се различават безличните глаголни форми (Mjerznje)



Изтегляне 0.49 Mb.
страница2/7
Дата15.06.2017
Размер0.49 Mb.
#23660
1   2   3   4   5   6   7

Сегашна и инфинитивна


основа на глагола


Всички форми на глагола в горнолужишкия език се образуват от неговата сегашна и инфинитивна основа. Сегашната основа има две форми – неразширена и разширена.

Неразширената форма на сегашната основа се открива, като в трето лице множествено число се премахне окончанието –u, -a, -eja (njes-u //njes-eja, piš-u // pisaj-a, kupuj-a, móž-a // móž-eja, třělej-a, chwal-a, dźerž-a и др.).

Разширената форма на сегашната основа се открива, след като се премахне окончанието за второ лице единствено число (njese-š, piše-š // pisa-š, kupuje-š, móže-š, třěle-š, chwali-š, dźerži-š и др.).


Инфинитивната основа е характерна за инфинитива. Открива се, след като се отстрани инфинитивния завършек –ć, -c (njes-ć, pisa-ć, kupowa-ć, třěle-ć, chwali-ć, dźerže-ć, mó-c, pje-c, rje-c и др. ).

Миналата основа е характерна за глаголните форми, които съдържат ł-во причастие (перфект, плусквамперфект, конюнктив). Открива се след като се отстрани ł (njes-ł, -ła, -ło, -łoj, -li; pisa-ł, kupowa-ł, wukny-ł, chwali-ł, dźerža-ł, rjek-ł и др.).

Примери за сегашна, инфинитивна и минала основа:



сегашна основа инфинитивна основа минала основа

njes- // njese- njes- njes-

piš- // piše- pisa- pisa-

pisa(j)- // pisa- pisa- pisa-

kupuj- // kupuje- kupowa- kupowa-

bij- // bije- bi- bi-

bjer- // bjerje- bra- bra-

dźěła(j)- // dźěła- dźěła- dźěła-

třěle(j)- // třěle(a)- třěle- třěla-

chwal- // chwali- chwali- chwali-

dźerž- // dźerži- dźerže- dźerža-

móž(ej)- // móže- mó-(móh-) móh-

pjek- // pječe- pje-(pjek-) pjek-

wukn- // wuknje- wukny- wuk-, wukny-
От сегашната основа се образуват следните глаголни форми:

  1. Лични глаголни форми за сегашно време: njesu, njeseš, dźěłam, dźěłaš, chwalu, chwališ и др.;

  2. Формите за повелително наклонение: njes, dźěłaj, chwal, wukń, bjer, třělej и др.;

  3. Формите за сегашно деепричастие: dźěłajo, chwalo и др.;

  4. Една част от формите на аориста и имперфекта: donjesech, njesech, bijach, wěrjach и др.;

  5. Една част от формите на деятелните и страдателните причастия: bijacy, wuknjacy, wěrjacy, zběhnjeny и др.;

  6. Една част от отглаголните съществителни: wuknjenje, wjedźenje, chwalenje и др.

От инфинитивната (миналата) основа се образуват следните глаголни форми:

  1. Формите на инфинитива: njesć, dźěłać, pjec, móc и др.;

  2. Формите на l-овото причастие: njesł, wuknył, pjekł, dźěłał, chwalił и др.;

  3. Една част от формите на аориста и имперфекта: zabich, wubrach, padnych, kupowach, dźěłach и др.;

  4. Формите на миналото деепричастие: napisawši, wotkupiwši и др.;

  5. Формите на страдателните и деятелните причастия, образувани от глаголи на –ować: zapisany, zabity, kupowacy и др.;

  6. Една част от отглаголните съществителни: kupowanje, dźěłanje и др.

Спрежение на глаголите


Глаголите в горнолужишкия език имат три спрежения. Отделните типове спрежения могат да бъдат продуктивни или непродуктивни.



Първо спрежение


(е-спрежение)

Разширената сегашна основа завършва на –e:



njese-š kupuje-š

wuknje-š bije-š

bjerje-š pječe-š

В рамките на първо (-е) спрежение се отделят няколко продуктивни и непродуктивни типове спрежение.

Продуктивни типове спрежение:


  1. Глаголи на –owa:

Инфинитивната основа завършва на –owa, а разширената сегашна основа на –uj-e (kup-owa-ć: kup-uje-š, wik-owa-ć: wik-uje-š). Глаголите от тази група са образувани предимно от съществителни и от други глаголи (plan – planować, rjad – rjadować, kamjeń – kamjenjować, hospoda – hospodować, kašel – kašlować, drač – dračować, nakupić – nakupować, wustorčić – wustorkować, wotpadnyć – wotpadować, wotnjesć – wotnošować). За продуктивността на този глаголен клас свидетелства и фактът, че редица немски глаголи преминават в горнолужишкия език с помощта на суфикс –owa (hadern – hadrować, kosten – koštować, pressen – prasować, malen - molować).
Образец за спрежение:

lubować, zalubować so

Ед. ч. Мн. ч. Дв. ч.



lubuju lubujemy lubujemoj

lubuješ lubujeće lubujetaj, -ej

lubuje lubuja lubujetaj, -ej
Във второ и трето лице двойствено число глаголната форма с окончание –taj се използва, когато глаголното действие се отнася до одушевени съществителни от мъжки род.

По-рядка е употребата на личните местоимения при глаголните форми, т. е.: (ja) lubuju, (ty) lubuješ, (wón) lubuje…


Сегашна основа:

Повелително наклонение: lubuj, zalubuj so;

Сегашно деепричастие: lubujo;

Инфинитивна основа:

Ł-во причастие: sym lubował, -ła;

Имперфект, аорист: lubowach, zalubowach so;

Минало деепричастие: zalubowawši so;

Деятелно причастие: lubowacy, -a, -e;

Страдателно причастие: zalubowany, -a, -e;

Отглаголно съществително: lubowanje.




  1. Глаголи на –ny-:

Инфинитивната основа завършва на –ny-, а разширената сегашна основа на –nje-. По-голямата част от глаголите в тази група са от свършен вид и изразяват еднократно извършено действие (hasnyć, kopnyć, hrabnyć, zběhnyć, wrjesnyć, rěznyć, padnyć, šmórnyć, sydnyć so, lehnyć so, sunyć, pytnyć, wusnyć). Това е продуктивен клас глаголи в горнолужишкия език. Съществуват обаче и някои глаголи за състояние на –ny-ć, които не са толкова продуктивен клас за образуване на глаголи по този модел (blědnyć, lahnyć, mjerznyć, zmoknyć, wustudnyć, wjadnyć, žołtnyć). При образуването на ł-вото причастие е възможно суфикс –ny- да отпадне: nawukł, -ła, -ło, wotpadł, -ła, -ło, roztoržech, roztorže.
Образец за спрежение:

wuknyć, zběhnyć
Ед. ч. Мн. ч. Дв. ч.

wuknu, zběhnu wuknjemy, zběhnjemy wuknjemoj, zběhnjemoj

wuknješ, zběhnješ wuknjeće, zběhnjeće wuknjetaj, -ej,

wuknje, zběhnje wuknu, zběhnu zběhnjetaj, -ej

wuknjetaj, -ej,

zběhnjetaj, -ej
Сегашна основа:

Повелително наклонение: wukń, wuk, zběhń;

Сегашно деепричастие: wuknjo;

Имперфект: wuknjech;

Деятелно причастие: wuknjacy;

Страдателно причастие: zběhnjeny;

Отглаголно съществително: wuknjenje, zběhnjenje.

Инфинитивна основа:

Ł-ово причастие: sym wuknył, -(ny)ła, sym zběhnył, -ła;

Минало деепричастие: zběhnywši;

Аорист: zběhnych.
В диалектите на горнолужишкия език тези глаголи се срещат без гласния –y-: hasnć, kopnć, mjerznć, prasnć, wrjesnć, torhnć, synć so и др.
Непродуктивни типове спрежение:


  1. Инфинитивната основа е равна на корена на глагола и завършва на съгласен: njesć – njesu / njeseš – njesł, wjezć – wjezu / wjezeš – wjezł.

  2. Инфинитивната основа е равна на корена на глагола и завършва на

–s-, на който в сегашната основа съответства –d- / -dź- или -t- / -ć-: bosć – bodu / bodźeš – bodł, mjesć – mjetu / mjećeš – mjetł, rosć – rostu / rosćeš – rostł, wjesć – wjedu / wjedźeš – wjedł.

  1. Инфинитивната основа завършва на гласен (pje-c, mó-c). В разширената сегашна основа настъпва редуване на k, h(g) на č, ž: pjec – pjeku / pječeš – pjekł, slec – sleku / slečeš – slekł, wlec – wleku / wlečeš – wlekł, móc – móžu / móžeš – móhł. От глагола rjec се използва само инфинитивът и ł-вото причастие rjekł.


Образец за спрежение:

njesć, kłasć, pjec
Ед. ч.

njesu, kładu, pjeku

njeseš, kładźeš, pječeš

njese, kładźe, pječe
Мн. ч.

njesemy, kładźemy, pječemy

njeseće, kładźeće, pječeće

njesu , kładu, pjeku
Дв. ч.

njesemoj, kładźemoj, pječemoj

njesetaj, -ej, kładźetaj, -ej, pječetaj, -ej

njesetaj, -ej, kładźetaj, -ej, pječetaj, -ej
Сегашна основа:

Повелителна форма: njes, kładź, pječ;

Сегашно деепричастие: njeso, kładźo, pječo;

Деятелно причастие: njesucy, kładźacy, (kładucy), pjekucy;

Страдателно причастие: (při)njeseny, (na)kładźeny, (na)pječeny.

Инфинитивна основа:

Ł-во причастие: njesł, kładł, pjekł;

Имперфект: njesech, kładźech, pječech;

Отглаголно съществително: njesenje, kładźenje, pječenje;

Аорист: přinjesech, nakładźech, napječech.




  1. Инфинитивната основа е равна на корена на глагола и завършва на гласен. Разширената сегашна основа завършва на –je-: bić – biju / biješ, hnuć – hnuju / hnuješ, kłóć – kłóju / kłóješ, mlěć – mlěju / mlěješ, mrěć – mrěju / mrěješ, plěć – plěju / plěješ, ryć – ryju / ryješ, krać – kraju / kraješ, duć – duju / duješ, łhać – łhaju / łhaješ, kćěć – kćěeju / kćěješ и др.


Образец за спрежение:

bić
Ед. ч. Мн. ч. Дв. ч.

biju bijemy bijemoj

biješ bijeće bijetaj, -ej

bije bija bijetaj, -ej
Сегашна основа:

Повелително наклонение: bij;

Сегашно деепричастие: bijo;

Имперфект: bijach;

Деятелно причастие: bijacy.
Инфинитивна основа:

Ł-во причастие: bił;

Минало деепричастие: (na)biwši;

Страдателно причастие: (na)bity;

Отглаголно съществително: biće;

Аорист: nabich.




  1. Едносричната инфинитивна основа се състои от корен и гласния –a- сегашната основа съдържа само корена на глагола (brać – bjeru / bjerješ, prać – pjeru / pjerješ, słać – sćelu / sćeleš, srać – seru / serješ, žrać – žeru / žerješ).


Образец за спрежение:

brać
Ед. ч. Мн. ч. Дв. ч.

bjeru bjerjemy bjerjemoj

bjerješ bjerjeće bjerjetaj, -ej

bjerje bjeru bjerjetaj, -ej

Сегашна основа:

Повелително наклонение: bjer;

Сегашно деепричастие: bjerjo;

Деятелно причастие: bjerjacy, bjerucy;

Имперфект: bjerjech.


Инфинитивна основа:

Ł-во причастие: brał;

Минало деепричастие: (na)brawši;

Страдателно причастие: (wu)brany;

Отглаголно съществително: braće;

Аорист: wubrach.




  1. Инфинитивната основа се състои от две или повече срички, а сегашната основа е без гласния –a-. Стига се и до редуване на съгласните h : ž, k : č, s : š, z : ž. Например: pisać – pišu / pišeš, płakać – płaču / płačeš, łhać – łžu / łžeš, pokazać – pokažu / pokažeš, skakać – skaču / skačeš, wjazać – wježu / wježeš. Глаголите от тази група са отмиращ и непродуктивен клас.


Образец за спрежение:

pisać
Ед. ч. Мн. ч. Дв. ч.


Изтегляне 0.49 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание