Определения за целите на настоящия наръчник:10

2.3Определения за целите на настоящия наръчник:¹⁰

1. 
   „Наблюдение“ означава наблюдаване на ситуация или географска област.
   
2. 
   „Откриване“ означава научаване за наличието и местоположението на обект на интерес.
   
3. 
   „Идентифициране“ означава установяване на уникалната идентичност или специфичните характеристики на обекта на интерес.
   
4. 
   „Проследяване“ означава определяне на миналите, настоящите и бъдещите местоположения на обект на интерес.
   
5. 
   „Предотвратяване“ означава дейности, които възпират или възпрепятстват дадено действие.
   
6. 
   „Мерки за залавяне“ означава мерки, предприети с цел предотвратяване на това обектът на интерес да продължи пътя си.
   
7. 
   „Национални органи“ означава всички органи, носещи отговорност за наблюдението на външните сухоземни и морски граници в съответствие с националното право и ако е приложимо, носещи отговорност за извършване на гранични проверки и наблюдение на въздушните граници.
   
8. 
   „Национална система за наблюдение на границите“ означава единна структура или комбинация от системи за наблюдение и мониторинг, която съчетава дейности по наблюдение по външните граници на държава членка под координацията на националния координационен център в съответствие с националното право и подпомага обмена на информация между всички национални органи, които носят отговорност за наблюдението на външните граници.
   
9. 
   „Собствени активи“ означава мобилното или стационарното оборудване и човешките ресурси за наблюдение и патрулиране на външните граници, с които разполага държава членка или Агенцията.
   
10. 
    „Състояние на активите“ означава нивото на готовност и наличността на актива.
    
11. 
    „Събитие“ означава или инцидент (ситуация, свързана с незаконна имиграция, трансгранично престъпление или риск за живота на мигранти), или кризисна ситуация (например в съседна трета държава), или всякаква друга ситуация, която оказва значително въздействие върху граничната сигурност.
    
12. 
    „Неразрешено пресичане на границите“ се отнася до всяко пресичане на граница през или извън гранично–пропускателни пунктове, което не е в съответствие с правилата за пресичане на външни граници, определени в Кодекса на шенгенските граници.
    
13. 
    „Лични данни“ означава всякаква информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентифициране физическо лице („субект на данни“); за подлежащо на идентифициране лице се смята това лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификационен номер или един, или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа, физиологическа, психологическа, умствена, икономическа, културна или социална самоличност.
    
14. 
    „Обработване на лични данни“ означава всяка работа с лични данни, извършвана с автоматични средства или без такива, включително събиране, запис, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на предоставяне на данните, актуализиране или комбиниране, блокиране, изтриване или унищожаване.
    
15. 
    „Съседна трета държава“ означава трета държава, която има или сухоземна, или морска граница, или общ морски басейн с държава членка.
    

2.4Защита на основните права и мерки, допринасящи за спасяване на живота на мигрантите¹¹

1. 
   Националните органи спазват международните и европейските инструменти в областта на основните права,¹² и по-специално достиженията на правото на ЕС в областта на убежището и международното бежанско право. Те зачитат човешкото достойнство на лицата, участващи в незаконна имиграция и трансгранична престъпност, и не трябва да дискриминират въз основа на пол, раса, социално положение или етнически произход, език, религия или убеждения, политическо или всякакво друго мнение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Всички мерки, предприети при изпълнение на техните задължения, трябва да бъдат пропорционални на преследваните с тях цели.
   
2. 
   При събиране на информация по време на дейностите по наблюдение на границите правото на личен живот и защитата на личните данни на всички лица трябва да бъдат зачитани в съответствие с националното законодателство и законодателството на ЕС.
   
3. 
   Органите спазват своето задължение да осигуряват съдействие на всеки плавателен съд или лице, бедстващи в морето, и по време на морска операция по наблюдение да гарантират, че техните участващи екипи спазват това задължение в съответствие с международното право и зачитат основните права. В контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Агенцията, те спазват правилата, установени от Регламент (ЕС) № 656/2014¹³
   
4. 
   Когато лицата се нуждаят от медицинска помощ, включително бременни жени или ранени, болни или дехидратирани хора, отговорният координационен център (Центърът за координация на морските спасителни дейности, местен, регионален или национален координационен център в зависимост от ситуацията) трябва да се увери, че незабавно ще бъдат предприети необходимите мерки, като например искане за медицинска помощ. Безопасността на екипажа и на въпросните хора е от първостепенно значение и във всеки момент всички мерки трябва да се извършват по начин, който гарантира тази безопасност.
   
5. 
   Граничната охрана и персоналът от всички съответни национални органи са обучени как да идентифицират и да се обръщат към деца и уязвими хора¹⁴ и да им помагат за достъп до подходящите мерки за защита или съдействие.¹⁵ На персонала се предоставя информация за националните механизми за препращане¹⁶ и за начина, по който се запазват доказателствата за престъпления по границата за възможни съдебни производства в бъдеще.
   
6. 
   Националните органи гарантират при пълно спазване на принципа на забрана за връщане, че хората, търсещи международна закрила, биват идентифицирани, получават адекватна помощ, подходяща информация за своите права и за начина за достъп до съответните процедури (включително възможността да поискат убежище) и своевременно се препращат към националните органи, отговарящи за приемането на техните молби за убежище.
   
7. 
   За да бъде подпомогнато гарантирането на закрилата и спасяването на живота на мигрантите в морето, е необходимо да съществуват национални канали за комуникация и работни процеси между Националния координационен център (НКЦ) и Центъра за координация на морските спасителни дейности (MRCC), за да се гарантира своевременният обмен на информация. Този обмен на информация следва да се извършва при пълно съобразяване с факта, че MRCC носи изключителната отговорност за координирането на всяка операция, свързана с инцидент при търсене и спасяване (SAR), като функционира по силата на специфични международни правни инструменти в областта на SAR.¹⁷ Този обмен на информация може да включва:
   

б) споделяни от НКЦ с MRCC продукти за анализ на риска, тъй като миграционните потоци могат да доведат до потенциално високи рискове за човешкия живот в морето;

в) MRCC и НКЦ могат да споделят помежду си своите капацитети за сателитна и наземна комуникация и проследяване, включително такива, с които разполагат посредством Агенцията;

г) Уведомяване на MRCC за инциденти, които първоначално не налагат, но е възможно по-късно да изискват действия по SAR, така че да са готови да реагират, в случай че условията се влошат и действията по SAR станат необходими. По подобен начин НКЦ следва да бъде информиран за всички инциденти с мигранти, свързани със SAR;

д) НКЦ може да съдейства на MRCC при подбора на място за слизане, ако е необходимо такова (решението за това по време на операциите по SAR трябва да вземе MRCC). Това може да бъде от значение, за да стане възможно изготвянето на допълнителни договорености (като например местен административен капацитет и капацитет за приемане и настаняване при слизане).

Добра практика: MRCC и НКЦ сключват официално споразумение за обмен на информация в съответствие с нормите за защита на данните, като по този начин гарантират безпроблемно сътрудничество. Това може да обхваща например разполагането на служители за връзка, списък на продукти и доклади за обмен, възможен взаимен достъп до ИТ системите (на принципа „необходимост да се знае“ и в съответствие с националните правила за защита на данните) и редовни срещи между персонала на двата центъра както на ниво ръководство, така и на работно ниво.

Активите за патрулиране, използвани при операции по наблюдение на границите, следва да бъдат оборудвани за операции по SAR.

8. 
   Когато си сътрудничат със съседна трета държава, държавите членки спазват своите задължения в рамките на правото на ЕС и на международното право, по-специално принципа на забрана за връщане и нормите за защита на данните. Те не трябва да споделят информация, която би могла да се използва от третата държава, за да идентифицира лица или групи лица, чието искане за достъп до международна закрила се разглежда или за които съществува сериозен риск да бъдат подложени на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание, или по друг начин да бъдат нарушени основните им права.