Съдържание: Въведение



страница1/2
Дата07.08.2018
Размер444.94 Kb.
#78429
  1   2
СЪДЪРЖАНИЕ:

1.Въведение…………………………………………………………………………………2

2. Перспективи пред валутния борд в контекста на членството на България в ЕС……………………………………………………………………………………………5

2.1. Маастрихтските критерии……………………………………………………………6

2.2. Варианти относно перспективите пред валутния борд - да остане или не……..9

2.3. Проблеми, свързани с ЕСЦБ и ERM II......................................................................11

2.3.1. Проблеми, свързани с ЕСЦБ……………………………………………………....13

2.3.2. Проблеми, свързани с ERМ-II……………………………………………………..14

2.4. Варианти на промяна на Валутния режим..............................................................16

3. Как световната икономическа криза влияе върху българската икономика? Какво влияние оказва валутния борд върху българските финанси?........................17

3.1. Чуждестранни инвестиции, внос и износ, държавен дълг………………………17

3.2. Обезценяването на лева – един възможен „сценарий” за българската икономика?!...........................................................................................................................19

3.3. Валутните резерви и стабилността на борда………………………………………21

4. Плюсове и минуси от влизането в Еврозоната……………………………………...22

4.1. Плюсове…………………………………………………………………………………22

4.2. Минуси………………………………………………………………………………….25

5.Заключение..........................................................................................................................26

1.Въведение

Валутният борд в България е въведен през 1997 година от правителството на Обединените демократични сили, след тежката икономическа криза през 1996-1997. Проблемите в управлението на страната, възникнали поради стремежа на правителството на БСП едновременно да запази работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа криза. Икономическата криза предизвиква политическа криза, масови протести в цялата страна, опожаряването на Народното събрание (10.01.1997 г.) и отказ на президента Желю Желев да връчи мандат за съставянето на ново правителство след оставката на Жан Виденов (декември 1996 г.) . Правителството е изправено пред перспективата от повторно (след мораториума при кабинета на БСП и Андрей Луканов през 1990) прекратяване на плащанията по външния дълг. Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси, Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството само при въвеждане на валутен борд.

След политическата криза в началото на 1997 и проведените избори, валутният борд е въведен на 1 юли 1997 със Закона за Българската народна банка, приет на 10 юни 1997. Функциите на валутен борд са поети от Управление „Емисионно“ на Българска народна банка. Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка (след въвеждането на еврото през 1999 - 1955,83 лева за 1 евро) (след деноминацията на лева на 5 юли 1999 - 1.95583 лева за 1 евро).

Валутният борд е система, при която дадена парична единица е конвертируема при фиксиран курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.

Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:



  • валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път;

  • валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обращение (т.нар. паричен агрегат М0);

  • валутният борд не отпуска кредити на правителството;

  • валутният борд не провежда монетарна политика – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки);

  • валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута;

  • няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.

Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен борд следват и зависят от лихвите и инфлацията в резервната страна (САЩ - ако резервната валута е долар, Еврозоната, ако резервната валута е евро). По тази причина за резервна валута обикновено се избира стабилно международна валута.

Какви са резултатите след 1997 г.?

Разбира се, причината за значителното подобрение след 1997 г. не е само валутния борд, а и останалите реформи, които започнаха реално тогава. Те обхващат приватизация на държавни активи, либерализация на пазарите на стоки и услуги, дерегулация на някои отрасли, завършване на реституцията на земеделските земи и на градските имоти. Всичко това създаде една по-благоприятна среда за развитие и последиците за българските граждани бяха положителни.


Валутният борд намали значително валутният риск особено спрямо еврото, създаде условия за интеграция на българските пазари с тези на европейския съюз и насърчи външната търговия чрез намаляването на транзакционните разходи, което доведе до съществено нарастване на вноса и износа на България.

- Преди 1997 година българската валута губи всяка година средно по около 50% от стойността си спрямо стабилните международни валути, а в две от тези години обезценката достига 90%; след въвеждането на валутен борд тази обезценка спира, а курсът е стабилен.

- Преди въвеждането на валутен борд инфлацията е огромна, средно почти 200% годишно; след 1997 година инфлацията е средно около 7%

- Преди 1997 година инвестициите в икономиката постоянно спадат; след 1997 година постоянно растат

- Чужди инвестиции почти няма до 1997 година; след въвеждането на валутен борд те достигнат и надминават средните нива за Източна България

- Икономиката спада средно с около 5% годишно преди валутния борд; тя расте средно с около 5% годишно от 1997 насам като темпът се ускорява, макар и бавно

Ако сравним ситуацията преди и след 1997 година с други страни от региона, забелязваме, че преди въвеждането на Валутен борд България беше безспорно страната с най-лоши икономически показатели и монетарни показатели. След въвеждането на валутен борд, страната ни вече не е сред най-лошите примери в региона, нито по инфлация, нито по ръст на икономиката. С други думи, валутният борд има влияние за подобряване на показателите на страната, подобрението не се е случило автоматично като част от някаква обща регионална тенденция.

Табл.1 Преки чуждестранни инвестиции, брутен вътрешен продукт, държавен дълг



 

1991-1997

1998-2009

Преки инвестиции, средногодишно

0.14 млрд.USD

3 млрд.евро

Държавен дълг, % от БВП

168%

49%

Икономически растеж

-4.7%

5.1%

Източник: Институт отворено общество, www.osi.bg

След 1997 г. инфлацията се понижи до едноцифрени стойности и даде възможност за по-добро планиране на икономическите процеси от страна на граждани и фирми. По този начин рискът за цялата икономика се понижи, което даде възможност за извършване на повече и по-продуктивни инвестиции и повиши доходите и съответно спестяванията. Разпределението на ресурсите в икономиката стана по-ефективно и се намалява преразпределението на доходи поради инфлационните процеси.

Друга последица е налагането на строги бюджетни ограничения и предимно върху правителството. След 1997 г. се поддържат ниски бюджетни дефицити и правителствата са дисциплинирани до голяма степен по отношение на разходите си до размера на своите приходи. Като цяло бюджетните дефицити през периода действително за ниски, а в някои години се наблюдава дори бюджетен излишък.

При тази ситуация възниква казусът доколко този паричен режим е съвместим с евроинтеграцията на България и дали трябва да бъде поддържан до приемането на еврото тук. Както е известно за въвеждането на еврото е създадена процедура, според която в продължение на поне две години валутният курс между местната валута и еврото трябва да се изменя в границите от +/- 15% спрямо централен паритет. За някои страни този коридор беше свит (до +/-2.25%), а впоследствие, тъй като България не е единствената страна-кандидатка с валутен борд той беше одобрен като възможен начин за поддържане на курса по време на престоя на страната във Валутно-курсовия механизъм 2. (Тук границите на изменение ще са дори още по-тесни – отклонението е 0%). Така че действащият в момента режим е напълно съвместим с интеграцията на България към Еврозоната и трябва да бъде запазен до влизането в нея.

Това е и единствената приложима алтернатива, тъй като последствията от избора на други варианти са много неясни и могат да причинят силно негативни ефекти върху цялата икономика. Възможността да се премине към плаващ валутен курс и евентуално да започне провеждане на парична политика чрез таргетиране на инфлацията би създала несигурност сред инвеститорите, които са вложили парите си при сегашните условия и при един твърд ангажимент от страна на досегашните правителства да се придържат към принципите на валутния борд. Провеждането на парична политика ще даде възможност до голяма степен за дискреционни действия на управляващите централната банка и ще понижи доверието в нея. Това ще доведе до създаване на очаквания за обезценка на лева спрямо еврото, което ще повиши очакваната инфлация, което ще доведе до фактическо неизпълнение на целта за инфлацията. при тези условия приемането на еврото в България ще се отложи, тъй като изпълнението на критериите от Маастрихт ще стане много по-трудно. Освен това ще се забави икономическият растеж и достигането на европейските равнища на доходи ще отнеме още повече време.

Какво може да се направи за по-бързото приемане на еврото в България?
Възможно е да се приеме официално паралелното обращение на левове и евро. Това може да стане като се признае законово възможността да се уреждат паричните отношения между граждани и фирми, от една страна, и държавата, от друга в евро. При отношенията между граждани и фирми и в момента се използва както левове, така и евро и просто те ще бъдат оставени свободно да избират в каква валута да търгуват помежду си или да изплащат задълженията си. В крайна сметка по-добрата валута ще бъде предпочетена и вероятно това ще доведе до постепенно изместване на левовете. Така приемането на еврото ще се получи постепенно и плавно и преходът от едната валута към другата ще се случи при по-ниски разходи за икономиката и по-добра предвидимост. Остава въпросът дали това ще бъде прието като приемливо от Европейския съюз, но е напълно възможно да се получи одобрение.

2.Перспективи пред валутния борд в контекста на членството на България в ЕС.

Като страна-член на ЕС, България е изправена пред перспектива за влизане в еврозоната, т.е. за осъществяване на валутен съюз. На 25 април 2005 г. бе подписан договорът за присъединяване на България към ЕС, с което страната неотменимо се ангажира да се присъедини към Еврозоната и да въведе единната валута. С осъществяването на членството, Република България ще се присъедини и към Икономическия и паричен съюз (ИПС), като временно ще бъде освободена от някои ангажименти и права, произтичащи от това членство (т.е. ще бъде член на ИПС с дерогация). Тези ограничения ще бъдат отменени след изпълнението на определен набор от критерии (известни като Маастрихтски критерии), с което ще се реализира присъединяването на страната към Еврозоната и въвеждането на еврото като национална парична единица. Съществуващото в момента европейско законодателство не дава възможност новите страни членки на ЕС да използват opt-out клауза за членство в ИПС. Това означава, че решението, пред което e изправена страната ни след членството си в ЕС не е дали да се присъедини към ИПС и да въведе общата валута, а в какъв времеви хоризонт това трябва да бъде направено. Европейското законодателство не определя изрично дата за въвеждането на еврото, както и период, в който критериите за конвергенция трябва да бъдат изпълнени. Независимо от това България периодично ще трябва да представя прогреса на икономиката по отношение на изпълнението на критериите от Маастрихт в програмата за конвергенция (Convergence Programme). От неотменимия ангажимент за членство на страната в ИПС произтича и изискването Република България да провежда икономическа политика съвместима с принципите, които лежат в основата на паричния съюз1.



2.1. Маастрихтските критерии

„Критериите са следните:



  • Бюджетният дефицит трябва да е по-нисък от 3% от брутния вътрешен продукт;

  • Държавният дълг трябва да е по-нисък от 60% от брутния вътрешен продукт;

  • Инфлацията не бива да надхвърля с повече от 1.5 процентни пункта средното ниво в страните с най-висока ценова стабилност;

  • Дългосрочните лихвени проценти не трябва да надхвърлят с повече от 2 процентни пункта средното ниво в страните с най-висока ценова стабилност;

  • Валутният курс на местната валута не трябва да се колебае с повече от +/- 15%”2.

Изпълняваме ли критериите от Маастрихт?

С въвеждането на паричния съвет в средата на 1997 г. страната ни практически е квази член на еврозоната т.е. ние внасяме паричната политика на страните членки на монетарния съюз, без да имаме влияние в процеса на определяне на тази политика. Проведените структурни реформи в годините след въвеждането на паричния съвет практически бяха цената, която трябваше да заплати българското общество, за да може да се адаптира икономиката на страната да работи в условията на паричен съюз. С други думи самото формално присъединяване на България към ИПС няма до води до съществени промени в механизма на действие на нашата икономика тъй като процеса на адаптиране бе преминат в началните години на действието на паричния съвет.

С официалното присъединяване на България към Еврозоната ние ще трансформираме пасивното участие в пълноправно членство.

Но пътят на България към Еврозоната преминава през няколко етапа. Първото условие бе страната да стане член на ЕС, което стана факт през 2007г. Следващият етап е влизането в европейския Валутнокурсов механизъм ІІ (ERM ІІ). Валутнокурсов механизъм ІІ е своеобразно предверие на Еврозоната. Създаден е по подобие на Европейската валутно система (1979г.), но за разлика от него като основа за фиксирането на курсовете на валутите на страните членки служи еврото, а не екю-то.3

След влизането в чакалнята за еврото, страната ни не трябва просто да чака – тя трябва да изпълни критериите за членство в еврозоната. Докато критериите не бъдат изпълнени, страната ни не може да бъде приета за пълноправен член.

От петте критерия, страната ни вече изпълнява четири – за бюджетния дефицит, за държавния дълг, за лихвите и за валутния курс. Защо ги изпълняваме – най-вече заради стабилността, създадена от валутния борд, който както знаем фиксира българския лев към еврото. Има, обаче, един критерий, която не изпълняваме – това е критерият за инфлацията. Но по последни данни от февруари`10год. България успява да покрие и от най-недостижимите досега критерий за влизане в еврозоната - инфлацията. Маастрихтските критерии изискват от кандидатите за приемане на еврото да поддържат средногодишна инфлация под допустим праг. През февруари той е 1.83%, а средногодишната инфлация в България за същия месец е 1.8%. Така поне според наличните данни страната ни покрива този критерий. Таванът за ценовия индекс се изчислява всеки месец, като за база се използва средногодишната инфлация в трите страни от ЕС с най-ниски стойности на този показател. Към осредненото число се добавя 1.5% и така се получава крайният праг. Страните, които формират базата за изчисление през февруари, са Германия (0.2%), Люксембург (0.4%) и Чехия (0.4%). Австрия също има стойност на показателя 0.4% според "Евростат".


Необходимо да се направи уточнението, че липсват данни за Франция, където средногодишната инфлация се движи около нулата през последните месеци. През януари тя е била едва 0.1%. Това означава, че и ако през февруари е останала на това равнище, изчисленията се променят и България остава извън, но все пак много близо до допустимитестойности. Инфлационният критерий е едно от общо 5-те задължителни условия, които една държава трябва да изпълнява, преди да влезе в еврозоната. България твърдо покрива два от тях - за бюджетен дефицит под 3% от БВП и за държавен дълг под 60% от БВП.
Страната ни не участва във валутния механизъм ERMII, където трябва да престои поне 2 години, преди да стане част от еврозоната. Освен това България не покрива и критерия за дългосрочните лихви, но през последните месеци те намаляват и се насочват към допустимия праг. Вероятно това се дължи на намаляването на държавните разходи през ноември и декември 2009 год., което е дало сигнал на инвеститорите, че правителството се опитва да поддържа фискална дисциплина.

Финансовият министър Симеон Дянков фиксира 2013 год. като срок за присъединяване на България в еврозоната. ". България трябваше да подаде документи за участие в ERM II (известен като чакалнята за еврозоната) в началото на годината, но това не стана факт. За сега чакалнята остава приоритет на страната ни. ERM II изисква по време на престоя в механизма националната валута да не поскъпва или поевтинява с над 15% спрямо определен курс. В момента единствените страни в Източна Европа, които са в ERM II, са балтийските републики. От тях Естония е най-близо до покриването на всички критерии от Маастрихт и според много иконoмисти тя ще е първата, която ще стане част от валутния съюз. В чакалнята е и Дания.



Поддържането на балансиран бюджет ще е една от основните задачи до 2012 г. Това е гаранция за устойчивост на икономиката, а за бизнеса е доказателство, че данъците няма да бъдат вдигани. Политиката на балансиран бюджет осигурява две много важни неща за икономиката - благоприятни възможности за по-ниски лихвени проценти от външните инвеститори и запазване на данъчните ставки. Отличната фискална политика ще е стимул за повече чуждестранни инвестиции през следващите няколко години.

В таблицата по-долу може да се видят резултатите на България, следвайки критериите от Маастрихт.



Табл.2. Информация за основните икономически показатели според критериите от Маастрихт

Инфлация(%)

 

 

 

 

 

 

 

 

1992-1996

2002-2006

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010П

2011П

 

5,5

6,1

6

7,4

7,6

12

2,5

2,3

2,9

Дългасрочен лихвен процент(%)

 

1992-1996

2002-2006

2004

2005

2006

2007

2008

2009

 

 

 

5,6

5,4

3,9

4,2

4,5

4,6

4,9

 

 

Държавен дълг,% от БВП

 

1992-1996

1997-2001

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010П

 

67,3

53,6

37,9

29,2

22,7

18,2

14,1

15,1

16,2

 

Бюджетен баланс

 

1992-1996

1997-2001

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010П

2011П

1,4

1,1

 

1,9

3

0,1

1,8

-0,8

-1,2

-0,4
Източник: БНБ, НСИ


2.2. Варианти относно перспективите пред валутния борд - да остане или не.

Относно перспективите пред валутния борд в България, днес един от водещите въпроси по отношение на подготовката за присъединяване към еврозоната е дали България може да запази режима си на паричен съвет до датата на присъединяване към Европейския паричен съюз. „Международният валутен фонд определи фискалната политика на България като благоразумна. От фонда изразиха и подкрепа към виждането на българското правителство за необходимостта от запазване на валутния борд в страната до присъединяването към Еврозоната. Международният валутен фонд подкрепи необходимостта от запазване на валутния борд в България. Това стана по време на редовната годишна среща на Международния валутен фонд и Световната банка, която се проведе във Вашингтон, САЩ, 2007г.”4.

Позицията на европейските институции, в т.ч. Европейската комисия и Европейската централна банка е, че присъединяващата се към ЕПС страна може да запази режима си на паричен съвет, но при условие че тя се присъедини към европейския валутнокурсов механизъм (ERM II) за период най-малко от две години и че запазването на фиксирания курс следва да остане едностранен ангажимент на съответната страна, като Европейската централна банка няма задължение да го финансира. Потвърждение на тази позиция е фактът, че Естония и Литва станаха членове на ERM II именно с режим на паричен съвет. Това обаче не означава, че на България също ще бъде позволено да запази режима си в рамките на ERM II, тъй като стабилността и надеждността на всеки паричен съвет се преценява поотделно. Обаче в случай, че режимът на паричен съвет продължи да функционира плавно в страната, принципно няма да има пречки за неговото запазване до датата на членство в еврозоната.

Но изборът на паричен съвет не е единствената възможност за прилагане на валутнокурсов режим преди приемането на единната европейска валута. Съществуват редица варианти, в т.ч. прилагането на валутен коридор с граници на колебания на националната валута спрямо еврото от +/-15 %, на валутен коридор с по-тесни граници на колебания, а също теоретично и на други режими, като този на управлявано плаване с централен курс към еврото и на едностранна евроизация, несъгласувана с европейските институции. Изследванията във връзка с подготовката на България за членство в еврозоната акцентират до голяма степен на това дали България следва да запази режима си на паричен съвет, или да премине към друга форма на парична политика, в т.ч. към предсрочно приемане на еврото чрез едностранна и несъгласувана с ЕС евроизация5.

Официалната позиция на България е за запазване на режима на паричен съвет до влизането в еврозоната. „Заветната цел - въвеждането на единната европейска валута, в очите на управителя на БНБ Иван Искров ще дойде през 2011 - 2012 година”6. Тази позиция на страната се потвърждава и от подписаното през 2004 г. Споразумение за въвеждане на еврото в България между БНБ и Правителството7. Един от принципите, на които е основана стратегията на страната за членство в ИПС е именно запазване режима на паричен съвет до влизане в еврозоната при
съществуващото равнище на фиксиран валутен курс на българския лев в
съотношение 1.95583 лева за едно евро. „Според изказване на управителя на БНБ Иван Искров, цитиран от Reuters, България не обмисля възможността за промяна на обвързаността на лева с единната европейска валута преди страната ни да влезе в „приемната" за Еврозоната, валутния механизъм ERM-2... Европейската централна банка не е склонна да допусне най-бедния член на ЕС толкова бързо, до голяма степен заради притеснения за двуцифрения дефицит по текуща сметка, който може да навреди на дългосрочния икономически растеж.

Според някои икономисти, българските икономически дисбаланси, включително и огромният дефицит по текуща сметка и големите чуждестранни кредити в частния сектор, могат да упражнят натиск върху централната банка да се откаже от режима на валутен борд.

Иван Искров споделя по време на семинара, посветен на десет години от валутния борд у нас, че „Българската стратегия е ясна. Тя е същата като тази в Литва и Естония. Три последователни правителства и няколко управители на централни банки ясно дадоха да се разбере тяхната политика за запазване на борда и прикрепения курс", цитира го Ройтерс”8.

Според изследване на БНБ публикувано от БНБ в рубриката на дискусионните материали [Ганев; 2004], доверието в паричния съвет непрекъснато и стабилно нараства. От петте най-възможни сценария за избор на валутнокурсов режим с оглед подготовката на България за членство в еврозоната, най-голяма сред експертите е подкрепата за запазването на режима на паричния съвет. Повече от половината анкетирани или 58.8 % се обявяват именно за този вариант. Това до голяма степен съвпада и с официалните позиции, които бяха изразени от българските институции. Българската народна банка поема задължението да съдейства за запазването на съществуващия режим на паричен съвет по време на участието на страната във ERM II.



2.3. Проблеми, свързани с ЕСЦБ и ERM II.

Прието е да се счита, че в контекста на присъединяването към ЕС и ИПС наличието на паричен съвет в държава-кандидат повдига определени концептуални, икономически и правни въпроси.

От съществено значение е да се направи стриктна оценка на плюсовете и минусите на паричния съвет от гледна точка на качествата му на преходен режим към ИПС.

Основните негови “активи” са три:



Високи стандарти на независимост на централната банка, съвместими с

  • изискванията, заложени в Договора.

  • Забрана за монетизиране на бюджетните дефицити на правителството чрез финансирането им от централната банка, както и на привилегирован достъп на публичните власти до финансовите институции.

  • Твърдо фиксиран валутен курс към Еврото.

Въпреки, че тези въпроси са от фундаментално значение, все още остава една двусмислена област. Тя се отнася до начина и последователността във времето на “стиковането” на паричния съвет с еврозоната. Възловият пункт е това, което би могло да се определи като “проблем за съвместимостта на паричния съвет” са два главни аспекта.

  • Най-видимият е “проблемът ERМ -II - как да се съвместят по-гъвкавите параметри на този валутен механизъм с даденостите на фиксирания валутен курс, характерни за присъединяващите се страни преди (при режим на паричен съвет) и след влизането в ЕС (с оглед предстоящото въвеждане на Еврото). ERМ-II прави паричния съвет несъвместим с членство в ЕС просто поради повторното въвеждане на плаващ валутен курс.

  • Вторият, по-широк (и по-съществен) аспект е съвместимостта на режима на паричен съвет със статута на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) от гледна точка на допустимите от нея инструменти и цели на паричната политика.

Един внимателен прочит на текстовете, свързани с ЕСЦБ и ERМ-II в светлината на специфичния казус на страните с паричен съвет, е изключително важен както като отправна точка за анализ, така и като източник на въпроси.

2.3.1. Проблеми, свързани с ЕСЦБ

  • Чл. 14 от Протокола (N.3) за статута на ЕСЦБ и на ЕЦБ посочва, че “Страните-членки гарантират, че най-късно към датата на основаване на ЕСЦБ националното им законодателство, в това число и законите за техните централни банки, ще бъдат приведени в съответствие с Договора и Устава на ЕСЦБ”. Доколкото ЕСЦБ бе учредена през юни 1998г., логическото следствие е, че членството на новоприсъединяващите се страни в ЕС е несъвместимо със закони за техните централни банки, които се отклоняват от Устава на ЕСЦБ. Всяка национална централна банка става член на ЕСЦБ от момента на присъединяване на държавата към ЕС, независимо че страните-членки, ползващи право на дерогация (все още неприели еврото) участват в ЕСЦБ в ограничен обем.

  • Членството в ЕСЦБ предполага наличието на монетарни функции и операции на националната централна банка. Това означава, по-специално, допускане операции на открития пазар и по рефинансиране, което противоречи на основните принципи на паричния съвет. Същевременно, страните ползващи право на дерогация (все още неприели еврото), запазват правомощията си в областта на паричната политика в съответствие със своето националното законодателство. (чл. 43.2). Този текст може да се тълкува по два начина. Първо, негласно се приема, че националната централна банка е от “класически” тип и изпълнява парични функции, но при действието на преходната разпоредба (чл.43.2), според която инструментите й на парична политика (съвсем традиционни по характер и описани в чл.18-20) не са подчинени на ЕЦБ. Второ, повтаряйки логиката на Доклада за сближаването от март 1998г., националните инструменти на парична политика следва да се сравнят с включените в Договора и в Устава на ЕСЦБ, като несъвместимите трябва да се отстранят: stricty sensu несъвместимост означава наличието на неприемливи инструменти, но не непременно отсъствие на приемливи такива (какъвто е случаят с паричните съвети).

От този повторен прочит биха могли да се направят две важни заключения относно паричните съвети:

  • Аcquis communautaire, свързано с независимостта на националната централна банка трябва да е налице към датата на присъединяване на страната към ЕС. Подготовката на националната централна банка за правната й интеграция в ЕСЦБ (acquis, свързано с членство в ИВС) е желателна и осъществима преди членството в ЕС. Но влизането в дейстие на това законодателство е възможно само при присъединяването към еврозоната. Това обстоятелство може да се тълкува като неявна възможност за запазване режима на паричен съвет до въвеждане на Еврото.

  • Възловите икономически предусловия за активиране на acquis, свързано с членство в ИВС и за въвеждане на еврото са макроикономическа стабилност, гладко функциониране на финансовите пазари и наличие на цялостна финансова инфраструктура. Тези изисквания могат да бъдат покрити както преди, таки при, или след присъединяването към ЕС.

2.3.2. Проблеми, свързани с ERМ-II.

  • ERМ-II съществува на две нива - концептуално и функционално. На първото са формулирани основните му принципи, приети в Амстердам (16 юни 1997г.) с Резолюцията на Европейския Съвет за изграждане на валутен механизъм за Третия етап от ИВС. Функционалното ниво е вградено в конкретното споразумение (1 септември 1998г.) между ЕЦБ и националните централни банки на страните-членки на ЕС извън Еврозоната. Смисълът на съществуването на ERМ-II е да се дисциплинира прилагането на инструментите на паричната политика, оставени за самостоятелно използване от националните централни банки на страните с дерогация (все още неприели еврото). Това се постига посредством подчиняването им на една цел – конвергиране към принципите и параметрите на макроикономическата политика в Еврозоната. Лесно е да се докаже, че тази логика съответства напълно на логиката на паричния съвет. Нека припомним формулираните в Амстердам принципи на ERМ-II:

  • Трайно приближаване на основните икономически показатели като предпоставка за стабилност на валутния курс. За целта всички страни, членуващи в ERM-II следва да водят дисциплинирана и отговорна парична политика, насочена към поддържане на ценова стабилност. Здравата фискална и структурна политика е също поне толкова съществена за устойчивостта на валутния курс.

  • Стабилна икономическа среда за елиминиране на трайни несъответствия в паритета на валутите от ERM-II към еврото, или на прекомерни номинални колебания.

  • Съдействие на страните-членки на ЕС извън Еврозоната за ориентиране на политиката им към стабилност; за насърчаване на конвергенцията на тяхната макроикономическа политика и следователно за подпомагане усилията им за въвеждане на Еврото. ERM-II предоставя на тези страни референтни стандарти на здрава макроикономическа, и в частност парична политика. Същевременно валутният механизъм защитава както тях, така и страните от Еврозоната, от нежелани напрежения на валутните пазари.

Изброените по-горе принципи представляват почти христоматийно изложение на целите на всеки паричен съвет. От икономическа гледна точка и двата механизма (ERM-II и паричния съвет) преследват същите цели от различни отправни точки. Привързаният към еврото режим на паричен съвет ги постига отгоре надолу”, тъй като той въвежда строги монетарни рамки, които отиват дори отвъд тези на ИВС. ERМ-II постига същите цели “отдолу нагоре”, чрез по-постепенно привързване на макроикономическата политика с котвата на валутния курс към еврото.

От гледна точка на присъединяваща се страна с режим на паричен съвет някои детайли на ERМ-II са от решаващо значение.



  • В Амстердамската резолюция изрично се посочва, че участието в ERМ-II е доброволно и/или може да бъде отложено ако дадена страна-членка реши да участва в механизма на по-късна дата. Въпреки, че историческият контекст на това решение е ясен (казусът с Великобритания) и че то е допълнено с уточнението, че “може да се очаква, че страните-членки с дерогация ще се присъединят към механизма”, този пункт в резолюцията представлява важна опорна точка за новоприсъединяващите се държави.

  • Заложеният в ERM-II механизъм на автоматични интервенции от ЕЦБ около границата на допустимите интервали на колебания в курса към еврото не противоречи непосредствено на основните принципи на паричния съвет. Това е така доколкото този механизъм се материализира в съвсем краткосрочни кредитни линии между съответната национална централна банка и ЕЦБ. Това което не се вмества в правилата на паричния съвет е допускането да се договарят координирани интервенции в границите на интервалите на колебания при гъвкаво използване на лихвените проценти.

  • По искане на дадена страна-членка могат да бъдат договорени интервали на колебание, които да са по-тесни от стандартните +/-15%. При тях се запазва принципа за автоматични интервенции на ЕЦБ по границите на интервала. Развита до своя логически завършек, тази възможност води до елегантното Естонско предложение за договаряне на “0% интервали на колебание”. Независимо че това решение изглежда доста привлекателно, трудно е да се създаде оперативна рамка за него при обвързващо задължение за ЕЦБ да интервенира при всяко отклонение на курса. Всъщност, подобно договаряне би принудило ЕЦБ да извършва непрестанни интервенции, за да поддържа един de facto фиксиран курс към Еврото. При всички случаи обаче, допустимостта да се договорят по-тесни интервали на колебание подчертава приликата между ERМ-II и паричния съвет.

  • Договорът предвижда двегодишен доклад от Комисията и ЕЦБ по спазването на конвергентните критерии в страните с дерогация (все още неприели еврото). По принцип тази периодичност на доклада би могла да бъде намалена по молба на съответната страна-членка. Следователно вдигането на дерогацията може да стане и по-рано, като периодът на действие на ERМ-II също ще е скъсен.

ERМ-II е пазарен тест за стабилноста на валутния курс при условия, твърде близки до строгите ограничения на фиксирания курс. Ако има нещо, което един успешен паричен съвет демонстрира, то е именно способността на икономиката да функционира при режим на фиксиран курс. Аргументите в полза на този сценарий са свързани с факта, че България вече е обвързана с еврото, а критериите на икономическата политика до голяма степен са хармонизирани с тези на ЕС. Механизмът на паричния съвет позволява да се “тества” стабилността на валутния курс (и равновесното му ниво) чрез икономическия растеж, лихвените нива, текущата сметка, валутните резерви и паричните агрегати. На практика, при съществуващия в момента паричен механизъм и при наличие на достатъчно сериозен ангажимент за поддържане на необходимата дисциплина при провеждане на икономическата политика, няма някакви обективни причини, поради които България не би могла да влезе в Еврозоната с паричен съвет.

2.4. Варианти на промяна на Валутния режим

Възможните варианти на страните с паричен съвет са по пътя към ЕС са две.

  • Превключване към свободно плаващ валутен режим в съответствие с изискванията на ЕС и ERM ІІ

Вярно е, че паричният съвет създава определени „Ненормални” условия зая функциониране на икономиката. Инвеститорите( както вътрешни, така и външни) разчитат на твърдия валутен курс и той влияе съществено върху техните решения. Елиминиран е валутният риск и не съществува реална оценка на възможностите на икономиката сама да се справи с различните варианти на валутни шокове.

Този вариант обаче е рисков сам по себе си. Един от основен за паричните съвети е т.нар. стратегия за изход (exit strategy), доколкото актът на превключване генерира сам по себе си рискове. Очакванията на населението и на икономическите агенти не магат автоматично да се адаптират към променената ситуация, възраждат се стари слухове, надделяват настроенията на изчакване. В такава ситуация е възможно изкуствено да се генерират нежелани очаквания, развитие и стабилност, особено в силно отворени и малки икономики.9



  • Преминаване пряко от паричен съвет към участие в ERM ІІ

Този вариант предполага безболезнено преливане (и дори продължаване) на условията, към които конкретната страна вече се е адаптирала, към други, които не се различават съществено от старите. При този вариант най-вероятно преходът няма и да се почуства от населението и икономическите агенти. Промените ще бъдат много повече технически (нова монетарна единица), отколкото икономически.

3. Как световната икономическа криза влияе върху българската икономика? Какво влияние оказва валутния борд върху българските финанси?

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница