Secretariat general

1
COMMISSION DES COMMUNAUTÉS EUROPÉENNES

Bruxelles, le 19 juin 2009

_________________

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ			Брюксел, 19 юни 2009 г. (OR. en)
			11225/09
			CONCL 2

Приложено се изпращат на делегациите заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет в Брюксел (18—19 юни 2009 г.).

________________________

o

o o

o

o o

1. 
   Институционални въпроси
   

1. 
   Европейският съвет припомня, че влизането в сила на Договора от Лисабон изисква той да бъде ратифициран от всяка от 27-те държави-членки съгласно съответните им конституционни изисквания. Европейският съвет потвърждава отново желанието си Договорът да влезе в сила до края на 2009 г.
   

2. 
   Като отбеляза с внимание засвидетелстваната от ирландския министър-председател загриженост на ирландския народ, на заседанието си от 11—12 декември 2008 г. Европейският съвет постигна съгласие, че ако Договорът от Лисабон влезе в сила, ще бъде взето решение в съответствие с необходимите правни процедури, според което Комисията ще продължи да включва по един гражданин на всяка държава-членка.
   

3. 
   Европейският съвет също така постигна съгласие, че другите въпроси, породили загриженост у ирландските граждани, представени от министър-председателя на Ирландия и свързани с данъчната политика, правото на живот, образованието и семейството, както и традиционната политика на Ирландия за военен неутралитет, ще бъдат разрешени по начин, удовлетворяващ както Ирландия, така и останалите държави-членки, посредством предоставяне на необходимите правни гаранции. Постигнато бе и съгласие за потвърждаване на същественото значение, което Съюзът отдава на редица социални въпроси, включително тези за правата на работниците.
   

4. 
   В този контекст Европейският съвет постигна съгласие по следния пакет договорености, които са напълно съвместими с Договора, с цел да се внесе увереност и да се предостави отговор на загрижеността на ирландския народ:
   

а) Решение на държавните и правителствените ръководители на 27-те държави-членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Европейския съвет, по повод на загрижеността на ирландския народ относно Договора от Лисабон (приложение 1);

б) Официална декларация относно правата на работниците, социалната политика и други въпроси (приложение 2).
Европейският съвет също така взе под внимание едностранната декларация на Ирландия (приложение 3), която ще бъде обвързана с ирландския инструмент за ратифициране на Договора от Лисабон.

5. 
   По отношение на поместеното в приложение 1 решение държавните и правителствените ръководители заявяват, че:
   

i) настоящото решение дава правна гаранция, че някои въпроси, пораждащи загриженост у ирландския народ, няма да бъдат засегнати от влизането в сила на Договора от Лисабон;

6. 
   Държавните и правителствените ръководители постигнаха единодушно съгласие по намерението си да номинират г-н Жозе Мануел ДУРАУ БАРОЗУ за председател на Европейската комисия за периода 2009—2014 г.
   

7. 
   Министър-председателят на Чешката република и министър-председателят на Швеция, в качеството си съответно на настоящ и бъдещ председател на Европейския съвет, ще проведат обсъждания с Европейския парламент, за да се определи дали Парламентът е в състояние да одобри тази кандидатура на пленарното си заседание през юли.
   

8. 
   Предвид тези обсъждания, Съветът в състав държавни и правителствени ръководители, въз основа на член 214, параграф 2, първа алинея от Договора за ЕО ще приеме официално решението си за номиниране на лицето, което възнамерява да назначи за председател на Комисията.
   

9. 
   Процесът по номиниране на други лица, които ще бъдат избрани за членове на Комисията, може да започне само когато бъде изяснено правното основание за процедурата по номиниране.
   

10. 
    Европейският съвет припомня декларацията си от декември 2008 г. относно преходните мерки, свързани със състава на Европейския парламент. Европейският съвет е съгласен тези преходни мерки да съдържат описаните в приложение 4 елементи. След като бъде изпълнено условието от декларацията на Европейския съвет от декември 2008 г., председателството ще предприеме необходимите стъпки за прилагането на тези мерки.
    

2. 
   Икономическо, финансово и социално положение
   

11. 
    Подобно на останалата част от света Европейският съюз все още се сблъсква с последиците от най-дълбоката и мащабна рецесия след Втората световна война. Наложително е ЕС да продължи да развива и прилага мерките за справяне с кризата. Това следва да бъде направено на основата на значимите постижения от последните месеци, в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване, одобрен през миналия декември, като общата бюджетна подкрепа по него ще бъде в размер на около 5 % от БВП през 2009/2010 г. Както се посочва в доклада на Съвета за оценка на националните мерки за възстановяване (10771/09), предприетите от правителствата и централните банки значителни мерки допринасят за ограничаване на отрицателните последици от икономическия спад и спомагат за запазването на работни места. Те също така създават предпоставки за устойчиво икономическо възстановяване.
    

12. 
    Европейският съвет заявява отново твърдия си ангажимент за стабилни публични финанси, както и към Пакта за стабилност и растеж. Бъдещото развитие остава несигурно. Икономическите и бюджетните прогнози на Комисията от началото на май ще бъдат обсъдени от Съвета по икономически и финансови въпроси. Европейският съвет изтъква отново решимостта си да направи необходимото за възстановяване на работните места и растежа. Важно е консолидирането да не изостава от икономическото възстановяване. Налице е ясна необходимост от надеждна и убедителна стратегия за излизане от кризата, включително чрез подобряване на средносрочната фискална рамка и чрез съгласувани средносрочни икономически политики.
    

13. 
    Европейският съвет подкрепя приемането на новите бюджетни мерки в Латвия, които имат за цел постигането на значителна фискална консолидация през тази и следващата година. Той изтъква, че стриктното прилагане на приетите мерки наред с убедителна средносрочна стратегия ще донесе успех на текущата програма за корекция. Европейският съвет решително подкрепя намерението на Комисията да предложи бързо изплащане на следващата вноска от помощта на Общността за платежния баланс в рамките на програмата за корекция.
    

14. 
    Европейският съвет обсъди положението на пазара на млечни продукти към момента. Той прикани Комисията да представи в рамките на следващите два месеца задълбочен анализ на пазара, включително възможни варианти за стабилизиране на пазара на млечни продукти, като същевременно отчита резултатите от прегледа на състоянието на ОСП.
    

15. 
    В доклада на Съвета относно ефективността на схемите за финансова подкрепа (10772/09 + ADD 1) се подчертава степента, до която държавните гаранции и операциите за рекапитализация са били от решаващо значение за предотвратяване на срив във финансовия сектор и са изиграли положителна роля за защита на интересите на вложителите. Те също така допринасят за запазването на работни места, като подпомагат притока на кредитен капитал към реалната икономика.
    

16. 
    Въпреки ефективността на тази съгласувана стратегия на равнище ЕС при стабилизирането на финансовите пазари, оперативната среда на финансовите институции продължава да поставя предизвикателства, а кредитните потоци са все така ограничени. Ето защо правителствата трябва да запазят готовността си да предприемат възможни по-нататъшни мерки, които могат да бъдат необходими за рекапитализация или за намаляване на нивото на дълга в счетоводните баланси. Провежданото стрес тестване в рамките на целия ЕС ще спомогне за по-добра оценка на устойчивостта на финансовата система, ще допринесе за укрепване на доверието във финансовите пазари и ще улесни съгласуването на политически мерки на равнище ЕС. Всички действия трябва да съответстват на принципите на единния пазар, да гарантират равнопоставени условия на конкуренция и да бъдат съобразени с убедителна стратегия за излизане от кризата. Комисията се приканва да продължи наблюдението на мерките, предприети в подкрепа на финансовия сектор, и да предостави допълнителни насоки за възстановяване на жизнеспособността на банковия сектор.
    

17. 
    Финансовата криза недвусмислено показа, че е необходимо да се подобри регулирането и надзорът на финансовите институции, както в Европа, така и в световен план. Преодоляването на разкритите при настоящата криза слабости ще допринесе за предотвратяване на бъдещи кризи. То също така ще спомогне за възстановяване на доверието във финансовата система, по-специално като укрепи защитата на вложителите и потребителите, и по този начин ще улесни възстановяването на европейската икономика.
    

18. 
    Вече е постигнат значителен напредък в подобряването на регулаторната рамка на ЕС, по-специално чрез съгласието по Директивата за капиталовите изисквания, Регламента относно агенциите за кредитен рейтинг и Директивата „Платежоспособност ІІ“. Европейският съвет призовава за по-нататъшен напредък в регулирането на финансовите пазари, по-специално на регулирането на фондовете за алтернативни инвестиции, ролята и отговорностите на депозитарите и на прозрачността и стабилността на пазарите на деривати. Европейският съвет също призовава Комисията и държавите-членки да ускорят работата си и да постигнат бърз напредък в противодействието на процикличните ефекти на регулаторните стандарти, например по отношение на капиталовите изисквания и обезценени активи. Съветът също така приканва държавите-членки бързо да предприемат действия във връзка с възнагражденията на ръководните кадри и заплащането във финансовия сектор, като се отчитат препоръките на Комисията.
    

19. 
    В представеното от Комисията на 27 май 2009 г. съобщение и в заключенията на Съвета от 9 юни 2009 г. се определят по-нататъшните стъпки за установяване на нова рамка за пруденциален надзор на макро- и микроравнище. Европейският съвет подкрепя създаването на Европейски комитет за системен риск, който ще наблюдава и оценява потенциалните заплахи за финансовата стабилност и, когато е необходимо, ще отправя предупреждения за рискове и препоръки за предприемане на действия и също така ще контролира тяхното изпълнение. Председателят на Европейския комитет за системен риск ще се избира от членовете на генералния съвет на ЕЦБ.
    

20. 
    Европейският съвет препоръчва също да бъде създадена Европейска система за финансов надзор, съставена от три нови европейски надзорни органа, с цел повишаване на качеството и последователността на националния надзор, укрепване на контрола върху трансграничните групи чрез сформиране на надзорни колегии и създаване на единен европейски правилник, приложим към всички финансови институции в единния пазар. Като отчита, че това може да има потенциални или условни пасиви за държавите-членки, Европейският съвет изтъква, че решенията на европейските надзорни органи не следва да засягат по никакъв начин фискалните отговорности на държавите-членки. При това условие и в допълнение към заключенията на Съвета от 9 юни 2009 г., Европейският съвет изразява съгласие, че Европейската система за финансов надзор следва да има обвързващи и пропорционални правомощия за вземане на решения по отношение на това дали надзорниците изпълняват задълженията си в съответствие с единен правилник и съответното общностно законодателство и в случай на разногласие между надзорниците в държавата на установяване и в приемащата държава, включително в рамките на надзорните колегии. Европейските надзорни органи следва също да имат надзорни правомощия върху агенциите за кредитен рейтинг. Европейският съюз освен това изтъква, че е важно новата рамка да подкрепя стабилността и конкурентоспособността на финансовите пазари в ЕС.
    

21. 
    Европейският съвет приветства намерението на Комисията да представи най-късно до началото на есента на 2009 г. законодателните предложения за установяване на новата надзорна рамка в ЕС, като зачита изцяло баланса между компетенциите и финансовата отговорност и като се съобрази напълно със заключенията на Съвета от 9 юни 2009 г. Необходимо е тези предложения да бъдат приети бързо, за да се даде възможност за пълното въвеждане на новата рамка през 2010 г. На заседанието си през октомври 2009 г. Европейският съвет ще оцени постигнатия напредък и ако е необходимо, ще даде допълнителна насока на този процес.
    

22. 
    Не по-малко важно е постигането на по-нататъшен напредък в работата по изграждането на всеобхватна трансгранична рамка за предотвратяване и управление на финансови кризи. Европейският съвет приканва Комисията да направи конкретни предложения за това как Европейската система за финансов надзор би могла да играе силна координираща роля сред надзорните органи при кризисни ситуации, като в същото време напълно зачита отговорностите на националните органи за запазване на финансовата стабилност и за управление на кризи във връзка с потенциални фискални последици и напълно зачита отговорностите на централните банки, по-специално по отношение на предоставянето на спешна помощ за осигуряване на ликвидност.
    

23. 
    Европейският съюз ще продължи да играе водеща роля в световен план, по-специално в рамките на Г-20. Той призовава международните си партньори изцяло да изпълнят задълженията, поети във Вашингтон и Лондон, по-специално по отношение на предоставяне на допълнителни ресурси на международните финансови институции и ускоряването на реформата на финансовата и регулаторната рамка. Европейският съвет приканва Съвета и Комисията да направят необходимото за цялостна подготовка на съгласувана позиция на ЕС преди срещата на Г-20 на 24—25 септември 2009 г. Европейският съвет също така призовава председателството и Комисията да повдигат системно въпроса за световното регулиране и надзор в контактите си с международните партньори, включително на най-високо равнище.
    

24. 
    По отношение на ресурсите на МВФ, държавите-членки вече изразиха готовността си да предоставят бързо временно подпомагане в общ размер от 75 милиарда евро. По принцип държавите-членки са готови да поемат своя дял за покриване на допълнителни нужди от финансиране, когато такива възникнат в средносрочен план, съобразно икономическата им тежест, както е отразена в техните квоти, чрез новите споразумения за предоставяне на заеми, при условията на справедливо разпределяне на тежестта в световен план, като се отчита необходимата връзка между принос и представителство. За да се осигури справедливо и устойчиво възстановяване за всички, ЕС потвърждава отново ангажиментите си да подкрепя развиващите се страни за изпълнение на целите на хилядолетието за развитие и за постигане на съответните ни цели за официална помощ за развитие.
    

Активизиране на усилията в подкрепа на заетостта

24. 
    Борбата с безработицата остава водещ приоритет. Макар действията в тази област да зависят преди всичко от държавите-членки, Европейският съюз играе важна роля за осигуряване и подобряване на общата рамка, която е необходима, за да се гарантира, че предприеманите мерки са съгласувани, взаимно се подпомагат и са в съответствие с правилата на единния пазар. Във връзка с това е необходимо да гарантираме и укрепим още повече социалната закрила, социалното сближаване и правата на работниците.
    

26. 
    На проведената в Прага неофициална среща на високо равнище по въпросите на заетостта бяха обсъдени конкретни действия, които да спомогнат за облекчаване на последиците по отношение на заетостта и на социалните последици от кризата. В контекста на тези обсъждания бяха набелязани три приоритетни области, на които следва да се отдели особено внимание както в пакетите от мерки за възстановяване на държавите-членки, така и в предприеманите на европейско равнище инициативи: i) запазване на заетостта, създаване на нови работни места и насърчаване на мобилността; ii) усъвършенстване на уменията и съобразяване с потребностите на пазара на труда; iii) увеличаване на достъпа до заетост.
    

27. 
    В настоящата ситуация съчетаването на гъвкавост и сигурност е важно средство за модернизиране и насърчаване на адаптивността на пазарите на труда. Подготовката на пазарите на труда за бъдещото възстановяване следва да се разглежда като приоритет: посредством изграждане на благоприятна среда за предприемачеството и създаване на работни места, инвестиране в квалифицирана, адаптивна и мотивирана работна сила и превръщане на европейската икономика в конкурентоспособна, основана на знанието, приобщаваща, иновативна и екологично ефективна. Системите за социална закрила и политиките за социално приобщаване изпълняват функцията си на автоматични икономически стабилизатори и на ефективни механизми за смекчаване на социалните последици от икономическия спад и за подпомагане на хората да се върнат на пазара на труда. Необходимо е да се отдели особено внимание на най-уязвимите лица и на новопоявилите се рискове от изолация.
    

3. 
   Изменение на климата и устойчиво развитие
   

28. 
    Настъпи моментът международната общност да поеме необходимите ангажименти за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на по-малко от 2 °C. Един последователен отговор на предизвикателствата, породени от изменението на климата и икономическата и финансова криза, ще създаде нови възможности и ще позволи преминаването към безопасна и устойчива икономика с ниски нива на въглеродни емисии, способна да генерира устойчив растеж и да създава нови работни места.
    

29. 
    Европейският съюз отново призовава всички страни към сътрудничество за постигане на амбициозно и всеобхватно споразумение на конференцията в Копенхаген и към ускоряване на преговорите в тази насока. Европейският съюз подчертава важната роля на международните срещи на високо равнище за постигането на напредък в преговорите и очаква положителния принос на предстоящите срещи на Форума на големите икономики и на Г-8 към процеса, основан на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. С цел да ускори този глобален процес, ЕС активизира своя двустранен диалог по изменението на климата с ключови международни партньори, включително на неотдавнашните срещи на високо равнище с Канада, Китай, Япония, Република Корея, Русия и САЩ.
    

30. 
    Европейският съюз е готов да играе водеща роля в този процес. Самият той пое амбициозния и правно обвързващ ангажимент да намали до 2020 г. емисиите си на парникови газове с 20 % спрямо нивата от 1990 г. При условие че останалите развити държави се ангажират със съизмерими намаления на емисиите и че развиващите се държави допринесат в достатъчен размер съобразно отговорностите си и съответните си способности, Съюзът се ангажира, в съответствие със заключенията от заседанието на Европейския съвет през декември 2008 г., да увеличи своя ангажимент до 30 %. Усилията, които Съюзът очаква до 2020 г. от развитите и развиващите се държави, по-специално най-напредналите сред тях, са изложени в заключенията на Съвета от март 2009 г.
    

31. 
    Европейският съвет одобрява заключенията на Съвета от 9 юни 2009 г. Всички държави, освен най-слабо развитите, следва да допринесат за финансирането на борбата с изменението на климата в развиващите се държави въз основа на всеобща, всеобхватна и специфична схема за разпределение на приноса. Основен извод от извършената до този момент подготвителна работа в Съвета е, че водещи принципи на приноса следва да бъдат способността за плащане и отговорността за емисиите¹. Европейският съюз осъзнава мащаба на необходимото усилие и макар да подчертава водещата роля на частното финансиране, ще даде полагащия му се дял за международната публична подкрепа за действията за смекчаване на последиците и адаптация, по-специално в най-слабо развитите държави. Механизмите за финансиране следва да се основават във възможно най-голяма степен на съществуващите — или реформирани при необходимост — инструменти и институции. Необходимо е да се осигурят ефикасни, ефективни и справедливи механизми за финансиране. Това предполага развиващите се държави да въведат всеобхватни стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии и да се установи всеобхватна система за измерване, отчитане и проверка на действията за смекчаване на последиците в тези държави.
    

32. 
    Европейският съвет приветства намерението на встъпващото председателство да изготви, в тясно сътрудничество с Комисията, работна програма, за да се осигури достатъчно време за съгласуване в рамките на ЕС и за вземане на решения преди значимите международни срещи за подготовка на насрочената за декември конференция в Копенхаген. Европейският съвет приканва Комисията възможно най-скоро да представи предложения, в т.ч. относно финансирането, и изразява готовността си, съобразно с развитието на международните преговори, да вземе на своето заседание през октомври необходимите решения по всички аспекти на финансирането.
    

33. 
    Устойчивото развитие продължава да бъде основополагаща цел на Европейския съюз, която има икономическо, социално и екологично измерение. Европейският съвет приканва Съвета да разгледа доклада на Комисията за напредъка по изпълнението на стратегията за устойчиво развитие, с оглед да постигне възможно най-скоро съгласие относно действията, които следва да бъдат изпълнени приоритетно.
    

34. 
    Европейският съвет призовава за бърз напредък в работата по съобщението на Комисията относно региона на Балтийско море с оглед приемането на стратегия за региона на Балтийско море на заседанието на Европейския съвет през октомври 2009 г. Във връзка с това Европейският съвет приветства Плана за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар като важен принос към укрепване на енергийната сигурност на Съюза. Той също така приканва Комисията да представи до края на 2010 г. стратегия на ЕС за региона на река Дунав.
    

35. 
    Сигурността на енергийните доставки продължава да е приоритет за Европейския съюз. Европейският съвет отбелязва със загриженост потенциалните проблеми, свързани с доставките на газ от Русия през Украйна. Европейският съвет е убеден, че всички страни ще изпълнят ангажиментите си, за да се избегне повторно прекъсване на доставките на газ за ЕС и неговите държави-членки. Съветът и Комисията ще продължат внимателно да следят и оценяват ситуацията и ще докладват на Европейския съвет, когато е уместно. Във връзка с това е от съществено значение ЕС да продължи да говори с партньорите си „с един глас“, като доразвива резултатите, постигнати на енергийните форуми в Будапеща, София и Прага.
    

Във връзка с това Европейският съвет приветства постигнатото от Съвета съгласие относно преработената директива за запасите от петрол и очаква Комисията своевременно да представи директивата за сигурност на доставките на газ с оглед да се постигне съгласие възможно най-скоро. На заседанието си през октомври Европейският съвет ще направи преглед на напредъка по отношение на енергийните инфраструктури и междусистемни връзки, както и по отношение на кризисните механизми, в съответствие със съгласуваните миналия март насоки.

4. 
   Незаконна имиграция
   

36. 
    Неотдавнашните събития в Кипър, Гърция, Италия и Малта подчертават неотложната нужда от ефикасно укрепване на усилията за предотвратяване и борба с незаконната имиграция по южните морски граници на ЕС, като по този начин бъдат избегнати човешки трагедии в бъдеще. От съществено значение е да се даде решителен европейски отговор, основан на твърдост, солидарност и поделена отговорност, който да бъде съобразен с Европейския пакт за имиграцията и убежището и с Глобалния подход към миграцията. Тяхното прилагане трябва да се ускори, по-специално по отношение на сътрудничеството с държавите на произход и транзитните държави. Необходимо е да продължи осъществяването на всички дейности в региона на Западното Средиземноморие, както и по източните и югоизточните граници.
    

37. 
    С оглед на настоящите неотложни хуманитарни проблеми е необходимо бързо да се въведат и изпълнят конкретни мерки. Европейският съвет призовава за съгласуване на доброволните мерки за вътрешно преразпределение на лицата, ползващи се от международна закрила, които се намират в държави-членки, изложени на специфичен и несъразмерен натиск, както и на особено уязвими лица. Европейският съвет приветства намерението на Комисията да предприеме инициативи в това отношение, първата от които е пилотният проект за Малта. Той настойчиво приканва Съвета и Европейския парламент да постигнат споразумение, което да позволи бързото създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. Европейският съвет също така подчертава необходимостта от засилване на съгласуваните от FRONTEX операции за граничен контрол, от ясни правила за участие в съвместни патрули и сваляне на брега на спасени лица, както и от по-голямо използване на съвместни полети за връщане. Във връзка с това Европейският съвет призовава за решителни действия за ефективна борба с организираната престъпност и престъпните мрежи, участващи в трафика на хора.
    

38. 
    Европейският съвет подчертава необходимостта от значително укрепване на сътрудничеството с основните държави на произход и транзитни държави. Той приканва Комисията да проучи възможностите за конкретно сътрудничество с трети държави съгласно приети по-рано от Съвета мандати. Необходимо е ефективността на споразуменията на ЕС за реадмисия да се подобри като част от външните политики на ЕС. От първостепенно значение е приключването на преговорите по споразуменията за реадмисия на Европейската комисията с основни държави на произход и транзитни държави като Либия и Турция; дотогава следва да се прилагат съответно съществуващите двустранни споразумения.
    

39. 
    Европейският съвет настойчиво приканва Съвета да отчете в пълна степен този въпрос при подготовката на многогодишната рамкова програма в областта на свободата, правосъдието и сигурността. Европейският съвет приканва Комисията да представи допълнителни предложения за следващото заседание на Европейския съвет, които да се основават на адекватни решения на тези проблеми.
    

5. 
   Външни отношения
   

40. 
    Европейският съвет прие декларации относно Пакистан и Афганистан (приложение 5), Бирма/Мианмар (приложение 6), КНДР (приложение 7) и Иран (приложение 8).
    

41. 
    Европейският съвет приветства създаването на Източното партньорство. Той изтъква отново убеждението си, че по-нататъшното изпълнение на тази инициатива, в нейните двустранни и многостранни измерения, е важно и е от взаимна полза за ЕС и източноевропейските партньори, с което спомага за благоденствието и стабилността на гражданите на всички участващи държави. Европейският съвет призовава Комисията и следващите председателства да продължат работата си в съответствие със съвместната декларация от срещата на високо равнище в Прага от 7 май 2009 г.
    

42. 
    Близкоизточният мирен процес продължава да е водещ приоритет за ЕС през 2009 г. Европейският съвет одобрява заключенията, приети от Съвета на заседанието му от 15 юни.
    

43. 
    Европейският съвет потвърждава отново стратегическото значение на трансатлантическите отношения, което бе подчертано на проведената на 5 април 2009 г. в Прага неофициална среща на високо равнище ЕС—САЩ. Европейският съвет приветства съвместното изявление от 15 юни 2009 г. относно закриването на центъра за задържане в Гуантанамо, което дава допълнителен силен тласък на сътрудничеството в борбата с тероризма, основано на общи ценности, международното право, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава. Освен това Европейският съвет приветства факта, че Съединените американски щати предлагат да се засили сътрудничеството по енергийните въпроси между САЩ и ЕС. Европейският съвет очаква също задълбочено сътрудничество със САЩ по изменението на климата, по регионални въпроси, в икономическата област и в развитието.
    

________________________