Формални средства за изразяване на пасива

1. 
   С помощта на възвратна глаголна форма с възвратен показател so: Ekskursija so swědomiće přihotuje. W chemiskej rjedźerni rjedźa so šaty. Knihi Jurija Brězana so rady čitaja. W lěsu so drjewo pušća. Zhromadźizna so wotewrja. Durje so začinjeja. Пасивните форми на глагола могат да бъдат също така в бъдеще или в минало време. Например: Ekskursija budźe so swědomiće přihotować, je so swědomiće přihotowała, so swědomiće přihotowaše, bě so swědomiće přihotowała. Когато трябва да се изрази комплексно глаголно действие, се използва глагол от свършен вид в пасивна форма, напр.: Klětu přeprošu so do Prahi. Loni přeprosych so do Prahi.
   
2. 
   С помощта на сложна глаголна форма, състояща се от формите на спомагателния глагол być (sym, sy, je, smój, staj, stej, smy, sće, su) и страдателното причастие на пълнозначния глагол (форми на –n или -t). Подобни страдателни конструкции се образуват предимно от глаголи от свършен вид. Например: Wokna su zasadźene. Žito je posyčene. Kniha je wučitana. Přednoški su skónčene. Nadoba je wumyta. Wobjed je zwarjeny. Běrny su zezběrane. Dróha je zawrjena. Pola su zworane. Макар и по-рядко, но страдателни форми образуват и глаголи от несвършен вид, напр.: Wopyt je witany. Zahrodka je přez wowku hladana. Kofej je jara chwaleny. И в този случай пасивните форми могат да бъдат както в бъдеще време, така и в минало време, напр.: Zahrodka budźe hladana, je hladana była, bě hladana. Wobjed je zwarjeny był, bě zwarjeny. Под влияние на немския език в горнолужишкия език е възможно формите на страдателния залог да бъдат образувани от непреходни глаголи, като страдателните причастия, образувани от тях, завършват на –ny, -na, -ne, напр.: Jabłuka su zhnite. Hory su porosćene z kerkami. Je wotpadnjeny (padnjeny) wojak. Аналитичната форма за минало време се образува с помощта на аористните форми на спомагателния глагол być (buch, bu, bu, buchmoj, buštaj, buštej, buchmy, bušće, buchu), напр.: Serbski dom bu 1956 dotwarjeny. Wčera buch do předsydstwa wuzwoleny. Zahrodka bu přez wowku hladana. Kofej bu jara chwaleny. Във функцията на спомагателен глагол се използва модалният глагол měć, а също така и глаголът dóstać (dóstawać) (в диалектите и глаголът krydnyć), напр.: Wobjed (kofej) mam zwarjeny. Šat mam zešity. Zahrodku mamy zrytu. List dóstach připósłany. Ja dóstanu wobraz namolowany. Wona je dóstała pomhane. My smy dóstali nałžane. Wy sće dóstali běrny zwobkopane. Woni su dóstali prajene. В горнолужишкия език страдателните конструкции с глагола dóstać са под влияние на немския език и се препоръчва да се избягват, като консрукциите се трансформират, срв.: List dóstach připósłany – List so mi připósła (пасив) – List mi připósłachu (актив). Пасивните конструкции с глагола měć също могат да се трансформират, като се избегне модалният глагол, напр.: Wobjed (kofej) mam zwarjeny – Wobjed (kofej) sym zwariła. Maš předate? – Sy hižo předała? В пасивните конструкции с модалния глагол měć се акцентира на резултата от действието.
   

Чрез наклонението на глагола се изразява отношението на говорещото лице към действието. Категорията наклонение на глагола в горнолужишкия език се изгражда от три грамеми – индикатив (изявително наклонение), императив (повелително наклонение) и конюнктив (условно наклонение).

Повелителното наклонение изразява подбуда към действие, заповед, молба, забрана. Формата на глагола може да бъде във второ лице единствено, двойствено и множествено число. Например: Spěwaj a dźěłaj! Njezabudź (-taj, -ej, -će) na swoje nadawki! Hejda, hólcy, pójće camprować! Dźi domoj! Přińdź sobu! Когато говорещият се обръща към трето лице, се използват аналитични форми, срв.: njech posłucha, njech spi, njech so polěpšuje, njech wutraje; Njech so stanje, štož chce! Основните функции на императива са призивната, подбудителната и апелативната. Чрез апелативната си функция императивът се доближава до функциите на звателните форми на съществителното име. И в двата случая се призовава някого да извърши нещо.

Формалните средства за изразяване на повелителни глаголни форми в горнолужишкия език са:

1. 
   Второ лице единствено число. При глаголите от e- и i(y) -спрежение повелителната форма се образува от неразширената сегашна основа. При глаголите от a-спрежение повелителната форма се образува от сегашната форма в трето лице множествено число. При глаголите от e-спрежение настъпва смекчаване на съгласните n-ń, d-dź, t-ć, k-č. А при i(y)-спрежение процесът е противоположен: b'-b, m'-m, p'-p, r'-r, w'-w.
   

При повелителните форми на глаголите от e-спрежение в повечето случаи крайният мек съгласен ń не се произнася меко, срв.: kałń [kałn], kiwń [kiwn], šmórń [šmórn], stań [stajn], wostań [wostajn], wutorhń [wutorn], zběhń [zběn] и др. При редица глаголи обаче крайният мек съгласен ń въобще не се произнася, срв.: hasń [has], hrabń [hrab], přimń [přim], kopń [kop], nawukń [nawuk], mazń [maz], prasń [pras], klakń so [klak so], zawjertń [zawjert], wrjesń [wrjes]. Формите padń и sydń so се произнасят като [pań] и [syń so]. Окончание -i имат повелителните форми wzmi ( и wozmi), dźi, spi, (nje)łži, wotewri, zawri, mysli. Това окончание днес е характерно за диалектите. Изолирана е и повелителната форма pój (= přińdź), за която липсва инфинитив. Повелителните форми на неправилните глаголи jěsć, wědźeć, dać, měć и być са jěs (jěz), wěz(s), daj, měj, budź.

2. 
   Първо и второ лице двойствено и множествено число. Тези форми се образуват от повелителната форма за второ лице единствено число, като към нея се прибавят окончанията –moj, -taj, -tej, -my, -će. Например:
   

Повелителната форма за второ лице множествено число се използва и като форма за учтивост, срв.: Waženy knježe, dowolće mi, zo so na was ze slědowacym prašenjom wobroću.

3. 
   Трето лице единствено, двойствено и множествено число. Аналитичната повелителна форма се образува от частицата njech и съответната глаголна форма в трето лице. Например: njech přińdźe, njech so sydnje, njech rozprawjataj, njech zaspěwatej, njech wotpočnu, njech započnu и др. В едно по-старо състояние на горнолужишкия език са съществували синтетични повелителни форми и за трето лице, срв.: Bóh knjez přewodź Was ze swojej miłosću. Подобни форми днес все още се срещат в някои фразеологизирани изрази, напр.: Bóh zapłać! Bóh žohnuj! Daj Bóh zbožo!
   

Условното наклонение представя действието като желателно, необходимо, възможно, но още нереализирано и обикновено зависещо от някакво условие. То може да функционира и като повелително наклонение, когато молбата и желанието се изказват в по-мека форма.

Условното наклонение се образува от ł-вото причастие на пълнозначния глагол и формите на глагола być (bych, by, by, bychmoj, byštaj, byštej, bychmy, byšće, bychu).
Например:
bych čitał, -a; bychmoj čitałoj; bychmy čitali,- łe;

by čitał, -a, -o; byštaj, -ej čitałoj; byšće čitali, -łe;

by čitał, -a, -o; byštaj, -ej čitałoj; bychu čitali, - łe.
Отрицателните форми са: njebych čitał…

При модалните глаголи chcyć, dyrbjeć, měć, móc спомагателният глагол може и да се изпусне, срв.: Zo móhło to raz do wóčka hić, to nam njezaswita. Holčka, ja ći radźić chcył, hdy by ja so zwažić měł. Zo dyrbjał luby tak lesnu rěč měć, zo dyrbjał holičku wobrěčeć. Ja chcył jutře tebje na wsy wopytać. Ty móhł to wuběrnje sčinić. Serbski spisowaćel ma k ruce nastroj, kotryž mištrowsce wobknježić dyrbjał so dźeń wote dnja prócować.

Формите на условното наклонение се употребяват:

1. 
   В главното изречение, за да се изрази желание: Ow, zo bychu z twojeho klina wušli mužojo, hódni wěčnoh wopomnjeća. Zo by hižo nalěćo było!
   
2. 
   В подчинено изречение, за да се изрази молба, желание, пожелание: Přejach sej, zo by hižo wječor był. Přikaza dźěćom, zo bychu domoj šli.
   
3. 
   За да се изрази зависимост на действието от определено условие: Hdy bych ja była róžička w twojej zahrodce, bych najrjeńšo zakćěła ći twoje žiwe dny.
   
4. 
   За да се изрази предположение: Bratr by hižo doma być móhł.
   

Нелични глаголни форми в горнолужишкия език са инфинитивът, деятелното и страдетелното причастие, сегашното и миналото деепричастие и отглаголното съществително.

В изречението инфинитивът най-често е съставна част на сказуемото, но той може да бъде и подлог, и допълнение, и определение, напр.: Do błóta padnyć njeje najhórše, ale w błóće ležo wostać. Druhemu je lochko wucho rězać. Jěsć a pić je poł žiwjenja, w heli ležeć cyłe. Slubić a dać je wjele.

В преносен смисъл инфинитивът може да изразява:

1. 
   Повелителност: stać! hladać! kedźbować! mjelčeć!
   
2. 
   Желание: wuspać so! najěsć so!
   

Деепричастието в горнолужишкия език е глаголна форма, която има едновременно признаци на глагол и на наречие. Доближава се до глагола, защото притежава преходност / непреходност, възвратност / невъзвратност, вид, падежно управление. Прилича на наречието по: неизменяемост по род, число и падеж, а така също и по синтактичните си функции. В повечето случаи деепричастието се съотнася със сказуемото в изречението и обозначава допълнително действие. Деепричастията на глаголите от несвършен вид изразяват действие, което се извършва едновременно с глаголното, напр.: Płakajo zastupi holčka do jstwy. Деепричастията на глаголите от свършен вид изразяват действие, което предшества глаголното, напр.: Napisawši šulske nadawki, dźěch spać. Деепричастието заедно със зависещите от него думи се нарича деепричастна конструкция. Почти във всички случаи е възможна замяна на деепричастната конструкция с подчинено изречение, напр.: Po tym zo běch šulske nadawki napisał, podach so na hrajkanišćo.

В горнолужишкия език деепричастието бива сегашно и минало. Сегашното деепричастие се образува от несвършени по вид глаголи, а миналото деепричастие – от свършени по вид глаголи.
Сегашното деепричастие се образува от неразширената сегашна глаголна основа на глаголите от несвършен вид за трето лице множествено число плюс суфисите –o, -icy, -cy. Настъпва и редуване на съгласните d-dź, t-ć, k-č, n-ń, r-ŕ. Например: kupujo, wuknjo, ćehnjo, kładźo, plećo, wlečo, bijo, bjerjo, sćelo, pišo, dźěłajo, chwalo, dźeržo, wuknicy, wěricy, dźeržicy, kupujcy, dźěłajcy и др. Най-често употребявани са формите на –o, напр.: Pomału a mjelčo nazad stupajo, wobeńdźech hatk na wokołopuću. Spłóšiwje a přepytujo chwatach so wobhladujo k wsy. Druhdy pozasta a poča hórko płakać, žałosćicy a bolostnje wołajo. Jěwa prašicy wospjetowaše. Z chwilemi tež ptačatko ćikotajcy wuleća. Деепричастните форми на –icy, -cy са по-рядко употребявани.

Още примери за сегашно деепричастие: Wowka we łožu ležo spi. Hanka je rejowała (rejuje, budźe rejować), spěwajo pěsničku. Spěwajo do serbskeje hole! Młynk-korčmar spyta nam naše žadanje za horcym kofejom wurěčeć, wuchwalujo lěpšiny swojeho piwa a palenca.

При една част от деепричастията в горнолужишкия език се забелязва преход към останалите части на речта. Това означава, че някои деепричастия с течение на времето са загубили връзката си с деепричастията и днес могат да функционират като:

1. 
   Наречия: hladajcy, njenadźicy, njepřestawajcy, spicy, ducy, chwatajcy, nimoducy, mjelčo, stańši (z łoža). В тези случаи е невъзможна трансформацията на наречието с подчинено изречение. Например: Přećel powědaše nam mjelčo swoje dožiwjenja. Ducy do města zetkach swojeho přećela. Stańši z łoža dźěchmy do hribow.
   
2. 
   Предлози: dźiwajo na, njedźiwajcy na, sudźo po, hladajo na и др.
   
3. 
   Частици: mjenujcy, срв.: Wón je mjenujcy z Budyšina.
   

Примери за образуване на деепричастия:

сег. вр.

Причастието в горнолужишкия език е глаголна форма, която има едновременно признаци на глагол и на прилагателно. До глагола се доближава по: преходност / непреходност, възвратност / невъзвратност, вид, време, залог, падежно управление, напр.: pisacy - wopisany. До прилагателното се доближава по: окончанията, съгласувани със съществителните имена по род, число и падеж, напр.: pisacy, pisaca, pisace; wopisany, wopisana, wopisane; pisacy, pisaceho, pisacemu; wopisany, wopisaneho. Причастията биват деятелни (когато се отнасят към думата, означаваща извършителя на действието, изразено от причастието) и страдателни (когато се отнасят към думата, обозначаваща предмета, който е обект на действието, изразено от причастието). Страдателни причастия имат само преходните глаголи.

В изречението причастията могат да имат атрибутивна и предикативна фенкция, напр.: posyčene žito, napisany list (атрибутивна функция); Žito je posyčene. List je napisany (предикативна функция).

Деятелните причастия се образуват от основата на сегашно време на изходния глагол чрез добавяне на суфиксите:
-acy, -a, -e // -ucy, -a, -e (e-спрежение);

-cy, -a, -e (a-спрежение);

-acy, -a, -e (i(y)-спрежение).
e-спрежение: a-спрежение: i(y)-спрежение:
wuknjacy, -a, -e; třělacy, -a, -e; wěrjacy, -a, -e;

dawacy, -a, -e; ćerpjacy, -a, -e;

njesucy, -a, -e; dźěłacy, -a, -e;

plećacy, -a, -e;

wlečacy, -a, -e;

pijacy, -a, -e;

bjerjacy, -a, -e;

kupowacy, -a, -e;

lubowacy, -a, -e;

planowacy, -a, -e;

rjadowacy, -a, -e.
В някои случаи настъпва редуване на съгласните n-ń, r-ŕ, d-dź, t-ć, k-č. Действителните причастия на неправилните глаголи са следните:
jěsć – jědźacy,

chcyć – chcyjacy,

jěć – jěducy,

měć – mějacy,

směć – smědźacy,

wědźeć – wědźacy,

hić – ducy,

spać – spjacy.

Възвратните глаголи запазват възвратната си частица, срв.: Nan je tež zabył na swój njeskutk, na palacy so domčk, na wołace dźěći.

Редица действителни причастия са загубили връзката си с причастията и са преминали към групата на прилагателните, напр.: myjaca lapka, wopłokowaca woda и др.

Наред със суфикс –(a)cy при действителните причастия се среща и суфикс –aty, -a, -e, срв.:

Формите на –aty се различават от формите на -acy по това, че изразяват в по-слаба степен процесуалното значение на изходния глагол, срв.: padacy kamjeń, padata chorosć, z wokna wisaca chorchoj, wisata třěcha, wisate wjedro, wijacy so had, wijata rěka, na straži stejacy wojak, stejata lampa, kałaca pčołka, kałaty grót, smějaca so holca, smějata zabawa и др. В повечето случаи днес формите на –aty функционират като прилагателни.

При някои от глаголите се стига до редуване на съгласни: n-ń, r-ŕ, d-dź, t-ć, k-č, напр.: wumjetł – wumjećeny, nakładł – nakładźeny, přemóhł – přemóženy, napjekł – napječeny, wotnosył – wotnošeny, nawozył – nawoženy, nakormił – nakormjeny, nabarbił- nabarbjeny, nakupił – nakupjeny, namołwił – namołwjeny, nawarił – nawarjeny. По-голямата част от страдателните причастия, образувани от несвършени по вид глаголи, функционират като прилагателни. Например: smažene, pražene, hrěte běrny, pječene jatra, selene jerje, warjena ryba, sušene hriby, bělene, tołčene běrny, plećene črije, wučeny muž и др. Има обаче и такива страдателни причастия, които са вече субстантивирани, напр.: jaty, ranjeny, zemrěty, přistajeny и др.

В горнолужишкия език е възможно страдателното причастие да бъде образувано и от непреходни глаголи, напр.: Rěka je zamjerznjena. Nać je zwjadnjena. Polo je wuschnyte. Kwětki su wukćěte.

Страдателните причастия имат атрибутивна функция, напр.: padnjeny wojak, dozrawjene žito, zwjadnjena hałužka, wukćěta kwětka, derje zrosćeny štom, wuschnyta trawa, zańdźeny čas, zblědnjena barba и др. Редица страдателни причастия в горнолужишкия език са се субстантивирали, напр.: Bity njebiteho njese. Zemrěty móže žiwym woči wotewrěć. Wučeni maja słužić postupej čłowjestwa. Zdrapany hlada do ćerni.

Освен формите на –eny и -ty съществуват и по-стари форми на

–ły, -a, -e, li, łe, łoj, като днес някои от тях са преминали вече към прилагателните и не се използват, срв.: zwjadła trawa, zmjerzłe jabłuko, zrałe žito, zróstły muž, wostudła wěc и др. Изкуствен характер имат днес в горнолужишкия език тези форми в съчетанията padły wojak, zašły čas, zblědły čłowjek, wuschnyły puć и др. Ł-вото причастие участва в състава на перфекта и плусквамперфекта, като днес все по-рядко в множествено число се прави разлика между мъжколична (smy byli) и немъжколична форма (smy byłe) – втората форма се вэприема за архаична. Налага се формата smy byli и за трите рода.

Отглаголните съществителни се образуват от сегашната и от инфинитивната основа на изходния глагол с помощта на суфикс

–nje, -enje, -će, срв.: kupowanje, wuknjenje, njesenje, wjedźenje, pječenje, biće, słanje, třělenje, dawanje, dźěłanje, wěrjenje, słyšenje, třělenje, (wu)piće, (wu)mjećenje, (při)wjezenje, (na)kładźenje, (na)pječenje, rosćenje, zebranje, (pó)słanje, wzaće, zastaće, (wu)molowanje, (do)rěčenje, (wu)chodźenje, (na)pisanje, (na)sadźenje, chcyće, měće, (při)jědźenje, (z)jědźenje и др.

Пред суфикс –enje настъпва редуване на някои съгласни: n-ń, d-dź, t-ć, k-č. При някои от отглаголните съществителни вече не се усеща връзката с глагола, срв.: twarjenje, haćenje, bydlenje, špundowanje, połoženje, přewodźenje и др.