Цели, използвани методи и предоставяни услуги

Аутрич /класически и мобилен/; Ключови сътрудници

Обучение на обучители на равни; Водене на случай.; Дневен център за здравна и социална подкрепа

• 
  Работа със секс работници
  
• 
  Работа с хора, приближени на секс работниците /сводници, пазачи, интимни партньори и др./
  
• 
  Клиенти на секс работници
  

Услугите, които се предлагат на целевата група са 2 вида:

- материални – към тях спадат материали за безопасен секс /презервативи и лубриканти/, комплекти за безопасна употреба на ПАВ, тестове за бременност и др.

- нематериални – здравни и психо-социални консултации, тестуване за ХИВ/СПИН, Сифилис, Хепатит В и С, водене на случай при необходимост, АГ прегледи при нужда и др.

Както се вижда от горната диаграма през 2009 г. 27% от контактите са осъществени на сезонни терени, докато през 2010 г. те представляват 28% от всички контакти. Това говори за плавно повишаване на осъществените директни контакти както на сезонни, така и на постоянни терени.

3.1. Тенденции в общността на комерсиалните секс работници

• 
  Запазване на средната възраст на групата - 25.5 г.
  
• 
  Запазване на нивото на спорадична проституция, най-вече за задоволяване на временни нужди или предлагането на секс услуги на ограничен кръг от хора, които подпомагат финансово работещите.
  
• 
  Повишаване броя на клиентите от ромски произход.
  
• 
  Размиване на границите на групата, което се свързва с високото текучество на клиентите.
  
• 
  Липса на принадлежност към конкретната подгрупа – клиентите преминават от различните нива на секс работата и през различни терени, което е свързано и с повишената мобилност
  
• 
  Висока миграция /във и извън страната/
  

3.2. Тенденции в здравен аспект

• 
  Повишаване на разпространението на СПИ.
  
• 
  Повишаване на употребата на ПАВ, която се изразява в злоупотреба с алкохол, стимуланти и инхаланти
  
• 
  Поява на инжекционна употреба на хероин, която е двустранна употребяващи - които започват да проституират и проституиращи, които започват да употребяват.
  
• 
  Липса на клиенти инфектирани с ХИВ/СПИН, към момента екипът не е достигал до ХИВ позитивни секс работници
  
• 
  Стабилна мотивация за тестуване част от тях се възползват от тази услуга предлагана от програмата, а друга част се изследват самостоятелно.
  
• 
  Добра здравна информираност – наблюдава се постепенно изравняване на знанията на клиентите /стари и нови/
  
• 
  Понижаване на мотивацията за здравно отговорно поведение, на някой клиенти, провокирано от финансови стимули
  

• 
  Увеличаване на броя на местата за предлагане на секс услуги в Бургас;
  
• 
  Увеличаване на броя на сезонните терени;
  
• 
  Увеличаване броя на броя на новите секс работници;
  
• 
  Повишена полицейска активност;
  
• 
  Повишаване на обхвата на достигане до групата.
  

1. 
   Обществено мнение към представителите на МСМ е ориентирано към неглижиране, макар и без открита дискриминация.
   
2. 
   Липса на организация на МСМ-те в града.
   
3. 
   Липса на структури или НПО, които да лобират за правата на представителите на МСМ-те или да работят за техните интереси в друг контекст.
   

1. 
   Липсва обособена общност на МСМ-те в града.
   
2. 
   Високата мобилност и миграция на клиентите.
   
3. 
   В зависимост от социалният си или образователен статус, по-голям процент от клиентите споделят че за проследяване на своя ХИВ статус посещават КАБКИС.
   
4. 
   Няма норма за не употреба на презерватив. По-скоро това е индивидуален избор, зависещ то конкретната личност.
   
5. 
   В зависимост от суб групите на МСМ общността, предпочитаните начини за контакти са:
   

• 
  Интернет. Най-често и най-предпочитаният начин за контакти е интернет.
  
• 
  Открити места /градинки , плажове/.
  
• 
  Малки групи. Представляват малки затворени групи от представители на МСМ общността, които са основани предимно от приятелски кръг.
  

6. 
   На база на отношението на външната среда и други психологични фактори, клиентите проявяват скептичност към програмата и трудно се доверяват.
   
7. 
   Разчупване на тенденциите през летният сезон. Тогава картината в града се променя към:
   

• 
  Увеличаване на спорадичните и случайни контакти и намиране на партньори на открити места – плажове и градинки.
  
• 
  Повишава се мобилността на клиентите към курортните места /най-вече Слънчев бряг/.
  

8. 
   Наличие на субгрупи в групата на МСМ. Те съответно имат свои специфики и различни нужди. Дифенираните субгрупи към момента са:
   

• 
  Лишени от свобода.
  
• 
  Самоопределящи се като хомосексуалисти. Хомосекуалистите също помежду си имат различна характеристика, но често те са най-информирани, част от тях имат постоянни връзки и поддържат стандартен начин на живот.
  
• 
  Самоопределящи се като бисексуални. В тази група попадат и тези МСМ, които са женени. Сексуалните контакти с мъже са спорадични, нямат постоянни партньори и това предполага и по-рисково поведение по тоношение на СПИ. Средната им възраст е висока.
  
• 
  Травестити и проституиращи. В Бургас те често се срещат заедно по едни и същи места. Най-често достигнатите от нас са от ромски произход. Средна възраст –между 18 – 30г.
  
• 
  Експерементиращи млади хора – много трудна достъпност до групата. Те не се самоопределят като би или хомосексуални. Контактите им са често необезопасени.
  
• 
  Курортисти /временно пребиваващи в региона. Без значение дали са би или хомосексуални факта, че са на почивка предполага повече забавления.
  
• 
  Подгрупи в зависимост от етноса. Според етническата им принадлежност МСМ от ромски произход са в отделна подгрупа, тъй като характеристиката и е много различна от тази на горните. Част от нея е: ниска възраст, рисково поведение и т.н.
  

9. 
   Като ясна тенденция е „самодискриминацията” вътре в МСМ общността от страна на различните подгрупи
   
10. 
    По наши наблюдения клиентите не мислят, че имат нужда от допълнителна информация въпреки че при разговори по време на аутрич се установява обратното.
    
11. 
    Рисково поведение на клиентите не е норма в общността, но все пак до някъде то се определя и от принадлежността към различни подгрупи и от начина на контакта.
    

• 
  Аутрич-посещения на терени
  

• 
  Използване на ключови сътрудници /гейткипъри/
  
• 
  Интернет
  

• 
  Безплатно и анонимно изследване за ХИВ/СПИН и СПИ
  
• 
  Разпространение на презервативи, лубриканти, ЗОМ.
  
• 
  Здравна информация и мотивиране
  
• 
  Консултиране и насочване. Водене на случай
  

• 
  открити – 3 терена
  
• 
  закрити- 10 терена.
  

• 
  В гр. Бургас – 11 терена
  
• 
  В Слънчев бряг – 2 терена.
  

• 
  Целогодишни – 10 терена
  
• 
  Сезонни – 3 терена
  

2. 
   Индивудални контакти – 156 човека, от които по първични наблюдения 50% се определят като бисексуални, а останалите са хомосексуални.
   

2. 
   Осъществени контакти – 558. От тях:
   

• 
  На сезонни терени – 40 контакта.
  
• 
  В бургаски затвор – 70 контакта.
  
• 
  Посредством гейткипъри – 150 контакта.
  

• 
  Към момента може да се каже, че е отворен процес за достигане на описаните цели на програмата. Стъпките в тази насока все още са на етап – достигане на целевата група и количествени резултати. Прогнозираме, че в рамките на следващата година процесът ще е по-задълбочен и ще се е на ниво по-качествена работа и промяна на поведенчески норми.
  
• 
  Нает екип – преминал обучение за конкретните дейности.
  
• 
  Представяне на програмата пред партньори и структури.
  

• 
  Ограничена достъпност до групата по повод на липсата на общност.
  
• 
  Необходимост от различни подходи при различните субгрупи.
  
• 
  Недоверие, базирано на обществено неглижиране
  
• 
  Нужда от представител на МСМ общността в работният екип, какъвто към момента не сме мотивирали за работа.
  
• 
  Конкуренция между различните субгрупи.
  
• 
  Самодискриминация в общността и други.
  

3. 
   Успехи:
   

• 
  Успешен първоначален анализ и яснота за ситуацията.
  
• 
  Достигане до различни субгрупи.
  
• 
  Активиране на нови работни подходи – напр. Посредством Интернет.
  
• 
  Успешна и постоянна дейност в Бургаски Затвор
  
• 
  Партньорството между отделните компоненти в града и с други структури.
  

Сдружение „Доза обич” е една от малкото организации в града, които предлагат услуги по отношение на вторичната превенция на наркоманиите и проституцията и единствената организирана структура за консултиране на зависимости.

Стартирайки дейността си преди години и съвместно с усилията на множеството организационни партньори, се създадоха добри практики на територията на гр. Бургас.

Паралелно с това в града ни и конкретно в БСУ е една от най-добрите за страната школи за обучение на социални работници. За Сдружението е отговорност и чест да обучава бъдещите професионалисти и по този начин да популяризира практиките и уменията си.

Сдружение „Доза обич” бе партньор по проекта, а водеща организация е Бургаски Свободен Университет.

1. 
   Цел: Осигуряване на реален практически стаж и квалификация на студентите по социална работа в различни тематични области. Изработване на ръководства за адекватни и актуални методики за повишаване уменията и знанията на студентите.
   
2. 
   Работни задачи /конкретно на Сдружение „Доза обич”/
   

• 
  Подбор на 20 студента по социална работа за обучение и квалификация за робата в областта на наркоманиите.
  
• 
  60 часа – теоретична подготовка; 180 часа – практична работа.
  
• 
  Подготовка на критерии за проследяване на прогреса по време на обучението.
  
• 
  Подготовка на методология за обучение на студентите, включваща методи за работа, целящи пълноценно и ефективно повишаване на практическите умения.
  

3. 
   Резултати
   

• 
  Студенти практикували в Сдружение „Доза обич”и обучени на теория за работа със зависимости в рамките на НПО – 17 души, от които ангажирани с: клиенти /употребяващи инжекционни наркотици/ – 8 души; групова работа в Бургаски Затвор - 2 души; кампанийна работа– 3 души; социологическо проучване - 3 души;подготовка на информационни материали - 1 човек.
  
• 
  Благодарение на тях са проведени:
  

• 
  Услуга „водене на случай” на клиент – 3 случая
  
• 
  Проведени мотивация за тестуване на кръвно-преносими заболявания на 60 клиента на програмата.
  
• 
  Проведени въпросници за оценка на психо-социалният статус на клиентите на 25 клиента.
  
• 
  Проведени консултации /здравни и социални/ - над 70 консултации.
  
• 
  Проведени групови обучения и дискусии по определена предварително тема с клиенти на Сдружението – 20 групови обучения.
  
• 
  Водене на групова работа в Затвор Бургас – 32 срещи.
  
• 
  Проведени кампании – 6 кампании на бележити дати.
  
• 
  Проведено социологическо проучване за нагласите на широка общественост и изготвен аналитичен доклад – 1 доклад.
  

• 
  Според критериите за напредъка на студентите – за 17 студента:
  

• 
  Надграждане на знания . Сравнявайки началното и крайното ниво на информираност всички студенти са надградили познанията си – 17 души.
  
• 
  Комуникативни умения са надградили 14 души
  
• 
  Умения за управление на процесите са надградили - 13 души
  
• 
  Умения за контрол на личните емоции и поведение, себерефлексия – 14 души
  
• 
  Умения за овластяване на клиента – 13 души
  
• 
  Умения за работа в екип – 15 души
  
• 
  Умения за активно слушане и задаване на въпроси – 11 души
  
• 
  Умения в проява на емпатия – 15 души
  
• 
  Подобрили са нагласите си по отношение на употребяващите наркотични вещества всички 17 души
  

• 
  Заявили желание да останат на работа в Сдружението – 5 човека.
  
• 
  Подготвени критерии за прогрес в обучителни процеси.
  
• 
  Подготвена методология за обучение на студентите, включваща методи за работа, целящи пълноценно и ефективно повишаване на практическите умения.