Седмичник ипи

Виртуален хардуеър

Секторът на информационните технологии в Индия е един от най-бързо растящите в света. Според една оценка докато приходите от IT-услуги в световен мащаб са нараснали с по-малко от 2% за периода 2000 – 2003 г., секторът на IT-услугите в Индия отбелязва растеж на приходите от 22% - темп, сравним с този на сектора на електрониката в Хонг Конг през 70-те години на XX в. Над 80% от индийските IT-услуги се извършват за чуждестранни клиенти.

Въпреки това, този сектор има нестабилни основи. Официалният брой продадени персонални компютри в страната през 1997 г. едва надхвърля 500 000; днес този брой е 3.2 млн. Темпът на навлизане на персоналните компютри се е увеличил десетократно за периода 1997 – 2005 г., но днес все още на 1 000 души се падат 12 компютъра. Интернет абонаментите са само 6.6 млн, въпреки че общият брой на потребителите на интернет е над 52 млн.

Тези данни трябва да бъдат разглеждани в контекста на индийската реалност. Както и в автомобилния сектор, успехът на Индия в информационните технологии се реализира в голяма степен въпреки опитите на правителството да го възпрепятстват. Според обичайната практика, през 80-те години на XX в. митата върху персоналните компютри бяха вдигнати от 300% на 400%, задушавайки по този начин растежа на хардуерната промишленост.

Хората, сглобяващи неофициално компютри са: умели техници, които поддържат и поправят малкото на брой, но много ценни персонални компютри в страната. До края на 80-те години на XX в., имаше цяла армия от техници, сглобяващи евтини компютри за много голям брой потребители. Увеличеното търсене естествено доведе до появата на огромна мрежа от търговци, които внасят контрабандно компоненти в страната, като по този начин избягват митата. В най-големите индийски градове се обособяват отделни пазари, специализирани в предлагането на вносни компоненти, необходими за сглобяването на персоналните компютри.

Дори днес 60-70% от персоналните компютри се произвеждат от този „сив” сектор. Един сглобен персонален компютър по принцип се продава с 25% по-евтино от марковия му еквивалент. Днес, когато митото върху вноса на персоналните компютри е паднало до нула, а скритата данъчна тежест върху марковите компютри е паднала до 10-15%, неформалният сектор успява да запази позицията си.

Техниците от конкурентния неформален сектор са се погрижили хората, които си купуват персонален компютър за пръв път, неизменно да предпочетат сглобен на място компютър. Най-голямото предимство на техниците от неформалния сектор е гъвкавостта – те могат да сглобят компютър, който да отговаря на нуждите и финансовите възможности на клиента. За почти всеки основен компонент те предлагат различни варианти, балансиращи качество и цена. И, разбира се, те предлагат възможност за поправка на място.

Компанията Hewlett Packard (HP) е най-големият доставчик на маркови персонални компютри в Индия днес, с 12% пазарен дял. Ръководителите на компании като Hewlett Packard признават, че неформалният сектор е изиграл важна роля за разширяването на пазара. Запознавайки своите клиенти с персоналните компютри, техниците от неформалния сектор са проправили път за тези клиенти, които следващият път ще си купят марков компютър.

Въпреки това, както беше отбелязано, правителствените политики са като цяло враждебни към развитието на информационните технологии в Индия. Сабир Бхатиа, предприемач от Силиконовата долина и съосновател на Hotmail казва:

При моите пътувания по света често ми задават въпроса: „Можеше ли да създадете Hotmail в Индия?”. И моят отговор неизменно е „Не!”. Ако се бях опитал да създам Hotmail в Индия, някой щеше да дойде при мен, твърдейки, че отнемам приходите на компаниите, предлагащи телефонни услуги и факс.

Енергията е в хората

Потреблението на електричество на глава от населението в Индия е 1/20 от потреблението на електричество на глава от населението в САЩ. Повече от половината от близо 200-те милиона домакинства в Индия нямат ток. Около 70% разчитат на традиционни горива, които сами си набавят, като дърва за горене, кравешки тор и други селскостопански отпадъци, за да приготвят храната си. Повечето индийци са свикнали с честите спирания на тока, за няколко часа на ден или за няколко последователни дни.

Електричеството все още се смята за естествен монопол в Индия. По-голямата част от производството и разпространението на електричество се контролира от държавни компании. Както обикновено, вместо да гледат на растящото търсене като на потенциална бизнес възможност, компаниите, предлагащи тези услуги, са по-скоро склонни да обвиняват потребителите заради техния незадоволим апетит. И тук индийските предприемачи, в частност тези от неформалния сектор, са се намесили, за да отговорят на търсенето.

В Делхи частни предприемачи обезпечават нуждата от електричество на потребителите. Mного домакинства, съседски общности и цели квартали от по-заможните социални слоеве в Индия са монтирали резервни генератори на електричество, които да осигуряват енергия, когато има повреда в комуналните услуги.

Официално, частно генерираното електричество е 18%, но в тях се включват само инсталациите с мощност над 1 мегават. Ако всички домакински, търговски и малки индустриални инсталации, които имат свое собствено резервно захранване също се включат в сметката, то частно генерираното електричество ще осигурява между 1/4 и 1/3 от цялата мощност в страната – отново, въпреки всички мерки срещу това генериране на ток и данъците върху монтирането и генерирането на частни мощности.

Още по-интересна е локалната паралелна мрежа, която се изгражда в много индийски градове. Собственици на магазини са започнали търговия покрай пътищата и, без разрешение от гражданската администрация, си сътрудничат, за да монтират керосинови или дизелови генератори, който да осигуряват осветление през вечерните пазарни часове. Обикновено един предприемач доставя ток на 50 до 100 магазини или продавачи в един квартал или на нерегламентиран пазар. Таксата обикновено се определя от броя на електрическите крушки, които се свързват за определен брой часове всяка вечер. Тъй като цената на електричеството е много по-висока, отколкото ако беше достъпно от електрическата мрежа, продавачите имат възможност да преценят дали ползите от привличането на клиенти през пиковите пазарни часове надхвърлят високите цени на тока.

При по-заможните индийци ситуацията е доста сложна. Наскоро, например, правителството обяви за незаконен цял богаташки квартал в Делхи. В този квартал живеят някои от най-богатите и могъщи хора в Делхи. В резултат на това, въпреки статуса му на нелегален, не бе разрушена нито една къща. Правителството обаче не се грижи за благоустройството, като например електричество. В резултат на това всяка къща в квартала има монтиран генератор. С времето са се появили и доставчици, които са монтирали по-големи генератори, захранващи цели блокове. По принцип цената на електричеството в този район е около четири пъти по-висока от цената на предлаганата от държавните компании услуга.

Такива примери, отнасящи се както до висшите, така и намиращите се на дъното социално-икономически обществени слоеве, съдържат две поуки: (1) потребителите са готови да плащат за надеждно електричество, и (2) ако им се даде възможност, предприемачите могат да развенчаят мита за естествения монопол, дори в традиционни сектори като електричеството.

Може би най-добрият пример за частно предприемачество в изграждането на мрежи е кабелната телевизия. От началото на 90-те години на XX в. кабелната телевизия в Индия е доминирана от независими частни предприемачи в почти всички градски райони. За 10 години те са свързали 30 милиона градски домакинства – много повече отколкото държавните телефонни компании са успели да свържат през последните 50 години. Всъщност Индия днес е уникална с факта, че е може би единствената страна в света, където повече домове имат кабелна телевизия, отколкото телефони.

Тези неофициални инфраструктурни услуги не се ограничават до електричеството или кабелната телевизия. Рециклирането на градските отпадъци е в голяма степен в ръцете на един милион души, които си осигуряват прехраната събирайки и разпределяйки отпадъците. На практика нищо, което може да бъде рециклирано или използвано повторно, не се подминава. Дори в случая с водоснабдяването има доказателства за съществуването на процъфтяващ и разнообразен пазар в индийските градове и в провинцията. Разбира се, всичко това се извършва тихо и кротко извън обсега на закона.