.



ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

(Глава четвърта от ЗДН)

Общото събрание на населението се използва за пряко участие на гражданите при решаването на местни въпроси в общини, райони, кметства, населени места и квартали на населени места.

В общини, райони, кметства, населени места и квартали с население над 1000 души общото събрание може да се провежда по избирателни секции на няколко места в определен срок. В тези случаи за всяко отделно събрание се прилагат разпоредбите на тази глава.

Общото събрание се състои от всички гласоподаватели в общината, района, кметството, населеното място или квартала, в който се провежда. Кметът на общината (кметството) изготвя и поддържа актуализирани списъците на гласоподавателите от състава на общото събрание на населението.

 Общото събрание на населението обсъжда и решава въпроси, които се отнасят до:

1. благоустрояването на населеното място, района (квартала);

2. хигиенизиране на населеното място, района (квартала);

3. определяне на правила за ползване на общински имоти за общо ползване - мери и пасища, водоизточници и др. ;

4. определяне на реда за прибиране на полските култури - пшеница, царевица, лозя и др. ;

5. организиране опазването на полските имоти и общинските гори - зърнени култури, градини, лозя, горски насаждения;

6. провеждане на мероприятия за защита на овощните дървета от болести и неприятели;

7. определяне на изисквания и условия за отглеждане на домашни животни в дворовете и жилищата;

8. определяне на мероприятия за обществения ред в населеното място;

9. други въпроси, предвидени със закон.

Общинският съвет и кметът на общината, района (кметството) могат да предложат на общото събрание на населението в общината, района, кметството, квартала да се обсъждат и други въпроси.


Общото събрание на населението може да приема решения, с които да задължи всеки работоспособен гражданин на възраст от 18 до 60 години да се включва с трудово участие в провежданите мероприятия или да заплати паричната му равностойност. Невнесените в определения срок средства се събират по реда за събиране на държавните вземания.

Общото събрание на населението се свиква от кмета на общината, района (кметството):

1. по собствена инициатива;

2. по решение на общинския съвет;

3. по искане на една четвърт от избирателите.

Съобщението за свикването на общото събрание съдържа:

1. деня и часа на събранието;

2. мястото, където то ще се състои;

3. въпросите, които се предлагат за обсъждане.

Съобщението се разгласява така, че да бъде узнато от всички граждани.

Общото събрание се провежда най-рано три дни, след като бъде оповестено. Общото събрание се провежда в извънработно време по възможност в подходящо закрито помещение.

Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него присъстват повече от половината от гласоподавателите в общината, района, кметството, населеното място, квартала. Когато в определения час не са се явили посоченият брой гласоподаватели, събранието се отлага с един час, след което се провежда с онези, които присъстват. Техният брой обаче не може да бъде по-малко от една трета от всички гласоподаватели.

Гласуването в общото събрание е явно. За отчитане на резултатите от гласуването председателят на събранието определя преброители. Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите.

Решението на общото събрание се обявява от кмета на общината, района, кметството. На основата на решението на общото събрание кметът издава заповед, в която конкретизира мероприятията за неговото изпълнение или внася предложение в общинския съвет за приемане на съответно решение или наредба.


Общото събрание на населението има редица предимства пред другите форми на пряка демокрация, свързани с решаването на конкретни въпроси с комунално-битов характер. Гражданите непосредствено участват при вземането на социално-икономически решения и така стимулират органите на местното самоуправление да закрепят резултатите от тях в правен акт. Това увеличава значимостта на всеки един глас в благоустрояването на населеното място, като се стимулира гражданската активност и отговорност.

Общото събрание на населението е силно оръжие срещу пасивността и незаинтересоваността на населението и има голямо значение за създаването на благоприятна, здравословна и естетична жизнена среда. Тази форма би могла да придобие особено значение, ако гражданите познават по-добре предоставените им от закона правни възможности за влияние върху живота в конкретното населено място. Въпросите, които могат да се решават посредством тази форма на пряка демокрация, са с комунално-битов характер и начинът на тяхното решаване от органите на местната власт се отличава с ниска степен на обществена популярност. Именно затова жителите на населеното място трябва сами да ангажират своите усилия в поддържането и подобряването на населеното място или квартала, в който живеят.

Ако кметът на общината счете, че решението на общото събрание на населението в общината, района, кметството, населеното място и квартала не е в интерес на общината, той може да спре неговото изпълнение и да отнесе въпроса в общинския съвет. Общинският съвет разглежда въпроса в едномесечен срок и отменя или потвърждава спряното решение.

Чл. 48а ЗДН постановява задължително ежегодно кметът на общината/района/кметството да свиква до края на месец февруари общо събрание на населението за определяне на правила за ползване на общинските мери и пасища за отглеждане на животни в съответствие с условията за поддържане на земята в добро екологично и земеделско състояние. Когато на събранието не се явят необходимият брой гласоподаватели, по предложение на кмета на общината/района/кметството правилата за ползване на общинските мери и пасища се определят от общинския съвет.



ПОДПИСКА

(Глава пета ЗДН)

Според чл. 50 ЗДН чрез подписката гражданите на община, район, кметство, населено място квартал правят предложения до общинския съвет за решаване на важни въпроси на общината. Право на инициатива за организиране на подписка имат най-малко100 гласоподаватели, а в кметство с население до 200 души – най-малко една пета от тях.

На събрание на гласоподавателите се избира инициативен комитет в състав от трима до петима членове, който се регистрира при кмета на общината (кметството). Кметът на общината (кметството) проверява законността на решението на събранието и, ако то е проведено в съответствие със закона, регистрира инициативния комитет и го снабдява с подпечатани с печата на общината (кметството) листа - образци за подписка.

Подписката съдържа:

1. наименованието на общината, района, кметството, населеното място, квартала;

2. ясно формулирано искането към общинския съвет, което е обект на подписката;

3. трите имена на гражданина;

4. серията и номера на паспорта, мястото и датата на издаването му;

5. единния граждански номер;

6. адреса на гражданина;

7. саморъчния подпис;

8. датата на началото и на края на събирането на подписите;

9. имената и подписите на членовете на инициативния комитет.

Подписите се събират в срок до един месец от датата на регистрирането на инициативния комитет. Подписката се счита за редовна, ако е подписана най-малко от една четвърт от гласоподавателите в общината, района, кметството, квартала. Подписката се представя на председателя на общинския съвет, който е длъжен да уведоми общинските съветници за внесената подписка и в едномесечен срок да свика заседание на съвета за неговото разглеждане.

Общинският съвет обсъжда постъпилите предложения и взема решения по тях по Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Подписката е една перспективна форма на пряката демокрация, която е от съществено значение за стимулиране на инициативността на гражданите и за разширяването на обществения контрол върху органите на местното самоуправление. Чрез подписката гражданите могат да насочат вниманието на общинския съвет към своите проблеми и по този начин да провокират тяхното решаване. Така гражданите излизат от анонимността и заявяват своята отговорна гражданска позиция, а същевременно помагат на общинските съветници да изпълняват съвестно своите задължения.
БЪЛГАРСКИЯТ ОПИТ С МЕСТНИТЕ РЕФЕРЕНДУМИ

Благодарение на МРРБ, разполагаме с таблица, която представя с 37 извършени административно-териториални промени след проведен референдум, в периода 2000 – 2008 г. Тъй като административно-териториални промени могат да се реализират/откажат от МС и Президента на Републиката само след валиден проведен местен референдум (над 50% гласували), явно такива допитвания до народа са провеждани, но поради краткото време за изследването, не можем да проучим подробностите около тях: инициатор (местна власт или гражданска организация), дата на провеждане, въпрос, процент участвали. Но вариациите може да са огромни, тъй като например референдумът за отделянето на Община Сопот е проведен през 1999 г., а Решението № 601/02.09.2003 г. и Указът на Президента № 318/05.09.2003 г. са от септември 2003 г. В сайта на Община Сопот е четем: „Община Сопот е възстановена с Указ № 318/05.09.2003 г. на Президента на Република България. С Указ №319/05.09.2003 г. са насрочени избори за кмет на общината и общински съвет.”

Да разгледаме предоставените данни.

Решения на МС за административно-териториални промени след проведен референдум, 2000 – 2008

Тематично разпределение

Отделяне на село/населено място

от една община и присъединяване към друга – положително решение



25

Отделяне на село/населено място

от една община и присъединяване към друга – отрицателно становище



5

Отделяне на село/населено място

от една община и присъединяване към друга – още няма решение



2

Отделяне на община от област

и присъединяване към друга – положително решение



1

Отделяне на община от област

и присъединяване към друга – отрицателно становище



1

Създаване на нова община – положително решение

2

(Родопи, Сопот)



Създаване на нова община – отрицателно становище

1

Общо валидни референдуми

37

Решения на МС за административно териториални промени след проведен референдум, 2000 – 2008

Разпределение по години




Валидни референдуми (37 + 2?):


  • На 7 февруари 1999 г. по гражданска инициатива е проведен референдум в Сопот и с. Анево за отделянето им в самостоятелна община Сопот. Съгласно представените протоколи от Общинската избирателна комисия референдумът е редовно произведен и предложението за обособяване на нова община, включваща населените места Сопот и Анево, е прието.

  • На 17.02.2008 г. в Нови Хан, Община Елин Пелин, по гражданска инициатива е проведен референдум. Въпросът, на който отговарят гласоподавателите, е: „Да се затвори ли веднага и да се започне незабавна ликвидация на хранилището за радиоактивни отпадъци край с. Нови Хан?” Гласуват 65% от управомощените, като 99,3 % от гласувалите подкрепят затварянето и незабавната ликвидация на хранилището. Въпреки това съдбата на хранилището за ниско и средно радиоактивни отпадъци край Нови Хан остава непроменена, въпреки категоричната воля на местните жители за затварянето му. "Хранилището за радиоактивни отпадъци в Нови Хан не може да бъде закрито или преместено преди 2011 г. - дотогава трае лицензът му", коментират от Агенцията за ядрено регулиране.

Невалидни референдуми (7):

  • В Община Севлиево референдум e произведен в рамките на пилотен проект на Сдружение Болкан Асист по предложение на кмета на общината на основание чл. 22 от Закона за допитване до народа (ЗДН) на 15.03.2003 г. по въпроса “Да се оформи ли като пешеходна зона улица “Христо Спиридонов” в град Севлиево?” Иницииран е по предложение на кмета и е произведен с решение на Общинския съвет. Участват 1551 граждани или 6.81 % от гласоподавателите.

  • Референдумът в Община Елена е произведен в рамките на пилотен проект на Сдружение Болкан Асист на 19.04.2003 г. по въпроса “Да се преустрои ли общинската сграда на ул. “Стоян Михайловски” в детска библиотека?”. Участват 404 граждани или 7.09 % от гласоподавателите.

  • В Община Априлци през април 2004 г.се провежда местен референдум по въпроса дали на територията на общината да се строи игрище за голф. Той е невалиден, гласували са 30% от гласоподавателите, като от тях 70% - “за” строежа на голф-игрището.

  • В Община Козлодуй на 17.02.2007 г. се провежда местен референдум, иницииран от местната власт с въпроса: „Съгласни ли сте да се изгради национално хранилище за съхранение на средно- и ниско радиоактивни отпадъци на територията на община Козлодуй?” Референдумът е невалиден - 26,74% гласували.

  • В Община Кресна на 17.02.2007 г. по инициатива на местната власт се провежда местен референдум под надслов "Да опазим водата си чиста". Жителите на общината се произнасят по повод работата на мини ВЕЦ "Кресна - Електрик", която работи с питейна вода, използвана от селищата в самата Община Кресна и едно село от съседната Община Струмяни. Референдумът е невалиден - 44% гласували, от тях 95,5% са "за" спирането на ползването на питейни източници за производство на електроенергия на територията на общината.

  • На основание чл. 23 от Закона за допитване до народа Общински съвет – Бургас приема решение за провеждане на местен референдум. Въпросът, на който гласоподавателите следва да отговарят с „да” или с „не” е: „Одобрявате ли изграждането на петролопровод Бургас – Александруполис, с трасе на тръбопровода и с инсталации, разположени на територията на Община Бургас?”. Избрана е работна група от 7 членове, от които 3 общински съветници и 4 представители на Общинска администрация, която участва и съдейства в разяснителната кампания по повод провеждането на референдума. Референдумът е проведен на 17.02.2008 г. В него участват 27% от гласоподавателите и резултатът не се признава за валиден.

  • Община Созопол провежда референдум на 06.04.2008 г. с въпрос “Желаете ли изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис?” Участват 39,9% от имащите право на глас и резултатите са нелегитимни.

Отказано провеждане на референдум:

  • Община Созопол отказва провеждането на референдум през 2007 г. в населените места Созопол, Черноморец, Равадиново и Атия срещу изграждането на терминал и преминаването на нефтопровод през землището на село Черноморец, Община Созопол; и през 2005 г. – отказва провеждане на референдум за отделянето на с. Росен от община Созопол и присъединяването му към община Приморско.

  • Община Родопи отказва провеждането на референдум за присъединяване на Ягодово към Община Пловдив, 2008 г. Окръжна прокуратура започва проверка заради отказа на община Родопи да насрочи референдум за отделянето на с. Ягодово и присъединяването му към Пловдив. Разследването е по сигнал на областния управител Тодор Петков за неизпълнение от страна на Общински съвет - Родопи на чл. 28 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България. (dariknews.bg, 25 ноември 2008)

Както се вижда, българският опит в областта на местните референдуми е скромен и тематично еднообразен – преобладава областта на административно-териториалното устройство. Той не дава възможност за анализ на тенденции. Като цяло ситуацията говори за това, че местната власт не е настроена приятелски към гражданите си и предпочита да взема решения сама, а гражданите нямат развито гражданско чувство и убеждение, че местните дела трябва да се решават с тяхното активно участие.

Вероятно на местно ниво рефлексът от периода на социализма, че управляващите вземат решения и ги “спускат” на населението, е все още много силно. Върху това отношение на неверие във възможността за пряко участие на гражданите върху политиките има влияние и фактът, че на национално ниво не е проведен нито един референдум, макар да беше повдиган въпросът за това както при встъпването на България в Европейския съюз, така и при вземането на решение за затваряне на първи и втори реактор на АЕЦ “Козлодуй”. Нещо повече, по повод затварянето на реакторите на АЕЦ бе събрана подписка с 500 000 гласа и внесена в Народното събрание, но не само че не получи никакво внимание от българския парламент, но се оказа, че подписите бяха “загубени”.

Обезкуражаващо върху гражданската инициатива на местно ниво действа и фактът, че дори когато проведеният референдум е валиден (Нови Хан), вотът на гражданите не води до никакви последствия. Като под „последствия” авторите на анализа разбират дори съдебно производство, при което да бъде изяснено дали референдумът отговаря на всички законови изисквания за валиден референдум, инициирано от областната/централната власт.

Сегашната ситуация, а именно липсата на каквато и да било реакция и пренебрегването на провеждането на референдум и неговите резултати, е неприемлива. Тя, разбира се, е обусловена и от непълнотата на закона, който не отразява многообразието и сложността на възможните житейски ситуации. Логичните изводи, които могат да направят гражданите в подобни случаи, са:



  1. явно централната власт възприема референдума като противопоставяне на своите решения и ще ги наложи от позиция на силата, и

  2. лобирането и тихата дипломация могат да доведат до желаните резултати по-успешно.

Липсата на местна инициатива, от една страна, както и нежеланието у местните власти да предоставят на гражданите на общините повече възможности за участие и влияние върху политиките, не показва нивото на демократичност на местно ниво в най-добра светлина, което като цяло съответства на редица други явления в българските общини – постепенното им превръщане във “феодални владения” на определени икономически интереси чрез масирано купуване на гласове, както и чрез превръщането на местната власт в най-големия работодател на местно ниво, при което противопоставянето на решенията на местната власт се възприема като директна заплаха за загуба на работни места.

Сравнителна таблица на проведени местни референдуми

Страна

Общ брой

Средно годишно

Франция6




20

Полша7

200 (1995 – 2002)

30

Дания8

160 (1970 – 2002)

5

Норвегия9

514 (1970 – 2002)

16

Чехия10

51 (2002 – 2004 – 30 месеца)

20

САЩ11




10 000 (2003)

Германия12




200 ежегодно

България

45 (1995 – 2008)

4,5

КОМУНИКАЦИОННИ КАНАЛИ И ТЕХНИКИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ПРЯКО УЧАСТИЕ ВЪВ ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ НА МЕСТНО НИВО

При анализ на развитите комуникационни канали и техники за включване на гражданите в местен референдум се спряхме на референдума в Бургас (17.02.2008.), който засягаше тема със силен актуален заряд за гражданите, местната и централната власт. В същото време Бургас е едни от най-големите градове в България и това даде възможност по време на кампанията да се използват и най-съвременни техники, базирани на ИКТ.

Въпросът, на който следваше да отговорят гласоподавателите, бе: „Одобрявате ли изграждането на нефтопровода Бургас-Александруполис на територията на Община Бургас?”

В Община Бургас можеше да се наблюдава консолидирано обществено мнение против строежа на петролопровода - около три четвърти от жителите на общината съгласно социологически проучвания, и висока мотивация да се изрази гражданска позиция при ясното разбиране, че резултатите от допитването нямат задължителен характер.

Най-силните аргументи против нефтопровода бяха свързани с опасенията за околната среда, които се подсилваха от липсата на информация. Не беше ясно и кой поема гаранциите за сигурността на хората и природата. Към тези притеснения се добави и мнението, че тръбата ще се отрази отрицателно на туризма, а същевременно ползите от съоръжението за Бургас са неясни.

Бяха представени сериозно и аргументите на привържениците на проекта - че той ще подпомогне местното икономическо развитие.

Ето какви канали и техники за включване на гражданите бяха активирани:

Обсъждане и решение на общинския съвет

Самото обсъждане на проблема от Общинския съвет, вземането на решение за провеждането на референдум, формулирането на въпроса – всичко това вече е част от комуникационната кампания по провеждането на референдума и съсредоточава общественото внимание върху него, тъй като се отразява във всички регионални медии, а в конкретния случай – и в националните.



Подготовка за референдум – избирателни комисии, избирателни списъци

Подготовката на провеждането на референдума – сформирането на избирателни комисии, обявяването на състава им, актуализирането на избирателните списъци и окачването им на определени от общината места – всичко това , макар и задължителен елемент от технологията на провеждането на референдум, има своето въздействие и като комуникационен и информационен канал.



Печатни информационни материали

Отделни партии са подготвили специално за разясняване позициите и разпространили хартиени информационни материали: дипляни, брошури, плакати.



Обществени обсъждания, радиодиоскуии, тв дискусии

Дискусиите, в които са поканени привърженици на двете тези, съответстващи на отговорите, „да” и „не”, са един от любимите елементи при провеждане на кампания. В тях се реализира пряк сблъсък, при който в залата могат да бъдат поканени съмишленици, които да подкрепят „своя” оратор. Те са и мястото, където за кратко време проблемите могат да бъдат разгледани от различни гледни точки.



Радиоспотове, тв спотове

При наличие на достатъчно средства могат да бъдат изработени и пускани рекламни спотове, които да изразяват основните тези, или призив за участие в референдума.



Интернет страница на общината

Раздел „Новини за референдума” проследява основните стъпки за подготовката му и информира за онези елементи на кампанията, които са инициатива на местната власт. Макар и с по-казионен и неемоционален стил тези информации ясно показват чия позиция защитава местната власт в референдума, което само по себе си е стимул за активиране на гражданска позиция – особено в случаите, когато позициите на гражданите и местната власт съвпадат.



Интернет портали

Практически всички новинарски интернет портали – dir.bg, nerinfo.bg, expert.bg, dnes.bg, investor.bg и т.н. - следят кампанията, като често репродуцират материали от други сайтове, като с това усилват звученето им, достигайки до по-голям кръг реципиенти.

Местните и регионалните информационни портали също отразяват темата - www.anhialo.info/POMORIE/index.php?option=com_content&task=view&id=403&Itemid=9

Журналистически материали

Те се появяват в пресата – както регионална, така и национали издания, както ежедневни, така и седмични, радио, тв, кабели, интернет издания, съпроводени от коментари от читатели, в медии, които тематично се приближават до темата (например имоти, строителство, екология).



http://www.bourgas.org/show_news.php?id=13847

http://news.expert.bg/n108338/p13/

http://news.ibox.bg/news/id_1517072360

http://news.ibox.bg/news/id_1517072360

http://www.dazy.sk/themes/bg/petrol.aspx

Интервюта

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница