Тревожен факт е спестяването от данъци

Тревожен факт е спестяването от данъци

Наложените от МВФ неясни и формални съображения за поддържане на бюджетен излишък нямат икономическа аргументация и по тях няма политически консенсус.

Аргументите, които можем да открием в изказванията на МВФ, са следните:
Аргумент 1: Дефицитът по текущата сметка е голям и застрашава стабилността на икономиката. Следователно трябва да се отнемат пари от икономиката, за да се ограничи икономическата активност и по специално – потреблението, съответно вноса. В условията на валутен борд обаче, отнемането на пари от икономическите субекти е дори по-лошо от тяхното прахосване от държавата за ниско ефективни проекти. Според сега действащите разпоредби 70% от фискалния резерв трябва да бъде в търгуеми чуждестранни ценни книжа. Това значи, че спестените пари от данъци отиват и захранват чуждите икономики. Логиката на МВФ е неприемлива.

Няма публичен диалог нито от страна на МВФ, нито от страна на правителството за какво се харчи фискалния резерв и как се управлява той. А когато се спестяват пари, иззети от гражданите под формата на данъци и такси, е нужно публично обсъждане на въпроса.

Трябва да се обясни как може едновременно да има увеличение на фискалния резерв, увеличение на валутния резерв, а в същото време и спестяванията в банковата система да нарастват, а както знаем, те се и мултиплицират. Какво е това валутно “перпетуум-мобиле”, което се получава?

Аргумент 2: Според изказванията на Ханс Фликеншийлд, финансовото състояние на кредитополучателите (фирми и физически лица), а оттам и способността им да връщат кредити се влошава. Според него ще настъпи крах. Но как се правят тези изводи, това трябва да се докаже, тъй като ние сега финансираме чужди икономики.

Аргумент 3: Банките кредитират неразумно.

Съществуват две системи за регулиране на търговските банки. Едната е системата на Великобритания, САЩ, страните от Латинска Америка и други, и се отнася до резервите на депозитна база. Другата система е разпространена в континентална Европа и се основава на Базелските критерии, които провизират рисковите позиции.

В България са възприети и двата принципа – има изисквания на БНБ за резервите на депозитната база, а са въведени и Базелските стандарти чрез наредба за капиталовата адекватност на търговските банки.
Аргумент 4: Правителството трябва все някъде да инвестира “излишните” парични средства. Темпът на растеж на фискалния резерв е повече от 2 пъти по-висок от темпа на растеж на икономиката, т.е. има осезателна диспропорция. Натрупването на парични средства може да доведе до масирани инвестиции (например поръчка на магистрала, АЕЦ “Белене”). Но тези пари отново ще изтекат от страната, защото ще попаднат в чужди компании-изпълнители на поръчките.

Що се отнася до въпроса за дефицита по текущата сметка, мога да предложа само няколко въпроси за размисъл:

1. 
   Колко от валутните постъпленията в туристическия сектор се отчитат според официалните статистики? Явно е, че към момента търговските банки финансират дефицита по текущата сметка без проблеми, защото в противен случай валутните резерви на страната ще намаляват, а те на практика се увеличават.
   
2. 
   Какъв процент от износа минава през офшорни зони? Колко от големите износители имат офиси в офшорни зони? А колко пари идват от куфарната търговия? Оценки сочат, че доходите от куфарната търговия намаляват дефицита по текущата сметка с около 500 млн. лв.
   

4. Как така се увеличава главоломно дефицитът по текущата сметка, а в същото време не се забелязва висока инфлация в страната?

Необходим е цялостен и обширен анализ на МВФ доколко са адекватни мерките, които се препоръчват за ограничаването на кредитната експанзия, защото ние нямаме проблем с погасяването на външния дълг.

Прави ми впечатление безкритичността, с която се приемат препоръките на МВФ, които от своя страна са лишени от ясна методика и анализ. За мен това означава, че съществува втори план на отношенията между българското правителство и МВФ. В последния доклад на Министерство на финансите до Министерски съвет е записано, че се препоръчва да се погасят предсрочно около 320 млн. евро до края на 200 5г. и началото на 2006 г. от външния дълг към МВФ и ЕБВР. На каква основа тогава политическата класа се оправдава постоянно с МВФ? След като сме готови да върнем дълг в размер на 4 пъти повече от приходите, които евентуално ще получим по stand-by споразумението с МВФ през тази година, на какво се дължи тази зависимост от Фонда, за която се говори постоянно? Това, за мен, говори че има втори план на отношенията с МВФ.

Трябва да се настоява за прозрачност и публичност в изразходването на пари на данъкоплатците. Защото, когато има много пари на едно място, има и апетити, а 7 млрд. лв. са много пари за българската икономика. Те бързо могат да бъдат похарчени, като за пример може да се дадат договорените 18 хеликоптера на стойност 360 млн.евро (704.1 млн.лв.), като към това се добавят и разходите за реконструкция на съществуващите руски хеликоптери. За сравнение Швеция разполага само с 12 броя. Освен това сме закупили и две нападателни фрегати. Тъй като българската икономика е само 14% самодостатъчна, т.е. тя е отворена и зависима от чужди доставки, голяма част от парите ще изтекат навън и ще подхранят чуждите икономики. Съществува остра нужда от ясно говорене пред обществото за тези значителни за България пари. Трябва да се правят анализи, за да се разбере дали и доколко зад тези покупки стоят лоши интереси – необходима е по-голяма прозрачност.

Имa и нещо друго. За да не се отчете дефицит по текущата сметка, България се съгласява да стане гарант по дълга, предоставен от Сосиете Женерал и Дойче банк, т.е. правителството е готово да плаща скъпия дълг, вместо да изплащаме евтиния държавен дълг.

Където има пари – ще има харчове, където има много пари – ще има много харчове, а където има страшно много пари – ще има масирани харчове.

С това изложение се опитах да поставя редица въпроси. Отговори засега няма.

През 1998 г. въпросът за стерилизацията бива повдигнат за първи път. Аз ще разгледам проблема за фискалния резерв през призмата на теоретичната рамка и по-скоро от гледна точка на така наречената теория fiscal theory of price level (фискална теория на ценовото равнище), която е описана в наръчниците и публикациите на МВФ. Съществува конфликт, макар и неявен, между централната банка и правителството на всяка страна и той се състои именно в избора, който трябва да се вземе в определен момент, между увеличаване на паричната емисия или на държавния дълг. Това е така наречената cheating game – централната банка увеличава паричната маса, или правителството вдига данъците, т.е. изземва средства от данъкоплатците.

Изследванията показват, че фискът може да провежда парична политика именно чрез фискалния резерв. БНБ от своя страна също провежда парична политика чрез изискването за минимални задължителни резерви върху депозитите на търговските банки. Искам да уточня нещо по повод изказването на г-н Бъчваров. Базелските критерии и резервите, които се плащат, са различни регулативни инструменти, които се прилагат едновременно, но касаят различни неща. В България най-голямата част от търговските банки са чуждестранна собственост и следователно рискът от функционирането им се поема от чужди страни. За какъв риск говорим за българската икономика тогава - риск няма!

Що се отнася до другия аргумент, който БНБ използва, за провеждане на парична политика – дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, той също е неоснователен. Само ако банковата система взима пари от вън, може да се каже, че рестрикциите на БНБ ще доведат до спад на дефицита по текущата сметка. Увеличаването на резервите в БНБ водят до увеличаване на нетните активи, което именно е стимул да се взимат пари от вън. Фискална политика чрез управление на фискален резерв, е контрапродуктивна.

Още повече, че след присъединяването към ЕС, въпросът губи остротата си, тъй като ще сме единно монетарно пространство. Включването на повече играчи в една система е положително, тъй като се повишава прозрачността.

Йордан Матеев

Според мен лично, истинската причината, поради която МФВ да иска да се предприемат мерки за ограничаване на кредитната експанзия и за поддържане на 3% бюджетен излишък, е че икономиката крие опасности в момента. МВФ иска да се презастрахова, че до края на мисията си (септември 2006 г.) няма да се случат непредвидени събития в страната, така че да може да ни цитира в учебниците си като добър пример за постигнати реформи и стабилизиране на икономиката. А рисковете се крият в следните причини:

1. 
   Не се правят реформи и някоя система може да изгърми (например здравеопазването);
   
2. 
   МВФ очаква срив в приходната част на бюджета. Има проблеми с приемането на новия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Какво става тогава с осигуровките, данъците?
   

Фискалният резерв има важна роля за запазване на макроикономическата стабилност при валутен съвет, тъй като уязвимостта на икономиката на външни шокове е по-голяма поради фиксирания курс. Също така, фискалният резерв представлява и буфер срещу влошаване на вътрешните условия, например в случай на намаляване скоростта на извършваните реформите в реалния сектор. В момента все още са налице значими рискове за икономическото развитие, въпреки че те не бива да се преувеличават, тъй като това може да има за резултат свръх-рестриктивна политика, която от своя страна да доведе до пропускане на съществуващи възможности за ускоряване на растежа. В този смисъл до момента на чувствително редуциране на външните и вътрешните рискове пред икономиката използването на резерва за каквото и да било, извън предплащане на дълг, следва да се избягва. Междувременно фискалният резерв следва да се използва като буфер, гаранционен фонд съгласно предложението на ИПИ, за провеждане на реформи в здравеопазването, образованието и социалното осигуряване, тъй като в сегашния си вид тези сфери крият значителен фискален риск и следователно риск за макроикономическата стабилност. Нужна е данъчна реформа насочена към намаляване на преразпределение чрез бюджета до около 35% от БВП. Така фискалният резерв следва да се използва за буфер при провеждането на тези реформи. Едва след успешното завършване на реформите в здравеопазването, образованието и пенсионното дело и след редуциране на външните рискове, ще отпадне необходимостта от поддържането на значителен по размер фискален резерв и ще има смисъл да се мисли как точно да се използва.

Интересно е да вметна, че един от малкото съществени сигнали, които получихме след визитата на президента Първанов в САЩ, беше че са разговаряли по проекта АЕЦ “Белене”.

Пропаганда за “Белене” има и в Брюксел.

Що се отнася до идеите за използването на фискалния резерв:

• 
  Създаване на пенсионен фонд – в какво трябва да се вложат парите от фонда? В момента правителството емитира технически ценни книжа поради ограничението на валутния борд. Каква доходност можем да очакваме от инвестираните средства от пенсионния фонд?
  
• 
  Публична пътна инфраструктура и стопанска инфраструктура – да се инвестира ли в тях?
  
• 
  Обратно изкупуване на дълг – единствено този вариант не увеличава допълнително дефицита по текущата сметка.
  

Опитът показва, че подходящо време за реформи никога няма.

Ако приемем, че от 7 млрд. лв. бъдещ фискален резерв 4млрд.лв. се вложат в “Белене”, а другите 3 млрд.лв. се сложат в пенсионен фонд, в какви ценни книжа ще се инвестират те тогава? Обратното изкупуване на дълг е единствения механизъм, който няма да доведе до увеличаването на дефицита по текущата сметка.

В парламента всички се оправдават с дефицита по текущата сметка. А половината от тях дори го и вярват. МВФ дава сигнали, че излишъкът по фискалния резерв не се знае докога ще покрива дефицита по текущата сметка в България. Трябва да се артикулира истинския аргумент. От OДС е внесено предложение за създаването на пенсионен фонд, който да се управлява от международен инвеститор. Целта е средствата да бъдат инвестирани, но не и харчени.

Идеята за подобен фонд е малко перспективна, освен ако не се използва за финансиране на пенсиите, които нямат да могат да бъдат изплащани от капиталово-натрупващата пенсионна система. Но да се прави фонд, който да работи паралелно с неефективната система, няма смисъл.

Така е, разбира се. Идеята е да се поеме ангажимент за цялостна реформа на пенсионната система.

Понастоящем парите от пенсионната система в България стоят в БНБ, инвестирани в основно в краткосрочни активи. Те трябва да се вложат в дългосрочни активи, ако искаме да се постигне по-висока доходност.

Харченето на пари от фискалния резерв води до покачване на дефицита в бюджета. Тоест, ако правителството иска да изхарчи 5 млрд. лева, това означава, че то трябва да направи и съответния дефицит. Това е нещо, което мисля, че е неприемливо от политиците. Най-малкото трябва да се спазват ограниченията за таван на дефицита от 3%, което означава, че фискалният резерв не може да се изхарчи за 1-2 години. Разбира се има различни счетоводни трикове, чрез които разходите на правителството да се отчитат под черта. Колкото до мерките предложени от МВФ, до последната мисия фондът не е имал сериозни притеснения за дефицита по текущата сметка и мотивите за предлаганите мерки са други.

Димитър Бъчваров

Аргументът на МФВ е дефицитът по текущата сметка. Това са официалните им аргументи.

Динамиката на вноса рефлектира върху динамиката на данъчните приходи. Високият внос наблюдаван през 2005 г. логично води до преизпълнение на данъчните приходи. Очакваният бюджетен излишък за 2005 година е над 2%. Ако бюджетът догодина е балансиран, това ще доведе до фискална експанзия. Когато има опасения, че икономиката прегрява, да се прави фискална експанзия не е удачно. Както може да се съобрази мотивът за намаляване на дефицита по текущата сметка, чрез излишък на правителството не е състоятелен поради мащабите на двата показателя. Тоест правителството трябва да направи сериозни спестявания, за да се намали значително дефицита по текущата сметка. От друга страна увеличаването на бюджетния излишък с 1% не води до 1% намаляване на дефицита на текущата сметка, въпреки че той е част от нея. Според оценки на АИАП, една такава политика на правителството ще доведе до намаление с 0.5% дефицит по текущата сметка. Предприетите мерки от страна на БНБ не мога да коментирам.

Фискалният резерв трябва да се използва изцяло за погасяване на дълга. За да илюстрирам по-лесно аргумента, ще дам следния пример. Ако 100 000 лв. се вземат на кредит, за който се плаща годишно 10% лихва и се вложат в спестовен влог, който носи годишна лихва от 5%, разликата между двете лихви неминуемо води до загуба. Това се получава и с фискалния резерв и външния държавен дълг. Правителството плаща високи лихви по заеми, а БНБ управлява фискалния резерв при годишна доходност от около 2,5%. Така държавата губи около 5-6% само от самата разлика между лихвените проценти и доходността.

В момент, в който държавата управлява фискалния резерв с годишна доходност под 3% и плаща доста повече по държавния дълг, правителството продължава да трупа нови дългове – за различни реформи (включително заема от Световната банка за провалената реформа в приходната администрация), за въоръжаване и вероятно други неща. Това е като да имам пари в банка на влог при 3% лихва и вместо да ги ползвам, тегля кредит. Не виждам разумна логика в тези операции. Ако някой разход е обоснован с добър анализ на ползите и разходите трябва да минава през бюджета без да се теглят нови заеми.

Парите във фискалния резерв следва да се разглеждат като задължения. Може ли фонд, създаден от парите на фискалния резерв, за да обезпечи дадена реформа, да печели повече от разходите, които държавата има по погасяването на външния дълг?

Кой дълг следва да се погаси първо? Трябва да се отговори най-вече на този въпрос.

Обратното изкупуване на дълг по глобалните и еврооблигациите няма особен смисъл. Тъй като дългът се изкупува по текущата стойност, т.е. по цената, определена от дисконтираните очаквани парични потоци, които включват и купонните плащания. Така че де факто няма смисъл дали ще се изкупи сега, или ще се отложи във времето, тъй като ще се платят и дисконтираните лихвени плащания. Остава да се изкупува дългът от МВФ или СБ, който е краткосрочен. До 2009 г. приключват плащанията към МВФ. Ако вместо краткосрочен дълг, започне да се изкупува средносрочен дълг, то общата дюрация на дълга ще намалее. В даден период от време може да се получи наслагване на голям по размер краткосрочен дълг и изхарчен фискален резерв за изкупуване на средносрочен, което да доведе до ликвидни проблеми.

Известно е че България излиза от обвързаността си с МВФ вероятно в края на 2006 г. или началото на 2007 г. Но струва ми се, че поне в краткосрочен план това едва ли ще доведе до рязка промяна в провежданата икономическа политика. В този смисъл смятам, че вероятността за изхарчването на голяма сума от фискалния резерв през 2006 г. е малка, тъй като уязвимостта на икономиката на външни шокове през 2006 г. ще бъде все още значителна, а правителството, водено от БСП, едва ли желае да се повтори кризата от 1997 г.

Съгласен съм, обаче, че през 2007 и 2008 година рисковете за икономиката като цяло ще се редуцират и това ще подсили апетитите значителна част от резерва да се изхарчи. Затова струва ми се, че най-добрата алтернатива за използването на резерва е той да служи като буфер срещу рисковете произтичащи от провеждане на необходимите вътрешни реформи и разбира се за изплащане на публичен дълг. Досегашните опити в България да се създаде ефективен механизъм за контрол на правилното изразходване на публичните средства са били повече или по-малко неуспешни и затова мисля, че фискалният резерв не трябва да се използва за публични инвестиции. Конкретно, що се отнася до проекта “Белене”, нещата са потенциално още по-комплекси и следователно свързани с още по-големи рискове, тъй като такива проекти (в страни от въпроса доколко са икономически обосновани) като правило водят до значително надхвърляне на първоначално предвидените инвестиции.

Красен Станчев

И в момента изкушението е голямо. Не може да се разчита на един човек, в лицето на Пламен Орешарски, че ще удържи положението, апетитите на другите министри. Освен това то просто се случва и никой не го усеща. Може и да не се планира и пак резервът да бъде изхарчен.

Все пак приоритетите на икономическата политика в краткосрочен план ще продължат да бъдат близки до тези в споразуменията с МФВ и СБ.

Приоритетите на СБ не се спазват. Правителството е сключило някакво споразумение с МВФ, но не е публично и ще се детайлизира през идната година, все пак рисковете не са толкова големи. Рисковете за харчене на фискалния резерв след 2007 г. ще се увеличат бързо. На мое парламентарно питане от името на ОДС относно АЕЦ “Белене”, министър Овчаров отговори, че приоритетът е АЕЦ “Белене” да се стори бързо и мисля, че той ще го направи.

Конспирациите на МФВ са опасни и авантюристични. Натрупването на толкова много пари е икономически, но най-вече политически въпрос. Как може да се обясни на обществото защо не могат да се отпуснат 100 млн. лева заплати за учителите, като в резерва има милиарди? Нужно е да се дава повече публичност и гласност на тези въпроси.

От септември 2006 г. правителството няма да има оправдание с МВФ.

Но няма да има и контрол от негова страна. Когато контролът падне, ще стане лошо.

Положението става рисково след отдръпването на МФВ от контрола и от икономическата сцена.

Аз съм песимист, ако МФВ си тръгне.

Контролът, който ще ни бъде оказан от страна на ЕС, е с пъти по-слаб от контрола на МВФ. Рисковете за страната стават действително сериозни.

Какво може да се направи в подобна ситуация?

За кой е рискът? За бюджета ли? За икономиката? За банковата система? И може ли да се измери този риск? Ако направим аналогия с Аржентина, банковата система се издънва заради лошо управление на бюджета. В България обаче фискът е стабилен. Бюджетът дори и да се влоши, директен ефект в ръста е малко вероятен. Докато Орешарски е начело не виждам проблеми поне от бюджетна гледна точка. Фундаменталните рискове за икономиката идват по пътя на външни шокове. Именно външни фактори могат да застрашат и банковата система.

На какво може да се дължи този външен шок? Аз и Мартин Димитров сме правили преглед на историята на външните шокове от 90-те години насам. Изследването най-общо показва, че съществуват механизми за справяне с тях. Много по-важни са вътрешните “шокове” – това, което правителството прави.

Но например, ако се намали драстично износът, това се отразява на цялата икономика.

Фискът не е аналог на “Мултигруп”, не трябва да бъде, когато му отрежеш главата да спре да функционира.

Има разделение на отговорности между правителството и БНБ, съществува презентационен проблем. Ако днес някой иска да разполага с фискалния резерв, ще трябва да се разправя с БНБ, което е тегаво. Въпреки това, ако правителството иска да харчи, може да харчи, защото са възможни злоупотреби със системата, заради заложените счетоводни правила. Дефектът е в това, че счетоводната система позволява на една институция да финансира друга, докато салдото е положително.

В краткосрочен план (от 1 до 2 години) и в средносрочен план (от 3 до 4 години), повече или по-малко до края на настоящия политически цикъл (до края на мандата на действуващото народно събрание):

• 
  Всяко друго използване на Фискалният резерв (който играе ролята на буфер срещу внезапно влошаване на външните/вътрешните условия), освен за намаление на дълга на публичния сектор, следва да се избягва, тъй като все още са налице значителни вътрешни/външни рискове пред икономиката (спад във външното търсене поради разширяващи се глобални дисбаланси, шок свързан с цените на първичните енергийни ресурси или други външни шокове, свързани с търсенето и предлагането, вътрешни рискове като тези свързани с продължаване на структурните реформи и др.).
  
• 
  В контекста на уязвимостта на икономиката на външни шокове при наличие на фиксиран курс по принцип и като се има предвид значителното разминаване между позитивния принос на вътрешното търсене и отрицателния принос на нетния експорт към растежа на БВП в момента, всяко масирано увеличаване на публичните разходи (независимо доколко тези разходи/инвестиции са ефективни и дори това да се извършва при запазване на значителни излишъци по консолидираната фискална програма) ще доведе до увеличаване на дефицита по текущата сметка и до влошаване на баланса между компонентите на растежа от гледна точка на търсенето (което заплашва устойчивостта на растежа на БВП). Въпреки че не трябва да се преувеличава рискът, свързан с уязвимостта на икономиката спрямо неблагоприятна промяна на външните фактори, тъй като това може да доведе до твърде рестриктивна икономическа политика и съответно до пропуснати възможности за растеж, все пак в момента дефицитът по текущата сметка представлява основния макроикономически дисбаланс, който заплашва устойчивостта на растежа.
  
• 
  Пенсионната, образователната система и здравеопазването, в сегашния си вид представляват значителен фискален риск и се нуждаят от бърза и смела реформа.
  
• 
  Следователно, от гледна точка на икономическата политика, фискалният резерв трябва да се запази, малко или повече непокътнат (с изключение на предсрочно плащане на държавен дълг) и да се използва като буфер (гаранционен фонд) за провеждане на смела данъчна реформа насочена към намаляване на преразпределението на държавата през бюджета до 35% от БВП (въвеждане на плосък данък от 10% за физически лица и фирми, ДДС да спадне до 18% и т.н.) и реформа в пенсионната система, с която да се намалят осигурителните ставки до 10% и съответно да се увеличи дела на частният сектор в пенсионното осигуряване.
  

• 
  Повишение на доверието на инвеститорите поради присъединяването към ЕС (при условие, че се провежда подходяща стопанска политика). Също така, очакваните нетни трансфери от ЕС в размер на около 3% от БВП годишно, ще редуцират дефицита по текущата сметка в същите пропорции.
  
• 
  Излизане от валутния борд и присъединяване към Еврозоната, което допълнително ще намали уязвимостта на икономиката поради редуциране на риска (в резултат на по-ниски транзакциони разходи, по-ниски лихви и повече гаранции, че няма да се използва печатането на пари като средство за финансиране на публични разходи).
  
• 
  Преди всичко, увеличение на бруто-образуването на основен капитал, което се трансформира в увеличение на експортния капацитет на икономиката следва да доведе до устойчиво намаляване на дефицита по текущата сметка.
  

• 
  Изцяло да се премахне държавния дълг и да се продължи политиката на въздържане от акумулиране на нов дълг;
  
• 
  Оставащата част от фискалния резерв да се използва за допълнително намаление на данъците и директно възстановяване на доходи на данъкоплатците.