Съдържание


Способност за реагиране47



Изтегляне 1.2 Mb.
страница6/13
Дата21.07.2016
Размер1.2 Mb.
#125
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

3.3Способност за реагиране47

3.3.1Определения и компоненти


Способност за реагиране означава способността да се осъществяват дейности за противодействие на незаконните трансгранични действия по външните граници или в близост до тях, включително средствата и времето за подходяща реакция. Същевременно това е един от ключовите фактори, допринасящи за защитата и спасяването на живота на мигрантите. Националните органи, отговарящи за наблюдението на външните граници, трябва да имат възможност да преразпределят ресурси, като например персонал, оборудване и активи, така че да реагират бързо на всякакви промени по външните морски и сухоземни граници и ако е приложимо, по гранично-пропускателните пунктове.

Способността за реагиране има два компонента:



  • Физическа способност за реагиране е наличието на достатъчно човешки и технически ресурси (като например обучен персонал, системи и активи), която позволява подходящо реагиране на внезапни заплахи или незаконни дейности.

Препоръка: да се наблюдават със стационарно и мобилно оборудване участъците по външните граници, които отговарят поне на изискванията за участъци с ниска степен на въздействие.

  • Процедурната способност за реагиране се отнася до наличието на процеси и процедури, които дават възможност на органите да планират, стартират и провеждат операции за ефективно и бързо противодействие на заплахите или незаконните трансгранични дейности.

Препоръка: за всички участъци по външните граници, дори и за тези с постоянно ниска степен на въздействие, да са налице процедура или механизъм за активиране на допълнителни ресурси в случай на внезапни заплахи или внезапно увеличаване на степента на въздействие.

3.3.2Планиране на способността за реагиране


НКЦ организират и провеждат симулации на възможни сценарии и оценяват подходящите мерки за реагиране. Това им позволява да:

  • определят, структурират и координират съответните мерки за реакция от страна на националните органи, отговарящи за наблюдение на границите в различни участъци от външните граници, и да подпомагат мерките, осигурявани от други национални органи;

  • оценяват цялостната способност за реагиране и определят потребностите от допълнителни подобрения.

Препоръка: Следва да бъдат изготвени планове за справяне с внезапен масов приток на граждани на трети държави.

Планирането на способността за реагиране може да бъде разделено на мерки, извършвани на местно, регионално, национално и международно равнище. НКЦ следва да бъде използван колкото е възможно повече като орган за координация и обмен на информация. Ако държава членка вече има такива планове, тя проверява дали те отговарят на изискванията на настоящия наръчник и ако е необходимо, ги коригира по съответния начин.



Добра практика: За всеки граничен участък планирането на способността за реагиране може да обхваща:

  • описание на участъка от външната граница (терен, геополитическо описание, описание на околната среда) и преглед на анализа на риска;

  • наличните ресурси в националните органи, отговарящи за наблюдението на границата, и в поддържащите органи (човешки и технически ресурси, тяхното местоположение, количество, време за реагиране, канали за комуникация);

  • органите в участъците от външната граница на съседната(ите) държава(и) членка(и) и техните ресурси;

  • органите в участъците от границата на съседни трети държави и техните ресурси;

  • правила за ангажиране в съвместно договорено реагиране при различни сценарии;

  • разпоредби, свързани с механизмите за защита на основните права, включително международна закрила и закрила на уязвими групи в случай на масово пристигане;

Способността за реагиране трябва да може да се адаптира към променящите се ситуации.

Препоръка: Способността за реагиране следва да бъде планирана поотделно за ниските, средните и високите степени на въздействие, определени за участъците от външните граници, и да включва описание на мерките, които трябва да бъдат предприети, ако определената за участък от външната граница степен на въздействие се промени. Плановете следва да включват също разгръщането на национални екипи за бърза интервенция, както и помощните дейности и ресурси на Агенцията.

3.3.3Делегиране на задачи на регионалното и местното равнище48


Държавите членки могат да делегират някои от отговорностите на НКЦ на регионални, местни, функционални или други органи, които са в състояние да вземат оперативни решения, гарантиращи способността за реагиране в съответната им област на отговорност. Това възлагане на задачи не трябва да засяга ролята на НКЦ като единствено звено за контакт за сътрудничество и обмен на информация с други НКЦ и с Агенцията.

3.3.4Гранични участъци


Всяка държава членка трябва да раздели своите външни сухоземни и морски граници на гранични участъци и да уведоми Агенцията за тях.49 Тя трябва да уведомява Агенцията за всякакви промени в това отношение.

Обхванатата от граничен участък област съответства на областта на отговорност на местен или регионален център, при което се гарантира ефективното управление на персонала и ресурсите.

По искане на Агенцията държавите членки предоставят на Агенцията информацията от:


  • граничните участъци и гранично-пропускателните пунктове;

  • определените за граничните участъци характеристики;

  • праговете на граничните участъци.

Агенцията трябва да определи уникален идентификационен номер на всички новосъздадени гранични участъци и след това да ги включи в списъка с гранични участъци на EUROSUR.

3.3.5Степени на въздействие на граничните участъци


При оценяване на степените на въздействие по EUROSUR трябва да се вземат под внимание трите компонента на риска (заплаха, уязвимост и въздействие) посредством модела на CIRAM за анализ на риска, разработен от Агенцията:

  1. заплахата трябва да бъде оценявана от гледна точка на въздействие и вероятност;

  2. уязвимостта спрямо заплахата: нивото и ефективността на реакцията спрямо заплахата;

  3. въздействието: ако заплахата възникне.



Таблица: Компоненти на риска (CIRAM)

3.3.5.1Оценка на Агенцията на степента на въздействие


Агенцията трябва редовно да оценява степента на въздействие по EUROSUR.

Агенцията оценява променливите величини, които описват заплахите, като използва модела CIRAM. Оценяват се групи от променливи за определяне на нивото на заплаха за всеки граничен участък, като се акцентира върху ключовите развития, засягащи нивото на заплаха. Основните фактори са:



  1. Статистически тенденции, които описват числените тенденции, свързани с незаконните пресичания на сухоземни и морски граници, като се взема под внимание установеното в миналото базово равнище, сравнено с текущата ситуация.

  2. Геополитически и естествени стимулиращи напускането фактори (фактори на отблъскване), които улесняват трансграничните престъпни дейности или мотивират потенциалните мигранти да напуснат своята държава на произход/транзитно преминаване. Следва да се разграничат държави на произход и на транзитно преминаване.

  3. Фактори, засягащи трансграничната престъпност и движението на мигранти в държавите на произход и транзитно преминаване по маршрута към държавите членки.

  4. Анализ на подпомагането, включително оценяване на дейностите и характеристиките на подпомагащите мрежи по транзитните маршрути и в държавите на най-скорошно отпътуване.

Основните фактори, които трябва да бъдат взети под внимание при оценяване на нивото на уязвимост, са:

  1. оценката на факторите на привличане за държавите на дестинация и държавите на транзитно преминаване;

  2. капацитетът на органите за граничен контрол/пропускливост на границите;

  3. политики на ЕС и национални политики в областта на миграцията и правоприлагането;

  4. капацитетът на органите за борба с престъпните мрежи.

Оценяват се също и факторите на въздействие по CIRAM, включително:

  1. хуманитарни нужди и въпроси от областта на основните права;

  2. въпроси, засягащи обществената сигурност и граничния контрол.

3.3.5.2Промени в степените на въздействие на граничните участъци


Степента на въздействие на всеки граничен участък може да бъде актуализирана по всяко време. Искането за актуализиране на степента на въздействие може да се отправи от съответната(ите) държава(и) членка(и), в който случай се предава чрез НКЦ, или от Агенцията. Като общо правило степента на въздействие се актуализира, когато държавите членки и Агенцията се договорят за това.

Агенцията прави преглед и поправя степените на въздействие редовно, а също и на ad hoc основа.


3.3.5.3Срокове


НКЦ и Агенцията имат срок за първоначален отговор на заявки за промяна на степента на въздействие. В случаите, в които в този срок не бъде получен отговор от НКЦ или от Агенцията, се дава мълчаливо одобрение. Когато това се случи, се определят препоръчваните от НКЦ или от Агенцията степени на въздействие и се включват в ЕКС. В такива случаи степените на въздействие се определят с ясна уговорка за мълчаливия характер на одобрението.

Ако първоначалният отговор на искането за промяна е отрицателен, търси се двустранно споразумение до изтичане на втори краен срок. Ако в резултат на тези обсъждания не може да бъде постигнато съгласие за определяне на степен на въздействие на определен граничен участък, определят се и се включват в ЕКС препоръчаните от Агенцията степени на въздействие. В такива случаи степените на въздействие се определят с ясна уговорка за позицията на несъгласие.

Тези срокове са въведени, за да се гарантира, че промените в степените на въздействие се въвеждат в рамките на разумни и хармонизирани срокове, които гарантират стандартизирано определяне на степените на въздействие.

3.3.6Реакция в зависимост от степените на въздействие50


Държавите членки отговарят главно за това да се гарантира подходящо реагиране на ситуацията по външните граници. Те трябва да се уверят, че дейностите по наблюдение на границите, извършени в участъците по външните граници, са подходящи за определените степени на въздействие. Ако в ситуацията възникнат бързи и/или неочаквани промени, държавите членки трябва да гарантират подходяща реакция.

3.3.6.1Роли на координационните центрове


Държавите членки могат, в зависимост от своето вътрешно разпределение на отговорностите, да структурират своите дейности по наблюдение на националните граници, както следва:

Местният координационен център (МтКЦ), отговарящ за участък от сухоземна или морска граница, осъществява следните задачи:

  • предоставя насоки на местно равнище;

  • извършва подробно планиране и изпълнение на операциите;

  • събира и обработва информация, необходима за изпълнение на операциите;

  • организира редовно наблюдение въз основа на анализ на риска;

  • гарантира, че в граничния участък са налице достатъчно персонал и ресурси, имащи готовност за проследяване, идентифициране и залавяне;

  • избира действия, които да се изпълняват в близко до реалното време с цел осъществяване на операцията;

  • иска подкрепа от регионалния/националния координационен център;

  • гарантиране, че патрулът или МтКЦ предават на НКЦ информация в реално време за всички инциденти в участъка по външната граница;

  • гарантира, че информацията относно всички инциденти, свързани с търсене и спасяване в участък по външната граница, се съобщава от патрула директно и приоритетно до Центъра за координация на морските спасителни дейности (MRCC), както и до службите за спешно реагиране;

  • ако за граничен участък е определена средна или висока степен на въздействие, МтКЦ предоставя на НКЦ и на РКЦ седмичен доклад за предприетите мерки.

Добра практика:

Създадени са преки и сигурни линии за комуникация между МтКЦ и патрулите, действащи в граничния участък.



МтКЦ разполага с достатъчно ресурси и персонал, за да гарантира редовно наблюдение въз основа на анализ на риска. Определени са допълнителни ресурси и персонал, които могат да бъдат осигурени, в случай че степента на въздействие на граничен участък бъде увеличена до средна или висока.

Регионалният координационен център (РКЦ) или друг функционален координационен център обхваща един вид граничен участък (например сухоземен или морски), няколко гранични участъка в една географска област или специфична задача във всички гранични участъци (например митнически контрол, търсене и спасяване). Те изпълняват следните задачи:

  • предоставят насоки на регионално/функционално равнище;

  • наблюдават планирането и изпълнението на операциите;

  • събират и обработват информация, необходима за планиране на операциите;

  • гарантират, че на всеки граничен участък се вземат подходящи мерки за наблюдение, и уведомяват НКЦ относно взетите мерки и резултатите от тях;

  • преразпределят ресурси и персонал (например между граничните участъци);

  • искат подкрепа от НКЦ;

  • гарантират чрез въвеждане на подходящ механизъм на докладване, че патрулът или МтКЦ своевременно предава информация за всички инциденти в участъка от външната граница на командния и контролен център (ако има такъв) на съответния национален орган, както и на МКЦ, когато е приложимо;

  • обобщават и анализират за НКЦ получената от МтКЦ информация;

  • ако за граничен участък е определена средна степен на въздействие, гарантират, че съответният МтКЦ получава подходящи допълнителни ресурси и персонал в рамките на две седмици.

Добра практика: Определени са работни процеси за бързо преразпределяне на ресурси и персонал между граничните участъци, включително необходимите работни процеси, в случай че РКЦ или функционалният координационен център трябва да поиска съдействие от НКЦ.

Националният координационен център (НКЦ), отговарящ за всички гранични участъци, изпълнява следните задачи:

  • предоставя насоки на национално равнище;

  • договаря работни договорености и договорености за връзка със съответните национални органи, когато е приложимо;

  • подпомага цялостното планиране на национални операции и наблюдава ефективното им изпълнение;

  • обработва информацията и анализа на риска, необходими за подпомагане на планирането на операции;

  • координира оказваната подкрепа на национално равнище (например от различни национални органи);

  • гарантира, че НКЦ препраща на Агенцията информация за всички възникващи по външните граници инциденти не по-късно от четири часа, след като я е получил от МтКЦ;

  • ако за граничен участък е определена висока степен на въздействие, НКЦ

  • гарантира, че съответният МтКЦ получава подходящи допълнителни ресурси и персонал в рамките на три седмици;

  • отправя искане за подкрепа от Агенцията; Агенцията отговаря (положително или отрицателно) на искането за подкрепа от НКЦ в рамките на пет работни дни, като определя сроковете и мащаба на потенциалната подкрепа;

  • редовно уведомява Агенцията за предприетите мерки (за предпочитане ежедневно) и всеки месец предоставя на Агенцията обобщаващ доклад за предприетите мерки.51 Агенцията ще използва тези доклади в своята редовна оценка на граничния участък.

Добра практика:

Установени са преки и сигурни линии за комуникация между НКЦ и регионалните координационни центрове/функционалните координационни центрове/местните координационни центрове и другите имащи отношение национални органи.

Създадени са правила за работния процес, обмена на класифицирана и некласифицирана информация и ежедневното сътрудничество между НКЦ и регионалните координационни центрове/местните координационни центрове.

НКЦ разполага с преглед на ресурсите и персонала, разгърнати във всеки граничен участък, и с преглед на допълнителните ресурси и персонал, налични на национално равнище, които биха могли да бъдат предоставени на гранични участъци с висока степен на въздействие.

Ако на съседни участъци от външната граница са определени различни степени на въздействие, засегнатата(ите) държава(и) членка(и) може(могат) да определи(ят) потенциално критични области в рамките на граничния участък и да осигури(ят) допълнителни ресурси за наблюдение на границата в тази област.

3.3.6.2Ниска степен на въздействие


За граничните участъци с ниска степен на въздействие държавата членка трябва да поддържа достатъчно ресурси в граничния район. На регионално и местно равнище трябва да бъдат определени резервни ресурси, които да бъдат използвани при поискване.

3.3.6.3Средна степен на въздействие


Ако за участък от външната граница е определена средна степен на въздействие, освен описаните по-горе дейности държавата членка трябва да увеличи нивото на наблюдение, като прилага допълнителни мерки. Държавите членки трябва да използват анализ на риска и наличните наблюдателни средства като източници на информация за своите дейности. НКЦ трябва да бъде уведомяван за предприемането на такива мерки за наблюдение. НКЦ може да предоставя подкрепа при поискване или по своя инициатива, за да засили ресурсите в този граничен участък.

Добра практика: На стратегическо равнище НКЦ предоставя наблюдение на ситуацията, анализ на риска и принос към управлението на ресурсите и персонала, включително планиране на резерви.

На оперативно и тактическо равнище РКЦ и МтКЦ прилагат допълнителните мерки за наблюдение и изпълняват засилени дейности по граничен контрол, особено в областите, определени като критични в рамките на граничния участък.


3.3.6.4 Висока степен на въздействие


Ако на участък от външната граница бъде определена висока степен на въздействие, държавата членка трябва да гарантира предприемане на по-засилени мерки за наблюдение на национално равнище.

Добра практика: НКЦ:

  • определя служител, отговарящ за наблюдението и управляването на ситуацията на съответния участък от външната граница;

  • получава подкрепления, за да се справи с увеличената нужда от обмен на информация, анализ на риска и сътрудничество на национално равнище и със съседните държави;

  • стартира, ако е необходимо, оперативна група за извънредни случаи, състояща се от всички ангажирани органи;

  • управлява участието на други национални органи;

  • оценява ситуацията и ако е необходимо, иска подкрепа от Агенцията.

  • На местно/регионално равнище:

  • се разгръщат допълнителни ресурси с координиращата роля на водещия национален орган;

  • се поддържа информираността на НКЦ за всички предприемани мерки и тяхното въздействие.

Агенцията осигурява изброената по-горе подкрепа чрез отделни процедури. Ако е основателно, Агенцията има право да отхвърля искания за подкрепа въз основа на всеки отделен случай.

3.3.7Сътрудничество със съседни държави


Ако за участък от външна граница в съседство с друга държава членка или държава, с която НКЦ има споразумения или международни мрежи, бъде определена средна или висока степен на въздействие, НКЦ се свързва със съседната държава и координира необходимите трансгранични мерки. Държавите членки трябва също да положат усилия, за да засилят сътрудничеството с третите държави, с които делят граница, за която е определена висока или средна степен на въздействие.

Координацията между съседните държави трябва да се основава на съответните двустранни споразумения, които отговарят на нормите и стандартите, еквивалентни на определените в правото на ЕС и в международното право. Ако е възможно, НКЦ следва да осведоми останалите НКЦ за съществуването на такива споразумения, така че останалите държави членки да могат да поискат от НКЦ да улесни обмена на информация с тази трета държава в случай на оперативна нужда. Потенциалните начини за засилване на сътрудничеството между съседните държави включват:



  • договаряне на общ език и терминология;

  • създаване на механизми за обмен на информация;

  • обмен на картини на състоянието на гранични участъци на съседни държави членки;

  • редовно изпълнение на съвместни дейности — например общо патрулиране и общи операции на държавите членки;

  • създаване на общи процедури за подпомагане на съвместната работа в специфични сценарии.

3.3.8Оценка


В своите доклади за анализ на риска Агенцията заедно със съответната(ите) държава(и) членка(и) оценява определянето на степените на въздействие и взетите в резултат на това мерки на национално равнище и на равнището на ЕС. Времето за реагиране е подходящ измерител за оценяване на способността за реагиране. На тактическо равнище това е времето, необходимо за обработване на сигнал, за преместване на активи в горещата точка и за подготовка на противодействие на граничното нарушение; времето за реагиране започва да тече от момента на откриване на нарушението и завършва, когато всички активи са разположени на място и всички оперативни подготовки са завършени.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 1.2 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание