Себедоказването на героя в романа “робинзон крузо”



Дата14.01.2019
Размер114.43 Kb.
СЕБЕДОКАЗВАНЕТО НА ГЕРОЯ В РОМАНА “РОБИНЗОН КРУЗО”
Миналия час коментирахте как се разполага историята за необикновените приключения на Робинзон Крузо в сюжета на романа на Даниел Дефо. Припомнете акцентите в замисъла на автора според композиционната рамка и най-разгърнатите моменти от действието: - началото и краят на романа изтъкват приключението, пътуването, откриването на нови светове като най-съдържателната част от живеенето на човека, защото те му дават познание, което няма как да бъде постигнато, ако само се повтаря обичайното, случващо се в познатия свят на своето; подробните описания на моментите, в които героят ‘опитомява’ дивата пустош на острова, пък внушават австоровите идеи за начина, по който се формира характерът на човека в условията на изпитания и създаване на ред от хаоса на непознатото.
На кой повесвователен модел ви напомня това пътуване на Робинзон от своето към чуждото, от където след преодоляване на множество препятствия героят се връща отново в родината си? (припомнете си къде сте срещали най-често разкази за това как най-малкият или най-глупавият брат е напускал дома си, за да изпълни задачата да унищожи някакво зло, след което се завръща вече като истински мъж в дома си и поставя началото на нов род) – на приказния сюжет, представящ порастването на малкия, слабия човек в различните му срещи с трудности и зли сили, което го прави силен и способен да продължи живота на рода. С какви значения се свързва пътуването? – със самия живот като натрупване на опит, многобройни обрати и промени, вследствие на което юношата се превръща в мъж – този универсален мотив е отглас от древния ритуал на инициацията (придобиването на същност – говорихте за това и при Дон Кихот, когато Алонсо Кихана се сменя с лицето на рицаря). Какво обаче е различно от приказните истории? (припомнете си защо тръгва приказният герой на път – за да възстанови някаква родова липса, напр. Златната ябълка) – в романа на Дефо Робинзон напуска дома си по свое желание в противоречие с желанията на родителите му за неговото бъдеще; той също е провокиран от някаква липса, но тя не е материална и семейна, а духовна и лична – липсва му тръпката от непознатото, рискованото, т.е героят интуитивно търси повече познание, което неговият свят няма как да му предложи. През този час ще продължим разговора за романа, като наблюдаваме порастването на героя в ситуациите на себедоказването му. Запишете темата на урока:
СЕБЕДОКАЗВАНЕТО НА ГЕРОЯ В РОМАНА “РОБИНЗОН КРУЗО”
Погледнете началото на първа глава и коментирайте обстановката, в която се възпитава Робинзон – семейство, родителски съвети (прочит на избрани изречения от първите няколко абзаца, докато учениците мислят) – типични патриархално семейство, в което Робин е най-малкият, трети, син, както в приказките, но за разлика от тях е останал единствен след смъртта на най-големия и запиляването в странство на по-малкия. Именно неговата ‘единственост’ кара родителите да опитат да го опазят от съдбата на по-големите – адвокатството е престижна и доходна професия, която бащата иска за него, но младежът желае точно обратното – несигурното, но вълнуващо (като морето) живеене. Кой съвет на бащата ви се вижда най-важен за успяването на един човек? – за ‘златната среда’ (тези по средата не са застрашени от толкова много болезнени състояния и притеснения — както телесни, така и душевни) между бедността и богатството, порочността на низшите и отговорностите на висшите, глупостта и безразсъдството...Защо младият човек не приема тази житейска философия? – струва му се скучна, животът, който предполага – безинтересен; а и си признава незрелостта, която го подтиква към спонтанни решения като първото съгласие на предложението на приятеля му за пътуване по море; освен това героят още не е изпадал в трудни ситуации, не познава морето и няма страх от опасностите.
Защо неприятностите, които преживява по време на първите си пътувания по море, не отказват Робинзон от желанието за приключения? (припомнете накратко с какво се сблъсква героят) – защото наученото в критичните ситуации е по-значимо за него от страха от непознатото, а и фактът, че всеки път опасностите приключват с избавление, създава убеденост, че винаги има изход от трудностите. И все пак Робинзон опитва да се устрои и като уседнал човек – какво му дава животът на земевладелец в Бразилия? (прочит на избрани примери) - нов опит, който всъщност никак не е спокоен, защото несигурността на земята не е много по-различна от несигурността на морето (реколтата зависи от капризите на времето, от работниците...), но го научава да обработва земята и да бъде търпелив, което после се оказва много важно за самотничеството му.
Миналия час стигнахте до извода, че попадайки на безлюдния остров, Робинзон постепенно превръща дивото в цивилизовано, хаоса в ред, т.е. сътворява свят. Кои са първите стъпки на героя в опитомяването на острова и какви качества пък се създават у него в резултат на устройването му? (прочит на моменти от текста, свързани със създаването на дом) – какви са значенията на дома в света на човека? – образът на ‘своето’, защитеното пространство, което пази и трябва да бъде пазено от външни сили. Каква е ролята на дневника и отчитането на времето? – писаното слово е оставащото слово, а то съхранява опита, който може да се предава; в същото време дневникът замества ‘липсващия друг’ – компенсира потребността от общуване в самотата; а с натрупването на впечатления в него се засилва увереността на героя, че може да се справя (като се връща чрез него назад и вижда колко неща е направил). Времето пък отчита протичането на самото живеене – чрез своя ‘календар’ Робинзон има възможност да следи собственото си развитие, да си спомня и сравнява това, което му се случва, с предишния живот. И кои са първите промени, които героят регистрира за себе си като резултат от успяването в устройването на новия си живот? (прочит на таблицата, в която изрежда ‘лошото’ и ‘доброто’ на положението, в което се намира) – след тъжните размисли за самотата и неясната перспектива за връщане в нормалния свят, Робинзон намира начин да си докаже, че всяка непри ятна ситуация има и добри страни (а методът на сравнителното им изписване след Даниел Дефо се е превърнал в постоянно използван от психолозите пример, с който те насърчават пациентите си, когато са изпаднали в депресия) – т.е освен упоритостта и съобразителността, проявявани при създаването на условия за живеене, героят развива и своето позитивно отношение към ставащото (учи се да приема това, което му се случва, и да извлича полза от него). Още какви нови умения и знания получава героят във връзка с оцеляването? – дърводелски, ловджийски; разбира какво е земетресение; какъв е климатът на мястото и по него определя долу-горе географското си положение...
Кой е първият повратен момент в мисленето на героя от оставането му на острова? (прочит на фрагмент от 8-ма глава, където героят признава, че провидението му е помогнало за поникването на зърното – читателят прави асоциация с притчата за сеяча от Библията, който доказва на хората, че всяко посяване на семе е обещание за получаване на някакво познание и най-вече – за вярата в божественото начало на това познание) – обръщането на Робинзон към Бога; макар че поникването на зърното все още не е достатъчно убеждаване в неговата сила. Но боледуването е вече окончателното повярване в изцелителните му способности (прочит на последния абзац от 9-та глава, където се осмисля божието наказание и се изрича първата искрена молитва). Последствията от тази промяна е не просто четенето на Библията, която се превръща в наръчник и съветник на отшелника, а воденето на самия разказ. До този момент историята се разказва с оглед на приключенското, необикновеното, драматичното. Оттук нататък повествованието започва да придобива смисъл на възпитателен трактат, в който непрекъснато се дават примери за това как библейският текст обяснява различните проявления на човешкото в различните ситуации, които го провокират. Затова и в бележките към текста има толкова отнасяния към божието слово (към учениците - дайте примери; вие ги допълвате – обърнете внимание на покаянието – Бог прощава на тези, които осъзнаят греховете си и се покаят: Горещо молех Бога да ми даде опрощение и точно в същия ден, когато четях Светото писание, по волята на провидението стигнах до следните думи: „Той е възвисен за Началник и Спасител, да даде покаяние и прощение на греховете.“). Общуването с божието слово се превръща в по-голямо удовлетворение от общуването с живи хора:

духът ми съвсем се успокои, защото се бях покорил на Божията воля и се бях оставил напълно в ръцете на провидението. Така заживях по-хубаво, отколкото ако общувах с хора, и започнех ли да съжалявам, че няма с кого да си говоря, си задавах въпроса дали когато мислено разговарях със себе си и (надявам се, че мога да си позволя да го кажа) дори със самия Бог посредством възклицания, не бях в по-добро положение, отколкото ако имах най-голямото щастие на света — да бъда сред хора. На кой момент от Библията ви напомня самотното битие на героя и ‘разговарянето’ му с Бог? – пребиваването на Иисус Христос в пустинята, където той е поставен на много лишения и изпитания, за да се изпита устойчивостта и вярата му и да се пречистят греховете от живота му сред хората.
Кои са следващите занимания на Ронинзон, с които той продължава запълването на света си с полезни и създадени от него неща? (прочит от 12 и 13-та глава) – земеделието и грънчарството, осигуряващи хляба и възможността за приготвянето му; какви внушения носи уточнението, че 4 г. героят чака, докато получи първата си достатъчна реколта, за да си направи хляб от нея (какво е хлябът за човека?) – хлябът е най-ценната храна, отглеждана с много грижа и търпение; в християнството хлябът е символ на тялото на Христос и затова е свещен (Робинзон яде от самото начало месо от убитите животни, но събира зърната на три реколти за семе, докато постигне толкова, колкото е нужно и за храна, и за засяване) – сравнете отношението на героя към отглеждането на зърнените култури на острова с начина, по който се държи като земевладелец в Бразилия? – преди това той е целял най-вече разширяване на плантациите с цел печалба, докато на острова му се радва заради възможностъта да му даде най-важното – силата и вкуса на божествената храна (спомнете си какво мисли Робинзон в един следващ момент за парите, когато ги намира в един от разбитите кораби – че те нямат никакво значение в ситуацията на свободност за разлика от дрехите, които могат да пазят от дъжд и пек). Следователно, променило се е отношението към самата трудова дейност и плодовете на усилията й, за което вече благодари не само на себе си, но и на благоволението и закрилата на Бог; парите вече не са цел за получаване на благосъстояние, защото свободата ги изключва като необходимост в един свят, който дава всичко необходимо за съществуването на човека, стига да се потруди да го получи.
С какво грънчарството обогатява живота на героя? (прочит на отделни кратки фрагменти от 13-та глава) – не само със съдове, където да приготвя храната си а и с нови умения, които развиват творческите способности и съобразителността му. А също се засилва и удовлетворението от успяването на начинанията му, които правят качеството на живота му по-добро (Не е имало радост по-голяма от моята, когато успях да направя нещо толкова дребно по същество). Извод: Напредването в кошничарството, отглеждането на грозде, увеличаването на животните в стопанството му (със стадото кози) постепенно превръща света на героя в една пълноценна хармония между човека и природата - това е в съответствие с просветителските идеи за връщането към естественото, природното, което е образец на абсолютната красота, създадена от Бог, и на доброто, незасегнато от проблемите на цивилизацията. Оказва се, че Робинзон Крузо създава идеалното място и начин на живеене – той използва знанията и опита си от социалния свят, за да опитоми дивата пустош, да й придаде човешки смисъл и стойност. И в същото време е предпазен от изкушенията на развитото общество – парите, нечестните отношения между хората, отдалечаването от естествената среда на природното, която дава физическо и духовно равновесие.
След като е толкова съвършен светът му, защо Робинзон не решава да остане завинаги в него, а започва да търси начини за напускане на острова? – всъщност героят няма еднозначно отношение към живота си: той продължава да го мисли и като благослов, и като наказание за променливите си чувства, които отслабват или засилват вярата му в него: Колко странно си играе провидението с човешкия живот! С промяната на обстоятелствата се променят и тайните пружини, които движат нашите чувства. Днес обичаме онова, което утре мразим, днес се стремим към нещо, а утре го отбягваме, днес го желаем, а утре се боим от него, то ни кара дори да треперим от страх! – такъв провокиращ момент е разбирането, че островът се посещава от канибали, което застрашава спокойствието на самотничеството му – мечтата на героя да види жив човек се заменя от страха, че другите хора могат да му сторят зло. Но в същото време Робинзон продължава да мисли, че Бог е единственият, който държи съдбата си в ръцете му и както му дава изпитания, так ще го спаси в миг на трудност.
Опитайте се да се абстрахирате от мислите на героя и да предположите авторовото намерение за него. Помислете защо Даниел Дефо не оставя своя герой на острова, а го връща в света на цивилизацията? (припомнете си възпитателните цели на Просвещението и ги свържете със сюжета на романа) – какъв би бил например възпитателният ефект на книгата, ако Робинзон беше останал в своята облагородена пустиня? – този финал не е съответен на просвещенските идеи, защото те не проповядват откъсването на човека от обществото (няма как всички да заживеят на безлюдни острови и не е необходимо) – напротив, хората са създадени да живеят заедно, да обменят знания и опит, но в своето развитие да не забравят естествената среда, от която са създадени; да отстояват ценностите на ‘своето’ и да правят възможното то да става все по-добро и човечно. В началото сравнихме сюжета на романа с приказния: как завършва всяка приказка? –със завръщането на героя в своя свят, в дома си, защото вече превърналия се в мъж юноша трябва да предаде наученото от пътуването си на идващите след него. Извод: В този смисъл Робинзон има мисията да покаже как човек намира, формира себе си в опознаването и създаването на нови светове, в повярването на Бог като негов водач и учител. За да може след това да разкаже и покаже наученото и да помогне на по-незнаещите в тяхното физическо и духовно изграждане и себеотстояване.
Каква е ролята на Петкан в този процес на израстването на отшелника? – дивакът е първият ученик на вече открилия истинската си същност човек – след като сам е станал ученик на божието слово, Робинзон трябва да провери убедеността си в него, като накара друг да повярва по същия начин в идеите на християнството. Кои са основните възпитателни и образователни цели, които си поставя героя в обучението на дивака? (припомнете най-важното от момента на срещата им до раздялата им) – след спасението от сигурна смърт, с което печели доверието и благодарността на туземеца, Робинзон го кара да разбере, че човекът е различен от животните и не може да се отнасят към него по същия начин; с усвояването на езика на господаря започва и обучението му в християнската представа за Бога; усвоените оттам ценности по-късно се проявяват при срешата с племето на Петкан и неговия баща (вече промененият дивак иска Робинзон да обучи и останалите, но всъщнот той самият вече е готов да ги променя). Кое е най-голямото затруднение, което Робинзон изпитва в образоването на Петкан? (прочит на диалига им в 18-та глава за Дявола и Бога) – да го убеди в необходимостта от съществуването на Дявола, защото той сам още не е прозрял докрай, че злото и изкушенията са необходими, за да изпитат тялото и духа на човека и да го накарат сам да разбере смисъла на доброто; а Бог напътства и помага, но не спестява усилията на човека в неговото пътуване към истината – защото това, което си постигнал сам с труд и упоритост, е най-убедителното доказателство за правотата на божиите закони.
Как разчитате символиката в името на Петкан? – дивакът получава името си заради деня на спасението му. Припомнете си от Стария Завет какво се случва на 5-я ден от Сътворението на света: - това е денят, в който Бог създава човека от глина ‘по свой образ и подобие’ и му вдъхва душа. Тъмнокожият дивак е като глината, от която Робинзон създава човек и му вдъхва душата на божието слово, за да уважава ближните си и да ги учи на разбирателство и любов. Извод: Следователно целият сюжет на романа по своеобразен начин интерпретира мита за Сътворението: след като опознава водата и сушата, единственият обитател на света-остров подрежда първо растителния и животинския свят, като определя кое за какво служи и накрая създава човек по своите убеждения за добро и зло и му дава стремежа към знание.
Обобщете от казаното с какви значения се проявява ‘островът’ в художествената действителност на романа? – островът е древен символ, чието значение на ‘оградена от вода суша’ има двояк смисъл – той е едновременно ‘откъснато място от света’, но и ‘спасителен бряг’. Тези противоположни определения предпоставят и противоречивото развитие на героя в действието – той се чувства едновременно отхвърлен, забравен, самотен, но и спасен, свободен, приближен до Бог и неговите истини. Самотата измъчва изгнаника, но и го провокира да се превърне в изследовател и творец, само дето за разлика от Бог не създава своя свят от нищото, а използва и подрежда вече създаденото от него, като му придава смисъл и ценност. Така героят не само изгражда себе си, докато изгражда действителността около себе си, но и се превръща в пример на следващи човешки развития.
Обобщение: Развитието на героя в романа “Робинзон Крузо” е едно от най-значимите проявления на Просветителката философия и естетика за човека и обществото. Неговият живот разкрива двойнствената природа на човешкото, обединяваща индивидуалност и социалност, божественост и земност (дух и тяло), вяра и съмнение, активност и съзерцателност. Двете реалности, в които пребивава героят – на цивилизования и първичния свят, на сушата и на океана – дават възможност на автора да разкрие широкия спектър от качества, чрез които човек се приспособява към действителността и приспособява действителността към себе си в пътя на познанието и себепознанието. И все пак началото и краят на романа поставят акцент върху неспокойството на откривателството, защото в търсенето на непознатото е залогът за развитие и на индивида, и на обществото. Успешният финал на ‘мисията’ на Робинзон потвърждава просветителското убеждение, че Бог насърчава смелите и вярващите в него, като едновременно с това уподобява романа на една съвременна за времето си приказка с добър край, разказваща историята за превръщането на юношата в мъж, доказващ себе си в изпитанията на житейското пътуване.
Каталог: upload -> metodika
metodika -> Представите за човека, другия и света в сонетите на уилям шекспир
metodika -> Общочовешки проблеми в комедията “тартюф
metodika -> Пародията “дон кихот” – обобщение на испанската действителност от края на 16 и началото на 17 век
metodika -> С какво Просвещението се противопоставя на Класицизма и в какво го продължава като мислене за човека и изкуството?
metodika -> Дон кихот – придобиване на идентичност
metodika -> Разумът в лудостта на дон кихот
metodika -> Уилям шекспир – лицето и гласът на английския ренесанс
metodika -> Дон кихот и санчо панса – двете лица на един образ
metodika -> Жан Батист Молиер и комедията на Класицизма
metodika -> Тартюф” – комедия на характерите


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница