Седмичник ипи


********* Приложение 2



страница3/4
Дата24.07.2016
Размер450.34 Kb.
#3103
ТипКонкурс
1   2   3   4

*********

Приложение 2

Как да се приватизира пенсионната система?

Този доклад е представен от Георги Ангелов на 22 октомври 2004 година на семинар на тема “Българският осигурителен модел – реалност и перспективи”, организиран от фондация “Конрад Аденауер” и фондация “Демокрация”.
Проблеми на настоящата разходопокривна пенсионна система

Висока ставка. Осигуровките за пенсия са в размер на 29% от брутната заплата, което, комбинирано с останалите осигуровки и данъка върху доходите, намалява значително разполагаемите доходи на работниците и служителите в България. Общата данъчно-осигурителна тежест в България е третата най-висока в цяла Европа.

Стимули за избягване на плащането. Няма натрупване на средства в лична пенсионна сметка; липсва силна връзка между размера на внесените осигуровки и размера на получаваната пенсия; размерът на осигуровките е относително висок при ниско ниво на доходите в страната; липсва свобода на избора и т.н. Всички тези причини водят до силни стимули за избягване на плащането на осигуровките и намалена събираемост на средствата. Това, от своя страна, предизвиква предприемане на административни мерки от страна на правителството, които намаляват гъвкавостта на пазара на труда и вредят на икономическото развитие.

Намаление на стимулите за труд и предприемачество. Облагането на доходите с високи осигуровки води до намаление на стимулите за труд заради наличието на големи различия между разхода на работодателя за труд и нетния доход на работника. Същото се отнася и за предприемачите – високото облагане намалява техните стимули за поемане на повече риск, започване на нови начинания, отделяне на повече време за изкарване на повече доход.

Изкривяване на икономическата система. Високата осигурителна тежест води до изкривяване на пазарната среда и загуба на благосъстояние заради т.нар. “мъртво данъчно бреме” или “свръхданъчно бреме” (deadweight loss). Загубата на благосъстояние е в размер на около 3% от БВП годишно /над 1 милиард лева в момента/ според широко приетите правила за изчисляване на свръхданъчната тежест.

Ниски пенсии и още по-ниски в бъдеще. Настоящата пенсионна система се поддържа от това, че осигурителната тежест върху работещите е висока, а пенсиите са ниски. Въпреки това в момента фонд пенсии има дефицити и разчита на субсидия. Предвижда се тази субсидия постепенно да намалява чрез намаление на дела на средната пенсия от средната работна заплата. Докато през 2003 година коефициентът на заместване е 38.1%, след 25 години се предвижда то да достигне около 25%, едно значително намаление.

Силна зависимост от демографските процеси. Тъй като работещите в момента внасят осигуровки, с които се изплащат пенсиите на сегашните пенсионери, равнището на пенсиите и на осигуровките зависи от съотношението между работещи и пенсионери. Когато съотношението е ниско и спада /т.е. работещите намаляват, а броят на пенсионерите расте/ пенсиите са ниски, а осигуровките са високи. В България отношението между работещи и пенсионери през 2003 година е 1:1, т.е. то е изключително ниско в сравнение с други страни.

Намалено спестяване. Пенсионната система обещава доход на хората, които са достигнали определена възраст, което намалява стимулите им да спестяват. Това забавя натрупването на капитал, който да се инвестира в икономиката и съответно забавя темповете на икономическо развитие.

Липса на натрупване на капитал. Работещите в момента са задължени да плащат осигуровки в държавния пенсионен фонд, средствата от който се използват за изплащане на пенсии на сегашните пенсионери. В резултат няма спестяване на средства, които да се инвестират и да носят доход.

Преразпределение и несправедливост. Хората с ниско образование започват работа по-рано и съответно плащат вноски по-дълго време от хората с по-високо образование, които започват да работят по-късно и съответно внасят по-малко време вноски в пенсионния фонд. Освен това по-слабо образованите хора имат по-ниски доходи и живеят по-кратко от заможните и образованите. Така се получава, че част от хората, внасят по-дълго време вноски в системата, но получават по-кратко време пенсия, а други хора, които са внасяли по-кратко време вноски в системата получават по-дълго време пенсия.

Невъзможност за наследяване на пенсионните права. Ако един човек внася осигуровки 40 години в държавния пенсионен фонд и след това се случи така, че почине малко преди да се пенсионира, неговите наследници няма да имат достъп до това, което той е внесъл в пенсионната система.

Държавно монополно управление. Размерът на пенсиите, пенсионната възраст и осигуровките се определят с политическо решение. Системата е бюрократизирана и централизирана. Възможност за избор не съществува.

Липса на сигурна връзка между платени вноски и получавана пенсия. Размерът на пенсията зависи от моментното състояние на демографските процеси, публичните финанси и икономиката. Ако има много работещи и малко пенсионери се получават по-високи пенсии и се плащат по-ниски осигуровки. Ако има, обаче, относително по-малко работещи и повече пенсионери, пенсиите са ниски, а осигуровките са високи.

Следователно не е възможно един човек, който внася осигуровки, да знае какъв размер на пенсията ще получава при пенсиониране.



Въвеждане на капиталонатрупваща пенсионна система

1. Премахване на осигуровките за държавния пенсионен фонд. С други думи, работещите спират да внасят осигуровки в т.нар. първи стълб на пенсионната система и осигурителната тежест спада значително.

2. Осигуряване на пенсиите на пенсионерите. Пенсиите на настоящите и бъдещите пенсионери, които нямат натрупани средства в частен пенсионен фонд, се изплащат от фонд “Пенсии”. Финансирането се осигурява от държавния бюджет (виж по-долу Финансиране на реформата).

3. Осигуровка в частен пенсионен фонд. Работещите плащат задължително 8% осигуровка в частен пенсионен фонд. Средствата се натрупват по личната му пенсионна сметка и се инвестират в доходоносни ценни книжа, което осигурява тяхното нарастване.

4. Данъчно третиране. Осигуровките в пенсионен фонд, включително тези над задължителните 8%, не се облагат с данъци. Данъчното облагане е на изхода, при получаване на пенсията и се извършва според данъчната ставка в момента на изплащане на пенсията.

5. Пенсиониране. Осигуреният може да се пенсионира на всякаква възраст по свой избор при положение, че натрупаните средства в личната му пенсионна сметка са достигнали определен минимум (натрупаната сума по сметката му да е достатъчна за гарантиране на пенсия в размер на поне 50% от средния му доход през последните 10 години). При пенсиониране осигурените в реформираната система ще имат няколко възможности за използване на парите в своите сметки. Едната от тях ще бъде да получават анюитети - еднакви месечни пенсии, втората е да се теглят при поискване различни ограничени по размер суми, а третата е да се използва комбинация от предходните две. Така се дава възможност на хората свободно да избират изразходването на парите си в зависимост от своите нужди. При смърт на осигурения останалите средства по индивидуалната му сметка се разпределят сред наследниците му.

6. Инвестиране. Всяко пенсионно дружество може да управлява едновременно няколко фонда, които се различават според склонността си за поемане на риск. Не се предвиждат ограничения за инструментите, в които да се инвестира, не съществува изискване за инвестиране в държавни ценни книжа и средствата могат да бъдат насочени както в страната, така и в чужбина. Както и според съществуващото в момента законодателство средствата на пенсионното дружество са отделени от тези на пенсионните фондове, които то управлява и следователно пенсионното дружество може да фалира без този фалит да засегне сметките на работниците, които се осигуряват във фондовете, управлявани от това дружество.

При номинална доходност между 8 и 10% годишно, един човек, който работи 43 години и внася 8% от средната заплата в личната си пенсионна сметка, ще получава пенсия, която е поне 60% от средната работна заплата. За сравнение – сега се внасят 26% (29%) в държавен пенсионен фонд, а обещаваната пенсия е само около 25% от средната работна заплата.



Транзакционни разходи

Сегашната разходопокривна пенсионна система е фалирала – тя осигурява ниски пенсии (и обещава ниски пенсии и в бъдеще) и в същото време отнема огромни осигурителни вноски от работещите. Така тя намалява икономическия растеж и не защитава възрастните (това твърдение е подкрепено и от Световната банка). Частната капиталонатрупваща система има очевидни предимства – по-високи пенсии, по-ниски осигуровки, лични пенсионни сметки, по-висок икономически растеж и т.н. Ясно е, че е необходимо да се премине от разходопокривната към капиталонатрупващата система. Ясно е също така, че това ще донесе изключително големи ползи за гражданите и икономиката.



При осъществяване на пенсионна реформа хората, които в момента са пенсионери, продължават да получават пенсиите си от държавата, тъй като са внасяли осигуровките си в държавния пенсионен фонд. Работещите, обаче, внасят своите пенсионни вноски в частни пенсионни фондове. Следователно е необходимо определено финансиране, чрез което да се посрещнат задълженията към хората, които са внасяли средства в държавния пенсионен фонд. Това финансиране ще замени досегашните приходи от осигуровки. Това финансиране е най-високо през първите години на реформата и постепенно намалява докато достигне до нула в момента, в който осигурените натрупат достатъчно средства в лични пенсионни сметки, които да им позволяват да получават пенсиите си единствено от тези сметки.
Таблица 1: Транзакционни разходи за пенсионна реформа

Година

Разход за пенсионната реформа /% от БВП/

1

5.0%

2

5.2%

3

5.5%

4

5.8%

5

6.0%

6

5.8%

7

5.7%

8

5.6%

9

5.4%

10

5.3%

11

5.1%

12

4.9%

13

4.7%

14

4.5%

15

4.3%

16

4.1%

17

3.9%

18

3.6%

19

3.4%

20

3.2%

21

3.2%

22

0.0%

Забележка: Осигурените до около 40-годишна възраст получават ценни книжа, които ги компенсират за внесените средства в държавната пенсионна система. Те внасят тези книжа в пенсионната си сметка в частен пенсионен фонд и получават пенсията си от там при пенсиониране. По тази причина реформата приключва след около 20 години.
Финансиране на реформата

Има множество възможности за финансиране на реформа на пенсионната система, които да осигурят необходимите средства през преходния период (т.нар. транзакционен разход). Ето някои от тях:



  • Преизпълнение на бюджета – през последните няколко години приходите в бюджета са повече, отколкото са очаквани. Поради това се натрупват значителни бюджетни излишъци. Вместо да се увеличават държавните разходи с тези средства, те биха могли да се насочат към пенсионна реформа. През 2003 година преизпълнението беше 700 милиона лева, през 2004 година очакваме то да достигне поне 1.4 милиарда лева.

  • Увеличение на акцизите заради изискванията на ЕС – според директивите на Европейския съюз България ще трябва да увеличи чувствително акцизите през следващите няколко години като това ще донесе значителни приходи на бюджета. Тъй като това увеличение неизбежно ще се случи е логично допълнителните приходи от него да се насочат към данъчната и осигурителната реформа, за да не нараства общата данъчна тежест.

  • Намаление на неефективни бюджетни разходи – субсидии за губещи дейности (които изкривяват пазарната среда); капиталови разходи (чрез приватизация и концесия); бюджетни служители (които са твърде много); разходи за издръжка (един от най-бързо нарастващите разходи в бюджета); неефективни програми за намеса на пазара на труда (които не дават очакваните резултати).

  • Фискален резерв и приватизация. Натрупаният голям фискален резерв заедно с очакваните приходи от приватизация дават допълнителни възможности за финансиране – чрез намаление на държавния дълг (и съответно лихвените плащания) или частично капитализиране на държавния пенсионния фонд на НОИ.


Таблица 2: Възможности за финансиране на реформата

Мярка

Ефект върху бюджета /дял от БВП/

Преизпълнение на бюджета

3.26%

Намаление на субсидии

0.71%

Намаление на лихвени плащания или частично капитализиране на НОИ

0.53%

Оптимизиране на капиталовите разходи

0.53%

Намаление разходите за заплати

0.43%

Оптимизиране разходите за издръжка

0.61%

Съкращаване на намесата на пазара на труда

0.40%

Увеличение на приходите от акцизи

1.64%

Общо

8.11%

Показахме, че необходимите за извършване на пенсионната реформа средства могат да се намерят. Всъщност, както се вижда по-горе ние успяхме да намерим дори повече пари от необходимите. Следователно пенсионната реформа освен необходима и желателна е също така и напълно възможна. Нужна е само политическа воля за нейното извършване.









Приватизацията – икономически поглед4

Георги Ангелов


Тези дни Националния статистически институт публикува свой доклад за приватизацията в България. Въпреки своята краткост, докладът съдържа значително количество данни, позволяващо извършването на критичен анализ на процеса и извеждането на множество поуки от него.

  1. Приватизацията влияе благоприятно на икономическото развитие. През първите години на прехода /до средата на 90-те години на 20-ти век/ приватизация почти не се извършва или тя е изключително бавна. Предприятията са държавни, управляват се неефективно и трупат загуби, а икономиката е в криза и доходите на хората спадат. След приватизацията на основната част от предприятията и банките в края на 90-те години това се променя – компаниите и банките вече са печеливши, в тях се влагат инвестиции, икономиката започва да расте, макар и бавно.

  2. Приватизацията е бавна и неравномерна. За 16 години преход са приватизирани само 59% от държавните активи. Вместо процесът да се свърши максимално бързо, за да могат бързо да се усетят и позитивите от него, всичко се проточва и забавя, съответно се забавят и положителните ефекти. В някои години се приватизират 15-20% от държавните активи, в други – десетки пъти по-малко. Сложният, бюрократизиран и бавен процес струва и доста скъпо – над 60 милиона лева са разходите за извършване на приватизацията.

  3. Процесът е непрозрачен. В голяма част от приватизационните сделки /с изключение на тези през борсата/ обществото няма достъп до информация. Не се публикуват подписаните приватизационни договори, не се публикуват и офертите на отделните кандидати. Съответно нито един независим наблюдател не може да провери дали е избран кандидатът, предложил най-добри условия. В резултат се появяват съмнения за възможни случаи на корупция или недобросъвестно поведение.

  4. Избират се непазарни форми на приватизация. Най-много сделки са сключени чрез “преки преговори с потенциални купувачи” и “конкурси” /общо над 75% от сделките са сключени по тези два способа за избор на купувач/. Тези форми на приватизация позволяват значителна свобода при определянето на купувача, което съответно дава възможности за непазарен избор на купувач. Липсата на ясен критерий за избор, какъвто е предложената цена, води до извода, че в голяма част от сделките продаваната държавна компания не е попаднала в ръцете на най-добрия купувач. Само 2% от сделките се сключват напълно прозрачно и ефективно – на борсата, а други 22% се сключват чрез търг. Единствено последните две форми на приватизация /с някои условности, разбира се/ могат да се приемат като защитаващи интереса на държавата, а именно предприятията да попаднат в ръцете на най-ефективните собственици.

  5. Неефективност по отношение на приходите. Част от активите се приватизират чрез т.нар. масова приватизация, при която държавата не получава никакви реални приходи. Друга част се приватизират от работническо-мениджърски дружества, ползващи значителни привилегии, което също ощетява държавата по отношение на приходите. Част от цената по сделките се заплаща в непарични инструменти, което затруднява и усложнява изчислението на предлаганите цени и участието на част от купувачите. В допълнение, използването на непазарни, неконкурентни и непрозрачни форми за избор на купувачи и ограничителните условия в договорите допълнително намаляват получените приходи.

  6. В приватизационните договори се залагат значителен брой непазарни условия като запазване на предмета на дейност, поддържане на определен брой работни места, обещани инвестиции и пр. Тези условия от една страна забавят преструктурирането на предприятията и повишаване на тяхната ефективност и конкурентност. От друга страна тези условия създават необходимост от значителни административни разходи по следене на изпълнението им, което поражда и възможности за корупция, източване и пр.

  7. Приватизацията е недовършена. Изостава приватизацията в енергетиката, газоснабдяването, инфраструктурата, жп. транспорта, лечебните заведения, образованието, Булгартабак, България еър и т.н. В резултат се забавя преструктурирането и повишаването на ефективността и конкурентността на тези сектори. Беше създаден и забранителен списък от предприятия без никаква икономическа обоснованост.

Въз основа на опита от досегашния процес на приватизация можем да направим препоръки за приватизацията през следващите години. Накратко, тези препоръки изглеждат така: Приватизацията трябва да е прозрачна, бърза, конкурентна и пазарна, без затормозяващи условия, а с преследване на максимална цена /и съответно приход в бюджета/.




Разсъждения върху дефицита по търговския баланс

Елена Маринова


През периода януари-октомври 2005 дефицита по търговския баланс възлиза на €3.2 млрд., като нараства с близо 59% спрямо същия период на миналата година. Вносът се увеличава с 27.6% за десетте месеца на 2005 г., спрямо същия период на 2004 г. и възлиза на €10.9 млрд., растежът на износа изостава спрямо вноса и за периода януари-октомври е 18% до €7.7 млрд.

За да може да се говори дали нарастването на потреблението (което в по-голяма част се покрива от вноса) вреди на търговския баланс и на текущата сметка, е препоръчително да се погледне структурата на вноса. Кратък анализ на структурата на вноса показва следните характеристики:



  • През септември 2005 г. вносът на потребителски стоки представлява 14.6% от общия внос в България, докато вносът на инвестиционни стоки – 28.6% от общия внос.

  • По данни на Европейската централна банка, делът на вноса на потребителски стоки в общия внос в Евро-зоната през септември 2005 г. е 21.6%, а делът на вноса на инвестиционни стоки е 15.8%. Прави впечатление, че в България за разлика от Евро-зоната разликата между дяловете на вноса на инвестиционни и потребителски стоки е положителна (14 процентни пункта; за Евро-зоната е –5.8 процентни пункта).

Разликата между дяловете на вноса на инвестиционни стоки в България и Евро-зоната е 12.8 процентни пункта, докато разликата между дяловете на вноса на потребителски стоки е минус 7 процентни пункта. Доколкото, Евро-зоната, за разлика от България, е развита икономика, представена от индустрии с различна степен на зрялост, които не се нуждаят от едновременно обновяване на производствените мощности, за да се предизвика увеличение на дела на вноса на инвестиционни стоки, съпоставката не е много коректна.

  • По-подходящ пример за сравнение е Естония: по данни на Статистическия офис на Естония, през септември 2005 г. делът на вноса на инвестиционни стоки представлява 43.9%, докато потребителските стоки заемат около 14.8% от общия внос.

Изводът, който може да се направи е, че разликата между дяловете на вноса на инвестиционни и потребителски стоки не е много “здравословен” за България – необходим е още по-голям внос на инвестиционни стоки, за да се увеличи растежа на икономиката в дългосрочен аспект. От друга страна, поставяне за цел ограничаване на потреблението може би няма да доведе до желания резултат в дълъг период - намаляване на дефицита по търговския баланс и текущата сметка, защото повишаване на дела на вноса на инвестиционните стоки спрямо целия внос ще се дължи не на реален ръст, а на намален внос на потребителски стоки (макар че и това като резултат е съмнително дали ще бъде постигнато).

Пътят за решаване на проблема с дефицита по търговския баланс е увеличаването на вноса на инвестиционни стоки, което ще доведе и до увеличаване на производителността (т.е. увеличаване на съотношението капитал/труд). Увеличеният внос на инвестиционни стоки (свързан с обновяване на производствените мощности или по-ефективното им използване) ще допринесе за увеличаване на процента на натоварване на мощностите (най-малкото поради факта, че така ще се подобри конкурентността на българските стоки): към април 2005 г. е 64.5% спрямо 60.3% през 2002 г. по данни на НСИ (т.е. ако 80-82% е “здравословно” ниво на натоварване на мощностите, България е значително под това ниво), в Европа, по данни на Испанската централна банка, натоварването на мощностите е около 82%.










Каталог: pdf docs -> weekly
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор
weekly -> Реглед на стопанската политика
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Реглед на стопанската политика
weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме
weekly -> Закон за Черноморското крайбрежие не ни трябва! Нови лицензи в строителството Защо е необходима регулаторна гилотина


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница